Обстоятелството, че в анатолийските езици древните веларни и палатални звуци се различават пред u, докато групите "гутурален + u" (гутурален означава гърлен, б. м.) още не са се превърнали, вероятно, в лабиовеларни, служи като стойностен аргумент в полза на предположението за вторичния (диалектен) характер на лабиовеларните и за голямата древност на палаталните, стигаща до общоиндоевропейския език. Изхождайки от предположението за наличие на системни отношения между гутуралните и ларингалните звуци, бихме могли да предположим, че в епохата, през която в анатолийските езици още са съществували противопоставените една на друга палатални (меки, небни) (*g"h, *g, *k) и веларни (*gh, *g, *k), с палаталните се е съотнасял ларингалният *Н1 (> хетското g/h), не променящ тембъра на e, а с веларните се е съотнасял ларингалният *Н2 (> хетското g/hg/h),предизвикващ появата на тембър а у съседната гласна. В същото време, доколкото лабиовеларните още не са съществували като отделни фонеми, изглежда слабовероятно предположението, че е имало лабиоларингални фонеми: в хетския език в съответните думи е засвидетелствано съчетанието на g/h с последваща фонема u, например в хетската lag/hg/hu "лея", лувийската lag/hu "отмия"(?), родствени с латинската lavo "мия" (както и с лагос и лагуна, г-н Иванов), където се предполага отразяване на индоевропейската лабиоларингална фонема. С други думи, на предполагаемите лабиоларингални и лабиовеларни в кентум-езиците в анатолийските езици съответстват не отделни фонеми, а комбинации от задноезични (преградни или спиранти) с последваща фонема u.
     Характерна особеност на хетските сонорни - плавни и носови - е това, че тези четири фонеми се намират по двойки в частично разпределение, тоест плавните l и r и носовите m и n могат да бъдат обединени в в плавна архифонема и носова архифонема. Тази черта на хетската фонологична система може да се разглежда като архаизъм, отразяващ общоиндоевропейското състояние, макар и за съхранението на този архаизъм в хетския език да са спомогнали някои специфично хетски (или общоанатолийски) нововъведения.
     Отсъствието на фонемата r в позиция след интервал, тоест в началото на думата, очевидно насочва към възможностите, заложени във всички древни индоевропейски диалекти, в които броят на думите с начално r е бил силно ограничен (към тях принадлежат вероятно такива термини, отразяващи вероятно по-късен етап на развитие на индоевропейската социална структура като древноиндийската raj-: латинската rex, ирландската ri "цар"; в хетския и другите анатолийски езици тези термини не са отразени и не е изключено, казано сериозно, те да не са били общоиндоевропейски). (Г-н Иванов, тук сте попаднал точно в центъра на мишената, бел. м.). В хетския език тази фонологична черта е можела да бъде усилена благодарение на въздействието на неиндоевропейските езици от Мала Азия, в които началната r отстъства. В хетския език наред с пълната липса на думи с начална r се открива и увеличаване на ролята на l в началото на думата. С това може да се свърже, в частност, специфично хетското развитие n > l, носещо понякога дисимилативен характер, например в хетската laman "име": латинската nomen, древноиндийската nama "име" (сравни загубата на назализацията в другите анатолийски езици: йероглифната atimaj(n), лидийската е"tams "име"), сравни също хетското забранително отрицание le: в лувийски nish, в ликийски ni, съпоставими с индоевропейското отрицание *ne (сравни хетското natta "не", йерогл. na, ликийското ne). Аналогична промяна d > l в началото на думата (очевидно свързано с редуването в неиндоевропейските анатолийски думи от типа tabarna: labarna) се открива в лувийския, сравни лувийската la "вземам" с хетската da-, йероглифната да-. В йероглифния лувийски за разлика от клинописния лувийски при сходни условия е намерило място развитието на d > r (ротацизъм), благодарение на който в този език възникват думи, невъзможни за останалите анатолийски езици, например йерогл. ruwan "преди" ( в хетския имаме дума tuwan "там").
     Преобладаването на l над r в хетския клинописен текст се открива не само в началото на думата, но и в други позиции. От двата варианта на суфикса за извършителя на действието -tara и -tal(l)a, различаващи се само фонетично, в хетския език се отдава предпочитание на втория вариант с плавно l; по сходен начин суфиксът -ul като суфикс за абстрактни съществителни имена е по-често използван вместо паралелният суфикс -ur. По същия начин йероглифният суфикс -tal- в йерогл. antatali- "вътрешен" (образувана от anta "във") съответства на суфикса -ter в латинската inter (авестийската antar). (Добре, но думи като -in, -en, inder - да въведа - се използват с този смисъл в днешния татарски език, бел. м. Кой от кого зае и кога?) В края на думата r в анатолийските езици (може би и в някои диалекти на общоиндоевропейския език) е бил неустойчив. В хетските текстове се срещат паралелни форми от типа hatreshshar "послание" (суффикс -eshshar, основа g/hatrai "пиша") и hatreshsha (с изпадане на крайната r); в лувийския редовно се срещат съответните форми със суфикса -eshsha без крайната r). Неустойчивостта на крайния r в анатолийските езици напомня за отразяване на сходна черта в древноиндийския и някои други европейски езици: древноинд. mata "майка", латинската mater и т. н. (Отново припомням, че в татарския език думата matur означава годен, зрял... На какво ниво да търсим връзката... бел. м.). Не става съвсем ясно в каква степен даденото явление е било чисто фонетично, а не морфологично, защото отсъствие на суфиксалния r се наблюдава винаги в едни и същи именни форми (най-често в именителен падеж единствено число). Като цяло можем да твърдим, че в хетския език в по-голяма степен, отколкото в другите индоевропейски езици, еотразена статистическата ограниченост на r, насочващо (както и l) към един от двата основни варианта на общоиндоевропейската плавна фонема *l/r.
      Можем да смятаме, че носовите m и n също спадат към вариантите на общаа индоевропейска фонема *m/n, но в хетския език разликата между тези фонеми се неутрализира само в края на думата и в посиция пред s/h, което в такива случаи обикнoвено се променя в z. Използването на n като представител на носовата архифонема в позиция преди интервал (в края на думата) е било общоанатолийско явление (сравни общоанатолийското окончание за винителен падеж ед. ч. -n; пред p обаче се появява -m; сравни по-горе halkim pianzi, също и лувийската zam-pa); запазването на крайния m в основата на йерогл. takam "земя(?)" - (хетските tegan, dag(a)n "земя") се обяснява очевидно с преминаването на тази дума в друг тип основи (значението на тази дума обаче не е окончателно изяснено). Използването на n като представител на същата архифонема пред s в окончанията за множествено число (лувийски -nz от -*ns, хетски -nz от *ns в местоименното склонение може да бъде съпоставено с аналогични явления в другите древни индоевропейски езици; някои изследователи смятат развитието на *ms > -ns за общоиндоевропейско). Запазването на групата msh в лувийската hamsha "внук" при хетската hanza (в съчетанието hashsha hanzashsha "внук и правнук(?)", "потомство") може да се обясни с наличието на гласен звук след m в по-древната форма на тази дума, сравни йероглифната ham(a)sa.
     Разликата между хетските сонорни (носови и плавни) и индоевропейските фонеми, от които те произлизат, е тази, че в общоиндоевропейския език тези фонеми са функционирали и като несричкотворни (като плавните носови в хетския), и като сричкотворни. В хетския език индоевропейските сричкотворни носови и плавни звуци се отразяват като комбинация от гласната a (в редки случаи u, сравни по-горе хетската gurtash) с последваща несричкова сонорна. Гласната а в тези комбинации (an, ar и т. н.) от фонетична гледна точка може да бъде отнесена към индоевропейска редуцирана гласна. Вероятно обаче фонологично комбинациите от редуцирания гласен звук (или представителя на древната гласна архифонема *e/o в неударени срички) със сонанта в определен времеви отрязък са се третирали като една фонема (сричков алофон на сонантата); затова превръщането на сричковия алофон на такава фонема в двуфонемно съчетание от една страна е разрушило паралелизма между носовите и плавните, и от друга страна, между сонантите i и u. Възможно е към тази система на сонанти да са принадлежали и индоевропейските ларингални, но в хетския език те се запазили във вида gh/ghgh само в позициите, където не са били сричкотворни, докато сричковият вариант на ларингалната фонема е можел да съвпадне с i (или с а, макар това допускане да не е много вероятно).
     Наличието на тесни връзки между носовите сонанти и сонантата u се потвърждава от неутрализацията на противопоставянето на несричковия алофон w и носовата m в позиция след u сричкотворен, където при определени условия (в частност, наличиетo на последващ n) в хетския език като представител на архифонемата w/m се появява носовата m (така глаголното окончание за 1-во лице мн. ч., обикновено срещано като -wen, след глаголните основи на u често се вижда като аломорфа -men и т. н.). Това явление (ако то не е предизвикано от чисто графичните редувания на клинописните знаци, предаващи m и w) може да бъде съпоставено с аналогичните индоевропейски редувания на *w и *m (по-то1но в глаголните и местоименни форми за 1-во л. двойствено число и мн. ч., сравни също съответствието на хетското глаголно окончание за 1-во л. ед. ч. -mi и лувийското -wi).
     Окончателното разрушаване на индоевропейската сонантна система, все още отразявана в хетските редувания u/w, i/j и в съчетания от типа uw, ij (сравни rr, nn и т. н.) пред гласната a се е случило в предписмения период на хетския език благодарение на монофтонгизирането ан дифтонгите (*ei > e, например e от индоевропейския *ej във формата е-g/hu "ела!"). По-късно благодарение на прехода e >i фонемата i започва да се противопоставя преди всичко на гласния звук а и затова се нарушава паралелизмът между u и i.
     Според ларингалната теория възникването на разликите между e и а в много случаи се обяснява с влиянието на съседен ларингален звук, променящ качествата на гласната. В хетския език обаче са съхранени несъмнени свидетелства за редуването на е и а (от индоевропейския *о), които не се свързват никак с въздействието на ларингални звуци (сравни паралелните форми g/hashtai "кост" и g/heshta, където е отразен древният качествен аблаут *o" : *e"). В хетската фонема а е съвпаднало отражението на индоевропейския *o", редуващо се с *е" и отразяването на такива комбинации на древната индоевропейска редуцирана гласна (тоест представителя на гласната архифонема *e/o в неударени срички) с други фонеми, на които в някои индоевропейски езици съответства гласният ларингален *а, различен от същия такъв *о. Хетското а, на което съответства *а, а не *о в езиците, различаващи *а и *о, е засвидетелствано само в позиция след ларингален звук пред сонантен (от типа g/harki "бял), също и в думи с особена синтактична функция (наречия-послелози от типа на хетската appa, гръцката apo), също и в термините за родство, чието съвпадение в различните индоевропейски езици може да се обясни с типологично, а не с генетично сходство (от типа на хетската atta "отец, баща". Затова можем да мислим, че в хетския (както очевидно и в общоиндоевропейския) не е съществувала фонема *а, различна от *о. (Фонемите със звездичка донякъде следва да се четат като нашето Ъ, но не съвсем; бел. моя. Ситуацията става все по-интересна; звуците, обозначени от В. Иванов като архаични протоиндоевропейски, са налични и понастоящем в друго езиково семейство. Виждам например Э, съчетания -ай...).
     Особеностите на хетската графика не дават възможност да съдим уверено за наличието или отсъствието на количествени противопоставяния на гласните в хетския език. Изглежда възможно оба че в някои форми (например събирателните форми на среден род на -ar от типа uddar "думи") да се е отразявала "степента на разтегляне" на *о на краткия индоевропейски гласен *о", още не съвпадаща фонологично с резултатите от развитието на групата "кратък гласен плюс ларингален" (именно това съвпадение е довело до възникването или опростяването на фонологичната категория на дългите гласни в другите индоевропейски езици).
     Степента на разтегляне *е на краткия индоевропейски гласен звук *е" може да се предположи в в хетската коренова дума ki-ir (gi-ir) "сърце", тъждествена на гръцката kir и пруската seyr. В полза на хипотезата за отразяване степента на разтегляне на *е в едносричните коренови думи можем да посочим кореновото име на водата wid "вода", на което в лувийския съответства wid (при обичайното съответствие на хетското кратко *е" с лувийското кратко *а); можем да допуснем, че хетският и лувийски i тук насочва към дългия звук *е.
     Дългите гласни, срещащи се в неголям брой такива форми, са били статистически ограничени и точното определяне на ролята им във фонологичната система е затрудняващо. Видимо хетският език може да се определи като език, намиращ се още на пътя на възникване на фонологичните разлики по дължина и краткост.
     Така хетската фонологична система може да бъде изведена от по-древна, която е представена в схема 3. Разликите между тази система от реално отразената в езика на хетските текстове (схема 2), се откриват не толкова в инвентара на фонемите (отличаващи се само в лявата част, показваща системата на шумните съгласни), колкото в описаните по-горе правила за отразяване на единиците от изходната система чрез едниците от системата на хетския език, тъй като една и съща хетска фонема може да бъде отражение на редица индоевропейски фонеми.
     Доколкото хетската графика не позволява да възстановим особеностите на хетското ударение, то всички предположения за неговата история си остават крайно хипотетични. От изследванията на морфонологичните редувания можем да направим извод, че в хетския, както и в другите анатолийски езици, се е отразило индоевропейското монотонно ударение, предизвикващо редукция на неударените гласни (формите kuenzi "той бие" и kunanzi "те бият" с редукция на кореновата гласна е в древната неударена сричка). Наличието на силно фразово ударение върху първата сричка може да се предполага, защото обикновено след тази дума следва цял комплекс от енклитики, което може да се свърже със съответните общоиндоевропейски закономерности; тези факти се отнасят по-скоро към синтактичната фонология отколкото към лексикалната, в границите на която се е реализирало древното индоевропейско ударение.
     Възможно е за синхронното и диахронично изследване на хетското ударение да се окажат съществени резултатите от анализа на хетската метрика. Отчетливи ритмични закономерности бяха преположени в епоса за Улликумми, самото название на който (идеограмата SIR "песен", хетският прочит ishh/gamai "песен" (сравни древноиндийската saman "песен"; важни за доказването на наличие от индоевропейските историци на название на хетските метрични текстове) ни кара да мислим, че такива закономерности е имало. (Отново прекъсвам текста, защото съм малко шокиран. Как стана така, че думата за песен в древноиндийския език съвпада практически изцяло с названието на шаманите?! Шаманите пеят, това го знаем всички. Но не пеят на индоевропейски език. Поне аз не съм чувал такова нещо; бел. м.). Ако се опитаме да разбием текста на този епос на редове, съответстващи на синтактичното им единство, ще се окаже, че в повечето редове се съдържат 12 до 17 срички, при което във всеки от тях има обикновено четири такива думи, които предполагаемо могат да носят ударение. Освен това се срещат значително по-кратки редове с размер 4 до 10 срички и две или три ударени думи; сходни кратки редове могат да се открият и в други хетски текстове, в които е вероятно наличието на ритмична структура. Ритъмът на "Песен за Улликуми" би могъл да изпита влиянието на ритъма в хуритския оригинал на поемата (може би и на акадския четириударен епичен стих), но, подобно на това, как при избора на думи при превода са можели да бъдат отразени древните особености на индоевропейската митологична традиция (виж по-горе термина kunkunuzzi), така и ритъмът на поемата в известна степен може би продължава индоевропейската метрична традиция на епосното десетосричие и дванадесетосричие, отразен във "Ведите", древногръцкия стих (може би и в някои заглавия на микенските таблички с линеар Б, където се предполага пароимичен размер, сходен с най-старите стихове от гръцката народна поезия), славянския и келтския стих. Във всички посочени индоевропейски метрични системи, също и в германската, се наблюдават редуване на дълги и кратки редове, сходни със съответните метрични явления в хетския епос. За съпоставяне с хетския четириударен ред е особено интересен германският епичен стих, при който във всеки ред има 4 основни думи и, както в хетския език, глаголът обикновено стои накрая. Възможността за съпоставяне на хетския стих с германския и с метричните общоиндоевропейски форми се потвърждава и от поразителните смислови съвпадения в съответните текстове. Така в германските епични текстове се откриват точни съответствия на хетските заклинания срещу злите езици от типа

     SHA DINGIR. LI kar -pi-in ag-ga-an-ta-ash g/ha-tu-ga-tar SHA DUMU. LU. GAL. LU-ma-ash-shi-kan pa-an-ga-u-wa-ash i-da-lu-un EME-an da-ash-ki-mi “и него (нея) аз избавям от гнева на боговете, страха от мъртвите и от зли думи от цялото човечество (цялото множество от хора)“. Точно такива текстове, където избавянето от езика на многото хора (тълпата) следва избавянето от други беди са известни на лувийски език, което вече прави вероятен техния общоанатолийски и по този начин индоевропейски характер (сравни лувийското taparu tatarriyaman g/hurun majashin EME-in “злоба, проклятие, клетвопрестъпление, език на тълпата“ в сходен ритуален текст). (Извинявам се, скъпи читателю, но аз съм шокиран. Даже силно шокиран. Какво, по дяволите, индоевропейско има в това изречение?! Г-н Иванов... това е индоевропейски език, така ли?! Не, уважаеми, не е. Дори йероглифът ЕМЕ за общност или множество не е от индоевропейски език, бел. м.).........

     Още по-поразително е сходството на тези хетски и лувийски текстове с текстовете от староанглийския мерен текст от заклинание, в който след абстрактните думи, съответстващи по смисъл на посочените хетски и лувийски абстрактни съществителни and widh andan and widh aeminde (със зло и забрава) следва дословно съвпадаща с хетската и лувийската магическа формула and widh pa micelan mannes tungan “с езика на многото хора“ ( в която староанг. Micela се явява от индоевропейска гледна точка синоним на хетската panku-). Подобни сакрални формули притежават необикновена устойчивост, свързана, в частност, и с устойчивостта на съответните мерени форми. Затова сравнителното изследване на тия хетски текстове, в които е можела да се отрази индоевропейската традиция, може да даде много и за изследването на още неясната за нас история на хетското ударение и структурата на сричката и думата в хетския език.
                                                    6. МОРФОНОЛОГИЯ

      Всяка хетска морфема може да бъде представена като последователност от фонеми (и съответната последователност от графеми), чийто избор в границите на дадената форма се определя отчасти от правилата на морфонологията (съответно морфографията) на хетския език. Върху съчетанията на фонемите в пределите на морфемата са наложени ограничения, благодарение на което се оказва възможно да опишем правилата за структуриране на морфемите. Повечето коренови морфеми, отделяеми от гледна точка на живите словообразувателни отношения, са едносричкови; основите от друг тип (двусричкови и особено трисричковите) в някои случаи са можели да се поделят на едносричков корен и афикс, който ние не отделяме предвид недостатъчното познаване на хетското словообразуване (по-точно, в глаголните двусричкови основи на u може да се предполага наличието на суфикса за глагол -u, който още е можел да бъде жив). Значителен брой двусричкови и трисричкови основи са заети от другите езици от Предна Азия и са можели все още да се употребяват като чуждоезични елементи (или в качеството си на елемнти от чуждоезична морфонологична система, съществуваща успоредно със собствено хетската). По-нататъшните бележки за фонологичната структура на морфемите се отнасят предимно към базовата част от речника, или към морфемите с индоевропейска етимология; фонологичната структура на заемките няма да се отчита.

     Едносричковите коренови морфеми могат да съдържат от една до четири фонеми. Монофонемните коренови морфеми се срещат само в ограничен брой глаголи (u – виждам, редуващо се с двусричковия аломорф на същата морфема au-, i-, e- във формите за повелително наклонение i-t “иди!“, i-tten “идете!“, e-hu „ела, идвай!“ и т. н.). (Отново прекъсвам авторовата мисъл и напомням, че същите „морфеми“ за повелително наклонение са налични в тюркските езици – kit, kitte... Интересно, нали?; бел. м.). (...) както и в личните местоимения (местоимението за 3-то л. ед. ч. „a”- и т. н.); по това структурата на кореновите морфеми в хетския език се отличава от структурата на словообразувателните афикси (от вида именни суфикси -i, -u, -l и т. н.) и окончания (от типа -i в глаголите и имената), които често се състоят от само една фонема. За разлика от монофонемните двуфонемните морфеми често се използват както в качеството си на лексикални (коренови), така и във функцията на граматични морфеми. От статистическа гледна точка на морфемите в текста (не в системата) особено важни са двуфонемните, състоящи се от съчетания на „гласен плюс съгласен“ звуци, защото към този тип принадлежат такива общоупотребителни корени като es- “да бъда“, esh- “седя, сядам“, ed- “ям“, ar- “достигам“, er- “хващам, завладявам“, ak(k)- “умирам“ и т. н. От именните основи към този тип принадлежат аломорфите на трифонемните морфеми с редувания от вида aish - “уста“: ish; към същия тип се отнасят редица именни окончания и словообразувателни суфикси. Значително по-рядко се срещат в качеството им на коренови двуфонемни морфеми от типа „съгласен звук плюс гласен звук“ (например ki- “лежа“), но към този тип принадлежат значителен брой окончания (например глаголното окончание за 3-то л. ед. ч. сег. вр. изявително наклонение -zi и редица други глаголни окончания), словообразувателните суфикси (например -ri в съществителните имена), глаголният префикс pe-, също и много съюзни частици (nu “и“, енклитичната -ja “и“), частици (възвратната za) и други граматични морфеми, явяващи се като свободни форми (служебни думи).

     Трифонемните едносричкови коренови морфеми принадлежат основно към два типа: CVC (съгласен плюс гласен плюс съгласен звуци), много разпространен морфемен тип, например luk- “светя“ и VRT (гласен плюс сонорен плюс шумен съгласен звуци), например arp (в основата arp-uwant “тягостен, неблагоприятен“, VSH (гласен плюс съгласния s плюс съгласния g/h, обозначен със символа H); например коренът esh- в думата esh-ar “кръв“. Четирифонемните едносричкови коренови морфеми принадлежат към следващите основни типове: CVRT (съгласен плюс гласен плюс сонорен плюс шумен звуци) – например targ/h “побеждавам“, TRVC (шумен плюс сонорен плюс гласен плюс съгласен звуци), например kwoen “удрям“, STVC (съгласен s плюс шумен плюс гласен плюс съгласен звуци), например (i)skal(l) “разтопявам“, CVST (съгласен плюс гласен плюс съгласен плюс шумен звуци), например kast “глад“. Петфонемните едносричкови коренови морфеми се отнасят към типа STVRT (съгласен s плюс шумен съгласен (беззвучен) плюс гласен плюс сонант плюс беззвучен съгласен), например (i)spand- “извършвам жертвен обряд“.

     Особеност на хетските коренови морфеми от вида (T)VRT (тежки корени или морфеми, завършващи със съчетанието „гласен плюс сонорен плюс беззвучен съгласен“ се явява това, че в тях гласният звук (V) винаги е а и затова морфонологични редувания на гласните в корените от този вид са невъзможни. В други типове корени и в афиксите гласните могат да се редуват или гласният звук (V) може да бъде променлив, приемащ няколко значения (обикновено две). В хетския език се осъществяват следните видове морфонологични редувания: 1) гласният звук (V) може да приема значенията е и а, например в глагола es “да бъда“, 3 л. ед. ч. сег. вр. Es-zi, 3 л. мн. ч. сег. вр. As-an-zi; 2) гласният звук (V) може да приема значенията е и нула (0) – отсъствие на гласен звук, например във формите на глагола kwoen бия“, 3 л. ед. ч. сег. вр. kuen-zi, 3 л. мн. ч. сег. вр. kun-anzi; 3) гласният (V) може да приема значенията а и 0 (отсъствие на гласен звук), например ais “уста“, дателен падеж ед. ч. issi “на уста“. Изборът на една от двете възможности всеки път се определя от морфологичните категории, изразявани от дадената форма.

     Структурата на хетските коренови морфеми позволява да направим някои изводи относно строежа на индоевропейските корени, към които се отнасят съответните хетски морфеми. Мнозинството от хетските коренови морфеми с индоевропейска етимология принадлежат към типа CVC (съгласен плюс гласен плюс съгласен звуци), където гласният (V) обикновено е преставен от е, което може да се редува с а (1-ви тип морфонологично редуване) или с 0 (нула), втори тип морфонологично редуване.


           Ще опитам да кача и таблиците. Може би има някакво ново ограничение за постингите?
         
                        

започващи или звършващи на g/h<*H. В такива корени (например lag/h- в глагола lag/hg/hu "лея") гласен звук обикновено е а, което несъмнено е свързано с влиянието на съседния ларингален звук върху гласния. Отначало огласовката на корени от този тип е можела да не се различава от огласовката на корени с коренова гласна е, както показва сравнението на хетската lag/hg/hu- с редуплицираната основа lelg/huwa-, където в сричката с удвояването е отразен гласният е. В някои изолирани случаи обаче в корените с начален ларингален звук може да бъде отразена огласовката е, например във формата g/hesta-, родствена на g/hashtai- "кост" (сравни също социалния термин g/hippara-, където i<*e, което е очевидно се редува с а в сродната дума g/happira "селище, община". Редуването е:а (от индоевропейското *е:*о) в този тип корени показва, че не във всички морфеми е се е променяло в а (индоевропейското *о) под влиянието на предходния ларингален звук. Тези случаи се обясняват или с наличието на два различни ларингални звука, само единият от които е променял тембъра на е, или със запазването на е под въздействието на морфологични фактори. В основите, родствени с хетските g/hesta-, g/hastai-, всички индоевропейски езици придобиват огласовка на "о; редуването на *е:*о се е запазило само в хетските форми, докато в останалите езици названието "кост" е станало изолирана дума, загубила словообразувателните връзки с другите речникови елементи.
Съставът на съгласните фонеми, влизащи в корените от вида CVC, където V може да приеме значението е, не се подчинява на никакви ограничения освен на действащия във всички индоевропейски езици закон, според който коренът не може да започва и завършва с индоевропейски преграден непридихателен звучен съгласен звук. Има обаче друг предполагаем общ индоевропейски закон, според който коренът не може да започва и завършва с един и същ съгласен звук, който не се е спазвал във всички коренови морфеми от хетския език, тъй като на този закон противоречи строежът на хетската дума shesh "почивам си, спя", имащ съответствие в лувийския shash- и староиндийския sas-.
Съгласно хипотезата, издигната от А. Кюни и Е. Бенвенист, всички древни индоевропейски корени са принадлежали към типа "съгласен плюс гласен плюс съгласен звуци", обаче в хетския език този вид коренови морфеми с индоевропейска етимология се явяваа статистически преобладаващ, но не и единствен. Сравнително широко е представен също типът корени CVRT (съгласен плюс гласен плюс сонант плюс беззвучен съгласен), в които крайният беззвучен съгласен звук не може да се отдели като самостоятелен морфологичен елемент при словообразувателен анализ. Съществено е и това, че съотношението на началния и крайния съгласен в непроизводните основи от вида CVRT е аналогично на съотношението на началния и крайния съгласен звук в корените от типа CVC, тъй като към често срещания подтип "индоевропейски преграден звучен придихателен плюс гласен плюс индоевропейски преграден звучен придихателен" (например *dhebh- в хетската дума tep-u "малък", древноиндийската dabh-ra; *dhegh- в хетската tegan "земя" и т. н.), който съответства на посочения горе закон, в структурно отношение е близък също толкова често срещащият се тип "индоевропейски преграден звучен придихателен плюс гласен плюс сонант плюс индоевропейски преграден звучен придихателен" (например *bhergh в хетската park-u "висок", древноинд. brhant; *bhengh в panku- "цял, целият", древноинд. bahu-). Следователно можем да смятаме, че в тези два типа индоевропейски коренови морфеми са действали едни и същи морфонологични закони. В хетския език разликата между „леките“ корени с един краен съгласен звук и „тежките“ корени с крайна група „сонант плюс беззвучен съгласен“ определя огласовката на прилагателните на -u и -i и в глаголите: при гласна а в „тежките“ корени (например panku- “цял“, palhu- “широк“; shang/h “стремя се“) в аналогичните форми, образувани от „леки“ корени, откриваме гласния е, например tep-u- “малък“, mckk-i- “многоброен“, wek “желая“ (при този глагол често се наблюдава редуване на e:a вътре в парадигмата). Противопоставянето на тежките и леките корени е съществено и за обяснението на ред морфонологични явления в другите древни индоевропейски езици; затова можем да го отнесем към достатъчно древна епоха.
Представените в гхетския език индоевропейски четиричленни коренови морфеми от вида CVRT („тежки“ корени) и от вида TRVC („леки“ корени) се характеризират с убиване на звучността в крайната група съгласни, стоящи след кореновия гласен звук, и с нарастване на звучността в началната група съгласни, предхождащи кореновия гласен звук. При това индоевропейските корени от типа „гласен плюс съгласен плюс сонант плюс ларингален“ (например хетската shang/h “стремя се“ и targ/h “побеждавам“, съответстващи на корените с така наречените „дълги сонанти“ в древноиндийския и други индоевропейски езици) се явяват разновидност на корените от типа „съгласен плюс гласен плюс сонант плюс беззвучен съгласен“, или CVRH е разновидност на CVRT. Точно така индоевропейските корени от вида „ларингален плюс сонант плюс гласен плюс съгласен“ са разновидност на корените от типа „беззвучен съгласен плюс сонант плюс гласен плюс съгласен“, тоест HRVC е разновидност на TRVC. От това следва, че индоевропейският ларингален звук е бил шумен съгласен (като хетския g/h) или Н е разновидност на Т. Възможността обаче за съчетаване на спирантната s/h ( от индоевропейския звук *s) с g/h (от индоевропейския ларингален *Н) в края на кореновите морфеми от типа eshg/h (например в eshg/h-ar “кръв“) ни кара да предполагаме, че sh и g/h не са били фонеми от един подклас, тъй като съчетаване на фонеми от един подклас в границите на индоевропейския корен не се е допускало.
Морфонологичните редувания на гласните в хетския език отразяват (понякога в съществено преобразуван вид) индоевропейския качествен и количествен аблаут. (Аблаут е промяната на гласния звук в сродни етимологично думи. Пример за т. нар. индоевропейски аблаут в нашия език е „тЕка – потОк – потИчам“; бел. м.). Качественото редуване на *е:*о в именните форми се наблюдава в случаи като: kishtani- “глад“ (*e : i) – kasht “глад“; ped-an “място“ - pata “крак“; g/hesta – g/hastai- “кост“; watar “вода, в род. падеж ед. ч. wet-en-as, в именителен и винителен падеж мн. ч. wid-ar “води“ (където i може да се съотнесе с дългото *е), сравни tekan “земя“, в род. падеж ед. ч. tagnas (където редуването е:а също се използва за различаването на основата в имен. и вин. падеж ед. ч. и основите в косвените падежи, но конкретното разпределение на гласните по основите е различно от това, което се наблюдава в парадигмата на хетското название на водата (таблица 9). Огласовката *о : а в shasta “ложе“ - *sosto при е в в глагола shesh “почивам си, спя“ е закономерна в индоевропейските отглаголни именни съществителни на -to. В някои древни отлаголни производни имена само хетският език и тохарските са запазили древната огласовка *е, сравни хетската nekut “вечер“; neku “смрачава се“; кучанската nekciye “през вечерта“ при огласовка *о в сродното название на нощта (руски – ночь, немски – Nacht и т. н.) във всички други индоевропейски езици, загубили глагола, от който е образувана думата.
Редуването е:а в парадигмите на някои хетски глаголи също може да бъде свързано с индоевропейското качествено редуване на *е с *о. По-точно, такова обяснение е предлагано спрямо хетските глаголи в спрежение на -g/hi от типа sak- “знам“ и ar- “достигам“, където в старохетските текстове огласовката а във формите за ед. ч. (2-ро лице сег. вр. sakti, 1-во л. ед. ч. мин. вр. saggag/hg/hun, сравни 1-во л. мин. вр. arg/hg/hun и т. н., таблица 4) е противопоставена на огласовката е във формите за мн. число (2-ро лице сег. вр. sekteni, 1-во л. мин. вр. sekkwen, сравни 1-во л. мин. вр. erwen и т. н. в табл. 4). Древността на тази огласовка се потвърждава от данните за историята на хетския език, защото в новохетските текстове закономерното разпределение на огласовките според формите на различните чискла не се нарушава; то трябва да бъде признато за архаизъм.

Таблица 4. Редуване на гласните в глаголите от II спрежениe на -hi

Сходното редуване на *о във формите за единствено число и огласовките *е (или на степените на редукция, по-късно заменени от степента *е) във формите за множествено число се наблюдава във формите за перфект в другите индоевропейски езици; доколкото хетското II спрежение (на -g/hi) и формите за перфект (в единствено число) в другите индоевропейски езици могат да бъдат отнесени към един общ източник, напълно вероятно е съпоставянето на огласовката *о във формите за ед. ч. на перфекта и огласовките а в глаголите от хетското II спрежение.
В редица други глаголни и именни форми редуването е:а е свързано по произход не с качественото, а с количественото индоевропейско редуване. Обяснява се преди всичко с това, че гласният, отразяващ степента на редукцията (или нулевата степен), в някои типове корени (тежките) е съвпадал с а, който в тази позиция (както и в други) е можел да бъде отнесен към индоевропейския *о. Това съвпадение на степента на *о и нулевата степен е било свързано със стабилизирането на гласните в тежките корени, където възможен е станал само звукът а. Можем да предполагаме, че с индоевропейският гласен е в редуцирана степен следва да съпоставяме не само а в тежките корени, но и а в редица корени от типа VC “гласен плюс съгласен“. Глаголите със спрежение на -mi, образувани от коренови морфеми от този тип, показват редовни редувания на огласовката е във формите за единствено число, например esh-zi (той e, 3-то л. ед. ч.) и огласовката а във формите за множествено число, например ash-anzi (те са, 3-то л. мн. ч. сег. вр.). Глаголите със спрежение на -mi, образувани от коренови морфеми от други структурни типове, в същите форми разкриват редовни редувания на огласовката е в ед. ч. и нулева огласовка в множествено. Произходът на последното редуване от индоевропейския количествен аблаут се доказва от пълната тъждественост на такива форми като хетската kwenzi (той бие, поразява) и древноиндийската hanti, хетската kunanzi (те бият) и древноинд. ghnanti (индоевропейското редуване *gwhen-ti : *gwhn-onti). Доколкото от синхронна гледна точка редуването eshzi : ashanzi в хетския език е абсолютно аналогично на редуването kwenzi : kunanzi, е естествено да предположим, че а във формите за множествено числоиграе ролята на нулева степен на огласовката (или степен на редукция). Тази хипотеза се потвърждава и при сравнение с другите анатолийски езици, където, както в хетския език, началният гласен във формите за мн. ч. на глаголите от този тип се предава в клинописа без повтаряне на съгласния за разлика от формите за мн. ч. (виж формите за 3-то л. ед. ч. и мн. ч. в повелителнио наклонение, показани в табл. 5).

Таблица 5.

Пълната успоредност на формите във всички индоевропейски езици в Мала Азия ни кара да видим в това графично представяне отражение на настъпилото общоанатолийско древно явление: съпоставянето с индоиранските езици (староинд. astu “да бъде“: santu “да бъде“) указва общоиндоевропейския характер на количественото редуване.
Съответствието на хетското а в корени от типа -es и нулевата огласовка на корена в другите езици е характерно и за неличните форми на глаголите от този тип, както и за отглаголните имена. В хетските форми на verbum infinitum, в отглаголните имена на -(a)tar и в някои други именни форми, въвлечени в системата на глагола, огласовката а е била задължителна в корените от типа -es-, при нулева степен на огласяване в корени от типа kwen-, сравнете от една страна ad-atar oт ед „ям“ и от друга страна kun-atar от kwen “бия, поразявам“. За сравнение с родствените езици особено показателна е огласовката на причастията, отнасящи се към древните отглаголни имена на nt-. Хетското причастие assant “същински, истински“ (от глагола es- “да бъда“) точно съответства по значение на ведическото причастие sant-, където коренът as (от *es) се представя с нулева степен на огласяване (сравни съответно хетската assandu: староинд. santu, табл. 5 и аналогичното хетско ashshu- “хубав“ при староинд. съответствие su). Хетската adant- “изяден, изялият“ (причастие от „ясти – ям“, недиференцирано по отношение на залога) е сродна на общоиндоевропейското название за зъб, в което в едни езици коренът се намира в нулева степен на огласовка (староинд. dant-, латинската dens и т. н.), докато в другите езици се открива така наречената протезирана гласна: в гръцки odon, в арменски – atamn. Този протезиран гласен звук може да се сравни с началното а в хетската adant (сравни също аналогията между хетската am, йероглифното (a) m в личното местоимение за 1-во л. ед. ч., арменската im). В хетската laman, съответстваща на аrменската anun със също такава протезирана гласна началният а отсъства, но е отразен в сродната йероглифна atimai (n) – сравни лидийската etams? По този начин хетският и общоанатолийски а, съответстващ на нулевата степен на огласяване на корена в други сродни езици, може да бъде сравнен с протезирания гласен звук в арменския и гръцкия езици. Съгласно този вариант ларингалната хипотеза, според която се предполага наличието на изчезнал ларингален звук във сички корени от вида VC (благодарение на това тези корени се отнасят към по-древния тип CVC), протезираният гласен (и гласният а в посочените хетски корени) насочва към древния ларингален (или към комбинация от ларингален звук с редуциран гласен). Тези явления обаче можем да обясним и без да прибягваме до ларингалната хипотеза, само като допуснем, че в корените от типа VC степента на редукция е можела да се отъждестви с една от гласните фонеми, съхранили се в дадената система. По-точно, в хетския език степента на редукция в корените от типа VC, както и в тежките корени, е била отъждествена с гласната фонема а. Затова индоевропейското количествено редуване е:0 (нула) в глаголите на -mi в хетския език се е преобразувало в редуването е : а (в древноиндийския имаме обратното развитие, там индоевропейското качествено редуване е : о се е заменило с ново количествено редуване на а : 'а. По този начин сходството между спреженията на -mi и на -hi по отношение на редуването на гласните се оказва резултат от по-късно развитие. В глаголите на -mi това редуване се съотнася с индоевропейското количествено редуване, при което древна е само огласовката е в единствено число, докато в глаголите на-hi редуването е : а сочи към индоевропейското качествено редуване, при което древна се явява огласовката *о – а в ед. ч. През новохетския период древната система на редувания е подложена на преобразуване, водещо до частична загуба на разликите между двата вида спрежения, но в древните текстове тези разлики все още са достатъчно забележими.
Количествените редувания от вида kwenzi : kunanzi и аналогичните им редувания от вида eshzi : ashanzi през общоиндоевропейския период са били свързани с разликите в местата с ударение: коренът, върху който е падало ударените, е имал огласовка е (например хатската kwenzi, староинд. hanti, индоевроп. *gwhen-ti), докато коренът без ударение се е намирал в нулева степен или степен на редукция на гласния звук (например хетската kunanzi, староинд. ghnanti, индоевроп. *gwhn-onti). С други думи, правилата за пораждането на индоевропейските форми следва да предполагат такива циклични операции, при които след разпределяне на ударенията настъпва автоматично редуциране на гласните в неударените коренови срички. Преобразуването на древните количествени редувания показва, че в личните форми на глагола те са били архаизми, постепенно отстранени в процеса на развитие на хетския език. Древната разлика между формите с огласовка *е и формите с нулева огласовка се запазват най-отчетливо в изолирани архаични форми като it “иди“ и e-g/hu “ела, идвай“. В древните индоевропейски езици има две форми за 2-ро лице ед. ч. повелително наклонение от глагола *ei-/i- “ела, идвай“. Едната форма преставлява древна основа в степен на озвучаване *е с нулев суфикс (латинското I - *ei); към тази основа с времето в отделните езици са можели да се присъединят окончания от различен произход (хетското e-g/hu, литовското ei-ki). Другата форма представлява съчетание на основа с нулева степен на огласовка с частицата *dhi (древнохетското -ti в окончанието -hu-ti за медиопасив, -t в новохетските форми): староинд. i-hi, хетското -it. Съотношението на двата типа образуване на форми за 2-ро лице ед. ч. повелително наклонение е показано в таблица 6. В хетския език тези две форми са били включвани в парадигмите на двата различни производни глагола (it в парадигмата на глагола pai “отивам, от идти“; eghu- в парадигмата на глагола uwa- пристигам, ида“), като освен това е имало разлики и в залога (it е била активната форма за разлика от медиопасивната eghu). Тези обстоятелства, както и чисто фонетичнитe фактори (монофтонгизацията *ei – e) са спомогнали за консервирането на остатъците от индоевропейския количествен аблаут в тези форми.
Таблица 6.

нищоо, не разбрах, карсси..признавам...
трябва ,да се ориентираш, да четеш лекции..
към некое Уни...)

Няма да й се дам.
Признавам си, че и аз не разбирам всичко :) и се налага да си правя някои справки, но най ме е яд, че не мога да предам точно звуците, няма букви за тия индоевропейски чудесии :). Както по-любопитните ще забележат, има известни сходства с немския език, още в предната книга авторите предположиха, че част от хетите са стигнали до, ммм, как да го определя, земите на днешната Скандинавия.
Но са продължили да се наричат хати :) и езикът им е малко странна смесица от индоевропейски и неиндоевропейски като лексика :).
Чакам да се появят преходните форми.
Погледни абзаца за индоевропейските титли. Дори В. В. Иванов предполага, че НЕ СА ОТ ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИК :):):).

Не се мъчи чак толкова!... :)
"Отново прекъсвам текста, защото съм малко шокиран. Как стана така, че думата за песен в древноиндийския език съвпада практически изцяло с названието на шаманите?! Шаманите пеят, това го знаем всички. Но не пеят на индоевропейски език. "
Мисля, че и тук става дума за случайно сходство...

че съвпаденията стават все повече и повече.
Чисто статистически случайността не може да ги обясни удовлетворително.