Не смятах да пускам нова статия скоро. Само че... тия дни ми додея от възкресения, божия обич, кой сатана, кой господ, кой вярвал на евангелия, кой чакал вечен живот, кой кого щял бил да праща в ада и т. н., и т. н.
В епицентър.бг даже пратиха Христос в ада, че да изберял праведните:). Искам да кажа, писна ми от глупости. Като ви влече, вярвайте.
     Следните редове са написани от човек, който има повече разум от половината тукашна блогова наличност накуп. Съжалявам за което.
     И така, "Космическа Одисея 3001". Из Глава 19. БЕЗУМИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО


     Анубис сити беше прекалено малък град, за да има университетско градче — лукс, който все още съществуваше на другите светове, макар и мнозина да смятаха, че телекомуникационната революция го е направил излишен. Вместо това тук имаше нещо много по-подходящо, както и с векове по-старо: академия, допълнена от маслинова горичка, която би заблудила дори самия Платон, стига да не се опиташе да се разходи в нея. Вицът на Индра за философските факултети, на които им трябвали само черни дъски, явно не се отнасяше за тази сложна среда.
   — Построена е за седем души — гордо съобщи д-р Хан, когато двамата се настаниха на столове, очевидно предвидени да не предлагат прекалено удобство, — защото това е максималният брой хора, с които човек може да общува ефикасно. А ако броите и духа на Сократ, това е бил броят на слушателите на знаменития разказ на Федон…
   — Онзи за безсмъртието на душата ли? Хан толкова очевидно се изненада, че Пул не успя да се сдържи и се засмя.
   — Изкарах кратък курс по философия точно преди да завърша. Когато планирали лекциите ни, някой решил, че ние простоватите инженери трябва да попием малко култура.
   — Радвам се да го чуя. Това много улеснява нещата. Знаете ли, все още не мога да повярвам на късмета си. Пристигането ви тук почти ме изкушава да повярвам в чудеса! Вече дори мислех да дойда на Земята, за да се срещна с вас. Милата ми Индра разказа ли ви за моята… хм… мания?
   — Не — недотам искрено отвърна Пул. Д-р Хан изглеждаше много доволен — явно се радваше на новата публика. — Може да сте чули, че ме наричат атеист, но това не е съвсем вярно. Атеизмът е недоказуем, толкова безинтересен. Колкото и невероятно да звучи, никога не можем да сме сигурни, че Бог е съществувал — и че сега е отлетял в безкрайността, където никой не може да го намери… Също като Гаутама Буда, аз не заемам страна в този спор. Моите интереси са насочени към психопатологията, известна като „религия“.
   — Психопатология ли? Това е сурова присъда.
   — Но напълно оправдана от историята. Представете си, че сте разумен извънземен, който се интересува само от доказуемите истини. И откривате вид, който се е разделил на хиляди — не, вече на милиони — племенни групи с невероятно разнообразие от вярвания за произхода на вселената и за правилното поведение в нея. Въпреки че мнозина от тях споделят общи идеи, дори когато е налице деветдесет и девет процента застъпване, останалият един процент е достатъчен, за да ги накара да се избиват и измъчват помежду си заради банални въпроси на доктрината, напълно безсмислени за външни хора. Как да наречем такова нерационално поведение? Лукреций  е улучил точно в десетката, като е казал, че религията е вторичен продукт на страха — реакция към загадъчната и често враждебна вселена. За голяма част от човешката праистория тя навярно е била необходимо зло. Но защо е била много по-голямо зло от необходимото и защо е оцеляла, когато вече не е била необходима? Казвам зло — и наистина смятам така, защото страхът води до жестокост. И най-беглата информация за Инквизицията кара човек да се срамува, че принадлежи към човешкия вид… Една от най-отвратителните книги, които някога са били издавани, е „Чукът на вещиците“, написана от двама садистични изверги и излагаща мъченията, които Църквата одобрявала — насърчавала! — за да изтръгват „признания“ от хиляди безобидни старици, преди да ги изгорят живи… Папата лично написал одобрителен предговор! Но с няколко изключения, повечето други религии били също толкова  ужасни, колкото и християнството… Дори във вашия век малки момчета са били оковавани и бити с камшик, докато не запомнят цели томове набожни брътвежи, и ограбвани от детството и мъжеството си, за да станат монаси… Навярно най-смущаващото във всичко това е как очевидни безумци век след век твърдели, че те — и единствено те! — са получили послания от Бог. Ако всички послания съвпадаха, въпросът щеше да е решен. Но разбира се, те били невероятно противоречиви, което никога не е пречило на самозваните месии да събират стотици — а понякога и милиони — последователи, готови да се бият до смърт срещу също толкова заблудените привърженици на съвсем мъничко по-различна вяра. Пул реши, че е време да вземе думата.
     — Напомняте ми за нещо от моето детство, което се случи в родния ми град. Един „свят човек“ отвори заведение, в което твърдеше, че ще прави чудеса. И за нула време събра тълпа от последователи. При това не невежи или неграмотни — често произхождаха от високопоставени семейства. Всяка неделя виждах скъпи автомобили, паркирани около неговия… хм… храм.
   — Това се нарича синдромът „Распутин“. В цялата история, във всички страни има милиони такива случаи. И приблизително веднъж на хиляда култът оцелява в продължение на едно-две поколения. Какво стана във вашия случай?
   — Ами, конкурентът му хич не беше доволен и направи всичко възможно, за да го дискредитира. Иска ми се да можех да си спомня как се казваше — използваше някакво дълго индийско име — свами еди-кой си — но се оказа, че идва от Алабама. Един от триковете му беше да прави свети предмети от въздуха и да ги раздава на поклонниците си. Оказа се, че нашият местен равин е фокусник любител и направи публична демонстрация как точно се изпълнява номерът. Това обаче не промени абсолютно нищо — вярващите казваха, че вълшебството на техния човек било истинско и че равинът просто му завижда. Неприятно ми е да го кажа, но по едно време майка ми приемаше онзи мошеник насериозно — беше скоро след бягството на баща ми и е възможно донякъде да се дължи на това — и ме замъкна на един от сеансите му. Бях едва десетгодишен, но си помислих, че никога не съм виждал толкова неприятен тип. В брадата му можеха да си направят гнезда няколко птички.
   — Звучи ми като стандартния пример. Колко време просъществува култът му?
   — Три-четири години. И после трябваше да избяга от града, защото го бяха хванали да организира оргии с тинейджърки. Разбира се, твърдял, че използва мистични методи за спасение на душата. И няма да повярвате…
   — Опитайте.
   — Дори тогава мнозина от жертвите му продължиха да вярват в него. Техният Бог не можел да направи нищо греховно, така че трябвало да са му погодили номер.
   — Погодили номер ли?
   — Извинявайте, да му подхвърлят измислени улики. Понякога, когато всички други начини се проваляха, полицията правеше така, за да залавя престъпниците.
   — Хм. Е, вашият свами е бил абсолютно типичен, което донякъде ме разочарова. Но това доказва тезата ми, че по-голямата част от човечеството винаги е била безумна, поне през част от времето.
   — Доста непредставителна извадка — някакво си малко флагстафско предградие.
   — Вярно е, но съм в състояние да я умножа по хиляди — не само във вашия век, но и във всички други епохи. Никога не е имало нищо, колкото и да е абсурдно, в което да не са били готови да повярват хиляди хора, често толкова страстно, че са били склонни по-скоро да умрат, отколкото да се откажат от илюзиите си. За мен това е подходящо определение за лудост.
   — Значи твърдите, че всеки със силна религиозна вяра е бил луд?
   — В строго технически смисъл, да, ако наистина е бил искрен, а не лицемер. Каквито, подозирам, са били деветдесет процента от случаите.
   — Сигурен съм, че равин Беренщайн е бил искрен — а той беше един от най-нормалните хора, които съм познавал, както и един от най-милите. А какво ще кажете за това? Единственият истински гений, когото съм срещал, е доктор Чандра, ръководителят на проекта ХАЛ. Веднъж трябваше да вляза в кабинета му. Когато почуках, не получих отговор и реших, че вътре няма никой. Той се молеше на няколко фантастични малки бронзови статуетки, отрупани с цветя. Едната приличаше на слон… другата имаше повече ръце от нормалното… Смутих се, но за щастие той не ме чу и аз излязох на пръсти. Бихте ли го нарекли луд?
   — Избрахте лош пример — гениите често са луди! Затова нека кажем така: това не е лудост, а умствено увреждане, дължащо се на психическа обработка в детството. Ето какво казвали йезуитите: „Дайте ми момче за шест години и то е мое за цял живот“.  

                                От моя гледна точка коментарите са излишни.

P. S. Ето ви нещо истинско.  Dua Lipa performs on Sunday March 13, 2022 at american airlines center in dallas Texas.

..тези хора/ религиозните, имат..болна Душа. или," открадната..'
тев, нямат пълноценен живот, и носят болно Его, което, отрича, и себе си...
имам премного материали, по Темата.
.съжялявам ги..въпреки тяхната агресивна
хистеерия, и досадна глупост..
но, това,е Диагноза.../ тежка тема, краси..лека вечер,приятел..

— Избрахте лош пример — гениите често са луди! Затова нека кажем така: това не е лудост, а умствено увреждане, дължащо се на психическа обработка в детството. Ето какво казвали йезуитите: „Дайте ми момче за шест години и то е мое за цял живот“.

Отдавна отмина това време.
Те са избрали доброволно да станат роби на долнопробна измама, явно имат нужда от това. Защо да ги съжалявам? Вярващите смятат, че са нещо много повече от невярващите в техния бог:).
Величайша простотия.
Как човек може да вярва в нещо, за което ЗНАЕ, ЧЕ НЕ Е ИСТИНА?!

Една от най-големите трагедии в цялата история на човечеството може би е, че моралът е бил отвлечен от религията.

Когато реалността потискаше човешкия дух, хората винаги се опитваха да намерят утеха в митовете.

Има ли ограничение за безумията на човечеството?

Човешкото съзнание има много пазачи, понякога лаят напразно, но умният човек никога не пренебрегва сигналите.

А. Кларк

Моралът поне на теория се основава на десетте божи заповеди.
Само че никой не ги спазва :):):).
Бог не е нито морален, нито неморален. Това съвсем не означава, че има правото да нарежда кое е морално и кое не е.
В почти всяко човешко общество моралните категории са различни, примери колкото ти душа иска.
Човек спокойно може да спазва християнския морал:):):) и без да вярва, че някой с гръмовен глас му е наредил да го прави иззад храста с пламъците.
Библията е пълна с примери за недотам морални действия, мисли и постъпки.
Единствените пророци на нашето време са писателите-фантасти.
Виждам, че харесваш Кларк. Чудесен е:), нали?

Мнозинството от хората са повече емоционални, по-малко рационални, повече вярващи, по-малко умномислещи... Така е било и преди векове, така е и сега... :)

Здрасти, dobrodan!
Определено! Той е един от тези автори, които карат читателите си да търсят отговори на въпроси, които никога не са си задавали.
И за който, Науката е единствената религия на човечеството.
Бъди здрав!