Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.09 22:36 - БУЛГАР И СЕВЕРНА ЕВРОПА, Рустам Набиев. Част 1
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 724 Коментари: 6 Гласове:
3

Последна промяна: 19.09 10:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                               БУЛГАР И СЕВЕРНА ЕВРОПА. ДРЕВНИТЕ ВРЪЗКИ

 

ББК 63.3 (2 Рос. Тат)
УДК 947.141
Н 13

     На предците ми, на скъпите за мен хора, също и на стотиците историци от българо-татарската школа, забравена през вековете, посвещавам.

                                                                                                  Рустам Набиев

      Авторът изразява искрената си благодарност за помощта при събирането на материалите на сътрудниците от библиотеката "Лобачевски" при Казанския Държавен Университет.

     С дълбока признателност за осезаемата морална подкрепа към академиците И. Р. Тагиров и М. З. Закиев.

     Това издание нямаше да се осъществи без прозорливата оценка на професор А. Н. Юзеев, Н. К. Гарипов и изтъкнатия деец на ислямската просвета Валиула хазрат Ягъкуб.

     Нека тази скромна работа стане още един паметник на неуморния им труд за развитието на булгаро-татарската историческа школа.

                                                       Научен рецензент - М. З. Закиев

     Отговорен за изданието - първи заместник-мюфтия на Република Татарстан, вакъфски председател Валиула хазрат Ягъкуб.

                                                       Технически редактор: И. Ф. Гарифуллин

      Монографията е посветена на ролята на българите като хунски потомци, съединявали средиземноморските и далекоизточните култури. Те разпространявали постиженията на южните цивилизации и на Север. Авторът се опитва да докаже, че под термина Биармия, споменаван от скалдовете, следва да се разбира държавата Булгар. Той описва българските водни пътища в Европа, динамиката на техните промени и доказва, че някои древни традиции в морския флот на Западна и Северна Европа имат източен произход.

     Северният Морски Маршрут като един от най-важните търговски водни пътища обезпечавал процъфтяването на Норвегия и Поволжкия регион до XIII век. Сложният анализ на разнообразните данни помогна на автора да реши, че Булгар е използвала Северния Морски Маршрут до Норвегия, преди приполярните територии да бъдат присъединени към Москва.

     Тюркските, манчжурските и угърските топоними са проследени по цялото протежение на Северния Морски Път до Колския полуостров, Норвегия, Шпицберген и Исландия. Неконтролираният Северен Морски Път (СМП) бил опасен за Московската държава, която го унищожила в началото на XVIII век.

     Допълнението дава известна информация за етимологията на етнонимите "булгар" и "слав", за историческите закони, езика на хуните и исляма в древната Рус.

     Одобрена за печат на 25.7.2001 г. Тираж 1200 бр. Поръчка №118. Издателство "Иман". Казан, ул. "К. Насъри", 27.

                                                      СЪДЪРЖАНИЕ

 

БЪЛГАРИТЕ. В КАЧЕСТВОТО НА ПРЕДГОВОР.....................................................................4

 

I. ГРАДОВЕТЕ, СТРАНИТЕ И ТЪГОВСКИТЕ ПЪТИЩА.......................................................12

 

II. ДРЕВНИТЕ ВРЪЗКИ НА СКАНДИНАВИЯ С ПОВОЛЖИЕТО И АЗИЯ.........................17

 

III. ЛЪЖЛИВИЯТ СТЕРЕОТИП..................................................................................................22

 

IV. РЕЧНАТА ПЪТНА СИСТЕМА НА БУЛГАР.........................................................................33

 

V. СЕВЕРО-ЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ МАРШРУТИ НА БУЛГАР.......................................40

 

VI. МОРСКИЯТ ПЪТ ОТ БУЛГАР ДО СКАНДИНАВИЯ........................................................65

 

VII. ПЕЧОРСКИЯТ МАРШРУТ...................................................................................................66

 

VIII. НЯКОЛКО ДОВОДА В ПОЛЗА НА БЪЛГАРСКАТА БИАРМИЯ..................................78

 

IX. ЗНАЧЕНИЕТО НА СЕВЕРНИЯ ТЪРГОВСКИ ПЪТ............................................................87

 

X. АРКТИЧЕСКИТЕ ПЛАВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ................................................................89

 

XI. КРАХЪТ НА СЕВЕРНИТЕ ТЪРГОВСКИ ПЪТИЩА..........................................................94

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ..............................................................................................................................104

 

ИЛЮСТРАЦИИ.............................................................................................................................135

 

ЛИТЕРАТУРА................................................................................................................................154

 

СУМАРНО.....................................................................................................................................160



                               БЪЛГАРИТЕ. В КАЧЕСТВОТО НА ПРЕДГОВОР

 

     Необходимостта от тази глава е продиктувана от обстоятелството, че неспециалистите не знаят на практика нищо за булгарите извън пределите на Волго-Уралския регион (Идел-Урал). Етнонимът "булгари" говори съвсем малко за неподготвения читател. Известна представа за булгарите имат коренните народи на Идел-Урал (Волго-Уралския регион), чиито предци са се формирали в рамките на булгарската култура и държавност.

     Вниманието на неподготвения читател може да бъде привлечено от очевидното сходство на този етноним с названието на черноморския, понастоящем славянски народ - българите. По-сведующите могат да се сетят също за севернокавказките балкари. Съвсем малко хора знаят, че тези народи, както и някои други, се явяват преки потомци на някога могъщия български народ и държава. За потомци на българите в една или друга степен можем да смятаме също карачаите и тюрките от Дагестан, кримските татари, чувашите и угро-фините от Поволжието. Известно родство се наблюдава с унгарците, излезли някога от района на Волжка България. При изследването на фрагментите на булгарската култура понастоящем се отделят елементи, които намират своите аналози в езиците и културата на иранците, кавказците и... манчжурите.

     Единственото конкретно споменаване за манчжурските ("Имен") наред с останалите корени на булгарите се намира в официално непризнатия източник «Джагфар тарихы» (Бахши Иман, 1993). При все това предположения и дори твърдения на учените за определено родство между езиците на тюрките и тунгусо-манчжурите са изказвани преди това нееднократно (Чунтаев Я. 1983). Езиците и на едните, и на другите се отнасят според изследователите даже към единно урало-алтайско съобщество. Все пак пряко упоменаване на връзки между булгарите и манчжурите по-рано не е правено от учените. Някои неща успяхме да намерим в достоверни източници. В "Книга с изброяването на науките" Ибн-Якуб в частност посочва: "...булгарите и нуббат (тибетците - Р. Н.) използват писмото на китайците и манчжурите («МАНИ») (Гаркави А.Я., 1870. С. 241) 2.

...........................................................................................................
     Елементи от култура, сходна с манчжурската, се откриват и в руския език, ние свързваме придобиването на тези термини от славяните с булгарския период, но този проблем бездруго е достоен за отделно изследване. В конкретната работа отнасянето на едни или други термини към тунгусо-манчжурските е условно в определена степен, макар да имаме достатъчно основания за това (виж Приложение №3). Ние обръщаме внимание на манчжурския елемент, защото той е непосредствено свързан с темата ни.

     Съдбата-история често завежда хората в земята на предците им (вярно е, че малцина са способни да го осъзнаят). В това отношение според нас е показателно, че щаб-квартирата на татарското национално движение в разгара му се е намирала в Манчжурия.

....................................................................................................................................
     Понастоящем за преки наследници на булгарите е прието да се смятат казанските татари, живеещи непрекъснато на територията, отнасяна по-рано към централните райони на булгарската държава. За техни преки потомци се смятат и чувашите, споменати, както изглежда, още от Ибн-Фадлан. Езикът на чувашите е интересен с това, че заема промеждутъчно място между угро-финските и тюркските езици. Той е запазил определно количество архаизми (предполагаемо от хунския период), които са изчезнали от другите тюркски езици.

     Първите известни достоверни сведения за българите се появяват скоро след разпадането на хунската империя, чието ядро, очевидно, са съставяли българите и протоунгарците. Съвременниците и в частност Йордан в прав текст наричат българите "хуни". Днес предполагаме, че през хунския период българите вече са използвали тюркски език. Съвременните български учени Б. Симеонов и Д. Дмитриев, основаващи се на хунския произход на българите, се обръщат към китайските хроники и намират в тях споменавания на народа пу-ку. Приблизително така те се обозначават и сега. (Симеонов Б. 1979. С. 49–54). Това свидетелство може да бъде смятано за най-древното упоменаване на българите (вероятно там те са възприели елементи от далекоизточните култури).
     В Източна Европа те вече станали за известно време господстваща сила след разпадането на държавата на Атила. Единствено междуособните войни не позволили на утигурите и кутригурите да образуват мощна самостоятелна империя (Византийские историики. т. 1 - 2).

     В борбата с последващите противници те били принудени да се обърнат за помощ към аварите и скоро подчинили Източна Европа на Аварския каганат. След известно време положението на втори по значение (макар и "свой") народ станало обременително за българите. На мястото на разпадналия се аварски каганат възникнала българската империя на Кубрат със столица Фанагория на Тамянския полуостров. Синовете му разделили империята. Вследствие на това голяма част от нейната територия скоро била подчинена от хазарите. Българите били една от основните сили в хазарския каганат и неведнъж нанасяли поражения на хазарите. Отново и отново разделените българи трябвало да признават върховенството на хазарите, с които, според свидетелствата на съвременниците, те имали сходни езици, различни от тези на другите тюрки (вероятно оттогава част от удмуртите нарича казанските татари "хазари").

     Българите са от значителен интерес за собствено руската история, на първо място с огромното влияние, което са оказали върху оформянето на бъдещия руски народ и културата му. В частност досега не е подлаган на изследване фактът, че славяните се появяват на територията на бившата "Киевска Рус" и Новгородската област през периода, в който българите са играели водещата роля в Източна Европа. За разпространение като това славяните е трябвало задължително да се ползват ако не със съдействието, то най-малкото с разрешението на "стопаните" на Източна Европа - степните хегемони.

     Като засягаме темата за "Киевска Рус", сме длъжни да посочим тези сведения, които не се афишират от руските историци. Имам предвид изводите на украинските археолози за намирането на мястото на бъдещия Киев (основан също по времето, когато там са се намирали български племена) на "тюрко-алански" селища. В такава форма те завоалират салтово-маяцката (българо-хазарската) археологична култура на основателите на града Кио.

     За това, кой е привнесъл държавността сред славяните еднозначно свидетелства следващият по-долу материал.

     Елитът сред първото население на Киев, чийто погребения са изследвали специалистите, по антропологичните си черти се отличава от околното население с голямата си монголоидност и не е можел да принадлежи към скандинавците (Алексеева Т. С. 58).

     Затова съвсем не случайно Киев е наричан от средновековните скандинавци (вероятни родственици на легендарния Рюрик) Хунигард, тоест градът (страната) на хуните.

     Други познати негови названия са близки до източните: Шамбат, Башту, Киев. Скандинавците са го наричали "Кио", като впрочем е посочван от тях отделно от Рус (Мелникова Е. А. 1986. стр. 106 - 111). В летописите жителите на града са наречени "кияне", което предполага като основа за названието на града (не на княза) думите КИО/КИЙ. Тоест, скандинавците са зафиксирали древното име на града по-точно от славяните. Ние обърнахме внимание и на факта, че всички известни топоними с основа КИО се срещат само в пределите на ареала на номдските миграции (Киевец, Кият, Киялък и др.).

     Навярно ще бъде уместно да споменем и една интересна находка, която направихме в потвърждение на версията за манчжурска следа в езика на част от българите, следователно и в руската култура. Както е известно, летописецът, издигащ версията за основаването на град Киев, съобщава не само легендата за Кий, Щек и Хорив, но и друга такава - за превозвача. В манчжурско-руския речник ние намерихме термин, потвърждаващ именно втората версия - КЯО (в китайски "мост"), КИО ТУ ХАНЬ - мостче, КИО ЧАМБИ - изграждам мост (Захаров И. 1875 г. стр. 925). Подобен подход напълно обяснява "арабското" название на града "Куяба". КИО + БА (манчжурски) - място за преминаване, брод. Вероятно съвсем не случайно Константин Порфирогенет посочва, че киевският архонт може да възпрепятства българите при нападенията им в Крим. Това е най-вероятно в случай, че част от кара-българите са живеели в киевските земи.
...................................................................................................................

     Имаме предвид не само периодите на суверенно господство на българите, но времето, през което те са съставяли основата на могъществото на хуните, аварите и хазарите, а това са повече от 500 години.

................................................................................................................

     За известно родство на ранните българи, угърските и тунгуско-манчжурските народи според нас свидетелства и самият етноним болгар/баргар при съпоставянето му с редица други етноними (Приложение 1).

     Династията на киевските управници също очевидно е имала булгарски (в широк смисъл хунски) произход.

     Вниманието ни привлича фактът, че знаменитият "тризъбец" на Владимир не е бил герб в съвременния смисъл на думата. Неговата предшестваща форма, отнасяна към Святослав (Терминът "Святослав" по наше мнение първоначално не е бил име, а почетно прозвище. Истинското име на този бек не е известно) представлява "двузъбец" (В. Л. Янин). В последващите си форми, принадлежащи на потомците на "Владимир" (има свидетелства, че "Владимир" не е име, а славянска титла (Гаркави А. Я. 1870 г.), "тризъбецът" дотолкова се обогатява с "разклонения", че губи първоначалната си форма. И така, първичната известна ни форма е представлявала двузъба "вила" и се явява практически пълен аналог на най-древните символи на властта при тюрките, Согдия, също и на тамгата на Джучидите.

     За древността на "киевската" династия може да свидетелства съпоставянето на тамгите и печатите от Согдия, Хорезм, Чач, на тюрките, българите и русите. Тяхното родство е вън от съмнение (Таблица 1). И така, киевската династия не е била основана от северни авантюристи, а се е явявала разклонение на най-древните царски родове от изтока.

     Погледнато цялостно, материалът от помощните исторически науки дава основания в голяма степен да предполагаме български (в по-широк смисъл хунски) произход на киевската династия, отколкото нормански. За това говори хералдиката и езиковият материал (приложение 3), археологията и запазените портрети на киевските управници (Рис. 2).

     Родството на тези династии, по всяка вероятност произлизащи от хуните, е способно да обясни много "тъмни места" в евразийската история.

....................................................................................................

     Летописните предания от ПВЛ в дадния случай не са взети под внимание заради късното им съставяне.

     На рисунка 1 ясно виждаме, че част от монетите на "Владимир" съдържа реално име, което арабите предават като Булат-Тимур.

.......................................................................................................................

     Специалистите знаят отдавна, че киевските управляващи по време на разцвета на могъществото си са използвали титлата "каган", знаели са тюркски език и руническото писмо, дълго време са съхранявали степните традиции.

     Булгарските учени са оставили своя следа в световното наследство. В Турция е запазена поемата на великия български учен и поет Микаел Башту (Киевски) "Шан къзъ дастан". Сред просветения средновековен ислямски свят били добре познати десетки учени, в чиито имена фигурира приставката (тахалус, б. м.) "ал-Булгари", тоест, от Булгар. Редицата от тези имена не спира в Поволжието практически до началото на XX век.

     Като продължаваме темата за влиянието на българското културно наследство, си струва, впрочем, да си спомним за Кирил (Константин) и Методий. Истинските им български имена са познати само предполагаемо от "Джагфар тарих". Напомняме, че през IX - X век по Дунава тюрко-българите още не са били напълно асимилирани от подвластното им население, за което свидетелстват многобройните тюркизми в църковно-славянския език. Още повече, дори през втората половина на XII век българите-номади на Лахан за кратко време възстановили миналата си държава и кой знае как биха се развили събитията, ако Ногай не беше го убил, а му бе оказал помощ... За българските традиции, съхранени от "Кирил и Методий" свидетелства така наречената Таманска плоча, изписана с "кирилица", датирана от 590-та година, двеста години по-рано от предполагаемото раждане на "славянските просветители" или по времето на могъществото на българите (Пастернак О. 1991, стр.11).

     При оценката на влиянието, оказано от българите при създаването на руската култура, следва да обърнем внимание на руските летописи. Дори столетия след описваните събития, притежаващи вече великодържавен менталитет, руските летописи практически не съдържат отрицателни оценки за българите. Като отчитаме многовековната славянска зависимост от българите, а после и столетия на войни с Булгар, също и различната конфесионална принадлежност, това би могло съвсем разбираемо да се очаква.

...........................................................................................................................

    Името, да отбележим, (Лахан, б. м.) на "пастира" (номад) се превежда от манчжурски език като "побойник, скандалджия". Това означава, че истинските българи от XIII век още не са били разтворени сред поданиците-славяни.

     С препратка към В. Латишев (1909, стр. 203) О. Пастернак пише: "Мраморната плоча от 590 г., намерена в Тамань, съдържа гръцки надпис с изцяло славянски букви, с каквито после пишели в Киев. Това ни кара да мислим, че Кирил е взел за основа на славянската азбука боспорската азбука. Че е така, така е, само че между Боспорското царство и славянските държави лежи разрив във времето и пространството - този на българската хегемония.

     (Все пак напомням, че Кирил и Методий не са автори на кирилицата, а на глаголицата; б. моя).

...................................................................................................................................................

     Ние смятаме, че в дадения случай се е отразило не само дългото време, изминало от противоборството до окончателната преработка на руските летописи, но също и определени традиции на уважително отношение към собствените корени. Дори в края на XVII век Андрей Лизлов пише за родството на Москва и българите (Лизлов А. С. 1787 г., стр. 6 - 20).

     Информацията от "Татищевия сборник" още съдържа положителни данни за българите, например за строителството на каменни църкви в Русия от българите (салтово-маяцките традиции в технологията на строежите и елементите от източната архитектура в стила на "руските" храмове отдавна са привлекли вниманието на специалистите), за продоволствената помощ, оказана от българите по време на слаби реколти и т. н. (Татищев В. Н., 1965 г, том 1 - 4). Проблемът с наследството на българите в световната култура е достоен за отделно сериозно изследване.

     За тази тема от принципно значение е нашето разбиране на етносната съставяща на българския племенен съюз. Писмените свидетелства, както и археологичните материали позволяват да твърдим, че през проследения период ядрото на българите е използвало тюркски език. Възможно е също така тюркският език отначало да е използван от българите като официален език. Освен това допускаме, че българският тюркски език значително се е различавал от класическия, ако можем да говорим за такъв през ранното средновековие.

     За тази разлика и за ролята на българската култура в тюркския свят могат да свидетелстват отговорите на ахуните (мюсюлмански учени от най-висок разряд, б. м.) на въпроса на В. Н. Татищев, защо във всички тюркски училища се преподава чагатайски език. Учените отговаряли, че всички останали езици са "развалени от българския" (Татищев В. Н. 1950. стр. 232). Ние също така допускаме, че значителна част от племената и народите, влизали по различно време в българския съюз, е използвала угърски (угро-фински) езици. Това се отнася на първо място за унгарците, сабарите (сабани, савири), башкортите, възможно и маджарите (мещера, съвременните мишари), както и за предците на всички останали съвременни угро-фини в Поволжието и Приуралието. За дългото съчетаване на тези езици сред българите свидетелстват:

     1. Съчетаването в местата на разселване на българите на едни и същи тюркски, угърски и славянски елементи (както по западното Причерноморие, така и на изток).

....................................................................................................................

     В частност, български топоними са останали в Италия, Швейцария, Германия. В Западна Европа се е случвало техни подчинени да бъдат баварите и лангобардите, разработвана е темата "Малката България в Гърция". Между другото терминът "Балкани" носи явен източен произход (налични са сходни топоними в Азия) и смятаме, че до известна степен е свързан с етнонима булгар.

.......................................................................................................................
     2. Отсъствието на териториални и езикови граници между езиците на европейските татари и угрите. В Идел-Урал те не само живеят смесено отдавна, но също са си изработили много преходни диалекти (или остатъци от езици?) между татарския и угрофинските езици.

     3. Съвременното географско разположение на коренните народи в Идел-Урал, при което районите, населени плътно с угрофини, се долепват до татарското ядро. Отбелязваме, че извън пределите на късната булгарска държава коренните народи са унищожени. Ние допускаме, че съвременната картина на географско разоложение на коренните народи в Поволжието отразява примерно и миналото съотношение на етносите в източнобългарския съюз. Разбира се, следва да отчетем постоянно намаляващата с вековете част от балтийски и славянски племена под властта на Булгар.

     4. Съществувал е и още един доста значителен елемент, който отчетохме, но не разработихме в дълбочина в рамките на дадената работа - това е иранското (в широк смисъл кавказкото) културно влияние. Тази тема също подлежи на обстойно изследване. Темата се изявява както на ниво салтово-маяцка култура, така и през други периоди. Иранска терминология е запазена във всички български езици, като в руслото на нашата работа намираме ирански топоними и в Арктическите области.

     Според нас голяма част от населението на Волжка България са съставяли народи и племена, използващи различни езици, които са се съвместили в угро-финската езикова общност. Етническото ядро на Булгария през проучвания период са били тюрките. При това анализът на известните източници ни позволява да предположим, че българите като етнос и култура нерядко са се противопоставяли на номадския тюркски свят. Също така предполагаме и наличието в миналото на голям брой езици и говори, които според съвременната систематизация можем да наречем преходни между угърските, тунгусо-манчжурските и тюркските.

     Полиетничността на волжките българи неведнъж е отбелязвана от древните и се потвърждава от данните от помощните исторически науки. По всяка вероятност угрите са били оценявани от българите като родствени племена и е възможно да са имали равен статус с тюрко-българите. Някои историци упоменават протоунгарците като уногур-булгар. При разкопките намерените материали показват трудност, а понякога и невъзможност да се отделят българите от мадярите (Бешевлиев В. 1977. С. 64–66). Ние обърнахме внимание на широкото разпространение на термина "мадяр/маджар" във собствено тюрко-българските територии: град Маджар при кавказките българи, маджари във Волжка България, някои автори отделят степите Мажар от Дешт, "мажара" като название за голяма товарна талига се среща в степите на Украйна, Дон и Кубан. Забележително е, че както сред татарите от Поволжието, така и на Балканите е запазена фамилията "Маджаров". Една от легедните на карачаите твърди, че преди завръщането си в Кавказ те се наричали мажари.

     Езикът на славяните според нас се е изграждал под определящото влияние на езиците от урало-алтайската общност върху основата на предхождащите го "индо-европейски" (балто-тракийски и германски диалекти). В продължение на около 1000 години тюркският език (като започнем с хазарския период?) се е явявал държавен език по отношение на източните славянски диалекти. Славяните по всяка вероятност първоначално са се оценявали като маса от подвластно население, което, собствено, е отразено и в техния етноним (Приложение 2). По-късно за дълъг период под името "саклаб" в арабския свят са били възприемани северните рижи народи. Ако съдим по писмените източници, византийците са продължили да тълкуват етнонима "склавини" като производен от думата "роб" и с удивление са забелязали, че на своята земя склавините не проявяват склонност към поробване.

     В стремежа си да владеят колкото може по-голям брой роби (славяни), степняците благоприятствали размножаването им и териториалното им разселване. Писмените източници рисуват друг начин на живот за царя на славяните (кумис, добитък, пълно въоръжение). В западните райони обаче, където притокът на тюркски елемент бил слаб, а славяните станали твърде много, българската аристокрация с времето се разтворила сред тях. При все това оформилият се славянски елит дълго време пазел тюркските традиции, а в западното Причерноморие и досега е съхранено името на великите предци - българите. На изток отчели опасността, макар и със закъснение. Голяма част от робите, които не приели исляма, били изпращани извън пределите на Булгар (Казан).

     Тази схематична представа за етническия състав на българските съюзи ще позволи на читателя по-лесно да се освободи от оковите на лъжливите стереотипи от училищните програми по история и по-леко да възприеме следващите материали.

     Като се позоваваме на приведения по-горе фактически материал, при търсенето на българските древности в топонимиката ние сметнахме за възможно да се обърнем към тюркските, славянските, иранските, угърските и тунгуско-манчжурските езици. 





Гласувай:
3



1. mt46 - Добродане,
18.09 21:47
да не би да излезе, че сме роднини с татарите?... :)
цитирай
2. dobrodan - Много далечни, но все пак в известна степен е така.
18.09 21:50
Не ми е приятно да го напиша, но и българи са преминали на страната на Чингизхан при нашествието. Не само от източните, имам предвид от самата Волжка България...
цитирай
3. mt46 - Това са недоказани предположения, разбира се...
18.09 21:57
"Езикът на славяните според нас се е изграждал под определящото влияние на езиците от урало-алтайската общност върху основата на предхождащите го "индо-европейски" (балто-тракийски и германски диалекти). В продължение на около 1000 години тюркският език (като започнем с хазарския период?) се е явявал държавен език по отношение на източните славянските диалекти. Славяните по всяка вероятност първоначално са се оценявали като маса от подвластно население, което, собствено, е отразено и в техния етноним (Приложение 2). По-късно за дълъг период под името "саклаб" в арабския свят са били възприемани северните рижи народи. Ако съдим по писмените източници, византийците са продължили да тълкуват етнонима "склавини" като производен от думата "роб" и с удивление са забелязали, че на своята земя склавините не проявяват склонност към поробване."
Етнонимът склавини не е производен от думата "роб"... И все пак се признава съществуването на славянския етнос...
цитирай
4. dobrodan - Марине, какви доказателства си в състояние да приемеш?
18.09 21:59
Питам така, от куртоазия...
цитирай
5. mt46 - Това според мен е доста манипулативно:
18.09 22:11
"Като продължаваме темата за влиянието на българското културно наследство, си струва, впрочем, да си спомним за Кирил (Константин) и Методий. Истинските им български имена са познати само предполагаемо от "Джагфар тарих". Напомняме, че през IX - X век по Дунава тюрко-българите още не са били напълно асимилирани от подвластното им население, за което свидетелстват многобройните тюркизми в църковно-славянския език."
Кирил и Методий не са българи. Сигурно стотици учени са изследвали живота и делата на Кирил и Методий... А да се твърди за наличие на "многобройни тюркизми в църковнославянския език" – това ми се струва изнасилване, изопачаване на истината...
цитирай
6. dobrodan - За съжаление познавам твърде малко текстове от църковно-славянския език,
18.09 22:20
наричан малко пресилено "старобългарски". При възможност ще поразгледам въпроса.
Кое е пресилено: че кирилските букви (също заети от латинския и гръцкия с някои допълнения като Ъ, Ш, Щ, Ц) изпреварват глаголицата ли?
По-нататък ще видиш сам някои сходства на глаголицата (не облата) с руните.
Има една снимка на храм. На фасадата му са изписани с кирилица имената на месеците септември и октомври. Буквално като днешните им изписвания. Доста преди Аспарух да основе Дунавска България е това...
Кирил и Методий са наречени Куштан и Банджа (Банчо) в Джагфар тарих. Нямаме друга информация.
Относно тюркизмите - ами представи си например, че окончания като -ак, -чи, -чък, -тъ, -дъ, -ай са изцяло заемки от езика на тюрките в нашия. Това далеч не е всичко...
Думи като: имам, име, мен, ми, аз са с доказуемо тюркски произход.
Да не споменавам топоними, че не са един, два и десет :).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 441852
Постинги: 181
Коментари: 3220
Гласове: 2552
Календар
«  Септември, 2022  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930