Прочетен: 3057 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2023 14:16
Някои изследвания. Византия за локализацията на Касахия.
Тюрките, мигрирали в степните райони на Източна Европа, фигурират в летописите като половци - кипчаци, печенеги - кангли, черни клобуки - каракалпаци. Етническото наименование казак се е транскрибирало от народите чрез различни фонетични артикулации. И днес различните езици използват различни фонеми от собствената си фонетична система. Узбеките, например, произнасят термина "казак" като "козок", киргизите изговарят "касак", туркмените - "газак", китайците - "хасак", а русите са ги нарекли "кайсак". Тези народи, фигуриращи в литературните източници, следва да бъдат отнесени към прародителите на казахите.
Някои историци отъждествяват етнонима казах с думата беглец - "кашак". В историографията се наблюдават нарицателни етноними, образувани по имената на управниците - Башкорт, Тазша, Жаугаштъ, Малай и др. Етимологията в значение "беглец" не трябва да се взима насериозно по следните причини. Етнонимите се оформят в течение на продължително време вътре в номадските общества и като правило те отразяват различните процеси, случващи се в тях. При уседналите народи оформянето на етнонима е отнемало 100-150 години, при номадите е значително повече. Номадските народи завоювали нови територии за стопанската си дейност, но не бягали. "Народ-беглец", имащ главна роля и претендиращ за държавно образувание толкова дълго време, не е споменат в източниците. Откъде и накъде е бягал този народ, как е успял да се разрасне, след какви исторически, културни или други процеси се е съставил етнонимът му и кого следва да подразбираме под митичните "кашаки" - източниците мълчат. В номадски условия беглец с неголямото си племе просто няма да оцелее.
Номадското военно-политическо образувание КАСАК, изтиквано от долините Алатау под натиска на китайците, се придвижвало в обичайния за номадските народи режим - от едно пасище към друго и достигнало тучните поляни в междуречието на Волга и река Урал. Ако този народ е бягал, то такова значително събитие нямаше да се изплъзне от вниманието на летописците. Миграцията на номадите в Източна Европа продължила повече от столетие. Източниците свидетелстват не за бегълци, а за Касахия. Етнонимът казак и терминът "кашак" имат напълно несъвместими значения. Залагането на съзвучието казах - кашак в основата на произхода на името на народа противоречи на принципите на формиране на етнонимите. Затова версията за "кашаките" не издържа на критиката, тя се явява просто догадка на отделни хора, слабо запознати с лингвистичните дисциплини и вътрешния живот на номадското общество. Известна личност с името Казах, от която би могло да дойде названието на народа му, не е засвидетелствана в просторите, обитавани от тюрки.
Някои руски учени са допускали, че названието на нашия народ е дошло от отцепилото се от рода си племе на номади. Тази версия не може да бъде състоятелна по същите причини. В условията на номадски живот на отцепилото се племе са нужни немалко земи, които никой не би им подарил. То няма да оцелее и непременно ще попадне в зависимост от по-голям род, на чийто земи ще обитава с правата на преселници, тоест "консъ" и скоро ще бъде асимилирано. Тюркологът Олжас Сулейменов, опиращ се на летописните данни, отбелязва, че през XIII век хора "без род и племе" са наричани руските номади - бродниците, криещи се в руските степи от преследването на християните. През XV век бродниците започват да се наричат казаци. Редовете на казаците се попълвали с бягащи селяни. В епохата на крепостното право бегълци и свободни са били престъпниците, бягащи от правосъдието, затова те са отъждестявани с разбойници и нямат отношение към наименованието на нашия народ.
Версията за "белите гъски" се отнася към времето на противопоставянето на номадите и славяните през X - XII век. При много народи птиците от далечни времена са били тотемни символи. Особеното отношение на предците на казахите към бялата гъска се е запазило във фолклора. Символ на величаво благородство и вярна любов, хармония с околната среда, в която номадите се вписвали от деца. Подобно на тези чудни създания те били деца на природата и в качеството си на нейна съставна част не са се явявали фанатични привърженици на символите. Това показва и историята на тюрките от Алатау, които в течение на три столетия сменили шест вероизповедания и не били благосклонни към теокрацията, макар че сред народа винаги се е съхранявала тотемната символика. Бели гъски на казахски език е "казъ ак. Вероятно заради омонимичността на термините "казъ ак" и "косог" в руския фолклор са се появили белите гъски - отрицателни персонажи в приказките, символизиращи набезите на номадите. Този факт е отразен в "Слово о Полку Игореве". Игор вероломно напада с ковуите на Ярослав мирните територии на Кончак. Тюркологът О. Сулейменов идентифицира ковуите като косоги. Само фолклорният материал не е достатъчен за приемането на такава версия за основа на произхода на етнонима на нашия народ. Освен това други автори причисляват към косогите черкесите, разположени южно от българите в Приазовието.
В руските летописи номадите торки (торкини) и берендеите са наречени черкаси. На казахски звучи "жеркас". Руските князе им отделяли земи и ги викали да се сражават срещу враговете им. Те влизали в роднински отношения с тях; оттук идва названието "торкин". Берендеи - това са поддалите се на уговорките на князете; на казахски език "берилди". "Жеркас" означава вражеска земя, тя се разполагала в Черкаска област на Днепър. Днес потомците на тези народи се именуват шеркаши и обитават Западен Казахстан.
Според летописните данни след победата на могъщия Мстислав над Редедя косогите съгласно уговорката се преместили при него със семействата и имуществото си. Редедя е тюркското Ердада, буквално "мъжественият баща". Ковуите - по Сулейменов "много домове" - през XII век могат да бъдат и други народи. Съставът на населението в този регион е бил разнороден, често се променял. Допускам, че ковуите са едно от родовите обединения на кипчаците. "Кос ог" на казахски език означава "две стрели". Тамгата на кипчаците са две успоредни черти, които се идентифицират с двете стрели. Косогите на Мстислав носели вярна служба при Ярослав Черниговски, който пратил своята тюркска дружина на помощ на Игор. От бреговете на Каяла не се завърнал нито един косог. Половците не взимали в плен косоги.
За разбирането на произхода на етнонима казах следва да разгледаме случващите се исторически процеси в Източна Европа през IX - XI век и образуването на мощния Хазарски каганат (627 - 1083 г.). Историята на тази държава си остава слабо изучена. Образуването на обширното Хазарско ханство е свързано със страните от Средна Азия и по своя етнически състав, бит и култура то е принадлежало към средноазиатския свят. Впоследствие хазарите поддържали тесни и непрекъснати връзки с Хорезм. Хазария възниква след разпадането на Западнотюркския каганат в началото на VII век и включвала няколко ханства. Земите на ханството обхващали степите в югоизточната част на Европа, стигащи до Днепър и Ока, с център в низините на Дон и Волга. В. Бартолд смята хазарите за потомци на тюрко-хунските племена, странстващи в степите на Северното Предкавказите. Мисля, че към тях следва да отнесем част от предците на днешните българи, не успели да се противопоставят в резултат на вътрешен разкол на натиска на тюрките от Западнотюркския каганат. Те се наричали булгар, отпътували на запад начело с вожда си Аспарух и се асимилирали сред славяните. Терминът "булгар", "былгары" е от тюркски произход и означава сурова кожа и изделия от обработена кожа - основното занятие на номадския народ, закрепило се в името му. (Тук съм дълбоко убеден, че Умирьяев не е добре запознат с разисквания въпрос. Нито един народ не би се нарекъл на името на занаята си :):):), какъвто и да е той. Става дума за самоназвание, а не за екзоетноним, бел. моя). В него "гар" означава професионална принадлежност, а името на вожда на народа е "ас с богата душа". Този народ се покланял на небесния Тенгри. С потомците на хазарите изследователите отъждествяват също чувашкия народ. (Ако приемем, че хазарите са българи, съм съгласен. Етнографията показва припокриване на чуваши, българи и македонци, факт; бел.м.).
Хазария била многоетносна държава. Наред с тюрките в нея се заселвали славяни, юдеи, осетини, дагестанци и други народи, тоест хазари е събирателно наименование на народите в каганата. От моя гледна точка към тях следва да отнесем персоезичните хорезъмци и известна част от туркмените. В Хазария изповядвали християнство, юдаизъм, ислям и тенгрианство. Още при Западнотюркския каганат с тюрко-персоезичен състав военните подразделения се формирали по десетичен признак от различни народи. Терминът "хазар" означава "хиляда". Той се е закрепил и в названието на каганата, в който военните формирования продължавали да се съставят по етнически признак от хиляда войника.
През IX век започнал упадъкът на Хазарското ханство. От изток наближавали печенегите. В 862 г. те се разположили край Дон. Към края на века печенегите се намирали в Северното крайбрежие на Азовско море, а в 915 г. достигнали и Северното Причерноморие. Княз Игор (912 - 945 г.) трябвало да сключи мирен договор с тях. Етническата принадлежност на печенегите не е установена и предизвиква спорове. Едни смятат, че те са кангли, други - че са каракалпаци, руските летописи ги отбелязват като "козари" и "хозари". Смятам, че терминът "печенеги" е произлязъл от древнотюркската "пешене". Думата се е запазила в южния диалект на казахския език. в превод означава "неизбежност, предопределеност на съдбата". Казахският израз "пешенесіне жасылға" означава фатална предопределеност, предречена съдба. Руският термин "печенеги" е кратка орязана форма на израза "пешенесіндегі екі ел". Народното самоназвание на военния съюз на два народа означава "съдбата на двата народа". На разделените народи било съдено да се обединят, за да издържат падналата им се тежка участ в смутните времена. ....................................................................................................................
В този съюзнически блок според мен е влизало и голямото народностно образувание, наричано "кара калъптъ ак", буквално "ак в черна униформа", предците на съвременните каракалпаци. Те са черните клобуки от руските летописи. Тъй като в летописите вече били записани черни клобуки, то именно това обстоятелство станало повод за отъждествяване на печенегите с канглите. Вторият народ, влязъл в този блок, очевидно са били канглите, също така и многобройните раздробени племена по Сърдаря и река Урал. В междуречието на Урал и Волга блокът оформил народното си самоназвание "пешенесіндегі екі ел". Някои изследователи идентифицират термина "печенег" с друг - "пачинак", произлязъл може би от "пача, баджа, бажа". При много народи той означава "девер, баджанак", изобщо "свой". Никой от тези етимолози не се е насочил да помисли в резултат на какви процеси би могло да се породи народно название от отцепилия се баджанак. Ако някой роднина се отдели от народа си, то намалялото по тази причина племе не би оцеляло в борбата за пасища. Малкият народ ще се окаже зависим от главенстващия по това време, бързо ще се асимилира и ще изчезне като етническа единица от арената на историята. Защо този термин трябва да се отъждествява с тюрките? В нашия случай с канглите и каракалпаците, а не с чечено-ингушите, дагестанците или персите. Терминът има еднакво значение при голяма група народи, еднакво с това при тюрките. (Малко пояснения. Каквито и народи да са съставяли печенегите, то "Най-подробното описание за печенегите, техните племена, обществено устройство и местообитания дава император Константин Багренородни. „Знае се, че четири от печенежките племена, а именно земите на Kьercsicsur (Кюерчичур), на Szurukьlbej (Сурукюлбей), на Borutolmacs (Борутолмач) и на Bulacsaban (Булачабан) се простират на изток и на север отвъд Днепър и граничат с териториите на Узия, Хазария, Алания, Херсон и другите климатични пояси. Другите четири племена живеят на запад и на север, отсам Днепър, с други думи, земите на Jazikapan (Язикапан) граничат с България, а на Jula (Юла) с Туркия, земите на Karabaj (Карабай) граничат с Руското княжество, а тези на Javiderim (Явидерим) – с васалните на Руското княжество земи на ултините, древленините, лензенините и другите разни славяни.” Имената на отделните племена лексикално са част от тюркските езици. Най-вероятно те са съставени от прилагателна част, със значение на цвят на кон и титла, показваща ранга в обществото. Например Jazikapan е Кафяв капан, Karabaj е Черен бей, а Bulacsаban – Пъстър чобан. ". Така че са се тюркизирали основно със Z-тюркич език, бел. моя). Много изследователи на миналото, без да се задълбочават особено в историята на езика и, без да систематизират образуването на народностните названия при номадите, търсят термините в съзвучието, което от позицията на етнонимиката и ономастиката не се смята за допустимо.
В междуречието на Урал и Волга в началото на IX век се концентрирала голяма група номадски народи от Казахстан, сред тях и блокът "касак". Появата им била свързана с нашествието на империята Тан в Алатау. Те не се осмелявали да навлязат в земите на мощната тогава Хазария. От юг Хазария била заплашвана от арабите. Трябвало да бъдат укрепени границите й. По тази причина блокът "касак" бил пропуснат от хазарите към южните граници на държавата. След изтикването на юг на потомците на скито-сарматите (аланите), а част от разцепилите се българи - на изток в Приазовието, блокът "касак" заел степните пространства в Предкавказието (Ставропол и източната част на Краснодарския край). Авторът е съгласен в известна степен с предположенията на В. Бартолд за хазрите като потомци на хуно-тюркските племена от Предкавказието. Основната част от тюрките се появява от другия бряг на Волга заедно с блока "касак", като поглъща раздробилите се племена на хуните.
Към средата на IX век укрепва Киевска Рус, под управлението на която се намирали всички княжества, в това число и Новгородското. В Рус било разпространено многоженството. На всяко княжеско чедо трябвало да се даде поземлена собственост. Броят на дребните княжества, постояянно враждуващи помежду си, нараствал с всяка година. Нужни били нови територии. Отслабващата Хазария не била в състояние да се противопостави на заплахата от Запад. В средата на IX век блокът "пешенесіндегі екі ел" стигнал до Дон, а към края на века, след изтикването на аланите (осетините) в северните земи, започнал да се придвижва в Приазовието. През 925 г. съюзният блок укрепил позицииите си в Причерноморието. Хазарското ханство укрепило своите южни и югозападни граници, но не било в състояние да се противопостави на напора на русите. При войнствения княз Святослав Киев излязъл срещу Хазария с обединени войски и започнал да завладява западните й земи.
В съчиненията си Константин Порфирородни (Багренородни, да не се чуди някой, че като знам капацитета на някои "нови историци", още Порфирогенет, бел. моя), станал впоследствие император на Византия, споменава Касахия, разположена в южната част на Хазарския каганат. През първата половина на X век той посетил Хазария, събрал важни сведения за населението и отразил наблюденията си в труда "За народите", или, в другото му заглавие, "За управлението на империята". На картите на Хазарския каганат на южните му земи (Предкавказието) са отбелязани "хазари". На същите земи се е разполагала Касахия, влизаща в състава на каганата. Посланикът на Византия, прекосил хазарските земи от запад на изток, след това и в обратната посока, отбелязва столицата Саркел, като не споменава нищо за печенеги. Следователно, пътешественикът е посетил Северното Причерноморие и Приазовието преди печенегите да се заселят на тези земи, или по-рано от 915 г. На картите от първата половина на Х век на тези земи са отбелязани "хазарските печенеги".
Да последваме Константин Порфирородни, пътувал през Балканите и южната част на Източна Европа. При пътешествието си той обозначава "Земеописание от Тесалоники до река Дунав и крепостта Белеград, до Туркин и Пачанакия...". Тук Туркин и Пачанакия са земите на част от разпадналите се хуни и печенеги, заминали към северозапада на Причерноморието. В гръцкия език фонемата Е не съществува в чист вид, артикулира се като Е обратно или А. Земите по Днестър и Южен Буг са отбелязани на картите като земи на "тюркските печенеги". След това византиецът пише: "добрах се до хазарската крепост Саркел, до Росия и Нкропил, намиращи се на морето Понт близо до Днепър, до Херсон заедно с Боспора, след това до езерото Меотида и крепостта Таматарха, също и до Зихия...".
Пътешественикът се е придвижвал по степите на Северното Причерноморие и Приазовието, населени с алани, които той нарича Росии. Сирийският източник "Хроники на Захарий Ритор" отбелязва наличието на тюркския народ "рос" в предкавказките, азовските и черноморските степи. Меотида, видимо поради непознаването на Керченския пролив е наречена "езеро", а Таматарха според мен е крепост в Таман. Боспор е разположен в източната част на Кримския полуостров. Излиза, че от столицата на Хазарския каганат византиецът е завил отново на запад и е потеглил на юг към Кримския полуостров. Росите на византийския пътешественик нямат отношение към Рус и Русия. Херсон и Херсонес са различни градове. Първият е разположен в устието на Днепър, в превод името означава "целина, необработваема земя", тоест, основан е от гръцки колонисти на пустеещи земи. Крепостта Херсонес се е намирала на носа на Кримския полуостров, в превод означава "полуостров".
.............................................................................................................................
След като посетил столицата Саркел, бъдещият византийски император разбрал, че в близко време няма да може да обърне хазарите в християнството. Целта на пътуването му е била разузнавателно-мисионерска. Въпросът с религиозната принадлежност в поликонфесионалната Хазария е бил тясно свързан с политическата ориентация. Приемането нa християнството от хазарския хакан го поставяло в зависимо положение спрямо Византия, а добрите отношения с нея в течение на много години предизвиквали недоволство сред юдеите. Хаканът трябвало да се съобразява с мнението на феодалните благородници, защото в много отношения те определяли политиката на разпадащата се страна. Юдеите, изгонени преди това от Византия, били неприятелски настроени към нея.
............................................................................................................
Да се обърнем към А. С. Пушкин - голям любител на историята на Рус. Прадядото А. И.Мусин-Пушкин, в качеството си на обер-прокурор на Светейшия Синод, по указ на императрицата събирал представящите руската история ръкописи от архивите и библиотеките. Великият руски поет разполагал с голям брой ръкописи и в известното си произведение за княз Олег отбелязва: "Как ныне сбирается вещий Олег отмстить неразумным хозарам…. Това не е грешка. Поетът пише в съответствие с написаното от летописеца и тази транскрипция се спазва във всички сериозни издания. По време на летописния запис хазарското ханство след похода на княз Олег от 1094 г. вече не е съществувало повече от десет години. Хозарите на летописеца на Пушкиновия екземпляр са козари, тоест печенеги, които по това време са били разбити от съвместните войски на половците (кипчаци) и Византия. В изданията, предназначени за деца, редакторите подправяли хозарите на А. С. Пушкин на хазари умишлено. В лингвистиката това няма принципно значение. От позицията на политиката, провеждана от царска Русия, този факт е крайно важен. На страната й трябва герой, прогонващ номадите от руските земи - земи, които не са били руски. Грешката може да се припише на малограмотния древен летописец, който се оказал по-добросъвестен от потомците си - редактори на последвалите времена. Какъв "герой" всъщност е бил княз Олег ни разкрива самият А. С. Пушкин.
През 1073 г. княз Олег бил прогонен от град Владимир-Волински от Изяслав, който бил подкрепен от брат си Всеволод. Олег избягал в Чернигов, а след това в Тмутаракан (Таматархан). Животът му преминал в междуособни войни за князуване и в изгнание. Олег със същия като него княз Борис надвива Всеволод, князуващ в Чернигов. Всеволод се опитва да си върне Чернигов, но неуспешно. На помощ на Всеволод идва синът му Владимир Мономах. В сражението Борис е убит, а Олег бяга. Княз на Чернигов става Владимир Мономах.
В 1079 г. Олег се опитва да прогони Владимир от Чернигов в съюз с печенегите - козари (кос ари) и половците. "Кос арите" след поражението от 1037 г. не изчезнали, а се намирали в съюз с половците и Олег. Всеволод се наговаря с половците и печенегите, които му предават Олег. Олег е изпратен в Цариград (Константинопол). През всичките тези години, както става ясно от протичащите събития, на Олег не му е до отмъщение срещу хазарите. Олег се намирал на Родос и с помощта на Византия през 1093 г. се обосновал в Тмутаракан, контролиран от Византия.
Описваният от Пушкин период се отнася за събитията, когато Олег се връща от изгнание и гори от желание да отмъсти на "неразумните хозари", които го предали на Всеволод в 1079 г. "Неразумните хозари" са козарите от предишните летописи или кос арите, тоест блока "пешенесіндегі екі ел". По това време Хазария се е разпаднала и хозарите на Пушкин като военен съюз са слезли от историческата сцена. Олег се е готвел да отмъсти не на изчезналите хозари, а на най-злите си врагове - Всеволод и сина му Владимир Мономах и да седне на престола. Тези събития се развивали в Приазовието. През 1093 г. Всеволод умира. На следващата година Олег, придобил опит в междуособиците, съюзен с половците, които го предават 15 години по-рано, тръгва срещу Владимир Мономах, който сдава Чернигов без бой. Излиза, че половците-кипчаци и печенегите-козари (кангли и каракалпаци), предали Олег на Всеволод в 1079 г., са оказали огромна услуга на Рус, като я избавили от разколник и смутител. Някои източници твърдят, че към печенегите принадлежат и дулатите.
Хазарският каганат имал традиционно тесни роднински и приятелски отношения с Византия. Те имали общи врагове в лицето на Сасанидите от Иран и Арабския халифат. Съвместно се борели с дунавските българи. Съопругата на Константин V Копроним - Ирина - била хазарка. При Константин VII Багренородни (913 - 959 г.), в миналото посланикът Константин Порфирородни, в състава на византийските войски влизал и хазарски отряд. Византия безуспешно се опитвала да обърне в християнството своя верен съюзник, затова възлагала на Олег определени надежди. Като го върнала от заточението на Родос, тя възнамерявала не само да привлече в християнството поликонфесионалните народи от южната част на Източна Европа, но и да подчини враждуващите княжества от Рус. Княз Олег седнал на трона благодарение на половците и Византия след поражението на печенегите.
След шест години война Византия, съюзена с половците, разбила печенегите. Този момент е описан красноречиво от Пушкин: "Победой прославлено имя твое; твой щит на вратах Цареграда…". Тези думи означават, че Византия го признава като управник на Рус и го поставя да князува в Тмутаракан. Да те "вдигнат на щит" е древна традиция на народите, означава да бъдеш признат за хакан. Впоследствие приемниците на Святослав се титуловат хакани. Митрополит Иларион величае с тази титла Владимир Свети, Ярослав Мъдри и Новгородските князе. Повикал половците и подкрепян от Византия, Олег се изправя срещу най-злия си враг Владимир Мономах от рода на Ярославовичите, лишил го от владението на Владимир-Волински. Княз Олег възнамерявал да се разправи с враговете си и да си върне изгубеното княжество. След разправата с Мономах, той искал да превземе Чернигов и Киев, тоест, да стане пълновластен владетел на Рус. Мономах, който разбирал каква страшна сила представлява съюзът на Византия с половците, се споразумява с Олег и му предава Чернигов. В очите на тогавашните хора Олег е изменник на Рус и марионетка на Византия, предал държавните инереси заради амбициите си. Историографите на Русия предпочитат да пазят мълчание по този въпрос.
Руската историография подминава този период от историята не случайно. Политиката на великодържавност на царска Русия не позволявала да се говори истината. Княз Олег е представен в изданията за деца като народен герой, освобождаващ руските земи, заел се да отмъсти на несъществуващите хозари. Изменничеството му разкрива Пушкин. "С дружиной своей, в цареградской броне, князь по полю едет на верном коне". Цариградската броня е покровителството на Византия, възлагаща надеждите си на своята марионетка. Този факт на измяна на Олег не се хвърля веднага в очите на читателя. Това се забелязва от изследващите подробно историята. Пушкин показва и как е завършил животът на този княз, като въвежда в произведението си гробната змия, внезапно ужилила княза. Хора като него не напускат живота по този начин. Очевидно той е бил убит в борбата за власт между различните кланове, разглеждали постъпките му като предателство на интересите на Рус. Великият руски поет е най-безпристрастният историк на Рус, търсещ сведения за миналото й в най-дребните детайли. Въпреки изгнанието със средствата на музата и прозата той запознава много поколения с миналото на Рус. По право следва да бъде наречен велик историк на Рус.
"Нашата история за времената, предшестващи приемането на християнството, е тъмна и пълна с предания, които не могат да бъдат признати за несъмнено достоверни. Относно събитията, случили се през IX и Х век, с изключение на малкото гръцки съобщения нямахме други източници освен народните устни предания, които по самата си същност са подлагани на измислици и промени" - отбелязва един от основоположниците на руската историческа мисъл Н. И. Костомаров. Езическата Рус е била неграмотна. Умствената и литературна дейност са дошли заедно с християнството и били съсредоточени в манастирите. Укрепването на християнството е започнало при княз Владимир Свети. В борбата за власт този светия избягал в Швеция и се върнал в Новгород с чуждоземна войска. Завладял Киев и убил брат си Ярополк. След като утвърдил властта си с помощта на скандинавците, им раздал за управление градове. Известно е, че няколко пъти се е отричал от кръста. Князът встъпил в християнската вяра не по убеждение, а заради угризенията на съвестта си за извършените от него тежки простъпки. "Бог е милостив, той ще ми прости всичко" - се въртяло в главата на светеца. През 988 г. князът се оженил за гръцката принцеса Анна. Този факт повлиял на по-нататъшната съдба на Рус. Владимир приел кръщението с дружината си в Херсонес, впоследствие същото направили и верноподаниците му пред страха от княжеския гняв. Още преди Владимир князете на Рус и дружините им приемали кръщението, но скоро след това отново ставали езичници. При Владимир след 989 г. християнството придобило масов характер. Другите княжества били обръщани във вярата насила и до XVIII век много от северните народи си оставали езичници.
......................................................................................................
Транслитерацията (транскрибирането) е един от острите и неразрешими проблеми на ономасиологията и в наше време. Можем да се убедим в това като например вземем името на казахския народ. Терминът "казак"х" в руската графична система се транскрибира като казах, защото особеностите на нашия език е невъзможно да се предадат с графемите на руския език, в него отсъства фонемата Қ. Лингвистиката е безсилна с графичните средства на руския език да предаде артикулационните особености на термина "казах". Още по-абсурдна е транслитерацията в йероглифната писменост. Източното християнство в Китай често срещало неразбиране сред китайците. Несторианците предавали в йероглифната писменост името на Исус с фонетичното му звучене на староеврейски език "И шу". В това записване китайците четяли името на спасителя като "бягащ плъх".
Населението на Хазария преди появата на многобройните номади от Изток било родствено на каракалпаците, уйсуните, канглите, кипчаците, карлуките, тюргешите и другите народи от долините на Алатау, Сърдаря и Прикаспието. По тази причина летописците не отбелязват война на Хазария с тези народи. Напротив, Хазарският каганат безконфликтно отстъпил южните си земи на близкородствените си народи. За Хазария било изгодно да има силни сьюзници в периода на славянския натиск от Запад и арабския откъм юг. При управлението на Святослав Киев завзел обширни земи от Хазарския каганат по Десна, Ока и Дон, почти една трета част от територията му. Обърнете внимание на картата на Източна Европа в средата на Х век. Границите на номадите плътно приближават стените на Киев и Чернигов. Какво им е пречело да покорят градовете на Рус? Абсолютно нищо, ако не отчитаме фактора на близките роднински отношения между Рус и номадите. Номадът няма да тръгне на война със свата си, защото, както гласи поговорката, "сватовството е за хиляда години". Затова за славяните от Рус, уморени от тежестта на междуособните войни на князете си, е било най-близко от всичко да избягат в Касахия, страната на свободните номади, която се намирала буквално до стените на градовете им. ..........................................................................................................................................
Определен интерес предизвиква произходът на термина "хазар". Смятам, че той се е закрепил като събирателно название на народите в Хазария, чиито основатели в голямата си част са били тюрко-персоезични етноси от Западнотюркския каганат. В превод "хазар" означава "хиляда". Хилядният принцип на формирането на армията е съществувал и при хазареите в Афганистан. Названието на народа хазараг произлиза от воинското подразделение от хиляда човека. Произходът на тюрко-персоезичните хазараги в Афганистан остава неизвестен. Напълно допустимо е предположението, че те са част от населението на разпадналата се Хазария. "Хазар ак" се етимологизира като "ак от Хазария", а "ак", както вече разглеждахме, са дезинтегрираната част от карлуките - "смесените ак". Към същия ред се отнася и образуването на етнонима "мингли" - главният народ в Кокандското ханство. В превод означава "хилядниците". Наименованието на воинските формации, съставяни по етнически признак от хиляда човека, явяващи се основа на ударните сили, се е утвърдило като събирателно название на народите от Хазария.
Десетичният принцип при съставянето на военните подразделения съществувал и в армията на Чингизхан. На такива военни структури се възлагала сериозната отговорност за целия народ, призван да отговаря за малодушието на войниците си. Терминът "минхол" (мыңғол) при тюрките означава "хилядна войска", или военните подразделения се съставяли по етнически признак от по хиляда бойци. Терминът "монгол", както и "хазар", изначално е носел смисъла на военно формирование, под което са били подразбирани много народи. Такива хилядни военни подразделения и като цяло армията се наричали "монголски", състоящи се от десетки тюркоезични народи. Десетичната структура на военните формирования принадлежи на древните предисторически номадски народи. Унаследили са я другите народи от Евразия - персите, гърците, римляните.
...............................................................................................................................
Следва таблица на общи за гърците и казахите думи. Разбира се, не е пълна поне според мен, при внимателно разглеждане ясно се вижда коя дума е заета в гръцкия език от тюркски и, разбира се, обратното. С нея реших да приключа и работата по тази книга; тя съдържа още много интересни и любопитни съпоставки и изследвания, но те биха представлявали интерес само за специализиралите се в областта на историята на Средна Азия учени.
Какво виждаме по същество в тази последна извадка? Потвърждава се мнението ми, че религиите са причината за разпадането на държавите на българите и хазарите. Гръцкото християнство има най-голям дял в тази "конспирация", както е модерно да говорим днес. Разбира се, ислямът, който приемат волжките българи, окончателно е довършил разделянето на народите на старата Кубратова България. Случайност? Мисля, че не.
22.01.2023 20:43
Простира се върху територия от Днепър до Каспийско море за сметка на Велика България, която е в упадък след смъртта на хан Кубрат. Синът на Кубрат Баян (Батбаян) признава върховенството на хазарския хаган и оттогава част от прабългарите започват да се наричат „черни“ или „вътрешни“ българи. Останалите прабългари с Аспарух се оттеглят към Долни Дунав.
/.../
Първо правя справка с Уикито... :)
Интересно ми е дали при хазарите и др. тюркски народи е имало многоженство...
Може би идва от думите, с които са викали пилетата да пият и ядат?
Това се среща често в много езици.
