ПРОТОТЮРКИТЕ И АМЕРИКАНСКИТЕ ИНДИАНЦИ

     Техническите проблеми на платформата ме карат да публикувам най-напред текста, имах късмет да кача успешно и снимките с таблиците. Рядко се случва да удебеля шрифта на целия постинг, реших, че този път си струва.
Време е да вземете две хапченца глог-мента-валериан с чаша вода, да се отпуснете и... нека четенето да започне след успокояване на дишането :):):).

        Преди няколко години Върховният съд на САЩ разгледа иска на американските индианци срещу учените-генетици и отказа да го удовлетвори. Според заключенията на учените намерените останки на древен човек отпреди 9000 години не могат да бъдат на предтеча на индианците, защото не е открита генетична близост. Мнението на учените е, че коренни жители на Северна Америка не са индианците, а предполагаемо афроазиатите, които са я заселили на по-ранен етап.

         Известният пътешественик Тур Хайердал доказа съществувалите връзки между древните народи в южноамериканския континент с Океания и Африка. В търсене на следите той изучи крайбрежията на северноамериканския континент, но не успя да ги намери там. Един от древните индиански народи – олмеките – притежава обаче характерни за африканците черти. Възникват въпроси. Ако индианците не са коренните жители на САЩ, то кога и през кой исторически период те са се появили на северноамериканския континент и на кой древен народ принадлежат останките, открити от учените?

         Съществуват предположения, че народите от Азия са заселвали Северна Америка преди 12 -30 000 години, през ледниковия период по замръзналия Берингов проток. Колкото и изолирано да се развива един език, на който и народ да принадлежи, за това време той ще се обнови няколко пъти. Лингвистите казват, че езикът на европейците има свойството да се попълва с 14% за всеки 100 години. Следователно за едно хилядолетие лексикалният състав трябва да се промени до неузнаваемост. На тази основа следва да предположим, че мигрантите от ледниковия период не могат да бъдат в близко езиково родство с индианците – днешните жители на Северна Америка.

       Трудно е да допуснем, че тюрките са можели да се преселят през ледниковата епоха. В главата на разумен човек няма да се роди идеята да сменя скотовъдния си начин на живот в южните ширини с друга форма на стопанска дейност. За толкова голям отрязък от време езикът на тюрките също би се изменил до неузнаваемост. Съвременните глотохронологични изследвания на езиците на европейците свидетелстват, че в стандартен международен списък от 100 думи за 100 години се запазват 86 от първоначалните. Броят на думите, запазени в единия и в другия език, се изчислява на 0,86 х 0,86 = 0,74, или след 100 години от първоначалния ни списък от думи ще останат 74. В него влизат природата и планетата, човекът, частите на тялото, обозначенията на цветовете и родствените отношения между хората. Изследванията на езиковедите обаче свидетелстват, че подобни разчети не могат да бъдат приложени спрямо езика на тюрките. Американският лингвист Морис Сводеш охарактеризира тюркския език като най-устойчивия език на планетата и му даде коефициент на устойчивост 0,97. Според изчисленията този език може да се запази повече от 8000 години. В същото време езикът на някои от индианците, около 1000 народности, има много общи особености с езика на тюрките По какъв начин се е образувало езиковото родство на народи, живеещи на различни континенти? Към днешна дата науката няма отговор.

      Генетиците от Новосибирск заедно с колегите си от САЩ, Бразилия, Австралия установиха, че прoтотюрките и протоамериканците произлизат от четири общи прамайки, към чиито геноми се съотнасят гените на 70% от тувинците и на 97% от индианците от американския континент. Изучаването на измененията на Y-хромозомата посочи обширната територия на Прибайкалието, включително Саяните и северът на Монголия, от която е започнала миграцията на азиатските предци на американците. Ориентировъчно преди 40 000 години в Саяно-Алтайския планински район се е съставило племето на прототюркоамериканците. Отделянето на индианците от предците на съвременните тюрки е завършило преди 25 000 години, заключиха генетиците.

         Един от първите между учените, обърнали внимание на сходствата на езика на индианците сиу с тюркските езици е немският филолог-ориенталист Ото Рьорих. През втората половина на XIX век той проживял доста време сред индианците сиу и събрал обширен материал за бита, обичаите, езика и фолклора на този народ. Рьорих определил синтактичните и морфологичните сходства на езика на сиу с тюркските езици. Езикът сиу подобно на тюркските няма предлози, аглутинативен е, в него работи законът за синхармонизма. Формите на образуване на прилагателните за превъзходна степен на сиу се оказали същите като при тюрките, такива лисват при другите народи. Занимаващият се с изучаването на много езици Рьорих стига до извода, че тези особености на езика сиу не се откриват нито в санскрит, нито в други езици, а индианците сиу се явяват преселници от „Великата Азия“. Казанският учен Абрар Каримуллин успя да открие повече от 100 думи от сиу, сходни с тюркските:

                                                               таблица

   

 

     За произхода на индианците от Северна Америка и генетичната връзка с езика на сиу-хок с тюркските езици е говорел още през 1853 г. Джон Макинтош. Изтъкнатият съветски учен по история и език на индианците майя Ю. В. Кнорозов е намерил повече от 300 думи, тъждествени с тия от тюркската лексика:

                                                                таблица


    

 

     С изучаване на езика на маите са се занимавали също Каримуллин и шведският ориенталист Стиг Викандер. Те стигат до извода, че езикът на маите е близък до този на тюркските народи. В лексикално отношение те имат много съвпадения, което е свидетелство за общия им произход.

                                       По Каримуллин: таблица 2


                                          По Стиг Викандер: таблица

                                              и втората й част


   

     В етнографския сборник за предците на американските индианци маи, ацтеки, инки се твърди, че те са се преселили през V-то хил. пр. н. е. от Калифрония в Централна и Южна Америка. Понастоящем мнозинството от индианците в региона общуват на езика кечуа, който е свързан по произход с езика на сиу-хок. Езикът кечуа е бил основен в империята на инките. Той се родее с езика на маите и функционира в Перу, Еквадор, Боливия, в някои райони от Аржентина и Чили. Покрай Викандер с изучаването на кечуа са се занимали и уругвайският професор Б. Ферарио и френският ориенталист Г. Дюмезел. Те намерили сходства в морфологичните форми и спреженията на глаголите в кечуа и тюркските езици. Словообразувателните суфикси се оказват идентични. Последният утвърждава генетичната връзка на числителните от 1 до 6 в двата езика. Ето данни за тях по-надолу:

                                 таблица кечуа 1


     


                                        и кечуа 2



     Рьорих, Викандер и Ферарио намират връзки между езиците на индианците и тези на корейците, японците и китайците. Елементи от тюркския език са открити и при индианските племена тимучи и яна. Близки обичаи и битови сходства на индианците с киргизите, тувинците и якутите са показани и в литературата.

     Изследванията на горепосочените филолози подтикнаха автора към изучаване на географските названия в Северна Америка. В топонимите винаги се отразява езикът на древните им създатели. Сред географските названия най-устойчиви и малко променящи се с времето са имената на планините и хълмовете, вулканите, островите и водоемите. По тази причина те бяха разгледани на първо място, названията им свидетелстват за народите, които някога са им дали имена, местата за тяхното локализиране и пътищата на миграция.

     При транскрибирането на езика на индианците изследователите често са нарушавали фонетичните особености. Така са се случили изкривявания, забелязани както от тюрколозите, така и от специалистите по индианските езици. В топонимите на северноамериканския континент са открити наименования, отнасящи се към корейския и персийския езици. Най-често все пак се срещат названия от тюркски произход. Идентични наименования на местности и водоеми от Далечния изток, Прибайкалието, Казахстан, Средна Азия и дори от Близкия Изток се повтарят на територията на Северна Америка. Усури – Мисури, Мисурата – Мисури, Алаш – Унималашка, Шикотан – Юкатан, Ордабасъ – Тюлкубас – Атабаска, Тектурмас – Тексас, Сихоте-Алин – Аляска, Месопотамия – Потомак. Повтарят се също и топонимите, съдържащи названия на народи: дак, мисс, ак, алаш, сак. Това дава основание да предположим, че отправни точки на миграцията на народите от Азия при преселването им в Северна Америка са се явявали Близкият и Далечният Изток, в земите на които са запазени немалко топоними от тюркски произход, а техните носители са изчезнали без следа. Сахалин, Камчатка, Итуруп, Кунашир са наименования от тюркски произход. Доста такива има и на японска територия – Хокайдо, Акан, Кутяро, Асиеро, Абасири.

     От незапомнени времена древните тюрки са заселвали Прибайкалието и Далечния Изток. За названието на народите свидетелстват географските наименования в Тува. Акдовурак и Акдуруг в превод означават „смелият, решителният ак“, „прославеният ак“. „Ак“ е събирателно име за народите, разпространено е от древния Шумер. Към този народ сочи названието на индианския народ апсарак. В превод етнонимът означава „много черен ак“. В казахския език „аппак“ означава „съвършено бял“.

     Названието на река Алаш показва наличието на други народи. Алашите са далечни прародители на тюрките, в превод означава "потомък на аш-ите". Очевидно съюзът на шестте народа е бил сключен на бреговете на тази река. В други названия се съдържат корените аш, ак, ас, дак, усс, сак, повтарящи се в топонимите в Далечния Изток и Северна Америка. Нека имаме предвид, че имената на народите често функционират и в други значения, в това число нарицателни и така могат да останат незабелязани от изследователите. Сак - това е "сах ели" - народът саха, ас - "теги ас" - потомък на асите, аш - "аш гуз" - ашите от долината, ак - "акан" - железен и т. н. Занимаващи се със скотовъдство, лов и морски занаяти, тюрките от Далечния Изток са преплували Тихия Океан и това е станало значително по-късно от ледниковия период. На салове и катамарани с платна (двойни лодки, кавасаки) те потегляли от далекоизточните брегове. Използвайки тихоокеанското течение Куросиво, мигрантите от Азия стигнали до американските брегове.

     Акваторията на Тихия Океан е високосеизмична. Възможно е между двата континента да е имало острови, впоследствие потънали под водата. На тях мореплавателите попълвали запасите си от вода и храна. Народите от Азия са акостирали от Калифорния до Аляска, от която постепенно се придвижвали на юг. Много години хиляди и хиляди тюрки ще изпращат съплеменниците си и с тревога ще чакат вести от тях. Безграничният океан, отвъд който изгрявало слънцето, примамвал все нови и нови смелчаци да усвояват незнайния континент. Успешният преход през океана се извършвал от кунтеките - синове на Небето и Слънцето. Кунтеки в превод дословно означава "потомък на слънцето". При казахите има запазено родово обединение със същото име. В други значения "тек" е знатна родословна генеалогична клонка. Етнонимите-самоназвания често се закрепват в превъзходните степени - достоен, божествен, благороден, главен, славен и т. н. Това явление се наблюдава в етнонимите и топонимите на Северна Америка.

     Тур Хайердал разказва за индианските мореплаватели, пътували на салове. С пътешествието си на сала "Кон-Тики" той доказа възможността островите на Тихия океан да бъдат заселвани от индианците майя, ацтека, инка от страната на Америка. В езика на инките "кон" означава слънце, а "тики, теки" - вожд, предводител. При тюрките "тек" също означава потомък от знатен род (текин, тегин, тикин, тигин са фонетични варианти; бел. моя). Както виждаме, тюркското "кун теки" и индианското "Кон-Тики" са изрази с еднакво семантично значение. Те потвърждават теистичните убеждения на тези народи, покланящи се на Слънцето и родството в езиците им.

     Тур Хайердал нарекъл сала си в чест на вожда на индианците, извършил плаване в открития океан. Значенията като "вожд", "потомък" имат названията и на други народи - сапотеки, миштеки, толтеки. Благодарение на особеностите на езика на тюрките географските наименования в Северна Америка са се запазили добре, независимо от изминалите хилядолетия и трансформациите, направени от индианците и белите колонизатори. Със саловете с вградени платна и гребла, побиращи стотици деца на Небето и Слънцето, тюрките и другите народи прекосявали океана.

     Заселвайки се на нови земи, те им давали имената на своя народ, на вождовете му или пък според характерните им признаци. От моя гледна точка ацтеките се явяват потомци на асите от азиатския континент. "Ац тек" при тюрките означава "родовитият ас", "потомък на асите". Заселниците на щата Тексас закрепили названието на народа си върху тези земи. В същото значение се разбира топонимът Ийст Тексас, означаващ "стан на родовития ас". Аналогично е наречен хълмът близо до Тараз - Тектурмас. През шумеро-тюркски "аз съм родовитият, царуващият ас". Очевидно хълмът е бил място за погребения на управляващата династия. Алеутското течение отнесло най-близките им роднини към Северна Америка.

     По мнението на академик В. В. Бартолд асините (аси, ази) от Сибир се отъждествяват с остяките. Вероятно етнонимът ацтек е трансформирано наименование на едно от племената на остяките. Остяк>астяк>астек>ацтек. Такова морфологично редуване на гласните О, А, Я, Е се явява характерно за много народи и е една от особеностите на тюркските езици. Излиза, че ацтеките и остяките някога са били родствени народи, дезинтегрирани по неизвестни причини. Към езика на древните тюрки се отнася и наименованието на обширна местност - Сибир. То произлиза от "Се-бе-ир" и означава "моята и твоята земя".

Названието Аляска идва от Алас(ка) - "потомък на аси". "Ка" е често срещана флексия. Аналогично са образувани названията Алупка, Балтика, Камчатка, Сосновка и т. н. Етнонимът алеут произлиза от "ал ели ут" и в превод означава "потомък на огнената страна". Очевидно в него са изразени теистичните схващания на народите и особеностите на вулканичните острови, изригващи огнена маса. Първозаселниците нарекли огнедишащите острови с имената на своите народи.

     В Аляска се намира вулканът Катмай - "неизгасващият" на езика на тюрките. Продължителните изригвания на лава са били причината за възникването на тюркското название. Друг вулкан на юг се нарича Худ - "огън, бог". Тюрките не разбирали природата на вулканите. Като свързвали изригванията с висшите сили, те почитали Огъня. За произхода на названията на Алеутските острови свидетелстват етнонимите. Унималашка - "само алаши". Алаш - прародител на тюрките. Унимак и Умнак означават "само аки". Алеутите твърдят, че Умнак е техен далечен праотец. Американските учени смятат, че Аляска е заселвана преди 9000 години. В пещерите на Умнак изследователите откриха мумии. Според твърденията на същите тези учени алеутите са правели мумификации чак до колонизирането на островите от царска Русия. Два едноименни острова в Аляска и Алеутите - Акутан - означават "небесният огън на аките", в друго значение "утан" е родина. Тези названия са произлезли от изригващите вулкани. Видимо островите са били заселвани от родови кланове, постепенно напредващи към южната част на континента. Излиза, че алеутите са втохтонното население на Северна Америка. Възниква въпрос. Намират ли се в родствени връзки древните населници на Алеутите - алаши, алеути, аси и аки с едноименните народи от Азия?

     Мигрантите от Азия се заселвали и отвъд Скалистите планини, в просторите на Великата равнина. Топлият климат и милионите ненаплашени животни, пасящи сред тучните ливади, им създали прекрасни условия за живот. Названията на реката и едноименното езеро Атабаска потвърждават, че тази обширна местност е била обитавана от тюрки, а предците им са разположили тук лагера си. В превод означава „стан на предците“. Сродни с това название са казахските Ордабасъ, Туркибасъ (Тюлкубас). Тюрките населили и Апалачите, това наименование произлиза от „таппе алач“ - възвишенията на алашите.

     Името на река Кентъки, започваща пътя си от тези планини, означава „широко изобилие, обилна ситост“; другата река, Потомак - „блато, тресавище, защита на ак“-ите. Реката се образува от два притока: северен и южен Потомак, протича през низина и по време на пълноводието си я залива. Образуваните потопени места са нейна отличителна особеност, която е дала названието й. Аналогично е образуването на названието на Месопотамия. При гърците това име се е разпространило като „Междуречието“. „Потамо“ за тях означава „река“. Отново въпрос. Не се ли явява народът „ак“ американски представител на Минойската цивилизация, изчезнала след катастрофата на Крит и Цикладите?

     Много географски наимениования в Евразия са засвидетелствали името на този народ в превъзходна степен: „великият“, „небесният“, „слънчевият“, в това число и на Крит. Топонимът „Ираклион“ произлиза от „ир ак ольi” и в превод от тюркски означава „земя на върховните ак“. Има не една и две реки, чиито имена се превеждат добре през тюркски език. Алабама - „потомък на прадедите и майките“. Аркабатла - „потопен до гърба“. Очевидно реката е била плитководна и тинеста. Батла(к) – „блатиста“, „заблатена“. Река Сабин - „сапун“. Името й е възникнало заради киселинния състав на водата й. Три местности се наричат Алма - „потомка на майката“. Две други – Айола и Айота означават „божествен хълм“ и „божествен баща“. Мисля, че тези топоними са произлезли от местата, където са били погребани вождове.

     Не са малко топонимите и хидронимите, образувани по названията на народи, които са разбираеми за всеки тюрк: ассинибойн - „ас по дух и тяло“, айдах - „божественият дах“. Особено отличително е названието на индианския народ дакота, където „от“ е общотюркското „да премина от единия бряг на другия“ и убедително потвърждава миграцията на даките от Азия. Едноименен народ в древността е населявал Прикаспийската низина и Балканите. Тези два народа очевидно са представлявали някога един етнос, впоследствие диференцирал се.

     Названието на река Мисури означава „божественият нос“. Аналогичен топпоним – Мисурата – се намира в Близкия Изток. За едноименен народ споменава и Херодот в периода на противопоставяне на Кир и лидийския цар Крез. От съюза на два народа – миси и сиу – е произлязло названието на река Мисисипи - „морето на мисите и сиу“. В устието си тази река образува обширна акватория, станала причина за това название. Тук „пи“ означава „море“. В друго значение „пи“ е древнотюркското „дълбочина“. От названието на древния народ каспи – морските каси – е дошло името на Каспийско море.

     Някои топоними имат персийски произход. Чорреас - „четири аса“, Ниагара - „топлата ни“. От разсейващите се дребни капчици край водопада се образува мъгла, приличаща на топла водна пара. „Ни“ е частица за отрицание в персийски език. В северноамериканските наименования се откриват и елементи от корейски език. Оклахома, Омаха, Такома, Аркома съдържат корейския корен „ома“ - майка. Названието на река Пекос свидетелства, че тук някога са живеели уседнали тюрки. Корейците и сега наричат така узбеките. Най-голям интерес обаче будят хидронимите, съдържащи в себе си елементи от езика на шумерите. Манитоба - „благословен съм от небето“, „аз съм небесен благодетел“. Край бреговете на това езеро, вероятно, е получил благословия един от първите владетели. Канзас - „ти си небесен ас“, Арканзас - „ти си достоен за небето ас“. Аризона - „достоен за майка си“. Нарицателните имена на вождовете се закрепвали като топоними и хидроними. Анока означава „небесен брат“.

     Към древните шумери очевидно насочва и названието на индианския народ мандани. В превод етнонимът означава „аз съм небесният дан“. Има ли този народ отношение към даните от Средиземноморието, данайците от Илиадата, митичния Данай, чийто дъщери погубват синовете на Египет? Свързан ли е произходът на този етноним с името Мандана, майката на персийския цар Кир? Има също топоними с древногръцка ономастика: Парис, Крит, Трой, Атика. Как са се появили тези наименования отвъд океана засега си остава загадка. Възможно е някаква група от протогърците да е мигрирала заедно с другите народи на американския континент след катастрофалното земетресение.

     Такива, лесни за четене, ни изглеждат географските наименования по този континент. Те се набиват на очи като големи процепи на повърхността на айсберга, а невидимата част очаква своите изследователи. Топонимиката на северноамериканския континент е удивително сходна с ономастиката в Евразия и езика от епохата на Омир. Сякаш потомците на шумерите и мидяните, троянците и минойците са се преселвали на далечния континент.

     Етнонимите, хидронимите и топонимите на САЩ и Канада съдържат общи корени с евразийската ономастика. Това са ас, ак, пат, пот, ур, уд, ил, ел, ат, ад, чу, шу, ан, ир. Смятам, че народите от Западна Азия и Южна Европа са можели да мигрират по Арабско море. Заобикалящи Индустан през пролива Малака, за тях става възможно да стигнат до Далечния Изток и Америка. Тези народи са се разселили в Индия и Индонезия.

     Тур Хайердал доказа реално възможността за прекосяване на океана на тръстикова лодка, изплетена от месопотамска тръстика, с неговата „Тигрис“. Миграцията на народите се потвърждава от топонимията. Местността в Южна Индия Тируванантапурам означава „град на тирите и антите“. Тирите и антите са народи, живяли някога в Южна Европа и Западна Азия. В него „ва“ е характерният за тюрките съюз „И“. Очевидно някаква част от тюркските племена след разрушителното земетресение в средата на II-ро хил. пр. н. е. на Цикладите е мигрирала в Индустан. За изминалото време те са се асимилирали, изменили се антропологичните характеристики, но се е съхранила праформата от езика на тюрките. Методът на лингвиста Морис Сводеш позволява да определим времето на разделяне на езика на тюрките и индианските езици. Предварителните изчисления показват, че техните прародители са се разграничили преди 3600 – 4000 години. Хронологично този период се съотнася с времето на краха на минойската цивилизация и масовата миграция на номадските арийски племена от Сибир и Казахстан.

     Названието на вулкана Кракатау насочва към шумеро-тюркското „киракартау“ - планини от прах. На шумерски език „акар“ е прах, пясък. В активните си периоди вулканът се взривява и височината му намалява с над 1000 метра. Активните процеси в земните дълбини спомагат за новото му издигане от изстиналата лава, пепел и пясък. Тези изригвания се повтарят през определено време. Древните жители забелязали необичайното явление и затова са му дали такова странно название. Далечните предци на бушмените от Австралия също са пътешествали по океана. Учените са на мнение, че коренните жители на Япония – айните – са се появили от този континент.

     Топонимите от тюркски произход някак рязко прекъсват в южните ширини. Надолу те се срещат рядко и в значителна степен са трансформирани. Очевидно са протекли асимилационни и диференциационни процеси и войни, в които мигрантите са били по-малко конкурентоспособни. В незначително количество те се срещат в Мексико. Сакатекас - „родовитите саки и аси“. Сакатепек - „възвишението на саките“. Смятам, че терминът „ацтек“ е трансформираният тюркски израз „ас теги“. Имат ли тюрките езиково родство с корейците, японците и персите? Генетични техни роднини ли са алеутите и индианците? Важни въпроси, на които отговор трябва да дадат и другите науки освен лингвистиката.

     Ще покажем няколко любопитни факта от историята и културните традиции на народите. Скалпирането на поваления враг е практикувано от древните тюрки. Тази военна традиция е разпространена сред индианците. В Близкия Изток и в Средна Азия земеделците са използвали за напояване на полетата система от кладенци, свързани с подземни канали – кяризи. Този тип поливно земеделие е разпространен сред индианците от пустинята Наска. Както при алеутите в Аляска, мумифицирането на починалите индианци е практикувано и в южномериканския континент. В наше време индианците от Америка излизат в морето на тръстикови сдвоени лодки, изработени по древен месопотамски образец.

     Музиковедите отбелязват сходствата в мелодиите, създадени чрез пентатоника, характерни не само за индианските и тюркските народи, но и за монголите, китайците, корейците и японците. Някои индиански митове са тъждествени на митовете на древните гърци и тюрките. Интересна е също архитектурата на древните индианци. Перуанските пирамиди от културата Мочика са идентични със зикуратите в Шумер. Самите пирамиди и погребения в тръстикови ковчези са ориентирани на север. Учените са на мнение, че така индианците са си припомняли старата си родина. Тези факти са свидетелство за случилите се някога контакти между древните жители на Азия и Америка и миграциите на северноамериканските индианци на юг. Христофор Колумб не е първооткривател на Америка. Дълго преди него тя е открита от други народи от противоположната страна на американския континент.

     През кой исторически период биха могли да се случат тези процеси? Според мен това е станало в средата на II-рото хил. пр. н. е.. Мигрантите от Евразия още не са познавали желязото и не са могли да занесат тайната му на аборигените в Америка. Представям си, че това са били народи, живяли на островите близо до днешните Санторин и Цикладите. След катастрофалното изригване на вулкана е загинало населението на близките острови. Остров Тера се разпаднал на няколко части. Източниците отбелязват, че от вулканичната пепел имало тридневно затъмнение до Черно море, а вълни с височина 40 м занесли пемза до делтата на Нил. Загинала високата минойска култура. Оцелелите панически напуснали Цикладския архипелаг и Средиземноморието. Вероятно част от тях е стигнала до Америка. Езикът на населението на Цикладите е представлявал шумеро-тюркска билингва, отразена в географските наименования на Северна Америка. Античните автори споменават този народ като пеласги и касио.

     Данните на генетиците от Пенсилванския университет, използвали голям брой маркери, показаха, че ДНК на съвременните обитатели на Алтай в сравнение с образци от жителите на Казахстан, Китай, Монголия, също и на представители на различни индиански племена имат заслужаващи внимание характеристики. Учените откриха в хаплогрупата Q от Y-хромозомата на ДНК уникална мутация, която обединява народите от Алтай с индианските племена. Аналогични резултати са получени в хаплогрупите C и D от митохондриалната ДНК. Тези данни потвърждават теорията за заселването на Северна Америка преди 18 – 20 000 г. (lent.ru/news2012/01/27altai/). За лингвистите тези числа изглеждат неправдоподобни. Дори без отчитане на лексиката на народите, намиращи се на различни континенти, поразителни са запазените общи граматични и морфологични конструкции в езиците на индианците и тюрките. Такова феноменално явление не се среща при никои други народи.

     Все пак ще вземем предвид твърдението на основателя на глотохронологията Морис Сводеш. Коефициентът на устойчивост на езика на тюрките е 0,97. Броят съхранени думи в лексиката на тюрките и индианците би следвало да състави 0,97 х 0,97 = 0,94 или 93% при допустима грешка. След 1000 години от първоначалните хиляди думи в речниковия запас ще се запазят 0,93 х 0,93 = 0,86 или 86%. Като отчетем методиката на Сводеш, можем да заключим, че езикът на тюрките би изчезнал на американския континент едва след 8000 години. Той обаче е запазен сред индианците. Оттук следва, че преселването на народите от Азия в Америка се е случило в по-късно време.

     Изследванията на 64 генетика от различни страни, в това число и Сибирския отдел на Руската Академия на Науките, участвал в тях, показаха, че миграцията на народите от Азия в Америка от Канада до Чили е станала на три етапа. За разлика от първата вълна последващите две преселения не проникнали дълбоко, а само докоснали северната половина на Северна Америка. Народите от ескимоско-алеутската езикова група от първата вълна на преселници от Азия са унаследили 50% от гените, а индианците чипевайан – 90%. Резултатите, получени от тези генетици, също така и данните на националния център по биотехнологии на МОН РК свидетелстват, че не само чукчите, живеещи по бреговете на Берингово море, са носители на гените на първите американски инианци, но такива са и някои народи от Сибир, Казахстан и Средна Азия. Излиза, че групи от индианци са се преселвали в обратна посока към Азия. Тези предположения на генетиците се съгласуват с изводите на автора за контакти между двата континента (infox. ru, Журнал Natura). Следователно, измислените анекдоти за чукчите в голяма степен би трябвало да се отнасят за американците.

     Какви изводи следват от всичко това? Първият е: големи миграции на народите от Азия са се случили в Далечния Изток, а после през океана към американския континент. От Близкия Изток, Мала Азия и Южна Европа по море народите са проникнали в двата американски континента. Друга крупна миграционна вълна в Северна Америка е протекла от Прибайкалието. Втори извод: миграцията на народите от Азия – тюрки, перси, предци на японците, корейците и други народи е ставала не само по времето на ледниковия период, но и в по-късни времена. Генетичните данни показват, че същият процес е протичал и в обратно направление. Третият извод е: етногенезисът на тюрките не е достатъчно разработен, а местата на тяхното локализиране се нуждаят от по-задълбочено изучаване. Някои индиански народи притежават близко езиково родство с тюрките: идентична семантика и лексика, сходства във фонетиката, морфологията и синтаксиса. Благодарение на своите особености езикът на древните тюрки е преживял повече от четири хилядолетия и се е запазил в лексиката на съвременните американски индианци и в географските названия по този континент.

     Сред американските учени почти няма тюрколози, а сред нашите учени няма специалисти по индианците. Затова въпросът за обединяването на съвместните усилия на учените е от първостепенна важност за отечествената тюркология. Нашата страна, имаща солиден научен потенциал, би могла да стане координатор за дейността на филолозите, етнографите и генетиците. Резултатите няма да се забавят и ще внесат съществен дял в решаването на въпроса с американските заселници, етногенезиса на тюрките и местата на тяхната локализация. Възможно е също да бъдат внесени корекции в хипотезата за призхода на индоевропейските народи и техните езици.

     Събирането в едно на раздробената история на тюрките е най-важната задача на съвременната тюркология. Могъщото генеалогично дърво на тюрките, чийто различни корени са пресичани в потока на бурните исторически събития, е устояло на изпитанията. Предстои натрупаните отпадъци край него да бъдат събрани и изхвърлени. Месопотамия, Алтай и Индустан представляват Златен триъгълник – центрове на локализация на древните човешки култури, положили основата на съвременната човешка цивилизация. Пресичането на океана е велик подвиг на древните народи от Евразия, обогатили с постиженията си другите народи и ускорили прогреса в развитието на човечеството. Тюрките съвсем не са заемали последното място в него.

 

 

 

Древните тюрки обиколили половината свят!... :)))
Почти съм сигурен, че думи, близки по звучене на "бах" и на "мааму" има във всички езици... :)

Възгласът "вах, вах" сред кавказките народи не е нещо нечувано и невиждано.
За втората липсват писмени потвърждения :):):).