Прочетен: 297 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 19.09 20:21
Скито-сарматските проблеми
Езикът на скитите
Повечето експерти са единодушни в мнението си за иранската езикова принадлежност не само на скитите, но и на цялото население на Северното Черноморие от скито-сарматските времена. В продължение на много десетилетия продължават опитите за възстановяване на "скитския език" и определяне на мястото му сред иранските езици (Абаев В.И. 1979, Камболов Т.Т. 2006 и др.). Освен това при предположението за съществуването на отделни скитски и сарматски езици се правят опити да се установят определени фонологични закономерности между тях. Въпреки факта, че нито скитските, нито сарматските езици никога не са съществували като единен език за цялото население на Северното Черноморие, подобни "изследвания" на измислени езици (Вичак К.Т. 1992, Куланда С.В. 2005, 2016 и др.) не могат да бъдат характеризирани по друг начин освен като схоластика. Скитологията стигна до задънена улица, макар такова развитие не й беше предопределено от самото начало. През 19 век има разгорещени дебати за езика на скитите и в същото време не е била изключена възможността за неговия монголски или тюркски произход и едва с течение на времето версията на иранския език на скитите надделява (Hasanov Zaur. 2002, 62). Това погрешно схващане е причинено от факта, че изначално по различни причини не се е предполагало, че скитските и сарматските езици могат да бъдат напълно различни. Междувременно фактите за смесения състав на населението на Сарматия отдавна са известни, но не им се отдава дължимото значение:
Не целият антропонимичен материал, свързан от древните автори със скитите, е от ирански характер. Съответно, посочвайки неиранския произход на някои имена, В. Ф. Милър заключава, че "варварският елемент от населението на Олбийския регион не е бил ограничен само до иранците". По-специално, В. Ф. Милър не счита иранската етимология на някои от имената на скитските царе, споменати в Херодот, за убедителна: Σαύλιος (Саул, Саул), Σκύλης (скит), Γνουρος, Ιδάνθυρσος, Σκώπασις, както и имената на боговете Οιτόσυρος/Οιτόσκυρος, Θας γιμασάδας, богинята на земята Απί, Αρτίμπασα/ Αργίμπασα, Παπαῖος, както и етнонимът на амазонките Οἰόρπατα (според Херодот οἰόρ означава "съпруг" на скитски, а πατα означава "убивам"), топонимът Εξαμπαῖος (който според Херодот, на скитски означава "свещени пътеки"), етнонимът Αριμασποι (според Херодот, "едноок" на скитски)... (Камболов Т.Т. 2006, 74).
Съществуващото изобилие от мнения за скитския език като един от иранските езици беше образно охарактеризирано от един от апологетите на иранския произход на скитите по следния начин:
В резултат на това скитският език се представя като конгломерат от фонетични явления от различни времена, характерни за различни подгрупи на иранските езици, като нещо подобно на прочутия слон със заешки уши (Kullanda S.V. 2016, 5).
Задъненият път на изследванията принуди упоритите привърженици на идеята за скито-сарматския език да оставят отговорите на сложнте въпроси на потомците. Например, не виждайки иранските корени на осетинската фаендир (Фендер... нима? бел. м.), която се използва за обозначаване на различни музикални инструменти, Абаев пише за тази дума по следния начин:
Културна дума със значителен исторически интерес. Засвидетелствана от гръцките автори от втори век сл. Хр.: πανδουροσ "триструнен музикален инструмент от типа лютня"... Те смятат, че думата идва от лидийския език... Тя преминава през гръцкия в някои европейски езици: латински pandura, ит. pandora, mandora, фр. mandore, (откъдето впоследствие ит. mandolina, фр. mandoline). На север от Мала Азия районът на разпространение на думата обхваща Кавказ и Южна Русия. В допълнение в осетински Fжndyr, ср. арм. Пандир, грузински Пандури, сван. Pandvir, туш. pandur, чеч. Пондур, ингуш. pondжr. Тук е и украинската бандура, пол. бандура. За датиране на съществуването на дума в осетинския началното f е от съществено значение. Законът за прехода p → f отдавна е престанал да действа в осетинския език; такива стари думи като padcax "цар", pyl "слон", paida "полза", които навлязоха в осетинския език чрез кавказките езици, запазват р. Следователно е малко вероятно фендир да е усвоена от кавказките езици. По-вероятно е да я отнесем към предкавказкия, т. е. скито-сарматския период от историята на осетините, когато законът p → f е бил в пълна сила. Предполагаемото съществуване на думата в скитския би хвърлило светлина върху укр. и пол. Бандура. (А. Абаев В.И., 1958, 448).
Въпреки факта, че находките на музикални инструменти в паметниците от скитския период са много редки, намерените останки от струнни инструменти все още са достатъчни, за да се разграничат три варианта от тях: щипков от типа арфа, щипков от типа домбра и лъков, единственото копие на което е открито в кургана Пазарък, датиращ от V век пр. н. е. (Фиалко О.Е. 2012. 19-21).
Скитски струнен инструмент от кургана Пазърък. Възстановка на О.Г. Олийник. (Фиалко О.Й. 2012, 230. Фиг. 5)
Така че освен различните струнни инструменти, скитите са имали и дума, която Абаев е имал предвид, и нейното съществуване е едно от доказателствата, че езикът на скитите не е ирански, а български.
В чувашкия, който е част от българската група езици, има думи като păntăr-păntăr – имитация на дрънкане, триене на струни, păntărtat – 1. дрънкане, триене (за струнни инструменти), 2. бумтеж, тътен (за барабана). Тъй като чувашките думи не означават струнен инструмент, а само свиренето на различни инструменти, тоест имат по-общо значение, те трябва да се считат за оригинал за имената на различни музикални инструменти. Това е логично, но, разбира се, за скептиците един факт не е достатъчен, така че ще продължим да разглеждаме въпроса за езика на скитите.
Трябва да се каже, че отдавна се правят опити от отделни изследователи да разгледат проблема със скитския език обективно, без да вземат предвид преобладаващата доктрина, но те не намериха подкрепа в научните среди:
В литературата, посветена на изучаването на останките от скитския език, безусловно доминира концепцията за иранския език на скитите. Всичко, което не е свързано с предложената теза, се изключва предварително от областта на скитознанието (Петров В.П., 1968, 12).
Такъв възглед започва да се формира от времето на първите изследвания на скитския език и окончателно се утвърждава от изследванията на М. Васмер и В. И. Абаев (Абаев В. И., 1965). Нещо повече, иранската принадлежност на скитския език чрез усилията на В. Милър и Абаев дори е стеснена изключително до осетинския като продължение на скитския. Неоснователните опити на К. Нойман и Г. Наги да считат скитския език за монголски само заздравяват позициите на привържениците на иранския език на скитите. В такива условия В. П. Петров, продължавайки творческия подход за решаване на този проблем на професора от Новоросийския университет А. О. Билецки, е можел само предпазливо да критикува остарялата методология на изследователите. Самият Билецки, според Петров, цитира редица убедителни несъответствия между скитския и иранския език и отбелязва, че глосите на Исихий "дават най-малко... факти за определяне на скитския език като ирански" (Петров В.П., 1968, 24). В цитирания тук труд Петров не изразява ясно окончателното си мнение относно езиковата принадлежност на скитите, но настоява да не се ограничава изучаването на скитския език само на иранска основа и посочва за пример някои доста убедителни съответствия между скитския и тракийския език. За да проучи връзките между скитския език и тракийския ученият съставя скито-тракийски ономастикон, използвайки епиграфиката на Северното Черноморие и новините на античните автори. В ономастикона за всеки глос той представя индо-иранските (предимно персийски и осетински) съответствия, предложени преди това от други лингвисти, както и неговите и Дейчевите тракийски, а понякога и други съответствия (Петров В.П., 1968, 118-143). Според Петров "не винаги е възможно да се каже със сигурност, че дадено име всъщност е тракийско, а не иранско", а понякога е невъзможно да се разделят скитски и тракийски глоси, тъй като езиковият материал на двата езика е съседен, с качествено свързана изворна база и свързан хронологично (Петров В.П., 1968, 115-117). Трябва да се отбележи, че първият, който събра и публикува епиграфиката на Черноморския регион, е руският учен В. В. Латишев. Очевидно данните му са били използвани до известна степен от Петров и Абаев, а списъците им са взети за реално изследване.
Така за нашето изследване беше съставен разширен скитски ономастикон и беше направен опит да се намерят нови съответствия от индоевропейския, тюркския, фино-угърския и кавказкия езици с всички глоси, дадени в него без изключение, което би могло да потвърди или опровергае нашите предположения за езиковата принадлежност на скитите. Такъв подход се дължи на факта, че древните автори, запознати с персийския език (древногръцки, римски, византийски, арабски, персийски), никъде не са забелязали, че езикът на скитите е подобен на него по някакъв начин (Лайпанов К.Т., Мизиев И.М. 2010, 33). Ето защо полето за търсене е разширено.
Използваният регистър на ономастиконa се актуализира и проверява постоянно. Някои имена принадлежат към по-късен, сарматски период, но не е лесно да ги откроим. Много етимологии се преразглеждат според новиte данни, в трудни случаи се проверяват съмнителните имена за съответствие с думите на много други езици. Поради това количествената оценка се променя до известна степен, въпреки че заключенията, направени след първоначалния анализ, остават валидни. Списъкът показва, че от повече от 170 имена, около осем дузини могат да бъдат задоволително обяснени само с помощта на чувашкия речник, а други 30 могат да имат както чувашки, така и кюрдски (понякога афганистански) интерпретации. В същото време около 50 имена получават много приемливо значение за антропонимия с добро фонетично съответствие. Около 30 имена могат да бъдат обяснени въз основа на кюрдския език, но само седем от тях са достатъчно убедителни. Доста думи (около 40) могат да имат различни тълкувания въз основа на чувашкия, иранския, балтийския и други езици. Повече от двадесет имена могат да бъдат обяснени въз основа на различни ирански езици и половината от тях имат приемливо значение, от които шест могат да имат осетински корени, четири или пет са афганистански, останалите се обясняват въз основа на общоирански думи. Потвърждава се първоначалният извод, че можем уверено да говорим само за два компонента на скитската общност – българската и кюрдската. Някои характерни имена, които имат доста изразен осетински произход, може да принадлежат към по-късни времена. Няколко имена имат отчетлив балтийски произход (виж Древните балти отвъд етническите територии).
Фактът, че по-голямата част от севернопонтийския ономатологичен материал не е от ирански произход, обяснява и това, че някои от неговите фонетични явления не могат да бъдат обяснени с историческата фонетика на иранските езици. Освен това, когато работех с ономастикон, забелязах, че някои имена имат германско звучене. При внимателно разглеждане се оказа, че те имат прозрачно тълкуване на основата на староанглийския език. Тези имена са изключени от ономастикона на Петров и формират основата на аланско-англосаксонския ономастикон.
Самите скити се наричат сколоти (Σκολοτουσ). Думата "няма връзка с индоиранските езици" (Шапошников А.К., 2005, 41), трудно е да се намери и в други езици. Най-близкият по смисъл и звучене е чув. салат "да се разпръсне, да се разсее". Лекото фонетично несъответствие може лесно да се обясни с вмъкването на епентетичното k, а значението "разпръснат, разсеян" пасва много добре на името на народа. Нека си припомним, че славяните също са се наричали така:
В древността и двете племена (славяни и анти – В.С.) са се наричали спори, мисля, защото са живели, заемайки страната "спорадично", "разпръснато", в отделни селища (Прокопий Кесария, III, 14).
Част от топонимията на Скития, спомената от историците, е добре дешифрирана със средствата на чувашкия език. Ето няколко примера:
Ойум, името на района в Скития - чув. Uзam "площ, територия".
Пантикап, река в Скития (съвременно име на река Молочная) – чув. пăнтăх "мухъл" и кап "външен вид".
Танаис, гръцкото име на река Дон, е чув. tănăз "спокоен, тих".
Ексампай, местността между Бористен и Хипанис – чув. уксăм "див чесън" и пай "част (от маса, количество, пространство, време и т. н.)".
Значителна част от скитската топонимия е оцеляла на територията на Украйна и до днес. Тази тема се разглежда отделно, но тук можем да се спрем на най-убедителните примери. Като цяло доказателството за надеждността на дешифрирането на топонимите може да бъде тяхното съответствие с околната среда или местоположението им в определен модел - струпвания или вериги.
Западно от Черкаси от едно блато изтичат реките Ирдынь, която се влива в Тясмин, десен приток на Днепър, и Ирдынька, която се влива в Днепър по-нагоре от града. Внимателно разглеждайки картата, можем да видим, че някога това е бил проток, който се е отделял от Днепър така, че се е образувал остров, на който е бил построен град Черкассы. Чувашката иртěн “отделям се” много добре подхожда в тази ситуация. Самот название на града может да има булгарски произход. В Чувашия има не по-малко от десет нвзвания на населени пунктове с окончание на -кассы от чув. кассă “село, улица” (Егоров Г. 1993, 38). За първата част от думата в чувашкия език също има голям избор – чув. чĕр 1. "жив", "подвижен", 2. "разкъсвам", 3. "драскам". 4. "коляно".
В Черкаска област има още няколко топонима, които се разшифроват с помощта на чувашкия език:
Боярка, село в Лисянски район – чув. пайăр "собствен". Населени пунктове с такова название има в Киевска и Одеска области.
Жашков, град – чув. шашкă "норка".
Журжинцы, село на север от Черкаската Звенигородка и с. Журжевичи северно от Олевск Житомирски – чув. шăршă “мирис”.
Умань, град – чув. юман “дъб”. Характерно е, че в Уман имало естествена дъбрава с название Дубинка, от която е запазен само един дъб на 300 години (виж снимката).
Халаидово, село в Монастерищенски район – чув. хăла “рижав”, йыт “куче”.
В Кировградска област има село Кандаурово, разположено над река Кандауровские воды, ляв приток (лп) на Ингула, лп на Южен Буг. Тези названия се объясняват с помощта на чув. кăн “поташ” и тăвар “соль”. Древните булгари-скити умеели да добиват сол по метода на изпаряването и я продавали на съседите си (Стецюк В., 1998, 57). Тук става дума не за обикновената готварска сол, доколкото в този случай не би трябвало да се използва специалното обозначение тăвар. Затова може да се подразбира именно поташът (калиев карбонат). Залежи от тази сол се срещат в природата и тя е известна на хората от древни времена. На вкус поташът е горчив, а за река с горчива вода в Скития споменава Херодот. Описвайки реката Хипанис (Хипаний), той отбелязва, че в тази река водата е прясна, но на разстояние четири дни път от морето водата й става много горчива. Хипанис обикновено се свързва с Южен Буг, но не е изключено, че за негови извори са приемали изворите на Ингул, водата на която ставала горчива именно след вливането на Кандауровските води.
В същата област има още няколко топонима, които могат да се разшифроват със средствата на чувашкия език. Сред тях са:
Камбурлеевка, село в Онуфриевски район – чув. кампăр "гъба", пурлă "богат".
Одая, в Головановски районе – чув. утăр 1. "сено", 2. "долина", ай "нисък". Села с подобни названия (Одаи, Одаев и др.) в Украине има още шест-седем.
Спасо-Мажаровка, село в Знаменски район – чув. мушар "здрав, силен".
В по-южните области има струпвания на топоними, которые могат да бъдат разтълкувани не само през чувашкия, но и през други тюркски езици. Трудно е да се отделят скито-булгарските названия, но някои от тях се поддават на разчитане само с помощта на чувашкия:
Бирзула, старо название на селище от градски тип: Подольськ Одеска област. – чув. пĕр "един", пыр "вървя" и зул "път".
Калантировка, местност в г. Запорожье – чув. хулăн "дебел, тлъст", "гъст", тырă "посев, посеви".
Катражка, село в Синельниковски район на Днепропетровска област – чув. катрашка "хълмист, пъпчив".
Касаево, село в Василковски район на Днепропетровской обл. – чув. кăсăя "синица".
Кашкаровка, село в Солонянском районе Днепропетровской обл., Кашкарне, село в Троицком районе Луганской обл. – чув. кашкăр "вълк".
Костромка, село в Великоалександровски районе на Херсонской област – чув. кăстăрма "пумпал".
Маяки, села в Беляевски и Окнянски райони на Одеска област., в Славянски район на Донецка обл. – чув. майак "синур, указател".
Скитски топоними от български произход в степите и лесостепите на Украйна
На картата на скитската топонимия от български произход по десния и левия бряг на Днепър се простират две или дори три вериги от топоними. Вероятно древните селища са били разположени по търговските пътища и са водели до Крим. В степта на Таврида веригите са прекъснати поради липсата на постоянно население там в бурните времена. В северната част на Крим и на брега на Перекопския залив има големи находища на сол. Дълго време хората пътували до Крим за сол и тя трябвало да се транспортира на дълги разстояния. Още през ранната бронзова епоха носителите на културата на шнуровата керамика са обменяли продуктите си за сол. Археолозите знаят, че първите и най-важни търговски пътища са били солни пътища (Boltrik Y.V. 2014, 71).
Две вериги, показани на картата, се събират на остров Хортица. Според свидетелството на Константин Порфирогенет едно от най-старите пресичания на Днепър се е намирало на нос Крари (над остров Хортица), което съответства на съвременния Кичкаски преход (Кудряшов К.В. 1948, 106, 110). Следователно може да се предположи, че търговският път от Крим се е разклонил на това място. Единият път продължава по суша в посока Харков, а вторият започва след пресичане на Днепър и минава по десния му бряг. Такива посоки на пътеките се потвърждават от археологията:
Един вид индикатори за възможни места за събиране на сол в близост до морския бряг са следите от маршрутите на древните маршрути, които са водили на север от морето. Посоките на тези пътища регистрират субмеридианно ориентирани вериги от кургани от морето до дълбините на степта (Болтрик Ю.В. 2014, 71).
Ако нишките от топоними съвпадат с веригите от скитски кургани, то техният булгарски произход не може да оставя съмнения. Тук думата е на украинските археолози, макар те да се отнасят твърде скептично към возможността за булгарски произход на скитите. До днес те така и не се заинтересуваха от този въпрос.
Фактът, что поселищата на древните хора са зависели от икономиката, се подтвърждава също от разположението на скито-булгарските топоними в източната част на Украйна. На показаната по-долу карта топонимите са особено гъсто разположени в Донбас, където също има залежи на сол в Торските езера и на медна руда в Бахмутската котловина. Медният рудник Картамъш се е експлоатирал от времената на бронзовата епоха (Гайко Г., Білецький В., Мікось Т., Хмура Я. 2009, 102 і далі).
Скито-булгарски топоними в Източна Украйна.
Топонимите от булгарски произход са обозначены с ччервен цвят, а от осетински със зелен.
Сред всички предполагаеми скито-булгарски топоними в Донбас можем да отбележим следните:
Бахмут, град в Донецка област – чув. пахмат «смелчак, главорез».
Бразоль, железопътна станция в град Лутугино на Луганска област – чув. пĕр 1. "един", 2. "пълен", зăл "кладенец".
Изюм, град в Харковска област – чув. 1. ĕз "работа, дело, труд", ум "участък"; 2. узăм "площ, территория". Виж Ойум.
Ломоватка, отнася се към Брянковския градски съвет на Луганска обл. и река, десен приток на Лугань – чув. лăм «мокрота, влага» и авăт «копая, дълбая».
Нырково, железопътна станция в Попаснянски район на Луганска област – чув. нĕр «красота, прелест», -ка афикс за прилагателно име. В Украйна има още няколко села с подобни названия.
Пахаловка, село в Славяносербски район на Луганска област – чув. пахал «ценя, оценявам».
Перховка, село в Артемовския край на Донецка област. Чув. pĕrhĕm "поток, пръски".
Тошковка, село в Попасненския район на Луганска област. Чув. tăshka "да се смесва".
Ямпил, село в Краснолимански район на Донецка област – чув. ямс "пушене, дестилация на катран" и пăл "комин" (в колиба за опушване).
В района на Одеса има струпване от скито-булгарски топоними, които понякога повтарят разгледаните по-горе имена: Бирзула, Боярка, Кодима, Одай, Маяки, Саханское. Това може да са следи от Малката Скития, в която са се образували скитите, мигрирайки под натиска на сарматите.
Внимателно отнасяйки се към възгледите за ираноезичността на скитите, направихме опит да намерим следи от предците на осетинците не само в степите на Украйна, но и в най-близките територии. Резултатите от тези търсения са представени в раздела Осетинска топонимия. Тук е дадено само кратко резюме на тази тема.
Осетинските топоними се срещат в достатъчен брой, което може да увеличи вероятността за техния произход, в ивицата, която се простира от Брянск до Ростов на Дон и по-нататък по крайбрежието на Азовско и Черно море. В тази ивица има струпване от осетински топоними в Белгородска област и в съседните региони на Украйна и Русия. Многобройни лексикални съответствия на унгарските и осетинските езици показват, че осетинците са останали на тези места в околностите на прародината на маджарите за дълъг период в предскитските времена. Малка част от осетинските топоними като че ли се отделят от това натрупване и отиват по Ворскла до Днепър. Такива с известно натягане могат да бъдат Котелва, Кобеляки и Царичанка. В Донбас са открити две възможни осетински имена: Сентяновка и Царовка. Нищо друго подобно на осетински имена все още не е открито в степите на Украйна, докато голям брой топоними в Северното Черноморие се обясняват с помощта на чувашкия, староанглийския, гръцкия и кюрдския езици. Това дава основание да се предположи, че през скито-сарматското време по-голямата част от осетинците са живеели сред населението на степите на Предкавказието. Следите им в топонимията обаче се появяват слабо на тези места. Очевидно новите миграционни вълни са изтласкали осетинците в Кавказките планини, а имената им на селища и географски обекти са били заменени от новопристигналото население. Това може да се докаже от примера за замяна на осетинското име Улка на хълма Ергени, който се простира приблизително от Волгоград до Елиста. Дешифрирането с помощта на осетинския език на топоними, които се простират в тясна ивица от устието на Дон по крайбрежието на Азовско и Черно море, е до голяма степен вероятностно по своя характер поради липсата на надеждно обвързване на топонимите с особеностите на района.
Със средствата на чувашкия език могат да се определят също имената на много персонажи от скитската митология. Например имената на главните скитски богове Папай и Апи може да се разглеждат като "дядо" и "баба", тоест в разбирането им като "прародителей" съгласно чув. папай "дядо" и чув. эпи "баба-акушерка". По-детайлно скитската митология е разгледана отделно.
Съседи на древните булгари на десния бряг на Днепър са били създателите на триполската култура, чиято етносна принадлежност определяме като семитска (виж Этническая принадлежность трипольцев). Булгарите са имали оживени търговски отношения с триполците и в процеса на тези контакти езикът на триполците е оказал силно влияние на езика на булгарите, следи от което са се съхранили в съвременния чувашки език. Такива следи могат да бъдат многобройните лексикални съответствия между, от една страна, арабският и староеврейският, а от друга страна, чувашкият езици. Ето някои примери:
Трип. *aruz “ръж” [хебр. אוֹרֶז (орез) “ориз”, ар. أرز (arz) “ориз”] – чув. ыраш, каз. арыс и др. под. тюркски “ръж”.
Трип. *farakh “летя” [ивр. פֶּרַח (парах “пърхам, летя”, ар. farkaša "разхвърлям"] – чув. пăрах “хвърлям”.
Трип. *gavr, kaur “разгорени въглища” [ар. جمر (ǰamr) “разгорени въглища”, ивр. כּוּר (кур) “топилна пещ”] – чув. кăвар “горящи въглени, жар”.
Трип. *hom “тъст” [ивр. חָם (хам) “тъст”, "свекър", ар. حمو (khamu) "тъст"] – чув. хунь “тъст”.
Трип. *hota- "сватосвам" [ar xatan, иврит חוֹתֵן (hoten) "тъст", "сватовник"] – чув hăta "сватовник".
Трип. *kemel "равностойно заплащане" [иврит גְמוּל (gemul) "изплащам", ар. كمال (kamal) "съвършенство"] – чув. kěměl "сребро", в другите тюркски езици среброто се нарича kьmьš в пълно съответствие с фонологията на тези езици. За повече информация относно промяната в значението вижте Преглед на развитието на търговията в Източна Европа в праисторически времена.
Трип. *keser “морков” [ар. جزر (ǰazar), ивр. גֶזֶר (гезэр) “морковь”]. Думата е заимствана само от западните тюркски племена, които повече от останалите са контактували с триполците – чув. кишĕр, тат. кишер, туркм. kešer “морков”.
Трип. *lavh “дъска, планка” [ар. لوح (lavh) “дъска”, ивр לוּחַ (луах) “дъска, таблица”] – слав. lava, lavka “скамейка”, чув. lapka “полица”, lav “талига” (първоначално талигата е била просто дъска на колела).
Трип. *nur „светлина, огън, червен” [ар. نور (nur) „свет, сияние», ивр. נור (нур) "огън"] – чув. нар “руменина”, "красив".
Трип. *seret “лента, ивица” [ар.شريط (šarit), ивр. סֶרֶט (сэрэт) "лента"] – чув. серете "подови дъски", рум. seret, укр. “серет” (название на няколко реки).
Трип. *taham “вкус” [ар. ta’am, ивр. טַעַם (таам) “вкус”] – чув. тěхěм “вкус”
Трип. *tavar “вещ, предмет на размяна” [ивр. דָבָר (davar) “дума”, “вещ”, “нещо”] – чув. tăvar „сол”, лат. *taber. Както вече уже отбелязах в предишните си работи (Стецюк Валентин, 1998, стр. 57), за булгарите солта е била основен предмет на износ и затова е получила значението "стока", „товар”. В другите тюркски езици на тази дума съответстват кум. tuuar „стадо”, тур. tavar „имущество”, „скот”, балкар., кр.тат. tu’ar „същото значение.”
Трип. *tiše “трева” [ивр. דֶשֶׁא (дэше) “трева, зеленина, поляна”] – чув. тěшě “зърно”.
Трип. *vaita "колиба" [ар. بيت (бейт), иврит בַּיִת (бейт) "къща" – чув. Vite "плевня".
Трип. *vakar "бик" или "крава" [ар. بقرة (бакара) "крава", иврит בָּקָר bakar "говедо", "говедар] – чув. Văkăr, турски Цkьz, Tat. цgьz "бик", латински vacca "крава". От същата триполска дума идва и името на медта бакър в тюркските езици.
По този начин имаме достатъчно преки и косвени доказателства, че езикът на скитите трябва да се причислява към тюркските, а не към иранските езици. Трудът на В. Абаев "Скито-сарматски диалекти" (Абаев В.И. 1979), в който той се опитва да възстанови скитския език с пресилени етимологии на собствените имена и други реалности на скито-сарматското време само на базата на иранските езици вече трябва да има само историческа стойност. Повечето от неговите етимологии са опровергани в нашия ономастикон, а на някои от тях не се обръща внимание поради очевидната им абсурдност. И ако различните народи могат да се скрият под името скити, то онези скити, за които Херодот е писал, са древните българи. Докато тази гледна точка не бъде приета, цялата скитология ще тъпче на място.
Значи, признаваш възстановките от някакъв хипотетичен протоиндоевропейски език, но стане ли дума за скитския :):):), той отдавна е мъртъв, нали?
Езикът е като безсмътничето- Орфеевото цвете! Изсъхнало- възкръсва!
Латинският е мъртъв език, нали?
Но колко думи от него са в Българският? А сега, как и защо се взимат думи от мъртъв език? Май става дума за нещо по- сложно? Ще употребя латинска дума- интеракция
Но как се общува( взаимодейства) с умрял?
Случайно открих близостта с латинския чрез галските войни на Цезар, книта, подарена ми от приятел на латински!
Ами скити Не е ли еднакво със скитник ? Да, Добруджа е малка Скития Следователно името е съхранено в езика ни от този римски период Но там са били и гети- готи!
А сега, кое е първо, яйцето или кокошката?
И нещо забавно!
Дълго са се чудели, откъде идва трубадур? Няма такава дума във френския
Оказва се, че катарите свирели на особен инструмент, наречан труба от тях( вероятно тръба) Тръба на френски е тюб! Ето как една Българска дума е оставила ярка следа във Френския
Мъртвите езици , дори и такива- говорят!
