Русия!

I

 

Бях малък аз, но още помня:

във стаята ни бедна, скромна

висеше Ленин на портрет

до божата света икона.

Над него сърп и чук стоеше,

под него пък - двуглав козел.

И често майка ми тогази

ме вдигаше да видя ази

отблизо педераста стар

и нежно думаше ми: "Чадо,

напсувай хубавo тоз дядо,

напсувай новий господар!"

И бързо да го псувам свикнах.

Кога на възраст попристигнах,

от моя тейко аз узнах,

че комунизъм е у нази,

че Щатите той гони, мрази,

не ще да станем като тях.

Кога ни псуваше тиранът,

"Фашисти!" - викаше ни с гняв.

Разбрах, че тейко беше прав.

И знаех, че да ни възбранят,

ще хвъркнат бърже къмто нас,

и често плачехме със глас.

 

 

II

 

И тъй отрано с таз идея,

с таз вяра хванах да живея.

И чакам аз, за мъст готов,

и целият народ ми чака,

кога в теглото и във мрака

да дойде вече свободата.

 

И чакахме... тъй както роба

на мъка си последний час,

тъй както Лазар чака в гроба

да чуй гласа на своя спас!

 

Навред, де чуват се въздишки,

де сълзи ронят се вдовишки,

де тежки железа дрънчат

и дето кървите течат,

и дето има мъченици,

и обезчестени девици,

и бедни, голи сироти,

и окървавени бащи,

и черкви, села развалени,

и пълни с кокали полени -

при Белене и Лагер С,

 „Росица”, „Куциян”, „Богданов дол”,

Персин, „Ножарево” и „Босна” .

Скравена, Ловеч, Слънчев бряг;

вред, дето робът жаловит

към запад горестно поглежда,

вред, дето грей една надежда,

вред, дето пълно е с тъга,

навред, по всичката България,

една се дума чуй сега,

един глас: Искаме в Германия!

 

III

 

    Русия! Как ни отврати

туй име зло, проклето, гнило!

То в мрака сочи нам бесило

и ужас - в земните ни дни!

 

    То спомня ни, че ний кога сме

потръгнали към белий свет,

презрението, що не гасне,

не ще ни пусне занапред.

 

    Русия! Таз земя велика

по шир, по брой, по кражби! Тя

със ада има си прилика

и само с руската душа!

 

    Там, там молбите ни не чуват

и в днешния печален час

сърца-убийци се вълнуват

и точат зъби къмто нас!

 

 

IV

 

Че скоро може да посегне

кирлива, черна, хищна длан

и кръв болгарская ще текне,

и пак ще гръмне стар Балкан!

Че Путин волята си ясно

яви в имперската Москва

и през уста му едногласно

Русия цяла хортувa:

"Решил съм, вика, да избавя

от робство аз Украйна днес.

Московия ми умалява,

това го иска мойта чест.

Ще гледам с мирен начин ази

да стигна киевската цел,

но не сполуча ли - тогази

ще пусна атомен котел.

В такъва случай се надея,

че всяк от вас ще бъде пръв

за таз великата идея

да жертвува имот и кръв!"

И от далечната Камчатка,

дори до финските моря

една светкавица засвятка,

един разчу се вик: "Урря-я..."

 

 

V

 

О, махай се, Русийо вошна,

света се смей на твоя глас,

изчезвай, блядке полунощна,

веднъж завинаги от нас!

България не ще те вика.

Часът настана: твой завет

и твойта мисия велика

са да напуснеш тоя свет!

 

Затуй си ти изута, гладна,

на Северна Корея равна,

макар да имаш полусвет;

царства, народи, океани -

и нямаш изглед, край и чет;

затуй аллах те днеска брани,

че са орлите ти насрани;

затуй излъга за Мамая

и бягаше пред Бонапарта,

затуй врага си ти смешиш,

кога те гледа и на карта,

нахално се Света наричаш,

децата си на смърт обричаш

и я докара до просия:

    Затуй си ти Русия!

 

 

2023 г., автор неизвестен

 

... кво та чака само !

по руски адрес.
Истината преди всичко!

Несполучлив опит за пародия... :)

На мен ми харесва :).

Това е правилната страна на историята.
Фашизмът е лошо нещо.

да посочиш кое е това славянство, дето нанесе рана на звяра?
Може да обясниш и що е това фашизъм.
Ти си на ход.

Изключителен стих - ще го споделя в блога си, не искам да се загуби! Никога не е писан такъв - абсолютен уникат!