Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05 18:00 - Мурад Аджи. "Азиатската Европа", книга II, част 3 - 4
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 875 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 27.05 19:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
      Това означава, че връзката между Изтока и Запада не е прекъсната дори през 13 век... Това означава, че наказателният кръстоносен поход срещу катарите, който папата започва през 1213 г. в южната част на Франция и продължава по-късно, не може да се нарече случаен. Не са ли тръгнали оттук, за да отидат да служат на Чингиз хан? Има върху какво да се замислим: истината увличала западното общество и през следващите векове тя намерила ревностни последователи, които в крайна сметка повели Запада към Реформацията.

     А мнението на Чингиз хан, че римският папа е излишен на тази земя, едва ли се нуждае от някакъв коментар. Папата реагирал остро на това, католическият свят бил шокиран... Разбира се, Алтай е имал дипломатически контакти със Запада, а евразийският свят е знаел за "Яс"-ата на Чингиз хан. Знаел е за първите й редове. "Заповядваме на всички да вярват в един Бог, Създателят на небето и земята, единственият Дарител на богатство и бедност, живот и смърт, всемогъщ във всичко."

     Трудно е да си представим, но това е мислел и казал тюркът, когото европейците сега наричат езичник.

     Мъдрият Чингиз хан, уверен в силата на вярата в Небесния Бог, позволил на поданиците си християнство, ислям, будизъм – каквото си поискат, но само след обща молитва към Всемогъщия. В неговата армия обредите на никоя религия не били забранени, "трябва само да вярваш в Бога с душата си и победата ще дойде", учел той, който разбрал тази Истина на живота на двадесет и осем години. По тази причина той бил наречен Суту-Богдо, или Син на Небето.

     Английският историк Едуард Гибън пише: "Религията на Чингиз хан заслужава нашето чудо и похвала. Докато в Европа католиците прибягвали до най-жестоки мерки, за да защитят безсмислици, те можели да се засрамят от примера на варварина, който изпреварил учението на философията, като установил със своите закони система на чист деизъм и пълна веротърпимост. Неговият главен и единствен догмат на вярата е Бог, който е създал всичко добро и който изпълва с присъствието си небесата и земята, които са създадени от неговото могъщество“.

     Думите на историка ни убеждават, че в средновековна Европа е имало таен интерес към забравените корени на някогашната религия. И най-добрият пример за това дори не са думите на Гибън, а блестящата работа на английския философ Джон Лок, основателят на либерализма. През 17 век, без да знае, той повторил религиозната концепция на Чингиз хан, но на различен, научен език. Дума по дума.

     Разбира се, поразителното сходство на мисълта – до детайли! - не е случайно, знанията на учения са се натрупвали не в съзнанието му, а по-скоро в гените му. Кръвта заговорила в него. Ето от какво се страхувал папата, ето защо организирал кръстоносните походи. Страхувал се, че католиците-тюрки ще си спомнят за Алтай, за вярата в небесния Бог и ще стигнат до идеята, че папата и свитата му, които са увлечени от политиката и само от политиката, са ненужни.

     Хората, дори и зашеметени от Църквата, са опасни, защото рано или късно генетичната им памет ще се събуди в тях и, събуждайки се от безвремието си, те ще започнат да действат. Глупостите и митовете вече няма да им изглеждат като религия...

     Чингиз хан е наричан "монгол" и е изобразяван като тесноок, с лице и дрехи, които не приличат на тюркски. Това е поредният трик на Запада, на неговата наука, умишлено изопачаваща миналото. От страх. Алтайският "варварин" бил и външно различен според описанието на съвременниците си, той се отличавал с големи сини очи, възслабо, леко скулесто лице, гъста червена брада, а баща му имал зелени очи, откъдето идва и прякорът на рода - зеленооките (Борджигин), такива очи били сравнявани от тюрките с неузряло френско грозде. Външността на бащата и сина била точно като тази на техните предци, пренесени в Европа от вълните на Великото преселение. Европеиди? Очевидците твърдят, че е така. Политизираната наука – не. Кой е прав?

     Наистина ли е толкова важно да разберем кой е прав? Човек е красив с делата и постъпките си, не заради лицето си. Чингиз хан бил най-красивият тюрк на света, защото живеел с вярата в Бога на Небето. В това се виждал целият човек...

     Между другото, самата дума "монголски" се появява по време на живота на Чингиз хан. Може би малко по-рано. Как? За съжаление, подробностите тук не са напълно ясни. Но през 1206 г. владетелят на Алтай заявил на поданиците си: "Хората, които са се свързали с мен, са против всички; народът, който въоръжи мощната ми мисъл с голямата си сила. Този народ, чист като планински кристал, искам да се нарича кеке - монгол." (Тоест, "небесно щастие".)

     Ето откъде, оказва се, идват "монголите".

     В устата на Чингиз хан думата не е означавала народа, а щастието, което вярата дарява на хората. Тук виждаме фина пресметливост и никакъв етнически подтекст. През Средновековието "монгол", "монгал" и "могол" се смятали за синоними, зад тях имало национална идея, която укрепвала не един народ, а народи, застанали под знамето на Единия Бог, приели Ясата на Чингиз хан... Религиозната толерантност отличавала Алтай в неговата политика, в делата му. Няма как да не го забележите.

     Западната църква създала "нови" народи, халифатът отхвърлил националните корени, наричайки мюсюлманите "араби", а Чингиз хан призовавал за единство на човешкия род. Към родството на хората, които имат един баща и една майка, Адам и Ева. Търсел нещото, което обединява и помирява. Именно това раздразнило и Запада, и халифата - политиката на Алтай, която била по-перспективна.

     Разбира се, не е ставало въпрос за етнически оттенъци на думата "монгол" по онова време.

...  Китайците са първите, които видели силата на армията на Чингиз хан, на която Алтай плащал данък. Императорът бил удивен от пристигането на далечни посланици, удивен от тяхното искане. Било ясно като бял ден, че Алтай отпределя на китайския император, този "най-незначителен от мъжете". Като чули това откровение, китайците загубили дар слово. Но бързо си го върнали. Чингиз хан навлязъл в Китай, обкръжил деветдесет града и ги превзел с щурм. Огромната армия на китайците стенела от собственото си безсилие. Конниците били ужасяващи, появявали се на малки отряди от нищото и изчезвали там след внезапна атака. Те биели и отстъпвали, това била тактиката на войната на тюрките срещу превъзхождащ враг.

     Прието е да се мисли, че компасът е изобретен от китайците, но не. Тогава те още нямали компас. И тук не се минало без гения на Чингиз хан, който, както се оказва, познавал Китай по-добре от самите китайци. Знанията, събрани от разузнаването, помагали да се возва успешно, а това са географски карти. И, разбира се, тюрките са имали геодезически инструменти, без които е невъзможно да се направи карта - компас и астролабия, в началото на тяхната "степна" история, т. е. от 1 век.

     Армията уверено се движела напред, разузнаването - едно от постиженията на Чингиз хан! - в похода било безупречно, предсказвайки събитията от предстоящия ден. Китайците получавали удар след удар, винаги неочаквано и на най-болезненото място. Чиновниците на императора нямали друг избор освен да поканят посланиците на Чингиз хан и да се съгласят да плащат данък на тюрките.

     Това действие на Чингиз хан обаче не може да се нарече завладяване на Китай – би било погрешно. Алтай и Китай имаха твърде много общи неща, което е видно дори от топонимите им. По-скоро те били две части на голяма централноазиатска страна, една единствена култура. Великата Поднебесна империя, родината на общите предци: култът към Небето ги сплотил много преди новата ера. Те не са представлявали държави в обичайния смисъл на думата, защото в древните времена са имали свои собствени идеи за държавата. Явно тогава е имало проста смяна на владетелите, която с течение на времето се е случвала във всяка голяма империя...

     С втората кампания Чингиз хан поел властта над Северен Китай. Но пълководецът не би бил най-мъдър от мъдрите, ако не проявявал изключителност. Бог му разкривал неща, които другите не забелязвали. Във фойерверките, запалени в негова чест, той видял оръжие – огнестрелното оръжие. И разбрал, че барутът в ръцете на китайците е ключ към средновековния свят, а те, без да се досещат, го използвали за зрелища.

     Западните учени пишат за непобедимата армия на Чингиз хан като пълчища от "диви номади" (точно както за Атила), но мълчат за нейните технически нововъведения. Например, за запалителните снаряди, прародителите на артилерията... Трябва цяла книга, за да разкажеш за пълководеца Чингиз хан. Той бил художник на бойното поле, винаги измислял нещо свое. Например на всеки конник били дадени два коня, които да сменя в движение и армията станала два пъти по-бърза. Кавалерията на Чингиз хан се появявала малко по-рано, отколкото врагът очаквал. Ударът й бил прецизен и неочакван.

     В обикновения степен трън видял отбранително оръжие - железните шипове. С тях осуетявали атаките на врага, спирали всяко преследване, като разпръсквали шипове пред настъпващия враг. Всичко в армията му било уникално, като в студиото на велик художник.

     След Китай по пътя на Чингиз хан стоял Халифатът, мюсюлманска страна, където живеели потомците на партите, на бактрийците, на кушаните - с една дума, на тюрките, които се отдалечили от Алтай. Те отдавна не били единни. Нарцистичният султан на Хорезм Мохамед, управлявал в земите от Персийския залив и границите на Индия до Дещ-и-Кипчак, се държал недостойно. Не като мюсюлманин. Той тайно симпатизирал на исмаилитската секта, която по свой начин развивала теорията на исляма, имала различни възгледи за Единобожието, за Корана. Възгледи, подозрително близки до католицизма, същата философия на "наместничеството".

     Идеята за наместничеството намирала симпатии сред представителите на различни течения в исляма. Например багдадският надпис от 1221 г., цитиран от академик В. В. Бартолд, обяснява добре тази идея. Халиф Насир наричал себе си "имам, на когото всички хора са задължени да се подчиняват", "халиф на Господа на световете". Самовъзвеличаването се превръщало в норма за духовните водачи както в халифата, така и в Западната църква. Очевидно това е бил процесът на разпадане на духа, който според тюркската традиция духовенството било длъжно да съхрани. Променяйки тюркските традиции на вярата, религиозните водачи унищожавали самата вяра. Така един от халифите на Багдад, приемайки "египетския посланик, седял на престола с наметалото на пророка на раменете си, с меча на пророка на колана си и с жезъла на пророка в ръка; на въпроса на посланика, който бил поразен от такова великолепие: "Не е ли това самият Аллах?", владетелят отговорил: "Това е наместникът на Аллах в неговата земя".

     Високомерието, арогантността и показният лукс на духовенството предизвикали протест сред истинските вярващи. Оттук и нарастването на "сектите" и "еретичните" течения, оттук са и разногласията, които започнали да разграничават световете на християните и мюсюлманите. Ето защо думите на Чингиз хан за чистотата на вярата били ясно чути както на Запад, така и на Изток.

     Двуличният султан не разбрал веднага кой стои пред него!

     Чингиз хан не искал да воюва с мюсюлманите, търсел приятелство и съюз с братята си тюрки, които живеели в халифата, и предлагал изгодна търговия по "Пътя на коприната". През 1218 г. той изпратил керван със скъпи подаръци на султана. Той обаче нападнал кервана, търговците били убити, а стоката открадната. Чингиз хан поискал удовлетворение, а Мохамед убил пратениците, като заподозрял в тях заплаха. Тогава самите обидени мюсюлмани се обърнали към "великия закрилник на всички тюрки", както е записано в техния апел. Султанът с душа на роб им станал неприятен, защото чакал момента да се обяви за арабския "папа на Рим", т. е. наместник на Аллах на земята (Ага хан).

      Подробности за тези събития могат да бъдат прочетени в „Събраните летописи" на Рашид-ад-Дин, както и в безценния труд на В. Т. Тизенхаузен "Сборник материали, отнасящи се до историята на Златната орда". Въпреки това човек трябва да чете източната литература със същата предпазливост като западната литература, поради политическите пристрастия на авторите.

     Много е трудно да се съберат факти, но е много по-трудно да се разберат обективно.

     Осквернителят на Единобожието получил незабавен отговор.

     Първо, както гласи легендата, според традицията на предците си Чингиз хан се изкачил на върха на планината и се обърнал към Тенгри. Три дни и три нощи чакал отговор, три дни и три нощи нямал троха хляб или капка вода на устните си, само вятърът охлаждаше тялото му, утолявайки жаждата му. Когато слязъл от планината, армията вече знаела какво да прави. Виждайки командира, воините започнали да скандират: "Тенгри, Тенгри". И да се молят на Него... Наистина, вярата пречиства съзнанието.

      Хилядогласно ура, усилено от ехото, се търкулнало по земята.

     Европа била чувала вика "ура" още от времето на Атила и бавно свиквала с него. Въпреки това, за да бъдем точни, викали не "ура", а "хурай", което на древния тюркски език означавало "спаси и помилвай". Другото му значение е "бий", "порази", т. е. призив за атака. Това възклицание предизвиквало паника в римските войски през 312 г., римляните не свикнали веднага с него...

     Нови отряди мюсюлмани се втурнали под знамената на Алтай, събрали се седемстотин хиляди конници. В Централна Азия две велики сили, две култури, които тогава въплъщавали Изтока, се готвели да се сближат. Светът не бил виждал такива битки дори при Атила. Небесният Алтай срещу Халифата, един на един.

      Волтер, имащ предвид тази битка, пише: "Нашите европейски битки не са нищо повече от дребни схватки в сравнение с броя на армиите, които са се сражавали и загинали в равнините на Азия". Разгърнала се грандиозна бойна сцена, която заслужавала да бъде увековечена в панорама. Светът никога не е познавал битка от такъв мащаб дотогава и след това. Милион и половина души се събрали на откритото поле. Битката при река Сърдаря започнала сутринта и завършила в нощта на третия ден.
     Чингиз хан майсторски творил Историята, всичко му се подчинявало. Казват: "всеки лечител лекува със своето лекарство"... Самодоволството, оказва се, също е лечимо заболяване.

      В първите часове на битката самодоволният султан загубил половината си войска, а след това му просветнало, пред себе си имал армия, над която разперил криле Ала, ангелът-пазител на тюрките: непобедима армия, бореща се за тържеството на вярата в Бога на Небето. От този момент нататък вече не мислел за победа, а за бягство.

     Има основания да смятаме, че тогава султанът се усъмнил дали правилно е разбрал думите на Корана. В сура 20 (аят 102) се казва: "Грешниците ще бъдат събрани за Страшния съд от "синеоките". Сините очи на Чингиз хан, излъчващи гняв, засилили страха му пред неочакваното откритие: правоверни не са тези, които са заобиколени от власт, пищност и богатство, не са и тези, които прекарват дните си показно в молитви и в спазване на обреди. А тези, които живеят според законите на Всевишния за хората. Като Чингиз хан.

     Истинската вяра е в душата на човека, в неговото поведение, тя не се парадира пред обществеността. Бог така или иначе я вижда.

      Бойното знаме на Чингиз хан се наричало "сулде" – "жизнена сила", "дух". Оттук, между другото, английската soul и немската seele, в онези години те звучаха точно така, по тюркски. Както и думата "султан".

     Сулде и Яса били гласът на Небето. Те повишавали бойния дух, давайки на армията сила и увереност. Например, през 1221-1222 г., когато разузнавателен отряд, воден от хан Джебе и неговия помощник Субутай, прониква в Кавказ, местните кипчаци не се съпротивлявали дълго, защото им казали за свещената война, която Алтай е обявил. Войната за триумфа на Единобожието.

     С този малък разузнавателен отряд започнал големият поход към Запада за истината. "До последното море". Поход, влязъл в историята на Русия като татарско-монголското нашествие. Но това не били диви орди от номади... В историята на човечеството няма дори близък пример, отряд от два тумена (двадесет хиляди конници) тръгнал от Самарканд към Киев, път, сравним с кампанията на Александър Велики, но направил повече от цялата армия на Македония, ако, разбира се, тя наистина е съществувала. Конниците изминавали 120-верстни маршове, не спирали по дванадесет дни, надхвърляйки всички армейски норми на Запада няколко пъти.

     Отрядът бил объркван с призрак, с пратеници на Небето и когато ги срещнали, никой не посмял да вдигне очи към знамето на Чингиз хан, всички навеждали глави пред него.

     Разузнаването навлезе в Източна Европа почти без бой. Това са били болни земи, тъй като 9-ти век гърците насъсквали местните ханове тук. После католиците се намесили в кавгата... Оказва се, че когато Чингиз хан изпратил отряда, той знаел какво става в онези части на Дещ-и-Кипчак. Той знаел и за нашествието на християните тук, за срамната им политика на раздори.

     И господарят на Изтока, като укрепил бунчуците на конете, решил да възстанови поруганата справедливост, заповядал разузнаването да върви, докато не срещне и последния тюрк. Кой би постъпил другояче? Чингиз хан не отишъл да завладява чужди страни, той бързал към братята си, които били в беда. Решенията му били напълно обосновани.

     През 1223 г. отрядът стигнал до границите на западния свят - Киевска Рус. Независима държава ли е била? Зависи как го разглеждаме... В края на 10 век Украйна се отдалечила от монотеизма и се превърнала в източната крепост на християнската империя. Но промяната на религията променя ли държавния или етнически статус на дадена страна? Това е въпрос, който изисква много сериозно обсъждане.

     Тук, в новата си колония, Западът решил да спре небесната армия. Разбира се, не заради подлото убийство на посланиците на Чингиз хан в Киев последвала битката, в която се сблъскали два светогледа, две култури, две политики.

     Събитията били съразмерни с обстоятелствата: убийството на посланиците прекъснало мирния диалог. Християните нямали аргументи за диалог за Бога, те искали война. Киев показал, че Изтокът вече не е негов приятел... За първи път отчуждението настъпило при Валдемар I (княз Владимир Червено слънчице), тогава руските князе започнали прочутата си вражда, истинските му причини са извън борда на руската история. За тях никога не се говори. И в нея, в тази вражда арианите се противопоставили на католиците, защото Валдемар въвел католицизма в ранга на държавна религия на Киевска Рус, само при това условие бракът му и последващото му князуване ставали възможни.

     Проникването на католиците в Киев следвало пътя, познат на Рим – чрез династичен брак. Първата в този ред е Хелга (Олга), чиято история е известна с изключение може би на най-важните подробности. Например, тя е имала отношения с Отон I Велики, германския император. Какви? Какво правел епископът Адалберт от Магдебург, поканен от Олга в Киев? Защо по-късно Византийската църква се противопоставя на канонизацията на Хелга-Олга-Елена като православна светица? Това не са лесни въпроси, зад тях има нещо, което е прието обикновено да не се забелязва. Има немалко такива въпроси.

     Така синът на Владимир Червеното слънчице, Ярослав Мъдри, бил женен за католичка, дъщеря на Свети Олаф. Сестрата на Ярослав Мъдри, Мария, е омъжена за полския крал, дъщерята Елизавета за норвежкия крал, дъщерята Анастасия - за унгарския крал, дъщерята Анна става съпруга на френския крал Анри I... Защо? Та нали междуверските бракове били най-строго забранени от Църквата.

     Защо самият Валдемар (Владимир) получил титлата "крал" след кръщението на Русия, но вече не го наричат с тази титла? На нейно място се появява титлата "басилей" (владетел), която в крайна сметка се превръща в името Василий. Няма ли твърде много изключения в тази история?

     Оттогава всичко в Киев се случвало по заповед на папата... Така че не е случайно, че градът се превърнал в крайната дестинация на разузнавателната кампания на Чингиз хан.

      На 30 май 1223 г. се случила прочутата битка с русите (норманите), чиято армия, подсилена от католиците в Европа, е пет пъти по-голяма от алтайския отряд. Тогава всичко било на нейна страна с изключение на Бог. "Ние не сме ви навредили", казали монголите за последен път. "Бог е един за всички: Той ще ни съди!" Но русите упорито мълчали.

      Битката започнала. Разузнаването на Чингиз хан набързо отстъпило и християните го подгонили, разтягайки огромната си армия на километри. Предимството им се стопявало с всяка изминала минута. Едва при река Калка разбрали какво се е случило, но вече било късно. Истинската битка започнала при Калка... Било същински ад. Малкият отряд напълно разгромил огромната армия, на която заложил римският папа, който мечтаел за Втори Рим в източната част на Европа.

     Но Бог, както знаем, е създал ада точно по тази причина, за да загинат демоните в него...

     От Калка в Русия води началото си "татаро-монголското иго" и са измислени "безбройните орди", които идват от изток. Защо? Няма обяснение. И какво е това "иго" всъщност?

     То е изобретено в Санкт Петербург, в дните на 600-годишнината от поражението при Калка, т. е. през 1823 година. Тези три различни думи първо са комбинирани от учителя на гимназията Наумов и те се харесали от обществеността, оттогава руснаците плашат децата с татарите. Но всяка неистина е опасна и защото поражда друга неистина. След това по същия начин е измислена Южна Рус, за която се твърди, че е нападната от монголите през 1223 година. Вярно е, че никой не е чувал за тази страна, няма нито един документ, който да говори за това. По това време норманите са напускали историческата арена, те не са можели да създадат друга Рус. И не са го направили!

     На географските карти земите, разположени на юг и югоизток от Киевска Рус, са наречени "Татария" или "Велика Татария". Хората, които живеели тук, се наричали татари. Днешните кримски татари са остатък от онова време. Няма за какво да спорим, това е все още същият Дещ-и-Кипчак, неговият народ... Историята на Русия е умишлено изопачена, както е изкривена историята на България, Сърбия и други страни, където тюркските ханства също са превърнати в "християнско-славянски" княжества с фиктивно минало.

     И думата "иге", между другото, изобщо не е зловеща, означава господар, власт. За първи път в Европа са я чули в Скандинавия след пристигането на тюрките. Новата власт, тази, която яздела на кон, се наричала така. Тази сила била олицетворена от Один, Ватан, чието друго име било Игг според скандинавските саги.

     Абсолютно същото иго дошло и в Източна Европа. С други думи тогава, след Калка, ханствата на Източна Европа, затънали в кавги, признали Сулде и Яса на Чингиз хан. Мирът настъпил на тяхната земя. Ето какво се случило тогава... Разбира се, че е имало иго! Но какво?

     Новата власт (ige) дала на ханствата нови имена: Златната орда, Синята орда... "Ордата" заменила "каганатите", това била просто смяна на знаците. Вместо една административна единица на Дещ-и-Кипчак се появила друга, защото Чингиз хан провел реформа на социалната система, отказал да се избира владетел и заповядал властта да се предава по наследство. Като в Европа. Това била груба грешка, която свидетелства за неговия нецарски произход, с която "завоевателят на вселената" зачеркнал всичко, което завладял.

     Уви, желанието да се прехвърли властта на децата, да се създаде тяхното благополучие е желанието на обикновения човек: отказът да се избере владетел лишава обществото от развитие, оставя силните встрани... Очевидно истина е, когато казват, че няма такова нещо като безпогрешна стрелба. Дори Чингиз хан, който премахнал ханските турнири, тези борби се провеждали за правото да бъдеш наречен най-силният.

     В древността името на владетеля на тюрките "каган" звучало като "кьокхан", т. е. "небесен хан", "върховен владетел". Вярвало се, че изборът е направен от самия Господ.

     Каганът е избиран измежду хановете, ханът постигал правото на избори чрез подвизите си... Имало поредица от подвизи в името на Небесния Бог и народа... Марко Поло пише през тринадесети век:: "Те избират владетелите на провинциите; ще изберат достойния и ще доложат на Великия хан; Великият хан утвърждава избтраника и му връчва златна пластина", т. е. знак за власт. Етикет (ярлък). Така е било и след Чингиз хан. Изборът на областните управители все още бил в сила.

     Но великият хан или цар вече нямал лице. Той бил никой. Да, потомък на Чингиз хан седял на трона, но какво от това? Тюрките уважавали лидера си не заради произхода му, а заради постъпките му. Всички знаели, че подвиг в името на Небесния Бог прави от ратая хан, от хана - каган... Никой от синовете на Чингиз хан не приличал на баща си. Сиви, обикновени личности с червени носове. Те решили, че страната, "създадена с конна езда, не може да бъде управлявана с конна езда", а огромното царство разделили на части, което станало начало на неговия край. Най-големият син, Джучи, взел земите на запад от Алтай, но там управлявал синът му Батий, когото дори не наричали хан. Говорели с насмешка "Саинхан" – "Схванатия". Обичал разкоша, дългите разговори на масата, животът му бил сладко забавление, от което хората не виждали никаква полза.

     Поразително. Чингиз хан, владетел на милиард поданици, собственик на несметни богатства в света, избягвал лукса, носел прости дрехи от лен, които все още се съхраняват в музея на Пекин, докато внукът му нямал интерес нито към държавата, нито към войните. Пълен безделник... Батий воювал. И воювал успешно, но не по своя воля!

     Под знамето му стояли триста хиляди конници - казаците от Днепър, Дон и Итил, от които само четири хиляди "монголи" (т. е. тези, които дошли от Алтай), те били изпратени от чичото на Батий, хан Октай. Той му назначил и главнокомандващ, Субутай. Ето кой бил истинският воин! Заповядващ почтително, Субутай накарал Батий да се раздвижи.

     Така през 1237 г. Ординците приобщили рязанските татари към Ясата на Чингиз хан и успокоили руския княз във Владимир. През 1240 г. Киев, "майката на руските градове", научил каква е цената на предателството към вярата. След това на пътя на армията стояли Буда и Пеща, Прага, Краков, Пожега и други градове, които изведнъж станали "християнско-славянски". Субутай засрамил полските, бохемските, тевтонските и унгарските рицари, които били смятани за най-добрите в армията на папата. Европа никога не е познавала командир на такова ниво... И дори да беше прав като стрела, пак щеше да има злобеещи хора, само гадни неща се пишат за татарите. Те били твърде силни, а такова нещо не се прощава.

     Обаче фактите, фактите...

     В ръцете на Субутай се събирали нишките, които се простирали от европейските столици, той – не папата! - по това време водел политиката на Европа. Папата обаче също бил на негово разположение, особено след брака на френския рицар Балдуин Гаено с тюркска принцеса през 1240 година. Бракът бил очевидно политически, той отварял пътя към двора на френския крал, който упорито търсел сближаване с Изтока.

     Едуард Гибън пише за онези трудни дни за християните: "Цялата страна на север от Дунав била изгубена за един ден, в течение на едно лято тя се лишила от населението си, а руините на градовете и църквите били осеяни с костите на туземците, които платили за прегрешението на своите тюркски предци". Той нарича унгарците, чехите и поляците "туземци".

     Европа, оказва се, помнела "своите тюркски предци" и знаела, че Батий следва Ясата на Чингиз хан: да продължи напред до края на тюркския свят. Това знание предизвиквало страх сред европейците и ги шокирало с неизбежността на възмездието. Ужасно време. В "нашествието" на Батий се четял сюжетът на Апокалипсиса и самите хора започнали да говорят за Божия съд.

     Унгарският крал е първият, който плаща цената: пратили му ултиматум, а след това претърпял поражение. Поляците били смазани от хан Бандар, той ги победил при Шидлов, след което опожарил Краков и Бреслау. Европа стенела. Но тя вярвала в справедливостта на дошлия съд.

     Любопитното е, че Субутай не навлиза в земите на император Фридрих II фон Хохенщауфен. Този същия... Защо? Този германски император, както е добре известно, е бил във вражда с римския папа и е бил приятел с мюсюлманите. Но не това заслужава внимание. А първите пет букви от фамилията, които династията не е имала преди избирането си на трона (т. е. до 1138 г.): "Хохен" се пише така сега, тогава се произнасяло "каган".

     Това са последните кагани на Дещ-и-Кипчак, от 1197 г. те управляват и в Кралство Сицилия. Реликти, верни на Алтай. Те упорито наричали империята си Хуния. Срещу това се борел папата. С Фридрих I Барбароса, Хенри VI, Фридрих II, предците на тези известни германци са били воини на Атила, негови генерали, говорели тюркски, вярвали във Вечното синьо небе. Сред фамилните им имена името Конрад е особено почитано. По тази причина Субутай не се докоснал до земите на кръвните си братя, той ги заобиколил.

     На Запад имало много подобни земи. Например графството Анжу, което е в долното течение на Лоара, където тюркската реч звучала особено ясно, реката се наричала Лу-арик (реката на Дракона). Окръгът става известен през 5 век с това, че орда от армията на Атила бяга тук. Всъщност тя се установява в североизточната част на Франция. Коя орда точно? Трудно е да се каже, но тотемът й е бил дракон.

     Топонимът Anjou (и други производни на "aji") е много често срещан на картата на Евразия, той е визитна картичка на Алтай. И, разбира се, на тюрките. Анжеро-Судженск, Аджодаха, Анжи, Анга, Анджана, Андижан, Аджитархан, Аджиюрт... Това били местата, където бегълците намерили убежище. Бог ги е опазил там.

     Графовете на Анжу са суверени, както и графовете на Фландрия и Тулуза. Официално династията, вече европейска, се оформя през 9 век, нейните основатели са Ингелгер и синът му Фулк Рижия, който става първият граф Анжу. Това семейство оставя своя отпечатък върху историята на Франция, Англия и Европа като цяло. Анжуйският род е бил много известен през Средновековието, неговите представители са можели да служат като еталон за тюркска външност. По правило те били "високи, широкоплещести, с врат на бик и силни ръце, червенокоси, с груб остър глас, със светли очи, много приятни, когато са спокойни, но в момент на гняв хвърляли гръмотевици и светкавици". Това е характеристиката на Хенри II, Анжуйски хан и крал на Англия, който не смятал за достойно за себе си да говори на английски.

     А на 9 април 1241 г. при Лигниц двете най-добри сили на Изтока и Запада се сблъскали в битка. Нямаше как да не се сблъскат. За пореден път численото превъзходство на европейците наклонило победата към себе си. След като плътно обкръжили врага, рицарите се подготвили да сложат край на битката. Но Субутай не бързал да се предаде, маневрирайки с армията си, той напълно разбил първо единия фланг на врага, после другия. Тромавите рицари дори не осъзнавали какво се е случило. И как... Католиците нямали повече войски.

     Дошли най-страшните моменти, конниците тръгнали бавно към Рим и си починали на брега на Адриатическо море. Резултатът от кампанията не оставял никакво съмнение: католиците-тюрки трябва да се подчиняват на своите управници, а не на папата, така решил Алтай. Тук е показателна една фраза, тя била извикана от глашатая на Батий (вестител) на защитаващите се хървати и унгарци: "Батий хан, водачът на непобедимата армия, ви казва да не защитавате чуждите ви по кръв крал и неговите хора, предайте ги на нас" (курсивът е добавен, М. А).

     Тази фраза прозвучала на "хунски" език, разбираем за хърватите, унгарците и за самите татари. Трябва да се отбележи, че в тази война нямало езикови проблеми, всички се разбирали както буквално, така и преносно.

     Невъзможно е да си представим какво се случвало в Европа. Паника и страх царували, хората чакали Божия съд, говорели за това. Не самите татари ги плашели, а редът, който те носели, европейците се страхували от Ясата на Чингиз хан. Страхували се от отговорност пред съплеменниците си. Западното общество било деморализирано, папа Григорий IX умира от преживяното, последвал го новоизбраният папа Целестин, с избора на нов папа възникнали трудности. Суеверен страх обзел епископите, те не бързали да премерят папската тиара. Изборите се проточили две години.

     Католиците, изглежда, си спомнили думите на Чингиз хан, че папата е излишен човек на земята. Накратко, Църквата останала без власт.

     Междувременно разузнавателният отряд на Батий навлязъл в границите на Австрия и, без да срещне съпротива, се установил да почива. Безразличието обвило опечалената Европа. Но жителите на Готланд (Швеция) се паникьосали по-открито от другите, не ловяли херинга, не излизали в морето от страх да не доведат Батий след себе си. Пазарите затворили, градските улици се изпълнили с хора, заслепени от страх и незнаещи къде да бягат. Очаквали нашествието ден и нощ, както осъден човек чака на бесилката часа на избавлението. "Боже, спаси ни от яростта на татарите", молели се европейците.

     В Англия се появил изразът: "To catch a tartar" (попаднах на татарин), т. е. "да се изправиш срещу очевидно по-силен противник".

     Случаят спасил Европа. През март 1242 г., преди офанзивата, в щаба пристигнала новината за смъртта на чичото на Батий и Батий сякаш бил подменен. Облян в сълзи, не искал да чува за никаква кампания. Главнокомандващият се оказа в трудно положение: възлите били вързани, но той не можел да атакува без хана, такава била традицията.

     Армията, узряла за победа, стояла на кръстопът.

     Оставали месец и половина-два, за да се завърши една от най-блестящите страници във военната история на човечеството. Батий на колене молел Субутай да го пусне да се прибере вкъщи, нищо не изкушавало малодушния човек, дори победата. Той изоставил армията на произвола на съдбата, демонстрирайки позорното бягство на победителя. Това вероятно никога не се било случвало в историята.

     Само че Субутай знаел, че мъдростта преуспява във всичко. За да запази лицето на армията, той разгърнал разузнавателен отряд, показвайки, че намеренията му са сериозни. От името на Батий той изпратил писмо до краля на Франция, което започвало по следния начин: "В името на Всемогъщия Бог ти заповядвам, крал Луи, да ми се подчиняваш и тържествено да заявиш какво желаеш: мир или война?.." Отговорът беше тъжен, но не без вдъхновение: "Небесната утеха ни поддържа! Защото, ако татарите дойдат при нас, или ако ги последваме, все едно ще отидем на небето."

     Отказът от съпротивата може да се прочете във всеки ред. Кралят не искаше мир, не искал война, неизбежността сломила един от най-великите владетели на Франция... Гледайки напред, трябва да се отбележи, че Луи IX Свети прославя себе си, като общува с Изтока. Почти го избрали за султан на Халифата, там знаели, че е от царски алтайски род; знаели, че предците на управляващия дом във Франция са служили при Атила и когато преминали на служба при Аеций, ордата им се наричала "франки"... Това означава ли нещо за един безпристрастен човек? И винаги ще означава. Както се вижда от факта, че думата сър (на тюркски "цар") е широко използвана от представители на френските династии... Карл Велики организирал кампанията си на изток, наред с другите неща, и за короната на Атила...

     Ето го, "Алтаят" в Европа, на него Чингиз хан заповядал да му се подчини. Свети Луи бил уважаван от тюрките именно заради произхода си. Между другото, той почти обърнал Батий към християнството. Това обаче щяло се случи по-късно.

     За съжаление, не е възможно да се намери ранна версия на изписването на името на Свети Луи. В традицията от онова време имената на европейските тюрки се състояли от две половини – "западна" и "източна", това е известно. Как е звучало "източното" му име? Най-вероятно това е "сан", което в древнотюркски език е означавало "почит", "уважение". Очевидно по-късно тази дума е превърната в sanсtus в Европа. Не са изключени и други варианти, например aji. Във всеки случай той не е можел да бъде наречен "свят" приживе, а "почтен" или "уважаван".

     Показателно е, че през пети век думата "светец" още не се срещала нито в Рим, нито във Византия. От друга страна тя е била добре позната на "индийските общини" в Египет и Северна Африка. Известна била и в Алтай.

     През пролетта на 1242 г. разузнавателният отряд на Батий разбивал европейските градове, докато армията се оттегляла, така хитрувал Субутай. Но военната му хитрост не убягнала от други тюркски очи, от тези на фамилията Хохенщауфен. Те разбрали какво се случва и не искали да пропуснат възможността, те "пуснали опашка" след отстъпващата армия, за да нанесат удар в тила й... Но повече за това по-късно и по-подробно, това бил важен момент в историята не толкова на Европа, колкото на Русия.

     Маневрата на Субутай изглежда успешна и той заявява чрез крал Луи, че прощава на европейците, които са отстъпили от вярата си в Бога на Небето. Едва тогава Европа въздъхнала с облекчение.

                          Преобразявайки Запада

     За съжаление не е обичайно да се говори много за кампанията на татарите в Европа, Западът винаги е бил стиснат откъм подробности. Ясно е, че тези епизоди връщат не най-добрите спомени. Но Субутай спасява арианството в Източна Европа, дава му няколко века живот, защото разклатената Църква нямала време за източните колонии, нито за идеологическите си противници.
     Тя ближела раните си.

     Арианството останало в Литва, където "норманската" Рус живеела както преди. Острови на северната вяра са запазени в други руски земи като Новгород, Псков, Суздал и Ростов. Древността на техните храмове и манастири говори сама за себе си, всички те се появяват с пристигането на норманите, т. е. от 9 век, и са наречени на варяжки език. Новгород тогава бил Холмгард, основан е през 859 г., Ростов - малко по-късно, през 862 г., Псков се наричал Алтънбур... Тези неудобни блатисти райони със сурови зими се смятали за задните дворове на Европа, споменавали ги само когато се говорело за кожа, восък и края на света.

     Римският папа не можeл да протегне ръце към нея поради оскъдността на земите, където почивала нехристиянската Европа с нейната незабележима култура...

     Това е немаловажно обстоятелство, то допринася за факта, че в началото на XII век синът на киевския княз Валдемар II (Владимир Мономах) идва със свитата си да си търси царство, уединение и спокойствие. Името на младия мъж било Гюрги, той влиза в историята като Юрий Долгорукий, основателят на Москва, княз Суздалски. Личност съвсем не простичка, както обикновено се смята. Или, по-скоро не разкрита. Неразбрана.

     Почти нищо не се знае за него и майка му. Дори датата на раждане. Но много повече се знае за мащехата му, католичка, дъщеря на английския крал Харалд. Както и за сестрите и братята му, които също са католици. (Тук за пръв път си позволявам да прекъсна повествованието и да спомена, че дъщерята Гита на англосаксонския крал Харолд II не е мащеха на Юри, а негова майка, той е последното й дете от Владимир Мономах, бел. прев. Информацията си остава противоречива според различните източници. Струва си обаче да повярваме на самия Мономах: „Гюргева мать умерла“, което князът написва сам след смъртта на Гита Уесекс).

     Предполага се, че римските порядки, нахлули в Киев, са били чужди на Юрий и той напуска гнездото на баща си... Как? Може би по неизказаната воля на бащата, който искал да види поне един от синовете си арианец. Възможно е причината да е друга. Но пристигането на Юрий Долгорукий на север е белязано от преместването на столицата на Зелена Русия през 1125 г. от Ростов в Суздал, което е политически ход, даващ шанс на династията Рюрикови за бъдещето. При католицизма съдбата й зависела от волята на римския папа, който назначавал властниците, сега папата не бил опасен за владетелите на Русия, приели католицизма, защото поне един от тях винаги оставал свободен от католическата тирания.

     Много далновидна постъпка... Например, той забележимо смекчава обстановката в Източна Европа, която вече се е развила към 1254 г., когато папа Инокентий IV изпраща кралската корона в Киевска Рус на княза на Галиция и Волин, Даниил Романович, и го обявява за свой слуга. Тя била резултат от задкулисната политика на Запада, но не навредила на Рюрикови. Ударът бил отклонен предварително...

     Напускането на един от членовете на управляващата династия с цел запазване на самата династия се наблюдава от първите години на Великото преселение на народите в Индия, Близкия и Средния Изток и Задкавказието. Това е добре отработен метод за самосъхранение на царската власт сред тюрките, той се е оправдавал многократно.

     Този път също. В Киев може и да не са останали Рюрикови, но династията щяла да продължи, пораждайки, да речем, Московска Рус.

     Това е повратна точка в руската (норманската) история, или по-скоро в нейната праистория, защото спорът между източноевропейските князе тъкмо се разгарял. Папата ловко ги изправил един срещу друг... Юрий Долгорукий, син на норман, носител на традициите на Алтай, се противопоставил на католическия Киев, но не и срещу роднините си, превземането на града от него през 1155 г. е най-доброто доказателство за това, животът му е борба за запазването на рода. Какво означава това? Че причините за братоубийствената вражда, унищожила Киевска Рус, не са проучени. В нея, в тази вражда е подценена основната фигура на конфликта, папата, чиято логика била проста и ясна,. Чрез вражда династията унищожава страната! И себе си.

     Църквата променила правилата за наследяване на трона и толкова. Последвала вражда...

     Враждата, търсена от онези, които мечтаели да разширят християнството на Изток. Такъв например бил киевският княз Изяслав, чийто син според старото правило нямал шанс за трона, но отишъл в Рим и убедил папата. В резултат на това се появява документът на папа Григорий VII, в който "слугата на Божиите служители" през 1075 г. обявява сина на Изяслав за Regi Russorum, т. е. управник на Русия. Все още не крал, а само управляващ.

     Много подробности за тези събития са запазени, те са известни и не са необходими тук, но други исторически сюжети сега придобиват напълно нови, едва забележими преди нюанси. Например Юрий Долгорукий наредил на сина си Андрей тайно да отнеме от Киев иконата на Умай, която била почитана от арианите, и той изнесъл тази безценна светиня на тюрките, защото знаел, че католиците са безразлични към иконите, те ги разваляли. От 16-ти век, от появата на християнството (!) в московска Русия, тази икона се нарича Владимирска Богородица, тя е особено почитана от руската (по-точно гръко-руска) църква, която се зародила след София Палеолог.

     Това наше твърдение може да не изглежда съвсем коректно. Има много доказателства, че папите на Рим са давали много остър отпор на иконоборството. Но тези доказателства показват и двойнствеността на позицията на Рим. В отношенията си с Византия той действително се противопоставя на иконоборството, като разрешава икони в католическите църкви. В рамките на неговата църква позицията му била съвсем различна, както се вижда от решенията на Франкфуртския събор през 794 г. или Парижкия събор през 825 г., където служенето пред иконите е обявено за идолопоклонство.

     Има много различни свидетелства за арианството в Зелена и Черна Русия. Например през 1238 г. тук, на подхода към Новгород, армията на Батий се връща назад. Защо? Батий вижда, че населението изповядва Единобожие, налага данък върху земята и си тръгва. През 13 век тюркският свят и неговата вяра завършват отвъд река Москва и река Ока, по-нататък на север се простират земите на угро-финските народи и арианството... И изразът "да се обложи с данък" тогава не звучал остро, а означавал "да се сключи споразумение за сътрудничество", както бихме го разбирали днес.

     Според тюркските традиции данъкът е подпечатан с договор и служи като доказателство, че условията му се спазват.

     Чингиз хан завещал да се защитават мирните съседи, а Батий защитавал всеки град, където се молели на Небесния Бог, той се смятал за пазител на Небето, самите жители на града отваряли портите пред него, русите (арианите) го чакали, те не се страхували от татарите. Напротив, те виждали в тях защитници, защото владетелят на русите бил сам "от татарите", от рода Рюрикови. (Арйу арьiг, Рюрик, означава „красив благородник“ през тюркски език, бел. моя, по Дроздов Юрий Николаевич).

     Наистина, при Чингизидите Русия построила повече църкви и манастири, отколкото през всички предишни векове. Това не били християнски църкви и манастири, а ариански. Както някога в Скандинавия. Ясата освободила духовенството от данъци в замяна на молитви към Бога и признаване на хана. Молитвата към Бога е "данък", който Русия плащала.

     Ето за какво са се борили татарите – за чиста молитва към Бога... Те воювали за нея. (Мнението на преводача не съвпада задължително с това на автора, бел. моя. Зад привидната готовност да се воюва заради вярата стоят чисто икономически интереси, стремеж към пари и власт, не казвам нещо ново с това).

     Не е ли показателно, че Батий не е назначил свои управители в руските ханства? Нито един! Защото не смеел да притисне царската династия на Рюрикови. Вярно е, че всеки руски княз е бил тестван за преданост към вярата и Ясата, преди да му бъде дадена грамота, за да управлява. Но това е управлението на "субектите на федерацията", както биха сметнали днес. Строгостта била изисквана от Ясата на Чингиз хан и как би могло да бъде иначе? Данъкът задължавал Батий да осигури на поданика войска, която да охранява княза. В случай на агресия Ордата го защитавала със силата на армията си, но срещу отделно заплащане - за оброк. Например новгородските земи са под патронажа на хан Алискандер, наместник на Батий, той събирал данъци от русите и следял за мира по границите на Рус. Той имал на разположение въоръжен отряд, който се наричал "жандармерия".

     Съдбата на Алискандер хан е легендарна, тя по-ярко от другите показва светлото време, когато тюркската и руската култури застанали редом, защитавайки правото си на живот. Те имали само един враг, Западът, и това ги сближило. Потомък на династията Рюрик и ординска принцеса, Алискандер е бил млечен брат на сина на Батий, Сартах, и двете момчета израснали в двореца на хана с тюркските песни... Бащата на Алискандер е първият от русите (от норманите), който признава Ясата на Чингиз хан, взема за съпруга красива степна жена и нарича Батий свой брат...

     Днес този губернатор го наричат Александър Невски, славянин, пълководец, но той не бил такъв. Не би могъл. Не е бил и „Невски“.

     В прочутата Битка на леда през пролетта на 1242 г. Алискандер хан не участва, там нямало нужда от събирача на оброка.. "Кучетата на рицарите" на леда на езерото разбил разузнавателният отряд на Златната орда. Той! Германските рицари, тези хитри лисици, като хищници се промъкнали след отстъпващата армия на Батий, искайки да ударят в тила й и да откъснат бойния трофей, така желан от тюрка. Император Фридрих II Хохенщауфен търсел възможност да се отличи, той направил красив ход от гледна точка на военното изкуство. В постъпката му проличава тюркската природа. Но настъплението на германците било зорко наблюдавано от разузнаването на Субутай, което стояло с две глави по-високо в изкуството на войната, и то решило резултата от цялата кампания на Запад. То поставило последната точка на леда на Чудското езеро.

      Все пак главнокомандващият на Ордата Субутай определял политиката в Европа, той командвал. И също той побеждавал... Какво общо има това със събирача на данъци, на когото се приписва чужда победа? Разбира се, събитията на езерото нямали нищо общо с Русия, да изпращаш рицари на поход в най-трудното време, когато Батий преминавал като торнадо из Европа, ясно е, никой не би го направил.

     Освен това русите нямали собствена армия, младежите им служели под командването на Батий, такова било условието за данъка... Можели ли са да победят германските рицари? Без армия?

     За информация: наемната армия (стрелците) се появява сред "московските" руснаци при Иван Грозни през 1572 г., а редовната армия при Петър I. Всичките й ранни „сражения“ и „победи“ са неприлично измислени. Александър Невски е измислен "герой", това са двама души в един човек, две съдби в един живот. Той е направен на "Невски", християнин, руски светец, военен лидер през 18 век, когато западни учени, поканени от Петър Велики, се упражнявали в историографията на Русия. Те съчинявали, без да си правят труда да координират "събитията" помежду си. Те предлагали абсурд. Срамът им бил непознат... Алискандер не можел да бъде "Невски" или още повече "пълководец", защото не участвал в битката при Нева. Такава битка въобще не е съществувала!

     При река Ижора се сблъскали руси (шведи, водени от зетя на краля Биргер) и финландци, между тях се водила битка за правото върху Ладожкия път. Александър "Невски" стоял на другия бряг на Нева и дори не видял битката, но видял, както съобщава хрониката, нейния изход - шведите натоварили ранените и труповете на шлепове. Той имал кавалерийски патрул от тридесет и шест души, което е твърде малко за пълководец, но напълно достатъчно за събирач на оброк.

     Дори Н. М. Карамзин отбелязва този абсурд, цитирайки летописа: "Отвъд река Изерой, където изобщо не е имало битка, имало много шведи, които несъмнено са били убити от Ангели".

      От Ангелите, разбира се. Че кой друг?

     Но предпазливият Карамзин се измъкнал и от тази деликатна история, пишейки буквално следното: "Съвременниците наричали ли са Александър "Невски"? В описанието на делата му и в Новгородската хроника няма такова прозвище..." Точно така. Не! За "Битката" на Нева и за нейния герой никой не бил чувал по онова време. И загрижеността на княз Александър и сина му за доброто на Русия, което старателно разказват билините и стихотворенията, също са простодушно изобретение за прости хора, което се появява векове по-късно.

     Н. М. Карамзин е много изразителен тук, той е пъргав като лисица, разказвайки едно нещо в основния текст, а съвсем различно в коментарите. Любопитна е например информацията за похода на свитата на новгородския княз Дмитрий, син на Александър Невски, през 1277 г. срещу Дагестан. Дружината се присъединява към армията на хан Мангу-Тимур, който води война срещу кавказките народи. "Нашите князе завладяли ясския град Дедяков (в Южен Дагестан), изгорили го, взели знатна плячка и пленници и с този подвиг спечелили отличното благоволение на хана, който им го показал не само с голяма похвала, но и с богати дарове." Това не бил единственият им поход заедно.

     Чудя се какво е привлякло новгородските князе в чужда земя? Не са отишли сами в Кавказ, нали?

     От друга страна, е известно как този "народен закрилник" е събирал оброка. Как е спечелил благоволението на хана. Как режел ушите, изтръгвал очите и носовете на поданиците си... Дори "варварите" били изумени от жестокостта му. В руската история той става велик княз Владимирски, герой, а русите го използвали, за да плашат децата: "Александър ще дойде и ще ви отведе". Карамзин не скрил и това... Възможно ли е разкаянието на пробудената съвест да е принудило този "народен закрилник" да приеме монашеската схима и ново име – Олекса - малко преди смъртта си? Оттук и името Александър, което влиза в историята...

     Има обаче очевидно объркване с имената в руската история, като правило те са в "славянската" си транскрипция. Ярицлейв, син на конунга Валдемар, става Ярослав, син на княз Владимир. Богорис става Буреслав, след това Святополк. Имената се променят с изненадваща лекота, както и самата история. Но има "Сага за Свети Олав", където Рус и нейният народ изглеждат много по-правдоподобно. По-честно, най-малкото

     Александър Невски бил усърден наместник. Знаел, че дават морков за вярност, но тояга за своеволие, с една дума, живеел според Ясата на Чингиз хан. Майка Русия също е живяла по нея по време на татаро-монголското иго. "Татарската чест е по-лоша от злото", казвали русите, но не можели да сторят нищо лошо, защото Законът си е Закон и той бил един и същ за всички по онова време.

     "Татарската чест" не била лесна, изисквала истина и честност от всички...

     Още по-озадачаващ е фактът, че Алискандер става светец на Руската църква, докато не е християнин! Той не е можел да бъде православен. В най-добрия случай католик, като другите принцове, братята му... Тук няма какво да се каже, защото това дори не е случайна грешка.

     Да, Киевска Рус и например Зелена Рус са руски държави, те били управлявани от представители на същата династия, но между тях не е ставало въпрос за духовно единство. Те са били различни страни, с различни духовни култури. И въпреки че думата "Рус" се отнася до земите на Рюрикови, тези земи не са етнически свързани: русите тогава говорят на различни езици, буквално и преносно. Управници и население. Например във Владимиро-Суздалска Рус варяжките владетели и угро-финските народи, като марите, мордвините и комите, се наричат руснаци. В Новгород е имало варяжки владетели и венеди, имало е и вепси, фини, карели, които са говорели на собствените си езици. Тверското ханство е било обитавано от тюрките, още един език на Русия. Етническата й палитра била пълна с акварелни тонове, които едва се различавали в слабо населената земя. Отнело време всички тези езици да се "смесят" и руснаците, образували една страна, да започнат да се разбират помежду си. Това щяло се случи чак през 15 век.

     В Киевска Рус, напротив, живеело хомогенно население, диалектът там се получил различен, имащ ярка тюркска основа... той е забравената "ридна мова" на украинците. Такъв "детайл" заслужава внимание. Княз Даниил Киевски, руски крал, последен дошъл да се поклони на Батий, което показва, че интересът на папата към Изтока е изчезнал, че католическата църква е обърнала гръб на киевския цар в момент на опасност и той не е имал друг избор освен да си спомни "татарския" монотеизъм и език.

     В тази връзка историята на светите Борис и Глеб, на които Русия е посветила много църкви, е особено интересна и показателна. Това са първите руски светци, по-малките синове на киевския княз Владимир, покръстителя на Рус, които са убити през 1015 г. по заповед на по-големия брат Святополк... Такива са данните на енциклопедията, но колко много и колко умело прикриват те.

     Първо, самото кръщение на Киевска Рус е католическо, което е безспорно. Заради него княз Владимир е канонизиран за светец на католическата църква! И той не е единственият.

     Второ, те прикриват делата на сина му (осиновен племенник), княз Святополк, който се опитвал да пренесе идеята на славизма по-далеч на изток, в която се чува ехо от политиката на гърците. Този руски княз е първият русин, нарекъл себе си славянин. Но католически славянин! Той е наречен Окаяния, осмиван и неподкрепен дори от братята си, Борис и Глеб, за което те плащат с живота си, но отново стават светци на католическата църква. Борис е известен в Рим от 1071 г. като Роман Русский, а Глеб като Давид Польский (това са техните църковни имена).

     Оттогава политиката на Киевска Рус е в треска със смяната на всеки владетел, назначен от папата. Държавата, която се отказала от традициите си за наследяване на трона, сега била отворена за всякакви ветрове и урагани, като кораб в океана, който е загубил руля и платната си. Идеята за славянството пускала корени и държавният език, корелиращ с политиката, постепенно се променял. Това продължило векове.

     В началото на 13 век границата на християнския свят лежала близо до Киев, или по-скоро на десния бряг на Днепър, след което се преместила на запад. Тя нямало да дойде в североизточната част на Европа до шестнадесети век, когато Църквата ще завърши инквизицията и мисионерите на Рим отново ще обърнат погледа си на изток. Идвали векове на спокойствие и Ярослав и Юрий Долгорукий разчитали на тях. И тези, които стояли зад тях. Тези векове позволили на династията Рюрикови да завърши своя мандат в историята.

     Срок, отпуснат от Бога до Иван Грозни.

     Заедно с Рюрикови продължила и епохата на арианството и сега то се нарича старата вяра в Русия. В други региони на Русия имало "вяра в храста" от незапомнени времена и тя е запазена, все още се помни от потомците на угро-финските народи. Там, на север, също нямало християнство, знаели за него от слухове.

     Показателна е така наречената „Правда на Ярослав“, появила се в началото на XI век след победата над брат му Святополк и възкачването му на престола в Киев. Святополк бил привърженик на "католическото" славянство в Рус, разчитал на помощта на тъста си, полския крал Болеслав, и претърпял поражение. Ярослав, князът на Новгород, който защитавал позицията на арианството, бил негов противник, подпомаган от норманите. Тези, които сами се борили срещу християнството, навлизащо в Скандинавия. Сблъсъкът на два мирогледа, западен и източен, се чете много добре в "Правда"-та на Ярослав, в неговата политика.

     Ярослав Мъдри управлявал мъдро, но бил ли е християнин? Разбира се, че не. Както е известно, той строил градове в арианската Русия, там търсил и намирал подкрепа. С укази укрепвал мостовете между регионите на Русия, обединявал ги в една държава. Усилията на владетеля били частично успешни, но краткотрайни, въпреки това арианската вяра стояла непоколебима при него.

     Староверците, или руското арианство, е абсолютно непознато за науката явление в духовния живот на Русия. Малко хора изобщо знаят за него. Въпреки това... Съпругата на Алискандер хан е "староверка", той се отказал от християнската партия, въпреки че папа Инокентий IV уверява Алискандер в писмо от 10 февруари 1248 г., че баща му, княз Ярослав, се е заклел да приеме новата вяра преди смъртта си. И синът, видите ли, трябва да стане християнин, за да "намери мир и слава под сянката на Западната църква". В писмото се казва още, че той "трябва, като верен пазител на християните, незабавно да уведоми рицарите на Ливонския орден, ако татарите отново тръгнат към Европа".

     Отговорът към папата бил кратък: "... ние знаем истинското учение, но не приемаме вашето и не искаме да го знаем." С него, с този отговор, започват новите "тайни на руския двор". Тайни, които хрупат по зъбите ти като камъче, попаднало в хляба с брашното. В него си трошели зъбите, измисляйки "полуарианство", гръцко кръщение или нещо друго. Няма и няма следи от гръцко християнство в Киевска Рус. Съвсем.

     Това отбелязва и Карамзин, който казва: "Даниил (руският княз) няколко пъти се сприятелявал и скарвал с папата. През 1249 г. той изгонил епископа Алберт, когото папа Инокентий изпратил да бъде глава на духовенството в Русия“.... Така, оказва се, че четат и други страници от историята на Русия. Папата, а не гръцкият патриарх, благославял главата на Руската църква. Ето го, камъчето, хрускащо по зъбите, но упорито не го забелязват.

След Х век Скандинавия и Киевска Рус живеят под погледа на папата...

440/211




Гласувай:
4



1. mt46 - ...
28.05 21:14
Винаги е имало връзки, взаимоотношения, влияния между Изтока и Запада. Това разделение е относително...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1142183
Постинги: 414
Коментари: 5156
Гласове: 4416
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031