Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2020 13:56 - За българите, русите и Новия Рим......
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1084 Коментари: 14 Гласове:
2

Последна промяна: 21.07.2020 15:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

Ще прочетете след малко странни неща. Дотолкова странни, че човек току-виж ги приел за верни. Отсега пояснявам: русите (а и много други народи) са съвсем наясно с истинността на старите летописи на волжките българи и се осланят съвсем спокойно на тях. Вчера се занимавах с подреждане на географията на един търговски път през Сибир и съвсем наготово получих вече издирения и потвърден маршрут на търговците, през села и реки. Неволно се запитах - кой , по дяволите, кагебист или имперски географ би бил в състояние да издири толкова добре без компютърна помощ географията (с особените й имена) и да я пресъздаде с подробности (като я препише в "Джагфар тарих") и замени топонимите с тюркоезични такива?

Нека не се отклоняваме. Предстои ни пътешествие из бляновете на един леко склонен към нарцисизъм "княжески" мозък и смайване от пълната подкрепа, оказана му от Съветската Православна Църква........ Статията на въпросния господин се осланя на достоверни източници и автори, приема изцяло летописите на волжките българи, съставена е в невероятно наукоподобен стил и на всичко отгоре налага изводи, от които човек наистина може да го втресе......

 АМИ АКО ВСИЧКО ТОВА СЕ ОКАЖЕ ВЯРНО?   http://kubarev.ru/ru/content/500.htm

 Кубарев В. В. Произходът на рода Рюриковичи.  East European Scientific Journal (Warsaw, Poland), #10 (50), 2019 part 9. Стр. 9–39.

Анотация: Произходът на Рюрик и руската държавност има легендарен характер, слабо подкрепян от достоверни документи. По наше мнение това се дължи на отсъствието на собствени летописци в периода на създаване на Рус и въвличането на руските управляващи в по-високите властови структури на Новия Рим. След разпадането на връзките между метрополията и руските княжества, хрониките на Византия биват "почистени" от споменаването на "чуждоземци" в управлението на империята, а хрониките на Рус не са успели правилно да отразят ролята на Рюриковичите в световната история. Изследването на източниците на Древния Рим, Новия Рим, Рус, арабските страни, Дунавска и Волжка България позволи на автора да отъждестви рода на Рус и българските кагани с династията на Флавиите, да идентифицира Рюрик, потомците му и роднините му от Македонската династия (IX - XI век) и династията Лакапини (X век). Последен руски император на Новия Рим се явява Ярослав Мъдри, чието тронно име е Константин Мономах.

Поставяне на проблема: Традиционната руска историография смята норманската теория за основна при разглеждане произхода на Рюрикови. Съгласно тази политизирана теория родът възниква в Скандинавия и е бил част от племената на норманите. Изцяло отстъствува предисторията на рода Рус преди него. Съвременните изследвания на ДНК на потомците на Рюрик, хрониките на Волжка България и работите на автора опровергават утвърдените стереотипи. Намирането на истината е възможно при обстойно изучаване на всички пластове на историческите и религиозните свeдения, достъпни днес за изследователите.

Анализ на последните изследвания и публикации: Арменските историци от края на XIX век активно разработват версията за арменския произход на Македонската династия и династията Лакапини. Освен това последните публикации и политизираният анализ на факти от изучаващите ДНК-генеалогията отвеждат науката в областта на фантазията, като отново оставят в неизвестност историята на предците на Рюрик. Историците си затварят очите и пред пълната тъждественост на символите и регалиите на Рюрикови и кагана Кубрат.

Отделяне на нерешените по-рано части на общия проблем: Необходимо е е изследване на връзката на Рюрик и потомците му с каган Кубрат, създателя на Велика България и с предшествениците му. Следва да бъде изучен рода Рус в протежение на първото хилядолетие от новата ера и да бъдат отъждествени представителите му с известните ни царски и императорски династии.

Цел на статията: Настоящето изследване има за цел да обоснове авторовата хипотеза за произхода на Рюрик от Поволжието и да отъждестви роднините и потомците на Рюрик с имперската династия Лакапини, също така и рода Рус с римските Флавии.

Основен материал на статията: За изпълнение на поставената задача ще използваме парадигмата на появата на съвременната цивилизация в Поволжието преди около 5500 години. За пръв път такава хипотеза изказа Мария Гимбутас в 1965 г. В авторските ни изследвания в перода 2009 - 2019 г. ние потвърдихме посочената теория, свързахме я с нишката на историческите събития от миналото, уточнихме хронологията и локализацията на Древен Египет и Древен Рим, също така поправихме и хронологията на монотеистичните религии и проведохме стартово отъждествяване между Рюриковичите и императорите Лакапини. За анализа си ще използваме материали от хрониките на Волжка България, родословието на пророка Мохамед, Именника на българските "канове", както и собствената ни реконструкция на историята.

Родословното дърво на князете на Рус насочва към Адам, те се явяват наследници на рода на Хераклидите, Фабиите и Флавиите. Според нашата възстановка на историята боговете от Олимпийския пантеон са етнически угри от ареала на култура Ямна от Поволжието и Южен Урал. След Потопа - Катастрофата от бронзовия век (1500-1200 г. пр. н. е.) оцелелите титани се обосновали навръх Олимп, който се намира не в Гърция, а във Витиния (Малкият Олимп, планината Улудаг) на 35 км от град Пруса (Бурса).

През нашата ера родоначалник на рода Рус и Рюриковичите е Тит Веспасиан Флавий, той е и каганът Таш Баш, той е и Авраам и е прекарал значителна част от живота си в Близкия Изток, Тракия и Анатолия.

Ние смятаме, че понятието "Държава" в българските летописи се отъждествява от българите с Рим и Римската империя. Приемането на исляма в X век като официална религия на Волжка България с времето е изопачило първоначално вложения смисъл в Държавата и българския произход.

В историографията е утвърдено мнението, че императори на Рим и Византия са ставали членовете на древните и уважавани фамилии, но никой не е обърнал внимание на това, че всички те са били лидери на своите малки народи и царе на определени територии и градове. Зад императорите са стояли милиони хора, а не просто семейства. Например Флавиите са били царе на номадските народи от Поволжието, Северен Кавказ и Сибир. Част от тях е усядала на Балканите, в Италия, Анатолия и Близкия Изток. Етническият състав на племената е бил разнообразен - имало е представители на угрите (хаплогрупа N1), германците и латините (хаплогрупа R1b) и индоевропейците (хаплогрупи I1, I2). Te са смятали себе си за българи-римляни и са използвали самоназванието на държавата - Идел или Итил. Затова елитът на Древен Рим се е сформирал също и от съсловието на ездачите - "царете-пастири". След Потопа съгласно легендите угърският елит се е обосновал на Олимп. Ненапразно престолнината на Рус - град Пруса е разположен редом с местообитанието на предците на боговете от Олимпийския пантеон (Зевс, Херакъл). Пръв цар на Рус и Пруса станал Констанций Хлор, той и Ага Руджа от III век . Забелязваме, че цар Прусий I на гръцки е наричан "хромият" -  Προυσίας Α" ὁ Χωλός, а прозвището на Констанций е Бледният - Xλωρός. Ако разменим само буквата  λ, се получава игра на думи, изоморфни в изписването им. Своята съпруга в гражданския си брак (конкубина), бъдещата Равноапостолна Света Елена Констанций среща в кръчма в предградието на Пруса.

Втори цар на Пруса става синът на Констанций Хлор - Равноапостолният Свети Константин Велики, той е Кубар-Барис. След това престолът на Рус е преминавал по наследство между братята и братовчедите на каганите на България, наричани в Рим "Флавиите". Главната призова титла - Император на Рим - е оставала у старшите представители на рода. Накрая престолнината на Рус - град Пруса - става собственост на Мундзук, той и Урус-Ружа Бургас, управлявал от 414-та до 434-та година. Мундзук е малкият син на княгинята на росомоните и каган Арбат, той е и Теодосий Велики, също и Вождът Мойсей.

Мундзук предава по наследство престола на Рус на своя племенник Атила, син на Муенчак, старши син на Арбат. По-нататък следва да проведем специално изследване и да определим всички царе на Пруса от Атила до Рюрик. Атила отъждествяваме с Флавий Аеций, Теодосий Втори и Иисус Навин. Флавий Аеций той се е наричал преди възцаряването си сред номадските хунски племена в 434-та година.

Като започнем от I век, властта в Римската империя, Византия, Велика България и Рус се е предавала по причудлив начин между бащи и деца, също братя, племенници, а понякога и внуци на царуващите персони. Във всеки случай, генетично наследниците получавали царската кръв от бащите си, като се е запазвала властта на угърските царе. Всички данни за угърските царе, патриарсите, римските и византийските императори показваме в таблица 1.
image

След смъртта на Атила империята му се разпада на отделни съставни части, в които управляват децата му и други негови роднини, завзели властта в отделните региони. Съгласно българските хроники кагани са били Иллак Аби-Дуло (453-454 г.), Тингиз Хурса (454-469 г.), Ирник (463-469 г.), Аудан (463-532 г.), Масгут (489-505 г.), Мундо (505-520 г.), Буляк-Болгар (520-522 г.), Куштан/Константин (527-528 г.), Мугел (528 г.), Авар (528-531 г.), княгинята Бояр-къз (520-535 г.), Катраг (531-563 г.), Баян-Челбир (535-590 г.) - велик поет и музикант, Аскал Келбир (563-593 г.), Албури (593-602 г.), Юрган Телес (602-605 г.) и Великият Каган Кубрат (605-660 г.).

След царуването на Ирник (края на V век) периодът на българската история съответства на управлението на Съдиите от Стария Завет. Епохата завършва с появата на царя на Велики Израел - Саул, той е и Юрган Телес. После на историческата сцена се появява Великият Каган Кубрат/Курбат/Курт. Кубрат създава монотеистичната религиозна държава - Велика България или Велики Израел. Отъждествяваме го с Цар Давид, когото на фреските и мозайките във Византия наричат Дад (Отецът).

Малка част от българските кагани са ставали императори на Византия (таблица 1), но много от тях оставали царе в степите и градовете на Европа и Азия. Византийските и арабските хроники отбелязват непрекъсната връзка между българските управници и императорите на Новия Рим, без да уточняват, че те имат генетична и родова връзка. Българските хроники ги описват като свои кагани, а византийските анали - като уважавани и влиятелни имперски велможи, които по волята на съдбата и чрез водене на непрекъсната борба за власт стават императори. Късните историци причисляват семействата им към гърците, което е политизирана измислица.

След управлението на Кубрат, той и Херакъл Август Флавий (Flavius Heraclius Augustus), което потвърждава нашата хипотеза за произхода на рода Рус от Флавиите, огромната империя се разпада на няколко части, защото възмъжали петимата Кубратови синове, притежаващи сериозни човешки, военни и финансови ресурси. От Каган Кубрат тръгват царските родове на Новия Рим, Дунавска България, Аварския каганат, Волжка България, Халифатите на изток, Хазария, Рус и други държави. Единият от приемните му синове е Кубар (Къзъл-Кубар) от рода Билиг. Неговите потомци се установяват на Балканите (днешна Гърция и България). Родословното му дърво е: Кубар, Именяр-Билиг, Шада-Идик, Келбир, Саин, Бир-Егет, Тархан (син от майка-византийка), синовете му Банджа (Методий), Куштан (Константин) и Баксан (Кирил). Баксан и Банджа станали монаси под имената Кирил и Методий и създават църковно-славянската азбука, която е по-правилно да наречем църковно-руска азбука. Кирил и Методий се падат братовчеди на Рюрик (Лачин), защото самият Рюрик води потеклото си от Кубрат и Бат-Баян.

Старшето имперско разклонение на рода Рус - Флавиите - било продължено от Бат-Баян/Илят (665-690 г.) и Сулаби (700-727 г.). Сулаби ние отъждествяваме с Император Юстиниан II Ринотмет, който е бил на власт два пъти. След първото си управление е бил принуден да избяга във Волжка България, да събере средства и с българска армия да отвоюва отново трона в Константинопол. След управлението си в Константинопол той видимо е приел исляма и е станал халиф на Умаядския халифат в Дамаск под името Сулейман (715-717 г.). Ние отъждествяваме Сулаби с библейския цар Соломон. Датиранията на Юстиниановото управление, Сулаби и Сулейман се разминават малко в годините, което е предизвикано от сложността на привеждането на епохите на Новия Рим, българите и арабите към съвременната система на летоброене.

Сулаби има син Айяр/Авар (727-759 г.), той е императорът Лъв III Исавър Флавий (Flavius Leo III Isarian), управлявал от 717-ма до 741 г. Лъв Исавър е бил женен за хазарската принцеса Чакчак или Чекалина. През 750 г. тя ражда Лев IV Хазар (775-780 г.), който отъждествяваме с Тат-Утяк, син на Авар, управлявал от 760-та до 787 г. Тат-Утяк е бил женен за Канбика, която ражда синът му Караджар. Във византийските хроники жена на Лъв Хазар става Ирина, жителка на Атина. Впоследствие императрица Ирина е призната за Равноапостолна от Светата Православна църква.

Караджар е син на Тат-Утяк и Канбика. Управлява от 787-ма до 813 г. Бил е женен за Арья-Услан, която му родила сина Урус Угър Айдар. Първата част от името Караджар - „кара“ е свъзана с "тъмнина, слепота". Според българските летописи Караджар загива в сражение от стрела, която пробила гърлото му. Царят не пристегнал шлема си преди боя.

Константин VI Слепи (Flavius Constantine VI) е последният император от Исавърската династия, живял от 771-ва до 805-та година, царувал от 780-та до 797-ма година. Коронован е като съуправител на баща си Лъв Хазар. От 780-та г. управлява майка му - Ирина. От 790-та г. насетне Константин управлява еднолично. През 788 г. след огледа на невестите Константин се жени за Мария Амнийска, която му ражда две дъщери. През 797 г. императорът отпраща жена си като монахиня и я отделя от себе си. В същата година се жени за Теодора, която му ражда сина Лъв (Лео) в 796-та г. Скоро бабата Ирина обявява младенеца за мъртъв. На 15-ти август 797 г. Константин е ослепен от собствената си майка Ирина заради иконоборчеството. Жена му пращат в манастир. Сваленият император едва не умрял след ослепяването. Константин все пак успял да преживее до 805-та година, следователно вторият му син е роден през 806-та година. Така Константин Слепия (Порфирогенет) е имал двама синове, чиято съдба остава неизвестна.

Урус Угър Айдар, син на Караджар и Арья-Услан. Дословно името се превежда като Великият Конник Игор. От ранно детство бива укрит от баба си Ирина в Киев, покръстен от млад, управлявал от 815-та до 855 г. След като възмъжава, заради обидата към роднините си и елита на Константинопол приема исляма в 820 г. Създава в земите на Западна България (Черна, Кара-Булгар) Руския каганат със столица Киев. По това време Киев е населен с хазари (юдеи), авари, угри, варяги, тенгрианци. Урус Айдар става родоначалник на Сакланската династия на Волжка България, руската династия на Рюриковичите, династията на императорите Лакапини и династията Арпад в Унгария. В таблица 2 показваме отъждествените личности.
imageОсвен това според нашата реконструкция Урус Угър Айдар става основоположник на династията Кураиш (Quraysh). Айдар се жени за печенежка княгиня, която му ражда сина Джилки (820 г.), който приема исляма и името Хабдулла. Втори син на кана е Лачин (822 г.), поклонник на старата българска вяра - тенгрианството (ведизъм). При царуването на Урус Угър Айдар Кара-Булгар или Руският каганат достига икономическо и политическо могъшество. През 840 г. се извършва преброяване на населението, според който в държавата живеят над 1 100 000 души, има 173 000 домакинства, които плащат данък по една кожа от бялка на година (оттам и името на парите - куни). През 855 г. Айдар умира и според завещанието му го погребват в града, носещ името на баща му Караджар (Чернигов), защото цял живот тъгувал за него. Големият Айдаров син - Хабдулла Джилки (живял 820-822 г., управлявал 855-882 г.) бил ислямист, затова не е споменат в летописите на Византия и Рус.

Ние отъждествяваме Урус Угър Айдар с Лео, големия син на Константин VI Слепи, който уж изчезва в детството си.

Василий I Македонянин (Basil I Macedonian Flavius), основател на Македонската династия, живял от 805-та до 886 г. и управлявал от 876-та до 886-та г. Месторождението му не е известно. За негов баща се смята Константин Македонянин. Специалистите по история на Византия са направили всичко възможно, за да скрият етническата принадлежност на императора. Историкът Bury John Bagnel го описва като арменец. Арабските източници обаче наричат Василий "славянин", макар в действителност той да е угър, хаплогрупа N1. Отбелязваме, че в руските летописи за него използват думите "Княз урманский", а в българските - "урумски". Предполагаме, че думите "арменец", "урманин" и "урумец" в летописите означават просто жител на Рим (Урум) или римлянин. Василий има няколко деца, сред тях синовете Лъв VI Философ и Александър I, продължаващи династията. Имал и четири дъщери - Анастасия, Анна, Елена и Мария. Последните три са родени в Порфирната зала на двореца в Константинопол.

Любопитно е, че младият Василий от 813 г. живее в стана на кан Крум. Историците наричат това време "плен". В действителност Крум е чичо на Василий. Едва през 836 г. Василий успял да избяга в Тракия, където получил свободата си. Допускаме, че са му помогнали корабите на варягите от Рус. През 866 г. Василий е обявен за съуправител на Михаил Пияницата, след година той убива благодетеля си и става едноличен император. В момента на смяна на властта през 867 г. в Новия Рим се появяват корабите на князете Асколд и Дир. Ние сме убедени, че именно те са участвали в държавния преврат. Още повече, Князете на Рус са се покръствали в Цариград с боярите си след победата на Василий. След дълъг и разнообразен живот Василий загива при нещастен случй по време на лов през 886 г. Някои историци предполагат, че е отровен или убит от майката на Александър I.

Лачин, Рюрик - син на кагана Урус Угър Айдар, живял 822 - 879/882 г. В руските летописи за годнина на смъртта му се посочва 879 г. В българските хроники Хабдулла Джилки и Лачин/Рюрик умират през 882 г. Според нашите изследвания и българските данни Рюрик е покръстен през 860 г. в Итил, столицата на хазарския каганат от братовчедите си Равноапостолни Свети Кирил и Методий с християнското име Константин. През 862 г. Рюрик е повикан да князува в Новгород заедно с братята си Синеус и Трувор. Към този момент Рюрик има по-голям брат - Джилки и братовчед - Вещият Олег, син на Василий Македонянин, който става впоследствие императорът Лъв VI Философ. Алтернативната версия на Синеус и Тревор са руските имена на князете Асколд и Дир. Кой от тях е Синеус и кой - Трувор в руските летописи засега не можем да определим.

Рюрик се жени два пъти. Първата половина от живота си живее с Умила, сестрата на хазарския каган Ицхак (в руските летописи Умила и Ицхак са наречени "деца на Гостомисл, княз на Новгород). Доживял до 48-та си година в бездетен брак, Рюрик се жени за Етанда, дъщеря на "урманския княз". Етанда се пада сестра на "урманския княз Вещия Олег", шурей на Рюрик. До смъртта си Рюрик живее с двете си съпруги. След втората сватба му се ражда син Игор от Етанда (Ефанда) през 870 г. Рюрик умира в Итил, в обкръжението на Умила, Етанда и сина си Игор.

Константин (Constantin Macedonian Flavius), син и съимператор на Василий Македонец. Години на царуване от 869-та до 879-та. За майка на Константин е определена първата жена на Василий Македонец на име Мария. Известна е монета - златен солид, на едната му страна е изобразен Василий Първи, а на другата - Константин с Евдокия. Ние отъждествяваме Рюрик/Лачин/Константин като едно историческо лице, живяло през IX век. Коя точно от дъщерите на Василий - Анастасия, Анна, Елена, Мария - се омъжва за Рюрик, засега не е известно.

Вещият Олег, Салахби - новгородски Княз от 879 г., Велик княз Киевски от 882 г., шурей на Рюрик. В българските летописи е наречен Салахби. Неизвестна година на раждане. Българските източници му приписват подкрепата в разпространяването на азбуката на Кирил и Методий. Убил през 882 г. князете Асколд и Дир в Киев, завладява престола на Руския каганат. Води нападението срещу Константинопол от 907 г., заковава щита си на вратите на Цариград. Сключва изгодни договори с Византия през 907 и 911 г. Умира в 912 г. Наречен е „Вещия, Знаещия бъдещето“ в руската православна литература. В текста на на пограничен камък, намерен в България и датиран от 904-та година, Олег е наречен „императорът Теодор Олгу таркан".

Лъв VI Мъдри или Философ (Leo VI Wise or Philosofer Flavius), византийски император от Македонската династия, живял от 866-та до 912-та година, поема управлението през 886-та година. Византийските хроники не съдържат сведения за война с Рус и Вещия Олег. Лъв се жени четири пъти. През 905 г. от брака със Зоя Карбонопсина се ражда незаконният наследник на трона Константин VII Багренородни. След нападението на войските на Рус и княз Олег през 907 г. срещу Константинопол синът Константин е признат за законен. В 908 г. той е коронясан като съуправляващ на баща си Лъв Философ. През 912 г. императорът умира от стомашни болки, видимо отровен. Преди смъртта си предава властта на брат си Александър Македонски.

Александър I Македонец (Alexander I Macedonian), император от Македонската династия, живял от 880-та до 913-та година, управлява 912 - 913-та година.

Ние отъждествяваме Вещия Олег-Салахби-Лъв VI Философ като едно историческо лице, живяло през IX - X век. Олег е принадлежал към Македонската династия, бил е християнин и е оглавявал руската държава след смъртта на Рюрик, като предава властта над Рус на Княз Игор Рюрикович, а в Новия Рим - на сина си Константин VII Багренородни.

Игор Рюрикович/Угър Лачини - Велик княз на Киевска Рус от 912-та до 945 г. Роден е около 878 г. Женен е за Олга, според руските историци родом от Псков (макар такъв град да се появява едва през XII век), а според българските хроники Олга е от Плиска (България). Сватбата им се състояла през 903-та година, обаче единственият син Святослав им се е родил през 942-ра година, което е просто нелепо. Според българските данни през 922 г. Угър Лачини провъзгласява независимостта на Киевска Рус от България. През 941-ва и 944-та година Игор напада Константинопол. През 945 г. Игор атакува Коростень/Путивл и княза на града Мал, като идва трети път за един и същ данък. След неуспешния си опит да получи данъка Игор е убит. След него за данъка идва Олга, на която Княз Мал предложил брак. След атаката градът пада, а Княз Мал се оказал в плен. С това историята не свършва. В българските хроники четем, че Мал е бил пратен да служи като огняр в банята на Олга. Първия път Олга влиза в банята заедно със слугинята си, дъщеря на боярин. Цитат:

"Мал и барините били нанесени в Двора на Алмъш и на емира заповядали да работи като огняр в банята на Улджай. Когато господарката влязла в банята заедно с прислужницата си, емирът изгонил момичето навън и обладал Улджай като див жребец. След това Улджай призвела Мал в първи уруски бек (княз) и го държала заедно с барините край себе си и в голяма почит. Нашите после с насмешка казвали, че емирът още в началото е трябвало да се сражава с Улджай....не точно със сабя...". "Улджай, която се бояла, че връзката й с емира ще стане известна и ще предизвика възмущение, заповядала на Мал да убие свидетелката на греха й - слугинята. Мал обаче насилил девойката и я пуснал. Между другото слугинята била дъщеря на един улчийски (славянски) вожд и му разказала всичко. Вождът вдигнал метеж с искането Мал да се ожени за дъщеря му".

В крайна сметка Мал станал руски княз и се оженил за слугинята на Олга. Синът на Мал - Добриня - станал наместник на Новгород, а дъщерята на Мал - Малуша - се омъжила за сина на Олга - Глеб - и родила Владимир I.

Роман I Лакапин (Romanos I Lecapenus Flavius), византийски император от 920-та до 944-та година, основател на династията Лакапини. Живял от 870-та до 948-ма година. Традиционно Роман Лакапин бива смятан за арменец от християните. Женен за Теодора, която умира вероятно около 922 г. Омъжил дъщеря си Елена, родена през 903 г. за императора Константин VII Багренородни през 919 г. През 920 г. става съимператор на Константин VII. Прави съуправляващи синовете си Христофор, Стефан и Константин, както и внуците си - Роман и Константин. Омъжва дъщеря си Мария за българския цар Петър I през 927 г. Малкият му син, Теофилакт Лакапин, скопен от баща си като дете, става Патриарх на Константинопол (933-956 г.). Василий Лакапин, също скопен като дете, получава длъжността първи министър на империята (паракимомен) в периода 945 - 985 г. В резултат на дворцови интриги всички Лакапини губят имперската титла в 945 г. и са изпратени на заточение, където умират. Заговорът срещу тях започнал в 944 г., когато синовете Стефан и Константин, въстанали срещу баща си имоператор Роман I Лакапин на 16. 12. 944 г. го арестували, а после и пратили в манастир на Принцовите острови (20 км от Цариград), където на 27.12. 944 г. се озовали и те самите след детронирането си.

Ние отъждествяваме Игор Рюрикович/Угър Лачини - Роман I Лакапин като едно историческо лице, живяло през IX - X век. Живял е от 870-та до 944 г. Жена му е Олга, родом от Дунавска България, дъщеря на патриций Никита. Олга е имала сестра, омъжена за братовчеда на Игор - Алмъш (Алмъш Джафар). В Новия Рим я наричали София. Игор-Роман Лакапин има четири деца - дъщеря Елена,омъжена за Константин VII Багренородни, старши син Святослав (Барис Балтавар), среден син Глеб (Халиб, Улеб) и най-малък син - Теофилакт, който никога не е посещавал Рус. Думата Лакапин възниква от българското име на Рюрик - Лачин. В хрониките фамилията е наречена Лакапини, съответно на български език - Лачини. При това разбираме, че Лакапини са наречени не само преките потомци на Рюрик, но и роднините му - децата и внуците на големия му брат Хабдулла Джилки. Игор Рюрикович е бил император от 920-та до 944 г., когато е свален от синовете си и убит от племенника си Мал.

Алмуш, Алмъш, Алмош - старши или среден син на Хабдулла Джилки, цар на Кара (Днепърска) и Волжка България, управлява от 895-та до 925-та година, преди него е управлявал брат му Бат Угър (Игор) от 882-ра до 895-та година. Алмъш е живял от 855-та до 925/931-ва г. Киевляните го наричат Ольма. В Православната руска литература през 898 г. е описан поход на угрите през Киев с цел по-нататъшно завладяване на моравските земи. Първата жена на Алмъш му родила синовете Газан (Казан, Курсан) и Арбат (Арпад). Втората жена на Алмъш е наречена Нушаби и ражда Микаил Ялкау, Мал и дъщерята Зухра. Българските велможи, наплашени от нашествието на огузите, през 895 г. свалили враждебния към огузките завоеватели Бат-Угър и вдигнали на българския трон Алмъш, който обещал да огради България от огузките набези. В центъра на Киев се намирал големият дворец на Алмъш (Ольмин двор), който дори през XII век бил градска забележителност. През 907 г. Алмъш подкрепил военната операция на Салахби (Вещият Олег) срещу Константинопол. През 921 г. в обединената България пристига Великото посолство на багдадския халиф. На 16.5.922 г. се състояла тържествената церемония по провъзгласяването на Исляма за държавна религия на обединена България, което предвиждало на държавните постове да бъдат назначавани само мюсюлмани. При Алмъш започва сеченето на български метални монети. Те заменили кожените пари, които били в оборот от епохата на Иделското царство. Българите наричали сребърните монети "данга". От този термин произлиза руската дума за пари - деньги. На монетите пише Джафар ибн Хабдулла, в чест на бащата на Алмъш. Дъщерята на кана - Зухра била сватосана за Тахир още преди раждането си, но той бил убит и Зухра омъжили за бъдещия цар на България. Алмъш починал след нападение на дива мечка през 925 г. Управлявалите след него владетели са наречени "слабите царе". Алмош е предводителят на унгарските племена, син на Идек. Живял е примерно от 820-та до 895 г. Идьек е легендарният вожд на унгарските племена. (Иджик, Ищяк, Хишдек, добавям). Съгласно легендата жената Ешеме видяла насън митичната птица Турул, която оплодила Ешеме и предсказала, че от нея ще произлязат много велики крале. Скоро се родил синът Альмош.

Ние отъждествяваме митичния вожд Идьек с напълно реалния Джилки, каган на българите (855-882 г.). Откриваме хронологически срив надолу с 30 години в историята на Унгарските князе и крале. Реалният кан Алмъш е преживял до 925-та или 931-ва година, а не до 895 г.

Христофор Лакапин (Cristopher Lecapenus) се смята за най-големия син на император Роман I Лакапин. Управлявал от 921-ва до 931-ва година. За ранния период от живота му не се знае нищо. До възцаряването си бил началник на придворната стража. Имал трима братя: Стефан Лакапин, Константин Лакапин и Патриарх Константинополски Теофилакт, също и две по-малки сестри. Когато майката на Христофор - Теодора - умира през 922 г., жена му София е провъзгласена за Августа наравно с Елена Лакапина. След смъртта му София се оттегля в манастир. Дъщеря му Мария се омъжва за българския цар Петър I през 927 г.

Всички роднински връзки на император Христофор Лакапин се смятат за недостоверни. Оказа се, че той е бил женен за София, сестра на жената на бащата на Роман Лакапин на име Теодора. Баща на двете сестри е славянинът Никита, богат патриций. При това дъщерята на Роман Лакапин - Елена - е родена през 903 г. и не е възможно Христофор да е син на Роман, сестриното родство е напълно установено. Еднозначно можем да твърдим, че майка на Христофор е Теодора, починала през 922 г. Правим извода, че имената на майката на Христофор и жената на Роман I просто съвпадат.

През 928 г. патрицият Никита подтиква Христофор да свали баща си и за това бива изгонен. Христофор умира през август 931 г., като оставя три деца - дъщеря Мария и синовете Роман и Михаил, станали впоследствие кесари и императори - съуправляващи на Роман I Лакапин и Константин VII Багренородни в 927 - 945 г. и 931 - 945 г. съответно.

Ние отъждествяваме Алмъш-Альмош-Христофор като едно историческо лице, живяло през IX - X век. Алмъш бил по-възрастен от братовчед си Угър Лачин - Игор Рюрикович или Роман. Удивително е, че Игор и Алмъш са женени за сестрите - княгини Олга и София, дъщери на патриция Никита от България. Българите наричат София с името Нушаби и тя ражда Ялкау Микаил (Михаил), Мал (Роман) и дъщерята Зухра (Мария).

Следователно Христофор е бил не син, а по-голям братовчед на Роман I Лакапин - Игор Рюрикович и се пада чичо на децата на Роман - Елена, Стефан (Святослав) и Константин (Глеб). Нашето откритие елегантно поправя всички недоразумения относно произхода и реда на наследяване на престола на Македонската динстия и династията Лакапини. Отбелязваме, че Лакапини са най-близки роднини на Македонската династия (потомците на Кубрат, Бат-Баян и Константин VI Слепия) и разклонението на българските царе, тръгващо от сина на Кубрат на име Аспарух (най-малкият брат на Бат-Баян).

Елена Лакапина - Августа на Новия Рим, дъщеря на Роман I Лакапин, жена на Константин VII Багренородни, живяла от 903-та до 961 г. Родила е Роман II Младши (938 - 961 г.) и четири дъщери - Теодора, Агата, Теофано и Анна. Баща на Елена е Игор Рюрикович, а майка й е княгиня Олга.

Святослав Игоревич, Барис (едно от имената на алпа Кубар) - Княз Новгородски (945-969 г.) и Велик Княз Киевски (945 - 972 г.). Не е известна точната година на раждането му. Бащата Игор и майката Олга се оженили през 903 г., затова датата на раждане на Святослав - 942 г. изглежда съмнителна. Споменат е в Православната Руска Литература с похода срещу древляните през 946 г. Регент на царството е Княгиня Олга (починала през 969 г.), която фактически е управлявала държавата. В Йоакимовата летопис се казва, че Святослав убива малкия си брат Глеб заради принадлежността му към християнството. Деца на Святослав са Ярополк, Олег и Владимир, като летописите отделят Владимир между останалите негови синове:

"Святослав имаше трима сина и им раздели областите: на най-големия Ярополк даде град Киев с всичката му област, на най-малкия - Олег - древляните, а на Владимир, Малушиния син - Новгород". Майката на Олег и Ярополк не е известна. Майка на Владимир е Малуша, пазеща ключовете прислужница на Княгиня Олга. Святослав е воювал с българите, византийците и хазарите - през 960 г. разбива Хазарския каганат с помощта на войските на волжките българи и византийците (тежка конница, стенобойни машини). Загинал през 972 г. край хълмовете до Днепър от ръцете на печенегите.

Барис (или Кубар) - руски бек, син на Угър Лачин/Игор Рюрикович. За пръв път е споменат от българите в събитията, датирани от 925 г. Някой си лекар - Субаш - построил аптека и болница в Киев (Бащу), където изцелил смъртно болния Барис, син на Угър Лачин, след неуспешните опити на римските лекари да го лекуват.

"Когато майката на Барис - анатишката Улджай (Олга) попитала защо го прави, Субаш отговорил: "Баща ми силно забогатя от продажбата на ромейски (урумски) предмети, които купил от Угър (Игор) и смятам, че съм му длъжник. Затова искам да помогна на сина му". "А какви ще бъдат твоите условия? - поинтересувала се княгинята. "Ако излекувам Барис, нека той да не приема християнството" - казал Отчъ-Субаш. Той изцерил Барис и му дал ново име - Аудан.....и той не приел християнството...". Известно е, че до края на живота си Святослав-Барис останал тенгрианец.

На стр. 97-98 от том I (Джагфар тарих) се казва, че Барис не би могъл да вземе Итил без войници и стенобойна техника от ромеите. След победата над Хазария Борис взел дела си във вид на провинция Джир (съвременните Московска, Тверска, Ярославска и Владимирска области). През 972 г. Кура-хан, вождът на печенегите, причакал Барис край Днепър и му отсякъл главата заради неизплащането на няколко мери мед като такса за преминаването му през печенежките земи. От черепа на Барис ханът си направил чаша за медовина, която използвали при тържествени случаи няколкостотин години.

Стефан Лакапин (Stephenus Lecapenus), син и съуправляващ на император Роман I Лакапин, 924-925 г. Дата на раждане - неизвестна. Обявен за съвладетел нА 25.12. 924 г. заедно с малкия си брат Константин Лакапин. През 933 г. се жени за Анна, която му ражда сина Роман. През 943 г. Роман I Лакапин съставя завещание, според което престолонаследник да бъде Константин VII. Стефан и Константин Лакапини организират заговор и на 20.12.944 г. отвеждат баща си на остров Проти, където го приниждават да абдикира от престола и да се подстриже за монах. Съпругата на Константин VII не се примирява с обстоятелствата и обвинява Стефан и Константин в заговор с цел сваляне на законния император. Имперският съд постановил залавянето на синовете на Роман Лакапин и изпращането им на острова, където живеел самият Роман. Императорите Лакапини били изгонени от Византия през 945 г. Стефан умира в изгнание през 963 г. Йоан Скилица смята, че е бил отровен от императрица Теофано.

Ние отъждествяваме Святослав-Барис-Стефан Лакапин като едно историческо лице, жовяло през X век. Роден е след 905 г., второ дете в семейството на Игор и Олга. При пълнолетието си е провъзгласен за император-съуправляващ при баща си Роман Лакапин (Игор Рюрикович). Активния си жизнен път започва след оздравяването през 925 г. Имал е двама синове - Ярополк и Олег. Роман-Ярополк е роден преди изгнанието от Константинопол, видимо в 933 г. Святослав загива в зряла възраст край хълмовете до Днепър.

Глеб Игоревич, Улеб, Талиб - руски княз, младши син на Игор Рюрикович и Олга, съпруг на Малуша и баща на Владимир. От руските летописи е известно, че Глеб е християнин и приема мъченическа смърт от ръцете на големия си брат Святослав.

"Он же толико разсвирепе, яко и единаго брата своего Глеба (38) не пощаде, но разными муки томя убиваше. Они же с радостию на мучение идяху, а веры Христови отрещися и идолом поклонитися не хотяху, с веселием венец мучния приимаху".

Константин Лакапин (Constantine Lecapenus), младши син и съуправляващ на императора Роман I Лакапин, управлявал 924 - 925 г. Датата на раждане не е известна, убит е между 946-та и 948 г. при опит за бягство от изгнанието. През 939 г. Константин се жени за Елена, а след смъртта й на 14.1.940 г. на 14.2. 940 г. се жени за Теофано Мамас. В брака им се ражда синът Роман, не знаем от коя майка, макар по пътя на логиката това може да бъде само Теофано. Предполага се, че Роман е кастриран през 945 г., за да няма претенции към трона. Роман става съдия и Епарх на Константинопол.

В описанието на царуването на Мохамед (943 - 976 г.) , син на Ялкау Микаил и внук на Алмъш, се срещат историческите персонажи Гали и синът му Кубар. След 944 г. Гали не е споменаван в българските хроники.

Ние отъждествяваме Глеб-Константин Лакапин-Халиб-Гали като едно и също историческо лице, живяло през X век. Роден е след 907 г., бил убит от старшия си брат Святослав за провала на заговора срещу престарелия им баща Игор (74-годишен) през 945 г. Явява се съуправляващ на императора в 924 - 925 г. Бил женен два пъти. Последната му жена е Малуша, която отъждествяваме с императрица Теофано. Малуша-Теофано е майка на Владимир.

Мал е български кан и руски Княз, син на кан Алмъш и Нушаби. Бил е древлянски княз, повел въстанието от 945 г., в хода на което е убит Рюрик Игоревич. Неизвестна дата на раждане, загива през 945 г. Д. И. Прозоровский в 1864 г. изказва мнение, че Мал е бил свързан с Рюриковичите, негови деца са Малуша и Добриня, който после става наместник в Новгород. След убийството на Игор княз Мал предлага на Олга да се омъжи за него (6453; 945 г.).

Българите много пъти са описвали действията на Мал. За пръв път за него се говори в събитията от 912-та година, когато Мал и сестра му Зухра са пленени в детска възраст. Въз основа на това можем да твърдим, че Мал и Зухра са родени около 900 - 910 г. Зухра се омъжва за царя на България - Петър като зряла девойка през 927 г. Няколко години Мал живее в плен в Итил, столицата на Хазария. Хазарският каган Арслан имал намерение да го качи на престола след смъртта си. Българските хроники твърдят, че Мал е бил женен за една от бившите съпруги на Игор Рюрикович, която избягала при Мал заради преследвания от страна на Олга. По нейно нареждане заловеният в плен Игор е разкъсан на прачета, завързан за огънати дървета през 945 г. После Улджай заловила Мал в плен и го назначава за огняр в банята си. Семейството на Мал не губи честта си - синът на Угър Барис (Святослав) се оженил за дъщерята на Мал, а синът на Мал - Добриня става пръв боярин в Новгород. Записките за Мал прекъсват в 946 г.

Роман Лакапин (Romanos Lecapenus), син на император Христофор Лакапин, кесар и формален съуправляващ на императорите Роман I и Константин VII между 931 - 945 г. , бил претендент за трона на империята. Няма подробности за живота му. Ние отъждествяваме Мал и Роман Лакапин като едно историческо лице, живяло през X век. Роден около 907-ма, починал след 946-та година.

Ялкау Микаил/Михаил - син на кан Алмъш и Нушаби. Прозвището Ялкау получил заради малодушието си и излишната доброта. Не е известна годината на раждането му, допускаме да е роден около 900 - 910 г. Управлява в периода 930- 943 г. Загива по време на ритуално надбягване, след употреба на алкохол в 943 г. В пълен галоп конят му се спънал, царят паднал и се пребил до смърт. Управлението на Михаил се характеризира с икономически разцвет и обединение на българската държава. След смъртта на Алмъш, баща на Михаил в 925 г., на власт идва по-големият му брат Газан, доведен брат на Михаил. Газан е каган на българитеот 925-та до 930-та година. През зимата на 930-та година е обезглавен в в битка. Управлението на кана е придружено с насилия и жестокост. Газан/Курсан е смятан и за унгарски княз (925 - 930 г.). Властта в Унгария наследява брат му Арпад/Арбат, средният син на Альмош/Алмъш. Потомците на Арбат основават династията Арпад. В Кара-Булгар и Волжка България властта след Газан преминава в ръцете на Ялкау Микаил. Газан има само един син - Талиб, който става везир (пръв министър) на Българската Държава. Към него ще се върнем по-нататък.

Михаил Лакапин (Michael Lacapenus), син на императора Христофор Лакапин, кесар и формален съуправител на императорите Роман I и Константин VII от 931-ва до 945 г. Бил е претендент за трона на империята. Подробности за живота му липсват.

Ние отъждествяваме Ялкау Микаил и Михаил Лакапин като един човек, живял през X век. Микаил ръководи Българската държава от 930-та до 943-та година, като при това е кесар и съуправител на императорите в Константинопол през този период. Михаил умира преди изгонването на Лакапините от Константинопол, затова завършва живота си като каган и император. Като признание българите му дават титлата Балтавар.

Талиб/Глеб Мумин, син на Газан и внук на Алмъш. Управлява обединена България от 960-та година като везир, а от 976-та до 981 година е едноличен кан. Не е имал семейство и деца. За пръв път е споменат в летописите през 947 г. в качеството му на бег на Нур-Сувар, син на Газан и приемен син на Мохамед (сина на умрелия през 943 г. Михаил). Кан Мохамед управлявал от 943-та до 976-та година. Смятали Талиб за най-добрия играч на шах, бил умен и образован човек. Заради шахматна партия, спечелена от Мохамед по съветите на Талиб, също и за активното си участие във войната с туркмените Талиб станал везир на царството през 960 г. Талиб възстановил законодателството на Алмъш, въвел ред и оздравил икономически държавата. През 964 г. везирът се договорил с Барис/Святослав за война срещу Хазария, като за отплата руските князе получават земи и градовете Джир и Кортджак (съвременната централна и северна част на Русия, или Ростов и Суздал). Барис радостно приел такава подялба. След победата на обединените войски над хазарите през 969 г. Талиб въвел български войски в Хазария. Хазарските юдеи трябвало или да приемат исляма, или да се спасяват с бягство. След кончината на Талиб в 981 г. на власт в Обединена България идва Тимар Мумин, син на Мохамед.

Годините на живот и управление на Мохамед, син на Михаил, съвпадат с датите на делата на император Йоан Цимисхи - живее от 925-та до 976-та година, управлява от 969-та до 976-та година. Атрибуцията на императорите Варда Фока и Йоан Цимисхи се нуждае от допълнителни изследвания. Ние предполагаме, че те могат да бъдат канове от Сакланското разклонение, идващо от Джилки, брата на Рюрик.

Василий Лакапин (Basil Lecapenus), известен и като евнуха Василий, се смята за незаконен син на император Роман I Лакапин. Управлява Византия фактически от 945-та до 985-та година. Василий е роден около 925-та година, умира около 985-та година. Скоро след 945 г. император Константин VII го назначава за паракимомен - правителствен глава. Условие за встъпване в длъжност била кастрацията на претендента, за да няма права над имперския престол. Даденият случай съответства на историята за кастрацията на Роман, син на кесаря и съуправляващ на Константин Лакапин през същата тази 945 г. Предполагаме, че става дума за кастрацията на Василий Лакапин/Роман. След смъртта на императора Йоан Цимисхи в 976 г. Василий започнал да се нарича император в периода на официалното управление на Василий II Българоубиец (976 - 985 г.). По време на въстанието на Варда Фока министърът Василий се опитал да му даде поддръжка, за което Василий II Българоубиец отстранил министъра от власт през 985 г. и го пратил в изгнание, в което той умрял.

Ние отъждествяваме Талиб Мумин-Василий Лакапин като едно лице, живяло през X век. Талиб-Василий не е син на Игор-Роман I, но се пада внук на Алмъш-Христофор. За годините на служба като везир-министър на Византия и обединена България си спретнал голямо богатство и владял големи поземлени участъци. Показал се като хитър и умен управник.

Малуша - според руските летописи ключарката на княгиня Олга, дъщеря на Малк Любечанин, сестра на Добриня, наместника на Новгород и майка на Влдимир Свети. Смятана за наложница на княз Святослав, бащата на Владимир. Историците й приписват дата на раждане между 940-та и 944-та година. Дата на смъртта й не е известна. Предполага се, че Святослав (бащата на Владимир) е роден в 942 г. и така е можел да има дете от Малуша през 960 г. Авторите наричат връзката на Святослав и Малуша прелюбодейство. Същият автор смята Малуша за дъщеря на Мал, водача на въстанието против Игор Рюрикович. Други историци гневно отхвърлят такава версия (Рибаков, Карпов и др.). Има предположение, че Малуша е жена на Глеб, по-малкия Святославов брат и е родила Владимир от Глеб. В Православната Руска Литература в текста на мирния договор от 945 г. с Византия пише:

«Улеб от Володислава; Каницар от Предславы; Шихберн Сфандр от жены Улеба» .

Улеб е форма на името Глеб. Володислав тук е синът на Глеб - Владимир. Има също и представител на Малуша, жената на Глеб по име Шихберн Сфандър. Предполагаме, че след гибелта на Глеб в 945 г. Малуша се е паднала на Святослав в качеството на негова любовница, а Владимир е бил осиновен от пастрока си. Удивително е, че никакви подробности за по-нататъшния живот на Малуша, майката на Равноапостолния Свети Владимир, не са намерени.

Малуша е дъщерята на кан Мал, внучка на кан Алмъш. В летописите се казва, че Маловата дъщеря се омъжва за Святослав (Барис) в 946 г., а синът на Мал - Диу-Барин (Добриня) става пръв руски боярин (войвода) в Новгород.

Теофано (Theophano) e византийска императрица, жена на двамата императори Роман II Младши (959 - 963 г.) и Никифор Фока (963 - 969 г.). Родена е през 941 г. в Лакония, Гърция. Сведения за нея след 976 г. липсват, неизвестна е датата на смъртта й. Лев Дякон твърди, че Теофано е "най-прекрасната, прелъстителна и изтънчена жена на своето време, изпъкваща еднакво с красота, способности, честолюбие и порочност". Предполага се, че отначало е носила името Анастасия и е дъщеря на константинополски кръчмар. После завладяла сърцето на Роман II Младши и неочаквано станала императрица. Анастасия се омъжва за Роман през 956 г. на петнайсетгодишна възраст, а през 963 г. Роман умира (предполага се на 26 години). Роман обаче е нямало как да се роди в 938 г., защото родителите му се женят през 919 г. и появата му на бял свят следва да отнесем към 920 - 921 г. През брака си Теофано успява да роди три деца - Василий, Константин и Анна (бъдещи императори), а после спряла да ражда. Пак през 963 г. Теофано се омъжва за новия император Никифор II Фока. След 6 години се създава заговор срещу Никифор, организиран от Теофано и любовника й - Йоан Цимисхи. Императорът е зверски убит, престола заема Йоан Цимисхи. Смята се, че след преврата Теофано е изпратена на далечен остров, а после и в манастир. В Константинопол я връщат след смъртта на Цимисхи в 976 г. Оттогава насетне за Теофано няма информация.

Теофано Мамас е жена на Константин Лакапин от 2.2.940 г. и ражда сина Роман.

Ние отъждествяваме Малуша-Теофано-Теофано Мамас като едно историческо лице, живяло през X век. Предполагаме, че византийското й прозвище Мамас произлиза от българското име Малуша. Княгинята е родена около 922 г. и е починала след 976 г. Константин Лакапин се жени втори път за Теофано Мамас, която е императрица Теофано, родила Василий Втори Българоубиец, чийто баща е не Роман младши, а Глеб Игоревич (брат на Святослав), той и Константин Лакапин. Малуша е била извънредно активна и честолюбива жена, успяла да се омъжи за двама императори на Новия Рим - Глеб-Константин и Святослав-Стефан. Възможно е да е имала връзка или да е била омъжена и за Никифор Фока и Йоан Цимисхи, които вероятно са разклонение от рода на Алмъш. Отблясъци от подвизите й намираме в страниците на летописите на Рус, Византия и Булгар. Малуша приличала на баща си - кан Мал - прославен със сексуалната си разпуснатост. Внук на Мал и син на Малуша, Владимир получил като наследство от роднините си дара на любвеобилността. Известно е, че Владимир е имал десетки съпруги и стотици наложници. Многобройните приключения на Малуша, известна във Византия като Теофано, са послужили за основа на фалшификациите и измислиците на историците.

Ние разделяме Теофано - майка на императора Василий Втори-Владимир и Анастасия, жена на Роман II, родила императора Константин VIII и дъщеря си Анна (жена на Владимир).

Малуша е баба на Мария, дъщерята на Владимир и Анна, която става Богородица според нашата реконструкция. Руската Православна Църква и руските историци грижливо крият фактите от житието на Руската Богородица през X - XI век, но в Никоновския летопис черно на бяло пише:

«Володимиръ бо бе отъ Малки, ключници Олжины; Малка же бе сестра Добрыне, — и бе Добрыня дядя Володимиру; и бе рожение Володимеру въ Будутине веси, тамо бо въ гневе отслала ея Олга, село бо бяше ея тамо, и умираючи даде его святей Богородици»

Село Будутина е буквално завещано на Богородица. Съвременните историци казват, че това е бил дар на неизвестна църква на Богородица. В действителност селото е завещано на живата и здрава Богородица, внучка и пълна противоположност на Малуша.

Владимир (Володимер), в кръщението си Василий - Княз Новгородски (970 - 988 г.), Велик Княз Киевски (978 - 1015 г.). Живял е между 960-та и 1015-та година. Датата на раждането му не е известна. Историците смятат, че десетгодишно дете може да бъде Княз на Новгород. По-горе казахме, че в Православната Руска Литература в текста на мирния договор той е споменат като участник в подялбата. Владимир започва кнюзуването си в Киев през 980 г., където става субект на световната политика. Новият Княз си урежда в околните села множество хареми, където живеели към 700 негови любовници и наложници. Имал е най-малко седем съпруги. След женитбата си за Анна Македонска Владимир става брат на византийските императори от Македонската династия, които му се падат шуреи. Анна ражда след сватбата единствената си дъщеря Мария, за чийто живот в хрониките липсва информация. От 988 г. войските на Владимир стават част от Константинополската гвардия, където е създаден варяжки корпус от 6000 човека. Оттогава варягите участвуват във всички войни на империята, като например разгромяват въстанието на Варда Фока. През 1014 г. руски войски участват във войната срещу Дунавска България, разбиват противника и пленяват 15 000 българи.

Сирийски историк от XI век пише за Василий и императора:

"...И когато бе решен въпросът за брак помежду им, дойдоха войските на русите и се съединиха с войските на гърците, които бяха при цар Василий и заедно се отправиха по море и суша заедно за борба с Варда Фока". Великият княз изсякъл монети от злато, на които пише името Василий. Няма логично обяснение защо руските историци и църквата до днес наричат княза с името Владимир. Смята се, че Великият Княз Василий умира на 15.7.1015 г. и е погребан в киевската Десятна църква. Мощите му са загубени или укрити.

Булимер - син или доведен син на Барис (Святослав) и Малуша, дъщеря на Мал. Активните действия на Булимер започват веднага след началото на князуването му в Киев през 981 г. Описани са военните му походи срещу различни противници. В 981 г. Булимер организира поход срещу волжките българи, който завършва с неговото поражение, макар официалната история да свързва похода с присъединяването на вятичите към Рус. През 988 г. Булимер нахлува в Крим завоюва ромейския град (Корсун). За награда получил много злато и сребро, а също и Дима-тархан в добавка (става дума за жена). През 991 г. войските на Булимер нападат заедно с ромеите град Хин (в Хазария). След смъртта му започва война между синовете му за престола на Рус. Последното съобщение за война съгласно източниците се датира от 1021 г.  Кубар (Хин Кубар) е син на Гали (Глеб). В описанието на царуването на Мохамед (942 - 976 г.), син на Ялкау Михаил, внук на Алмъш се срещат историческите персонажи Гали и Кубар, цитат:

"През 944 г. Михаил и Гали овладяли Итил и поставили за хакан Узбек, бек при когото станал Кубар. Юсуф и Мал (ромейският кесар Роман) избягали в Кара-Булгар (Киевска Рус), но ловкият Кубар решил да се разправи с тях чрез помощта на Угър Лачин (Игор Рюрикович)". След 944 г. името Гали вече не се среща. Затова пък Кубар става бек (княз) на хазарската столица Итил и се разгърнал в пълна сила. През 947 г. Кубар има шанс да стане управляващ на Хазария. В 965 г. българите атакували Итил, което принудило Кубар да събере всичките си резерви. В същото време пада и град Хин под ударите на Барис (Святослав). През 966 г. Кубар предава без бой Итил на Барис, чичо си: "Барис намерил в Итил само гарнизона на Кубар, който лекомислено се предал". Кубар изчезва от хрониките на Хазария в 969 г., когато изглежда е разкъсан на парчета и не остава даже и следа от него. Първото споменаване на Кубар в бойни действия датира от 964 г. При това българските хроники отбелязват, че името Кубар са носили няколко князе на Рус. Пръв от тях е Булимер (Владимир). след него е синът на Ярослав Мъдри - Владимир и накрая и Владимир Мономах. Свети Владимир (Василий) сред народа е наричан Ясно Слънчице, което е лиричен превод на езическото име Хин Кубар.

Василий II (Basil II Bulgar-Slayer) e император от Македонската династия, син на император Роман II и царица Теофано, приемник на престола от Йоан Цимисхи. Живял от 958-ма до 950та година, управлявал от 976-та до 1025-та година, фактически управляващ от 985 г. след детронирането на Министъра-евнух Василий Лакапин. Не са известни никакви подробности за личния живот на императора и семейството му. Смята се, че Василий II не е оставил потомство. Вместо семеен живот Василий води военни схватки. Целият му живот преминава в битки и завоевания, за победите си над дунавските българи получава прозвището Българоубиец. Основа на армията на Василий са варяжките дружини, пратени в Константинопол от Великия княз Владимир-Василий. Варяжкият корпус от 6000 души става византийска гвардия. Следва да отчетем, че всеки варяг е имал и семейство, затова в Константинопол след 988 г. се помещава огромна руска диаспора - над 30 000 души. Традиционните историци твърдят, че Василий II е водил аскетичен начин на живот, като се грижел за войската си повече, отколкото за личното си благополучие. Затова останал ерген. При омъжването на дъщерите на брат си Константин VIII не оказва никакво съдействие. Безразличието на Василий към семейния живот води до угасването на Македонската династия.

Ние отъждествяваме Владимир-Василий-Булимер-Кубар-Василий II като едно историческо лице, живяло през X - XI век. Баща на Владимир е Глеб-Гали-император Константин Лакапин, по-малък брат на Святослав-Барис-император Стефан. Майка му е Малуша-Теофано Мамас, дъщеря на Мал - цезаря Роман Лакапин и внучка на Алмъш - императора Христофор Лакапин. Първият брак на Владимир бил сключен в 960 г., когато той и съпругата му са били на по около 20 години. Сватбата им е организирана от княгиня Олга, която посещавала Константинопол няколко пъти в края на 50-те години на X век. От брака им се ражда дъщеря - Мария Владимировна, която става Богородица. Дата на раждането му е 961 - 962 г. През времето от 960-та до 970-та години Владимир става известен в Хазария като Кубар, участвал в много войни с туркмените, арабите и българите. Бекът Кубар предава без бой града Итил на чичо си Святослав, който приключил с Хазарския каганат. След тези събития Кубар се явява в Новгород през 970 г. като новгородски княз. Войвода на Новгород става вуйчото на Владимир - Добриня, брат на майка му Малуша и син на Мал. През 981 г. Владимир взема властта в Киев и получава титлата Велик Княз Киевски. В периода 985-та - 989-та година Владимир се покръства с името Василий. От 976 г. е формален съуправляващ император на Византия заедно с братовчед си Константин VII, но империята фактически е управлявана от министър Василий Лакапин. В 985-та година император Василий изгонва роднината си и става пълноправен император. Василий реорганизира армията на Византия, въвежда в нея пешия варяжки корпус и морски флот на основа на варяжките ладии. Руските войски участвуват във военни операции на империята от 985-та до 1020-та година. Владимир-Василий умира около 1015-1021 г.

Ярослав Мъдри (Ярослав Владимирович), живял от 978-ма до 1054-та година. Княз Ростовски (978 - 1034 г. ), Княз Новгородски (1010 - 1034 г.) и Велик Княз Киевски (1016 - 1018 и 1019 - 1054 г.). Ярослав е син на Владимир Свети и полоцката княгиня Рогведа, баща, дядо и чичо на много от управляващите на Европа по това време. При покръстването си взима името Георгий. Създава сборника закони "Русская правда". Историята на управлението му е добре известна. През 943-та до 946-та година води война с Византия, войската води синът му Владимир. Като резултат от военните действия, водени с променлив успех, се сключва мир и се състои сватба между сина Всеволод и византийската принцеса Анастасия/Ирина, дъщеря или племенница на император Константин IX Мономах. Историкът Приселков третира един от преводите на титлите на Ярослав Мъдри като "император". На фреските на Софийския събор в Киев Ярослав е наречен кесар, тоест император. Митрополит Иларион величае Ярослав Мъдри с титлата "каган". Ненапразно бъдещите управници на Европа се опитвали да създадат роднински връзки със семейството на Великия Княз Ярослав. Дъщерята на Ярослав Мъдри - Анастасия се омъжва за краля на Унгария Андрaш I, който получава като подарък от бащата на невестата си Шапката на Мономах - корона на император Константин IX Мономах.

Ар-Аслап – руски бек, за пръв път е споменат в летописите през 1021 г. Умира в 1054 г. Управлението на Ар-Аслап съответства на царуването на кановете Масгут, Ибрахим, Балук и Азгар (1004 – 1061 г.). В летописите се съобщава за шапка на Мономах. Управляващият Волжка България Ибрахим пратил на Ар-Аслап шапка на кан – копие на своята. Всичко три такива шапки изработил майсторът Атрак бине Муса. Третата шапка Ибрахим изпратил малко преди смъртта си заедно с подаръци за построяване на мечет на хорасанския султан Махмуд. В руската историография шапка на Мономах е подарена на сина на Ярослав Мъдри – Всеволод.

Константин IX Мономах (Constantine IX Monomachos), византийски император от Македонската династия, управлява от 1042-ра до 1055-та година. Неизвестна година на раждане, предполагаемо около 1000-та. Издига се на престола благодарение на брака си със Зоя Порфирородна, дъщеря на император Константин VIII. Мономах на гръцки означава „единоборец“. Историците често описват Мономах като арменец, също както Лакапините и Македонската династия. Жена му Зоя почива в 1050 г., след което Константин управлява заедно със сестра й Теодора.. Някои историци описват императора като лекомислен и жаден за наслади. Оскърбителни анекдоти за него пише Михаил Пселл (Michael Pselos). Против „незаконния“ император македонците два пъти вдигат въстания – от 1047 г. на Лъв Торник, който губи и бива ослепен. От 1010-та до 1051-ва година са правени два опита за дворцов преврат и покушения срещу Константин Мономах. По време на управлението му става и разколът на християнската църква на Католическа и Православна. В храма „Света София“ до днес се пази мозаечен портрет на Константин Мономах.

Ние отъждествяваме Ярослав Мъдри-Ар-Аслап-Константин IX Мономах като едно историческо лице, живяло в X – XI век. Ярослав Мъдри е последният член на династия Рюриковичи-Лакапини, който е успял да стане император на Новия Рим. Синът му Всеволод не успял да получи византийския престол независимо от сватбата си с византийската принцеса Анастасия (Ирина). По това време в Константинопол се засилва влиянието на „гръцката партия“, която изпълнила древния план по отстраняване на етническите угри от Рус от Константинопол. За да завладее имперския трон, Ярослав Мъдри трябвало да изпрати руски флот под командването на сина му Владимир (който също обичал да се нарича Хин-Кубар) срещу Цариград в 1043 г. Византийските хроникьори смятат, че русите са претърпели унизително поражение, но след това Ярослав Мъдри станал император и се оженил за императрицата Зоя, а синът му Всеволод се венчава за византийската принцеса Анастасия. Това не е поражение във военен поход за руските кораби, а грандиозна победа за Рус.

Резултатите от нашите изследвания по отъждествяване на угърските владетели с императорите на Новия Рим поместваме в таблица 3. Освен това дадените атрибуции на угърските царе и канове с императорите от Македонската и Лакапиновата династии ще покажем на схема – фамилното дърво на Рюрикови от VIII-ми до XI век на фигура 1.
image

Изводи: Ние проанализирахме данните от живота и бографиите на няколкостотин истори






Гласувай:
6
4



1. dobrodan - Мдаа, очаквано не се събра всичко, продължаваме в коментарите.
21.07.2020 14:09
И на това доволно.

Изводи: Ние проанализирахме данните от живота и биографиите на няколкостотин исторически личности, живяли през първото хилядолетие от новата ера и построили световната цивилизация на Древния и Новия Рим, също и кралствата Унгария, България, Волжка България и Русия. Част от императорите на Новия Рим са били етнически угри от Поволжието (хаплогрупа N1), царе на номадските и уседналите народи от Поволжието, Северен Кавказ, Причерноморието и Балканите. Ние доказахме, че Рюриковичи са разклонение на римските императори Флавии, потомци на Тит Веспасиан Флавий, Константин Велики, Ираклий и Константин VI Слепия, както и всички членове на Македонската династия. През X век потомците на Рюрик-Лачин и старшия клон на Рода Рус, идващ от големия брат на Рюрик на име Хабдулла Джилки, в Константинопол се наричат Лакапини – близки роднини на Македонската династия. Арменската версия за произхода на указаните династии се явява пълна фалшификация.


Профессор и доктор наук, Валерий Викторович Кубарев. 11.09–21.10.2019.
Библиография:
1. Gimbutas, M. (1964) Bronze Age Cultures in Central and Eastern Europe. Mouton.
2. Gimbutas, M. (1977) The first wave of Eurasian steppe pastoralists into Copper Age Europe. J. of Indo–European Studies, vol. 5.
3. Gimbutas, M. (1974) The God and Goddesses of Old Europe. 7000–3500 B. C.
4. Gimbutas, M. (1980) The Kurgan wave № 2 (c. 3400–3200 B. C.) into Europe and the following transformation of culture. J. of Indo–European Studies, vol. 8.
5. Kubarev V.V., Vedas of Russ, IP MEDIA, M., 2009. ISBN 9781-93252567-0. Link: http://www/ru/content/251
6. Kubarev V.V., Short Chronology of Ancient Egypt, EESA, #6 (46) 2019, Part. 4, pp. 30–58.
7. Kubarev V.V., Localization of Ancient Rome, EESA, #7 (47) 2019, Part. 4, pp. 28–59.
8. Kubarev V.V., Chronology of monotheistic religion, EESA, #8 (48) 2019, Part. 6, pp. 31–67.
9. Kubarev V.V., Kubarev V.V., Attribution of Rurikovich and Emperors Lecapenos, The report at XXVIII International conference on problems of the Civilization, 26.04.2014, Moscow, RosNoU, link: http://www/ru/content/402
10. Бахши Иман, Джагфар Тарыхи (Летописи Джагфара) Гази–Барадж Тарыхи (Летопись Гази–Бараджа), I – III том. Бахши Иман. Джагфар Тарихы. Свод булгарских летописей 1680 г. / Изд. подготовлено Ф. Г.-Х. Нурутдиновым. Оренбург: Редакция Вестника Болгария, 1993.
11. Ibn Hisham. Ибн Хишам «Рассказанное со слов аль-Баккаи, со слов Ибн Исхака аль-Мутталиба» (утверждается, что это первая половина VIII века). Перевод с арабского языка Я. А. Гайнуллина 2002, Издательский дом «УММА», 2003.
12. А. Н. Попов, «Обзор хронографов русской редакции», Москва, 1866 год. Именник Болгарских Ханов.
13. Jordanes. Mierow, Charles C., ed. (1908), The Origin and Deeds of the Goths, Princeton University, translation.
14. Хронография Феофана, 6268/768 (776).
15. Псевдо Симеон. Constantine VI (780–797 A.D.) and Irene (797–802 A.D.), прим. 61.
16. Culter & Hollingsworth (1991), pp. 501–502. The Oxford Dictionary of Byzantium. Article Constantine VI.
17. Кубарев В.В., Венгерское королевство Руси. Статья, 2013. Ссылка: http://www/ru/content/382
18. Bury John Bagnell, A history of the Eastern Roman Empire, 802-867, MacMillan, London, p. 165, 1912.
19. Кубарев В.В., Войны Руси в IX–XI веках, Доклад на научной XXII Международной конференции по проблемам Цивилизации 22–23.04.2011, Москва, РосНоУ. Ссылка: http://www/ru/content/346 .
20. The Primary Chronicle. Tale of Bygone Years / Повесть временных лет.
21. Joachim Chronicle/Иоакимовская летопись.
22. Успенский Ф.И., Пограничный столб между Византией и Болгарией при Симеоне, Известия Русского Археологического Института в Константинополе, 1898, III, стр. 184 – 194.
23. Gesta Hungarorum, XII век. (Хроники угров).
24. Jean-Francois Vannier, Families Byzantines, 1975.
25. Азимов А., Константинополь. От легендарного Виза до династии Палеологов. М., ЗАО «Центрполиграф», 2007.
26. Garland, Lynda (1999), p. 129. Byzantine Empresses: Women and Power in Byzantium, AD 527–1204, N.Y.
27. Runciman Steven. The Emperor Romanus Lecapenus and His Reign: A Study of Tenth-Century Byzantium. — Cambridge, United Kingdom: Cambridge University Press, 1988, p. 234.
28. Cawley, Charles (14 February 2011). Medieval Lands Project: Byzantium 395–1057.
29. John Julius Norwich, Byzantine: The Apogee. New York, Alfred P. Knopf, 1992, p. 167.
30. Прозоровский Д.О., О родстве св. Владимира по матери. Записки Императорской Академии Наук, СПб, 1864, т. V, книга I, с.19.
31. Davids, Adelbert (2002). The Empress Theophano: Byzantium and the West at the Turn of the First Millennium. Cambridge University Press. p. 325.
32. Руская летопись по Никонову списку. Изданная под смотрением имп. Академии наук. СПб, 1767—1792.
33. Яхъя Антиохийский, Летопись, ч. 4.
34. Карпов А. Ю. Ярослав Мудрый. 3-е изд. М.: Молодая гвардия, 2010.
35. Присёлков М. Д., История русского летописания XI—XV вв., СПб, 1996.
36. Слово о Законе и Благодати митрополита Илариона. ИРЛИ РАН. Библиотека литературы Древней Руси.
37. Даркевич В. П. Светское искусство Византии. М.: Искусство, 1975. С. 177.
38. Дашков С.Б., «Императоры Византии», Москва, Издательский дом «Красная площадь», 1997.
39. «Патерик Печерский або Отечник», 1902, переиз. 2002, Типография Киево-Печерской Лавры, Киев. «Сказание о Святой Чудотворной церкви Печерской каменной Успения Пресвятой Богородицы», стр. 118–137.
цитирай
2. lexparsy - Здравей
21.07.2020 15:36
   С интерес и благодарност чета публикациите ти. А този материал пак архивирах и ще дочета с концентрация...
Искам само спонтанно да споделя, че в образованието на Русия на милиони образовани хора е внушено че "ние българите произхождаме от... техните Волжски!"... отговарям.. Ами знам защото освен да чете и да вярвам обичам и да питам и размислям докато разговарям с реални хора... което е строго ограничено в този блок им се струва крайно опасно... :-((
   ... пак направих пауза... защото ако започна да пиша няма да спра, а блога реагира с осъдителен терор даже за някви стихчета с недоразбрани алегории, даже и хумор... :-)))
   ... само във връзка с постинга на Тонсън за протестите и избора ни асоциирах... Достатъчно е Русия да избере само надписа на лозунга за милиони "образовани протестиращи"... промерно "Да спасим родните ни братя българи!" или "Ние ги Освободихме, а те ни Предадоха!"...

   За друго те моля да се съгласиш! Че Родовата Памет не подлежи на изтриване, демагогия и забрава!
   Лекс
цитирай
3. dobrodan - Лекси, първо здравей, и второ - с коя
21.07.2020 16:12
точно родова памет трябва да се съобрази българинът....
С принципно българската или тази на Дунавска България е достатъчна?
Най-доброто, което бих очаквал от Русия, е да спре да се занимава с нас.
Ние, българите, произлизаме от българите :), а те още не са наясно с много неща, масово, горките руси.... Но четат, това е добре.
Русия си има нови "братя славяни" - сърбите. Пълен смях до сълзи. Нито едните, нито другите са реално славяни :). Нека се вземат младите, като се обичат :).
Ако прочетеш внимателно преведения текст, ще разбереш с кого е воювал и цар Самуил.
Ако прочетеш и една от книгите на "Нариман тарих", ще разбереш кой е помагал на дунавските българи срещу Василий Българоубиец.
След нашествието на Чингиз братя нямаме, нито тук, нито отвъд Черно море. Да не бъркаме братята комунисти и братята по кръв :).
P. S. Не се изказах май съвсем точно :). Руските ни братя по българство са или измрели, или забравили :). С другите бивши български народи сме братя по дух, но по кръв почти не. Казано по друг начин...пак сме в началото... а може би вече към края...
цитирай
4. milady - ..и, това, беше достатъчно...аз,нали и от две думи ,разбирам ))
21.07.2020 20:32

Приемането на исляма в X век като официална религия на Волжка България
с времето е изопачило първоначално вложения смисъл в Държавата
и българския произход./

Благодаря за компилацията,добродане!
ти, "събра"...двата полюса )
нещо...почти нечовешко..
Радвам се, че те срещнах..имах тоолкова въпроси..
поздрави от мен, Джули ()

ще чета, и през нощта ..
цитирай
5. dobrodan - Не е моя заслугата, аз просто го довеждам
21.07.2020 20:54
като информация за тия, които се интересуват :). Да, религиите... Мисля да разгледам и другите статии на Кубарев, много труд и много пари има в проучванията. Който иска, може да чете оригиналите, разбира се.
цитирай
6. zdravgr - С интересни работи
21.07.2020 22:29
Се занимават някои руснаци. Отначало с удревление , а сега с ревизия на истирията и с упростяване. В джагфар тарихи има подозрителни неща, но Кубарев, достига нови висоти.
цитирай
7. dobrodan - Не е толкова съмнителен "Джагфар тарих", колкото изглежда на нас,
21.07.2020 22:46
дунавските българи. Прави впечатление липсата на цели групи текст, не просто страници. Подозирам какво има вътре и защо липсва, но как да го докажа :). Измъчи ме тая книга, труден е за превод, но ще стане и дано скоро. "Хон китаб" на Кул Гали има запазени екземпляри, три на брой. Къде са.....не е интересно. Ще има ли достъп до тях някога? Може би.
Оставете ги тия "пипала на пантюркизма", с или без тая книга така или иначе ги има. Както на панамериканизма, панславянизма и всичките "пан". Да не мислите, че всичко в гръцките и римските източници е вярно? Или в западноевропейските, където са заличени столетия? Български столетия?
По тези книги си написаха историята цели народи. И държави. И благородни родове. Тепърва има да излизат наяве някои от истините :).
Благодаря за интереса :)!
цитирай
8. dobrodan - По молба на жена ми съм изтрил двата последни коментара.
24.07.2020 12:58
Няма защо да се зацапва тая публикация, съгласих се. Умна жена е, затова ми е съпруга.
цитирай
9. dobrodan - Поставяне на минус за по-малко от минута след посещение на публикацията
25.07.2020 16:23
говори много.
:):):):):) Това просто за протокола.
цитирай
10. dobrodan - Някои от минусите са си чисти плюсове, благодаря сърдечно за което :):):).
27.07.2020 00:23
Продължавайте, не се срамувайте; другарю попе, може да си сложиш още пет ника и да гласуваш от тях.
ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПО-УМЕН НЯМА ДА СТАНЕШ.
цитирай
11. krumbelosvet - Човече,
03.09.2020 06:56
Как ще обърнеш Земята с хастара навънка, даже ако не е хастар а истинското лице, как. Нуждите и злобата на момента са по-силни от истината.
цитирай
12. dobrodan - Знам, че няма да мога, прекрасно го знам това нещо.
04.09.2020 09:44
Все пак нека поне се опитам?
Ако всички си траят, какво ще стане със знанието на този свят?
Всичко се купува и всичко се продава? Не.
Някои неща нямат цена.
Скоро ще има едни текстове. Те наистина обръщат хастара на Майката Земя.
Ще видиш (както и другите) кого заварват испанските колонизатори в Америка.....
цитирай
13. krumbelosvet - Благородна страст е
05.09.2020 18:42
да търсиш истината.
цитирай
14. dobrodan - Хората, Краси, не искат истината.
05.09.2020 19:26
Искат да бъдат залъгвани красиво, да бъдат ласкани, да им се обяснява как са местно население от 4000 000 000 години, как тук дядовците им са измислили всичко и са го пращали с DHL по целия свят от благородство, как нас ни е избрал самият бог и България на три морета, да се смееш ли - да плачеш ли.....
Излезе сериозно потвърждение за истинността на старите книги. Сега излиза вече и документирано българско???? присъствие........през морета и ....океани.....
Ще пада веселба :)!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 115909
Постинги: 72
Коментари: 1290
Гласове: 941
Архив
Календар
«  Януари, 2021  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031