Прочетен: 391 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 23.12.2023 14:46
Знам, таварищи, че ще запеете дружно "широка халка мая радная", но вазелин, който да облекчи болките ви, няма открит. Няма открит!
Затова и реших да я разбия на отделни постинги. Щете - не щете, ще четете. Преводът е от мен. И така...
РАФИС САЛИМЖАНОВ. ВЕЛИКИЯТ ЕЗИК НА ТЮРКИТЕ.
Писателят, философ и драматург Рафис Салимжанов предлага на читателското внимание сатиричната повест-есе "Великият език на тюрките". Тя свързва заедно по един изключителен начин философия, история, езикознание, поезия и хумор.
"Татарско книжно издателство", 2017 г
Вместо предговор:
Тази книга определено няма да се хареса на доста хора. Тя преобръща представи, с които живеем вече стотици години. Представите ни за славянския език, за славянската история, всъщност за всичко, което сме свикнали да наричаме "славянско". Непредубеденият човек ще разбере за какво всъщност става дума още от първите редове. Нека тези, които с пяна на уста защитават наученото в училище просто да не я четат. Като преводач твърдя, че от написаното тук вярното е поне деветдесет процента, ако не и повече. Нямам за цел да влизам в персонални спорове, нито в обществени дискусии. Предварително умолявам нежните и лирични "славянски" души да подминат четивото. Тези, които смятат, че "татари" е име на малки жълти човечета, с които може би някога и да сме имали нещо общо там някъде преди хиляди години, но е било много отдавна и днес българи сме само ние, защото тук е България - ще помоля да си представят какво е насила да те карат столетия наред да се наричаш с нещо сто пъти по-обидно от нашето "мангал" например. Като това е и задължително условие, за да бъдеш допуснат за печат, до образование, да те приемат легитимно в най-лицемерния смисъл на тая дума. Все пак в това направление има известен прогрес - вече у немалко "татарски" автори на повърхността избива българското и, слава богу, не се цензурира толкова силно. Иначе тази повест не би видяла бял свят.
На тези с пяната на устата напомням: думите българин, български и България не са "запазена търговска марка". Днешните "татари" са се наричали българи хиляди години преди кан Атилкесе Аспарух Маджар Дуло да поиска да възвърне на българите тази част от Европа, където живеем ние днес. Това обаче е друга история...
За улеснение на читателя ще оставя думите "татарин", "татарски". Като че ли е още рано да приемем, че българите не са говорили само един език във времето, трудно се преглъща и фактът, че един от тези езици е прекалено близък до този на днешните турци. Нека ви успокоя: това с езика "български тюрки" не е от вчера и за много време този език е бил говорим официален за аристокрацията в целия свят, който днес наричаме Запад. Както и за Русия, разбира се. За много, много дълго време. И така, пожелавам приятно и ползотворно четене на всички българи извън горните групи.
ВЕЛИКИЯТ ЕЗИК НА ТЮРКИТЕ. РАФИС САЛИМЖАНОВ (Повест-есе)
"В индоевропейското езикознание е прието да смятаме, че за две хилядолетия напълно се променя лексикалният състав на всеки език. Видимо тази теория е приемлива за индоевропейските езици. Тя обаче далеч не е приемлива за всички езици по света, тъй като не отчита специфичните особености на езиците от другите езикови семейства... Ако в индоевропейските езици за сравнително кратко време коренно се е изменила езиковата структура, морфологията, както и лексикалният състав, то тюркските езици през същото време не са претърпяли сериозни изменения. Според нас това е обяснимо с достигането на по-високо ниво на развитие на граматиката преди този период в тюркските езици, създали са се граматически правила без изключения, езиковият строеж и характеристиките им са изкристализирали. За разлика от индоевропейските езици тюркските са аглутинативни, без предлози; коренът на думата не се променя, не се променят и суфиксите; фонетиката се подчинява на законите на синхармонизма, ударението е винаги фиксирано."
Акад. Абрар Каримуллин
"Който обича народа си е длъжен да го води на баня". Хайнрих Хайне
Кхъ-кхъ.... Неудобно е някак да се каже такова нещо... Казват, че....
Ако вярваме на тия учени...
Изглежда, че "дъра-бърският" език - "татарският" и тюркските езици, наричани "дърабъра" от думите тара (разчесвай) и бара (върви) са на 10-15, а може би и на 25-30 хиляди години!
Не може да бъде!
Да си по-древен от древните гърци, от древните римляни, от древните китайци, от древните индийци... И дори от древните евреи, мъдрите дъщери и синове на Сион?
Вие какво, да не сте преяли с блини? (тюрко-"татарската дума белен)
- Това е несериозно!
Така каза "Врелият-И-Кипелият" във филма "Операция ЬI и другите приключения на Шурик".
Режисьорът на този филм Леонид Гайдай успя да намери точно този типаж, на чийто гръб се крепи Русия.
Не от години, а от столетия.
И говорят врелите-и-кипели, учени и недоучени, защото да си "врял и кипял" само по себе си вече е като да бъдеш академик:
- Това са дивотии и пустословия! (пустяки)
Обаче... Пустословия... Пусто?
Буш? Това не е ли отново "дъра-бъра"?
"ДЪРА-БЪРА" В ЦАРСКА РУСИЯ
Уф... Многострадален ти, наш тюрко-"татарски" език...
Като разговаряха на твой диалект, хората основаха Русия и нейната държавност. (Улусът на Джучи и Златната Орда).
После те навряха в ъгъла (тупик, от тюрко-"татарското" төп, пън), опозориха те (ошельмовали, от тюрко-"татарското" чәлмә, не кради), впримчиха те (заарканили - от тюрко-"татарското аркан) и в края на краищата те превърнаха в "дъра-бъра" - синоним на неразбираемото и безсмисленото.
Преди революцията с теб се занимаваха сериозно само няколко руски учени-тюрколози. И...
Стотици царски жандарми, които търсеха в средите на тюрко-"татарските" интелигенти "пантюркисти".
Това беше поредната (очередная, от тюрко -"татарската" дума чират) много смешна руска приумица (байка - от корена бәет, бәян, стихотворение) за новите врагове на империята.
На въдицата на руската псевдограмотност се хванаха много пламенни (ярьiе - от тюрко -"татарското" яру - да разбия) шовинисти, пък и много обикновени хора. В Русия не се намери веселяк от типа Настрадин Ходжа (хужа), който да им каже:
- Господа! Ако искате да търсите толкова надълбоко, бръкнете си в носа! Собствено, не е ли време да хванете и накажете ГЛАВНИЯ ПАНТЮРКИСТ НА РУСИЯ? Защо през цялото време преследвате второстепенни персони?
Чувам гласовете на вчерашните и днешните "Врели-И-Кипели", от Пуришкевич до Жириновски:
- Кой е този ГЛАВЕН ПАНТЮРКИСТ НА РУСИЯ? Да се арестува!!!
- Да бъде окован! (окови - кандальi, тюрко -"татарска" дума)
- Хвърлете го в затвора! (тюрма - тюрко -"татарска"дума)
- Пратете го в Сибир! (тюрко -"татарска" дума)
- Или в Монголия! Къде е, къде е?
- А знаете ли кой е ГЛАВНИЯТ ПАНТЮРКИСТ в тая загадъчна страна, вечно обвита в мъгли? (туман, от тюрко -"татарското" томан или тумен, десет хиляди).
- Кой е той?
- Това е великият и могъщ руски език.
(Не е за вярване, но дори думата велик произлиза от тюркското олуг с помощта на представката в-олуг).
- Я отивайте на баня! Да не сте преяли с блини (белен, тюрко-"татарска") или юфка (лапша - от тюрко -"татарското" (ләпшә)?
Не вярвате, нали? Аз също не вярвах... Смеете се? Аз също се смях. И не по-малко (ничуть - от тюрко-"татарската"дума чүт) от вас.
А сега кротко и полека, без да се палим - "с хладно внимание", както казва великият руски мъдрец Ю. М. Лермонтов - да погледнем корените на думите в руския език.
Това е полутюркски език! И така...
Погледнете... Помислете и пресметнете!
По най-скромни изчисления, както днес говорят дори и най-сериозните специалисти, не по-малко от една трета от речниковия запас в руския език се пада на тюркско-"татарските" думи, тоест от запечатаните, консервирани с представки и наставки в руския език корени на същия този "дъра-бъра".
Впрочем... Добре... Ще започнем поред (махаме представката по- и от прелестната руска дума порядък остава корен, който произлиза от тюрко-"татарската" дума рәт ).
Тюркските корени са се влели в руския език и е трудно дори да ги разпознаем; много тюркизми са скрити; те отдавна са гримирани, преоблечени и преобути с помощта на руските представки и наставки.
Ние сме "невинни"!
Такъв ни е езикът. Той стои в самата основа, във фундамента на руския език.
Харесва ли ви или не, той се е окопал там от незапомнени, видимо, времена; още от времето на Атила, а може би още преди него, по време на тюркските каганати, които не познава, а по-точно се прави, че не познава "врялата и кипяла" руска история.
Между другото постъпва правилно - ако родната история признае това, ще й се наложи да съобщи, че на мястото на днешната необятна Русия е имало не някакво приказно кралство и митично царство Русь, а десетина големи и малки тюркски държави с всички произтичащи от това последствия.
Елхички-метлички! (от тюрко-"татарската" дума мәтәлчек)
Тогава ще трябва да изучаваме историята на Русия като започнем с изучаването на историята на тези държави, където са живели, по руските разбирания, не точно народи...
А... "Чуждородци"!
Между другото, да бъдеш дълго време "чуждородец" на родната си земя е било възможно само в Русия.
Добре, сега си говорим за друго...
Тюркизмите в руския език са толкова много, закрепили са се толкова здраво и дълбоко, че това без каквито и да било други аргументи доказва мащаба на разпространение на "дъра-бърския" език в древния свят.
Да, скъпи господа. Такъв ни е езикът - "дойде самичък" от дълбините на хилядолетията..
Както е казал руският мъдрец Маяковски, "в нашите къщи се появи водопроводът, който още робите в Рим са направили". Говорим си обаче за времена, в сравнение с които робите на Рим са наши съвременници.
Още нещо. Не ние сме пантюркисти. Светът е бил пантюркистичен...
Там, в бездънния океан на стотиците векове! Светът е бил създаден така от Бог... Или от Природата. Претенциите си отправяйте към тези Начала...
Днес в света са живи 35 тюркски езика, на които понастоящем говорят около 200 000 000 души; от Татарстан до Ирак, Индия, Иран, Китай; от Якутия до Северна и Южна Америка. Географският ареал на тюркските езици заема просто гигантска територия - почти цялото земно кълбо. Забележете, това не е днешният английски, разпространен благодарение на съвременната интеграция; това е древният език - и той е бил не по-малко вездесъщ в планетарен мащаб.
От дълбините на студените, непознати хилядолетия на ледниковата епоха идва този непризнат език...
Сядаш да изучаваш историята на Древния Изток, Древния Египет, фараоните, шумерите, етруските, гърците, римляните...
И потъваш във вековете... И...
Боже мой!
И се натъкваш на тюркски думи!
Боговете на древните Уту (бог на слънцето).
Ану (Ана), Атад-Анад ("дъра-бърските" ата-ана), богът-баща и богинята-майка.
Великият Бог на върха на Ия, което значи стопанин (хозяин - от тюрко-"татарското" хужа) на небесата. В древните тюркски митове "ия", т. е. "хазяи" съществуват навсякъде - има Хазяин на водата, Хазяин на гората, Хазяин на небето, Хазяин на дома - Су Иясе, Урман Иясе, Кук Иясе, Йорт Иясе, Абзар Иясе.
(Някои недопребити пантюркисти твърдят, че от това "ия" произлизат и имената на страни като Рус-ия, Франц-ия, Англ-ия, Армен-ия. Твърдят също, че от този корен е и руското местоимение Я (аз). Ние обаче не вярваме. Как да вярваш на такава нелепица? (белиберда в оригинала) "Епосът за Гилгамеш"... Кьiлу... Кылмыш… (правя, сътворявам) Древните градове-държави Ур, Ур артьi (Урарту).
Анализът на старите шумерски клинописни текстове, провеждан от много учени, показва, че по-голямата част от шумерските думи буквално повтаря тюрко-"татарските", понякога съвпадат и цели фрази. По-долу представяме сравнение на един тюркски език - днешният карачево-балкарски и старият шумерски, който е бил в употреба преди 3500- 4000 години.
Шумерски думи Карачаево-балкарски думи
Аз - малко Аз - малко
Абаме - старейшина Аппа - дядо, аба - баба
Баба - прадядо Баба - прадядо
Габа - гръд Габара - грейка за тяло, сутиен
Даим - постоянно Дайьiм - постоянно
Ме - аз Мен - аз
Му - той Бу - той,този
Не - какво Не - какво
Ру - забивам Ур - забивам
Ер - воин Эр - мъж
Ту - да роди Туу - да роди
Ед - излез Ет - мини, премини
Туд - роди се Тууду - роди се
Чар - кръг Чарх - колело
Гуруваш - слуга Карауаш - прислужница, робиня
Гаг - правя нещо от раз, бързо, отведнъж Къакъ - същото значение
Сиг - удар Сокь - бия
Уш - три Юч - три
Уд - огън От - огън
Узук - дълъг Узун - дълъг
Туш - сядам, премествам се надолу Тюш - същото значение
Ешик - врата Эшик - врата
Аур - тежест (аурум - злато, латински) Ауур - тежест
Жау - враг Жау - враг
Жер - място, земя (жерав, Жеравна...) Жер - място, земя
Егеч - сестра Эгеч - сестра
Ор - жъна Ор - жъна (урожай)
Кал - да оставам Къал - да оставам
Кьiз - девойка Къьiз - девойка
Куш - птица Къуш - птица (сравни - Къш!)
Уат - да разбивам Уат - да разбивам
Жарьiк - светло (жар,жарава) Жарьiкь - светло
Жаз - пиша Жаз - пиша
Жюн - козина, вълна Жюн - козина, вълна
| Жол - път | Жол - път |
Жьiр - песен Жарым - половина Жарьiм - половина Чолпан - звезда Чолпан - (Венера) |
|
| Чибин - муха | Чибин - муха |
| Ирик - скопен овен Ирик - скопен овен | |
| Кур - създавам, Кюре - греба, Кору - пазя, охранявам Кадау - запор, възбрана |
Къур - съоръжавам, Кюре - греба, Къоруу - пазя, охранявам Къадау - запор, възбрана |
Сан - число Сан - число, сана - смятам, броя
Ики - две Эки - две
Буз - чупя, троша Буз - чупя, троша
Юз - късам, разкъсвам Юз - късам, разкъсвам
Сюз - цедя, изцеждам Сюз - цедя, изцеждам
Ез - сам Ез - сам
Алты - шест Алты - шест
Ел - смърт Ел - умирам
Ул - род Ул - син, потомък
Сен - ти Сен - ти
Съвпаденията са много, над четиристотин. Приведените тук са напълно достатъчни, за да се убедим в родството на шумерския език с карачаево-балкарския, т. е. един от "дърабърските" езици. (А. Алишев. "Карачаево-Балкарский мир", юли 1993 г.)
"ДЪРА-БЪРСКИЯТ" ЕЗИК В СССР
"Неисторичен език". Така завоалирано бяха определени мястото и ролята на тюрко-"татарския" език в СССР.
Основоположник на този възглед беше не кой да е, а корифеят на всички науки, геният на човечеството, великият вожд и учител, великият интернационалист, почетният пионер, почетният комсомолец, почетният академик, бащата на народите, величайшият гений на всички времена и народи, великият вожд на съветския народ, вождът на световния пролетариат, продължителят на делото на Ленин, великият майстор на смелите революционни решения, знаменосецът на комунизма, преобразувателят на природата, великият кормчия, великият стратег на революцията, великият маршал на Съветския съюз, великият генералисимус на Съветския Съюз, ненадминатият пълководец на всички времена и народи, найдобрият приятел на учените, най-добрият приятел на физкултурниците, най-добрият приятел на писателите, най-добрият приятел на учителите, доячките,механизаторите, колхозниците, великият приятел на жените, художниците, миньорите и актьорите, също така и на водолазите и на бегачите на дълги разстояния...
Уф...
Това още не е всичко! Станете и да запеем всички заедно:
Мой Сталин, приятелю скъп и учителю,
към теб милиони протягат ръце.
Ти пръв си от първите в труда и борбата,приеми нашите най-добри чувства от сърце! (В оригинала первьiй из первьiх - от тюрко-"татарското" бер, един).
Скромен е бил другарят (товарищ)...
(Някои недопребити тюркомани твърдят, че дори тази любима на Сталин дума - товарищ произлиза от тюрко-"татарските" туар и иш. Сложиха им печат "Не!")
Погледнете документалните кадри с нашия скъп "таварищ": връх на скромността и даже мъничко (чуть-чуть - от тюрко-"татарското" чүт-чүт, същото значение) строг.
Ах! Колко е скромен!! Най-скромният !!!
Даже... Стеснителен такъв, от излишна, умопомрачителна, феноменална скромност!!!
За да не забравят и да знаят хората, че той е въплъщение на самата скромност, по спомените на Хрушчов Сталин собственоръчно дописал към биографията си думите:
"Майсторски (от тюрко-"татарската" оста - уста, майстор) изпълняващ задачите на вожда на партията и народа, имащ всичката поддръжка на съветския народ, Сталин не допуснал обаче върху работата му да падне и сянка (оттенък-от тюрко"татарското" төн, нощ) от самомнителност, самолюбие и главозамайване."
После можем да вземем тамбурата (думбьiр от тюрко-"татарски") или гуслата (от тюрко- "татарската" гөслә) или кобзата (от тюрко-"татарската" кубыз) и да попеем за едничкия-единствен път, по който са можели да вървят всеки и всички във времето на най-чудесния Йосиф Прекрасни в СССР:
Всички чака ни едничък път - ай-яй-яй, ай-яй-яй...
Първо ставаш пионерче, ай-яй-яй...
А пък после комсомолец, ай-яй-яй...
След това колхозен член (колективно стопанство - хазяйство, от тюрко- "татарското" хужа). Ай-яй-яй...
И после...
- Не можахме да те приемем в колхоза, ти вече искаш да напуснеш нашия колхоз ли?!
Ай-яй-яй...
- Разбира се, че можеш да напуснеш доброволно! Да, да! При нас не е буржоазната, а социалистическата, най-широката (от тюрко-"татарската" иркен, ирек) демокрация,
каквато няма никъде другаде! От колхоза отиваш право в тюрмата! (тюрко-татарското төрмә ). Или пък... в глухите лесове на Сибир (от тюрко-татарското Себер).
За него са пяли една тъжна песен някои руски дървосекачи край огъня:
Другарю Сталин, вие сте толкова учен,
разбирате и от езиците другострански.
А аз съм прост съветски заключеник,
мой другар тук е само вълкът брянски. (вълк - от тюрко-"татарското" буре, бирюк)
Корифеят на науките "на око" определил, а окото му било като от елмаз (тюрко-"татарската" дума алмаз) - на каква възраст е нашият език.
При управлението на този величайший гений на всички времена и народи като двуглав орел разперил криле великият и могъщ руски език. Край него се виели като соколи (от тюрко-"татарското" сук кул) и като орли, горди (от тюрко-татарското горур) и важни птици - езиците на съветските съюзни републики.
На грузински език (на който понякога пророкувал този планински орел) са разменяли мнения за строителството на социализма и комунизма самият другар Сталин и близкият му приятел другарят Берия, също и много от любимите му таварищи - Орджоникидзе и Енукидзе. И още много и много другари (таварищи).
Докато не ги "покосил" (коренът кося, от тюрко-"татарската" дума кисү) техният любим приятел и другар, "най-човечният човек на света" (така пишело за него всеки ден във вестниците) Йосиф Джугашвили - Сталин.
Езиците на съюзните републики бяха, разбира се, богатирите, не ние! Например нашият "татарски"език"... Който не беше достоен дори да стои редом с езиците на съюзните републики, още по-малко до великия руски език... Още по-малко до грузинския, който говореше ястребът... Той беше "неисторичен", нашият език!
Мааалък! Мъничък-мъничък! Врабче, славейче, птиченце!
С две думи "чито-грито", както пееше за най-мъничкото птиче Вахтанг Кикабидзе във филма "Мимино": (правилното е чито гврито, чито маргалито: птиченце-мъничко, птиче бисерче - бел.прев.)
Удзиро зеца замбахис периТу милхинс вмгери
Ту севдианоб маинца вмгери
Ме ра мамгеребс?
Колко хубаво, че тази "чито-гритност" усещаше и планинският орел... Който летеше толкова високо над страната...
И понякога...
Падаше толкова ниско!
Да, и така ушиха на нашето мъничко птиче в Казан тюбетейка. (От едната важност: национален език е все пак.)После пратиха птичето да си играе в детската градина за "неисторични езици" на автономните републики:
- Иди, полети си там... Ето го марийският език - трака сред дърветата... Чувашкият лее славееви трели на полянката (от тюрко-"татарската" алан и представката по-; по-алан). Удмуртският и мордовският се надвикват като две заблудени кукувици (от тюрко-"татарската" күке)... И ти махай там с крилца, изпей им песничка на твоя си птичи език... И не пречете на нас, важните птици; ние тук ще ви напишем историята!
ПАНТЮРКИЗЪМ И ПАНСЛАВИЗЪМ
В едно недалечно минало при царя-бащица за "пантюркизъм" вкарвали в затвора. Разбира се, щафетата за борба с "пантюркизма" от царските служби пое гигантът на формализма и познатият до сълзи унтер-пришибеевизъм другарят Сталин... И сега някои псевдопатриоти в Русия следват стъпките на този главен "Врял-И-Кипял" на всички времена и народи и усилено търсят "пантюркисти"... Не търсите където трябва, господа-таварищи...
Казвам ви... Бръкнете в носовете си! Не е етично?
Да, разбирам - в това няма много етика и естетика. Само напомням, че хората понякога търсят у другите това, което притежават в излишък.
В Русия никой още не е затварян за панславизъм. А би си струвало! (в оригинала е думата ведь, от тюрко-"татарската" бит).
Панславистите и славянофилите така размътиха главите на честните руски граждани, че в крайна сметка забъркаха пълна каша (запутать, без представката за- остава тюрко-"татарската дума бутау) по въпроса за произхода на руския народ и език, така жестоко (от тюрко- "татарската" дума жесть - жиз, металът мед) излъгаха всички, че бедният руски мужик се превърна в "Иван, не помня рода си", а руският език - в незнаещ откъде идва и къде са корените му.
За капак на всичко с безкрайни хвалебствия те окончателно развалиха руския човек. Ти си славянин - значи си по-добър от всички други. Нищо повече не ти трябва. Стой и си мълчи!
ОТ КНИГАТА „СЕРДИКА, СРЕДЕЦ, СОФИЯ“, 197...
За цар Ивайло (Epic · DM Production)
