Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2022 16:24 - БУЛГАР И СЕВЕРНА ЕВРОПА, Рустам Набиев. Част 7
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1039 Коментари: 8 Гласове:
4

Последна промяна: 05.10.2022 19:15

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

       VI. МОРСКИЯТ ПЪТ ОТ БУЛГАР ДО СКАНДИНАВИЯ

 

      В основополагащия си труд "Разпадането на Златната Орда"  М. Г. Сафаргалиев прави едно интересно, но твърде необикновено предположение. Той смята, че в 1396 г. след двата Тимурови погрома във времето на отчаяната борба за наследството на Улус Джучи Тойхтамъш-хан лично е повел похода на Север "и повоева поморские города" (Сафаргалиев М. Г. 1996, стр. 430). Малко преди това той се борел за властта в Крим, затова предположението на видния археолог А. Ю. Якубовски, че в руските летописи под "поморские города" следва да се разбират черноморските градове е напълно логично (Греков Б. Д., Якубовский А. Ю. 1950). Само че ние не разполагаме със свидетелства за употребата на термина "Поморие" спрямо причерноморските градове. По това време интересите на руските княжества очевидно не са засягали този отдалечен район до степен да се обобщава черноморското крайбрежие без да бъде обозначено самото море. От друга страна според същите тези специалисти в летописите под "Поморие" се подразбира крайбрежието на Северния Ледовит океан и северните области по принцип. Освен това се изяснява, че този поход не е бил единственият, предприет от Тохтамъш към Севера. През 1931 г., в най-трудния период от управлението си Тохтамъш-хан върнал Вятската земя на Казан (Спицын А. А. 1917, стр. 42).
     Ако се вслушаме в мнението на знаменития ерудиран учен-изтоковед М. Г. Сафаргалиев, ще възникне от само себе си следващият въпрос: какво е карало Тохтамъш - държавния деец на световно ниво - да насочи усилията си към приполярните райони в най-трудните си периоди, докато се бори за имперския трон?

     Тези слабонаселени територии не са имали с какво да оправдаят толкова значителни усилия само в качеството си на райони за лов. Отбелязваме също, че в района между реките Северна Двина, Вятка и Печора по същото време усилено си проправят пътя Москва и Новгород. Толкова остра борба за господство в северните райони не може да бъде обяснена с едната потребност от ценни кожи. Още повече, ако ставаше дума само за едните ценни кожи, те и така са стигали до Великия хан като данък и подаръци.

     Каква е била главната причина, подбудила толкова значителни усилия на различни субекти в борбата помежду им за северните региони?

     Ние предполагаме, че става дума за "разчистване" на северния търговски път от Булгар към Новгород, Северна Двина и по-нататък. Разчитащ на българската държава в борбата с Тимур, Великият хан трябвало да поддържа равновесие между Рус и Булгар, като за целта на Булгар е бил необходим свободен търговски път през Вятка на Северозапад.

      Обаче, както и ние смятаме, а това следва и от логиката на събитията, свободният безмитен път през Вятка (Колин, Хлинов) към Новгород Велики невинаги е бил достъпен за булгарите. Скоро този регион станал опасен за търговците заради постоянните войни. Все пак устните свидетелства, както и сведенията от някои източници позволяват да предположим, че булгаро-татарите са осъществявали известни контакти с Новгород Велики, скандинавските и германските държави до самата загуба на независимостта си. През какви маршрути са се осъществявали те, ако до Запада е можело да се стигне, както е прието да се смята, само през руските земи?

     Не е било точно така. Пътешествието от Поволжието до Европа е било възможно не само през територията на руските княжества. В златноординския период северът на Източна Европа все още не е бил напълно подчинен на русите. Още повече, до наше време са стигнали смътни сведения за Печорския маршрут на булгарския търговски път до Европа.

     Според тези сведения пътешествениците са се изкачвали от Булгар по Кама или Вятка, след това се спускали по реките Мезень или Печора към Северния Ледовит океан. След това смелите мореплаватели са можели да се насочат на запад до Норвегия и по-нататък. Можели са да се придвижат и на изток (Бахши Иман, 1993).

     За неподготвения читател, особено за руския, свикнал да смята руските помори за първопроходци в Севера, това може да изглежда като плод на буйна фантазия. Съветският читател (вид читател, оформил се по съветско време, отличаващ се с широк кръгозор и високо интелектуално ниво) освен това също има обща представа за неимоверно сложните условия на арктическа навигация, затова ще му бъде още по-трудно да си представи факта на държавна политика по отношение на средновековния Север.

     В тази книга авторът ще се опита да обобщи сведенията, които успя да намери по дадената тема и да обоснове своето предположение за активното използване на арктическия път към Европа от древните мореходци в Поволжието.

 

                     VII. ПЕЧОРСКИЯТ МАРШРУТ

      Като основание за разработването на тази версия послужи татарската историчческа традиция, в чиито рамки пряката търговия с Норвегия (Ег Садум) и през нея - с останалата Европа - е спомената неведнъж, макар и не достатъчно конкретно. Не бяха намерени и съществени потвърждения за нея, затова подобни твърдения се приемаха в най-добрия случай като народни приказки. Освен другото в рамките на руската държавна история темата за булгарската търговия не беше от актуалните, а булгаро-татарската история се намираше под стриктния контрол на Москва.

      Съществува един източник на писмени сведения, който не се признава от мнозинството професионални учени, защото не е запазен оригиналният препис на произведението, а само многобройни преписани листи на руски език. Това е "сборникът с български летописи" - "Джагфар тарих" (Бахши Иман, 1993.). Езикът и стилът на изложение в произведението на съответства на представите на учените за булгаро-татарската писмена традиция.

     И все пак той съдържа огромно количество исторически материали, в това число и описание на търговските марпрути по северните реки. Относително точно е описан в него пътят по река Печора. В "Джагфар тарих" е посочен не само печорският маршрут (Айхи юла), но също така пише и за търговските градове в Задполярието. В частност, споменати са Ак-Артан (Източен Артан), Айхи Кала и Булгар-Кала (Бахши Иман, 1993).
     С цел да проверим тези сведения ние изследвахме ойконимите в басейна на река Печора. Изследването направихме на основата на монографията на Б. Н. Юриев (1935 г.), навигационната карта на О. И. Шверин (1923 г.), А. Великанов (1887 г.), В. Берх (1821 г.), Н. П. Загоскин (1870 г.) и някои други карти и описания (виж карти № 7 - 8). При работата си ние открихме редица забележителни топоними, свидетелстващи за сложно преплитане на елементи от различни култури в дадения район.

      Дори само последователният прочит на ойконимите в басейна на Печора за внимателния изследовател се равнява на завладяващ с драматизма си исторически роман.

       Различните култури, дълго време съперничили и взаимодействали помежду си тук, са оставили следите си.

      Ключова точка по пътя на север е бил Чердынь (Чуртан), намиращ се на пресечното място на речния път към севера и сухопътния - към Задуралието. Местните краеведи въз основата на историческите данни твърдят, че населеният пункт вече е съществувал през VIII - IX век (времето на значителното влияние на придошлите номади върху археологичните култури на предходното население). В. Берх, посетил Чердынь с експедиция, отбелязва твърденията на жителите, че Чердынь е бил пренасян от едно място на друго пет пъти. Древният град на брега на Кама съдържал булгарски находки, а градът е принадлежал "на булгарите или на други племена..." (Берх В.1821. стр. 56, 64).

     Интересна е също легендата, записана от В. Берх по думите на местен старожилец, възрастен пермяк (на над 100 години). Той съобщил, че древното поселище Урол ("противи се, непослушен") било унищожено от татарите от Чердин към втората половина на XV век. В руските летописи на тази дата е отбелязано унищожаването на градчето Урол от руски отряд в 1472 г. по време на похода към Чердин. Както виждаме, прави в конкретния случай са летописите, но важното е, че местните жители и руските записи свързват това събитие с борбата за Чердин (Берх В. стр. 92).

      Руските записи свидетелстват само косвено за миналото татарско влияние. В писмото на митрополит Симон в Перм до княз М. Пермски от 22. 8. 1501 г. се казва за недопустимостта на женитба "по вехтия татарски обичай..." (Берх В. С. 56–57). Интересни са също имената на местните началници от XVI век - Сарыч Шестаков, Салтан Чаплин… (Берх В. стр. 59).

      По пътя от Кама до Печора също има няколко тюркски топонима (долина Дивья (Див), Вешлянь-камень (вехэ — «камень»), Бобыка…), но сред най-забележителните хидроними е названието на рекичката Щугор, която се влива във Вишерка, също както едноименната - в Печора (Великанов А. 1887). Като отчетем, че подобен хидроним се е запазил и далеч на юг - в степите, тази редица, независимо от езиковата принадлежност, посочва древността на изпозването на Печорския маршрут от степните хегемони (угрите?).

................................................................................................................
     В източноевропейския Север е характерно сходството на хидронимите в басейните на реките Двина, Печора и Горна Кама. От този район извират реките в тези басейни. Забележително е също и това, че в миналото по тези реки (както и по Оба) е било характерно използването на татарски каюки (каяк, малка плоскодънна лодка с двама гребци, б. м.).
.................................................................................................................

 

     Достъпният за големите кораби от ХХ век път започвал от пристана Якшинская. Очевидно в основата на този топоним стои тюркската дума "якши". Той се явява втори ключов пункт по северния отрязък от сложния воден път от Кама до Печора, където трудният криволичещ път нагоре по тесните реки (Кама – Вишера – Колва – Березовка – Вогулка – провлак – Волосница) се сменял с относително лекото право направление по Печора. Печорският провлак, зафиксиран в руските документи от XVI - XVII век, бил оборудван с диги и път по суша, дълъг няколко километра, за превоз на стоките между пристанищата.

     Любопитно е, че мястото за влачене е силно заблатено и предполага наличието на по-скоро канал вместо път. Като вземе предвид традиционното мнение за голямото пълноводие на реките в миналото, аз предполагах, че най-малкото през есента тук би могъл да минава воден път от Кама до Печора без влачене (както и до двинската Вичегда). Предположението ми намери косвено потвърждение в работата на първия историк на водните пътища в Русия, казанеца Н. П. Загоскин, който отбелязва, че в началото на ХIХ век чердинският търговец Валуев изкопал канал в провлака, който се запълвал с вода само през пролетта. Може би следите на стария канал някога ще се намерят?

     Микротопонимите, разоложени в района на пристана, потвърждават нашата версия, че булгарите са използвали този път преди русите. Близо до пристана в Печора се вливат две рекички - Якши (което съвпада с предположението ни, че в основата на названието на пристана стои тази тюркска дума) и река Хорошевка, свидетелстваща за адаптацията в езика на новите стопани на тюркския субстрат. Понастоящем съществува и селището Якша, което дава извода, че неговите жители вече не знаят езика на предишните му стопани.

     На 70 версти от пристанището Якшинско са разположени реките Голяма и Малка разбойнически. Трябва ли да поясняваме, че устойчивите местообитания на грабителите-разбойници не могат да бъдат далеч от търговските пътища, като отчитаме относителната запустялост на дадената местност.

     На 455 версти по-надолу от Якшинско в Печора се влива река Щугор, известна с легендата, че е наречена "крава" (щугор) на старобулгарски (древнотюркски ) език в чест на това, че един от търговците е успял да докара до нея крава (шегор, б. м.) след спор (Бахши Иман 1993). Днешната татарска «сыер» проявява явно родство с посочения в легендата термин. Освен това знаем, че терминът "чукор" на езика манси означава табун.

     Въпросът обаче се усложнява с възможната етимология от "чокър" (тат.) - овраг. Освен това е известно и коми-названието на реката, смятано за по-старо - Сакуря (Ануфриева З. П. 1986. стр. 5).

     Предварително съм склонен да приема унгарското szigory - "страшен, суров" (Закиев М. З. 1993. стр. 39). Неговото предположение отчита също и факта, че даденият хидроним се среща не само по Печора и Колва, но и в района на Углич - река Чюгор (КБЧ — стр. 130), Татарстан (Шугур), в южните степи на Източна Европа.

..........................................................................................................

     Любопитен факт: един от Белозерските князе е носил титлата "Сугорский". Като с това се проявява известна стара връзка на волжките търговски пътища с езерния край и Поморието (белозерските князе са се издържали от Копорь).

...........................................................................................................

     На 600 версти е възвишението Канин нос (
Кан бурунъ). Следва да отчетем, че такъв топоним съществува и на крайбрежието на Северния Ледовит океан. За него ще говорим малко по-късно. Явната им взаимовръзка обаче е налице.

     На 661 версти отстои остров Орда.

     На 693 – 705 версти надолу от Якшинско са плитчините Акичи. Първоначално предположих етимологията от тюркската „ак“ - бял, светъл, впоследствие бях склонен да приема, че плитчините и островчето са наречени на името на бившия владелец на местността – коми-пермяк. Подобна традиция с даването на името на собственика върху земите се проследява в документите от руския период. Името Акичи е записано и сред коми-преселниците от XVI век. Тогава обаче възниква въпрос за тюркския произход на личното име на собственика (което също неведнъж е документирано сред коми-преселниците).

     На 760-тата верста е разположен Бояндъ – остров Боян. Боян е лично собствено име, типично за хазарите, тюрките и монголите.

     Иджид-дъ (остров Иджид), намиращ се на 779-тата верста от условната начална точка на отчета, в крайна сметка се оказа урало-алтайски, но не тюрко-български. На старопермски думата означавала „велик“, вероятно това определение не се е отнасяло за самия остров, а за един от уралските хребети – Иджид, стоящ близо до реката срещу острова. Някъде тук Самуел Херберщайн е посочил руската крепост „Strupili”, намирала се „край руските брегове, отдясно на планината“ (Герберштейн С. 1988, стр. 157).

     На 801-вата верста е имало село с тюркското название Тарамша.
     Терминът Чулей (901-ва верста) не беше преведен, макар и да предполагаме булгарски архаизъм.

     Забележително е името на село КИЧКАР, разположено на десния бряг на 910-тата верста. През езика на хантите то може да се преведе като „град на върбите“.

........................................................................................................................

     Длъжни сме да посочим, че в професионалния език на руските помори, създаден на основата на финската терминология, с близкия по звучене термин „кечкар“ се обозначава равен бряг, без камъни. Освен това в Алтай живее род с такова име.
..........................................................................................................................

 

     На 981-вата верста е отбелязана височината Поганый нос. Този топоним може да е свидетелство за запазването в условията на господстващото руско християнство на културата на друговерците.

     На 1014-та верста се е намирало селото Караванная.

     На 1061-вата – селото Хабар(ницко).

     На 1075-тата верста е посочено селото Верхний Бугаев.
     На 1084-тата верста е селото Средний
Бугаев.

     На 1085-тата е Нижни Бугаев. С термина „бугай“ (бик), запазен в езика на казанските татари, се обозначавала и скала, стърчаща по линията на фарватера, а също и (възможно) опорите на мостовете.

........................................................................................................................

     Примерно такова „стадо“ от речни „бикове“ се намира и в земите на вътрешна Булгария в басейна на река Белая.

.......................................................................................................................

     В дадения случай ойконимите съвпадат с описанието на руслото на реката. Предполагаме, че използването на руския речен термин „бик“ се явява превод, калка на по-древния – булгарския (който на свой ред е зает от иранския – бка).

(Интересно е защо същият термин е наличен и в монголския език – buqu, където означава елен-самец, или „бик, проправящ пътеки в гората“; бел. моя. Лос, марал. От кои иранци и кога го заеха монголите?)

     В басейна на Печора са запазени и булгарският (бугай), и руският (бык) варианти, което според нас е свидетелство за дългия период на двуезичност в дадения регион.

     На 1128-мата верста се намира височината Караванная изба (Караван-сарай?)

     На 1185-тата верста е островът Сторожевой. Понастоящем допускаме, че този хидроним се е появил през XVI – XVII век, по времето, когато царското правителство е строяло застави и фортове с цел да парализира безконтролната северна морска търговия.

     Названието на село Харяновская (1194-та верста) засега не се поддава на етимологизиране. Второто селищно име – Ермичи (Еремчи) по всяка вероятност е тюркизъм, защото съдържа не само основата от глагола ерерге – вървя, но и типично тюркско окончание. За съжаление дългото използване на термина в чужда езикова среда не позволява да направим еднозначно тълкуване на топонима. Възможни са различни трактовки през тюркски език. Засега не сме открили близки термини в угрофинските езици.

     На 1203-тата верста е отбелязано селището Лежбуга. Топонимът отчетливо се поделя на две основи – Леж и Буга. Етимологията на втората съставяща е прозрачен – бик. Коя дума е била първоначална основа на запазилата се морфема Леж не е ясно засега. Селището има също и угрофинско (според нас) название – Леджиги.

     Привлекателно за интерпретиране е и названието на височината ТОШ-ВИССКИЙ (1221-ва верста). Терминът „Виски“ обозначава протока от езерото до река Печора. Действително реката Великая Виска, течаща редом с височината, се влива в Печора малко по-надолу. Височината е обозначена с традиционния за тюрките термин – ТАШ/ТОШ – камък, скала.
     На 1318-та верста е селото
ТЕЛЬвисочное. „Тель“ на татарски означава „език“. Тоест, проток с формата на език.

     На 1409-тата верста е разположен нос Соколка. Названието му може да се преведе и от руски език. Известно е, че от този регион някога са изнасяни орли. В такъв случай обаче според правилата на руското словообразуване височината би следвало да се нарича „соколиная“. По-вероятен е преводът от тюркски език (сакал/сокол – брада) с ударение на последната гласна. Нееднозначността в подхода се усложнява допълнително, защото аналогичен ойконим е отбелязан в „Книга за големия чертеж“ в басейна на Дон, такъв има и в Полша.

     В устието на Печора е разположена височината Болванский нос. Същия топоним виждаме и на остров Вайгач.

     Общоизвестно е, че в тюркската транспортна система широко са използвани като ориентири каменните статуи – балбали и кургани.

     Ненците, в чиито земи е съхранен топонимът, също са поставяли неголеми статуи на идолите си, но в скрити, отдалечени места с религиозни цели. На ненецки език те се наричат „койка“, „фалакойка“. Или балбалът, указвал някога пътя на корабите, е бил поставен не от днешните стопани на Печора.

      Терминът „балван“ се е използвал и в руския език, но поморите не са поставяли балвани. За ориентири те слагали кръстове и възприетите от булгарите гуреи (гурейки) – малки каменни пирамиди, праобрази на гурганите (курганите). За това, че с термина „болван“ славяните са обозначавали именно тюркските извяния свидетелства легендата за московската Болвановка : „...там стоял татарският бог. Казано по нашему, идол, а на татарски – болван“ (Наука и религия. 1997. брой № 10).

.............................................................................................................

     Опирайки се на това, че при формирането на основата на булгарския етнос участие са взели народи с език, близък до тунгуско-манчжурската група, ние сме склонни да смятаме, че терминът „курган“ е от манчжурски произход (или идва от език, съдържал елементи от тюркски език и език, отнасящ се към тунгуско-манчжурската езикова общност, каквито следва да са били немалко на брой). Виж приложение № 2. Така езикът на руските помори е съхранил древен булгарски архаизъм, термина „Гурей“.

..........................................................................................................................

     Като продължаваме темата за тюркизмите по Печора, ще отбележим, че към Печорския край дори през XIX век отнасяли и крайбрежието на Северния Ледовит океан до остров КОЛГУЙ (А. Великанов 1887 г.).

      Недалеч от Балванския нос е разположен нос Иевский със защитен от бурните ветрове залив (Ий – дом); нос Бизек – нашарен, цветен, „везаният“; плитчината Ермак носи тюркско име.

       На пет градуса северно от Нарьян-мар се е намирало селото Малък Карманкул – безусловен тюркизъм, освен това името му предполага наличие и на друг Карманкул. Сред даренията в полза на Соловецкия манастир, направени от търговеца Абакумов (XIV век) са отбелязани „две къщи в Карманкулите“ (Бадигин К., 1953. стр. 280). Или съществуването на този населен пункт с тюркско название е отнесено от поморите още към златноординския период.

........................................................................................................................

      Длъжни сме да кажем, че „Вкладната книга“ (Книга за даренията) на Соловецкия манастир не е запазена до наши дни. Извадките от нея, представени за експертиза, бяха признати за фалшиви по съветско време, което впрочем не решава въпроса с ценната информация, съдържаща се в тези извадки, защото Б. Шеригин не е твърдял, че документите, които представя, са оригинали. Както самият той твърди, документите са преписани в детска възраст с всички произтичащи от това последствия. Във всеки случай е ценна представата на поморите за древността на това печорско село. Предаваме сведенията от книгите на К. Бадигин и Б. Щеригин именно заради гледната точка в поморския фолклор.

..........................................................................................................................

 

      През 1574 г. в платежницата на Пустоозерск се споменава също и Турдей-остров и Сартаково езеро (Сартак е тюркско име), по Садиков П. А. 1950. стр. 472–477 .

     Ние намерихме десетки тюркски ойконими по цялото течение на Печора до самото й устие в Задполярието. Безусловно те не биха могли да се появят след прехода на региона под властта на Москва. Някои от тях носят следи от късното им преосмисляне от руското население.

      Забележително е, че някои микротопоними от тюркски (както ми изглежда) произход нямат ясен превод от съвременния татарски и угрофинските езици. Очевидно те се явяват булгарски архаизми. При това е необходимо да обясним, че голяма част от предруските ойконими в Печора според нас е от угрофински произход.

     Можем да сложим точка по въпроса, дали булгаро-татарите са използвали Печорския маршрут, като разгледаме свидетелството на автора на Историята на Северния Морски Път – М. И. Белов. При изследването на историята на Пустозерния форт въз основата на значителния брой актови материали от руските архиви той показва, че скоро след основаването на укреплението на пустозерския панаир започнали да идват търговци от Казан и Астрахан (Белов М. И. 1956, т. 1. С. 47). Тоест, запазени са писмени потвърждения, че през XVI век пътят към Северния Ледовит океан е бил добре известен в Казан и се е използвал активно дори след преминаването на Севера под властта на Москва.
      Остава ни единствено да съжаляваме, че М. И. Белов не е посочил документа, на основата на който е внесъл това сведение в официалната история на Северния Морски път. Предполагаме, че става дума за „Пустозерската платежница“ - фискален документ от 70-те години на
XVI век, частично цитиран в монографията на Садиков (Садиков П. А. 1950. стр. 463–499).
      Като материално потвърждение за използването на този път от булгарите остават източните изделия, които от време-навреме откриват по Печора. През
XIX век Н. Загоскин специално е подчертал наличието при камско-печорския провлак (на Колва, където е разположен Чердин) на „градище“, където често намират източни монети (Загоскин Н. П. 1910. стр. 193–194).

      Много интересна е още една особеност на хидронимите в Печорския басейн. Освен естествените за региона относително стари угърски, пермски, ненецки и късни руски термини, съществува редица ойконими, които можем да приемем като свидетелство за скандинавско присъствие в миналото. Например „Варандея“, „Шведското пристанище“, възможно и „Ейхерва, Гаровочни“. Така удивителното сведение от арабите, разполагащи варягите редом с Югра и Вису (Бартольд В. В. 1963, т. 6. стр. 807), намира фактическото си потвърждение в топонимите на Задполярието.

     Името на остров Варандей (Варандея) привлича вниманието ни. Самото название на
.....................................................................................................................
      Ще посочим също, че в езика на поморите е запазено и друго название на острова – Барандей (Бадигин К. 1956, стр. 105), което го сближава с местната, угърска основа (Баран (овен) + ды — остров баран). Подобно тълкуване на топонима не излиза от обичайните за Печора названия на -ды/дей. Тази версия позволява също да намерим известно потвърждение в легендата от „Джагфар тарих“ за арктическия остров Кук теке – синия (северен) овен.
....................................................................................................................

острова може да се преведе през норвежки език като Var + Аndelen „деля плячката, стоката“. Подобна трактовка съвпада с отминалите традиции в дружините на викингите и търговците, отбелязани в сагите, за поделяне на плячката при завръщането у дома на някой от островите. За възможния норевжки произход на термина „Варандей“ свидетелства наличието на сходно название в Норвегия – Варранди „в Пейтуланд“ (Снорри Стурлсон. 1990. стр. 175).

      След покоряването на крайбрежието на Северния Ледовит океан от Москва новгородците отбелязват, че този остров им е принадлежал от прастари времена. Тук е любопитна смисловата опозиция, където се противопоставят реалните права върху острова в пика на летописните претенции на Новгород Велики над цялото северно крайбрежие от древни времена. Излиза, че новгородците не са владеели реално цялата Печора, както е посочено в устава на Ярослав Ярославович Тверски от 1264 г. (Белов М. И. 1956. стр. 28.). Вероятно те са имали там просто сезонни лагери.

      Този извод позволява да съгласуваме привидно противоречивите сведения от различните източници. Отстранява се например парадоксалността в твърденията от някои скандинавски географски произведения.

     Така в географското съчинение „Какви земи има по света“, датирано към периода на Златната Орда „Тартариките“ се отбелязват на север (и на изток) от Русаланд (Мельникова Е. А. 1986. стр. 89). Това обективно свидетелство от средновековния автор според нас еднозначно свидетелства за наличието на отделен независим изход на татарите към крайбрежието на Северния Ледовит океан. Като вземем предвид, че към края на XII век севернодвинският път по всяка вероятност се е намирал под контрола на новгородците, с голяма доза увереност можем да твърдим, че в скандинавското съчинение става дума именно за печорския маршрут.

 

     За непосредствените контакти на скандинавците и булгарите са запазени и преки писмени свидетелства у норвежците от средата на XIII век (примерно от 1253 г.). В сагата за сина на Хакон (За Стария Хакон) се съобщава, че "в Норвегия пристигнали биярми, бягащи от татарите“. Хакон конунг, след като покръстил аборигените в Тромсьо, приел биярмите и ги заселил в МАЛАНГР (Маланген)-фьорд.(Шаскольский И. П. 1945, стр. 38). Този фиорд, намиращ се впоследствие близо до границата с руската зона, по-нататък не бил подчинен на русите. (Шаскольский И. П. 1945, стр 59). Под биярмите от Маланген-фьорд ние предполагаме все пак не карелите, воювали срещу Норвегия най-често в съюз с новгородците, а булгарите, които можело да бъдат противопоставени на карелите и русите по източната граница на Норвегия.

     Освен това миграции на отделни булгарски групи далеч в Европа се фиксират неведнъж в източниците в продължение на хилядолетие, в това число и в германските земи.

     Поразително е, че булгарите-мюсюлмани, избягали в Унгария и основали града Пеща, са наричани „биляри“, което е твърде сходно с „биярмите“ на скандинавците (Хузин Ф. Ш. 1997. стр. 44–45). Бягството на „биярмите“ в Норвегия в средата на XIII век е било възможно през разгледания печорски маршрут с последващо придвижване покрай бреговата ивица на Северния Ледовит океан.

За 1286 г. в хрониките се отбелязва посолство на татарите при Ейрик – конунг на Норвегия (Мельникова Е. А. 1986. стр. 91–92.) В конкретния случай видимо става дума за ординска делегация.

     Макар и официалната татарска делегация най-вероятно да е плавала по най-удобния път - по Западна Двина, то е от значение самият факт за преки дипломатически контакти на тюрките със скандинавците. Освен това с посланици, както е прието, се скрепва вече оформилият се комплекс от отношения. Като отчетем мощта на татарската империя и мизерният потенциал на Норвегия, то е можело да става въпрос единствено за търговия, условията и маршрутите и.

     Съвкупността от тези данни ни позволява с висока степен на увереност да твърдим, че булгарите (както и тюрките, в широкия смисъл на думата) са плавали в Задполярието и са имали преки контакти със Скандинавците.

      Относно българските търговски селища в Задполярието можем да кажем, че съществуването им принципно е било възможно. В неплодородната зона е съществувал Новгород Велики със сателитите си, в Задполярието - Пустоозерск, също Кола и Мангазея (
основани впрочем в предруско време) (Скороходов М. Е. 1977, стр. 117–118).

     Още Ауфи с препратка към недостигналия до нас препис на работата на Ибн-Фадлан посочва наличието на градовете Яклаб и Амлаб на север – до Югра (Бартольд В. В. Сочинения т. 2. стр. 834).

     Общоприетите стереотипи за безлюдността на северните земи преди руската колонизация се рушат в изследванията на специалистите, открили още през миналия век десетки градища по бреговете на северните реки. Много от тях А. А. Спицин отнася към местната „чудска“ култура (Cпицын А. А. 1885. стр. 1).
     Самуел Херберщайн също посочва в частност в устието на Печора града Папин –
Papinovgorod (Герберштейн С. 1988. стр. 161.).

     Борис Шеригин и М. И. Белов – историците на руското усвояване на Севера – отбелязват, че на картата на Баренц на Печора е посочен град PIOTO ( Белов М. И. 1989. стр. 80–81). Ние смятаме, че в дадения случай холандската карта е била несполучливо копие от руски източник и при пренасянето на названието е допусната грешката Пусто-Пиото. Смятаме също така, че Пустоозеро е типична полукалка, характерна за районите на руската колонизация на северните угрофински земи. Не на последно място, защото руското название не носи определящ смисъл. Едва ли в тундрата ще се намери езеро, което да не може да се нарече по този начин. Затова предположихме наличието на угърския термин Pust.

.................................................................................................................

     Търсенето в угърските езици ни позволи да определим значението на термина ПУСТ като „изтичам, освобождавам“ (езерото се съобщава удобно с реката), също и „спасявам, пускам за нощувка“ (Зайцева М. И. Стр. 446, 453). За региона на басейна на Печора са по-характерни угърските и коми-ойконимите, както и в Северен Урал, Задуралието, Нова Земя. Така например, ако проливите на Кола и Беломорието са обозначавани от поморите с финския термин Salmi (Салма), то на Печора и в Нова Земя срещаме угърската „Шар“ със същото значение. Ние отнасяме термина „шар“ към угърските, макар в съвременните угърски езици в Урал той да не се е съхранил, а близък по значение термин да има при пермските народи - „среда“. За угърската принадлежност на термина свидетелства наличието на сходен с него термин в унгарския език Tengri + szor – морски пролив. (Хаас Э. стр. 360). Морфемата szor в състава на сложни думи (може би трябва да допълня наличието в английския език на думи като offshore, shore; бел. м.) със значение „море?“ е зафиксирана при хантите. Названията на рекички (хидроними), съдържащи в себе си основата szor (Печора, Вишера) могат да се оценяват като следи от миналото присъствие на угрите. Такива следи са запазени и по Средна Волга (Кострома например). Възможно е северната дума szor да обозначава „река“ (по аналогия с названието на Печора в „Джагфар тарих“ - Бий-су (река Бий). За съжаление тези наблюдения не изчерпват проблема. Сходството в хидронимите Печора и Вишера позволява предположението, че произлизат от един и същ термин. Това може да бъде манчжурската БИСАРАха - „разля се, наводни се“, което много точно отразява впечатлението, оставяно от пролетното заливане на вододелите.

.................................................................................................................

      М. Йоланд е отбелязал наличието на тази морфема в топонимите сред бившите вепски територии, например Radi + pust (UraloIndogermanika, стр. 53).

     Дори само на основата на писмените съобщения може да се обозначат няколко места, където да се търсят древните градове.

                Има и конкретни следи от тях.

     На Болванския нос (Балбал бурун), на крайбрежието на Северния Ледови океан, където не расте дори мъх (и където съгласно „Джагфар тарих" е посочен Булгарският град Айхи-Кала) са намерени вероятни следи от постройки в миналото – вкаменени остатъци от изгоряла дървесина на височини 10 и 22 метра от нивото на водата (Юрьев Б. Н., 1935, стр. 108). Напомняме, че в устието на Печора не расте гора, а довличането й от течението на такава височина е малковероятно.

      Може би това са останките от Ак-Артан (Айхи-кала, Папин)?

     Има още един интересен факт, открит от М. И. Белов при разкопките на „руската“ Мангазея, но непубликуван от него. От душевна простота неговите изводи е публикувал М. Е. Скороходов в казанското издание на книгата за своето плаване на „коч“ от Архангелск до Мангазея. В края на книгата си той съобщава за изводите на М. У. Белов относно основаването на Мангазея – най-древните нейни слоеве се отнасят към XIII век (Скороходов М. Е.,1977. стр. 117–118.), или към булгарското време. Не знаем с точност как булгарите са наричали града, но ненците са запазили едно от имената му – Тагареви хард (Скороходов М. стр. 17). Освен това според руските източници там живеели карачаевските самоеди (Белов М. И. 1969. стр. 61). Рекичката Кара, вливаща се в Лукоморието, дава основание да твърдим, че в дадения случай има място тюркският архаизъм -чай/-зай в значението „река“.

      Сред описаните от Белов находки ние обърнахме внимание на керамиката с „типично булгарска зелена глазура...“ (Белов М. И. 1981. стр. 39).

..............................................................................................................

     Мангазея освен другото е контролирала изхода към тунгуско-манчжурските земи.

     Възможно е селището да е много по-древно от булгарската епоха. Ако съдим по намерените неолитни оръдия на труда, то е съществувало и по-рано. Забележително също е и това, че жителите на Мангазея са топяли таймирска (норилска) руда (Белов М. И. 1969.
стр. 122–123).

...............................................................................................................
     Във всеки един случай, въпросът дали е било възможно съществуването на устойчиви поселища в булгарската епоха може да се смята за разрешен:
такива селища е имало.      Гореизложеният материал позволява да твърдим, че сведенията от „Джагфар тарих“ за „Чулманския“ (камски) и „Нукратски“ (вятски) път на Север, както и тези за провинция Бийсу (Печора) и плаванията по едноименната река са като цяло верни.
...................................................................................................................

     Понастоящем не ни е известен някакъв източник, който също е в състояние да покаже маршрутите на северната булгарска търговия и връзката със Скандинавия по арктическия път. В сведенията от „Джагфар тарих“ съмнения предизвиква единствено твърдението, че печорския маршрут е бил първичен по отношение на останалите. Останахме с впечатлението, че разработването на печорския маршрут като международен е било свързано с частичната или пълната загуба на останалите възможности, на по-удобните пътища на Запад, с което се обяснява и изобилието на относително късни тюркизми по камско-печорския път.

....................................................................................................................

     По този начин можем да смятаме за доказано, че булгарите са притежавали като минимум един независим изход към морето – по река Печора и са осъществявали преки контакти със Скандинавия и Задуралието, а предположението на М. Г. Сафаргалиев за похода на Тохтамъш (описано по-горе) получава стойностна мотивация: ханът е разчиствал търговските пътища от Поволжието до Европа.

     Дори след загубата на прекия излаз към Балтика по волжкия път Идел-Урал е запазила функцията на международен център на транзитна търговия, притежавайки северен маршрут към Европа. Северният морски път е осигурявал на Волго-Уралския регион постоянно участие в световния стоков и културен обмен независимо от политическите отношения със съседите.

     Регионът на Поволжието, имащ независим търговски път до Европа, станал САМОДОСТАТЪЧЕН по отношение на Хазария (Златната Орда или оформящата се Московска Рус). 

    Не знам защо тази песничка изчезна по някое време от Ютуб. Ето я пак. Дано този път оцелее :).










Гласувай:
4



1. dobrodan - Качили са текста на песничката на английски :).
05.10.2022 19:22
Ето.

In the sky sun is shining
And birds fly above
And the day will come and all will know
That we are all Bulgarians

Children play in the kindergarten
Soon they'll be adults
And the day will come that they'll too be
Like all of us, Bulgarians

There are many people among us
White, brown and black
Outside they all look different
But inside they are Bulgarians

Текстът бил хумористичен. На мен не ми изглежда на преливащ от хумор.
цитирай
2. notfun - ....доста , ме сбърка..таз ''песничка'' и тоз...текст..
05.10.2022 20:35


Outside they all look different
But inside they are Bulgarians
цитирай
3. dobrodan - "Отвън изглеждат различно, но
05.10.2022 20:38
вътрешно всички са българи."
Не пращи от поезия :):):), но не е и чак зле.
цитирай
4. mt46 - ...
05.10.2022 23:50
Е, може и някои булгари да са ходили в Скандинавия... Но това едва ли ще промени световната история... :)
цитирай
5. notfun - ....многоо ти е сложна Темата, красс..,уви..
06.10.2022 13:24
признавам, и аз се..побърках, в лабиринта..
народа се умори и изпокри..)

аз, затова, ще дам , малко Паузааа...
любов + сеХ / по никое Време @ @
цитирай
6. dobrodan - Да, официално няма да я промени....скоро.
06.10.2022 14:21
Някой ден обаче и това може да стане.

Кралица Маргрете Датска:

"...Дълга и бурна е историята на България, чиито гости сме днес. Възхищава ме мисълта, че най-отрано в Европа по тези земи са се заселвали първите земеделци, именно в България се намират най-ранните следи от градско общество. Оттук една култура бавно поема на север своя път през Европа и през цялата древна история големите реки са осъществявали връзката с Балтийския регион и датските богове... В течение на много столетия големите реки са свързвали България с далечните северни страни. Но поради последвалите драматични исторически промени реките "пресъхват" и огромните пространства стават почти непреодолими. Днес контактите са възстановени..."

Не звучи лошо :).
Та, питам се, ПО КОИ РЕКИ И КОЯ КУЛТУРА Е СТИГНАЛА ДАЛЕЧ НА СЕВЕР :):):)?
Хайде сега :):):)?!
цитирай
7. dobrodan - Темата е съвсем обикновена.
06.10.2022 14:29
Най-общо, контактите на бъдещите европейски страни с Волжката България, по-късно с останалите след Чингизхановото нашествие малка част българи.
Знам, Казан не е нашата Дунавска България.
Кое е чудно: нямаме нищо против да се правим на иранци, славяни, евреи.... абе да звучи там престижно :):):):), като темата за Индия :):):) също старателно се избягва :).
Защо?
Такъв подход е неправилен и не води до истината.
Конкретната монография, как да кажа, следва да ни напомни откъде Европа е станала Европа :). Тъмни векове, а?
Не ще да са били толкова тъмни, по-скоро здраво запердени.
цитирай
8. marana69 - товаа е , многоо приятно, и радостно...обръшение.) браво, че си го открил..
06.10.2022 22:43
dobrodan написа:
Някой ден обаче и това може да стане.

Кралица Маргрете Датска:

"...Дълга и бурна е историята на България, чиито гости сме днес. Възхищава ме мисълта, че най-отрано в Европа по тези земи са се заселвали първите земеделци, именно в България се намират най-ранните следи от градско общество. Оттук една култура бавно поема на север своя път през Европа и през цялата древна история големите реки са осъществявали връзката с Балтийския регион и датските богове... В течение на много столетия големите реки са свързвали България с далечните северни страни. Но поради последвалите драматични исторически промени реките "пресъхват" и огромните пространства стават почти непреодолими. Днес контактите са възстановени..."

Не звучи лошо :).
Та, питам се, ПО КОИ РЕКИ И КОЯ КУЛТУРА Е СТИГНАЛА ДАЛЕЧ НА СЕВЕР :):):)?
Хайде сега :):):)?!

цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043289
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031