Прочетен: 11804 Коментари: 75 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2021 12:45
Спокойно, не сме татари :), спокойно. Има статии от различни автори, започваме със Сергей Клящорни. И така:
Сергей Клящорни
Прабългарите в евразийските степи
Въпросът за първата поява на българските племена в степите на Югоизточна Европа все още остава предмет на остри дискусии. Точно толкова остро се дискутира и въпросът за етническия и племенен състав на ранните българи (според терминологията на съвременните български учени – прабългарите).
В „Хронографа“, съставен през 354 г. в Западната Римска Империя и запазен като ръкопис от V век (предполагаемо този алманах, реконструиран от Т. Момзен, се съотнася със сборника на римския писар Филокал), сред народите, живеещи на изток и произлизащи от библейския Сим, наред със скитите и лазите са назовани и някакви vulgares. Това име обикновено се третира като леко изменена транскрипция на названието „българи“. Същият източник обаче свързва посоченото племе със зихите, или адигските етнически групи от Западен Кавказ.
Достатъчно уверено се фиксира появата на българите в Причерноморието едва след падането на империята на Атила. През 480 г. източноримският император Зенон се обърнал към българите, живеещи вече в Причерноморието, за помощ срещу остготите. По същество това е първата фиксация на политическата значимост на българските племена в ареала на византийските геополитически интереси, а като следствие от това и в сферата на внимание на византийското дипломатическо ръководство и византийската придворна историография.
Доста често имената на българите или на племената, влизащи в българското племенно обединение (оногури-оногондури-хайландури) се споменават в арменската историография преди всичко във връзка с набезите на тези племена над Задкавказието. Достоверността на хронологията на арменските историци е съмнителна заради нередките и несъмнено установени анахронизми в съчиненията им, както и заради по-късната им преработка. Донякъде достоверните сведения се отнасят към края на V век. Що се касае до първоначалната територия, заемана от българите, указанията в източниците са твърде неопределени, макар във всеки случай да става дума за Причерноморието. Ако съдим по сведенията от „Арменска историография“ на Ананий Ширакаци (краят на VII век), българите са обитавали някъде в Западното Предкавказие. По-късно именно този регион с център Фанагория византийските историци наричат Велика България.
Макар признаването на генетичната връзка на българите с тюркоезичните племена да преобладава в историографията, то далеч не е безусловно. По мнението на А. П. Новоселцев „първоначално българите представлявали тюркизирани (неясно кога) угри и били едно от племената, обитаващи най-вече някъде в северната част на съвременен Казахстан и увлечени на запад в периода на хунското нашествие“ (Новоселцев, 1990 г., с. 72). Такава широко разпространена гледна точка е невярна преди всичко хронологично, тъй като българите се появяват на запад от Волга чак след краха на Хунската държава. Тя е абсолютно необоснована и етнографски, защото се опира единствено на доста съмнителните трактовки на етнонимите на българските племена.
По-убедителна е другата концепция за ранната етническа история на българите, основана както върху комплекса от сведения в писмените източници, така и на основата на постигнатото от съвременната тюркология в областта на историята на тюркските езици. Ключова роля в това има източноримската (византийската) историография и в частност Приск Панийски, историк, прославил се с отчета за мисията си в лагера на Атила. В друг негов исторически труд, от който са запазени само фрагменти, се разказва (фрагмент 30), че около 463 г. някъде от дълбините на Азия в Причерноморието нахлули някакви неизвестни дотогава племена. Приск посочва названията им: огури, сарагури и оногури.
По-нататък следва описание на верига от сблъсъци и войни, толкова типични за историята на номадите в Евразия през най-различни епохи. Подобни „верижни реакции“ винаги са завършвали с появата в степите на Югоизточна Европа, понякога и много по-далеч на запад, на поредната вълна степни завоеватели. Според Приск огурите прогонили от земите им живеещите на изток сабири, а те на свой ред прогонили аварите. Всички те в установена последователност се появили край границите на Византия или на отвъдморските й теми. Цялото това придвижване на степните народи на запад започнало оттам, че ги нападнал някакъв неизвестен народ, живеещ на брега на Океана, или в представите на античния свят, накрай света. Този неизвестен народ, живеещ в страната на морските мъгли, внезапно станал жертва на грифоните, ядящи хора, и трябвало да напусне страната си.
Като изключим идващия от Херодот и много популярен в античната и византийската традиции мотив за грифоните, използван явно за да обясни необяснимото, у Приск се говори за напълно реални исторически събития. Всички те се потвърждават от по-късните източници – византийски, арменски, сирийски. Най-голям интерес представляват в тази връзка съобщенията от китайските историци относно събитията, случили се през V век някъде далеч на запад, в степите на Западното море. До Китай достигнал само глух отзвук от тия събития.
В самото начало на V век в Централна Азия край северните граници на китайската държава Тоба Вей се създала могъщата номадска държава на жуан-жуаните. Под постоянния военен натиск на държавата Вей каганът на жуан-жуаните Шелун стоварил мощни удари върху съседите си, живеещи на запад и северозападно от жуаните. Тези негови съседи били племената гаоцзюй (уйгурите). Китайското им название се превежда като „високите талиги“. Гаоцзюй били само част от огромния степен масив от тюркоезичнио степни племена, наричани в китайските източници с чуждата за китайския език дума „теле“. Тази дума, реконструирана според китайската й транскрипция, е транскрибираният с китайски йероглифи тюрко-монголски термин „тегрег“ (талига, впряг). Очевидно тя е попаднала при китайците от съседите им „теле“, които не влизали в състава на тази степна конфедерация, макар и да принадлежали към тюрко-монголския свят. По-късно, през VI – VIII век след появата на първите писмени текстове на тюркски език, създателите на тези текстове за пръв път писмено засвидетелстват самоназванията на племената, които китайците наричали не с името, а с прозвището „теле“. Това самоназвание се оказало името „огуз“, произлизащо според древнотюркските (древноогузки) легенди от името на героя-епоним (праотец) Огуз-каган. По-архаичната форма на името „огуз“ е „огур“. В този си вид името е съществувало в особена група на древнотюркските езици, чийто наследник се явява съвременният чувашки език.
През IV - V век огромният пласт от тюркоезични огузки племена "теле", заемащи територията от Централна Монголия до Северен Казахстан, нямал никаква политическа общност и бил разделен на многобройни групировки, често враждуващи една с друга. Във всеки случай, след триста години в надписите на уйгурския Бьогю-каган (уйгурите били част от огурското племенно съобщество) авторът, като си припомня тези древни за него времена, споделя: "Този мой народ подхващал много междуособни разпри и дрязги". (Тесинският надпис, ред 10 по Клящорни, 1983 г., стр. 88). Възникването на могъщия Жуан-жуански каганат и неудържимата му експанзия на запад в началото на V век оказали решаващио влияние над неустойчивия баланс на номадския свят от евразийските степи. Западната групировка на огурите напуснала казашко-джунгарските простори и преминала Волга; според изнесеното от китайските историографи няколко десетки племена "теле" заминали на запад от Западното море.
Тези събития се случили в средата на V век. Във волго-донските степи, в степните простори на Причерноморието агонизирали остатъците от великата империя на Атила. Новите пришълци - огурските племена - се оказали в политически вакуум. Това било бързо усетено отвъд чертата на стария римски лимес, в пограничните теми на Византия. През 463 г. посланиците на огурите, сарагурите и оногурите се появили в Константинопол. Три години по-късно, след като удържали победа над племената на хуните-акацири и се утвърдили в Приазовието, те, като изпълнявали условията по договора с Константинопол, извършили набег към принадлежащото на персите Задкавказие.
В последващия период всичките три племена - огури, сарагури (сар огур, "бели огури"), оногури (он огур, десет огурски племена) рядко действали съвместно и влизали в различни политически коалиции. Точно по това време от няколко огузки групировки с решаващата роля на оногурските племена някъде в Приазовието или по Западен Кавказ възникнал племенният съюз на българите. Самото им наименование (буквално "Метежниците", "Отцепилите се") показва, че установяването на този нов съюз се явява следствие от разпада или разделянето на по-ранно обединение на огурските племена. В продължение на няколко десетки години българите били заплаха за околните страни. Ако в битката край Сирмиум в 480 г. българите спасили Византия от страшното нашествие на остготите, то в следващите времена те самите представлявали немалка опасност за империята. През 493-та, 499-та и 502-ра г. българите отново и отново опустошавали Илирия, Мьозия и Тракия. През 514 г. те подкрепили метежния византийски император Виталиан, придвижил се към Константинопол от бреговете на Дон.
През втората половина на VI век българите попадат под аварско владичество. Аварите били новите завоеватели на степите в Югоизточна Европа. Ситуацията в Причерноморието обаче започнала да се променя към края на VI век след появата на тюрките, които нанесли на аварите поредица съкрушителни поражения. Аварите били рязко отслабени и само междуособната война в Тюркския каганат и дипломатическите игри на Византия с тюрко-аварските вражди позволили на аварите да удържат властта в Предкавказието. Скоро оформилият се съюз на аварите с Иран, насочен срещу Византия, накарал Константинопол да окаже решителна поддръжка на огуро-българските племена от Прикубанието, враждуващи с аварите. Пред император Ираклий възникнал изключително удобен случай. В Константинопол прекарвал младежките си години племенникът на Органа, вожда на българите, Кубрат, който приел там през 619 г. светото кръщение. Двамата с Ираклий били приятели от деца. В продължение на много години Ираклий водел политика на съюз с тези степни владетели, които били готови да воюват срещу Иран и съюзниците му. Още през 627-628 г. под стените на Тбилиси, обсаден от тюрко-хазарските войски, той положил корона на главата на управляващия западните тюрки Тон-ябгу каган и му обещал за жена дъщеря си, принцеса Евдокия, ако продължи войната с Иран. Своята подкрепа Ираклий дал и на Кубрат.
Под водачеството на Кубрат аварското могъщество в Причерноморието било съкрушено от българите в 635-та година. Възникнала нова държава - Велика България със столица Фанагория, Първата Българска държава, която обаче просъществувала само до кончината на своя основател (предполагаемо 660 г.). Петимата синове на Кубрат поделили помежду си българските племена и българските земи в Предкавказието и Приазовието. След като се разделили, те не могли да удържат натиска на хазарите. Голяма част от българите, отдавна преминала към уседнал и полууседнал начин на живот, се подчинила на хазарите и съставила най-значителната група от население в Хазарския каганат. Тези, които запазили традициите на номадския бит, заминали на запад и на север. Най-познато от тях е племето на Аспарух, създал Първото Българско царство на Дунава (679 г.), признато скоро и от Византия (681 г.).
..Живота / и историята ,в частност,са Колело @
...а дали имаме Космически,азиатски, или Китайски,
или,Произход от Африка..? или Фаетон...
това, променя ли нещо?
Панта Рей, Промяната, е най, най трайното нещо на Света!
за 'нашият' език,очаквам, малко повече, и за Групата на Огурските езици..
https://www.wikiwand/bg/%D0%9E%D0%B3%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8
Мисля, че е бил "чокащ", поне в единия от диалектите си. Предполагам, че е липсвал афиксът за множествено число "лар".
Извън възможностите ми е да възстановя този език. Мога да извадя влиянието му върху днешния български език и да направя съпоставка и с другите славянски езици, но донякъде. Работата е за професионални езиковеди, които да са склонни да разгледат индоевропейските днешни езици като наследници на пратюркския език, обратното вече се прави от над сто години. Резултатът от тия "изследвания" кара тюрколозите да се подсмиват, както отбелязва Кльосов в една от статиите си (аз също се усмихвам, макар и едва навлязъл в материята).
Европа, нали? Топонимът е тюркоезичен, отлично изведен.
Споделял съм, че някой ден Русия ще превземе Европа. Първо обаче континентът ще легне под исляма (турски или арабски, все тая).
Така ще се сбъдне извечната еврейска мечта за велики Израел (ьiс-ара-ель).
Централният черен народ... избран от шуренайка ми да управлява обетованата земя..... или всички нас.
Дълга тема.
някои работим, за да си изкараме хляба. Не мога постоянно да следя блога, нали разбираш? :)
някои работим, за да си изкараме хляба. Не мога постоянно да следя блога, нали разбираш? :)
Работата също ми е важна, от нея се храня. Нали така?
по четири деца. Кой ще ги прави и кой ще ги отглежда?
Много си се стреснала от Ковид. Жените биват засегнати значително по-рядко, а може вече да си го изкарала, без да знаеш.
Да, третата вълна дойде. Няма и да е последна.
Няма рубли, няма лири. :):):)
За тоя ми труд никой нищо не ми плаща, нито ще ми плати.
Вече съм го писал това. Дали ми вярваш или не абсолютно не ме е грижа.
Дали ще ги ползваш не е моя работа.
Като не ги ползваш, ще продължаваш да пускаш безсмислици.
Споделял съм, че някой ден Русия ще превземе Европа. Първо обаче континентът ще легне под исляма (турски или арабски, все тая).
Така ще се сбъдне извечната еврейска мечта за велики Израел (ьiс-ара-ель).
Централният черен народ... избран от шуренайка ми да управлява обетованата земя..... или всички нас.
Дълга тема.
АЗ съм Гл Санитарка,и Аз раздавам Краставиците ))
и казва се П-вом,добра вечер)
Има достатъчно хора, които ровят и намират. Не винаги точно това, което им трябва :) и по това се различават честните учени от сложносъчинените.
В началото бе тезата. След нея идва хипотезата. След нея следват доказателствата.
12.02.2021 11:42
12.02.2021 11:44
Наблегнал съм преди всичко друго на българския компонент в историята ни.
Славяните ще почакат.
Трудове по атеизъм да пишат тия, на които бог им представлява някакъв интерес.....изобщо. Това, че мога да ги напиша, не означава, че всеки път ще си губя времето. Религията отнасям единствено към първопричините за промените в човешката история......в нашия случай резултатът е трагичен, доказуемо.
Пророците са следвали инструкции (съзнателно или не). Аз следвам логиката и на основата на заключенията си изказвам предположения.
Та, вкратце, пророците са по други блогове :):):).
Бъди здрав :).
Дроздов е описал какво се е случило. Няма причина да мисля, че не е прав.
Русофилите са българофоби. Интересно, точно те най-малко са склонни да прочетат нещо различно от тяхната истина :).
Може би просто не обичат някой да им докаже, че не са прави?
Човешка черта.
засега, според моето разбиране,
vulgares не е етнически синоним
по-скоро не българи, а "варвари"
Отделно източноросийската история не ме вълнува твърде.
Каквото трябваше да се прочете, го прочетох и го преведох.
Копи-пейст не ми е стихията, не използвам машинен превод. При нужда коментирам.
Надявам се да съм бил по-ясен?
Подобен развой на събитията съм предвидил много преди да си направя блог.
Ще се радвам това да не се случи, никога!
писания у блога, страхотно изнасилване
на ономастиката и сродните й
нещо от рода Тангра-Тонгра-Тонга
българите са полинезийци!
такива органолептични гурме анализи,
ме карат да се смея
разбира се, историята не е хирургия,
но сепак ахеологията й е скалпела
другото - хомеопатия..
Лингвистиката обаче няма как да подведе. Всяко друго нещо можеш да изкараш за всякакво друго нещо :), но не и езикът. Затова се опирам най-вече на него.
12.02.2021 21:00
Затова сравняваме, съпоставяме и пресяваме. Ако трябва, по няколко пъти.
Например Дроздов смята, че Котраг не е отишъл до Волга, а е останал в Приднепровието. Археологичните данни обаче показват друго.
Всички историци днес смятат, че сакалибите на ибн-Фадлан са славяните.
Аз смятам, че този път Дроздов е прав. От славяни до ас-сакалиба не може да стане завъртане в езиците. Нито от словените. Това сто процента е бил друг народ, чийто бит и археологични находки приписват на славяните.
Не са намерени във Волжка България или поне не видях типичните украшения за глава на славянките, така и не знам как се нарича тая диадема.
Ако мислиш, че се шегувам и ви дразня понякога :), защото си нямам друга работа....
Странното е, че така и никой не се нае да помогне.
Е, ще се опитам сам, пък докъдето стигна.
Мине, мине, тегелəй (йой) уп арсын.
Аз, аз затварям кръга (тегела) на купа (множеството) мъже.
Много странен тоя арамейски език?
Думите са налични в башкирски, татарски и други тюркски езици........
Дори съвпадат относително добре в "арамейския" превод.
КОЙ ЛЪЖЕ В КРАЙНА СМЕТКА?!
Мина, мина и полвина; стига бе?
Ще видим.
Нямам нищо против арменската историография, не я познавам всъщност.
Какво сега, да махам всички пасажи, където се споменават арменци ли ;)?
Това е написал Клящорни, това съм превел.
Благодаря за уточнението, но сигурен ли си, че авторът си смуче от пръстите тия сведения?
Все пак томовете са академично издание, дори и да е на Татарстан.
АКАДЕМИЯ НАУК ТАТАРСТАНА
ИНСТИТУТ ИСТОРИИ им. Ш.МАРДЖАНИ
Точно тия люде не мога да ги упрекна в българизъм, както ти си сметнал.
Публикациите са правени преди доста време, шейсетте години на миналия век.
Да не се е променила нещо науката оттогава....
Като изключим "величаенето" на българите, излиза, че все пак наистина сме били в Западен Кавказ. Има и други източници, които преди това локализират българите значително по на север и това към трети век. Пък кой кого е нападал не ми е основна цел да изтъквам :).
Нали така?
Киркоре, нямам нищо против корекциите, нито към твоите, нито към тези на останалите участници. Така научавам още повече.
Моля обаче да приемеш, че преводите не изразяват лично мое отношение и не превеждам само местата с българско величие :):):).
Това гласят текстовете и това пускам. Не бих си позволил да внасям корекции.
Казано иначе, точно мен няма защо да набеждаваш в едно или друго.
Можеш спокойно да напишеш "Клящорни не е прав за това и това, защото....." и т. н.
Все пак в случая издирвам не точно арменската история и не й давам оценка.
Сега успокои ли се :)?
възприемането на иранско название за оглавяваното от него племе. Chou
shu („История на [северните] Чжоу“, 557-581) смята тюрките за откъснал
се клон на Hsiung-nu, спадащ към клана A-shih-na (A-ši-na), а според Sui
shu („История на династията Суи“, 581-619) тюркските предци от племето
A-shih-na са живеели в P‟ing-lian (провинция Кансу), откъдето след
нанесеното в 439 г. от китайците поражение на хунския клан Chü-ch‟ü (Čüč‟ü) са били избягали при жуан-жуаните в Алтай."
...
"Предполагаемият смесен сакско-алтайски или евентуално усуноалтайски произход на тюрк[ют]ите се отразява в техния бит, религия,
социална структура, запазена терминология и дори във външния им вид,
в който монголоидният расов тип (особено в западната им поселищна
област) съвсем не е бил така преобладаващ, както си го представят някои
български автори."
Все пак обаче едно нещо не мога да си го обясня: околните на иранците народи, както и самите иранци, не са светли като народ.
Има едно изследване, че по женска линия гените ни са проследими до Индия безпроблемно.
Предполагам, че това са гените на индоиранските народи въобще по женска линия.
Имам едно впечатление, че точно в Иран се срещат праезиците, старият хинди и старият тюркски език.
Как може в един Кавказ да има десетки езици....
Фенотипно също сме изключително разнообразни.
разселванията на запад са включвали в своя състав различни неалтайски
елементи, то какво остава за предхождащите ги конни народи, които през
ираноезичната Средна Азия се придвижили към Европа? Някои съвременни тюрколози са склонни да приемат, че огурите например в етническо
отношение нямали нищо общо с тюрките, а заедно със сарагури, уногури,
кутригури и утигури са спадали към сарматските (алански) племена на
Европа.
206 Всичко това по аналогия поставя въпроса и за етногенезиса на
древните българи, където според пристрастията се откриват следи на найразлични влияния – от Китай и хуно-тюркския свят през иранските степни
племена и тохарите до еламо-дравидите и предноазиатските култури.
Стремежът този проблем да бъде решен еднозначно, без отчитане на
обстоятелството, че формирането на всеки един народ представлява не
еднократен акт, а продължителен еволюционен процес, в хода на който
перманентно се стига до качествено нови състояния, е може би една от
основните причини за липсата на задоволителeн резултат. Съществуват
три основни направления в търсене на българската предистория: 1/
традиционно в рамките на урало-алтайския (в частност тюркския)
етнолингвистичен ареал; 2/ нетрадиционно, отнасящо българите към
индоевропейския и по-специално иранския етнолингвистичен ареал с
колебания между северозападните и североизточните ирански полоси; и
накрая 3/ „сензационно“, визиращо като отправна точка древните човешки
култури с техните непознати предци..." /"Евразийският свят до появата на тюрките"/
тохари, без да се отчитат процесите на етническата интерференция в
някогашните племенни обединения, е само заместване на едно неизвестно
с друго, но не и дефинитивно решение на проблема за българския генезис.
По същия начин и приликите на отделни думи от съвременните памирски
и кавказки езици с български слова могат да бъдат насока, но не и
доказателство, защото не са взети под внимание особеностите на езиковия
развой, на историческата фонетика и морфология на съпоставяните
идиоми. Възможно е подобни сходства да произлизат от някакъв общ език
(напр. сакски, сарматски, алански), еднакво повлиял както на [пра]българския, така също на талишки, мунджански и отделни говори в Кавказ, а
освен това и на словното богатство в славянските езици, показващи близост до северозападните ирански идиоми, включително до балучи, където
„брат“ е brāt, а не berādär (или brother, Bruder), „жена“ е žen, а не zan (или
wife, Frau) и т. н. Затова е и трудно да се определи въз основа само на
външна съпоставка, дали приблизително еднаквите по звучене и семантика
слова от такива съвременни идиоми могат да бъдат белег за общ произход
на техните носители, или за общо спрямо тях чуждо езиково влияние. " /Валери Стоянов/
Просто с натрупването на коренови съставящи в един момент думата става цяло изречение :) и следва да бъдат посъкратени основни гласни, понякога и съгласни звуци.
Основните значения на морфемите понякога също се запазват, макар и не винаги и не само в оригиналния им смисъл.
В тоя ред на мисли едва ли е случайно наличието на едни и същи думи (или съставящи ги морфеми) например в санскрита и тюркските езици. Изтеглих си речник на санскрит и дори на пръв поглед може да се проследи определена близост не само с другите европейски езици (особено славянските), но и с езици от другото семейство.
Езикът, както не само аз забелязвам, се предава по-лесно от майката на детето.
Това за ираноезичност на скитите-сармати по-скоро не е вярно. Възможно, а и твърде вероятно е взаимно заемане на думи и не само на думи от единия език в другия.
Вземаме думата за кон в ирански език и намираме "аспа". Вземаме думата за добре въоръжен войник и намираме "алпар".
Добре. Какво има срещу тях в другия език? Ас-бар. Или "могъщ, силен, здрав Ас". Който предполагаемо е яздел и кон :).
Алпар - почти рицар. Альiп-ар - могъщият, силният мъж.
Показвам простичко механизма на преобразуване на думите от едното езиково семейство в другото.
Тия неща могат да бъдат пренебрегвани или от незнание, или нарочно. Трети вариант няма.
Аравия...араби. Ара-бай. Централните господари.
Либия. Ольi-бай. Издигнатите, почтените и т. н.
Или, както преди години гледах една поредица за културите, оказа се, че шумерските текстове могат да бъдат прочетени и през акадски език, независимо, че са от различни езикови семейства.
С удоволствие бих предложил на нашите учени да поработят заедно с тюрколозите.
Както и да го погледна, двете човешки популации имат общ прародител, чийто език не е бил ирански :).
По Дроздов аланите са определено тюркоезичен народ. Показал е и аргументи.
Думите "ален", "альiй" са уж славянски? Не :).
"По-рано показахме съобщението от Адам Бременски, че в древността някъде в района на Източна Прибалтика е обитавало племето на тюркоезичните алани или албани със самоназвание "виси" или "визи".
"Разбираме, че титлата "каган" е била доста разпространена сред древноевропейските тюркоезични народи. Тя е фиксирана също и при аланите в Северен Кавказ. През 1972 г. в Нижне-Архизкото градище в Карачаево-Черкесия беше намерен надгробен камък с тюркоезични рунически надпис. Предполагаемо е отнесен към XVIII век. След разшифроването на руните се показа текст със следното съдържание:
Ытакъ алп ышаны. Токъа.
Кенти Инчи алан къакъан… Токъа
Превод:
Надгробен камък (балбал)
на богатира Итак (Итаксис). Изпълни обреда.
Той беше каган на Зеленчукските алани... Изпълни обреда.
Спокойствие (Покой, Мир на праха му). ".
И така нататък.
15.02.2021 15:35
Относно това, което писах за Версай, Бер-сала и Преслав - запознай се с Дроздов, Юрий Николаевич.
Има да се чудиш какво става :).
Нали си учен и професор? Още ли не си го прочел?
:):):):):)
Като ти писах за французите - франките и даните, също и други племена - нямат френския днешен език, както и латински - за роден.
И франки, и датчани (практически цяла Скандинавия) са говорели тюркски език, какъвто и диалект да е имал.
По-литературно не мога да го кажа: хващай и чети Дроздов.
От научни анализи виждаш докъде сме я докарали. Книжовен изказ щях да имам, ако ме бяха обучавали на това, да наричаш простички неща със сложни термини.
Искаш ли малко? Сема, семема, семанема :):):).
Какви глупости помня от тоя университет :). Като набуташ два-три латински термина, може и гръцки :) и ставаш ужаааасно учен :).
Не, благодаря :). Предпочитам така да се изказвам, все пак не пиша дисертация.
Нали?
Аз се учудвам на друго. Защо хората не обичат да четат неща, които според тях по презумпция :):):):) (подразбиране) не ги засягат?
Вярно е, че доста пъти не успявам да напиша точно това, което смятам, че е трябвало да се получи, мисълта изпреварва действието. Разбирам какво искаш да кажеш, изразявам се доста неясно от време на време. Полагам усилия и в тая насока.
18.02.2021 19:52
Относно тюркските езици :):):). Някоя и друга хиляди години племена тюрки не са съществували, но езици, които днес бихме определили като принадлежащи към тюркската група, очевидно е имало.
Хайде, не се притеснявай, прочети превода :). После можеш да оборваш колкото си искаш.
Аз не мога.
Не знам кое ви притеснява и двамата с Марин толкова много :).
Не знам всъщност и защо продължавам още да поднасям в очите на българина неудобни?! за кого всъщност?! истини......
Ако ви се чете - има къде. Ако не искате - от човек можеш да вземеш, но не можеш да му дадеш.
Крикоре, авторът опровергава Новоселцев. Чети по-внимателно.
За маджарите-уни-унгари чети Дроздов.
Прабългарите не са тюрки. Въпрос като този не виждам смисъл да се коментира, източниците са достатъчно доказателство във времето.
Всички европейски народи носят езикови следи от езика, наречен общотюркски.
С етимологизиране на думи, останали и оцелели в индоевропейските езици са се наели хора, чиито познания относно двете езикови семейства далеч надхвърлят моите скромни изводи.
Не става да ми казваш, че няма да четеш, и да настояваш, че си прав.
Истинският учен би погледнал и от двете страни, например, и би си признал, ако е сгрешил.
Това призовавам да направят всички, които смятат, че индоевропейците са балканци и за пръв път са проговорили индоевропейския език (какъвто и да е бил той) тук и никъде другаде.
Прабългарите изобщо не са първите тюрки. Можеш да посочиш на тяхно място хуните и аварите например. Русите също :).
Кара Итил е мястото (Западна Кама), свещено за всички тюркски народи. Нито Алтай, нито Монголия, нито където и да било другаде.
Кърк, не става така. Няма да чета, обаче знам, че еди кое-си е еди какво-си.
Тия книги не ги пускам за себе си, аз нужда от превод нямам.
При положение, че съм носител на днешния български език, дали не го знам според теб?
Аз не съм авторитет в областта на тюркските езици. Обаче се опирам на изследвания на хора, владеещи такива езици включително индоевропейския славянски език.
Тях няма да ги четем, а?
И защо, ако смея да попитам?
Отговарям - от страх. Да не би да излезем тюрки?
Не. Тюрките са отделен народ. Смесена раса, с плюсовете и минусите от това в цялата им история.
Няма и защо да ти пука. Сам знаеш, че днешният ви етноним (този на арменците) пряко кореспондира с оня неиндоевропейски език (самоназванието ви също).
Така че, имай дължимото уважение към предците ни и не мисли, че ИНДОевропейците са били стопани на познатия ни свят.
Доста по-сложна е ситуацията.
Как да те накарам да четеш?
Това не го предвиждах, отказът да се чете.
Ще продължа с публикациите. Който иска - да чете. Който не иска - ако иска.
На теория всички имаме мозък в главите.
На практика.......явно не е съвсем така.
Заместваме действителното с желаното. Така не се стига далеч. Точно обратното.
Що за хора сме.........
Никой не те кара да даваш предимство на татарчетата :).
Относно езика :). По-горе те помолих да четеш. Учените мъже обикновено четат при конкуренцията, размърдай си професорската глава и нямам нищо против да обориш автора.
Не е писал за вас, така че не виждам какво ще загубиш.
Знанията следва да се опресняват, нали така?
Светът не е започнал с арменците, няма и да завърши с тях.
При цялото ми уважение, ако не беше християнството, нямаше да си толкова претенциозен към останалите неарменци :). Народ като всички останали сте :).
Нали сте от Иранското плато? Кога избеляхте и къде?
Учели били другите да говорят, а? Как пък не?
Поуспокой се малко.
Я виж какво намерих.
Класическият арменски няма граматичен род, нито дори и в местоименията. Номиналната инфлексия обаче запазва няколко типа стеми. Съществителното може да се мени по шест падежа – именителен, винителен, местен, родителен/дателен, аблатив, творителен.
Защо нямате родово понятие, иранецо?
Никакви грижи да го пусна като твой коментар, тъкмо ще стане и популярен.
У дома сме скарани с фейсбука :).
Нямам за цел да ощетявам арменците откъм език, бъди спокоен :).
Китаец посмъртно не може да научи арменски език, ако веднъж вече е проговорил на родния си диалект. Абсолютно нищо общо между който и да било индоевропейски език и китайските.
За есперанто - тази роля успешно изпълнява английският, дори и по времето на Фритьоф Нансен.
Разбираш, че и при най-добро желание не може да се получи.
И така: колко ви е древен езикът, Киркоре?
"Много учени смятат, че той е родствен на мъртвите фригийски, тракийски и дакийски език. От днес съществуващите езици, гръцкият изглежда най-близък до арменския, макар че последният съдържа и много заемки от персийски език, който също е индоевропейски език".
Преди да изпъчиш гърди, мога да те уверя, че има огромна вероятност даки, фриги и траки да са били тюркоезични, също като старите българи. Гърците (древните гърци) използват толкова тюркоезични конструкции, че съм се смял с дни :):):). Какви народи намериха гърците с идването си на Балканите ?
Тюркоезични, Крикоре. Като не щете да четете вие, големите учени, ние, простите хора, четем заради вас.
Да не се чудиш защо нямате понятие за род.
Какво е ставало после не е предмет на моята работа.
Хайде, копирай текста си и го пусни тука.
Сега ако ще се правиш на идиот? За кое точно смяташ да ме съдят арменците бе :)?
За "тракийските езици" - справка при Дроздов и Динков.
Ще си пускаш ли статията, че имам и друга работа?
Англичаните къде ги намести за безродов език, пък гледам, знаеш английски? Местоимения ли нямат, съществителни ли нямат родови? М?
Сега. Английският език е пряк наследник на ония неприятните езици. Както знаеш, има силно немско и френско влияние, както и латинско. Все пак е успял да развие понятие за граматична родова категория. Къде ме прати 30 и отгоре години назад във времето :).
Ако искаш да научиш повечко за етруските текстове, има един сайт altyn-jurga, отбелязал съм линк в постинг от 23.09.2019 09:39 - Митичният етруски език...
Там има и книги. Можеш да си четеш на етруски и италиански на воля, хората са си свършили работата. Няма кога (и защо) да превеждам цяла книга.
P.S. Относно тракийския език.
Чакам да изведеш по Дуриданов топонима Тракия. Или по когото си поискаш.
Чакам да ми изведеш името на Орфей.
Може да продължиш с беси (мизи, визи и др.). После с готите-гети, шопите-сапеи.
Защо не опиташ с още един топоним - ASKETOTRYPA, при сатрите?
Що е това Дионисиев празник, Крикоре? Кой е тоя Дионис?
Ще се занимая подробно с тези неща, обещал съм. Само да ми стигне времето :( ...