Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.05 23:47 - Допълнителни усложнения по така наречения "чувашки" въпрос :)!
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 720 Коментари: 9 Гласове:
7

Последна промяна: 30.05 10:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 И..... къде сме ние в цялата работа :) ли? Ами....много е просто. Чувашкият език не е роден за чувашите от миналото. Говорят поразвален прабългарски. Не е имало откъде да го научат, освен от нас :). Има много изписано по въпроса. Голям пласт лексика в него би могла да се определи като угро-финска според Дроздов.
    

     "Датата на последното погребение в този регион с надпис на чувашки език е фиксирана на 1361-ва година. Всичко това може да свидетелства, че древните чуваши и българите в течение на дълго време са обитавали смесено в района на Нижна Кама, възможно е част от чувашите да е приела исляма и да се е смесила изцяло с българите. Точно за такова нещо свидетелстват наличните погребения. Все пак, съдейки по всичко, тези два народа не са се смесвали в основните си маси и всеки от тях е пазел своята самобитност. Получава се, че в историческа ретроспектива чувашите са живяли в обкръжението на тюркоезичен народ - българите. Принципно съвременният език на чувашите се отнася към тюркската езикова група. Сред тюркските езици обаче чувашкият заема обособено място - без значение на общата структура и лексикалното ядро, чувашкият език остава неразбираем за другите тюркоезични народи. Това е обусловено основно от наличието в езика на чувашите на мощна угрофинска съставяща. Всичко това дава основание да смятаме, че субстратът на съвременния чувашки език е бил угрофински. Съответно, кръвно-етническите корени на основната маса от чувашкия народ водят не към тюрките, както това се представя понастоящем, а към угрофините."

    Това е единственият оцелял древен език от R-групата тюркски езици, наричана българска. Сега ще видите и докъде са стигнали племената, говорещи сходен на този език.
   С този автор ще се позанимая повечко, отдавна съм го намерил, но имаше по-важни, наистина по-важни неща.....
   Дойде накрая ред и за него.

                         
 Чувашко-германски езикови съответствия

                                            Валентин Стецюк

                Чувашско-германские языковые соответствия (v-stetsyuk.name)

     Причините за възникването на някои съответствия между чувашкия и германските езици са разгледани в раздел "Полемика".

 

     Случайно намерените съответствия между германските и тюркските езици нямаше как да останат извън вниманието на лингвистите, изучаващи лексиката и съставящи речниците на тюркските езици. Особено многото на брой връзки между чувашкия и немските езици можеха да бъдат отбелязани от немските езиковеди, но те не ги разучиха сериозно. Най-малкото Ю. К. Кузменко, който в своята работа по историята на ранните германци често цитира немски автори, не пише нищо за това явление (Кузьменко Ю. К., 2011). В Русия фактът за немско-чувашки лексикални съответствия бе отбелязан за пръв път от Ашмарин (Ашмарин Н. И., 1902). След него примерите му бяха допълнени от няколко други изследователи (Корнилов Г. Е., 1973; Егоров Г., 1993; Стецюк В., 1998). Както показаха разчетите, около една трета от думите в немския език се смятат за заети от неизвестен език (Кузменко Ю. К., 2011, 99-101). Известна част от тях може да е доиндоевропейски субстрат, но без знание за точното местоположение на прародината на германците и съседстващите с тях народи установяването на етимологията на такива думи е равносилно на търсенето на игла в купа сено.

     Дори при наличието на голям списък на тюркско-германски съответствия възникват множество въпроси без отговор, като например къде, кога и при какви обстоятелства са станали контактите между германските и тюркските народи, както и най-деликатният въпрос - кой от кого е заемал. Всички тези въпроси са взаимосвързани и не може да им се дадат отговори само с избрани и срaвнени езикови съответствия. Сложно е посредством метода на индукцията от случайни лингвистични факти да се стигне до закономерен резултат, особено ако се изхожда от традиционните представи за етногенезата на тюрките.

     Трудностите възникват не само заради липсата на достатъчно знания е методики за сравняване на езиковите явления, но и заради предубедеността, която се наблюдава у линвистите от различни националности, които волно или неволно отдават предпочитание на собствения си език или родствените му езици в старанието си да намерят и докажат ако не величието, то поне по-високото културно ниво на собствения си народ в сравнение с другите народи в миналото.

     Не се минава без обиди и обвинения. Източните учени обвиняват западните едва ли не в расизъм, доколкото последните като че ли не допускат възможността за високото ниво на развитие на някои народи от Азия в миналото и общите езикови явления биват обяснявани със заемане на думи и понятия от индоевропейските езици, като обратните влияния биват априори смятани за малковероятни или несъществени (Karatay Osman, 2003-2, стр.126). Очевидно такова явление съществува, но нека да отдадем дължимото на европейската лингвистика, която благодарение на дългото си съществуване натрупа голям опит и разработи повече или по-малко ефективни методи на изследване, нерядко игнорирани от източните учени. Освен това съвременните европейски учени признават предишните си грешки: "традиционната европейска археологична перспектива ex orient lux последователно недооценяваше културните импулси от изток" (Rassman Knyt a.o. 2014, стр.97).

     Следва да имаме предвид, че някои езикови съответствия между езиците от различни семейства и групи могат да се отнасят още към периода на ностратическата общност и на тях не бива да се обръща внимание, когато разглеждаме взаимодйствията между културите от по-късни периоди. Особено предпазливи следва да бъдем при намирането на сходства в думи, употребявани често и означаващи прости понятия. Обратното, когато открием сходство, например, в названията на редки растения или оръдия на труда, то тези случаи имат голямо значение. Не е маловажно и количеството на намерени лексикални съответствия в разглежданите езици, защото разпространяването на отделни думи заедно с понятията, които те обозначават може да бъде твърде сложно и да бъде възстановен пътят им е просто невъзможно заради липсата на обяснение на даже очевидни фонетични съответствия. Като пример може да се дадат названията на сапуна, които са подобни в много езици, но многообразието им не позволява да се изведе праформата.

     По лъжлив път в изследванията водят също грешните представи за историята на развитие на езиците, спешно утвърдени още в зората на езикознанието. Ако например смятаме, че в определено време е съществувал един общ праезик, дал впоследствие няколко сродни езика, а всъщност трябва отнесем съществуването му към по-ранен период, то игнорирането на изключителните особености на един от тези езици няма да ни доведе до истината. В случая с изследването на връзките между тюркските езици и индоевропейските чувашкият език често е оставян без нужното внимание. Неговите особености биват обяснявани с измислената теория за произхода му. Когато обаче знаем, че прародината на тюркските народи се е намирала в Европа, както и че предците на чувашите дълго време са населявали територия, съседна с поселенията на индоевропейци, а по късно на германците, то лесно можем да намерим езиковите съответствия между чувашкия, латинския, гръцкия и германските езици (виж раздела Следи от езиковите контакти в лексиката на тюркските и индоевропейските езици).

     Осман Каратай твърди, че в съвременния английски език има около 400 заемки от тюркски език и немалко от тях се отнасят към древнотюркския общ фонд, макар да разглежда само няколко примера от германо-тюркските съответствия, част от които е доста спорна (пак там, стр.135). Не е мястото тук да дискутираме този въпрос, но си струва да отбележим безспорните съответствия, показани от турския учен. Няма как да оспорим това, че немският суфикс -lich съответства на тюркския  -lık (-lik). В чувашкия език той има вида  –лăк (–лĕк). Английският суфикс  –ly обаче е произлязъл не от съкращаването на общотюркския  -lık (-lik) до - (-li), както смята О. Каратай, а от чувашкия –лă (–лĕ, –ллă, –ллĕ). Не предизвикват възражения заемките от тюркски на такива английски думи като girlto tell.

     От показания по-долу списък на лексикални съответствия между германските и чувашкия език се вижда, че в другите тюркски езици далеч не всеки път има паралели. От друга страна, измежду всички германски езици най-много съответствия с чувашките думи намираме именно в немския. Тази особена връзка между немския и чувашкия език трябва да има своето обяснение. Както можем да видим в раздела "Полемика", предците на чувашите - протобългарите - дълго време са живяли в тясно съседство с тевтоните и това може да бъде обяснението за езиковите връзки между тези два народа. Обаче по-късно и англосаксите, останали на територията на Украйна до скито-сарматските времена, също би трябвало да имат не по-малко тесни контакти със скито-българите. За това свидетелстват някои английски думи от тюркски произход и някои особености на английската граматика. Изчезването на категорията род в английския език може да бъде обяснено именно с тюркско влияние, доколкото в тюркските езици категорията за род отсътства. Все пак чувашко-английските езикови съответствия са далеч по-малобройни, отколкото чувашко-немските. Очевидно освен съседството особените връзки между чувашкия и немския езици са причинени от влиянието на протобългарския езиков субстрат. Носителите на културата на шнуровата керамика, тюркоезични племена, преди приблизително 5000 години в течение на кратко време са заселили огромни пространства в Централна и Северна Европа. Особено гъсти са били селищата им на територията на съвременна Германия, за което свидетелстват запазените до наше време топоними, които могат да имат български произход (следва карта от Гугъл на немски език). Картата представя поселищата на създателите на шнуровата керамика в Германия. С виолетови кръгчета са показани местонахожденията на културните паметници от културата на шнуровата керамика в Германия, жълтите звездички сочат топонимите, които се разшифроват през чувашки език. Картата е на адрес в мрежата:

     Ansiedlungen von Schцpfer der schnurkeramischen Kultur im Deutschland - Google My Maps    

или направо от авторовата страница :). Не мога да я накарам да се покаже тука :).



  От картата виждаме, че паметниците от културата на шнуровата керамика и българските топоними са концентрирани основно на едни и същи места, което свидетелства за високата степен на вероятност на направените предположения. Така става очевидно, че по-късните пришълци не само са запазили названията на по-рано съществуващите селища, но са могли да изпитат и определено влияние от езика на предходното население, което се вижда от следващия списък.

 

     чув. (ще използваме съкратената форма на "чувашко")  авăн "овин", пристройка за сушене на снопи - английски, холандски - oven, немски - Ofen (пещ). М. Фасмер отхвърля връзката на руската овин с посочените немски думи и не упоменава чувашката дума, като смята татарското avyn за заемка от руски език.

     чув. авлан "женя се" - староанглийската  ǽwnian, ǽwan. Чувашкият афикс -лан образува от германската именна основа aw "законен брак", "жена" глагол със значение "придобиване на качеството, указано в основата".

    чув. апат "храна, ядене" (хапна, хапя, хапвам намериха обяснението си и в нашия език, б. м.) - староангл. ofett, немски - Obst (зеленчук). Набива се на очи съзвучието на чувашката дума със славянските obid, обед, обjед, obed, obiad и др., които се отнасят към корена  *ĕd- , намиращ се например и в руския език като еда. Случаят е сложен.

    чув. армути "пелин" (сходни думи има и в други тюркски езици) - немското Wermut "пелин". Това е един от малкото случаи, когато уверено можем да твърдим, че думата има тюркски произход, защото се състои от две думи, които също имат съответствия в чувашкия език - erĕm (друго название на пелина) и ută "сено", като словосъчетанието erĕm ută също означава "пелин". (Фамилията Армутлиев....б. м.).

    чув. ăвăс  "трепетлика" - герм. *apso, староангл. жps, немски - Espe (трепетлика. М. Фасмер смята, че чувашката дума е заемка от някой индоевропейски език (Макс Фасмер, 1971, т. III, стр.159).

    чув. ăтăр "видра" - герм. *utra , англ. otter, немски Otter (видра). Доколкото думи с този корен са широко разпространени в индоевропейските езици, в случая можем да смятаме, че чувашката дума е заемка от германските.

    чув. вак "дупка в леда" - герм. *wakwo, нем. Wake, анг. wake, шведски vak със същото значение. В марийски език ваке (дупка, обикновено в леда) е зафиксирана древната форма на чувашката дума, сходна с немската.

    чув. вăлта "въдица" - герм. *walюu "клонче", староангл. weald "гора, храсти", немската Wald "гора".

    чув. вантă (кош за улавяне на риба от върбови пръчки). В немски Want, в холандски want "основа за закрепване на мачтата", нидерл. want "мрежа за лов на селда". Предполагаме произход на думата от германската *wend "увивам".

    чув. вĕрке "снова", "движа се назад-напред" - индоевр. *werg "работя, правя" (в немски Werkwirken, анг. work "работа" и много сходни думи в индоевропейските езици).

    чув. вулǎ "дървен ствол" - староангл. wala, walu "пръчка, тояга".

   чув. ийа “да” – нем. ja “да”.

    чув. йěкел “жълъд” – герм. *aikel, нем. Eichel “жълъд”.

    чув. кавле “дъвча” – нем. kauen “дъвча”.

    чув. карта “градина” – герм. *gatdon, нем. Garten, анг. garden “градина”.

    чув. кěрт “стадо, ято” – герм. *herdo, нем. Herde, анг. herd, шв. hjord “стадо”.

    чув. кěсле “овча пътека” (башк, тат. кешəн, балк., карач. кишан "путы") – герм. *skakula, др.-анг. sceacel “пътеки”, др.исл. skцkull "теглич", гол. schakel “звено от верига”.

    чув. ланк “закачам, докосвам” – нем. lenken “направлявам, управлявам”.

чув. латлă “хубав” – анг. little “малък” (западногерм. *lutila “малък”).

    чув. лăх-лăх “подсмивам се”, lăkhlat “смея се силно, с цяло гърло”, – нем. lachen и др. под. герм. “смея се”.

    чув. –лă (–лĕ, –ллă, –ллĕ) – суфикси, образуващи прилагателни от именни основи – анг. -ly (1) – подобен суфикс.

    чув. лутра "низък" – др.-анг. loddere "нищ", стар източнонемски. lotar "празен, дърдорко", нем. Lotterbube "лентяй, нищожество".

    чув. мăкăнь “мак” – нем. Mohn “мак” (древна форма *mжhon). Ср. гр. μηκον “мак”.

    чув. нăкă “здрав”, тат. нык “силен” и др. – староангл. ge-nаg “бърз, спешен”, латиш. naiks “силен, бърз”.

    чув. палт “бързо” – герм. *balюa, “смел”, нем. bald “скоро”.

    чув. патак "палка", др. тюрк. bodaq "клонче" от др.-тюрк. bod "тяло, туловище; племе, род" – староанг. bodig "ствол", англ. body, стар източнонем. botah "тяло".

    чув. пике "жена, госпожа", тат., башк. pikә "госпожа", тат. bičд "жена" – староангл. bicce "самка на куче, вълк, лисица".

    чув. пизен “бодил” – нем. Vesen “злак, стар вид пшеница”.

    чув. пичĕкепичке “бъчва” – герм. *bьka- (нем. Bauch, староангл. būc “корем”).

    чув. пулккă “ято, стадо, тълпа”  - тази дума следва да съотнесем с германските в значението "стадо": нем. Volk, анг. folk, шв. volc и др. “народ”, произлизащи от старогерм. *fulka “народ, войска” с неясен произход (Kluge Friedrich, Seebold Elmar 1989, 768) , също и със староангл. flocc "стадо" (неуточнен произход, Holthausen F. 1974, стр.109). Тео Фенеман сравнява герм. *fulka, както и нем. Pflug, англ.ploug  "плуг" с древноевропейското pl от семейството на родствените корени, включително plg, думите от които имат базовото значение "разделям" (Vennemann Theo. 2005, 27). На семитските думи от това семейство добре съответстват чувашките  Пўлĕх  "разделящ", "провидение", древно чувашко божество, раздаващо на хората щастлив или нещастен жребий, и пулккǎ. Чувашките думи произлизат от древнобългарска дума, която е била заета от езика на триполците, които отъждествяваме с едно от семитските племена (виж етническата принадлежност на триполците). От древната българска дума в значението "ято, стадо, тълпа" са заемките в прагерманския и другите индоевропейски езици и думата е започнала да странства без изразени фонетични несъответствия: лат. volgusvulgus “(обикновен) народ”, “стадо”, “тълпа”, лат. volgōvulgāris “обикновен”, древен инд. vargah “отдел, група”, старослав. pъlkъ “полк”, лит. pulkas, алб. plogu  “толпа” и др. (виж Фасмер Макс, 1971, том III; Walde A., Hofmann J.B., Berger Elsbeth. 1965). Очевидно oттук са латинските populus "народ", плебс "народ, тълпа", гр. φυλον “люде, народ, племе” , етнонимите "вълци/ки", "поляци/ки", "поляне", "българи" (Bulgar е древното название на тюркското племе, предци на чувашите).

    чув. пултăран “борщевик” – нем. Baldrian “валериана”. Латинското название на растението Valeriana, външно приличащо на борщевика очевидно е изменено под влиянието на лат. valere “да бъда силен”. На немската дума най-добре отговаря фонетично тур. baldiran “борщевик”. Названието на тези растения има тюркски произход. Кога и в кой индоевропейски език е станало заимстването, засега не е установено.

     чув. пỹлемес "тучен, пълен" – тази дума прилича на названията на селото и езерото Пулемец в прародината на тевтоните, което объясняваме като "пълна мярка зърно" (стар източнонемски. fulle mezza).

    чув. сăпса "оса" – герм. *wabso «оса» (староангл. wжfswжps, нем. Wespe), (пак там и думата osa).

    чув. сеппер "следобедно хапване" – анг. supper „ преди вечеря”. Английската дума се смята за заемка от старофренски, в който е заета от някой от германските езици (Meyer-Lьbke W. 1992, 8464).

    чув. сěнк "дремя, клюмвам, отпускам глава", тюрк. *siŋ (тат. seŋь, каз. siŋdirlu, узб. singdirmoq и др.) „отпускам“ – нем. senken, староангл. sencan „присвивам се, пртихвам, понижавам”.

    чув. сěре "много" – сравни в източнонем. sēre, староангл. sāre, нем. sehr “много”.

    чув. зak(k) “убождам” (думи от този корен има и в другите тюркски езици) – нем. Zacke “зъб, зъбец”.

    чув. зирěп “крепък, силен”, сър Джерард Клоусън (Gerard Clauson) възстановява тюркската дума *jarp (jarpuz) като “тръпчив” (узб. jalpiz, каз. žalbyz мента (Mentha L.), Xakani jarp “здрав, солиден” и др.) – анг. herb, герм. herb “тръпчив”.

    чув. чěлхе 1.“език (анат.)”, 2. "език, реч" (общотюркски корен til) – анг. to tell “говоря, разказвам”. Английската дума има съответствия в другите германски езици и по мнението на много признати специалисти всички те се отнасят към източноевропейския корен del "възнамерявам, смятам", обаче само няколко от привежданите към него съответствия семантически стоят в известна близост (лат. dolus , гр. δολοσ "измама, лъжа"), напротив, думите til/tili/dili в значение "език" присъстват във всички тюркски езици.

    чув. чěтре “треперене, треперя” (общотюркски корен titr) – нем. zittern “треперя”.

    чув. тăрпа "комин на пещ" – герм. *юarpa "дом, двор", анг. thorp, нем. Dorf "село".

    чув. тăрă “връх” – анг. tor “каменен връх”. Виж и лат. torus.

    чув. тетел “рыболовна мрежа” – нем. Zettel “основа (дълги нишки тъкан)”.

    чув. ту “правя, върша” – нем. tun, анг. do, гол. doen “правя”.

    чув. турǎ “бог” (от тюркското teŋgri) – герм. юunre “бог на гърма, Тор”.

    чув. улăп “исполин” – нем. AlpAlb "домашен, зъл дух”, анг. elf "элф, джудже, злобно существо". Виж също арм. alap’-em “грабя”.

    чув. урпа (тюрк. arpa) “ечемик” – герм. *arwa, нем. Erbse “грах”.

    чув. шěпěл “дървена лопатка за одиране на кората на дърветата” –староангл. scofl “лопата, весло”, нем. Schaufel “лопата”.

    чув. халтă “мръзна” – герм. *kalda, нем. kalt, анг. cold “хладен”.

    чув. хатăр “бодър, весел” – староангл. hador, нем. heiter “бодър, весел”.

    чув. хăмла, "хмел" – подобни думи са разпространени в много езици, в това число и в германските (напр., староисл. humlihumlahumall, англосакс. hуmеlе), но българският източник на заимстване изглежда невероятен за тях, независимо от доброто фонетично съответствие. (Фасмер Макс. 1973. Т. 4, 249-250). Само че е точно така.

    чув. хăт, др.-тюрк. qut 1. “щастие, благо, полза”, 2. "душа, дух, жизнена сила" – староангл. gōd, анг. good, нем. gut “хубав, добър”, староангл. god, нем. Gott "бог".

    чув. хĕр “девойка, дъщеря” (тюрк. – qyř) – англ. girl. Тюркският дълъг (шипящ) вибрант ř (rz) може да преминава в звуците r или z в различните езици по време на развитието им. Понастоящем в мнозинството тюркски езици соответната дума има формата qyz. Звук ř  също е имал модификацията ĺ (), която е можела да се превръща в l или š. Тюркската дума qyrz “девойка” е била заимствана в английския език в предисторически времена и по-късно се е развила развила в girl, като е запазила тенденцията към дълъг вибрант в края на думата.

    чув. хитрен “красиво” – староангл. cytren “красивый”. (Хитро, нали? - б. м.).

    чув. xuпax "кръчма", кар., балк. gabaq "аул, село" – долнонем. kabacke "хижа".

    чув. хурлахǎn (узб. qorygat, туркм. garağat и др.) “касис” – анг. currants „касис”.

    чув. хỹте “защита, укритие” – герм. *hoda, нем. Hut,анг. hoodhat, шв. hatt “охрана, защита”.

    чув. хỹшĕ "колиба, хижа, лека къща" – нем. Haus, анг. house "дом".

    чув. хырxyră (в много други тюркски езици qarağaj) “бор” – староангл. furho, древен-севернонем. fura, нем. Fohre “сосна”.

    чув. ытла “лишний” – зап. герм. *мdla “нищожен, пуст”, нем. eitel, англ. idle, хол. ijdel.


     Германци......какво да ги правиш :):):). Понеже Дроздов Юрий Николаевич не е прав, ама изобщо......
      Нали? :):):):):)
 

    Клипът долу е на още една пойна птичка от гнездото на КАШУ. Пардон, КешЮ.

   При тях празно няма :)!


 


 

 










Гласувай:
7
0



1. syrmaepon - Стецюк има интересни статии и ви...
30.05 10:15
Стецюк има интересни статии и виждания по алтернативна лингвистика.
цитирай
2. dobrodan - Да, и аз мисля така.
30.05 10:53
Смятам да преведа още негови неща.
Благодаря ти, че наминаваш ;) и поздрави!
цитирай
3. notfun - краси, мн интересен материал..зави ми се Свят) лео, ме пита тук, нещоо..и аз не знам)
30.05 22:20
Юлия, аз чета сериозни учени, които не само говорят за анализи, но ги и правят!
Хайде, направи един бърз анализ, защо русите , като са фини, говорят на старобългарски?Защо фините не говорат ...руски?

А ти знаеш ли ,че именно фините са Българи?

....какво би казал ти, крас...?
утре, ще те прочета..лека вечер..)
цитирай
4. dobrodan - Ами......нямам спомен точно фините да са българи по произход.
30.05 22:43
Старите книги споменават българско управление и в Карелия, и във Финландия, и в Литва, но това не е точно същото.
Понеже Иван така или инак нито прочете, нито ще прочете книгите, над които си бодох очите три години, ще се опитам малко набързо да спретна отговор.
Причината руснаците да говорят славянския език е основно църквата. Православната църква. Горе-долу същото е и в Западна Европа, католиците са проповядвали на латински, но бързо са разбрали, че трябва да спечелят простолюдието най-напред. Като уловиш за врата сиромасите, благородниците няма де да идат след това. Ще се покръстят и те, за да легитимират властта си.
Една теория тълкува събитията с наличието на много, много древни управленски родове. Не е невъзможно, дори е много вероятно да е така, но липсват преки писмени потвърждения за това освен тарихите.
Иначе за българите (и дунавските, и волжките) са знаели комай в цяла Европа :) през ранното и същинското средновековие. Търговия е падала, и то много сериозна :). Чешка монета в Казан? Императори и ханове се сродяват без никакви задръжки?
Има, има все още неразкрити истини, не са една и две. Дано имаме късмет ;) някой ден.
На Иван предай също, че северните руснаци "о"-кат, за разлика от москвичите, които "а"-кат в говорите си. Освен това броят на падежите в руски език няма никаква склонност към намаляване независимо от "древността" му, финският има към 20 падежа (ако помня добре).
цитирай
5. troina - моля? как да го разбираме това "алтернативна" лингвистика, г жа!!!
31.05 14:28
syrmaepon написа:
Стецюк има интересни статии и виждания по алтернативна лингвистика.


..аз изпаднах в АМОК..от няколко месеца, се зачетох..
..защо ли..се измъчвамее))

краси, а Бълг,сме и фини..и скандинавци,и още какви ли не...
тъй ли излезе..?
цитирай
6. dobrodan - Юли :):):), нека ти отговоря вместо госпожата.
31.05 17:44
Първо, тя определено знае много повече, отколкото показва в блога си :).
Второ, изследвания като тези на Стецюк и Дроздов все още биват наричани "алтернативна лингвистика".
Проблемът е много прост.
Такива езикови компаративистки похвати пращат "на Пловдив" труда на поколения учени в областта :). Аз отдавам дължимото на европейските лингвисти, но вследствие на едностранчивия им подход (най-често е точно такъв) понякога ситуацията става комична, както сигурно вече си разбрала.
Степняците трябва да са диви, прости, изостанали на всяка цена :).
Западът трябва да бъде висококултурен, образован и интелигентен на всяка цена :).
Да, ама не. Да цитирам Петко Бочаров.
Когато е съществувала Харапската цивилизация, Аркаим, Европа е мятала жертви в блатата.....келтите не са пионери в това занимание.
Да, навремето конят и тежковъоръженият конник са били аналог на днешните танкове.
Европейският тежък лък си остава пръчка, издялана по подходящ начин.
Хилядолетия наред европейците не са яздели коне, допускам, че само са ги ядяли :).
Висококултурните римляни и гърци не са познавали панталоните :):):) например.
КАТО ВСЯКО НЕЩО ПОЛИГАМИЯТА Е НОЖ С ДВЕ ОСТРИЕТА.
Християнството изключва наличието на повече от една съпруга пред бога.
Източните владетели са имали по няколкостотин напълно законни съпруги :).
Получава се следното: приемствеността на властта от първия син на европейския владетел не може да бъде оспорвана.
Дори и най-мъничкият азиатски хан е оставял десетки наследници, водещи стотици междуособни войни за власт и земя.
Мисля, че това е основната причина тюрките да изостанат в развитието на науките. До един момент не са им трябвали, а после......откритията на европейците им дават военно првъзходство. Срещу стоманени оръдия на кон не е уместно да се излиза.
Не знам дали съм съвсем прав, но ми звучи логично.
цитирай
7. dobrodan - Изнесох доста данни при Иван :),
31.05 17:52
може да си попрочела вече. Мисля, че след Алтай сме повлекли насам и племена с по-скоро индийски отколкото друг произход. Ще ти кажа защо мисля така.
Т. нар. ас-сакалиба (погрешно наречени славяни), засвидетелствани в Поволжието по времето на Волжка България, са отглеждали просо и са развъждали свине, и то промишлено. В степите праслаците не са особено популярни :).
Обичаят на трупоизгаряне все трябва да е дошъл отнякъде.
Или......едновремешните преселения не са били, изглежда, само на един-единствен народ по едно и също време...... Някой е съставял властта и армията, друг е трябвало да се грижи за прехраната срещу защита.......
Днес ситуцията е същата, просто народите са други :).
цитирай
8. mt46 - Поздрав!
31.05 22:34
Не зная – чувашите
дали са от нашите,
или са от вашите...
:)
М. Тачков
цитирай
9. dobrodan - Добър стих, хареса ми :)!
31.05 22:56
Техни са си, Марине. Малко странно е, но благодарение точно на тях можем да възстановим голяма част от праисторията ни. Именно тази, за която се водят най-големите спорове от много време насам.
Мисля, че има защо да им бъдем благодарни. Много от тях и до днес не са привърженици на аврамистките религии.
Затова са се съхранили като народ и дано така да остане.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 252406
Постинги: 127
Коментари: 2394
Гласове: 1450
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930