Тенгри хан и неговият син Христос
В съзнанието на милиарди хора Европа е крепостта на християнството. И изглежда, че това винаги е било така, защото именно религията е формирала културата, която от 1500 години се нарича европейска. Колкото и различен да е светът на германеца, англичанина, французина, сърбина, италианеца или руснака, единството на вярата ги свързва, обединява ги в едно общо, чието име е европеец. Това означава, че е християнин.
Рим се смята за люлка на европейското християнство, защото според католическата доктрина първият глава на Църквата там е апостол Петър, за когото се твърди, че оглавявал Колегията на дванадесетте апостоли, най-висшата власт на Църквата след смъртта на Христос. Ето защо и до днес папите на Рим се смятат за първенци в християнския свят.
Тази версия на "Апостолския престол" в Рим е предложена за първи път от епископ Дамас I от Рим (366-384), чийто авторитет бил много висок. Поддържало го духовенството на западните провинции на империята, което видяло в това нововъведение укрепването на Църквата като институция на властта. Разбира се, за "Апостолския престол" не са представени никакви документи, той е приет на доверие, както и много други религиозни нововъведения от онова време.
Обаче източните провинции на империята решително протестирали срещу самовъзвеличаването на Рим. Много по-късно подобни разногласия изразили и протестантите, които намерили сериозни доводи да поставят под въпрос тази въображаема реалност. Техните аргументи не могат да бъдат пренебрегнати.
Наистина, не са запазени никакви документи, които да докажат първенството на апостол Петър над другите апостоли. Христос също не е говорил за това. Откъде папа Дамас е получил тази увереност?
Още повече, нито в Посланието от 58 г. сл. Хр., адресирано до римляните, нито в други послания, написани в самия Рим, апостол Павел от Тарс не е казал нито дума за присъствието на Петър там или за папството му. Ако е знаел за такъв факт, едва ли би го премълчал. Според официалните данни на самата Римска църква, апостол Петър уж оглавявал Римската църква до 67 година... Означава ли това, че един апостол не е забелязал друг апостол в Рим в продължение на много години? Дори не го е познавал.
Кой всъщност е първият епископ на Рим? Неизвестно. Кой е вторият? Десетият? Също не е известно. Кога е възникнала Църквата и как са се появили първите християнски общности във Вечния град, колко големи са били те? Това са въпроси, които са отворени за обсъждане и дебат. Над тях витае тайна.
Не само, че няма доказателства, но дори няма косвени доказателства или слаби намеци. Няма нищо. Но има традиция да се мисли по този начин, а не по друг, без да се замисляме за реалността на самите факти, които може би никога не са се случили.
Едва през 4 век се появяват първите писмени сведения за папите. Вярно е, че почти всяко име стоят думите "няма информация" или "липсват данни". Но списъкът на понтифексите се появява именно няколко века по-късно.
Разбира се, тези сведения нямат абсолютно никаква историческа достоверност, тяхната ценност е другаде – те ни позволяват да анализираме историята на Църквата като институция на властта. Подобен подход отваря очите ни за това, което църковната литература "не успява да забележи"... Може би затова имената на първите папи, както и други сведения за тях, винаги са се произнасяли в Рим с не много уверен глас. Никой не гарантирал истинността на казаното, но и никой не го отрекъл.
Всъщност не само първенството на самата католическа доктрина е съмнително, но и известните данни за ранното християнство. Те приличат повече на приказка – в тях има твърде много розови краски.
Други християнски легенди и предания, както установиха историците, се появявали векове след предполагаемия инцидент. След това текстовете са редактирани многократно. Пример за това е Новият Завет или която и да е друга книга от Библията. По политически причини те многократно са били "поправяни" от редакторите в черни раса... Все пак християнската църква първоначално е замислена и създадена именно като институция на властта, стояща над колониите на бившата Римска империя.
Легендите за божествения й произход възникват много по-късно - с появата на образа на Небесния Бог. Преди това не е имало религия като такава: ранното християнство не е имало канон, т. е. собствен обред! То било малка секта на юдаизма. Например в Рим с население от 300 000 души е имало най-много няколко десетки християни.
Всички ги познавали и ги отбягвали, защото вярвали, че извършват ритуални детеубийства. Намирали се дори свидетели, които виждали християните да ядат плът и да пият човешка кръв. Техните известни "вечери на любовта" били наречени оргии от жителите на града, които измисляли легенди за тях.
Би било пресилено да наречем всичко това религиозен обред... Хората също са били обърнати срещу ранните християни от факта, че християните отричали съществуването на богове и отхвърляли всеки морал! Наричали себе си атеисти, криели се в катакомбите, смятали ги за дъното на обществото... Това продължило до IV век. Рим търпял безбожниците, понякога ги преследвал.
През 380 г. всичко в Рим се променило. След неуспешни опити да наложи нова религия (митраизъм) на езическото общество, император Теодосий е принуден да признае главата на християнската общност Дамас I.
Спасителят е изобразяван по образа на Божия Агнец на икони до края на VII век. Едва през 691 г. (692?) съборът на Труло нарежда Христос в човешки вид да бъде нарисуван вместо "старото агне"
Този папа влиза в историята през 366 г., той насилствено завзема "престола на свети Петър", като преди това е убил повече от 160 свои противници и започва да въвежда качествено различен обред в християнските общности, който те не познават. Всъщност новото християнство започнало с него в Рим, то се разраствало ден след ден, с трудности си проправяло път в обществото.
Кървавите сблъсъци станали нещо почти обичайно, защото, както отбелязва латинският историк Амиан Марцелин (330-400), "Този, който получи сан на епископ на Рим, можеше да бъде сигурен, че ще има достатъчно злато (курсивът е мой). — М. А.)...“. Някой с интерес започнал да подхранва християнската църква със злато и оръжия. И дори с армия... Оказва се, че новостта не е дошла в християнската църква сама по себе си.
Чувствайки своята власт и сила, папа Дамас собственоръчно съставил списък на книгите на Светото Писание, заповядал на църковния писател Йероним да "поработи" с текстовете на Новия завет, от които по това време имало повече от сто. От перата на римските и византийските писатели са произлезли и други библейски книги.
Папа Дамас се обградил с хора, които били добре запознати с новите обреди на Църквата (по-късно станали доктори на Църквата): Василий, Григорий Назианзин, Йоан Златоуст, Йероним, Амвросий, Августин и други... Но къде биха могли те да придобият знания за теология, която е непозната нито в Европа, нито в Палестина? На какъв език говорели новите духовни водачи? Откъде са дошли? За съжаление, тези важни подробности са били пренебрегнати от историците.
Струва си да припомним, че едва през 312 г. молитва в името на Бога на Небето за първи път е прочетена на европейската публика. В нея не се споменавало нищо за Христос... Тази свята молитва била рецитирана на тюркски език. Следователно богословски знания по онова време са притежавали само тюрките, които са се покланяли на Небесния Бог. Само те.
Европа била езическа! А християните били атеисти.
Тогава, през четвърти век, започва днешната Европа, стожерът на християнския свят. Събитията в Църквата са записани в светските хроники. Розовите цветове в тях сякаш се отмиват и светът става по-реалистичен.
Във Византия и Кавказ също едва през четвърти век (малко по-рано, отколкото в Рим) новата вяра получила някакво "спомоществувание", била призната от местните владетели.
Ако се замислите за събитията от онези трудни години, или по-скоро за цялата логика на случилото се, няма как да не потръпнете: реката на Времето неочаквано за всички се обърнала някъде в Европа. Рухнала Римската империя, на която тогава (след блестящите победи на император Диоклециан) предсказвали златен век и безпрецедентна стабилност. Изведнъж на континента се появила нова духовна култура, която до вчера била обект на кървави гонения; Юпитер, върховният бог на Римската империя, нейният върховен покровител, бил изхвърлен от храмовете. Възможно ли е това да се е случило от само себе си?
Не. Не става по този начин...
Има една проста легенда, че християнството като кълнове проникнало в душите на езичниците и там пораснало в религия. Но това едва ли е сериозно, цялата история на религиите ни убеждава в точно обратното: кръстоносните походи, инквизицията, войните на арабския халифат.
Религията е част от идеологията, а идеологията е елемент на политиката, или по-скоро на властта, която се взима и отстоява само със сила. Златото и мечът са винаги редом, те олицетворяват силата...
Да си припомним какво се случва в Европа по онова време. Голямото преселение на народите. Именно в началото на IV век тук идват кипчакските тюрки, диктуват волята си, обръщат реката на Времето в Европа по свое усмотрение...
Този уж "забравен", но безспорен исторически факт възвръща загубената съгласуваност на цялата европейска история: той свързва събитията от ранното средновековие с логическа нишка, отбелязвайки доизмисленото и недоизказаното.
Именно тюрките донесли равностранния кръст в Европа на знамената си, молели се на Небесния Бог, а историците от древността (Приск, Йордан и други) наричали Атила, баща му Мундзук и други кипчаци "християни", въпреки че тази дума тук е явно неточна. Те не са били християни.
Преди да се срещнат с "варварите", християните не познавали не само Бога на небето, но и кръста, техния настоящ символ. Те не знаели за кръстния знак, църквите, иконите, камбанния звън или днешните молитви. Повтарям, не е имало християнска религия.Липсвало не само веруюто, но и канонът, т. е. обредите! А без канон, без символ какво е религията?
Ранното християнство се отличавало с опростен ритуал, ако изобщо е имало такъв. Обрязването, например, се е считало задължително за мъжете. Как е изглеждал ритуалът на молитвата? Какво е заобикаляло първите християни, които не са имали нито църкви, нито постоянни места за молитва? Неизвестно. Църковната литература мълчи.
Историческата литература е по-конкретна... Тя ни убеждава, че не Христос е донесъл кръста, а Атила. Уви, наистина е така... Днес има много кръстове – латински, гръцки, патриаршески, свети Андреевски и десетина други – но никой не може да каже кой от тях е свързан с Христос?
Никой!
За да бъдем точни, Христос не е носил кръст на Голгота, а Т-образна греда – разпъването се е извършвало на такива. Светият апостол Варнава, както всички древнохристиянски автори, учи: "В буквата "Т" имаш кръст".
А равностранният тюркски кръст е наречен "знакът на звяра" от ранните християни. Можете да прочетете Библията десет пъти, но в нея няма и дума за някой християнин, който да се прекръства. Нито дори Христос. Те наистина не са имали нито кръст, нито кръстен знак!
Равностранните кръстове, знаци на Небесния Бог, били любим мотив на древните тюркски орнаменти. Този мотив е традиционен и днес. Въпреки това много потомци на кипчаците дори не го забелязват
Първото (или най-ранното) християнство, за което се предполага, че е възникнало по времето на Христос като форма на вяра, е оцеляло и до днес! И това е може би най-поразителното нещо в историята на религиите... Реликт на вярата! Следите му идват от Палестина и Мала Азия, а не от Рим. И те са единствените от Христос по пътя на християнството. Други следи няма.
Нека разгледаме дали последователите на Христовото учение биха могли да приемат учениците Му заедно с Него. Никога. Учениците страхливо избягали по време на разправата над Христос. Как може човек да следва онези, които са предали учителя си? Които са го изоставили в момента на смъртта? В никоя религия, при никой народ предателството никога не е било обект на уважение и благоговение.
Затова Старият Завет, на който се опирал Христос, станал учение на първите християни. И обредът им дошъл при тях от юдеите. Думите "християнин" и "юдей" били еквивалентни, те не се различавали. Защото ранното християнство е било секта на юдаизма.
Освен християните, сред евреите имало и други секти, като зилотите. Единственото, което отличавало християните от останалите евреи, било, че те вярвали в предстоящото идване на Месията – така произнасят името на Героя-Спасител (но не и Христос!), който щял да избави Европа от римското иго, това съобщавал Апокалипсисът.
Доказателство за това може да се намери в историята на общностите, наречени юдеи в Русия. Те са най-старият клон на християнската религия, първият! Отначало тя намира привърженици в Палестина, след това евреите изгонват християните в Мала Азия за отказа да участват в Еврейската война (66-73). След това те се установяват в Рим. (Ето защо Рим се счита за люлката на християнството в Европа. Но на кое християнство?)
Именно към тях, юдействащите християни, апостол Павел се обърнал със своето "Послание до римляните"! В далечния Рим, столицата на империята, Павел видял последователи на Христовото учение.
Четвъртата глава на това послание се занимава с обрязването, което е задължително за християните. Там, например, има такива думи: "И той прие белега на обрязването като праведен печат чрез вяра." Или: "Това блаженство се отнася до обрязването." На осмия ден от раждането бил извършен този свещен обред на посвещението, през който преминал самият Христос.
Обрязването се смята за кръщение, т. е. посвещение в християнството.
Юдеите-християни все още се отличават с удивителен консерватизъм, те не признават никакви нововъведения във вярата си. Почитат само това, което е получено от ръцете на Христос. За съжаление (или за щастие), малко се знае за този древен клон на християнството, неговите последователи са преследвани от официалната църква от 4-ти век и се крият през целия си живот.
Въпреки това са запазени, например, бележките на пътниците. През 19 век в провинция Баку (сега това е област Джалалабад) е имало село, наречено Приволное, жителите на което още се придържат към най-древните, "чисти" християнски традиции.
Ето как ги описва един очевидец: "Ереста на юдаистите, както е известно, се появява за първи път в Русия през 15 век в Новгород, откъдето прониква в Москва, донесена в Новгород от Киев от евреина Схариа. Същността на това ранно учение, доколкото може да се съди от оскъдните налични източници, се състои, от една страна, в отричането на най-съществените догми на християнството (троицата, божествената природа на Исус Христос), определени тайнства, духовната йерархия, почитането на иконите, монашеството и, от друга страна, в приемането на еврейските обреди. Ереста на юдаистите е осъдена на Московския събор от 1504 г. и потушена".
В Русия с последователите на истинското християнство се отнесли особено жестоко през 19 век. По това време то намерило широк отзвук в душите на руснаците и започнало масово изгонване на последователите на тази доктрина от страната, тяхното физическо изтребление. По това време в провинция Баку възниква село Приволное и други села, основани са от имигранти от Централна Русия [38].
Жителите на Приволное, разбира се, не се наричали с пронизващата ухото дума "юдаисти", те казвали: "Ние сме съботяни". С други думи, последователи на чистия юдаизъм. Всички съмнителни наслоения, които по-късно се появяват в ученията на Христос, включително и в Новия Завет, те решително отхвърлили като ерес. Защото тези книги не са от Христос!
Наистина, не са от него. Канонизацията на християнските книги, включително Новия завет, започва в края на четвърти век, наречен "златен век" за Изтока и Запада. Това била цяла епоха на съвместни църковни събори, богословски спорове и дори ръкопашни боеве в името на утвърждаването на вярата.
Там всичко се преплитало – властолюбие и честолюбие, алчност и завист – епископите знаели защо се бият... Само дето нямало нищо "апостолско"... С изключение на имената. Църквата е построена от хора, които са били прости, но в никакъв случай простодушни.
Името "Исус Христос" се появява през втори век, преди това този герой се наричал Йешуа. Много за него е станало известно благодарение на усилията на апостол Павел, който живял след Христа. Но... той, според Църквата, уж "видял и чул" Христос, дори разговарял с него в някакво екстазно преживяване... По-късно броят на "събеседниците" и "очевидците" на Христос се увеличил десетократно. Всички се стараели да съобщят за своята "среща"... Били написани книги и по-късните непризнати (апокрифни) Евангелия.
... Според Христовата заповед "чистите" християни използват само древноеврейски думи по време на молитвите си. Храмовете в село Приволное, според очевидци, приличали на синагоги. В тяхната архитектура не е имало църковни или катедрални особености. Отново, това е естествено. Освен синагогите християните, които малко се били отдалечили от юдаизма, не можели и нямали право да измислят други ритуални места.
От празниците жителите на Приволни отделяли събота през цялата година, както и Пурим (дните на Мардохей), еврейската Пасха с маца и някои други празници.
"Чистите" християни не правят кръстния знак върху себе си – те просто го нямат. От друга страна, външните наблюдатели говорели за блудство или по-скоро за свободни отношения в общността, което не се смятало за грях. Това е древна юдейска традиция. Хората живеят според собствените си закони, със собствения си морал. И наричат друго съоръжение свой храм, а не това, с която официалните християни са свикнали.
Съботяните правят всичко според древните предписания на Библията! Както е било по времето на Христос.
Вътре в "християнската" синагога (което буквално означава "къща за срещи") има просторни правоъгълни зали, отзад има библиотека, покрита с покривало. В средата на залата има катедра за читател или проповедник. Именно синагогите, тяхната цел и структура повтаряли ранните християни! По времето на Христос не е имало храмова архитектура.
Украса от надгробните кургани на древния Алтай... Не прилича ли на Божия Агнец?
За съжаление, представителите на официалната църква никога не са изучавали обреда на юдаистите, оправдавали се, че ереста е извън нейните интереси... Но какво е "ерес" в този случай?
Кой е отстъпил от учението на Христос? Юдаистите ли? Изглежда никой не си е задавал този въпрос. Много жалко. Ето защо произходът на християнството е осеян с откровени измислици, които се натрупват от векове.
Юдаистите отхвърлят "традиционните християни" именно заради техните нововъведения, настоявайки, че Христос не може да бъде поправян.
Какви са тези иновации? Къде са? Кога са се появили? И защо?
Ранните християни не признавали божествеността на Христос и Троицата. С други думи, те отхвърляли най-важните принципи на официалното християнство. Какво означава това? Очевидно, че тези догми са се появили по-късно от Христос. Това означава, че те са дошли в религията от лукавия, вярват субботниците.
Наистина, в началото на четвърти век, на Първия вселенски събор от 325 г. византийският император Константин заповядва на християните да смятат Христос за равен на Бог Отец. Именно той е дал заповедта, обосновавайки позицията си на "единосъщие" по следния начин: "... На определенията на самодържеца, насочени към защита на истината, не бива да се противопоставяме".
Тежко казано...
Под бруталния натиск на светските власти се появява първата най-важна църковна догма. Справедлив ли е този подход в духовното търсене? Отговорът се крие в теолозите. Но най-важният закон на християнството идва от устата на император Константин, който... не бил християнин! През целия си живот е носил титлата Върховен езически жрец.
А какво е догма? Това е крайъгълният камък на религията, нейната основа. Прави впечатление, че идеята на Константин не е нова, през 268 г. тя вече е била изразена, обсъдена и... отхвърлена на Антиохийския събор, призната за абсолютно еретична.
Предложението на Константин е не толкова догма, колкото блестящо политическо изобретение на Византия, пред което троянският кон на древните гърци е жалка детска играчка. Тогава гърците майсторски скрили отрова със забавено действие: тя убила религията на тюрките.
"Бог е вечен, защото Той е Светът и Създателят на света", са казвали тюрките в древността. Следователно Христос не е равен на Бога, дори само защото Христос е роден, а раждането предполага начало. Нито пък би могъл да умре по същата причина, защото смъртта предполага края. Ако е умрял на кръста, Бог е умрял с него. И това е абсурдно, защото Бог е вечен...
Абсурдът е двоен. В Евангелието на Матей, в първия ред, се казва: "Родословието на Исус Христос, Синът на Давид, Синът на Авраам..." Какъв е смисълът на тази фраза? Ами Бог Отец?
Невежеството на Константин - езичника! — е довело Църквата до безсмислица. Съботяните били първите, които се противопоставили на нея като несъгласни. След това имало някои църковни водачи и дори отделни църкви. Напразно. Те не били чути.
Например, епископ Арий се опитал да обясни на Константин и други, че синът не може да бъде свой собствен баща. Гласът на разума обаче се удавил във вика на противниците, които видяли в тази догма нещо съвсем различно - разширяването на властта на гърците в други територии. На Тези, които вярват в небесния Бог. С други думи, към тюркските земи! Гърците приготвили за там новия си троянски кон. Те мечтаели да проникнат в храмовете на тюрките с лаврова клонка, като братя по дух, и като си присвоят културата им, да ги ги подчинят. Почти така се е случило.
Византия, след като станала водач на християнския свят, пренебрегнала всичко, което й пречело да изпълни тайната си цел. Това вече не е религия, а политика! Чиста или по-скоро мръсна политика. Самоуверените тюрки, свикнали да виждат бялото като бяло и черното като черно, не подозирали коварството. Само римляните го разбрали и отначало тайно подкрепяли гърците.
Създавайки държавната църква, император Константин се утвърждавал в Средиземноморието и това, разбира се, започнало да тревожи Рим. Нещо повече, Византия започнала да изнася цели представления, показвайки личното приятелство на своя император с Бога, сякаш "Бог чудотворно, чрез видения, разкривал намеренията" на враговете му, "многократно го удостоявал с Богоявления". Това било откровен фарс... Но така се създавал образът на светия император.
Именно като за "светец" известният църковен историк Евсевий пише за него, но не споменава, че "светецът" със собствените си ръце е удушил близките си роднини – жена си и сина си. И след всичко това в историята на Църквата Константин обикновено е наричан главен герой на християнството, "равноапостолен император"... „Велик“...
През 430 г. епископ Нестор поставя под въпрос друга догма на християнството, така нареченото "единство на божествената Троица".
За пореден път богословските противоречия се превърнали в параван за глупаците. Всъщност въпросът беше съвсем земен и светски: кой трябва да доминира над Средиземноморието, Византия или Египет? И двете страни търсили съюзници чрез Църквата.
Евсевий, очаквайки тези събития, заявява: "... завистта не изпускаше от поглед нашите блага; тя... изпокара епископите помежду им и под предлог за (защитаване) на божествените догмати възбуди несъгласия и раздори сред тях. След това, сякаш от искра, се запали голям пожар и, започвайки сякаш от главата, от църквата в Александрия, се разпространи в цял Египет, Либия и извън границите на Финаида. Гледката на тези събития беше доведена до такова неприличие, че достопочтеното божествено учение бе подложено на най-обидни насмешки..."
Страните в спора се съгласували дълго време, борбата им се оказала гореща. На Втория събор в Ефес през 449 г. египтяните победили. Те брутално пребили гърците, а самият водач на събора стъпкал под краката си един от несъгласните. Но през 451 г. византийците взели реванш... Тогава Халкидонският събор приема Деяние, според което "се предполага, че божеството е по-скоро троично, а не двоично".
Още един троянски кон!
В религията на тюрките присъствала Светата Троица. Сега гърците обърнали очи към нея... По това време на Халкидонския събор спорът не бил напълно разрешен и не всички църкви приели "учението за божествената Троица". Дебатът за Троицата продължава и до днес – несторианците (противници на Троицата) са оцелели в християнството... Цели общини и местни църкви.
Може ли мнението на поредния византийски политик (или на някой друг), което не е устояло за 1500 години, да се смята за най-важната догма на световната религия? Отново богословите трябва да решават, това е вътрешен въпрос на Църквата.
Но концепцията за Троицата и троичността сред тюрките била съвсем различна. Отново гърците заимствали само външната й форма. И отново довели сложната философска категория до абсурд.
Изглежда, че кипчаците не се интересували от дългогодишните разногласия между християните? В крайна сметка те били свободни да избират... Оказва се, че всичко не е така просто – всичко е твърде взаимосвързано.
През 4 век Европа се обърнала към Бога на небето - Тенгри хан. Европейците отхвърлили всички други религии, както нови, така и стари, защото им станало ясно, че кипчаците не побеждавали с оръжие, не с неизвестна тактика на битката, всички тези неща преминават. Основната сила на тюрките била скрита в техния дух! Те побеждавали чрез силата на небесния Бог.
Да открадне чужд Бог, това възнамерявал да направи византийският император, който мечтаел за световно господство. Ето защо той измислил "новото" християнство, в което щял да присъства и всемогъщият Бог, Създателят на този свят. Поради това страстите кипяли в църковните събори, поради това имало разкол в раннохристиянските общности. Всичко се правеше неусетно и постепенно.
Да откраднеш Бога... Тезата завладяла умовете на владетелите на Византия, а след това и на Рим.
Тенгрианство е името на религията на тюрките.
Що за вяра е това? Защо няма и дума за нея в историята на Църквата? Защо описващите бита в Европа писатели демонстрират своето подчертано незнание за тази най-древна религия на човечеството? Защо единодушно мълчат, представяйки тюрките като "погани татари", които не са имали зачатъци на култура?
Паметници, изобразяващи тюркското духовенство, са запазени в Сибир. Намерен е и ритуален инвентар... И всичко това било много преди да се появят легендите за Христос. Много важни находки, които позволяват на един безпристрастен човек да мисли и да погледне по различен начин на корените на европейската духовна култура... Но има и още!
По-специално, историята на будизма. В него ясно се говори за Четвъртия събор, състоял се през първи век, за разкола, за приемането от част от будистите (северния клон) на тенгрианските традиции, заимствани от тюрките. Това е много интересна информация, за съжаление не е потърсена от учените по религиите.
След това са историите на арменската, албанската и грузинската християнски църкви, в които ранният период на християнството е разказан съвсем различно от този на жадните за власт гърци или римляни, поставили себе си в центъра на света.
И накрая, има Сирийска и Коптска църкви, които също отхвърлят първенството на гърците и цялата схема на развитие на духовната култура на Европа, която е позната на европейците. Независимите персийски и арабски хроники са много информативни...
Как можеш да пренебрегнеш всичко това?
Кога и къде се е оформила новата традиция, която разделила раннохристиянските общности, донесла им нов обред и с която започва познатата европейска религия?
Започнала е в Кавказ и по-точно в Армения, през 301 година. Показателно е, че богослуженията там уж са се провеждали на сирийски (?) език, но по други, различни обреди от тези на останалия християнски свят.
Не е ясно обаче защо арменците твърдят, че култовият им език е бил сирийски. И какво накара арменците да го изоставят? Всичко това трябва да бъде потвърдено.
Фактите разказват друга история.
В Армения има древни свещени книги, написани с арменска писменост, но на тюркски език. Изглежда, че не сирийският, а тюркският е бил използван в богослужението на арменците, щом молитвите са били написани в него в ранна Армения [39]. Има и други, по-тежки аргументи в полза на това твърдение, но повече за тях по-късно.
Арменската църква, както знаете, съществува от 301 г., като стриктно запазва своята индивидуалност. Арменският народ, разпръснат по целия свят, се сплотява около нея. Много се знае за произхода й. Например, в "История на Армения" от Мойсей Хоренски от края на II век има общуване между арменците и тюрките, които усвояват степите близо до Хазар (Каспийско море). Има и сведения, че тюрките са се сражавали като наемници като част от войските на арменския владетел Хосрой I.
А Фавстос Бузанд говори директно за участието на тюрките в събитията, свързани с християнизацията на населението на равнинния Прикаспий в началото на IV век. По това време се образуват Арменската, Албанската и Иберийската църкви. Патриаршеският престол, който обединил тези първи три църкви в света, се намираше в град Дербент, световния център на "новото" християнство! Византия се присъединява към тях през 311-312 г., а Рим много по-късно.
По това време Дербент е бил под властта на тюрките, там са запазени най-древните християнски църкви в света и до днес!
Мисията за "обновление" на ранното християнство проправят арменецът Григорий Просветител и неговия внук епископ Григорис (известен под името Свети Георги). Именно с проповедта на епископ Григорис започва духовното общение на "западната" и "източната" култури, което води до традиционното християнство.
Една страница от историята на Кавказ е написана на камък – пристигането на конниците, които донесоха кръста в Европа
Грандиозно събитие. То не останало незабелязано. Записано е не само от историците, а също и в народната памет, която облича в легенди всички най-важни събития. В началото на четвърти век очевидно се появява първият вариант на легендата за Свети Георги.
В нея митологичната интерпретация е поставена на строга историческа основа.
Църковното житие на Свети Георги ни дава само митични сведения. То е абсолютно несъвместимо с историческата действителност. В него е измислено всичко: събитията са крещящо противоречиви. Това обаче има своето обяснение.
През 494 г. на Първия събор в Рим папа Геласий забранява споменаването на името и делото на този светец. Ето защо не е известно, че свети Георги е първият европеец, приел Бога на Небето и запознал Европа с Него. Той е първият, който се е прекръстил и първият християнин, кръстен с вода. Свети Георги е единственият светец, признат както от християните, така и от мюсюлманите. (Хизри, Джирджис, Хъзър-Иляс го наричат мюсюлманите.)
И за Рим, и за Византия тази информация била опасна. Защото в нея е истината за тюрките, за тюркската култура. Затова в християнството било забранено дори да се споменава името и делото на великия светец, който, посещавайки кипчаците, открил на западния свят познанието за божествената Истина.
Съдбата на Георги и съдбата на арменския епископ Григорис е забележително сходна. Това е едно и също лице: "Григорис" е светското име на Свети Георги. (Традицията за смяна на светските имена с църковни възниква през VI век, когато се появява името "Георги" вместо предишното "Григорис".)
За него, Григорис, за изключителния му подвиг византийският император Константин построява храм през IV век, събитие, записано в историята на Църквата. Както и фактът, че от VI век този храм започва да носи името на Свети Георги..
Кръст от тюркско погребение, VII век. Не е ли това кръстът, с който Великата степ е награждавала войниците си?
В по-късните легенди за Свети Георги ясно се виждат историческите реалности: змията олицетворява тюрките в средновековна Европа. Мирният характер на техния "дуел" (имало е, очевидно богословски диалог?) е посочен от ранния текст на легендата, разказа на древния летописец Фавст Бузанд, както и от апокрифната литература... Срещнали са се духовни лица! Това е обяснено по-подробно в "Приложението" към нашата книга.
В началото на IV век благодарение на тюрките Закавказието вече не е колония на Рим.
С божественото просветление на Григорий Просветител тук се ражда "ново" или "традиционно" християнство (това се потвърждава от известния указ на римския император Галерий през 311 г.). Арменците са първите, погледнали на тюрките като на слуги на Бога! Те разбрали, че приемайки тюркския бог, ще си спечелят мощни съюзници. Епископ Григорис тръгнал да търси духовен съюз, който да укрепи военния.
По-късно тюрките са посетени от арменския епископ Кардост и неговото посолство от седем свещеници. Те живели при кипчаците в продължение на 14 години и публикували "Писание на хунски език". Епископ Кардост е наследен от епископ Макар. Представител на арменската църква живеел постоянно в Дербент, а в града се появил арменски квартал... Тази информация ни убеждава, че само тюркският език би могъл да бъде култов език в Армения. Тя не е забравена до 6-7 век.
Посох на католикосите на Арменската църква. Увенчан е със змия и равностранен кръст, свещените символи на кипчаците, които донесли образа на Небесния Бог в Кавказ и Европа
Арменците приели много от тюрките по онова време. Например, те все още правят кръстния знак по тенгриански начин, сгъвайки два пръста, палеца и безименния. На изток това е знак за мир. Арменската църква е запазила и други тенгриански традиции. Но най-важното е, че тя винаги и вярно е защитавала неприкосновеността на сияйния образ на Небесния Бог. Това е безспорен подвиг на мъдрото арменско духовенство. Арменците са сред малкото, които устояха на най-силния натиск на гърците и които не приравниха Христос с Тенгри! Те са запазили своята Църква в нейната девствена чистота. Дори кръстът над нея все още е Тенгриански. Това трябва да предизвиква възхищение. Главата на Арменската апостолическа църква също носел тенгриански жезъл с две змии през вековете. И титлата, която тюрките някога са му дали. "Католикос" (без гръцкото окончание "-ос", разбира се) се превежда от старотюркски като "съюзник", "присъединил се"... Уви, това е забравена история. Историята на съюза на Изтока и Запада – тюрките и арменците са първите в него.
Но каква вяра е тенгризмът?
Според известния френски изследовател на религиите Жан-Пол Ру, тюрките, които са живели в Алтай много преди новата ера, са почитали "човека-небе" и "слънцето-човек" – Тенгри. Китайските историци отбелязват появата на култа към Тенгри сред тюрките най-късно през V-III век пр. н. е. Наскалните рисунки с религиозни сюжети напълно потвърждават информацията на френския учен и китайските хроникьори... Изглежда, че всичко се вписва заедно, всичко е известно и е записано от различни и абсолютно независими източници. Но... По някаква причина не се забелязва.
Въпреки че Тенгри хан никога не е бил духовна собственост на тюрките. Това е безценно съкровище и на други народи от Централна Азия. Неговият образ е най-древният митологичен образ на Изтока. Защото Той е небесен дух. Господар на небето и света.
Тюрките казват "тенгри" или "тенри", бурятите изговарят "тенгери", монголците - "тенгер", а чувашите казват "тура". Има няколко варианта на произношение на името му сред самите тюрки: от "Danir", "Dendyr" до "Donar"... Звуците изглеждат различни, но значението на думата е еднакво за всички народи: дух, мъжко божествено начало. Титлата "хан" показва доминиращата му роля във Вселената.
За източната култура йерархията на небесните създания е задължителна. (Както и йерархията на господарите на подземния свят.) Небето било разделено на девет нива от тюрките и това имало дълбок смисъл. Оттук и йерархията в храмовете – тенгрианските жреци имали девет ранга. Всичко е от Бога. То е точно като при Бога.
Всяко ниво на небето отразяваше дихотомия (т. е. разделение на две): светло и тъмно, доброжелателно и демонично. Това означава, че Бог може да бъде добър и строг, спасяващ и наказващ. Той вижда всичко и тогава съдбата на човека зависи само от самия човек, какви са неговите мисли и действия и такъв ще бъде за него и Бог.
В това е дълбоката мъдрост на тенгрианската религия, която не унижава, а издига човека, подготвяйки го за действие, за подвиг. Всеки от нас прави себе си щастлив или нещастен с поведението си. Нашата скръб и радост идват от нас самите. Та нали не можеш да измамиш Бога. Той е върховен съдия и дава това, което заслужаваме.
Проста мъдрост. Будистите са първите, които разбрали дълбочината на тази проста философия на тюрките. И те я приели. Никъде другаде по света не е имало толкова ясна мъдрост... Разбира се, религията на тюрките не се е появила изведнъж, тя се е развивала постепенно, докато броят на нивата на небето е достигнал девет.
Девет се счита за число на Тенгри. То е равно на три пъти по три и тук се корени образът на божествената Троица, единна в три лица. Тюрките разбирали Троицата като пространство на духа: Бог съзерцаващ, защитаващ и наказващ в една личност. Той е един, но се проявява по различни начини. Хората знаеха, че Бог вижда всичко и дали защитава или наказва, зависи от делата на човека.
Християните, които не познавали основите на теологията (или може би съзнателно!), изопачили Тенгрианската троица. Отначало те я направили "двоица", приравнявайки Христос на Бога. След това се появява тяхната "Троица". А по-късно я допълнили с четвърти елемент, напълно изключващ самата идея за единобожието...
Тюрките приписвали природните, свръхчовешки сили само на желанието на Тенгри. Затова Го нареколи Всевишен. Ако Той пожелае, човек може да премести планина. Дори чувствата и страстите се дават на човека по волята на всемогъщия Тенгри, Господаря на света. Всъщност всичко е от Него: "Добро и зло, бедност и богатство се дават само от Бога." Тези думи като клетва са издълбани на скалите от тюрките с древни руни – всички, от мало до голямо, помнели тази първа заповед на живота.
"Ата чин аш Ижеси...", т. е. "Отче, Бог на духовната храна..." – това бяха думите на древната тюркска молитва в името на Всемогъщия Тенгри.
Дали тези звуци, свещени за древния тюрк не се забелязват в руската молитва "Отче наш, иже еси на небесе..."?.. Интересен въпрос, нали? Вероятно би могъл да заинтересува богословите и те, имайки достъп до староцърковната литература, биха възстановили пълния текст на молитвата. Тя се е четяла само на тюркски език в старите времена в Рус.
Има разработка по този въпрос от немския учен Г. Дерфер, който проследява формирането на понятието "Тенгри" от ранния, все още шамански образ до най-високия етап на неговото развитие. Според учения става дума за една от първите монотеистични религии на човечеството. Ако не и първата.
Духовната култура на тюрките е породила философската структура, която сега се нарича религия: доминира духът, а не предметът.
Европейците не разбирали напълно идеята за монотеизма нито тогава, нито сега. Това до голяма степен се дължи на езическите традиции на Древна Гърция и Рим, които се характеризират с политеизъм и при създаването на нова религия те не могли да се отклонят от древните традиции. (Стереотипът на мислене е отразен и тук!) Оттук и изкривеното разбиране в християнството както за Троицата, така и за самото понятие "Небесен Бог"... Оттук и обожествяването на стотици и стотици светци, деянията на много от които вече не се помнят от никого.
Икони: "Спас Вседържец" (XIII век, Централна Русия)
Любопитното е, че думата "богоотец" се появява сред християните отново през IV век, докато в юдаизма не съществува и не е съществувала. Така християните тогава наричали юдейския цар Давид, от когото се твърди, че е произлязъл Исус Христос, наречен в Библията син Давидов. Оказва се, че дори не Небесният Бог е бил обсъждан в общностите на ранните християни. Ставало дума за конкретен човек! За жив човек, цар Давид.
Икони "Спас Ярое око" (XIV век); "Спас Златовлас" (началото на XIII век). Те предават тенгрианската традиция за изобразяване на Светата Троица: Бог съзерцава, наказва и защитава. Сега тези икони се наричат християнски
Не е преувеличено да се каже, че религията на кипчаците отвори пътя към познанието на божествената истина.
... Традициите на Тенгри са вечни. Някога свещениците и проповедниците следели за тяхното спазване. Тенгрианската религия имала свой канон. Много е направил за изучаването на тюркската духовна култура казахският професор С. Н. Атабаев, чиито трудове, за съжаление, все още са малко известни на обществеността. Очевидно професор Б. Е. Кумеков, който също е от Казахстан, е успял да изучи културата на кипчаците. Има и разработки на други изследователи... Не, тенгризмът не е празна страница на науката.
Будистка светиня. Пръстите са сгънати в жест на умиротворяване. Той е познат на Изток от древни времена и с идването на кипчаците християните в Европа научават за него
За съжаление, тюрките били твърде самоуверени и твърде небрежни спрямо другите, живеели с надеждата за по-добро бъдеще без да осъзнават, че това бъдеще няма да дойде от само себе си, то трябва да бъде създадено, над него трябва да се работи. Идеологията, колкото и да е добра, изисква усилия: за дърветата в градината също трябва да се полагат грижи, защото малките вредители унищожават големите дървета.
Признавайки Христос за син на Тенгри, тюрките небрежно, за да угодят на своите съюзници, създали християнска църква в страната си през IV век (очевидно става дума за църквата на Кавказка Албания), неин представител присъствал на Втория вселенски събор от 381 г., това е записано в протоколите на събора. Такъв трябва да е присъствал и на Събора от 325 г.
Великата Степ не усетила смъртната опасност в набеденото родство на Тенгри и Христос. Сама пропуснала фаталния удар... Или може би всичко се обяснява съвсем просто: тюркското духовенство познавало други синове на Тенгри хан и европейските политици взели предвид това обстоятелство в плановете си.
Хъсър (нямаме точния звук за предаването на э, бел. прев) е един от тримата синове на Тенгри. Той бил пратеник, низпослан от Небето, роден на земята от обикновена жена, в детството си проявявал чудотворни способности, изгонвал демони... Много се знае за него и са написани огромни трактати. Хъсъриадата е популярна на Изток, корените й се връщат към предбудистките традиции... А в Европа подозрително не знаят за нея. В противен случай дори неекспертите биха се чудили защо делата на Христос сякаш са преписани от тези древни книги? Понякога съвпаденията са почти текстови. Хъсър е живял много по-рано от Христос, както се вижда от мощния религиозно-митологичен слой в културата на Изтока.
Оказва се, че гърците не са написали "биографията" на своя Христос от нулата. Може би са имали преди себе си Хъсъриадата или биографиите на Буда и Кришна, от които са заимствали нещо и сами са доизмислили нещо.
Тюрките така и не разбирали гръцките политици, които казвали едно, а правели друго. Думата "чест" била непозната за тях, така че те направили всичко, за да убедят тюрките да се съюзят срещу Рим и Египет. Да, те плащали данък, но всъщност, наблягайки на болезненото самолюбие на тюрките, те ги държали като наемници... Унижавайки се, гърците заповядвали.
Не е ли появата на Византия, отделянето й от Рим и въздигането й доказателство за това? Без могъщ съюзник Византия щеше да остане колония на Рим завинаги – гърците нямали армия, не знаели как да се бият, армията била наемна. И изведнъж през 312 г. те победили римската армия. Близо до Рим! Неочаквана кавалерийска атака изненадала легионерите. Как е възможно това да се случи? Откъде идва кавалерията на император Константин? Кога гърците са научили основите на конната езда? И кой ги е научил? Тези въпроси не са случайни. Случайно ли е, че малко преди тази победа Константин видял тюркски кръст насън и чул думите "С това ще победиш"? Случайно ли е, че на монетите на Византия се появяват тюркски символи, а денят за почивка е преместен в неделя, както е било във Великата степ? Случайно ли е, че веднага след тази победа във Византия за първи път официално е прочетена молитва в името на всемогъщия Бог на Небето Тенгри? Случайно ли е, че тогава християнството придобива статут на официална религия на Византия?..
И съвсем не случайно тюркският език става "войнишкият език" в армията на гърците. Заповедите се издавали на него! Гръцката армия се сражава под знамена с кръст... Като тюрките. Разбира се, има обяснение за всичко.
Именно помощта на кипчаците, пише историкът Йордан, "беше използвана, за да може [Константин] да основе знаменития в чест на името му град, който да бъде съперник на Рим: те сключиха съюз с императора и му доведоха 40 000 от своите [войници] да се бият срещу различните племена. И до днес армията им остава в империята; и до днес те се наричат федерати". Тази верига от исторически събития не може да бъде пренебрегната.
Наистина, византийците плащали данък на кипчаците "като подарък", само че тюрките го отработвали изцяло. Слабите плащали за сигурност, за охрана и покровителство. А силният (както подобава на силния според погледа на древните тюрки!) се държал честно и съюзнически. Така се утвърждили кипчаците в Европа. И никой няма право да ги осъжда за тяхната неизмерима щедрост, това е било и в традицията на Великата степ.
Примерът на Византия вдъхновил Рим. Там също започнали да търсят подходи към тюрките, търсейки преди всичко техните слабости. Но позицията на Рим била различна. Нейните владетели все още не признавали Тенгри. През 311 г. обаче император Галерий предприема принудителна стъпка, за да легализира частично "новото" християнство. Избирайки между живота и смъртта, той изразил благосклонност към тюркския вариант.
Но половинчатостта на мерките вече не била задоволителна. През 380 г. Рим най-накрая е принуден да се подчини и император Теодосий обявява християнството за държавна религия и по този начин присъединява Западната империя към нова общоевропейска духовна култура, доминирана от гърците. Настъпило утрото на Византия, веднага последвано от зенита на нейната слава.
Центърът на Европа се преместил от Рим в Константинопол. Римският папа станал зависим от гръцкия патриарх. А самите римляни в духовния живот на Европа отстъпили на заден план, така да се каже, получавайки пренебрежителното прозвище "католици", което на тюркски означавало "присъединилите се".
Именно тюрките, които поели ролята на покровител и духовен водач, отварят пътя на Византия и Византийската църква към позицията в небосклона на Европа, която тя не може да забрави и до днес.
Очевидно този забравен факт е източникът на омразата, която не скриват в Европа към тюрките от векове. Приписвайки си постиженията на чужда култура, гръцките владетели не мислеха за срамното си разобличаване, което е неизбежно... "Който е окован, няма да стигне далеч", учи поговорката.
Много неща приписали на себе си тогава гръцките императори. И кръстът, наричайки го византийски. И дори двуглавият орел, който през 2 век пр. н. е. е бил символ на един клан (улус), е бил изрисуван на знамената, когато тюрките разбивали Китай.
Величествената птица изразявала структурата на тюркското общество, където каган и иша управлявали на равни начала. Първият имал светската власт, но нямал собственост. Хазната се управлявала от иша. Каганът е избран измежду хановете; иша получавал правото си по наследство.
Степната демокрация... Тюркската религия също се строяла върху нея. Изборността започвала в станиците, от станичния кръг. От изборите (от кръга) в света излизали каганът, митрополитът-абис, управителят на земите и атаманът на юрта. Властта на избраните била осветена от духовенството. "Абишик" ("апизик") е името на този ритуал.
Разбира се, имало какво да се научи от тюрките, имало какво да се приеме.
Двуглавият орел хваща окото на византийците, които го правят герб на Константинопол... По-късно той полита над Русия: Петър Велики брутално ограбил Степта.
Много неща са забравени още от времето, наречено Средновековие.
Но има следи от миналото! Иконите, иконостасите, храмовете с уникалната си архитектура, лампадите, тамянът, брокатните одежди на свещениците, молитви с поклони доземи – всичко това са атрибути на тенгрианството. Те водят към християнската църква.
Те са единственото и най-надеждно доказателство за приемането на тюркския канон от християните. Други доказателства не може да има.
Средновековният кръстоносец със знамето си изглежда като излязъл от скалните рисунки на Алтай
Разбира се, минали са векове, ритуалната страна на службата се е променила, но следите не са, те остават. Те са като генетичен код, като татуси върху човешката кожа, не можеш да ги измиеш, не можеш да се отървеш от тях. Най-важната следа са „Апостолските правила“.
Това е името на набор от постановления, които определят йерархията на църковните чинове, реда на тържествата, постите, молитвите... С една дума, съдържанието на цялото богослужение. Това е "инструкцията", по която е построена християнската църква. Няма нищо по-важно от документа, въпреки че има много дебати за неговия произход.
Без да навлизаме в същността на тези спорове, трябва да отбележим, че "Апостолските правила" са написани от ръката на един тюрк, епископ Дионисий Малкият, живял през V-VI век. Наричан е "скитският абат" в Европа. Ето ред от енциклопедията "Християнство": "През 500-510 г. Дионисий издал в две издания сборник с апостолски и съборни канони". Оттогава редът на богослужението сред християните започва да прилича на този на Тенгрианския.
Копиран е от него!
Любопитно нещо е историята. В нея можеш да спориш, да викаш, да доказваш нещо, но аргументите и доказателствата са празни думи, когато има факти, които не могат да бъдат опровергани. Колкото и шумно да тропат църковните историци с крака, те няма да могат да кажат "не" в този случай.
Тюркът Дионисий Малкия обучавал европейците на тайнствата на своята религия, докато друг тюрк, Йордан, по същото време, бидейки в същия Рим, съчинявал нова история на своя народ, правейки го да изглежда див и невеж. Дионисий Малкият превеждал свещените книги на гръцки и латински, защото нито в Гърция, нито в Рим знаели езиците по-добре от него и най-важното - самите текстове. Освен това той изчислил сегашния календар, този, по който 21-ви век върви днес. Той е бил най-великият астроном и математик на своето време. Йордан също бил просветен човек, но по различен начин.
Двама съвременници, две истории! И двете са за тюрки. Не е ли любопитно?
По-късно Рим модифицирал "Апостолските правила", написани от отец Дионисий Малкия. И гърците преуспели в тая дейност. Оттук и вековните им спорове и борби: всяка Църква, прикривайки следите от миналото, доказва своето разбиране за правилността на апостолските традиции... Но можете ли да измамите Бог, който е дал на хората тези традиции и ритуали? Европейците са го получили от устата на тюрк, за което свидетелстват дори енциклопедиите.
В почитта на тюрките освен Небесния Тенгри била и Умай, земното женско начало, покровителка на младенците, майка на плодородието. Тя е изобразявана с бебе на ръце. Християните, които заимствали и изопачили нейния образ, я нарекли Богородица.
Разбира се, винаги е имало връзка между културите и народите, всяка нация има право да интерпретира образите, заимствани от съседите си, по свой начин. Оттук и сходството на обредите и различните им интерпретации. Достатъчно е да си припомним например знамето и шествието на кръста. Хоруг е тюркска дума, "знак за защита". В молбата за защита е смисълът на шествието с хоругви, което се използва от тенгрианите, будистите и християните.
А думата "Бог"? И тя дойде от изток. На тюркски означава "просветление", "да намеря мир". Или "икона", която също се оказва много специфична дума... [40] Но повече за това в следващата глава.
Може би основният символ на християните, кръстът, заслужава специално внимание [41]. Тюрките имали равностранен кръст и той се наричал "аджи" или "хач".
Ето една фраза, която слага точка на всякакви спорове, оставена е от видния християнски автор от трети век Феликс Минуций: "Що се отнася до кръстовете, ние изобщо не ги почитаме, нямаме нужда от тях, ние, християните. Вие езичниците, вие, за които дървените идоли са свещени, вие се покланяте на дървени кръстове, може би, като части от вашите божества, и вашите знамена, стягове, военни значки, какво друго са те, освен кръстове, позлатени и украсени?"
Има ли нужда от коментари? И тази фраза не е единствената, която е запазена в древните хроники. Равностранният кръст е знакът на Небесния Тенгри, което означава, че е знакът на тюрка. Отначало езичниците-европейци го наричали "белегът на звяра".
Тюркът-тенгрианин, като благородно завършвал молитвата, се прекръствал и казвал: "Амин", свързвайки се с кръста и Тенгри... Произнасяйки "амин", той показвал и с жест, и със звук, че душата му принадлежи на Господаря, т. е. на Бога... Оказва се, че думата "амин" също има много специално значение.
Но, да отбележим, дори прекръстилият се християнин благославя себе си с тенгриански кръст. Тюркският Аджи.. Случайно съвпадение? Не.
Тенгрианите подчертавали подчинението си на Бога със знака аджи – те носели равностранни кръстове. Християните са заимствали и тази традиция. Понякога кипчаците изобразявали кръст на челото или с боя, или с татуировка. Този обичай, макар и без обяснение, се споменава от Н. М. Карамзин. Още по-рано се среща във византийски ръкопис от 588 г.: "Когато автократорът попитал тюрките, които имали татуиран на челата си в черно образ на кръст, защо носят този знак, тюрките отговорили...", че предпазва от нещастия и болести.
Древната покровителка на плодородието, олицетворение на женското или земното, е Умай. Името ѝ все още е високо ценено от тюрките
Християните също започнали да рисуват кръст на челото (задължително равностранен!): след причастието свещеникът изобразява кръст на челото на енориаша с четка... Примерите за заимстване могат да продължават и продължават, но те не са предмет на тази книга. Нещо друго е много по-интересно.
Кръстът се появява в обредите на християните през IV век. Външно той е бил абсолютно същия като този на тюрките, по-късно е наречен византийски. Историята на латинския кръст започва през V-VI век, отначало той има Т-образна форма. След това, към 7-ми век, се появява православният кръст, който е комбинация от Т-образен кръст и аджи.
Будистки храм. Кръстообразната ваджра, която увенчава будистките храмове, сега се извисява над християнски църкви
Възможно е знакът на Тенгри да не е измислен от тюрките, може би е зает от тях от тибетската култура. За тибетците това е ваджра, символ на твърдост, здравина, като диамант. "Аджи" е изкривеното негово звучене, защото в старотюркския език думите обикновено не започват със звука В(V).
Ваджрата била оръжието на Върховното Божество, сияйните лъчи на благодатта, излъчващи се от Единния Център. Твърда като диамант, чиста като слънцето, ваджрата предпазвала от нечистите сили, които винаги са се страхували от светлината.
Оттук и тенгрианската традиция за позлатяването на аджи, украсяването им със скъпоценни камъни, защото те са знаци на Небесната, Слънчевата природа... "Животворящият кръст", не би могло да се каже по-точно.
Мистериите на кръста водят до дълбините на хилядолетията, до дълбините на индийската митология. Там, в Индия, е била на власт знаменитата Слънчева династия (древен царски род), нейният основател е Икшваку. Според индийските легенди (!) той бил тюркн. Дядото на този Икшваку се казвал Аджа... Тук има материал, както изглежда, за ново проучване.
Мандалата е един от основните символи на будизма, модел на Вселената. Кръстът символизира портите към четирите световни посоки, охраняващи входа на обитаемия свят. В северния будизъм центърът на мандалата се свързва със синия цвят, знака на Вечното синьо небе, Тенгри. Очевидно тенгрианците са имали подобна мандала.
Християните приели кръста и традицията на неговото почитане. Но те го възприели сляпо, без да се замислят за дълбокия философски и исторически смисъл на кръста. Кръстът им е като ешафод, инструмент на смъртта, който е неморално да се позлатява и е осеян безнравствено със скъпоценни камъни...
Християнската мощехранителница поразително прилича на мандала. Очевидно е, че тя също е заимствана от тенгризма
Равностранни кръстове са гравирани върху тюркските надгробни плочи, които са оставени в изобилие във Великата степ от всесилното време от 4 век насам. Тенгрианските аджи са запазени и върху дрехите на православните свещеници... Ето ги, ясните доказателства за миналото! Надгробните паметници, облеклото на духовниците и църковните прибори са изненадващо консервативни. Модата тук не се променя. Изворите на тази "мода" са в Алтай... Нищо не изчезва безследно и не се появява от нищото! За да повторим тази истина, би могло да цитираме историка Евнапий, който през 376 г. видял заселването на Балканите от тюрките и отбелязал с удивление техните светини, както и одеждите на свещениците... Всичко съвпада по удивителен начин! Именно дългите черни одежди отличавали тюркското духовенство в обикновените дни. Празничното, церемониално облекло било различно.
Степта научила тюрките на много. Та била сурова школа за оцеляване, тест за смелост и изобретателност и именно тук се зародили новите идеи.
Може би степните кургани са прототипи на първите тенгриански храмове... За съжаление, тази тяхна страна– церемониалната - не е изследвана сериозно от никой учен. Те само били ограбвани. Има обаче легенди, че курганът не "умирал" заедно с починалия. Той живеел: хората идвали при него, молели се, отдавайки почит на паметта на починалите.
Ето един пример, потвърждаващ тази мисъл. При разкопки в Киев е открит курган от дървени стволове под църквата на десятъка, върху който самата тухлена църква стои повече от хиляда години. И това не е изолиран пример... Изглежда, че курганът наистина е служила като храм.
В Алтайските" времена храм на Тенгри е бил целият околен свят, покрит с купола на Вечното синьо небе. Такава останала традицията сред хакасите, алтайците, кумандинците, тофаларите, които не напуснали родината си и не се научили да строят храмове. Те изпълняват ритуалите си по стария начин, близо до свещените планини.
Тюрките нарекли храма "килиса". Името е взето от свещената планина Кайлас, обителта на боговете. Очевидно Кайлас е дал на тюрките първо идеята за кургана, а по-късно и за храма, или по-скоро идеята за тяхната архитектура.
121/54
© На кого да заложим при букмейкъра за п...
За травеститите и хората!
09.03 16:46
Правиха някакви врътки, уж че имал дневник :):):), но така и не се доказа.
Смятай пък колко е писал и Стария завет! Отделно има свидетелства, че са му превеждали библията с услугите на ТЪЛМАЧ, а тълмач наричат преводачите от и на тюркски език :):):). Писах преди време някои неща по въпроса, Мурад Аджи великолепно допълва намереното от Юрий Дроздов.
Очаквайте следващата серия, скоро :):):)!
Както се казва - слънцето изгрява от изток )
НЕ И ДОКАТО СЪМ ЖИВ!
Радвам се, че споделяш моята гледна точка (или аз твоята, няма значение) :)!
Правим каквото трябва :):):)!
