Прочетен: 1126 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 19.03.2023 22:10
VIII. НЯКОЛКО ДОВОДА В ПОЛЗА НА БУЛГАРСКАТА БИАРМИЯ
Най-трудни за отговор често се явяват детските въпроси. Навярно десетки поколения норвежки жители като деца са задавали на родителите си въпроса: ако нашата страна се нарича Norweg (Norwegr) - "северен път", накъде води той, нататък са ледовете?
Възрастните са отговаряли навярно по различни начини, но въпросът наистина не е от лесните.
Древната скандинавска география, обозначила полуострова си като център, е познавала Западния, Южния и Източния път (неведнъж така са обозначени земите на бъдещата Русия). Тези посоки са разбираеми, но накъде е водел Северният път? Сагите и документите свидетелстват - към Биярмия, често отбелязвана на североизток от Норвегия. Излиза, че проблемът се явява принципно значим не само за общоруската, но и за общоевропейската история. В светлината на разглежданата от нас тема за Булгар и неговите търговски пътища той придобива първостепенен характер.
Независимо от това, че въпросът с идентификацията на Биярмия не е решен еднозначно досега, нейните упоменавания са достатъчно много на брой. Наистина, сведенията от тези упоменавания често са противоречиви.
Авторите на скандинавските географски съчинения с времето все повече са били склонни да приемат, че Биярмия е Карелия и (или) Колския полуостров.
Руската историко-географска традиция от времето на В. Н. Татищев приравнява понятията Биярмия и Перм. При това древният Прем нерядко се локализира на територията, където днес живеят комите - в горните части на Кама. Учените обаче засега не разполагат със сведения за съществуването на толкова древна самостоятелна държавна традиция в Севера.
Има и други несъответствия. Голяма част от описанията на Биярмия позволява с достатъчна степен на увереност да кажем, че Биярмия се е разполагала в, или е включвала в себе си районите на Северна Двина, Беломорието и Колския полуостров.
Специалистите по скандинавска география са стигнали до извода, че понятието "Биярмланд" с вековете все повече се е локализирало в западните райони на северното поморие. Опитите този термин да бъде еднозначно прикрепен към някой определен етнос засега остават без успех. Подробното съпоставяне на всички известни сведения в крайна сметка им е дало основание да направят следното обобщение:
"Понятието Биярмланд в представите на древните скандинавци е било свързано не с ограничена ясно очертана територия, а с обширен регион, където скандинавците са попадали предимно по море, заобикаляйки Скандинавския полуостров от север и на първо място тази му част, която е била заселена с финоезични народи" (Мельникова Е. А. 1986, стр. 199).
Както изглежда, това определение като обобщаващо е сравнително вярно, но струва ли си да пренебрегнем факта, че европейците, говорещи за Биярмланд, нерядко са имали предвид и страна, държава. Коя обаче?
..................................................................................................................
Руските летописи не познават термина "Биярмия". Съобщенията за чудь заволоцкая постепенно се сменят с тези за пермяките. Вярно е, че Татищев е посочил, че е срещнал този термин в един от летописите, употребен за обозначаване на Карелия (Татищев В. Н. История… Т. 3).
Традицията древният Перм да се локализира в горната част на Кама е започнала от И. Страленберг и В. Чулков в началото на XVIII век.
.................................................................................................................
Тук трябва да отчетем и това, че в скандинавската средновековна географска традици (впрочем, същото е и в други древни географски школи) най-детайлно биват описани най-близките земи, а според тяхната отдалеченост все повече се обобщават регионите, страните и народите, разположени далеч от мястото на съставяне на географското съчинение.
И така, северозападната географска традиция от векове измества Биярмия все повече към запада. В същото време руската география отмества местонахождението на Перм все повече на изток. Тенденцията на руската география ни се струва в дадения случай по-правилна. Това в голяма степен се дължи на обстоятелството, че русите в продължение на векове не са изгубили пряк контакт с отстъпващите угрофински народи, като към края на XV век са подчинили по-голямата част от тях. Между другото терминът "Перм", "пермяки" не е самоназвание на народа коми (Халиков А. Х. стр. 82). Предполага се, че това название им е било дадено от русите, заимствали този етноним от вепсите, в чийто език има словосъчетание "перя маа", което означава "земя отвъд границата" (Халиков А. Х. 1991, стр. 82). Версията е безусловно стройна и успешна, още повече, археолозите са установили следното: "културата на пермяките от X - XIV век израства на базата на вимската култура, чиито паметници се датират от IX - X век и са намерени на територията на Голямоземната (Большеземельная) тундра до вододела на Кама на юг, от Печора на изток до Северна Двина на запад (Халиков 1991, стр. 86).
Следователно, Биярмия-Перм са коми-пермяките? И да, и не.
В руските източници е зафиксиран не само съвременният Перм, но и "старият Перм", разположен западно от него (Книга за големия чертеж. 1950. стр. 163). Съхранени са впрочем и европейските бележки за близката и "далечната Биярмия" (Адам Бременски), тоест още древните са указали нееднозначността на този термин.
Има още няколко версии, сред които е нужно да споменем булгарската и булгаро-удмуртската.
В полза на удмуртската версия е например фактът, че съгласно данните от различните помощни науки ареалът на обитаване е включвал по-рано и земите, разположени на север и северозапад от съвременния им район на разселване (Халиков стр. 81). Самоназванието на част от удмуртите е "пори", което е близко до "пароситите", борили се с монголските войски (Плано Карпини. 1997, стр. 51).
Според нас обаче тази версия не влиза в противоречие със следващата, съгласно която Биярмия се е наричала територията, контролирана от Булгария. Участието на предците на удмуртите при съставянето на населението на Булгария не се оспорва от никого. Освен това един от воршутите (родовете) на удмуртите се нарича "бигра" (Кузеев Р. Г., Пименов В. А., Шитова С. Н. 1985). Като вземем предвид, че удмуртските предци са наричали булгарите "бигери", то въпросният факт става още едно потвърждение за значителното проникване на булгарите на север.
Най-последователен привърженик на булгарската версия между изтъкнатите учени дълги години си остава академик М. З. Закиев, неведнъж публикувал собствени трудове по този въпрос (Закиев М. З. 1995. стр. 58–67). В полза на булгарската версия се изказва академик И. Р. Тахиров, Е. Квалин и някои други историци.
Освен това А. А. Спицын, А. Ф. Теплоухов, Е. А. Халикова, Е. П. Казаков, А. Х. Халиков смятат, че "носителите на поломската и ломатовската култури, взели активно участие при формирането на населението на Волжка България не по-късно от IX - X масово напуснало Прикамието и басейна на река Чепца, в културно отношение не са свързани с предхождащия ги и последващия ги пермско-фински етнос и представляват тюркско или угро-тюркско население... представено... в басейна на река Чепца.... от погребенията от типа "Бигер-шай". Съвременните райони на заселване на удмуртите по-рано са били заети от тюрко-угърско население от племената байлар, эней, гайна. (Халиков А. Х. 1991. стр. 80–81). Това е свидетелство в полза на твърдението, че и собствено булгарската територия в определено време е обхващала по-северни райони, отколкото дотогава се смяташе.
(За вас, уважаеми читатели, не съм сигурен, но за мен етноними като "еней" и "байлар" имат съвсем конкретно значение. Ене - пробождащите, може да си направите извода за Троя и троянците; думата "байлар" в нашия език е останала като боляри. Защо празнуваме Еньовден? Сега ще ви кажа.
"9. Търсене на деца-еньовчета
При този „обичай“ на пръв поглед става въпрос пак за крадене плодородието от чужда нива, но целта била по-скоро „намирането“ (зачеването) на бебе от бездетна невяста. Булката отивала по изгрев на (не случайно избрана) чужда нива, събличала се чисто гола и изричала към небето: „Брате Яню, знаеш ли оти съм ти дошла?“ Разбира се, Св. Йоан Кръстител не се провиквал от небесата, но обикновено иззад някой храст на синора отговарял стопанинът на нивата, който уж бил дошъл да я варди от „бродници-житомамници“. И тъй като според обичайното селско право, заловена на местопрестъплението жена можело безнаказано да бъде набита и „посрамена“ (изнасилена), невестата си получавала „наказанието“. Боят се прескачал и се пристъпвало направо към секса. А ако след 9 месеца се родяло детенце, кръщавали го Енчо или Енка. Разбира се, това си е чисто нарушение на 7-ма Божа заповед „Не прелюбодействай“, но в онези времена още не е имало „Ин витро“ технологии." Останалото можете да прочетете ето тук.
https://www.10te.bg/obshtestvo/10-traditzii-svarzani-s-enyoovden-koito-tzarkvata-ne-odobryava/
Както всички знаем, тая работа без "пробождане" не става. Бел. моя).
Нужно е също да отбележим, че арабската география, най-развитата през Средновековието, също и географската традиция на казанските татари не са познавали друга държава на север от Булгар, като са описвали само подчинените й народи. Затова пък има географски съчинения, еднозначно свидетелстващи за експлоатирането на изходите към северните морета от булгарите. Сред тях се открояват вече частично цитираният откъс от съчиненият ана Ал-Бируни, Марвази, Масуди, Хараки и други "заливите на обкръжаващия океан" "са близо до булгарите-мюсюлмани" (Аль-Бируни. Т. 5. Ч. 2. стр. 212).
Не по-малко ярко свидетелство за присъствието на булгарите на север се явява твърдението на Ал-Марвази: "що се касае за северната страна, то там е земята на булгарите. Тя е между запада и севера, наклонена е към страната на севера" (Заходер Б. Н. т. 2. стр. 36).
Навярно термините "Булгар" и "Биярмия - Перм" сами по себе си имат достатъчно голямо сходство, за да сме уверени в тяхното тъждество. Това съвсем не е всичко. Ние обърнахме внимание на това, че едно от най-древните наименования на българите е терминът "Баргар". (Виж: Приложение № 1). При това даденият вариант на етнонима е засвидетелстван както от европейските, така и от източните ранносредновековни съвременници. Точно този вариант предполагаме за най-архаичен. Тази версия се подкрепя от широко известните обозначения на българите като «БУРджан», БАРаннджар, БАРсил и, възможно, просто БАР и ВАР.
(Според мен и някои автори тази версия на етнонима далеч не е най-архаичната; б. м.).
Ш. Марджани, както знаем, е посочил, че вариантът "баргар" е бил смятан от някои древни историци за най-правилното произнасяне на етнонима, а "булгар" е просторечие (Марджани Ш. 1989, стр. 49).
................................................................................................................
Съобразяването с тази, както смятаме, по-архаична форма на етнонима открива пред изследователите огромен нов пласт историческа информация за българите. С отчитането на познатата закономерност за постепенната замяна на звука R с L развититието bargar - balgar става напълно естествено. При това се открива и несъмненото сходство Перм - Bar maa, земя на барите.
................................................................................................................
Термините "Биярмия" и "бигер" по наше мнение се сближават с друга производна от етнонима - "биляр". Именно в такъв вариант унгарците споменават булгарите-мюсюлмани, основали Пеща (Хузин Ф. Ш. 1997). (Сведението е от Унгарската Анонимна Хроника, б. м.).
Интересен е и фактът, че в скандинавската традиция са запазени няколко варианта за обозначаването на българите: Булгараланд (черноморската - през Унгария), Фулгария (волжката, като част от Гардарики). Затова наличието на още едно, най-архаично название ни се струва напълно логично.
Дълбоко сме убедени, че скандинавската традиция е съхранила най-архаичната форма на етнонима булгар и търговските пътища от Скандинавия към Булгария. Това, както изглежда, е обусловено от древните контакти между тях още когато скандинавците са живеели във "Великата Свитьод", разполагала се "източно от Дон" (Снорри Стурлсон. 1995).
Въпросът за съотношението на коми-пермяцкия етнос в булгарската държава, както и досега, не се решава от московската историческа школа. Според нас това може да се обясни с действието на устойчивите идеологически стереотипи. Решението му е очевидно, подкрепено от фактологически материал. В началото на 90-те години само в Пермска област се наброяваха около 170 находища на булгарски изделия от домонголския период. Особено показателно е намирането на класическа булгарска пещ на две нива за изпичане на керамика в Рождественското градище. Такива пещи са използвани от булгарите за масово занаятчийско производство, следва и търговията с продуктите от него. Многобройните археологични находки позволяват да твърдим не само за значително търговско присъствие на булгарите, но за дълбоко проникване на булгарската култура сред населението. Специалистите смятат, че може да се говори за обширната "колонизация" на Севера от булгарите въобще, както и на района, където живеят понастоящем пермските татари (Хузин Ф. Ш. 1997, стр. 25). Доказателствата за това са:
- появата на земеделски оръдия и занаятчийски инструменти от булгарски тип
- промяната в женските носии според булгарските образци
- най-същественото - промяната в погребалните обреди с преминаване към ислямските стандарти през X - XIII век.
....................................................................................................................
Тези, както и други факти, е систематизирал в дисертацията си А. М. Белавин. Остава да се надяваме, че в бъдещите си работи той няма да бъде толкова обвързан с външни изисквания и няма да сведе значението на тези находки до рамките на търговските взаимоотношения.
....................................................................................................................
Всичко това позволява еднозначно да твърдим, че многобройните тюркски топоними по Горна Кама са се закрепили още в предмонголския период, като съвременното татарско население в Перм се явява пряк наследник на древния обхват на държавността и културата на Булгария и народите от Приуралието. Възможно е районът на съвременния Перм още от казанския период да е бил свързан с Поволжието не само с речен, но и със сухоземен път. През град Елабуга в посока към Перм е минавал древният "Арски път" (Крестинин В. стр. 16).
................................................................................................................
Смятам, че е възможно изследването на целия Сибирски тракт в участъка от Казан до Задуралието с цел намиране на най-стария булгарски транзитен път през Урал.
..............................................................................................................
Изследователите на историята на народа коми отбелязват значителен брой термини от ирански и булгарски произход, особено в скотовъдството. Налични са и голямо количество булгарски изделия, най-много край вичегодския Перм, лежащ на пътя от Кама към Беломорието и по-натататък (Кузеев Р. Г., Пименов В. В., Шитова С. Н. — 1985, стр. 19, 22).
Определено сходство с народите на Булгария посочват и антрополозите.
По темата за отношенията на угрофините с българската държавност засега не сме срещнали учени, които да са привлечени от факта, че угрофините са отстъпвали от всички страни от колонизаторите към Булгар и са се съхранили до днес основно в рамките на късното Булгарско царство.
Тази закономерност, както изглежда, освен всичко друго свидетелства за значително сближаване на културите на угрофините и тюрко-българите в предходни периоди. Масовото заминаване на булгарското (българизирано угърско?) население от северните райони на няколко вълни, както твърди Е. П. Казаков, се фиксира и по археологичен път. Има запазени и писмени съобщения. За преднамереното масово преселение на "болгарская чернь" (простолюдие, б. м.) от Кама-река в Казанската земя пише "Казанският летописец". При това той акцентира вниманието на читателя върху сходството на обичаите на това "булгарско простолюдие" и самоедите. (Казанская история. Тула,1987. стр. 106).
ПАМЕТТА НА ДРЕВНИТЕ ПЕРМЯНИ
В каква степен булгарите реално са контролирали севера понастоящем е трудно, почти невъзможно да определим, тъй като не можем да го научим от самите древни пермяни. Такава възможност все пак ни предоставя В. И. Литкин, възстановил по откъслечни текстове значителна част от езика на древните пермяни от Вичегода.
Опитах се да използвам за съпоставяне и друг обективен материал - сведенията от пустозерската платежна книга, като обърнах внимание на имената на пермяките, преселени през XVI век от новата власт в Пустоозерск, разположен близо до устието на Печора.
Те са наричали домовете си "сараи". Някои от тях са носели тюркски имена и фамилии - Барачко (Барак), Хабарко (Хабар), Туртыга Казаков, Сурочеев, Салтыкови, Сумарокови, Юшманови, един дори е имал ислямско име - Шарап (Шереф); (Садиков П. А 1950. стр. 463–478). Или древните пермяни не просто са изпитвали влиянието, а непосредствено са влизали в сферата на древната булгарска култура. Още повече, въпросните фамилии и имена обективно свидетелстват, че дори сто години след окончателното преминаване под властта на Москва комите още са пазели булгарските традиции.
Този извод се потвърждава и от следния факт, който изследователите не са отчели по-рано. В речника на древните пермяки намерихме два интересни термина. Първият е «Канкаро, Анкаро» и според твърдението на съставилия речника В. И. Литкин е обозначавал "Царския град" и в частност Москва (Лыткин В. И. 1952. стр. 153).
Ние не споделяме напълно тази гледна точка и ето защо. Посоченият термин се състои от две ясно отделени морфеми - "кан" и "кар". Морфемата "кар" традиционно означава при повечето угрофински народи понятието "град". Морфемата "кан" не се нуждае от обяснение дори на руски език. Освен това твърдата "К" в началото на думата е зафиксирана точно за булгарските управляващи - на монети и в писмени източници. Московските князе, както знаем, не са имали подобна титла. В пермистиката терминът "кан" е прието да се смята за заемка от булгарския период. Тоест, столица на древните пермяни е бил градът на кана, а това не би могъл да бъде никой друг освен градът на булгарския кан.
В същия речник намерихме още един интересен термин - КАНКЕРКА - митница, буквално "дом на кана" (Лыткин В. И. 1952. стр. 153). Ето как народната памет на древните пермяни е запазила обективни (независещи от нашето мнение) сведения за това, че територията на древния Перм не само се е контролирала от митници, но тези митници са принадлежали на кана. Безусловно тези термини отразяват реалността от предмонголското време, тъй като в периода на Империята на Джучидите е била използвана широко разпространената и позната татарска дума "таможня".
Употребата на този термин от древните пермяни означава, че гореспоменатото сходство на хидронимите в Подвинието с тези от Булгария съвсем не е случайно съвпадение, че районите, обитавани от древните пермяни (от Северна Двина до басейна на река Печора), са били подчинени на столицата на булгарите, а търговските пътища на Север и към Скандинавия са се контролирали от булгарски митници.
Наличието на дадените термини е свидетелство, че древните Пермяни в местата на своето първоначално разселване (включително басейна на Северна Двина) са влизали в сферата на обхват на булгарската държавна и икономическа организация, като територията на разселването им следва да бъде смятана за подконтролна на Булгария.
Съвкупността от горепосочените и някои други факти позволява с голяма степен на увереност да предположим, че с понятието Биярмия скандинавците първоначално са обозначили Булгария, чиято държавна организация е обхващала районите в Източноевропейския Север.
Със съкращаването на преките контакти на скандинавците с булгарите терминът Биярмия постепенно се пренасял върху тези неруски етноси, които живеели източно от Норвегия по достъпното за европейците крайбрежие.
Напомняме, че от XVI век практически цялото северно крайбрежие се затворило за европейските търговци освен Архангелск и Колския полуостров. От друга страна руската географска традиция, която възприела термина Пермь по отношение на конкретен етнос, го закрепила към този етнос независимо от постоянното му изместване на изток.
И така, имаме достатъчно сериозно основания да предполагаме, че под термина Биярмия скандинавците отначало са подразбирали територията на Булгария, след това и териториите покрай северните маршрути за търговия с нея. Едва след прекъсването на постоянните търговски връзки географският термин окончателно придобил обобщщеното си значение, което е зафиксирала Е. А. Мелникова (Мельникова Е. А., 1986. стр. 199). Като резултат двата термина се оказали откъснати от първоначалния си обект и разнесени териториално.
........................................................................................................
Немаловажен е фактът, че в Калевала са посочени „туриите“ в Лапландия (Калевала. стр. 32, 34).
Изясняването на проблема с Биярмия не може да се смята за окончателно без решаването на въпроса за северните чуди и колбягите. Това условие следва да се приеме като неотменимо до пълното изясняване на казуса. В легендите на народа коми чудите постоянно се намират в ролята на автохтонно предпермско население, отчасти унищожено – отчасти заминало на изток. Сведения за съпротива на чудите срещу някого не са запазени. Очевидно северните чуди, както и тези на Алтай, са самодийци по произход. Прието е да смятаме колбягите за безследно изчезнало скандинавско племе. Сред скандинавците такова племе не е открито. Колбягите са били влиятелни в търговско и военно отношение. Споменати са с Руската правда, в съдебните грамоти и в сагите. Кои са те обаче? Няма никакво основание да ги свързваме с полския Колобжег. Затова пък сходни названия на племена и родове са фиксирани сред различни тюркски народи.
...............................................................................................................
Всичко дотук ни позволява да кажем, че булгарите с търгували с Европа не само чрез посредници, но и без тях, дълго време са държали под свой контрол северните райони на Източна Европа (където са проникнали дълго преди славяните), също така и маршрутите за транзитна търговия, прилежащи към тях.
Когато слушам Дуа Липа, работата върви някак по-бързо. Този концерт е достоен за истинска звезда. Впрочем, ето го. Dua Lipa Chile 2022
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
Деца, които не успяха да откраднат-или д...
08.10.2022 20:42
с който си се наел
пак ти се възхищавам на търпението
и на трудолюбието, и на таланта)
Утре ще те питам някои работи,лека
Любов, необяснима, те тегли към Дуа Липа, забелязвам
Такива спектакли са изнасяли Мадона, Шер, Тина Търнър.
Уморена или не, всичко е на живо, в реално време :).
Невероятни представления! Дано ни радва дълго и да запази тоя чар, който извира на сцената.
В свободния свят талантливите имат шанс, без да са обвързани с правата линия на партията :):):).
Чел съм подобни писания на тракомани, затова съм скептичен...
Ще стане наистина весело :).
