Винаги когато се изрази мнението, че комунистите са унищожили интелигенцията, аргумента се свежда до малоумния спор фашисти ли са били представителите на същата тая интелигенция. Темата стига до убитите и осъдени от „народния съд“ непосредствено след 9-ти Септември. Но всъщност нещато стоят съвсем другояче. Комунизма дрогаре, както всички знаем, беше много прогресивен строй! Ще започна с акад. Лисенко. Тоз гений на съветската мисъл отхвърля хромозомната теория за наследствеността. През август 1948 г. с одобрението на Сталин в Москва се провежда сесия на ВАСХНИЛ (Всесоюзная Академия Сельскохозяйственных Наук имени Ленина), организирана от Лисенко и неговите привърженици. Класическата генетика и хромозомната теория са дискредитирани като реакционни и идеалистически. Те трябват да бъдат заменени с „единствено правилното“ материалистическо и прогресивно учение на Лисенко и Мичурин. Учените Вавилов, Завадовски и Константинов са посочени като враговете на народа, защото критикуват малоумния му доклад „Псевдонаучната теория на генетиката“. И тримата, Вавилов, Завадовски и Константинов, са заточени и умират в лагер, защото не се отказват от буржоазните си предрасъдъци и генетичната теория за наследствеността. В социалистическа България комунистите следват неотклонно примера на големия брат! От 4 до 8 април 1949 г. в София се провежда Биологическа конференция. Нейната цел е да извърши „преустройство“ на биологията и свързаните с нея дисциплини: науката генетикатрябва да бъде заменена с „учението“ Лисенко. Класическата генетика и хромозомната теория са обявени за идеалистически и буржоазни. Законите и фундаменталните достижения на Август Вайсман, Грегор Мендел и Томас Хънт Морган са отхвърлени като реакционни, формални и чужди на практиката. На конференцията българските учени-генетици са заклеймени, принудени са да признаят своите „грешки“ и публично да се самокритикуват. Промените започват още през предишната година. От 23 до 25 ноември 1948 г., четири месеца след августовската сесия на ВАСХНИЛ, вестник “Работническодело“ публикува три поредни статии на проф Игнат Емануилов, в които се нападат възгледите на българските биолози акад. Методи Попов, Стефан Консулов и Михаил Христов. Най-остра е критиката към акад. Дончо Костов - световно признат генетик, обвинен във „вайсманизъм“, който в трудовете си даже пропуснал да спомене за Лисенко. Ти да видиш какъв грях! Малко след това, през декември 1948 г., се провежда Петия конгрес на БКП. На него категорично се обявява, че пътят към социализма минава през диктатура на пролетариата, упражнявана по съветски модел. На конгреса важно място заема въпросът за марксистко-ленинската просвета и борбата на идеологическия фронт. Другаря Вълко Червенков изнася доклад по темата в качеството си на директор на Комитет за наука изкуство и култура (КНИК). Червенков дава указания, отнасящи се до всички области на науката и духовния живот . В частта за биологията той заявява: „Нашата биологична наука и свързаните с нея институти са длъжни в кратък срок да се очистят от морганистките и други реакционни течения и да застанат безрезервно на мичуринско-лисенковски позиции“. Това е партийна директива, другари! И още: „Ние няма да разрешим задачата, ако не преобразим изцяло старата система на средното и висше образование у нас, педагогическите институти, Академията на науките и научноизследователските институти“. В своето изказване на същия конгрес Титко Черноколев зам. министър на земеделието, е по-конкретен. Той вече споменава имена и отправя остра критика към акад. Дончо Костов за това, че не следва съветския опит и приема, че хромозомите съществуват. Чудно е как не са го изгорили на клада, за тази ерес, щото отказва да признае, че учението на Лисенко е основата на "материалистическата биология". С една дума ВСИЧКО е подчинено на бруталния и абсолютен монопол на комунистическата идеология. Всяка от така наречените „творчески сфери”, всичко, което се смята, че принадлежи към духовния живот на българина, е длъжно да я обслужва и да утвърждава нейните догми и митове. Всичко се превръща в средство за непрестанна, натрапчива, истерична пропаганда. От радиото и вестниците, до малоумните лозунги, които са навсякъде. Комунистите придават на ВСИЧКО политически характер. От науката и изкуството до прическата, облеклото и музиката, която слушаш. КОМУНИСТИТЕ подобно на Светата инквизиция организират лов на вещици в научните среди, който лов е базиран изцяло на тяхната идеология. Която пък идеология, вместо да се основава на научни методи е изцяло подчинена на фанатичната „религия“ на пролетариата, че всичко, което идва от Запад е буржоазно и псевдо научно. Така е, когато „вожда“ е печатарски работник със седмокласно образование, а Комитета за наука изкуство и култура се ръководи от Вълко Червенков, който е сред най-образованите измежду другарите, има гимназиално образование, от което следва, че е вещ по всички въпроси от философия, биология и химия, до литература и изобразително изкуство. След генетиката другарите се включват в борбата с кибернетиката. "Великия" академик Тодор Павлов, председател на БАН, пише студия - "Кибернетиката е лъжеборжуазно учение". Докато на Запад механизацията и автоматизацията навлизат в производството и се ражда електрониката, другарите отричат кибернетиката. Така е унищожена интелигенцията - като „разчистват“ БАН, училища, университети, вестници, театри и т.н. от буржоазни предрасъдъци. Тия, които слязоха с цървули от Балкана подчиниха всичко на мракобесната си идеология. Подчиниха дори изкуството, като му дадоха нужната партийна насоченост. Издигнаха лозунга - "Изкуството близо до народа" и го направиха идейно и разбираемо. Пейзажа не е пейзаж, ако в далечината няма заводски комини. На първо място се обичат партията и вожда. Всеки, който оказва съпротива е дискредитиран, изселен, осъден и много са убити. Това в цивилизования свят се нарича вандализъм. Когато самозабравилата се простащина действа от позицията на силата и унищожава науката и културата на цяло едно общество. И тук искам да отворя една скоба за историята. Същите тия цървули, които не признаваха генетиката, написаха и учебниците по история. Създадоха и македонската митология. Подчинена на комунистическата догма, в тяхната "история" едни факти се криеха, а други се изопачаваха до неузнаваемост. История, която преди всичко беше пропаганда. Така са унищожени интелигенцията и това, което наричаме "цвета на нацията". С "Народния съд" просто дават началото.

На снимката е "великият" учен Лисенко.

"Интеллигенция - это говно нации." В. И. Ленин

Благодарности на Биляна Амбарева.

Защо беше необходима тази мошеническа идиотия ли? За да се "обоснове научно" терора и "диктатурата на пролетариата" като панацея за трансформиране обществото. И го трансформираха - 30 години след банкрута на комунизма, малоумници с претенции за учени все още вярват, че някой си Макарти бил излъгал хората, че комунизма е лошо нещо, а хората си плюли на преживяванията и му повярвали завинаги както той повярвал завинаги в комунизма. Мошеничеството ражда мошеници или примитивни фанатици.

"Колко хубаво ни беше в НРБ! Животът беше сигурен и спокоен, всичко беше безплатно." В България е в ход нова пропаганда на соца. Отново са се захванали здраво да лъжат за НРБ. А ловът на наивници явно е много успешен.

Соцносталгията изобщо не е някакво невинно пенсионерско умиление. Появила се след падането на тоталитарните режими в страните от бившия съветски блок, тя е закъсняла проява на тъй наречения Стокхолмски синдром. Той описва ирационално състояние, при което се привързваш към похитителя си, изпитваш дори съчувствие към него и си готов да го защитаваш.

Вярно е, че соцносталгията има и някои разбираеми психологически и социални предпоставки. Тя владее главно поколението, чиято младост („златните години”) е минала през социализма. Това съвпадение на време и място от само себе си идеализира режима - и гради подсъзнателния мираж, че ако обществото беше останало същото, и ти щеше да си същият като тогава. Естествена предпоставка на соцносталгията е и масовото разочарование от проточилия се с десетилетия преход. На никого не му харесва да сме „най-бедната и най-корумпираната държава в ЕС”, но соцносталгиците извличат от това аргумент без връзка със здравия разум: щом сега животът е лош, значи преди е бил добър. Логиката е по-скоро обратната: животът сега не е добър, защото не успяваме да изживеем пораженията, нанесени от живота преди. Чак когато успеем, преходът най-сетне ще свърши.
Този хубав, хубав комунизъм

Въпреки предпоставките обаче, соцносталгията едва ли щеше да се радва на популярност извън тясната среда на старата номенклатура и нейните приближени, ако не се поддържаше с бликаща именно от тази среда активна пропаганда. И вместо с годините да затихва, пропагандният ефект се засилва, защото пребиваваме във време на постистина, в което тече подмяна на фактите с лични мнения. Из медийното пространство и особено в интернет днес можеш да чуеш много повече мнения, оплакващи социализма, отколкото в края на миналия век. Но те трябва да са именно лични. Защото

Защото когато са партийни и им проличи политическият интерес (като при Корнелия Нинова с нейното „какво ни отне демокрацията”), историческата им несъстоятелност веднага лъсва. Затова днешната пропаганда на социализма търси маскировъчни форми, иска да изглежда като разговор между приятели, представя се за разчувствана мемоаристика. Така минава главният номер на „мениджърите” на соцносталгията: за да не личи уродливостта на цялостния социален модел, животът тогава се представя в неговите емоционално-битови детайли, които навсякъде са повече или по-малко близки и действат предразполагащо. Дори животът в Северна Корея, сведен до всекидневни ритуали и детска глъч, ще звучи приемливо.

Разбира се, най-добре обучени в легендирането са кадрите на бившата ДС, които не само още не са отпаднали от публичната комуникация, но и успешно са се качили на новите ѝ платформи. Те имат специален мотив за разпалването на соцносталгията - за тях тя е един вид „оправдателна присъда” с днешна дата. Един такъв наскоро пак пусна текст с най-баналните фалшификации на паметта за близкото минало. И ако се съди по интереса, който предизвика, ловът на наивници в България явно е особено успешен. Не е нужно дори да измисляш нещо ново - достатъчно е периодично да им хвърляш все същата стръв.

Трите опорни точки на пропагандата

30 години след като се отървахме от социализма, традиционните опорни точки на пропагандата си остават общо взето три: сигурно, спокойно и безплатно. Но сигурността тогава беше Държавна сигурност, която се грижеше преди всичко за сигурността на държавната машина - и за вечната ѝ власт. В това отношение заплаха можеше да дойде единствено от населението, така че „сигурността" беше насочена тъкмо срещу него. Волята му за съпротива трябваше да бъде смазана още преди да се е зародила. По целия терен се контролираше за нейни наченки - от медиите до частните отношения, следени чрез механизма на доносничеството. Чак комично става, когато мениджърите на соцносталгията се самозабравят дотолкова, че започнат да хвалят дори медиите през соца - нямало лоши новини. Да попитаме: как да има, след като новинарството бе превърнато в идеологическа реклама? И още: обикновен цинизъм е да твърдиш, че при онзи режим е нямало престъпност, след като той самият беше обявен със закон за престъпен. И след като беше извършил най-голямата кражба на частна собственост в историята на страната, започнала с къщите на богатите и земята на бедните. Затова да помним: използването на държавната машина за разправа с неудобни бизнеси и гласове е не изобретение на прехода, а рецидив на онова време.

Спокойствието пък е благовидният етикет на отсъствието на конкуренция, която, разбира се, напряга и носи рискове. В същото време тя дава възможност да изявиш индивидуалните си качества, но както знаем, при социализма те не бяха важни, защото кариерното израстване вървеше главно по партийна и ДС линия. Добрите професионалисти не бяха изключени, но само за да не катастрофират социалните системи, управлявани от „кадрите на революцията”. Рецидив от онова време са днешните „калинки”.

„Всичко беше безплатно" - това е третата опорна точка на днешната пропаганда на соца. Но няма нищо безплатно. Включително и здравеопазване и образование. Винаги ги плаща населението - пряко или с

пряко или с данъците си. В каква пропорция да са единият и другият вид - това е въпрос на политически програми, за които хората днес могат гласуват по време на избори (през социализма не можеха). Но рецидив от онова време е, че за да получиш по-добра медицинска грижа, пак трябва да имаш връзки или да си платиш под масата.

Отново са се захванали здраво да лъжат

Има нещо издевателско към младите в опита на соцносталгиците да изкарат едва ли не за национално предателство желанието им да учат и живеят в чужбина. И да сочат като успех на социализма това, че ги удържаха тук. Знаем как - с Желязна завеса. Едва ли някой се съмнява, че ако тогава бяха отворили границите и бяха дали възможност на хората свободно да пътуват, емигрантската вълна щеше да е далеч по-голяма от тази през целия преход.

Въобще, соцносталгията е най-злонамерената, но за съжаление и най-ефикасната форма на евроскептицизъм. Защото свири на „тънки струни”. Старите играчи още веднъж са се захванали здраво да лъжат хората със старата пропаганда, използвайки илюзиите на паметта и работата на забравата.