Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.12.2022 19:59 - ХЕТИТЕ. НЕИЗВЕСТНАТА ИМПЕРИЯ ОТ МАЛА АЗИЯ, част 9.
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 3214 Коментари: 15 Гласове:
9

Последна промяна: 16.02.2023 12:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                            6.3. Залезът на хетската държава

     Троя паднала около 1200 г. пр. н. е. Тогава загинала и Хетската държава. Ние не знаем как точно е станало това, но знаем, че в тази дата се крие важен смисъл. Около тази дата цялата тогавашна ойкумене (думата е доста интересна, бел. м.) е разтърсена от страшни катастрофи: по цялото протежение от Гърция до Египет една страна воюва с друга, един народ - с друг. Не изригванията на вулкана погубват културата от това време и не падане на метеорит в Атлантика, а световната война.

     Всичко започнало с промяната на климата. Грамадни приливни вълни започнали да се стоварват върху крайбрежието на Северно море; низините били потопени. На обширната територия на Европа - в Англия, Нидерландия, Бретан - настъпил глад. По това време там живеели племена, погребващи мъртъвците си по необичаен ритуал: те ги кремирали, а праха им събирали в керамични съдове - погребални урни. Археолозите нарекли тази култура "култура на полетата на погребалните урни".

     За да оцелеят, племената тръгнали на юг. Те знаели, че някъде на юг има богати страни - Гърция, Египет. Те отдавна търгували с южняците, като разменяли стоките им за кехлибар, който често намирали на морския бряг. Този път към бреговете на Средиземно море се отправили не отделни търговци, а цели народи, въоръжени с бронзови мечове, копия, кръгли щитове, също и с рогати шлемове, подобни на тези, които в средновековието носели норманите. Фреските на египтяните и гърците са запечатали облика на тези снажни, войнствени северняци.

     Колоните на бежанците постоянно се разраствали. Като огромна вълна те заляли Унгария, достигнали Македония, обсадили Атина, прекосили Мала Азия и се изправили пред делтата на Нил, където в края на краищата били унищожени от египетските войски.

     Първото нашествие на европейските племена към Египет било отблъснато от фараона Мернептах в 1219 г. пр. н. е. Шестчасовата битка струвала на "варварите" до 8500 убити и над 10 000 пленника. Скоро върху страната се стоварила обаче нова, по-мощна вълна от преселници. Този път те се придвижвали не само по суша, но и с лодки, откъдето получили паметното си название "морските народи". Едва през 1170 г. пр. н. е. фараонът Рамсес III окончателно разбил неканените пришълци. Той бил толкова горд с победата си, че наредил да изрисуват сцените от битката на стените на храма в Мединет-Хабу; общата площ на изображенията достига 10 000 квадратни метра! В завещанието на Рамсес III пише: "Аз ги удавих в кръв, вдигнах планини от техните трупове. Накарх ги да се отдръпнат до границите на Египет. Доведох тук тия, които оставих живи... Жените и децата им са на брой десетки хиляди, добитъкът им е стотици хиляди глави..." (превод на И. П. Сологуб).

     Очевидно Хетското царство също е паднало при това велико преселение на народите. За гърците Мала Азия била изконната родина на фригийците. Гърците не знаели нищо за хетите, макар предците на гърците - микенците - били стари търговски партньори и съперници на хетите. (Добавям, че думата "мекен" означава родина, отечество. По А. Г. Хамидов: каз.: Мекен- местожителство, каз: Атамекен- отечество (каз: Ата- отец). В езика на казахите, бел. моя). Какво се е случило с хетите? Съдбата им все още е загадка за нас.

                                 6.4. Къде замина царят?

     В средата на XIII век пр. н. е. Хетската държава била на върха на могъществото си. В столицата й се разгърнало крупно строителство. Трудно е да си представим как за някакво си столетие тази процъфтяваща цивилизация внезапно ще изчезне, без да практически да остави следа в паметта на другите народи. Хиляди години по-късно, когато учените започнали да срещат в египетските текстове споменавания на страната Kheta, те дори не знаели къде да я търсят.

     Накрая намерили Хаттуса. Започнали разкопките - обичайна рутинна работа. Едно нещо удивило археолозите: при разкопките на Хаттуса те почти не срещнали предмети от злато и сребро, украшения от скъпоценни камъни, статуи. Дали градът е разграбен нацяло от враговете? Не, по-скоро е старателно евакуиран. В последните години учените затвърдиха това си мнение.

     Очевидно Хаттуса постепенно е западала и самите хети начело с царя си са я напуснали, като отнесли всичко ценно със себе си. Те не си тръгнали от града спешно, под вражески натиск. Преместването от Хаттуса било добре планирано, не приличало на паническо бягство. Въпросът е: къде? Къде е пренесена хетската столица около 1200 г. пр. н. е.?

     След заминаването на знатните хора бедняците окончателно "измели" изоставената метрополия. Когато накрая враговете се добрали до Хаттуса, там нямало нищо за взимане. "Всички находки свидетелстват, - казва немският археолог Юрген Зеер - че Хаттуса постепенно е запустяла". Изгорените здания на практика били празни. От всичко 27 храма в града били опожарени единадесет. Останалите постройки въобще не пострадали от огъня. "Хаттуса загубила статуса си на столица още преди падането на Хетската държава" (Юрген Зеер). Цар Суппилулиума II, приближените му, също така чиновниците, военните и жреците напуснали града и тръгнали в неизвестна посока. След тях потеглили и останалите граждани - преди всичко търговците и занаятчиите. Това масово изселване унищожило градската структура. Днес можем само да гадаем за причините му. Възможно е нещастното стечение на обстоятелствата да е виновно за всичко. Знаем, че в края на XIII век пр. н. е. в царското семейство са се подновили династичните спорове. При идването си на власт Суппилулиума II дори поискал от сановниците да му се закълнат във вярност: "Ще защитавам само потомците на моя господар Суппилулиума. Никога няма да подкрепя друг човек, потомък на Суппилулиума I, потомък на Мурсили, потомък на Муваталли и Тудхалия". Археолозите намериха не една подобна табличка.

     Пак тогава в северните райони на страната започнал глад и на хетите се наложило да внасят зърно от Египет. Новите набези на каскеите само влошили ситуацията. Освен това заради бурните събития, настъпили около 1200 г. пр. н. е. в Източното Средиземноморие, се променили и търговските пътища. Новият цар вече не можел да спре започналото разпадане на империята. Оставало му само да разпраща в провинциите писма, с които да увещава и обвинява метежниците. В отпадналите земи обаче сега се разпореждали придошлите племена. Предишното вековно разпределение на силите в Предна Азия било напълно съборено, преобърнато.

     Едни от номадите се придвижвали по пътищата на Анатолия, други стигнали по море до Сирия, завладяли Кипър... В този момент Суппилулиума II предприема отчаян опит да отвоюва острова: "Тръгнах на път... и бързо стигнах до морето, аз, Суппилулиума, великият цар. Но срещу мен направо в морето три пъти излизаха за сражение корабите на Аласия (тоест Кипър, бел. авт.). Аз ги унищожих; завладях корабите и ги изгорих в морето. Когато достигнах брега, тълпите от врагове, завладяли Аласия, излязоха да се сражават с мен". Не знаем какво се е случило след това. В края на краищата хетският цар и поданиците му изоставили старата столица и се преселили в по-спокойно място - както късните римски императори, напуснали Рим и се заселили в Равена, сред блатата.

     Екрем Акургал реконструира случилите се събития по следния начин. Когато Троя паднала, за тракийските племена, населяващи Балканския полуостров, пътят към Мала Азия се отворил. Отначало те заселили североизтока на Мала Азия и се опитали да навлязат навътре в полуострова. Постепенно те се добрали до Сирия и Асирия, отначало, както изглежда, без да влизат в конфликт с хетите, чието царство се разсипвало пред очите им. Нахлулите племена се разселили в източната и югоизточната част на Анатолия, както впоследствие в Западната Римска империя се разселили варварите; за тяхната поява пишат и самите хети, и асирийците. Хетите се оказали обкръжени от враждебни племена и около 1180 г. пр. н. е. държавата им паднала.

     (Добре де, нали гетите бяха тракийски племена?! Как да разбираме подобна ситуация? - бел. м.)........

     ...И така, съдбата на последния хетски цар Суппилулиума II остава неясна. Царят затворил двореца и храмовете и заминал в неизвестна посока. Можем само да предскажем предсмъртната му съдба. Доколкото знаем, хетите не вдигали в чест на царете си нито пирамиди, нито мавзолеи, нито пищни гробници. Те "бързо и скромно" (Ф. Щарке) ги изгаряли и предавали праха им на земята. В царските погребения няма никакви съкровища - още една странна, от гледна точка на древните, черта в поведението на хетите.

                       6.5. Следите на столицата се губят в минното поле

     Още не знаем къде е била преместена хетската столица. Засега не знаем. Няма нито едно писмено споменаване за това събитие. Архивите от последното време на хетските владетели още не са открити. Известно е само, че след разпадането на Хетското царство са се образували три нови държави, претендиращи за пазители на вековното наследство: Каркемиш, Тархунтаса и Мира. Тук хетските традиции са се запазили чак до VIII век от новата ера. Натам избягали много хети от Северна Анатолия.

     В началото на I-вото хил. пр. н. е. в Сирия, на юг от Тавърския хребет съществуват редица хетски градове-държави, най-известен от които е Каркемиш. Повечето от тях възникнали след разпадането на Хетската държава. Князете на тези държави-джуджета се именуват подобно на великите царе от миналото: "Муталлу от Куммух" или "Лубарна от Хатти". Дотогава те били васали на Хетското царство, но и тези малки страни изчезнали, погълнати от съседите си.

     Вероятно "царете Хетейски", споменати в Четвъртата книга на царствата, били царете на Каркемиш и сюзните му градове, а не управниците на Хетската империя. Урия Хетеянинът (2 Цар. 11) също е родом от една от тия малки държави. Споменът за великата Хетска държава по това време се е изличил от паметта на съседите й.

     Буркхарт и другите пътешественици, видяли в Сирия камъни с йероглифи, са намерили писмени паметници, оставени именно от жителите на късните хетски държави. Техният език не прилича на този от клинописните текстове, намерени в Богазкьой.

     Десетилетия наред филолозите се опитвали да разшифроват хетските йероглифи, но без успех. Те били съвсем различни от египетските. Някои изследователи виждали в тях сходство със знаците по древноиндийските печати, също и със символите по загадъчния Фестски диск, намерен в Крит. Накрая през 1947 г. немският археолог Хелмут Теодор Босерт намерил в руините на Каратепе, Южна Турция, голям надпис-билингва на дворцовата стена. След хетските йероглифи имало надпис на финикийски език. Двата надписа били сравнени. По всичко личало, че съдържанието им е еднакво. Последващият анализ показал, че става дума за лувийския език.

     За съжаление са запазени сравнително малко текстове, отнасящи се до епохата на хетските градове-държави. Това не позволява да възстановим историята им. Наистина, в Каркемиш археолозите откриха текстове, в които има подробен списък на царете, управлявали града. Засега почти всичко, което знаем за хетите и историята им през тази епоха, сме научили от асирийските хроники и документи, намерени в други страни от древния Изток.

     Археолозите така и не успяха да локализират столицата на световното царство. Според някои тя е била близо до Абаса - гръцкия Ефес. Не е известно и разположението на столицата на Тархунтаса. Учените знаят къде се е намирал Каркемиш, но провеждането на разкопки е невъзможно заради политическата ситуация в региона. Древният град се оказал на границата на Турция и Сирия. В териториите, където биха могли да работят археолозите, са заложени минни полета.

     Разкопки в Каркемиш са правени един-единствен път през 1912 - 1914 г. Водел ги не някой друг, а... Лорънс Арабски. Селото Каркемиш се намирало на стратегически важен път, който водел до Багдад и археологическата експедиция била успешно прикритие за британското разузнаване. Впоследствие учените така и не изследвали местността, където някога се намирала столицата на Хетското царство. Остава само да предполагаме какви тайни крие този град.

Хилядолетната хетска история е погребана под руините на Каркемиш. Смятаме, че тук има запазен сериозен клинописен архив, способен да осветли загадъчното изчезване на хетите, но той засега не е достъпен. Учените могат да се надяват единствено на смекчаване на политическата обстановка в района. Може би архивът на Тархунтаса също би показал много отговори, но засега градът не е намерен. Не е намерен и град Абаса, архивът му - също. Възможно е в някои области на Турция да има и други архиви, очакващи да бъдат открити. Остава да разчитаме само на случайното им намиране.

 

            6.6. В края на историята се появяват асирийските войници

     Сега вече най-силната държава в региона станала Асирия. Както преди, в хрониките й се срещат сведения за "хетите". Постепенно това име губи конкретиката си и започва да обозначава населението въобще. Не много преди хилядната година пр. н. е. в Сирия проникват арамейските, тоест сирийските племена и асирийците също ги наричат "хети". Впрочем, арамеите заемат от хетите строителните им традиции; изкуството им напомня хетското, но арамеите говорят на съвсем различен език и се кланят на своите особени богове. Съвременните историци могат да отличат арамеите от хетите по писмеността им. Арамеите използвали финикийската азбука, а хетите - йероглифното (лувийско) писмо.

     Столетия наред Асирия ту набирала мощ, ту западала. Накрая в началото на IX век пр. н. е. тя подновява военните си походи. Войските й се стремят да излязат на бреговете на Средиземно море, като по пътя си покоряват една след друга дребните арамейски и хетски държавици. Те не срещат сериозна съпротива. Царят на Каркемиш се съгласил да плаща на асирийския цар голям данък, в това число 20 таланта сребро (1 талант е 30 кг и 300 г; бел. авт.). Хетските градове се примирили с участта си, признали върховенството на асирийците и получили частична автономия, която заплащали със злато и сребро.

     В края на VIII век пр. н. е. цар Тиглатпаласар III (745 - 727 г. пр. н. е.) провел административни реформи и анексирал част от хетските територии. Те станали асирийски провинции. Постепенно хетският език бил забравен, културата на хетите отмряла. Техните художници се отказали от древните традиции и възприели асирийските, след това и арамейските традиции. Градовете на хетите постепенно станали собственост на асирийците. Последните от тях - Хамат, Хурхум, Кумух, Каркемиш, Табал - са завладяни от Саргон II през 720 - 709 г. пр. н. е. Славната история на Хетското царство избледняла в хорската памет. Самата дума "Хатти" била напълно забравена. Сякаш никога не е имало хети в Мала Азия!

Гърците например смятали, че Мала Азия винаги е била населявана от фригите.

      Всъщност това индоевропейско племе се е преселило тук около 1200 г. пр. н. е. от Балканския полуостров. Следи от фригийско селище са открити и в Богазкьой, то е възникнало там след заминаването на хетите. Очевидно фригите, чиято история не познаваме добре, не са можели да не заимстват някои обичаи от живялите тук преди тях хети. Така фригийският калпак - странна шапка от сукно, станала един от символите на Великата Френска революция - има явен хетски произход. Подобна шапка носел хетският бог на Бурята.

     Все пак знаменитият репортер от древността - "бащата на историята" Херодот - ни е оставил сведение за хетите, без сам да подозира това. Близо до гръцкия град Смирна, в Карабел, на западното крайбрежие на Мала Азия той видял непозната статуя и йероглифи. Нарекъл видяното паметник на фараона Сесострис (Сенусерту, един от управлявалите Средното царство; бел. авт.) и "свещени египетски писмена". Всъщност статуята била хетска, йероглифната писменост - също.

     Между другото е учудващо, че археолозите практически не успяват да открият в Централна Анатолия следи от селища, отнасящи се към 1200 - 800 г. пр. н. е. Очевидно тази област тогава е била слабо заселена или в нея са живеели номадски племена, които не са оставили след себе си градежи. Последствията от тракийското нахлуване в Мала Азия следва да бъдат признати за катастрофални. Оживената цветуща страна се превърнала в пустиня. На територията на Централна Анатолия чак до установяването на Фригийското царство през VIII век пр. н. е. вероятно не е имало нито един град. Предишните градове били запуснати, а нямало кой да строи нови.

     Все пак хетите не изчезнали, както и боговете им. Последните проникнали в Лидия и Фригия, Гърция и Рим. Някои хетски божества запазили дори и предишните си имена, макар и в променен вид. Късните религиозни култове в Мала Азия несъмнено носят отпечатъка на хетските ритуали.

     Известно време, чак до началото на новата ера, се запазват и хето-лувийските езици. Говорят ги в западната и южната части на Мала Азия, от Кария до Киликия. Хетските мотиви проникват в съчиненията на гръцките поети, в приказките и легендите на местните народи и се разпространяват по целия свят.Както пише Маргарита Римшнайдер, "...много от това, което смятахме за истинско гръцко, било то лирата на певеца или перата по воинския шлем, вече е засвидетелствано в късните хетски барелефи. Външното сходство не е важно, но то подава знак. Песента странства с лира по света, а богът на войната - с шлем".

                   6.7. Хетите в очакване на откритията от XXI век

     Изминаха почти 100 години от началото на разкопките в Богазкьой - от откриването на Хетската държава, но и днес учените нямат отговори на много въпроси, свързани със съдбата им. "Историческата география на Мала Азия в епохата на Хетската държава - отбелязва Андреас Мюлер-Карпе - е прекалено пълна с пропуски, така че се налага да работим с много неизвестни". От гледна точка на археологията Троя представлява остров, разположен сред непозната земя. Ние познаваме прекалено слабо картата на Мала Азия през бронзовия век. Тя е изпъстрена с бели петна. Цялата западна част на Мала Азия от това време е terra incognita за учените. Между другото "наред с Троя има достатъчно много други места, които са можели да играят важна роля в тогавашните събития, но засега не сме ги локализирали". Така един от хетските царе, докато се хвали, изброява 90 града, разрушени от него при наказателния му поход в западната част на полуострова. Нито един от тези градове не е идентифициран. Между Троя и Хаттуса, столицата на Хетското царство, се простира археологична пустиня.

     Сега се появява следната археологична дилема. За последните 30 години филолозите постоянно разчитат все нови и нови хетски клинописни текстове. Археолозите почти не са разширили зоната на търсене, а продължават да копаят във все същите отдавна познати селища и градове. Като резултат от това историците могат да назоват около 1400 хетски града, познати им от съхранените текствое. Археолозите не могат да посочат на картата и дузина от тези градове. Така че археологическото откриване на Хетската държава фактически още не се е състояло. Това е задача на учените от XXI век.

     Дори без да чакаме новите открития, сме длъжни да признаем, че през бронзовата епоха Мала Азия е играела забележителна роля в световната история. На крайбрежието й се пресичали два от най-важните търговски пътища от древността: морският, водещ от Егейско море в Черно море и сухопътният - от дълбините на Азия към Балканите. Тук се срещали Изтокът и Западът, европейските иновации се сливали с новостите, донесени от Месопотамия и Близкия Изток. Местните жители попивали новите идеи, развивали ги, усъвършенствали ги, обменяли ги с жителите на съседните страни. Оттук през Троя и другите градове по крайбрежието на Егейско море новаторските идеи прониквали в Микенска Гърция. Учените се вълнуват и от други въпроси. В Библията се казва, че хетите живеели в Палестина, когато сред тях се поселил и пророкът Авраам. Според оценката на историците това събитие се е случило около 1700 г. пр. н. е. - точно тогава хетите обединили под своя власт цялата Анатолия. Войските им още не били ходили даже до Сирия. Казано с други думи, Палестина никога не е принадлежала на хетите, дори в периода на най-голямото им огъщество. Тя винаги е оставала в египетската сфера на влияние. Може би Аврам е срещнал в планините на Палестина хатско (протохетско) племе, преместило се тук от Анатолия в незапомнени времена?

     Филолозите продължават да работят. "Някои направени по-рано преводи - признава Франк Щарке - са остарели, с откриването на нови текстове ние разбираме все по-добре лексикона на хетите. Налага се да препрочитаме известните вече документи. Случайно намерена глинена плочка може да даде ключа към разчитането на неразбираем досега текст".

     Най-накрая, и днес е абсолютно неясно откъде именно са дошли хетите в Мала Азия - от Европа или Азия. Филолозите посочват, че хетският език се отнася към същата група индоевропейски езици като гръцкия, италианския, келтския и германските езици. Във всички тези езици за обозначаване на числото "сто" се използва думата centum (кентум) и нейни различни варианти. И днес в тези езици се срещат думите cent, cento, Zentimeter, Zenthner, Jahrzehnt. В източните европейски езици числото 100 се обозначава с различни варианти на думата satem. Като се опират на тази хетска езикова особеност, много изследователи снятат, че този народ е дошъл в Мала Азия от Европа, вероятно през Балканския полуостров. Други историци също толкова настойчиво доказват, че хетите са дошли в Анатолия откъм Кавказките планини.


                                    6.8. Хетите са станали немци?

     Неясно е също защо хетите - народ с хилядолетна история - толкова бързо са изчезнали след падането на Хетската държава. Част от тях се преместила в Сирия, но какво се е случило в Анатолия? Защо там не са останали хети?

     Доста рано историците са предположили, че част от хетите, спасяващи се от "морските народи", са избягали към Кавказ. Борис Тураев анализира възможните следи от хетско влияние: "Някои искат да видят последния остатък от хетските езици в грузинския и баския, други (Н. Я. Мар, Л. З. Мсериани) намират следи от него в арменския език". Сто години изследвания така и не проясниха съдбата на хетите. Затова пък се появиха най-неочаквани версии. Ето една от тях. Изложена е от немския историк Йохан Леман на страниците на книгата му "Хетите. Народът с хилядата богове". За целта той се обръща към миналото на германците.

     Римлянинът Тацит, описващ германските племена, споменава и хатите (!), "обитаващи по не толкова плоски и заблатени места като другите племена в равнинната част на Германия; при тях се нижат постепенно оредяващи вериги от хълмове... Този народ се отличава с особено здраво телосложение, суховатост, страховит облик, необикновена непреклонност на духа. В сравнение с другите германци хатите са извънредно благоразумни и предвидливи... и което е съвсем поразително и е прието единствено у римляните с тяхната воинска дисциплина, повече се осланят на вожда си, отколкото на войската" (превод на А. С. Бобович). Това германско племе живеело между реките Рейн и Везер - там, където днес е федералната земя Хесен. Разбира се, съзвучието в имената изглежда като просто съвпадение. Може ли древен културен народ, изгубен в Мала Азия, хиляда години по-късно да бъде открит сред дивите германски племена? Хипотезата изглежда недомислена. Обаче има и някои факти.

 

     Археолозите отдавна намират в Европа изображения на бога, възседнал бик. Срещат се по бреговете на Рейн и Дунав и дори в Англия и Италия. Особено много такива находки са направени в Анатолия, хетите са обичали да изобразяват главния си бог - бога на Бурята - точно по този начин. Ако изтиканите от "морските народи" хети са се скрили на Балканите (!!!), и от тях са се насочили към Централна Европа, където с времето са се разтворили сред съседните племена, те не са можели да не вземат със себе си на път единствената си надежда и опора - фигурките на своите богове.

     В края на краищата, полудивите гръцки овчари, които пътешествениците срещнали преди два столетия, също не напомняли по нищо на наследници на елинската мъдрост, както и незабележимото племе хати - потомци на народа, основал велика държава през бронзовата епоха.

                       Заминаха те, мъже на високата слава,

                       първите, на които сред племената

                       светът венец на безсмъртни присъди.

                       Къде, къде са те? Зад чиновете си децата учат

                       на времената, в мрак потънали, историята

                       и толкова! Върху руините проблясък

                       слаб премигва от хилядолетията.

                                                  (Джордж Байрон. Поклонничеството на Чайлд Харолд)

 

                                                 ХРОНОЛОГИЯ НА ХЕТИТЕ

     (В скобите са посочени дати от историята на други страни от древния Изток)

     (Около 2650 г. пр. н. е. са вдигнати големите пирамиди в Египет). След 2500 г. пр. н. е. нахлуват индоевропейски племена в Централна Анатолия. Първа династия на Урук около 2500 г. пр. н. е.

     След 2000 г. пр. н. е. индоевропейските племена, уседнали в Анатолия, се смесват с коренното население - хатите. В резултат на етногенезата възниква народът хети. Царят им е едновременно с това и върховен жрец, главнокомандващ и върховен съдия в страната. Съпругата му - таваннанна - има важна роля в управлението на страната, като замества мъжа си.

     Около 1950 г. пр. н. е. в Централна Анатолия (Каниш, днес Кюл-Тепе) възникват асирийските търговски колонии.

     (1792 г. пр. н. е. започва управлението на Хамурапи във Вавилон).

     (Около 1700 - 1650 г. пр. н. е. хиксосите започват да управляват Египет). В 17-ти век пр. н. е. Анитта, първият хетски цар, завоюва и разрушава Хаттуса, след това проклина мястото, където се намира градът. Столица на Хетската държава става Неса (Каниш).

     Около 1650 - 1620/1590 - 1560 г. пр. н. е. управлява Хаттусили I. Той завоюва обширни райони в Централна Анатолия и разширява границите на държавата до Северна Сирия. Столица става Хаттуса.

     Около 1595/1531 г. Мурсили I завоюва Халпа (Алепу). Армията му стига до Вавилон и го разрушава. Завоюваните територии обаче са загубени заради междуособната война, разразила се в страната на хетите. Мурсили е убит от шурея си Хантили.

     (Около 1520 г. пр. н. е. се случва катастрофалното изригване на вулкана на остров Санторини в Средиземно море).

     (Около 1500 г. пр. н. е. египетската армия навлиза в Сирия и стига до Ефрат).

     (Около 1480 г. пр. н. е. гърците завладяват Крит. Начало на разцвет за Микенска Гърция).

     (Около 1450 г. пр. н. е. микенските гърци се появяват в Миллаванда - Милет).

     През XV век пр. н. е. след междуособни войни Хетската държава се смалява значително. Под властта на царя остава само Централна Анатолия. Указът на цар Телепину става нещо като "конституция на хетите". Започва политиката на договаряне със съседните страни

     1420 - 1400 г. пр. н. е. Хетите отново доминират в Северна Сирия. Халпа е разрушена. Текат сблъсъци в западната част на Мала Азия.

     (Около 1408 - 1354/1380 - 1320 г. пр. н. е. Египет при Аменхотеп III и Ехнатон прекратява завоевателните си войни).

     (Около 1370 - 1350 г. пр. н. е. Асирия става независима от царя на Митанни).

     1380 - 1340/1345 - 1325 г. пр. н. е. при управлението на цар Суппилулиума I, съвременник на Ехнатон, Новото Хетско царство става една от водещите държави в древния Изток, сравнимо по мощ с Египет и Вавилон. Хетите подчиняват царството Митанни и завоюват Северна Сирия до Ефрат. Хетският цар укрепва държавата си, като сключва подробно премислени договори със съседните й страни - Угарит, Халпа, Алалах, Митанни.

     Около 1345 - 1315/1320 - 1290 г. пр. н. е. само неспирните военни походи помагат да се стабилизира вътрешното положение в Хетската държава. При Мурсили II, младши син на Суппилулиума I, голяма част от западните райони от Мала Азия попадат под хетска зависимост. Хетите разрушават Миллаванда - плацдарм на микенските гърци в Мала Азия.

     (Около 1300 г. пр. н. е. асирийците започват да разширяват територията си и завоюват част от Митанни).

     След 1300 г. пр. н. е. конфликтът с Египет заради Северна Сироя води до сблъсък на двете свръхдържави от бронзовия век.

     Около 1290/1275 г. при Кадеш (Кадис) край горното течение на Оронт се е състояло вероятно най-голямото сражение от II хил. пр. н. е. Армията на Муваталли прегражда пътя на войските на Рамсес II. Те попадат в капан и са принудени да отстъпят.

     Около 1270/1258 г. пр. н. е. е сключен най-известният мирен договор от древността - между Хетското царство и Египет. Той разграничава владенията на двете държави в Сирия. Двете страни се задължават да си оказват военна помощ в случай на нападение от трета страна. Договарят се също за взаимно предаване на бегълци при условие, че те няма да бъдат наказвани.

     1240 - 1215 г. пр. н. е. в царското семейство отново започват раздори. Тархунтасса става вице-царство.

     (През 1223 г. пр. н. е. Асирия завоюва Вавилон).

     В края на XIII век пр. н. е. ахейците разрушават Троя. Вилуса се споменава за последен път в хетските текстове.

     В края на XIII век пр. н. е. Тархунтасса става фактически втора столица на хетите. Заради глада в Европа започва преселение на народите. Така наречените "морски народи" нападат източното крайбрежие на Средиземно море. При Суппилулиума II в Хетската държава настъпват смутове.

     След 1200 г. пр. н. е. Хетското царство се разпада. В югоизточна Анатолия и в Северна Сирия възникват самостоятелни хетски царства. Суппилулиума II и повечето от гражданите на Хаттуса я изоставят и тръгват в неизвестна посока.

     VII - VIII век пр. н. е. е времето на късните хетски царства: Тархунтасса, Каркемиш, Мира.

            В края на VIII век пр. н. е. Асирия завладява малките хетски царства.

     Е, ако и сега някой още не се е сетил какви племена е придвижил Аспарух насам и защо украинците наричат лидерите си "хетман" :):):), то аз не съм виновен. Хронологично събитията не си противоречат; името на река Дунав в долното й течение удивително съвпада с това на магьосницата-знахарка Туннави за разлика от Дануб в горното. "Туна беда" :):):), дами и господа. Вече спокойно можем да приемем чии точно потомци са били основната  част от дунавските българи. Нека обаче не забравяме, че засега няма нито едно споменаване сред хетските таблички за "булгар" или "болгаре". Дори латинският е заел думата от стария  "хатски" :):):) език.


 








Гласувай:
9



1. marana69 - бравоо, красси, какъв Епилог..)
05.12.2022 20:47

и, това,ми допадна..??

Най-накрая, и днес е абсолютно неясно откъде именно са дошли хетите в Мала Азия - от Европа или Азия. Филолозите посочват, че хетският език се отнася към същата група индоевропейски езици като гръцкия, италианския, келтския и германските езици. Във всички тези езици за обозначаване на числото "сто" се използва думата centum (кентум) и нейни различни варианти. И днес в тези езици се срещат думите cent, cento, Zentimeter, Zenthner, Jahrzehnt.


/ Е, ако и сега някой още не се е сетил какви племена е придвижил Аспарух насам и защо украинците наричат лидерите си "хетман" :):):), то аз не съм виновен. Хронологично събитията не си противоречат; името на река Дунав в долното й течение удивително съвпада с това на магьосницата-знахарка Туннави за разлика от Дануб в горното. "Туна беда" :):):), дами и господа. Вече спокойно можем да приемем чии точно потомци са били основната част от дунавските българи. Нека обаче не забравяме, че засега няма нито едно споменаване сред хетските таблички за "булгар" или "болгаре". Дори латинският е заел думата от стария "хатски" :):):) език.
цитирай
2. dobrodan - Подадох няколко подсказки в поредицата за хетите.
05.12.2022 20:57
Къде в скоби, къде болднати :).
Мисля, че сега ще е по-лесно на "новите историци" да си вкарат в ред фантазиите :).
цитирай
3. mt46 - Здравей, Добродане!...
06.12.2022 23:25
"Може ли древен културен народ, изгубен в Мала Азия, хиляда години по-късно да бъде открит сред дивите германски племена? Хипотезата изглежда недомислена. Обаче има и някои факти.

Археолозите отдавна намират в Европа изображения на бога, възседнал бик. Срещат се по бреговете на Рейн и Дунав и дори в Англия и Италия. Особено много такива находки са направени в Анатолия, хетите са обичали да изобразяват главния си бог - бога на Бурята - точно по този начин. Ако изтиканите от "морските народи" хети са се скрили на Балканите (!!!), и от тях са се насочили към Централна Европа, където с времето са се разтворили сред съседните племена, те не са можели да не вземат със себе си на път единствената си надежда и опора - фигурките на своите богове."
Тази хипотеза е доста съмнителна... Доста древни племена, народи са изчезнали, са се претопили! Може някакви минимални проценти от тях да са се влели в други народи...
Приликите във фигурки на богове не са надеждно доказателство... :)
цитирай
4. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BD%D0%B0%D0%B2
06.12.2022 23:29
Ето ти етимологията на "Дунав"... :)
цитирай
5. dobrodan - Не виждам някакво противоречие в тази етимология
07.12.2022 11:32
и името или по-скоро длъжността на Туннави. Подчертавам: от Туна беда до Дяну има доста сериозно разминаване :), което Уикипедия не обяснява :). Всички южнославянски езици произнасят и пишат името на реката с У, което също ме насочва натам. Най-сетне, не произнасяме Данув, нито Дун, а Дунав и Дон, същото е валидно и за няколкото Донеца.
Няма нито една причина европейско германско племе да се самонарече "Хати". Думата няма абсолютно никакъв смисъл на европейски език, а пътят й на заемане си остава спорен :).
цитирай
6. mt46 - Добродане,
07.12.2022 23:41
доста тънки са ти историческите нишки във време-пространството... Забравяш, че етимологията на доста думи няма ясно, точно, безспорно обяснение! Имало е десетки германски племена, можеш ли да кажеш какво означават имената им?... :)
алемани
амброни
ампсивари
англи
ангривари
батави
бавари
бруктери
бургунди
канинефати
хамави
хасвари
хавки
херуски
хати
дани
дулгубни
фоси
франки
фризи
геати
гепиди
готи
харии
юти
луги
маними
маркомани
маробуди
матиаки
наарвали
немети
няри
квади
руги
саксони
сцири
семнони
ситони
свеби
свеи
цитирай
7. mt46 - ?
07.12.2022 23:47
И каква е логиката река Дунав да има връзка с името на някаква си магьосница-знахарка!?...
цитирай
8. dobrodan - Марине,
08.12.2022 10:22
нямам време да ти вадя имената едно по едно, трябва и да работя за пари, нали разбираш?

Ето ти цялата книга

https://www.mediafire.com/file/zzo5s5hpvpfseqr
/%25D0%25A2%25D1%258E%25D1%2580%25D0%25BA%25D0

Давам ти и линк към постинга, откъдето можеш да я свалиш и най-накрая да я прочетеш.

https://dobrodan.blog.bg/history/2021/01/14/quot-tiurkoezichniiat-period-ot-evropeiskata-istoriia-quot-n.1744370

Отваря се или с пдф-четец, или с приставка за четене на пдф от браузера ти.
След това търсиш имената на племената, които си изброил.
Учуден ще останеш. И много недоволен, подчертавам.

Не можело да се нарече река на длъжност:) на магьосница?
Ами не по-малко странно е да смяташ бурите, дъжда и градушките за божи гняв и да се поболееш от страх, че си разгневил боговете?
Ние не можем да разберем това :). Обаче :). Имаме един етнос, дето навремето бягаше и не искаше да стреля в казармата, защото ги било страх...
цитирай
9. dobrodan - Ако отваряш пдф-а през браузъра,
08.12.2022 10:28
ползвай клавишна комбинация ctr + f и пишеш в отворилия се малък прозорец името на племето. Може би го знаеш, но ти пиша за всеки случай, че поетите сте особена порода :):):)!
P. s. Има цяла глава за германците :)!
цитирай
10. mt46 - Добродане,
08.12.2022 20:41
книгата на Дроздов отдавна я бях изтеглил и я прочетох отчасти... Той не е световен капацитет, че да ми го даваш за пример... :)
Изхожда от невярната постановка, че скитите били тюрки, тюркоезични.
Оттам-нататък – любителска тюркска лингвистика... :)
цитирай
11. dobrodan - Нали искаш етимологиите на тия племена горе?
08.12.2022 20:48
Там, при Дроздов, има достатъчно на брой :) от тях.
Ти мислиш, че този мъж е седнал и сам ги е извадил всичките тия наименования?
Не е :).
Така че, дал съм 85% истинност в това, което е написал, никак не са малко.
Щом си я свалил, вземи и да я прочетеш ;).
Тая, сегашната, е още по-напреднала в това отношение.
Марине? Когато видя, че някой е написал нещо, изсмукано от пръстите на краката, не се залавям да го превеждам.
Щом съм си бил камшика и да сортирам кой какво твърди в книгите си, съм преценил, че си струва.
Скитите ли? Интересно, защо Стецюк твърди на практика същото, и още повече, етимологиите ги е правил през езика на чувашите?
Саки :):):). Добре, тая дума, каквато и да е по произход, съм намерил смисъла й само през Сулейменов (грешка, поправям се, в Иса Капаев - ашик. Играта на ашици :):):) е тази, която е дала такова название на саките.
Любителската линвистика, приятелю мой, е начин на науката да каже някои истини, без да поема сериозен риск.
"Томирис, победившая Кира, – это, конечно, казашка. И саки – это казахи...", - Олжас Сулейменов

Той е голям любител на народната етимология...
цитирай
12. mt46 - Добродане!
09.12.2022 13:20
1. Всичките ти автори са тюркски националисти! А когато има краен национализъм /етнонационализъм/, историята се изопачава, преиначава в интерес на даден етнос и за сметка на други етноси!...
2. По твоята логика би следвало всичко, написано от Спароток и от другите български етнонационалисти, да е вярно или достоверно... :)
3. Абсурдно е тюрките да са по-значими, по-цивилизовани от древните шумери, египтяни, елини, римляни... Те нямат нито научно-техническите постижения на западната цивилизация, нито постиженията на руската култура... Пак ще кажа, че по-важно от езиците е това, което е създадено чрез тези езици!...
цитирай
13. dobrodan - Марине, относно национализма на авторите, които ползвам, си напълно прав.
09.12.2022 15:36
Обаче?
Същото може да се каже и за европейските националисти. Гръцките националисти, римските националисти, френските, немските, руските националисти?
Това прави ли ги неспособни да извършват научна работа?
Или, щом не са от "нашите", то не може да е истина?
Замисли се сам.
Никой никога и никъде, дори и тюркските националисти, не са се изкарвали по-цивилизовани от изброените от теб шумери, египтяни, елини, римляни :):):). Ако ги беше чел, щеше да го знаеш :).
Чрез езиците се предават културните постижения на народите, а при смесването им неминуемо един език оставя следите си в друг и заемките са двупосочни!
И западната култура, и руската култура дължат на тюрките много повече, отколкото изобщо допускаш, в цивилизационен план.
За да разбере това, човек трябва обаче да чете, а после да издига тези :).
Дал съм да четете, не можеш да се оплачеш :) и продължавам да го правя.
Отсявай необходимото и остави национализма настрана :).
Иначе няма наука, Марине!
цитирай
14. onlooker - Не го приемайте като спам.
09.12.2022 21:18
Отговорих Ви.
Хубава и спокойна вечер, dobrodan!
цитирай
15. dobrodan - Вече видях, благодаря :).
09.12.2022 22:44
Пожелавам Ви повече от същото :)!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043105
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031