Актрисата, която играеше едва ли не самата себе си, черната перла от Афроамерикански произход, починала на 96 през януари. Тя надживя срамните паметници на загубилия Юг от Гражданската война, които миналата година започнаха да изчезват под натиска на движението в защита паметта на Джордж Флойд "Блек лайвс матър".  Застъпница на правата на чернокожите, тя е основател на фондация и училище за артисти, подпомагащо главно чернокожи. Наградена от самия Барак Обама с медал "За свобода". Но нека един филм изцяло говори за нея - "Автобиографията на госпожица Джейн Питман". Езикът е малко не точно английски, тъй като граматиката не е правилна (нарочно е такава, тъй като това се счита креолски език - смесица на европейски и другоезични граматики).   

 Филмът се разказва за несъществувала жена на 110 г., която си спомня всички драматични събития, започвайки от Гражданската война, най-вече живота около Ню Орлиънс и чак след смъртта на Мартин Лутър Кинг и повече. Филмът (а и книгата) набляга на несъществуващите на практика права на чернокожи.