Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.01 16:27 - Българите. Хронологична скала. Част I.
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1139 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 19.01 13:06

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                          http://s155239215.onlinehome.us/turkic/70_Dateline/72_Bulgars/bulgar_dateline_1_En.htm

    Сайтът е пълен с най-различни материали. Ще преведа от него колкото успея,
за владеещите свободно английски има на разположение информация, която
мъчно се открива на части, а в статиите са събрани наготово сведения от
най-различни източници.

     Разбира се, не липсват и недостатъци. Предлагам да не пренебрегваме същественото заради тях. Повечето са лесно отстраними, ще видите някои
забележки, които си позволих да направя, сметнах за необходимо да внеса
малки поправки и уточнения на места. За труда на авторите в сайта......поднасям своите уважения.

 Булгар, булхи, бушки, ба-го, бао-гуо, нeндери, пу-ку, бу-гу венендери и др.
Китайски транскрипции: булуоджи (булуор), булиухан (булиухар), булуоцзян ( Булуоран), Булуген (Булугер), Полуохан/Полиухан (Полуохар/Полиухар)

Подразделения и етнически подгрупи

Барсили, барсилти, берсули, беленджер, банджар, баланджар, чдар-булгар, дучи-булгар, есегели, хайландури, хайландурхи, хазари, купи-булгар, кораги, кутигури, кутригури, огондори, олхонтор-българи, олхонтор-блкар, оногури, пугури, уногундури, венендери, сабири, сувари и други вариации

Съвременни (оцелели) ендоними

Апаас, Берсули, Бесермен, Билер, Бортас, Булер (Булумер), Булгар, Чалмати, Капич (Кайи), Нохрат, Саба кул, Суар (Сувар), Татари, Темтуз, Искили (Есеги, Сколоти, Секлер)


 

Направих опит да събера събития, записи и факти, отнасящи се към тюркската история. Съществува множество от времеви линии. Тематични времеви скали има в повечето книги по история, хронологичните енциклопедии и речниците по времеви скали. Тюркската история обаче присъства само случайно, като второстепенна тема, показвана само по време на най-голямото си влияние върху централната тема на гръко-римския свят или в централната тема на тази или онази монография. Хронологията на тюркската история изброява развитието на тюркските общества и включва в себе си народи и страни, на които тюркските народи оказват взаимно влияние. Предава събитията в тюркския свят на фона на съседните общества.

Измежду многото лишени от основание и някои унизителни етимологии най-разумната идва от първоначалното местонахождение на българите в долината Балха, откъдето Балхар ~ Българ. (Авторът на статията пропуска ред други възможности, вероятно предвид липсата на достъп до някои не особено популярни източници, б. м.)

                                  4000 г. пр. н. е. - 336 г. след Христа

                              Датиране и времева линия на събитията

4000 г. пр. н. е. IV – III хил. пр. н. е. Древната археологична култура Ямна, образуване на пратюрките. Кургани.

3450 г. пр. н. е. По бреговете на Тигър и Ефрат се появяват първите градове в света. Те съставят културата на Урук с главен град Урук, библейският Ерех. Тази култура изобретява писмеността и лунния календар, развива медицината, изгражда монументална архитектура.

3450 г. пр. н. е. В културата на уруките не възниква единното централно управление и те остават независими почти 1000 години.

3200 г. пр. н. е. Шумерите използват колесен транспорт.

3100 г. пр. н. е. Клинописът се появява в Месопотамия. Тази форма на писане се използва за запис на първите епизоди от световната история, в това число „Енмеркар“ и „Владетелят на Аратта“, също и на първите истории за Гилгамеш.

2700 г. пр. н. е. Шумерският цар Гилгамеш управлява град Урук, чието население по негово време е нараснало до над 50 000 души. Гилгамеш е герой на много епоси, включително шумерските „Гилгамеш и Енкиду в Долния свят“ и вавилонския „Епос за Гилгамеш“.

2320 г. пр. н. е. Саргон завоюва независимите градове-държави в Шумер и налага централизирано управление.

2130 г. пр. н. е. Шумер възстановява своята независимост от акадската власт, въпреки, че така и не се връща обратно към самостоятелните градове-държави. По това време Шумер се управлява от важния град Ур.

2100 г. пр. н. е. Съставен е шумерски списък на царете, в който са записани всички царе и династии, управлявали Шумер от най-ранни времена. Според списъка най-ранното селище е наречено Ериду и това твърдение изглежда потвърдено от археологичните данни.

2000 г. пр. н. е. Старовавилонският период започва след краха на Шумер, навярно заради увеличеното съдържание на сол в почвата, което затруднило земеделието. Отслабени заради лошите реколти и липсата на излишък от стоки, шумерите са победени от амореите, обосновали се във Вавилон. Вследствие на това центърът на цивилизацията се измества на север. Макар да запазват голяма част от шумерската култура, амореите привнасят в региона своя семитски език, ранен предшественик на иврита.

1900 г. пр. н. е. Епосът за Гилгамеш е редактиран от шумерските източници и е написан на семитски език. По този начин, макар и Гилгамеш да е бил шумер, епосът за него става вавилонски.

1750 г. пр. н. е. Група семитски номади мигрира от Шумер в Ханаан, след това в Египет. Води ги отговорникът на кервана патриарх Авраам, който след време ще стане праотец на израелския народ.

1766 г. пр. н. е. В крайна сметка записани китайски предания разказват за Киа, 17-тия член на старокитайската династия Хиа, свален от престола, защото тръгнал по лош път. Неговият син – сунит заедно с 500 преставители на националността хиа се отправил към роднините си – хуни. Хиа до ден-днешен имат много общи думи с алтайските езици. Най-древните тюркски думи намираме в китайските годишни хроники, отбелязващи политическите и културните събития. Хсюн-ну думите tanry, kut, byoru, ordu, tug, kylych и други са най-древните паметници на тюркския език. Ендоетнонимът на управниците на държавата на хсюн-ну е тюркското хун „мъж, народ“.

1763 г. пр. н. е. Аморейският цар Хамурапи завладява Шумер. Той пише Кодекс на законите, съдържащ 282 правила, ограничени от принципа „око за око“ и „нека купувачът се пази“. Това е един от първите законници в световната история, предшестван е само от законите на Липит-Ища.

1750 г. пр. н. е. Империята на Хамурапи продължава съществуването си още 150 години, до 1600 г. пр. н. е., когато каситите (Kas=тюрк. „планина“) , несемитски народ, завладяват по-голямата част от Месопотамия с помощта на леки военни колесници.

1500 г. пр. н. е. XV – IX в. пр. н. е. Културата на скелетата (рамковата култура). Кургани. Първи доказателства за широко разпространено организирано скотовъдно номадско стопанство в андроновската култура от бронзовата эпоха (средата на второто до началото на първото хилядолетие пр. н. е.), открити в цялата степ. Селища с до четиринадесет правоъгълни полуподземни жилища са открити в Атасу , Каркаралинск и Алексеевка в Казахстан. В Джезказган и Зыряновск са открити мини от този период.

1390 г. пр. н. е. Първи елементи на хунската държава във високопланинските райони на Ордоса.

1200 г. пр. н. е. Първата хунска държава във високопланинските райони на Ордоса. Кимерийците (тюрк. Кам-эр, Ким-эр - «речен човек», сродни на «Сув-ар», «Булак-ар» («Болкар, Булгар»), «Суб-ар», «Сув-ар», «Шум-ер») започват да заемат Причерноморската степ.

800 г. пр. н. е. Асирийските хроники съобщават за нахлувания на кимерийците в страните от Задкавказието и Близкия Изток. Начало на скитското господство в източно-европейските степи. Асирийците наричат кимерийците Гимирраи (евр. Гомер, Омир; Бит. XI). Плиний за скитския произход: «Ultra sunt Scytharum populi, Persae illos Sacas in universum appellavere a proxima gente, antiqui Arameos». „Няма друг народ освен скитите; персите ги наричали обобщено саки като най-близкия народ до древните арамейци“. (От което мисля, че можем ясно да разграничим иранци и ас-ак, светли аси. Арамейци – ара-мъйъ; средните, централните умни, б. м.). Хезиод, 7 век пр. н. е.., пише: Изобретателите на обработения бронз бяха скитите. Ранното месопотамско име на метала Зубур показва, че северните месопотамски субартуанци или местните жители са наистина изобретателите на процеса. Херодот за произхода на скитите от областта на източна Анатолия: «скитите-номади, живели в Азия (някога само в Близкия Изток), били подложени на нападения от страна на сарматите и се принудили да прекосят Аракс (съвременен тюркски Арас) и да заживеят в земите на кимерийците». Гърците свързали изобретяването на желязообработката със северните месопотамски и анатолийски скитски племена, такива като племето на калибите, дали названието на стоманата в много от ранните европейски езици. С времето калибите са погълнати от сарматите и язигите. Калибите биват погълнати от сарматите и язигите посредством кавалерията на язигите, заловена от римляните в Британия и залегнали в основата на митовете за крал Артур и меча Екскалибур, както и за други мечове, като това са ранни анатолийски традиции. Всички традиционни митове за мечове са ранни анатолийски, срещат се също в традициите на хуните и мадярите/магари и се споменават от Херодот сред ранните скити.

723 г. пр. н. е. Приблизително 100 години преди миграциите им племената (ронги), назовани от китайците Шаохао, Таотан и Юю, могат да бъдат проследени съответно до племената (ронги), по-късно назовани Юнь, Дася и Ючжи. Племената юнь, даксия, ючжи и суоджу се появяват в записките и книгите преди чин/цин (221 г. пр. н. е.) и, изглежда, са предшествениците на асите, тохарите, гайсаните и сакараулите. Шаохао, известни като държавата Юн, живеели в долината Ецин Гол (Руо Шуй). Шаохао, преместили се в Гуачжоу, били заклеймени като «злодеите Юн». «Юните» се разделили, едните се асимилирали се сред китайските племена, а другите мигрирали на запад. Най-източните мигранти, достигнали долините на реките Или и Чу, станали племето сай, а западните мигранти Хами (Кумул) станали известни като усуни.

722 г. пр. н. е. Пи-ван пренася столицата на изток в Лои или Цяджу, вероятно защото столицата с част от територията на Чжоу се оказала подчинена на „варварите“ заради безредиците. По-късно владетелите на Цин Сян-гун и Бен-гун завзели тази територия. Само част от земята се върнала на Чжоу.

710 г. пр. н. е. В края на VIII век пр. н. е. кимерийските и скитските войски се бият срещу асирийския цар Саргон II, а в края на VI век пр. н. е. възниква конфликт между скитите и ахеменидския цар Дарий I.

700 г. пр. н. е. Скитите заменят кимерийците в Степта. Кимерийски гробници на техни царе вече се откриват на Тирас (Днестър), а на югоизток друга група заплашва асирийците. Скити (на асирийски ашгузи, на иврит ашкенази, тюркски ас - „номад”, Gьz, Kish, Kiji – „племе, народ”), които асирийците приветствали като съюзници и използвали срещу кимерийците, срещу мидийците и дори срещу Египет. Оттук и препратки към скитите у еврейския пророк (Йер. IV.3, VI. 7).

685 г. пр. н. е. 685 - 643 г. пр. н. е. Управление на Ци от Хуан-хун.

679 г. пр. н. е. Хуан-хун организира конгрес на владетелите (т. е. курултай) в Ци, като изземва това право от Чжоу.

659 г. пр. н. е. 659 - 621 Управление на Му-хун в Цин.

653 г. пр. н. е. Скитско междуцарствие в историята на Мидийската династия. Херодотовата датировка на това събитие остава несигурна, но традиционно се разглежда като попадаща между царуването на Фраорт и Киаксар и обхваща годините от 653 до 625 пр. н. е.

633 г. пр. н. е. Скитско нашествие в Задкавказието и Предна Азия.

623 г. пр. н. е. Херцог Му от предкитайския период Чинь доминирал над западните племена (си-жун / хи-жун), простиращи се на 1000 ли [416 км ], което вероятно е довело до миграциите на племената сака (сай) на запад. Племената сака (сай) се появили в долините на реките Или и Чу към края на седми век преди н. е., възможно е да са дошли от изток.

600 г. пр. н. е. Ф. Алтхайм в «Das Alte Iran» пише, чe най- архаичните текстове от иранската Авеста, Гатите, до днес не са разбрани от съвременните лингвисти. VI-VII в. пр. н. е. в Северното Причерноморие живеели оногурите (хоногури, фоногуры), преки предци на българите. Гърците, колонизиращи Северното Причерноморие, построили градовете Фанагория и Пантикапей на местата на едноименните тюркски поселища: Фанагория - град, основан от оногурите. Пантикапей - тюркско название, означава "Вратите към Понта". Р. Стилел приема за напълно очевидно, че езикът на древната Авеста е тясно свързан с древните алтайски езици. Доколкото пришълците в Иран се присъединили към по-старите уседнали жители, често асоциирани със скитите, тюрките и фино-угрите, то заимствали много от тях. Много местни жители били иранизирани, някои скитски народи днес наричаме ирански по произход. Голяма част от персийската литература в Персепол е написана не на ирански, а на еламскияезик на аборигените, който до миналия век също е бил наричан скитски. Около 500-600 г. пр. н. е. унгарите се преселили на юг в степта, където съгласно лингвистичните данни те възприели животновъдството от чувашите, доколкото голяма част от селскостопанските термини в унгарския език има чувашки произход.

512 г. пр. н. е. Дарий I «Велики» сменя Камбиз на имперския трон на Персия. Той разработва много големи строителни програми, включително пътна мрежа. Освен това учредява и първата пощенска система.

520 г. пр. н. е. VI век пр. н. е. Нахлуване в Мавераннахр на персийските Ахемениди при Дарий I и Кир.

516 г. пр. н. е. Поход на Дарий (516 - 513 г. пр. н. е.) срещу скитите в Северното Причерноморие, много подробно описан от Херодот, който дал първото и вероятно най-подробното описание на европейската империя на великите номади.

510 г. пр. н. е. Карта на Хекатей (VI век пр. н. е.) с изображение на скитите.

512 г. пр. н. е. Скитската война с армията на персийския цар Дарий I Хистасп, нахлул в Скития.

500 г. пр. н. е. Херодот споменава сарматите, живеещи на север от скитите в региона на Северното Причерноморие и недалеч от техните отдавнашни земи в долината на Аракс. Сарматите трябва да са били дълго време трън в очите на скитите. Херодот: «Всеки, който има да върши работа със скитите (саките), се нуждае от седем преводача, говорещи на седем езика». „Извършващите това пътешествие скити през будините (бечен/печенек, будун = тюрк. «род, нация, народ»), тисагетите (тис-сака-ит = тюрк. външни саки), иркаите/ иирките (юрук = тюрк. Номади) и архипеите (арик-бай = тюрк. чист + бай = богат човек) общуват с жителите чрез седем преводача от седем езика.“ „Сарматите (Sauromatae, Sarma-te = тюрк. „с торбичките“) говорят на езика на Скития, живеят западно от Палус Меотис (Азовско море). На запад от Танаис (Дон) и на петнадесет дни път на север от Сарматите обитават Будините, «синеоки и ярко-рижи», територията на които е гъсто засадена с дървета от всякакви видове.“ Текст на надпис в Персепол: «Дарий Гистап (522-486) ​​rex Popularum bonorum posui. Hi adorationem igni mihi attulere: Хоана, Мидия, Вавилон, Асирия, Гутрата, Армения, Кападокия, Сапардия [Сабир], Хуне».

450 г. пр. н. е. На картата на света на Херодот (ок. 450 г. пр. н. е.) са показани акацирите (агач-ир = тюрк. гора + хора), скитите и масагетите, меланхлените, неврите, будините и хелоните, тисагетите и иирките. Херодот (IV, 105) съобщава за култа към вълка у Неврите по Хипанис (Дунав) и западно от Бористен (Бури-Чай = Днепър) до Тир (Днестър) заедно с будините юрк. «народ, племе, поданици»). По-късно изображение на вълк е намерено на златната катарама от Никония край Днестър. Курган край Иссък, V в пр. н. е. Курганът е оставен от саките в град в Казахстан близо до езерото Исък (Иссык). В царската гробница през 1970 г. е намерена плоска сребърна кана за пиене с тюркската «Исъкска» азбука, свидетелствуваща за принадлежността на сако-масагетските племена към говорещите на тюркски език. В Исъкския курган всички човешки скелети, намерени в погребението, имат расови характеристики, много подобни на днешните анатолийски тюрки без каквито и да било следи от монголоидни черти (Ларус).

400 г. пр. н. е. Сарматите взимат връх над скитите.

350 г. пр. н. е. Македонски погребения в курганите.

339 г. пр. н. е. Македонски набези на север през 339, 335, 331, 313, 292 г. пр. н. е. срещу скитите и келтите. Съюз между келтите и скитите, за което свидетелстват намерените келтски артефакти в скитските стоянки. Поражение на скитите начело с цар Атей в битката с армията на Филип Македонски. Смъртта на Атей.

338 г. пр. н. е. Македонският варварин Филип II нанася поражение на обединените гръцки държави в битката при Херонея в началото на 338 г. пр. н. е. и се провъзгласява за „командир на гърците“.

336 г. пр. н. е. Филип II Македонски (382-336 г. пр. н. е.), цар на Македония, е погребан в курган по македонски обичай. Гърците смятали македонците за варвари (негърци) и се отнасяли с тях като с всички „негърци“.

331 г. пр. н. е. В битката при Гавгамела с Александър Македонски Дарий имал в своята армия скити (35 000-дна кавалерия) и бактрийци.

320 г. пр. н. е. В арменските източници от средата на IV в. пр. н. е. по време на походите на Александър Македонски българите се споменават като съседи на тюркските племена Бунтурка в басейна на река Кура, а в качество на друго име (видимо ендоетноним) на скитите се отбелязва етнонимът Апахтарк [Патканов К., 1883, стр. 29, 31] «Бели тюрки». Датата не е определена; Аристов 1896, с.279: В китайските летописи дълго преди нашата ера южно от Алтайските планини живеели Хуните, на север живеели хората Со. След това Со се разделили на 4 племена: половци или кубанци, киргизи, чу-киши и тюрки.

318 г. пр. н. е. Първи исторически документ, свързан с Хуните, се явява Китайско-Хунският договор, подписан в 318 г. пр. н. е.

310 г. пр. н. е. Сираките, сарматско племе, окупировало Кубан на север от Кавказ малко преди 300 г. пр. н. е.

300 г. пр. н. е. Тюркският език се разпада на 2 клона, огузки (източен) и огурски (кипчакски) (западен). Огузко звучене - огуз, илан, яик; Огурско звучене - "р", "д, дж", (огур, джулан, джаик). В китайските източници аланите се упоменават като едно от четирите хунски племена (сюй-ла, лан, хиу-бу, сиу-лин), ползващи се с благоволението на царя на източните хуни (Мао-дун/Мете и синът му Ки-ок/Кьок), III век пр. н. е. През 300 г. пр. н. е. град Неапол (Скития, в района на днешния Симферопол) бил столица на „царските“ скити. Най-ранната поява на името Партия във формата Апарна или Парна в Туран. Според мненията на арменските историци, служили на арменската династия от партянски произход, партянинът Аршак, основател на династията, имал белохунски (ефталитски) произход.

290 г. пр. н. е. Хунската държава се състои от 24 клана, някои от тях: Куян (заек), Лан (Овощна градина), Суибу (Западно племе). Суиланти, Цулин, Тайчи, Уйти, Цецуй ... Главата на хунската държава носи титлата Велик Шанюй - "Ченли гюду шаню" - "Син на безкрайното небе". Наследството преминава от бащата към най-големия син.

247 г. пр. н. е. Началото на партската династия (ок. 247 г. пр. н. е. - 226 г. сл. н. е.), която е една от най-дългите в историята.

246 г. пр. н. е. Ченг (246-?) от династията Цин построява Великата китайска стена (Wan-li-chan-cheng, или стена от десет хиляди ли), която се простира от Чи-ли до Ган-су, за да спре набезите на хуните (giung- ну ). През 11-та година на Антиох партите се отърсват от македонците и синът на ефталитския цар става нов владетел. Всички народи от Източна и Северна Азия приемат неговото управление. Цар Аршак имал четирима сина. Един поема ефталитите, вторият - индусите, третият - партите, четвъртият – арменците.

231 г. пр. н. е. Партянският цар Аршак след загубата от персийския цар Селекуд се оттегля сред каспийските скити при Аралско море. С тяхна помощ той възвръща империята си.

230 г. пр. н. е. Туман (Тумен, 240 - 210 г. пр. н. е.) от клана Суиланти с тотем бик основава Хунската държава.

214 г. пр. н. е. Китайският владетел Си Хуанг-ди (259-210 г. пр. н. е.) изгражда Великата китайска стена срещу атаките на хуните.

209 г. пр. н. е. Умира Туман, основателят на Хунската държава. (Тумен, 240 - 210 г. пр. н. е.), на трона се качва Маотун (Батур, 210 - 174 г. пр. н. е.).  Разширяване на Хунската империя.

204 г. пр. н. е. ХУНСКА ИМПЕРИЯ
204 г. пр. н. е - 216 г. сл. Хр. Основател - Мете (Багатир, Маотун, Батур).
Район - На север до Сибир; на юг до Тибет - Кашмир; на изток - Тихия океан; на запад до Каспийско море. Обща площ - 18 000 000 кв. км.

200 г. пр. н. е. Появата на хуните (хун-ну) по западните граници на Китай. Здрава стена от камък и хоросан обгражда столицата на „царските“ скити, Неапол, Скития през 200 г. пр. н. е. За отбелязване е мавзолеят, съдържащ седемдесет и две богато обзаведени гробници, които вероятно са представители на царския скитски род.

177 г. пр. н. е. В писмо от Мете Хан (Маотун, Маодун, Моде) до китайското правителство се описва, че 26 народа са в тюркската държава и всички те са станали „нации с тетива“ или хуни.

174 г. пр. н. е. Кок-хан (174-161 г. пр. н. е.); хуните (Xiongnu, Hunnu) атакуват кушаните (Ku-syuns), белите хуни (White Huns, Tochars, Yue-chzhi, по-късно ефталити), прогонвайки ги от Гансу. На номадски Ku Syuns (кушаните, Yu-чи ), мощна сила на запад от Китай в Гансу (тюркски Хан-Су = река Хан), са нападнати и победени от хуните и отблъснати назад на запад, в Кангар (Согдиана, Кангуи, Кан-чу), откъдето нахлуват в Бактрия (Та-ся). Страбон (11.8.2) ги нарича Аси, Пазиани, Тохари и Сакараули.

162 г. пр. н. е. Поражение на мощната кушанска конфедерация от хуните в оазиса Дунхуанг в източния край на пустинята Такламакан. Династията на Кушан и лоялните й племена започват да мигрират от Гансу, кушаните все още имат сила от 100 000 стрелци. Планираното стратегическо преселване на кушаните е предвиждало да се преместят на 2000 километра на северозапад и да се установят в долината на река Или, т. е. в областта, заета от саките (скитите). Кушаните се насочват на северозапад към долината Или, заселват се близо до Исик-Кул на територията на съвременен Казахстан. Птолемей също споменава Tagouraioi (тохарите). Кушаните живеят в Илийската долина от три десетилетия (ок. 162-132). Кушаните оставят катакомбни погребения, които маркират пътя им, саките погребват в кургани ями.

161 г. пр. н. е. Кун-хан (161 – 126 г. пр. н. е.

150 г. пр. н. е. Появата на Хунската империя оказва натиск върху територията на Иран, измествайки много скитски народи, като ги прогонва на запад, включително Сака-Урак, кралската титла на които е Макар. Миграция на част от сарматите (българите) от Северен Кавказ към Предкавказието.

141 г. пр. н. е. 141-128 година пр. н. е. Тохарите (Юе-чжи), бягайки от хуните (сюн-ну), превземат Гръко-Бактрийското царство, което е преименувано на Тохаристан.

132 г. пр. н. е. Хан Мо от бившите кушански съседи на усуните в Гансу отмъщава за атаката на кушаните през 173 г. С разрешението на своя хунски владетел (новия хан Джунчен, наследник на Джиджу, който умира през 158 г. пр. н. е.), хан Мо ръководи мощен отряд от конните усунски стрелци в атака и успява да изненада и разтревожи кушаните, принуждавайки ги да тръгнат на път отново и да продължат дългия си поход на запад.

131 г. пр. н. е. Кушаните (тохари, юечжи) пристигат в Бактрия.

126 г. пр. н. е. Ел Чиши (126 – 114 г. пр. н. е.).

124 г. пр. н. е. Племената на асите (язиги), пасиани (будини / бечен / печенек), тохари, сабири (сабарои) пробиват до Согдиана и Бактрия. През следващите пет години двама партянски императори ще загинат във войни. По-късно те завладяват и племето сакаурака.

121 г. пр. н. е. Китайците под командването на генерал Хо Чу-пинг побеждават хуните (сюн-ну).

114 г. пр. н. е. Ови (114 – 105 г. пр. н. е.).

103 г. пр. н. е. Племето Пу-ку / Бу-гу (български> Bu (l) gu 布谷 / 布 库 / 布苏), се споменава многократно в различни китайски източници от 103 г. пр. н. е. до VIII век сл. Хр. Те живеят в западните и източните части на Централна Азия, в северната и северозападната част на Тиен Шан, Седморечието и западно от реките Сърдаря и Амударя. Един от племенните владетели на Пу-ку - Софу сулифа Кенан Баин носи титлата сулифа, засвидетелствана по-късно сред дагестанските българи. В китайски "Силифа" 苏 李 发? / 葛 李 发? (> араб. Салифан) - управител, тур. „Елтебер“.

100 г. пр. н. е. Диодор от Сикул, I век. пр. н. е.: „скитите „живееха в много малък брой на река Аракс ... те завладяха страната в планините до Кавказ, в низините на брега на океана (Каспийско море) и езерото Меотскo (Азовско море) и други територии до река Танаис (Дон). „Те завладяха страната“ през река Танаис до египетския Нил“ (Диодор II, 43)

75 г. пр. н. е. Скитските номади от Централна Азия завладяват долината на река Кабул с Таксила и Пушкалавати като столици-близнаци в Гандхара от гръцките царе на Бактрия.

56 г. пр. н. е. Първото разделяне на хунската империя на западните и източните клонове на Когошар (Кхукхени I) (56 - 36 г. пр. н. е.)

54 г. пр. н. е. Китайските хроники споменават огурите като отделен народ в околностите на Едису.

53 г. пр. н. е. Парфянските номади от източния край на Каспийско море завоюват от скитите долината на река Кабул с Таксила и Пушкалавати в качеството им на столици-близнаци в Гандхар. След победата над гърците в 53 г. пр. н. е. партяните управлявали северен Пакистан. Партяните развили изкуството и религията, разработили художественото направление Гандхари с влияние от гръцкото, сирийското, персийското и индийското изкуства.

51 г. пр. н. е. Хунни (хунну) се разделят на две орди, като Източната Орда се подчинявала на Китай.

50 г. пр. н. е. Дионисиос Периегет казва, че през I век пр. н. е. хуните вече властвали над всички прикаспийски земи.

6 г. от н. е. Илирийско въстание (6-9 г. от н. е.). Въвеждане на римско провинциално управление в Панония.

20 г. Страбон (ок. 64 г. пр. н. е. - 20 г. от н. е.): масагетите [има предвид племе на герои], които също живеят в Балкх - това са Кушани. Според арменците Бактрия е земя на Куш, а Балкх е нейната столица, където великият Аршак възвел своя престол. Страбон: партяните-скити станали персийски и арменски царе, между които дори византийците избирали способни управници. В Армения около 600 години управлява династията Аршакиди.

21 г. Въстания в Тракия и Галия.

35 г. 35 – 36 г. Участие на аланите в Иберо-Партянската война на страната на Иберия (Грузия).

45 г. Първото упоменаване за поява на българите-аси от конфедерацията Ас-Тохар, от Балкх в Армения под предводителството на Вананд в частта, която и получила от него своето име в Армения. Вананд вероятно е безименен цар, титулован Бан/Ван; -ан/-анд са наставки, с които се обозначава земята му, по-късно например -стан. Българското название насочва към Балкх, племената от Балкх = Балкх-гури => Булх-гури. Български по произход археологически находки в Армения установяват хилядолетна връзка по отношение на българо-арменската, а по-късно и кипчако-арменска симбиоза: продължение на тюрко-арменската сакасена (Шакашена), установена от скитите-аси Аш-гузи, локализирана от Страбон между Кура и езерото Севан.

48 г. ЗАПАДНА ХУНСКА ИМПЕРИЯ, 48 – 216 г. Основана в района Пану, територия в съвременната Централна Азия.

50 г. Куджула Кадфиз обединява Юечжи, за да основе Кушанската империя, простираща се от Персии до Мавераннахр и Горен Инд. През първата половина на I век аланите (тюркски алан – поле) за пръв път са споменати в писмените източници от Древен Рим. Апостол Павел (Саул) започва да разпространява християнството в езическия свят. Християнството започва да става световно събитие.

64 г. Кушанският цар Куджула, управляващ номадите на Средна Азия, отхвърля партяните и завладява Гандхара. Кушаните разпространили своето управление до северозапада на Индия и Бенгалския залив, на юг до Бахавалпур и близо до Гуджрат, а на север до Кашгар и Яркент. Те направили своята зимна столица в Пурушапур, Градът на Цветята, която наричаме Пешаваро, а лятната им столица била на север от Кабул.

72 г. Аланите навлизат в Задкавказието.

78 г. От 78-ма до 144 г. Кушанската империя се управлява от цар Канишка (територията й се разширява и включва Таримската котловина), будизмът става основна религия в нея.

93 г. Западните (северни) хуни търпят голямо поражение от монголите (сянь-пи) и започват миграция на запад (93-380 г.).

97 г. Китайски войски стигат до Каспийско море.

106 г. Йордан пише, че Никопол на Дунава е основан от Траян след победи над сарматите.

124 г. Дионисий Периегет в „Ръководството по география“ и по-конкретно в картата Orbis terrae descriptio показва хуни (уни), каспии, масагети, саки, алани, скити, хиркани, сармати, таври. Дионис Периегет (края на I и началото на II век.) нанася на картата и разказва, че на северо-западната страна на Каспийско море живеят скити, уни, каспийци, албанци и кадуси, хуни, живеещи редом с Каспийско море саки: гръцкото Sacae = тюрко-персийското сака = пазещите водата

(Тук въпросът с тълкуването на етнонима саки е доста спорен, б. м.).

Канишка, най-великият кушански владетел, управлявал от 128-ма до 151 г.

135 г. Алански поход в Задкавказието и Медия.

139 г. Дионис Периегет: Хуните, живеещи край Днепър в Източна Европа. Нарича ги Khuni (Чуни) и Suni. (Кхуни - това е кланово/национално обозначение, докато Суни вероятно е по името на Сеню, управляващия ги). Птолемей (83?-161? г.) пише, че в Европейската Сарматия «по-надолу от агатирите (акацири, тюрк. агач-ери "горски хора") живеят саварите (тюркски - сувари), между бастерните (тюрк. баш-т- ер "главните хора") и роксолани (тюрк. ураксъ алани, т. е. "алани-земеделци") живеят хуни. (Отново не съм изцяло съгласен с посочената етимология за бастарни и алани-земеделци. Бас-тарьi-ен означава „от рода на главните сеещи“, а роксоланите следва да бъдат арьiгсъ-алани, тоест горски алани; не е спорен единствено коренът бас/баш. Главен народ са басилеите, бел. моя).

150 г. В средата на II век аланите са победени от римската армия при Олвия.

155 г. Край на крупната хунска държава във вътрешна Азия.

200 г. Около 270 – 300 г.: нахлуване на готи, които колонизират и се смесват с локалните популации. Клонът на тервингите обединил своите владения между Днестър и Дунав и станала известен като «вестготи». Греутунгите господствали на запад от Днестър и станали известни като остготи.

213 г. Войни на Рим с германски и дунавски племена. Каракала побеждава алеманите.

213 г. Едеса става римска колония.

216 г. Крах на ХУНСКАТА ИМПЕРИЯ. Тя просъществувала от 204 г. пр. н. е. до 216 г. Основоположник е Мете/Моде/Моду/Маодун (Багатир). Ареал – на север до Сибир, на юг – Тибет – Кашмир, на изток – Тихият океан, на запад – Каспийско море. Обща площ 18 000 000 квадратни километра. Край на империята на ЗАПАДНИТЕ ХУНИ. Съществувала от 48 до 216 г. Основана в района Пану, съвременната Централна Азия.

226 г. Край на партянската династия (около 247 г. пр. н. е. - 226 г.), управлявала през един от най-дългите периоди в историята.

234 г. Война на Рим срещу алеманите. Максимин Тракиец е провъзгласен за император от панонската армия (235 - 238 г.).

236 г. Римска война срещу сарматите и даките. Нашествие на готите през Дунав и нахлуване на дакийските карпи.

260 г. През 60-те години на III век кавказки хуни служат в персийската армия.

266 г. Обединяване на Китай. Въстанието на хуните е потушено.

275 г. ЕВРОПЕЙСКА ХУНСКА ИМПЕРИЯ, 275 - 454 г.
Основатели - братята Мунчук, Октар, Руа и Айбарс.
Ареал - Южна Русия, Румъния, Северна Югославия, Унгария, Австрия, Чехия и Словакия, Южна и Централна Германия. От Източна Франция до Урал; от Северна Унгария до Византийската империя (площ - 4 000 000 кв. км).

290 г. През 90-те г. на III век арменски източници пишат за войните на хуните в Северен Кавказ.

293 г. Сасанидски (персийски) надписи от 293 г. споменават името на един от тюркските хакани в Кавказ.

300 г. Племената Теле рано напуснали Хунската Орда, запазили патриархалните си отношения и номадския начин на живот. Те не били китаизирани. Придвижвали се в степите на талиги с високи колела. Теле имат 12 клана, всеки от които се управлява от старейшина и всички живеят в мир помежду си.

Генеалогия: Gaogьys =>Tele/Chile/Tiele (Тюрк. «Коуч») (и теле-, и треньор произлизат от тюркски корени) => 15 племена =>
1. Уанге (уйгури)
2. Сеянто (Сир + Янто)
3. Киби (Кибир )
4. Дубо (Тубалар) (Дабо) (Теле)
5. Гулиган (Куръкан) (Якут)
6. Доланге (Теленгити)
7. Бугу (Пугу) (Уйгури)
8. Байегу (Байърку) (Уйгури)
9. Тунло (Тонгра) (Уйгури)
10. Хун
11. Съгье (уйгури)
12. Хусие

13. Хигье
14. Адье (Едуз)
15. Байси (Барсил)

Сирите и тюрките живеят в Ордоса. Българи и хазари – кръвни родственици, с общ или сходен език.

301 г. Сеянто (Сир + Янто) заема степите между Монголския Алтай и Източен Тяншан.

304 г. Хуните и сянби отвоюват от Китай северната част от Иимперията Хан и основали ред царства. Племето тоба лидирало над преимуществено китайско население.

309 г. Набегът на хуните е подпомогнат от въстанието на китайския народ против чиновниците. Имперски интриги на император Хуай-ди срещу Съйм Юй. Съюз с табгач-хана (хан на хановете) Илу срещу хуните.

311 г. Поражение на Съйм Юй. Пада Лоян, хуните завземат Чанян.

312 г. Неголямо сянбийско племе с ханове от рода Муюн се придвижва от южна Манчжурия на запад и се обосновава в района на езерото Кукунор. Те успешно воевали с тибетците и неуспешно с тоба-асите. Сянбийското племе с ханове от рода Муюн се обединява в кралството Тогон и стават васали на Империята Вей. Китайците изтикват хуните от Чанян.

320 г. Муюн Кой става Велик Шанюй.

321 г. Умира Цу Ти и китайското настъпление срещу хуните се прекратява.

334 г. Първо упоменаване на българите, те обитават басейна на Дон и Кубан (Първото им европейско отбелязване е в Анонимния хронограф, латински, 334 г. «Ziezi ex quo Vulgares» т. е. [от линията Ной-Сим произлязъл един] Зиези, от който [произхождат] българите.

(Методий Патарски или Олимпийски дава сведения, близки до това. На границата на III – IV век българи, хазари, руси и др. обитават Поволжието, бел. м.).

336 г. Началото на IV век. В Армения нахлуват хуните-маскути (в гръцки Масагети) заедно със саките, водени от царя на масагетите Санесан (тюрк. Сен-есен = ти + щурм (човек)). Тюркските имена на хунските управляващи: Каратон (кададон – рокля); мисля, че в случая е по-правилно да се преведе като Кара-тун или черна дреха, б. м.).
Мунджук, баща на Атила (бонджук = мънисто, бисер)
Атила (Итил = месторождениeто му или Ата-ил = баща на страната)

Иллек, син на Атила (Ил-Ек = крепост извън града)
Денгизик, син на Атила (Ден(г)из = море)
Ирнек, син на Атила (= млад воин)
Айбарс, чичо на Атила (= барс, лъв)
Октар, чичо на Атила (= )
Аръ Кан (арыг-кан = красива кралица)
Басък
Курсък Атакам
Ешкам

Племенни принадлежности:
Агачери (горски хора)
Шар (саръ - ак, = жълт - бял)
Огур (Ок-гур = десетте федерати)


 

Бележки.

  1. Едно из китайските унизителни прозвища на хуните, означаващо «свирепи роби». В китайския език за хуните съществували и по-уважителни наименования, например «западни номади» и т. н. д. Собствено, в течение на първото хилядолетие китайците използвали доста обширна номенклатура, преди която измислили «свирепите роби». Китайците използват също многобройни унизителни термини за себе си, но за разлика от «хсионг-ну» тези термини не се употребяват за обозначаване на китайците в научната литература.
    2. Една от многото версии , които можете да намерите в литературата.
    3.
    Това е черешката на тортата за междурасовите отношения, намерена в многобройни научни работи. Римляните, готите и персите са прекрасно и милосърдно благо, а хуните, аварите и татарите са уродлива и жестока заплаха. Това не пречело на много хора и от двете страни да се женят едни за други и да произвеждат смесено население, включително и привлекателни потомци, които после се издигат до цезари, василевси, царе, царици, ханове и султани. Спекулирането с думата «булга» е още един пример с научен бисер, който малко се отличава от китайския избор на йероглифи за обозначаване на негативно отношение. Мисля, че ние отиваме още по-далеч в науката, като провъзгласяваме отрицателното значение за самоназвание.

    4.Отрок (остаряло значение на „син, момче“) може да бъде руското прозвище на младия кипчакски хан или смислово изкривяване. В други източници името му се дава като Хан Отрак, без руска семантика.


 

 

 

 




















Гласувай:
5



1. blackpredator - при мене текста отдясно не се чете
16.01 17:46
спореде мен, твоите аргументи:
"Булгар, булхи, бушки, ба-го, бао-гуо, нeндери, пу-ку, бу-гу, венендери и др.
Китайски транскрипции: булуоджи (булуор), булиухан (булиухар), булуоцзян...
са равностойни примерно на Симилаунският човек Йоци-дядо Йоцо, или пък Гилгамеш-Гочо..

сиреч, звучи ми доста несериозно, да не употребя по-коректна дефиниция

липсва ми 300 годишната суша, довела до края на Акадската империя
суша тогава не значи богати не яли фугу, а мощен фактор за миграция
щото климата не е бил само в Месопотамия
300 години незабелязани у изворите - хммм...
липсват ми и семитите, мигрирали в Етиопия
и те ли са булгар-булгар?
цитирай
2. blackpredator - виж настройките на блога си ав...
16.01 17:49
виж настройките на блога си
аватара ти е на пичка си майна
цитирай
3. dobrodan - Predatore, проблемът е, че данните изначално са в таблица
16.01 18:10
и се мъча ред по ред да коригирам така, че да се вижда.
Ако има друг начин, ще се радвам да го науча.
Тоя скрипт ми взима здравето.
цитирай
4. dobrodan - Мисля, че тоя път се получи, изтекоха ми очите тия дни.....
17.01 18:11
Predatore? Което не си успял да намериш в превода, може пък да успееш да прехванеш в други публикации. Скоро (дано) и продължения :).
цитирай
5. notfun - ..сега, е по добре текста..
17.01 20:43
и аз , се измъчвам..с тези скриптове,ама..краста..

от преди 5 000г, е тръгнало Преселението, нали така..
и, според мен, Хората, там, от Вавилоно- Акадско...
са хукнали, през глава " на север'..и така., по пътя
Индия, Афганистан, Сирия, Кавказ, степите, Урал
и надолу, към Леванта..Тюркмения, и чак до Пойнта
през Бо Спора / прастарата.Крава, и до Л'бимата ни Тракия..
.......
давала съм 5 х ..книжките на д р Крис Харди -Войните на Ануннаки,
което лежи и в Основата на Битие...Енума Елиш, и Потопът...
който е станал..вследствие..Ядрена атака, от Небето...

това са моите последни писмени сведения..
останалото, е История, и многоо Митология..
цитирай
6. mt46 - ...
17.01 21:25
Колкото по-назад в историята се връщаме, толкова мъглата става по-гъста... Е, с временни просветления... :)
цитирай
7. dobrodan - Ще се радвам материалът да бъде полезен някому.
18.01 11:03
Разбира се, авторът се придържа към известните за науката събития, което от една страна е добре, но от друга.......орязва интересни моменти.
Доколкото срещам различни становища, шумерите саг-гиг са народът от Харапската цивилизация. Любопитни неща се получават :).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 346888
Постинги: 161
Коментари: 2956
Гласове: 2155
Календар
«  Май, 2022  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031