Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2023 14:23 - Хетският език, Вячеслав Всеволодович Иванов, част 6
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1901 Коментари: 10 Гласове:
6

Последна промяна: 26.03.2023 18:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

     За установяване на относителната хронология на развитието на количествените редувания в хетския език са показателни съотношенията между двата типа глаголи със суфикс *-es. Към първия тип са принадлежали глаголите със спрежение на -mi, в които коренът има нулева огласовка, а суфиксът - огласовката *e, например lukk-esh- "осветявам, развиделява се", park-esh- "повдигам се, изкачвам"; за общоиндоевропейския характер на този корен свидетелства отразеният в хетския език общоиндоевропейски глагол wesh "обличам", който от етимологична гледна точка (но не и от сихронична) се дели на корен *w плюс суфикса *-es. Към втория тип спадат глаголите на -s- от спрежението на -g/hi, в които коренът има огласовката *e, а суфиксът е с нулева гласна, например ed-s- > ez- (от ed- "ям"), сравнби основата tep-s-, представена в редица отглаголни производни (tep-u- "малък") и т. н. Това закономерно съотношение показва, че в хетския език са се запазили древните индоевропейски двучленни основи, където огласовката на корена (определяна на свой ред от древното място на ударение) автоматично е определяла огласовката на суфикса (сравни аналогичните биноми, изследвани в материала по индоевропейското именно словообразуване на Е. Бенвенист). Това правило обаче се е спазвало само в най-древните отглаголни производни на -esh-, не и в отименните производни на -esh-, възникнали в по-късен период. Така и глаголното формообразуване, и глаголното словообразуване свидетелстват за постепенното отмиране на количествения аблаут.

     С този факт можем да свържем това, че от двете форми на древни именни биноми хетският език като правило запазва само едната, например taru < *doru "дърво" и genu < *gen-u "коляно". В много от тези биноми, станали вече неразложими в хетския език, се съхранява древният тип връзка между огласовката на корена с тази на суфикса, но вече не като действащ принцип, а като мъртъв архаизъм.

     (Нека си спомним, че думата за дърво в тюркските езици е терек. Пак съвпадение, нали; бел. моя).

     По-отчетливи следи от количествени редувания се откриват при натрупването на няколко именни суфикса, особено в именното склонение, сравни например редуването -atar (суфикс за формата на именителен и винителен падеж ед. ч.) : -аnn- < *аtn- (във формите на косвените падежи, в които към този суфикс се присъединяват падежни окончания и във връзка с тях гласният звук в суфикса се редуцира), например именително-винителен падеж ед. ч. papratar "ритуално оскверняване", в родителен падеж ед. ч. е paprannas. В хетския език е отразено противопоставянето на съществителните имена на -i и на u (от типа assu "благо, добро"), които нямат количествени редувания в суфикса, предхождащ окончанието и прилагателните имена на i и на u (assu- може да бъде и прилагателно име; в този момент се сещам как се нарича водата в тюркските езици - su. Съвпадение?), които декларират количествени редувания в суфикса, сравни от една страна assu "благо", в род. падеж assuwas (с редуване на u : au в основообразуващия суфикс за прилагателно име). Сходно противопоставяне на двата типа основи на i и на u се наблюдава и в други индоевропейски езици; хетските факти представляват сериозен интерес за изясняване на относителната хронология за развитие на прилагателните като особен именен клас, характеризиращ се с горепосочената формална разлика.

     Възможно е отразяването на количествените редувания в именното склонение да се предполага в в парадигмите на кореновите имена от типа kir "сърце" (сравни pir "дом"), където основата на именително-винителния падеж (и местния падеж, равен на чистата основа) има вероятно дълга гласна (виж по-горе интерпретацията на kir като *ker), а формите на косвените падежи имат коренова гласна а, сравни дателно-местния падеж kardi (сравни с parni), където а може да се търси или в нулева степен, или в степента *о (табл. 9). Аналогичните количествени редувания, в които заедно с основната степен (*о > а) или нулевата степен (съвпадаща в хетския със степента *о), можем да предполагаме за суфикса -ar, виж по-горе за морфемите от типа uddar "дума, слово".

     В хетските коренови морфеми, на които в другите индоевропейски езици съответстват корени с дълги гласни в основната степен на огласовката, съгласно ларингалната хипотеза следва да предполагаме съчетание на краткия гласен *e (или *o) с последващ ларингален; редуванията, в които участва този кратък гласен звук, не трябва да се отличават от редуванията, в които участват кратките гласни в другите корени. Към тия корении следва да причислим индоевропейския корен със значение "слагам, поставям" (древноиндийският dha < *dhe), представен в хетския език от глагола te-. В нулева степен на огласовка този корен се вижда в итеративната форма zikk = t-sk, сравни итератива azzik = at-sk (от ед- "ям; еда е храна, ядене) и т. н. (нулевата степен на огласяване или функционално съответстващата и огласовка а е била характерна за итеративните форми на -sk). (Итератив е трети вид на глагола освен свършен и несвършен; характеризира действие с повтарящи се стъпки, бел. м). Следователно в нулевата степен на огласовка този корен се намира напълно обезгласен, както корените от типа CVC. Според този вариант на ларингалната хипотеза, който отнася всички индоевропейски корени към типа CVC, хетският -te сочи към по-древния *dheH-. Вниманието ни обаче привлича това, че дългите гласни се откриват в такива корени от типа CV, в които след гласната в корена е следвал ларингален глаголен суфикс, сравни хетските форми teg/hg/hi "поставям, оставям", teg/hg/hun "поставях" (i в основата dai-, намираща се в някои форми, където отстъства g/h, би могла да се смята за друго отразяване на същия ларингален звук. (Да смятаме, че званието (или титлата ) тегин/текин е индоевропейско? Семантиката в случая е доста сходна според мен, нека видим още; бел. моя). Затова появата на дълъг гласен в корените от тип CV би могла да се обясни с влиянието на изчезналия ларингален звук, който не е влизал в състава на корена, а е бил суфикс за глаголна форма. С други думи, фонологичното развитие от вида *eH > е е имало място не в границите на корена, а при слепването на две древни морфеми, границата между които се е загубвала при отпадането на ларингалните звуци; хетският език още пази тази граница във формите, в които ларингалният се отразява като g/h.

     Фонологичните изменения, осъществяващи се при стиковането на морфемите, довели до появата на редица явления от типа вътрешно сандхи (тоест морфологично прекодиране на последователността от фонеми при стиковането на морфемите), които отбелязахме по-горе. Към тези явления се отнася промяната в последователността "носова фонема плюс s" в последователността nz, сравни аломорфа -zipa на именната основа -sepa, виждащ се във формите от типа Daganzipa-; от едната страна е dagan "земя" (в която носовата n показва носовата архифонема *N), от другата страна е Hantasepa- ("канесийското" или хетското име на бога, образувано от g/hant "чело". Към явленията на вътрешно сандхи се отнася също изменението w > m в глаголните и отглаголните форми в позиция след крайния u от предходната морфема.

     При стиковането на две морфеми в именните форми се откриват две еднотипни асимилативни изменения в последователността на фонемите: акцесивното съчетание *kt се променя в *tt, сравни lutta "прозорец" < *luk-ta; групата *tn се променя в nn-, сравни -nn- < *tn в съществителните форми на -atar като papranas, род. падеж от papratar (отсъствието на такава промяна във формата g/huitnas, родителен падеж от g/huitar "животински свят" и в думата udne "земя" показва, че тя се е извършвала само при определени морфонологични условия. Промените *kt > tt и *tn > nn от фонологична гледна точка могат да се обяснят с нарасналата роля на сдвоените (джеминирани или напрегнати?) съгласни, възникнали в хетския език след придвижвания от вида *t > tt. В морфонологично и морфологично отношение промени като тези са интересни като примери за фузия, сравнително рядко откривана в хетското словообразуване и формообразуване, където е водещ принципът на разделноморфността, напомнящ на наличието на ясни граници между морфите в аглутинативните езици.

     Както по-горе отбелязахме, използването на сдвоените съгласни за обединяване на елементите, съчетавани в речевата последователност, видимо се открива и в комплексите от енклитики, които вероятно са се характеризирали с едно общо ударение върху първата дума в изречението, сравни сходните удвоени изписвания на тохарските местоименни енклитики и типологичните паралели във френските и италианските местоимения. В тези коплекси, които можем да сравним и с аглутинативните последователности от морфеме, фонологичният облик на отделните енклитики се е редувал в зависимост от облика на съседните елементи: така частицата, въвеждаща пряка реч, се среща като два аломорфа (war и wa) в зависимост от това, дали след нея следва гласен или съгласен звук. Наличието на такива правила позволява да разглеждаме комплекса от енклитики като едно цяло от фонологична гледна точка.

 

                          7. МОРФОЛОГИЯ НА ИМЕНАТА

 

     Граматичният клас на имената, в който влизат подкласовете на съществителните имена, прилагателните имена и местоименията, от морфологична гледна точка се характеризира със задължителност да изрази в именните словоформи граматичните значения, отнасящи се към падежните категории, числата и рода.

     Родовата категория се образува от противопоставянето на две елементарни граматични значения-грамеми за одушевен (несреден род) и грамеми за неодушевен (среден род). Категорията число се образува от противопоставянето на две елемнтарни граматични значения-грамеми: грамеми за единствено и грамеми за множествено число. Категорията за падеж в новохетския език се образува от противопоставянията на шест елементарни граматични значения-грамеми: за именителен, за винителен, за родителен, за дателно-местен, за отложителен и за творителен падеж. В древнохетския език падежната система видимо е била седемчленна (а не с шест падежа, както в новохетския език), тъй като в нея са се запазили следи от по-древното противопоставяне на направляващо-дателен падеж (Hattusa към Хатуса“) и местен падеж (Hattusi “в Хатуса“), слели се по-късно в дателно-местния падеж, във връзка с което древните форми на направляващия падеж са започнали да се използват като факултативни варианти на дателно-местния падеж или като застинали изрази-наречия. В древнохетския език заедно със седемте падежа в в пълния смисъл на думата (именителен, винителен, родителен, направляващ, местен, отложителен и творителен) е съществувала и звателна форма. За разлика от падежите, изразяващи отношенията между думите в изречението (и съответните извънезикови предмети в някои описани ситуации), звателната форма се използва за описване на отношенията между участниците в самия речеви акт (тоест за описване на самата ситуация, в която се случва общуването). В новохетския език звателните форми на нарицателните имена и местоименията се срещат само в архаичните текстове (например isg/ha-mi “о, господине мой“ в епичните съчинения), в други случаи за същата тази функция се използва формата за именителен падеж. Звателните форми на собствените имена се запазват като остатък, както и в някои други индоевропейски езици, но става очевидно невъзможно да се употребяват функционално като други падежи, което може да се обясни отчасти със смесването на хетските звателни форми на собствените имена с омографичните акадски форми, използвани в различните падежни функции в креолизираните новохетски писмени текстове. През новохетския период броят на падежните форми, различавани в парадигмата на имената, се намалява до шест.

     Протиовопоставянето на шестте грамеми на новохетските падежи може да се опише в термини по три различаващи ги признака: периферийност-непериферийност, насоченост-ненасоченост, обемност-необемност. Признакът на периферийност отличава предметите, на които се приписва странична роля в изказването за разлика от основните (непериферийни) предмети в него. Този признак е характерен за дателно-местния, отложителния и творителния падежи, обединени в групата на периферийните (или конкретни) падежи за разлика от основните (непериферийните), към които се отнасят именителен, винителен и родителен падежи. Признакът за насоченост отбелязва направлението към предмета (винителен и дателно-местен падежи) или откъм предмета (отложителен падеж); отсъствието на този признак е характерно за именителния, родителния и творителния падежи. Признакът за обемност характеризира участието на предмета в изказването в един или друг обем (родителен и дателно-местен падежи). Всяка от шестте падежни грамеми може да бъде описана като набор от три признака, приемащи положителни (+) или отрицателни (-) значения; при това за непериферийния родителен и периферийния дателно-местен падежи признакът за периферийност се явява излишен (0), тъй като те се отличават от всички други падежи по два признака (табл. 7).

 

                                        Таблица 7
image
     При определени синтактични условия противопоставянето на падежните грамеми по тези признаци може да се неутрализира, благодарение на което падежите, различаващи се по един признак, в известни позиции се оказват взаимозаменяеми. Именителният и в винителният падежи, притежаващи общите признаци за непериферийност и необемност, се противопоставят само по признака за насоченост, наличен за винителния падеж, но не и за именителния.Двете хетски конструкции nan attas kwenzi “и неговият баща бие/убива“ и nas attan kwenzi “той убива баща си“ се отличават по това, че в първия случай именителният падеж (attas) посочва само основния предмет в изказването без някакви други допълнителни признаци, докато във втория случай винителният падеж (attan) сигнализира за насоченост на действието на основния предмет в изказването. Насочеността, за която сигнализира винителният падеж, може да бъде, в частност, конкретно направление в пространството, когато във винителен падеж стоят съществителни, обозначаващи насочеността на движението при глаголите за движение (например pai-отивам“). Именителният падеж, който не обозначава никакви допълнителни граматични признаци на предмета, още в древните хетски речникови списъци се е използвал като основна речникова форма за съществителното, което е било възможно именно затова, защото в него се изразява минимално количество от признаците, указващи на синтактичните връзки на предмета. Противопоставянето на именителния и винителния падежи по признака за насоченост се отстранява в съчетанията с глаголите от типа irmaliia “да заболея“, istark “боледувам“, където съществителното име, обозначаващо болния, може да бъде както в именителен, така и във винителен падеж.

     Именителният и родителният падежи, характеризиращи се с общи признаци за ненасоченост и непериферийност, се противопоставят само по признака за обемност, отсъстващ при именителния падеж, но наличен за родителния. Товяа противопоставяне се отстранява в широкоразпространените конструкции, при които родителният падеж, образуван от абстрактно съществително име (например от wastul- “грях“) или от отглаголно съществително име (например rag/hg/huwar “почит“), се поставя във функция, точно съответстваща на функцията на именителния падеж от съответните имена на извършващия действието (например родителният падеж wastulas “греха“ означава „човек на греха, грешник“, родителният падеж nag/hg/huwas “почитания“ означава „почитаемия“ = „почитащият“ и т. н.). Противопоставянето по признака за обемност между родителния и винителния падежи се отстранява в характерните за хетския език конструкции, където два винителни падежа се използват за обозначаването на цялото и на части от това цяло, върху което е разпростряно действието (партитивна апозиция), например antug/hsan ais arg/ha g/huitti-at “и той затвори устата на човека“ (буквално „човека – вин. падеж, antug/hsan – уста – вин падеж ais”). В конструкциите с партитивна апозиция винителният падеж на думата, обозначаваща част от цялото, се използва във функция, съответстваща на функцията на обемния родителен падеж. Винителният и дателно-местният падеж, характеризиращи се с общия признак за насоченост се противопоставят се по признака за обемност, наличен за дателно-местния и отсъстващ за винителния (противопоставянето по периферийност се явява излишно, защото то автоматично се изважда заради противопоставянето по признака за обемност). Това противопоставяне по признака за обемност се отстранява в случаите на използване на винителния падеж във функцията на винителния път, където е възможна паралелната употреба на дателно-местния падеж (например в съчетанията с глагола pai- “отивам“. Дателно-местният и отложителният падежи, характеризиращи се с общите за тях признаци за насоченост и периферийност, се противопоставят по признака за обемност, наличен за дателно-местния падеж и отсъстващ за отложителния. Противопоставянето им може да се отстранява в конструкциите с прилагателни, изразяващи степен на сравнение, където наред с дателния за сравнение се използва отложителен за сравнение. Дателно-местният и родителният падежи, характеризиращи се с общия признак за обемност, се противопоставят по признака за насоченост, наличен за дателно-местния падеж и отсъстващ при родителния (противопоставянето по признака за периферийност е излишно, то автоматично се измества от противопоставянето по признака за насоченост). Това противопоставяне може да се острани в конструкциите, служещи за изразяване на принадлежност, където наред с дателния за притежание се използва родителният притежателен (все пак има разлики между тези конструкции, по-долу ще говорим за тях). Отложителният и творителният падежи, хатактеризиращи се с общите за тях признаци за периферийност и необемност, се противопоставят по признака за насоченост, койте е присъщ за отложителния падеж, но отсъства при творителния. Това простивопоставяне се отстранява в случаите на обозначаване на оръдието или средството на действие, при което творителният и отложителният падежи в хетския език се оказват редовно взаимозаменяеми. Част от посочените по-горе случаи на неутрализация (синкретизъм) на падежните противопоставяния лесно може да бъде описана с помощта на дърво на грамемите (схема 4), построено по същия начин, както дървото на графемите от схема 1. Значението на всеки падеж се разпознава с алгоритъм, последователно проверяващ един след друг различителните им признаци. В позициите на неутрализация значението на падежа може да бъде установено не след три (или две) стъпки, е след две или дори една стъпка. Така в притежателните конструкции съществена се оказва само проверката на признака за обемност, но не и за насоченост, важен за различаването на родителния и дателно-местния падежи в други конструкции. Във всичките позиции, където признакът за насоченост не е съществен, съответстващите падежни двойки (именителен и винителен при глаголите от типа istark- “боледувам“, творителен и отложителен при изразяване на оръдието на действие, родителният и дателно-местният в притежателните конструкции) се показват в качеството си на факултативни варианти на една архиграмема (на схема 4 всяка от тези архиграмеми е изобразена като разклонение на дървото, отбелязано с цифрата 3).

                                 Схема 4.
     image

 

     В конкретните именни парадигми могат да се изразяват не всичките посочени противопоставяния между грамемите на името, защото някои от тях се неутрализират в зависимост от типа на склонението на конкретната дума (за разлика от горепосочените случаи на неутрализация на противопоставянията на значенията, предизвикани от от определени синтактични условия, тук става дума за чисто морфологично неутрализиране на противопоставянията на конкретните форми). Най-слабо и формално изразено чрез грамемите е родовото противопоставяне, защото то се проявява само във формите за именителен и винителен падеж; в имената от среден род противопоставянето на именителния и винителния падеж се отстранява за разлика от одушевените имена (те не са в среден род), където именителният падеж редовно се противопоставя на винителния в единствено число, но не и в множествено, където те често се смесват. Родовите разлики са формално изразени също в малкото на брой съществителни, образуващи форми за родителен падеж на -an, които са възможни само за думите в несреден род. В новохетските текстове се наблюдават многобройни колебания относно родовата принадлежност на съществителните, при което се отбелязва преминаването на някои древни имена от среден род (например genu “коляно“) в класа думи от несреден (одушевен) род (siwatt “ден“) в класа на думите от среден род.

     Разликата между единствено и множествено число се отстранява във формите на именително-винителния падеж за съществителните от среден род като wastul “грях“, kurur “вражда“, zankilatar “възмездие“, uppessar “пратка“, pir “дом“, за прилагателните от типа kurur “враждебен“, макар от някои имена от този вид с основа на -l или -r могат да се образуват не само форми за именителен падеж мн. ч. с нулев суфикс (омографни по отношение на формите за именителен падеж ед. ч.), но и форми със суфикса за имен. падеж мн. ч. -i от типа kururi, uppessari (поне една прилика с българския език да отбележим, най-сетне :):):), бел. м.). Омографията във формите за единствено и множествено число на посочените съществителни от среден род (на -l и -r) може да бъде съпоставена с това, че в хетския език, както и в другите древни индоевропейски езици формите на множественото число на съществителните от среден род (дори тогава, когато те се отличават морфологично от формите за единствено число) синтактично се третират както формите за единствено число, тоест, съчетават се с формите за ед. ч. на глагола или притежателното местоимение, сравни конструкциите от типа widar seshzi “водите (или цялото количество ритуално чиста вода, за която става въпрос) ще се успокоят“ (seshzi – ед. ч., widar – мн. ч.), uddar-mit “думите мои“ (uddar – мн. ч., mit – ед. ч.). Отстраняването на разликите между единствено и множествено число се открива не само при имената от среден род. Почти при всички имена (с изключение на няколко думи, имащи фонетично обусловени форми в родителен падеж ед. ч. на -s) противопоставянето на единствено и множествено число се отстранява във формите на родителен падеж. За всички имена противопоставянето на ед. ч. и мн. ч. се отстранява във формите за творителен и отложителен падежи. По този начин редовно разграничаване на грамемите за число се прави само във формите за винителен и дателно-местен падежи (също и във формите за именителен падеж във всички именни типове освен за тези с основи на -r или -l).

                                  Схема 5.
     image

 

     Максималният брой на падежите, в хетския език те са шест, се различава в парадигмите на единственото число на атематичните имена, съществителни и прилагателни, в одушевен род на -u, -t; -nt (от типа g/humant- “цял, целият“), също в парадигмите на единственото число на указателните местоимения (схема 5, тип I). Противопоставянето на именителния и винителния падежи (различаващи се по признака за направление или насоченост) се отстранява във всички парадигми за имената в среден род (където в единствено число за имената от типа uttar “дума“, ais “уста“ се запазват всички други падежни разлики), в парадигмата на единственото число на фразеологичното съчетание g/hassaa g/hanzassa “внук и правнук (?), потомство“ и в този вариант на парадигмата за множествено число на указателните местоимения, в който съвпадат формите за именителен и винителен падеж (схема 5, тип II). Характерното за този тип (II) именни парадигми противопоставяне на единната форма на именително-винителния падеж спрямо всички останали падежи особено отчетливо се вижда в многобройните и продуктивни имена от хетероклитичен тип, където основата в именително-винителния падеж на -r се противопоставя на основатата на -n, от която се образуват всички останали падежни форми (табл. 9). Противопоставянето на родителния и именителния падежи (различаващи се по признака за обемност) се отстранява в парадигмите на единстените числа на тематичните съществителни имена от одушевен род на -a от типа antug/hsa “човек“ и в парадигмите на ед. ч. на няколко древнохетски имена на u от типа Tarug/hsus “Тарухсус“ (собствено име), тип III. Противопоставянето на именителния и дателно-местния падежи (различаващи се по признаците за насоченост, обемност и периферийност) се отстранява в този вариант на парадигмата на личното местоимение в 1-во л. ед. ч., в който формата на именителния падеж ugga се използва като функция на дателно-местния падеж (схема 5, тип IV). Точно по същия начин противопоставянето на винителния и дателно-местния падежи (различаващи се по признаците за обем и периферийност) се отстранява в парадигмата на личното местоимение във 2-ро л. мн. ч. и в този вариант на парадигмата на личното местоимение във 2-ро л. ед. ч., в който формата за винителен падеж се използва като функция на дателно-местния падеж (схема 5, тип V). Противопоставянето на винителния и родителния падежи (различаващи се по признаците за насоченост и обемност) се отстранява в парадигмата на единственото число на няколко съществителни, образуващи архаичните форми на род. п. ед. ч. на -an (от типа Labarnan “на Лабарна – Лабарньi, име на хетски цар), омографни по отношение на формите на винителния падеж (на -n) от тематичните основи на -а- (например Labarna-n от Labarna-), схема 5, тип VI. Противопоставянето на родителния и дателно-местния падежи (различаващи се по признаците за периферийност и насоченост) се отстранява във всички парадигми на множественото число на съществителните и прилагателните (освен няколко съществителни, образуващи родителен падеж мн. ч. на -an), но при това за много имена от одушевен род се запазва разликата между всички останали падежи (схема 5, тип VII). Едновременното отстраняване на разликите, от една страна, между именителния и винителния падежи (тип I), а от друга страна, между родителния и дателно-местния падежи (тип VII) се наблюдава в парадигмите за множествено число на всички имена от среден род и в тези от несреден род, при които в мн. ч. съвпадат формите за именителен и винителен падежи (схема 5, тип VIII).

     Отстраняването на разликите между именителния, винителния и дателно-местния падежи се наблюдава в парадигмите на единственото число на имената от среден род на -ai от типа g/hastai “кост“, в тези варианти на парадигмите на единственото число на имената от среден род на -i- от типа g/huwasi- (название на култов предмет от камък), suppi- “чист“, при които формите на именително-винителния падеж и дателния падеж са омографни, в този вариант на парадигмата на думата pir “дом“ и kir “сърце“, в който формата за дателно-местен падеж се образува чрез нулев суфикс, и в тези варианти на парадигмите на личните местоимения в 1-во л. ед. ч., 1-во л. мн. ч. и 2-ро л. мн. ч., в които формите на именителния, винителния и дателно-местния падежи съвпадат (схема 5, тип IX, сравни типовете II, IV и V). Отстраняване на разликите между именителен, винителен, родителен и дателно-местен падежи наблюдаваме във всички парадигми на мн. ч. на имената от одушевен род, при които като функция за именителен и винителен падежи се използва форма на -as, омографна по отношение на формата за родително-дателно-местен падеж (схема 5, тип XI). Следва да отбележим, че във всички посочени случаи на неутрализация (II – XI) грамемите за творителен и отложителен падежи не участват; наред с това противопоставянето на тези две грамеми една на друга морфологично никога не се отстранява (за възможността за синтактична неутрализация на това противопоставяне, позволяваща тези два падежа да се обединят, виж по-горе). Тези факти могат да се разглеждат като свидетелство за особеното място на творителния и отложителния падежи сред другите падежи.

     Горепосочените правила за морфологична неутрализация на противопоставянето на грамемите определят ограниченията, наложени върху възможните съчетания на грамеми в границите на една морфема от именното склонение. Всяка морфема от именното склонение служи едновременно за изразяване на няколко грамеми; при това обикновено всяка морфема се кодира с няколко аломорфа (флексии), които се избират в зависимост от типа на основата (табл. 8).

                                   Таблица 8
     image

 

     В някои случаи (например в имен. падеж мн. ч. за одушевен род) правилата за избор оставят възможност за построяването на няколко дублетни форми от една и съща основа, което е характерно за ненормализираната граматика на хетския език. За построяването на конкретни форми е необходимо да отчитаме морфонологичните правила на прекодиране на съчетанията на последната фонема (или група фонеми) и флексията (аломорф) на именното склонение: крайният съгласен в основата -t в съчетание с флексия №1 се прекодира в z, крайната група съгласни -nt- в съчетание с флексия №4 (и с други нулеви флексии) се прекодира в -n (тоест групата -nt- се опростява до -n в изходна позиция), крайната фонема -i пред флексия №7 (и в съчетание с други флексии, започващи с гласен звук) се прекодира в групата -ij- (аналогично -u се прекодира в -uw-), при което i може да изчезва в интервокална позиция и т. н.

     При синтезирането на хетските именни форми следва да използваме не само правилата, определящи избора на съответната флексия, но и правилата, определящи избора на една от няколкото възможни основи. За многобройните и продуктивни съществителни от хетероклитичен тип и за някои други редовно се произвежда разлика между основата в именително-винителния падеж и основата в косвените падежи (табл. 9). При построяването на родителния и дателно-местния падежи прилагателните на -u- и -i- основата се представя като степен от редуването -au-, -ai- (в именителен падеж същата основа е в степента -u-, -i-). При построяването на същите тези падежи от съществителни имена на -ai- се наблюдава обратно разпределяне на стрепените на редуването: степента -i- в родителен и дателно-местен падежи се противопоставя на степента -ai- в именителен падеж, сравни съществителните g/hast-ai- “кост“ (имен. падеж), g/hast-ij-as “костта“ (родителен падеж); прилагателното supp-i- “чист“ (им. пад.), supp-ai-as (род. п.). При построяването на формите на съществителните имена на -i- и -u- основата се проявява в именителен падеж в степента -i- и -u- (както и при прилагателните), но в родителен и дателно-местен падежи основата се променя в степента -i-, -u-, сравни съществителното ass-u “добро, благо“ - род. п. ass-uw-as; прилагателното ass-u “хубав, добър“ - род. п. ass-au-as. Тук редуването на гласните служи като единственото морфонологично средство за различаването на съществителните и прилагателните. Така само чрез редуването на гласните се различават някои форми на единственото и множественото число на именително-винителния падеж за съществителните имена от среден род от типа watar “вода“ - widaаrводите“. Хетската графика прави затруднително извеждането на всички подобни случаи: ако в противопоставянето uttar “дума“ - uddar “думи“ наличието на количественото редуване на гласните в основообразуващия елемент (-ar в ед. ч. и -aar в мн. ч.) е доста вероятно, то във формите от типа utne “страна“ - мн.ч. utnee “страни“ (дателно-местен падеж ед. ч. utni) може да се предположи или количествено редуване, или неразличаване на формите за именително-винителен падеж ед. ч. и мн. ч. , често срещано при хетските съществителни от среден род. Това прави точното описание на някои хетски именни парадигми затруднително; друго съществено препятствие, зависещо от ограничения брой писмени паметници и от техния характер, е отстсътвието на много от формите в текстовете.
                                   Табл. 9
     image

Понякога самото това отсъствие може да се сметне за достатъчно показателно: едва ли можем да мислим, че е случаен фактът, че за много съществителни са неизвестни формите им за творителен и и отложителен падежи (сравни по-горе другите данни, говорещи за особения характер на тези падежи). В други случаи непълнотата на засвидетелстваните парадигми се обяснява с чиста случайност; броят на думите, чиято парадигма е напълно изяснена, е ограничен (табл. 10).
                            Табл. 10
     image

     При построяването на местоименните форми следва да се обръщаме към списъка с аломорфи, частично отличаващ се от списъка със склоненията на съществителните и прилгателните имена (табл. 11).

                                   Табл. 11
     image

     За местоименното склонение особено съществено се явява различаването на основите, от които се образуват различните падежни форми (виж по-горе за хетероклитичните имена и имената с редуване на гласните). Някои местоименни фроми се построяват посредством аглутинативна техника на съполагане на суфиксите: крайният суфикс (окончанието) може да бъде предхождан от суфикс, присъединяващ се към основата на местоимението, например вин. пад. аmm-u-k “мен, мене“, където окончанието -k е предществано от основообразуващия елемент -u- (сравни същия елемент във формата app-u-n “този“, вин. п. ед. ч.). Основообразуващите аломорфи от този вид се срещат не само във винителен и дателно-местен падеж ед. ч. и в отложителния падеж (табл. 11-б), но и в някои други форми (сравни например формата за дателно-местен падеж мн. ч. k-ed-as, където аломорф № 28 стои пред аломорф № 6). За личните местоимения в хетския език, както и в другите индоевропейски езици е характерен частичният суплетивизъм (табл. 12 и 13).

                                    Табл. 12, 13
image

 

     Някои местоимения се характеризират с такива особености на образуването на отделните (понякога остатъчни) форми, които имат единичен характер и затова могат да се фиксират в речника, а не в морфологичните таблици. Смесване на местоименните форми с формите, нормални за прилагателните, се забелязва в парадигмата на местоимението tamai ”друг“ и числителното със значение „един“ (възможен прочит „асма-“). С пример от местоименната парадигма (табл. 13) можем да се убедим, че морфемите (отлож. падеж ед. ч. и отлож. падеж мн. ч. - VII, род. падеж мн. ч. и дателно-местен падеж мн. ч. - XIIa и XIIб), неразличаващи се в парадигмите на съществителните и прилагателните имена, се различават в парадигмите на личните (и на някои други) местоимения. Наред с това категорията род, съществена за съществителните и прилагателните имена, няма морфологично значение в личните местоимения, където се отразява противопоставянето на лица, обединяващи личните местоимения с глагол.

     Креолизираният характер на хетските писмени текстове се е отразил върху особеностите на образуване на именните форми. При много хетски собствени имена в резултат на взаимодействието на древните звателни форми (с нулев суфикс за основите на -a-, -i-, -u- и със суфикса -e при основите на -u) с акадските форми на тези имена са се изработили несклоняеми форми (като Hattusili “Хатусили“, Arinna “Арина“), обикновено употребявани не само в тези части на текстовете, които са писани на акадски (например заглавията), но и в собствено хетските текстове, където несклоняемите собствени имена обаче обикновено са предхождани от идеограми, тоест шумерограми (например KUR “страна“) или от детерминативи. В новохетските текстове, в които особено ясно личи влиянието на лувийския и отчасти на хуритския езици, някои лувийски и хуритски форми се дублират с хетските форми. При това, както е обичайно за креолизираните езици с два плана на изразяване при един план на съдържанието (langue a deux termes по Л. В. Щерба), хетските и лувийските (или хуритските) форми се явяват равноправни аломорфи на една и съща морфема (например хуритското окончание за направляващ падеж -ta в хетизираната форма -ti се използва в думите от хуритски произход като аломорф на морфема VI, в която се съчетават граматичните значения за дателно-местен падеж и ед. ч.). Тези нововъведения, откриващи се само в части от новохетските текстове и отнасящи се само до граматичните начини на изразяване, не са засягали самата система на грамемите, унаследена основно от достатъчно древна епоха.

     Можем да сметнем, че хетските форми за множествено число от типа sakuwa “очи“ (сравни genuwa “колене“) произлизат от формите на двойнственото число, сравни типологичното сходно развитие в славянските и други индоевропейски езици (руските форми за мн. ч. на -а и т. н.); тези форми по окончанието -а (може би и по функциите си) са съпоставими с древните събирателни съществителни от среден род.






Гласувай:
6



1. leonleonovpom2 - Здравей, Краси!
26.03.2023 18:35
На латински око е окулус! Виждам, че се обсъжда тази дума! На Български е съкратена!
Коляно на латински е genu - гену А род, племе е genus- генус! Впрочем и на Български род и коляно се припокриват! Той е от еди какво си коляно! На френски е приблизително същото, но се чете Жоену - genou!
Всички сме от едно коляно!
Какво излиза, без много задълбаване че Българи, латини, имат общ праезик Следователно имат контакти! Веднага се обясняват думите на Калоян, че той знае с кого е воювал народът му в Троада! Заедно с троянците с тях са воювали мизите, били са в съседство, преди да отидат в Долна Мизия и да се нарекат Българи Както казва Йордан в шести век, в Мизия Българи живеят, век и половина преди Аспарух
А от Троада тръгват римляните, според Илиадата, най- ранният писмен документ
Какво да се прави, дори съвременната история се гради на легенди!
цитирай
2. dobrodan - Ваньо, думата за око в латинския език
26.03.2023 18:53
не е индоевропейска :).
За genuwa очаквах да се сетиш за Генува, или Дженова.
Да, българи и латини имат общИ праезицИ :):):), тук съм съгласен.
Така че Калоян или Калай-джан спокойно може да е имал и някой прадядо от стар римски род, ама не пише по коя от езиковите линии.
цитирай
3. mt46 - Поздрав, Добродане!
26.03.2023 20:01
Това, че има сходни думи в различните езици е нещо съвсем нормално. Но това не означава почти нищо!...
Ето, заемаме от англ. език думите "имидж", "бизнес" и т. н. Те стават част от българския език. Е и? Значи ли това, че сме англичани? Или че сме англоезични? Или че сме сродни по етнос?...
Тюрките също са заемали думи от разни езици... :)
цитирай
4. mt46 - ...
26.03.2023 20:07
"С този факт можем да свържем това, че от двете форми на древни именни биноми хетският език като правило запазва само едната, например taru < *doru "дърво" и genu < *gen-u "коляно". В много от тези биноми, станали вече неразложими в хетския език, се съхранява древният тип връзка между огласовката на корена с тази на суфикса, но вече не като действащ принцип, а като мъртъв архаизъм.

(Нека си спомним, че думата за дърво в тюркските езици е терек. Пак съвпадение, нали; бел. моя)."
И какво като е "терек"?... :)
Може да направим връзка и с "дирек". А и с "директен"... :)
цитирай
5. dobrodan - Много правилно правиш връзките.
26.03.2023 20:27
За да третираме тая дума като заемка :) при вече оформени езикови семейства :), се иска доста въображение, така мисля. Може би е ностратична, не знам.
Това, което със сигурност мога да ти кажа, Марине, че думата за земя - терра - при латините също не е индоевропейска.
Думата за дърво при англичаните е tree. Знаеш ли на коя съответства? Тарьi - сея, посявам. Какво правим, когато посаждаме дърво? От тази коренова дума можем да изведем и етнонима на траките, думата трах (която уж идва от гръцката трагос (козел), интересно какво прави козелът с козата, за да се родят козлета :):):)?
Много по-склонен съм да мисля, че този корен, а не индоевропейският, е бил продуктивен за европейските езици вместо възстановеният *doru (чието окончание и дори звукът r в него не ми изглеждат индоевропейски).
Заемки винаги е имало и ще има. Добре е обаче да вземем предвид момента на поява на думата и тогава да проследим кога и кой я е заел - става думи за основни понятия, дори да не са по Сводеш. Така че заемките си означават нещо, даже много нещо :).
Същото е и с думата assu. Ако ми кажеш, че връзката, която за мен е очевидна, с думата за вода не е вярна, ще се развеселя :). Водата не е ли "благо, добро"?
цитирай
6. leonleonovpom2 - !Здравей, Краси!
26.03.2023 20:37
На път си ,едновременно да ме развеселиш и убедиш!
Първо, Калоян е гръцки вариант Той е Йоаниций или Йоаница Така ,че капанът е за гърчолята
Но в Кало Йоан, Йоан е Джани ,наистина!
Спомням си на едни белгийци, понеже се интересуваха от Асеновата крепост, кой наш владетел я е построил, как напразно се мъчех да им обясня, кой е Иван -Асен Сетих се, че чрез Калоян ,вероятно ще разберат поне периода на могъщество на България! И Калоян беше неизвестен И реших да пробвам с крал Жан, просто да се намирам на работа, да упражнявам езика!
И щях да падна? Оживиха се, как да не знаят за крал Жан? И заобясняваха, стана им ясно , от чие КОЛЯНО е Иван Асен! Логично е Калоян да е известен под тази редакчия, но след като и през ума ми не мине възможността ,че го знаят, просто случайно улучих!

Хубава вечер!

цитирай
7. leonleonovpom2 - Марине, зависи какви думи, каква ...
26.03.2023 21:14
Марине, зависи какви думи, каква проба взимаш? В точните науки има чиста проба! За мене в езиците чиста проба е именно латинския От края на седми век на Балканите -Аспарух, той е само служебен език!- зя кореспонденция с Ватикана например!

Краси смятам ,че ще потвърди ,че аз обърнах внимание на хетския, че е разчетен благодарени на думата уотър, чрез английския Защото и на хетски вода е така! Засечено е
Но я да видим вода на Български? В латинския с времето у-то преминава във"В"
Уотър-вотър- вода!Или както казват около Дунав и по селата- уОдъ!
Случайноно съвпарение ли са окулус-око, нас- нос- остиа-устие, устата, с която морето поглъща реката, сто- стоя, италианските- ведере и седере, ясно е какво означават, латинското секо- сека. Хайде патя е случайно, да приемем идва от патка,глупав си като нея, затова патиш? Мое тълкувание, като услуга за съвпадението
Но Българите са нямали дума за око, за сядане, за стоене, за ходене пеша и да не изброявам още поне три хиляди близки, ако не еднакви с латинските наши думи
Говорихме и за боза, как в Албания е бозе но при нас има бозая, бозайник,бозка И най- фрапиращото е техничедският термин- Бюз- дюза Да ,точно като мляко от бозка изхвърля стопената пластмаса от канала!Бюз странно напомня на буза, която се издува от налягането на храна, вода и въздух сълрани в устата!
Нещата са подредени, дори и в случайностите има закономерност
Аз, понякога спекулирам ,че случайно съм постигнал нещо, например, дремел съм в автобуса и съм се сетил, като Менделеев?
Нека да съм профан, да си нямам хабер, има да чакам, ей така ,да ми падне нещо, от небето! Нека Нютон да си нямаше хабер от физика и от механика, че да чака ябълката да го подсети!
И се сещам за думата Белус- война? Каква по-голяма беля в национален мащаб може да има от Белуса!

А да видим името Цеко, какво означава? Какъв смисъл има на Български И как постепенно е забравен, въпреки ,че не е популярно и без това, име!?
цитирай
8. dobrodan - Ваньо, думата боз за бозайник има точно съответствие
27.03.2023 10:11
в другия език - белезникав, светъл. Черно мляко не съм виждал :):):).
Много ясно, че имаме латински заемки, славянските езици са пълни с такива.
Напиши за името Цеко? После ще ти кажа откъде е дошло :).
цитирай
9. mt46 - https://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0
27.03.2023 19:01
"Тера (на латински: Tellus, Terra Mater) в римската религия на римската митология е римска богиня на Земята."
Естествено е, че латинските думи са индоевропейски... "Земя" и "дърво" са съвсем различни думи... :)
"Вода" е с индоевропейски произход, общославянска дума...
цитирай
10. dobrodan - Марине, огромна ! част от латинските думи НЕ СА ИНДОЕВРОПЕЙСКИ!
27.03.2023 19:26
Как мислиш, откъде е цъфнала думата "земя"?
цитирай
11. marana69 - ..дообрее де...на ,кое, му казвяате ''индоевропейски'' езици ?? а те, откъде са се зародили
28.03.2023 13:10
[quote=dobrodan]
Как мислиш, откъде е цъфнала думата "земя"?


хуба ва дискусия, хареса ми..как, върви..за първи път;)
цитирай
12. dobrodan - Индоевропейските езици притежават флективност,
29.03.2023 13:09
фузийност, представки, предлози, известен брой лексика, която може да се отнесе като заета от древноиндийски език, развиват и в някаква степен категорията род.
Съвсем накратко :):):).
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1142215
Постинги: 414
Коментари: 5156
Гласове: 4416
Календар
«  Юли, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031