Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2022 15:08 - БУЛГАР И СЕВЕРНА ЕВРОПА, Рустам Набиев. Част 6
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 2147 Коментари: 11 Гласове:
4

Последна промяна: 01.10.2022 12:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                            V. СЕВЕРОЗАПАДНИТЕ ТЪРГОВСКИ МАРШРУТИ НА БУЛГАР

 

     Погледнато цялостно, речните транспортни маршрути са доста добре разгледани от Н. П. Загоскин през XIX век по времето, когато още е съществувал флот, построен от дърво и старите традиции са били още живи.

     Нека отбележим, че съвременният историк дължи поне две трети от откритията си като правило на поколенията учени преди него, които са съумели да съберат и систематизират огромен материал, но често не са имали възможността да изкажат открито изводите си заради натиска на цензурата (по-рядко заради стереотипите в националното възприемане на историята). Във всеки случай по този начин гледам на находките си поне самият аз. Без усърдния труд на предшествениците, в това число и на критикуваната от мен московска историческа школа тази работа нямаше да бъде възможна и затова изразявам на всички свои сподвижници, най-често непознати за широката публика, своята искрена благодарност.

     Та този исторически труженик е изследвал голяма част от речните пътища в Източна Европа, касаещи „древноруското“ водоплаване. Все пак с преминаването на ролята на хегемон на Източна Европа от булгарите към Московия реките не са променили посоките си, така че маршрутите, разчетени от него, можем да отнесем смело и към по-ранни времена (карти 4 – 8).

     Като най-стар и удобен търговски маршрут от Булгария до Европа ние виждаме Волго-балтийския търговски път, който би следвало да използват булгарските търговци преди да бъде закрит от младата западна държава.

     Възможно е европейските прабългари да са използвали този маршрут още в предхунския период. Клавдий Птолемей (II век) при изброяването на народите в Сарматия не посочва нито славяни, нито руси, но указва осиите, карбоните, на изток от които са „кареотите и салите... аорсите и пагиритите (почти пълна аналогия с удмуртското название на поволжките татари – бигер/пигер!), след тях – саварите... чак до рифейските планини...“, той споменава също и аварите на Вистула. (Птолемей К. География. стр. 51). Или народите, отнасяни към хунската група: авар, пагир (булгар) и сабари са фиксирани в Източна Европа вече към II век от новата ера.

...........................................................................................................................

     Бихме искали да отбележим, че това споменаване от Птолемей за хуните в Европа не е посочвано в христоматиите по история на СССР с изключение на извадените от контекста две-три думи за венедите в Балтика. Как мислите, защо?

.................................................................................................................................
     Това свидетелство не е изолирано. По същото време отнасят появата на българите (и хуните) на Кавказ Мойсей Хоренаци (V век) и анонимният хронограф от IV век. (История Българии. 1981. т. 1. стр. 60., Плетньова С. 1997. стр. 33).

     Смятам, че главната задача на хунската династия е била „разчистването“ и установяването на контрол над ключовите участъци на Великия търговски път. Затова появата на Хуналанд в Балтика и излизането на хуните на северния океан приемам като неизбежно следствие от победите им. В това си предположение се опирам на сведението от европейския очевидец на хунското нахлуване – Марцелин: „племето на хуните... живее от другата страна на Меотийското блато, достигащо Ледовития океан“ (Тагиров И. Р. 2000. стр. 22).

     Като илюстрация на правотата на нашата позиция може да послужи абсолютното хералдично сходство на гербовете на Казан и шведската земя Вандалия (виж рис. 4). Такава степен на сходство не може да бъде случайна, а, взета заедно и с другите сведения, случайността просто трябва да бъде изключена.

..........................................................................................................

     Така в някои източници ( например Адам Бременски) славяните са наречени просто „хуни“. Най-вероятно те са съставяли помощните сили на хуните.

.............................................................................................................

     От контекста на сагите следва, че земята Вандалия, заменила хуните в сагите, е обхващала крайбрежието на съвременната Полша и Прибалтика.

     Следите на вар(х)онитите – западните хуни в Европа са запазени в топонимиката, например Варшан (свещената западна гора), Варшава (манчж.) - западна... (виж приложение №3) на река Вистула.

..............................................................................................................

     Отбелязваме, че фино-угърската етимология на Вистула/Висла (wis – вода) разкрива само отчасти семантиката на термина. Като предполагаме древните връзки на аварите с манчжурската култура, то може би следва да се обърнем към манчжурския език? Втората морфема на двусъставния термин – ула – в манчжурския език има значението на голяма транспортна река. Така Висула/Висла е типичното съчетание вода-река. Допускаме също и по-архаична форма за втората морфема – тула (външна, отвъд границата“.

.................................................................................................................

     Слабо изследваната за тюркско и манчжурско присъствие Прибалтика особено силно привлече вниманието ни. Забележително е, че някои археологични находки в Прибалтика, отнасяни към балтийските култури, са украсени с традиционния български орнамент, запазен и досега от казанските татари (Археология СССР, 1987). Не по-малко учудващо е, че дори в съвременния латишки език присъства определено количество тюркизми.

..........................................................................................................................
     Версия: странно звучащият етноним на един от етносите, съставящи латишкия народ – курша (наличието на морфемата „кар/гур“ в него) позволява внимателно да предположим, че най-войнственият сред латишите народ първоначално се е отнасял към урало-алтайската общност. Вероятно това обяснява наличието на безусловни тюркизми в латишкия език.

...........................................................................................................................

     Безспорен е и самият факт на най-древни търговски връзки между Прибалтика и Поволжието. Не по-маловажно е да бъде установено времето и културният износител на кехлибара на световния пазар. В. В. Бартолд отбелязва, че в китайската „История на северните дворове“ (Бей-ши) сред предметите, изнасяни от Хорезм (постоянен търговски партньор на булгарите) кехлибарът (янтарь – нарочно ще оставя руското наименование, б. м.) е споменат още през VII век.

     Невъзможността да бъде етимологизиран принципно значимият за историята термин „янтарь“ през индоевропейските езици и лекотата на тълкуването му през унгарския език, също през чувашкия и манчжурския, многократно засилва позициите на източния произход на древните прибалтийски ойконими.

....................................................................................................................
     Между другото, абсолютно неясна за мен е и семантиката на татарската „гарап“, кехлибарът е носен от Булгар към арабите, а не обратното. Интересно е, че руската дума „янтарь“ по изчисленията на Трубачов се появява относително късно – в промеждутъка
X – XI век.

......................................................................................................................

     Възможно е появата им да е свързана с периода на прибалтийския Хуналанд, нали точно по време на хунското господство кехлибарът се разпространява в страните по „Пътя на коприната“?

     Както и в други, днес руски райони, в Прибалтика нерядко се среща съчетаване на тюркски, манчжурски и угърски ойконими. Елгава далеч не е единственият тюркизъм в Прибалтика. В средновековните документи са отразени названията на прибалтийски градове, съдържащи тюркската морфема „...кюл“, урало-алтайски на „...кар“. Също и манчжурски. Например старото название на град Даугавпилс – Навгин (лит. Neuginis) явно произлиза от манчжурската нэйгинь – „равно, еднакво“. Земите на Латвия (Латгале, Земгале) съдържат в названието си морфемата „гале“, която съответства на манчжурската golo — «област» (hala — «род»). Същото е с (Ариогала) - в Литва. Само по данните на Петър от Дусбург (XIV век) авторът изброи в кехлибарения край няколко десетки топонима, които могат да бъдат изследвани от гледна точка на източните езици, сред тях изпъква замъкът Каттов (манчж. Крепост), Кимел = Kinel, Hinel, Каменисвике - „непроходим“ (разположен в дефиле), Ангеррап, Гирдавия, Керсов, Варген, Гирмов, Вармия, Балга (много любопитен, защото хидронимите, завършващи на -га се простират от Алтай до Прибалтика, също така със сходството си с Волга и Волхов), Ногат (източен ръкав на Висла), Барта (тюркската Барда в Перм и Дагестан), Торун (знаме, лагер, щаб), Липа, Сартовице, Наттангия (нэйтинь - «равно, еднакво», на — «земя»), Надровия, Хонеда, Биргелов (Биргелау), Гердауен, езерото Шертино...

...................................................................................................................
     Познат е и град с такова название – Торунь-хотунь (град Торунь) в Манчжурия.

     (Добре, че в Дунавска България си нямаме Велико Търново и Малко Търново. Това название – Търново – се извежда повече от успешно през тюркски език. Торун-оба, или „градът на тронния, управляващия род“; бел. моя).

...................................................................................................................

     Биргелау... Дали тук не се е намирала БАЛГАРАСИДА-та на Снори Стурлусон... (Снорри Стурлсон. 1995. стр. 170)? Може би татарският анклав във Финландия, зафиксиран в началото на ХХ век, не е възникнал насред празно място, защото във Финландия също има топоними, които можем да преценим като следи от пребиваването на българи там.

     (И днес думата „бирге“ носи семантиката „тук, всички заедно“ и др. Допускал съм няколко пъти това да е бил етнонимът на бригите, наречени „фриги“ вече на Кавказ; б. м.).

.....................................................................................................................
     Рязкото усилване на транзитната търговия след разчистването на търговските пътища от тюрките е забелязано от член-кореспондента на АН на Република Татарстан професор А. Г. Мухамадиев, най-големият специалист по история на нумизматиката. В частност, той споделя, че „... появата (системната, Р. Набиев) на метално парично обращение в Поволжието и Приуралието се отнася към
VI – VII век от новата ера и е свързана с активността на номадите... Първобитните горски племена доста рано се включили в стоково-паричните отношения с номадския свят, а по този начин и с развитите страни от Изтока.
     Появата (в Източна Европа; Р. Набиев) на хорезъмски монети от
VI век съвпада с усилването и разцвета на Тюркския каганат, чийто управници водели борба за установяване и контрол над търговските пътища...

     Основни центрове не само на паричното обращение, но и на интензивното сечене на „източни монети“, тоест на дирхеми-подражания, станали (булгарските; Р. Набиев) градове в Поволжието през VIII – X век... (Мухамадиев А. Г. 1990, стр. 145–148).

     (И какво, фалшификаторството има и по-древни корени, смее се преводачът. Да го направиш държавна политика обаче си е постижение!).

     Посредническата роля на булгарите при взаимодействията на Изтока и Запада неведнъж е отбелязвана по различно време. В полза на становището, че Волго-балтийският път през IX – XII век се е контролирал от тях по цялото или в голяма част от протежението си свидетелстват дори работите на руските историци. Така цялата балтийска търговия на Новгород е оценена от П. С. Савелиев като „продължение на арабско-булгарската търговия със Запада“ (Загоскин Н. П.1910. стр. 112).

     Вероятно изводите на П. С. Савелиев са се опирали на арабските източници, a те са доста красноречиви.

     Анонимният източник от Х век „Ахбар-аз-Заман“ описва „сладко море“, принадлежащо на славяните и течащо от запад на изток до съединяването си с друго море (Бяло?), простиращо се откъм страната на българите (Калинина Т.М. 1999, стр. 95). Вниманието ни привлича сходството на това описание със скандинавското описание на Квенланд, която в Сагата за Оркнейците се разполагала „на изток от залива който се простира срещу Хандвик (Бяло море)“ (Джаксон Т. 1993. стр. 228).

     Освен известната от западните източници Хуналанд в Балтика са запазени и други писмени сведения от арабски учени. В съчинението на ал-Хараки, датирано през 30-те години на XII век, обобщило най-старите географски сведения, пише за „великия залив на север в страната на славяните, наричан „морето варанк“... този залив се простира до земите на българите-мюсюлмани...“. В „Повесть временньiх лет“ също е указано, че варягите живеят покрай варяжкото море „до Симовите предели“.

......................................................................................................................

     Варяжко море, (Балтийско). Първоначалното значение вероятно е „Западното“. Виж Приложение №3.

......................................................................................................................

     Интересно е и съобщението от друг географ – Ал-Хорезми (информацията се датира примерно към IX век), че „със залива, обкръжаващ морето на север в страната на славяните, се свързва езерото Барастанис ( в тюркски „страната на БАРите“?).

     Ал-Хорезми познавал също и големите реки, вливащи се в „Северното външно море“: Турунтос – Хесинос и Ликос – Поритес. Освен езерото Барастанис той съобщава и за езерото Тирма с град Тирамб на брега му.

.......................................................................................................................

     Вторите названия не са толкова далеч от съвременните, сравни р. Пур край Мангазея, Пурнаволок на мястото на Архангелск. Първите названия имат напълно приемлива етимология през манчжурски език.

......................................................................................................................

     Успяхме да намерим още едно споменаване, което можем да съпоставим с хидронима Тирма и така да потвърдим обективността на на Ал-Хорезми. В Новгородския Първи летопис за 6720-та г. (1218-ма) се съобщава, че Мечислав тръгнал към чудите (в дадения случай – предците на естонците) търма с цел да завземе града „Мечата глава“ (Юриев? Дерпт?) (ПСРЛ. 2000. т.3. Стр. 52). Можем да предположим, че естонското племе тирма по времето на Хорезми още е владеело северните езера.

     Терминът Тирамба е много интересен, защото съдържа манчжурската морфема „-ба“, обозначаваща място, местност... Тирамба е мястото на вливане на река в езеро или изливане от езеро.

.....................................................................................................

     Турамби (манчж.) - „водите се вливат в езеро (река)“ (Захаров И. стр 761). Тур (манси) — езеро.

....................................................................................................
     За съществуването на подобно място може би ни подсказва новгородската брезова грамота №227. В нея има указание към изпълнителя след пристигането на Нева (Ладога) «…поцнеши тиро…». Изглежда, че все пак това са Ладога и река Нева?

     Независимо от предложението на Т. Калинина, че става дума за Азовско море, ние сме склонни да приемем, че все пак откъсът се отнася за езеро, за което недвусмислено пише и самият автор, още повече Калинина отбелязва, че авторът не свързва това езеро с Черно море (Калинина Т. М. 1999, стр. 85–86). Това съобщение позволява с достатъчна степен на увереност да предполагаме, че най-оживеният маршрут на източните търговци към Балтийско море и Скандинавия по това време е минавал през северната езерна система (виж Карта №1).

..................................................................................................

     Съставителите на сборника предлагат „тиро“ да се чете като част от думата „тировати“ - гостувам (Янин В. Л., Зализняк А. А. 1986. стр. 194.). Възможно е. За нас има значение не толкова семантиката на отделния термин, колкото съвкупността от сведения от различни източници, указваща присъствието на древните манчжури в Севера.

     Наличието на подобен топоним (Tiramba = [манчж.] Turambi – водите се вливат в езеро/река в булгарския Таман, (където Азовско море се влива в Черно, може да бъде още едно свидетелство в полза на нашата версия.

             (Мисля, че не може да послужи; бел. прев.).

.....................................................................................................

     Тези сведения за миналия достъп на булгарите към моретата косвено се потвърждава от наличието на източни (булгарски?) топоними край Ладога. Доста романтично е например названието на един от заливите – Назия. В чест на коя горда българска красавица е наречен така? Днес едва ли можем да отговорим на този въпрос – коренното население отдавна е избито или асимилирано. Все пак ще отбележим, че недалеч от този залив на река Оят А. М. Линевски в курганната група Нюбиничи откри българска салтово-маяцка кана от началото на XI век (Полубояринова М. Д.,1993.). Районът на Ладога е забележителен и с това, че на западните брегове на езерото има синхронност между предславянските древности от скандинавски и булгарски произход. Е. А. Рябинин отбелязва, че според археологичните данни в края на IX и началото на Х век „в западната покрайнина на Приладожието усядат изселници от Ладога – скандинавски търговци“ (Рябинин Е. А. UraloIndogermanika. Стр. 47).
Освен това в този район, както и в Белозерския (топонимът е типична калка от фински език) по-рано живеели и легендарните весь (вепсите).

....................................................................................................................

     Хидронимите от този тип неизменно показват предходната си финска основа. В дадения случай е възможна и полу-калка, когато първата съставяща на хидронима не е била превеждана. В такъв случай можем да потърсим фински аналози с морфемата „Бел“. Версията ни: ако отчетем закономерност при постепенната замяна на архаичното Р с Л, то езерото Барастанис ще намери основата на името си (Бар-езеро – Перяярви. М. Йоланд отбелязва наличието на подобна полу-калка в същия вепски регион. Той обръща внимание на Пал-езеро, като предполага предхождащата го Paljarvi (UraloIndogermanika. Стр. 54).
..
.................................................................................................................

     Любопитно е, че като търговски партньори и данъкоплатци на Булгар весите са споменати още от Ибн-Фадлан. Археологичните находки потвърждават тези наистина ранни контакти. Изследователите отбелязват, че „към Х век се отнася проникването на древни предмети от северозападен и скандинавски произход в земите на весите от летописите (Белозерско-шекснинския край), съчетано с появата на арабско (в значителна част булгарско; Р. Набиев) сребро и булгарска керамика“ (Рябинин Е. А. UraloIndogermanica. стр. 46–47; Голубева Н. 1979. стр. 131–137).
     Вероятно към този период се отнася посещението на Булгар от Ибн-Фадлан, когато весите (вису) още са били зависими от Булгар. Историкът на речните руски пътища Н. П. Загоскин твърди, че „още старите арабски автори са ни оставили свидетелства за големите търговски съдове на булгарите, плаващи по Волга и Шексна, между устието на Кама и град Белоозеро“. Този път продължавал три месеца (Загоскин Н. П. стр. 410). За съжаление не разполагаме с произведението, от което авторът е почерпил тези сведения. Не сме срещали друго освен трите месеца път до земите на вису. Разчетите на Н. П. Загоскин на речните маршрути и времето за пътуване по тях са много интересни и съвпадат с летописните (Карти с номера от 4 до 8).

     Така обективните данни от помощните исторически науки потвърждават не само възможността за излаз към Балтика за волжките българи през северната езерна система на Балтика, но и позволяват с достатъчна степен на вероятност да определим една от западните контактни зони на булгаро-скандинавското взаимодействие през X – XII век и това е районът на Ладога – Белоозеро – Онега.

     „Да, но там се е намирал „древноруският“ град Новгород Велики – лоното на „древноруската държавност“! Той е контролирал излизането от езерния край към Финския залив! - ще възразят догматиците. По-късно е било точно така. През IX – X век самото название Новгород подразбира съществуването на някакъв по-стар град. Освен това угрофините си оставали преобладаващо население в новгородските земи и в по-късните векове.

     Знаем също, че най-старите булгарски монети (например на Алмъш-Абдулла) са намерени в Новгород Велики (разбира се, от същия период руски монети няма).

     Към днешна дата най-ранните открити монети в Новгород Велики е съкровището от „арабски“ куфически монети, датирани от 930-та г. (Янин В. Л. 1999. стр. 10).

     Отбелязваме също така, че определен процент от новгородските брезови грамоти не се чете през славянски език, като напротив, в четящите се на славянски грамоти от домонголския период присъстват тюркизми и тюркски имена като Боян, Азгут, Боран, Ботяк, Асаф (Янин В. Л., Арциховский А. В. 1986 г.).

....................................................................................................

     Тази информация позволява по-сериозно отношение към споменатия в „Джагфар тарих“ сред знатните новгородски търговци Садък, който е вероятен първообраз на руския търговец Садко от едноименната опера.

.....................................................................................................

     Основното население в този край – меря, веси и чуди, чието първо споменаване в летописите може да бъде свързано с „призоваването на Рюрик“ през IX – X век „са запазили традиционната си етносоциална структура“ (Рябинин Е. А. Uralo — Indogermanica. стр. 47), макар в летописите да са посочени като руски данъкоплатци.

     Не само това, през втората половина на X-ти и началото на XI век сред меря се разпространяват най-силно етноопределящите украшения. Този факт е свидетелство, че в началото на XI век земите на меря още не са подложени на окупация въпреки сведенията от руските летописи. На свой ред това означава наличието на техни собствени икономически интереси и като следствие от тях заинтересуваност от транзитните търговски пътища от Булгар към тях. Като отчитаме, че булгарската държавност като повечето тюркски култури не е основавала развитието си върху пряката колонизация на чужди земи и целенасочена асимилаторска политика (наличието на запазени угрофински народи в територията на Булгария от казанския период до днес за разлика от Русия), то заинтересуваността на угро-фините от булгарската търговия и разцвета на градовете е съвсем закономерна.

........................................................................................................

     Споменатата от арабите „воняща земя“ по Волга би могла да бъде превод на скандинавската форма на названието на Суздал (Сюрсдал) от манчжурската Сур (семе) – тежък мирис, воня + далян – дига, преграда (яз). Това показва, че (булгарският) информатор не е ходил лично в града или се е отнасял отрицателно към жителите му. Ние сме склонни към друга семантика, като имаме предвид по-архаичната форма „Суждал“. Сучжань е граница, далиха - „защитавам, преграждам пътя, закривам“; това словосъчетание с времето неизбежно би дало формата Сужадали/Суждал. Може би в някакъв момент той е бил пограничен булгарски град? Намерените в горното Поволжие калъпи за отливане на българските подражания на арабските дирхеми подкрепя тази наша позиция.

.........................................................................................................
     Изследователите на угро-финската топонимика отбелязват и практически непрекъснатата верига от угрофински ойконими (в това число хидроними, завършващи на -га/-яга от Балтика и Беломорието до Волга. Ние добавяме: до Алтай и дори до Манчжурия.

.........................................................................................................

     Между другото, от описанието на един немски автор е познато и друго наименование на Волхов - "Волга", което днес се възприема от съвременните изследователи като авторска правописна грешка. Този вариант ни изглежда напълно възможен при изясняването на устойчивите връзки на Поволжието с Прибалтика, той би бил логично звено в редицата посочени топоними.

     (Отдавна се питам какви са тия влъхви в Библията и дали няма някаква неочаквана връзка между тях и българите; бел. м. Може би Волга (Болгар)?)

..........................................................................................................

     Иначе казано, носителите на угрофинските култури активно са използвали Волго-балтийския път и в булгарския период.

     За ранното използване на "балтийските врати" свидетелстват не само многобройните находки на ранни булгарски изделия и монети, но и погребението на "унгарец" на остров Бирка (Викинги. стр. 64–65). Като отчитаме, че материалните остатъци от унгарците от периода на завоюването практически не е възможно да бъдат различени от булгарската култура, а Европа практически не знае нищо за нея, тази находка е перспективна за булгарската тематика.

     "Арабското сребро", представено в Европа с богат монетен материал чак до Елба (Татищев В. Н. т. 1. стр. 268), в значителна част се явява булгарско по произход. Това са така наречените "булгарски подражания". Географията на намерените монети ни позволява да съдим, че най-активно се е използвал Волго-балтийският път.

     В страните от балтийския регион и Скандинавия доста често се намират булгарски монети и "подражания" от VIII - XI век. Повече от половината от намерените в Скандинавия монети са от остров Готланд (Викинги. стр. 64–65).

     Знаем, че по примерно същото време монетата на фризите се е наричала "дение". Това название е забележително, защото точно тази форма би могла да събере в едно понятията "ден" и "деньги" (пари на руски език, б. м.) с манчжурския субстрат "елдень", "елденьге" - светъл, сияещ.

..........................................................................................................

     Опитът за пряко съпоставяне на съвременния фризийски език с финските, тюркските и тунгусо-манчжурските езици не завърши с успех. От гледна точка на евразиеца съвременният фризийски език не е нещо друго освен немски диалект. Обаче са ги наричали хуни.

..........................................................................................................

 

     От втората половина на Х век в Източна Европа значителна роля получава династията на киевските князе. Между тях изпъква каганът, познат ни като "Святослав" (Барс) в руските летописи. Негов хералдичен знак е била древната тюркска тамга "баган" (булгарската руна Y, виж таблица №1). Походите си е осъществявал (в съюз? с булгарските народи - булгарите от Поволжието, Черноморието, унгарците. Очевидно е помнел и родния си език, защото легендарната му фраза "хочу на вас идти" не съответства на правилата на руския език. Доста интересно е, че от резултатите на неговите военни действия са се възползвали Византия, унгарците и булгарите от Поволжието.

     Ако съдим по описанията на походите на "сина" на "Святослав" - "Владимир Свети" към булгарските земи, то негова първоначална цел е било не толкова завладяването на нови земи, колкото освобождаването от булгарски данък (упоменаването на булгарските вирници (бирници; мислех тая дума за турцизъм; бел. м.) и тиуни в договора, с който тяхната дейност се забранява занапред в неговите земи) и постигането на равен търговски статус. Както виждаме, го е постигнал, като по негово време това все още е обезпечавало превъзходството на уредената булгарска търговия, но също е и свидетелство за значителните геополитически успехи на Киев. По-нататъшните действия на Владимир прекратяват Волго-балтийския път.

     Западните изследователи отбелязват, че "около 970 г. спира притокът на арабско сребро в Швеция, което довело до западането на островния търговски град Бирка (Викинги. 1996. стр. 54).

     Някои иследователи предполагат прекратяването на потока "арабски" монети поради кризата в добиването на сребро в Азия. Обаче виждаме, че "през последната четвърт на Х век, примерно след 975 г. на територията на Рус изчезват и типично скандинавските културни елементи (Исмаилова С. Т. 1995. стр. 135).

     Причината за рязкото прекратяване на товаропотока се отбелязва в работата на Ибн-Хаукал "Книга за пътищата и държавите" (976 - 977 г.): "...днес не е останала и следа нито от Булгар, нито от Буртас, нито от Хазар, защото русите избиха всички тях, отнеха им всичките области и си ги присвоиха. Тези, които се спасиха, се разпръснаха. Булгар е неголям град... русите го разграбиха през 969 г. (Гаркави А. Я. 1860. стр. 218–219).

     Очевидно с този период следва да свързваме загубата на булгарските позиции в Балтика (в манчжурски език - Билтеке (водата придойде). По същото време (Х век) явно започва славянизацията на Новгород Велики (която свързваме със засиления германски натиск върху западните славяни и масовата миграция на последните на изток. Изчезват и изделията, които можем безусловно да отнесем към скандинавските.

     Виждаме, че промяната в етническата картина в Източна Европа, пресичането и усложняването на търговския път "от варягите до гърците" и на "янтарния (волжки) път са били свързани с целенасочената политика на разрастващата се киевска държава.

     През XII век руската династия поела контрол над земите на мерите, мурома - Ростов, Суздал, Москва... или над района на булгарската провинция "Джир". Този беден на природни ресурси район е бил важен транспортен възел, пресечна точка на няколко речни маршрута. Джир била и стратегически плацдарм, позволяващ разгръшането на военна инциатива във всяко направление към Източна Европа надолу по теченията на реките.

     По този начин завладяването на Москва от Юрий Долгоруки е било наистина забележително събитие и е означавало завършването на процеса на закриване на основните търговски магистрали от Булгар към Европа.

     Да си дойдем на думата, известното споменаване в московския летопис, че жената на Андрей Боголюбски - Кучковна (от рода, управлявал Москва - на боярина Кучка) го убила заради нападението му срещу Булгар, свидетелства, че предруската аристокрация на Москва е била най-малкото тясно свързана с Булгария. Съвкупността от косвени факти, в това число наличието в Москва на топоними, производни от имената от булгарското време (Арбат/ Арпад, Тушино и др.) позволяват да твърдим, че преходът на този регион под властта на руските князе действително се е случил през XII век.

     Имаме и още основания да предполагаме, че пак по същото време Юрий Долгоруки е звладял и град Устюг, или е бил затворен и вторият речен път към Прибалтика - по реките Молома и Сухона. За наличието на определени права на булгарите по него може да свидетелства безкръвният преход на града към властта на булгарите през 1218 г., както и утвърждаването на правата на руските князе над него, от времето на Георгий Владимирович (Юрий Долгоруки) като равносметка на последвалата кървава война.

..................................................................................................................

     Дали ситуацията не е свързана с убийството на шведския търговец Боргансон (син на Борган" в Бярмия (Пермска област, б. м.) през 1216 г., посочено от историка О. Далин (Берх В. стр. 67)?

..................................................................................................................
 

     Ще отбележим също, че предназначението на Двинско-днепърския път е било свърването на балтийския регион с Причерноморието и Византия. Затова Киев е прогресирал в тази посока. Упадъкът му е бил свързан не с монголското нашествие, както се стараят да ни внушат псевдоучените, а със загубата на смисъла от този път. Кръстоносците задълго лишили Константинопол от възможността да играе самостоятелно на международната арена. Те получили и кехлибара от Балтийско море. Нарушили се установените стокови потоци в меридионално направление. Така Киев, разрушен напълно от Рюрик Смоленски преди монголите да дойдат, не можел обективно да играе същата роля както дотогава. Неговото място би могъл да заеме друг град, разположен в пресечната точка на голям брой търговски пътища. За това право се борели Владимир, Суздал, Ростов, Твер... разположени по сходен начин - в пресечните места на речните маршрути. Всеки от тези фински градове би могъл да стане столица на бъдещата Русия.

     Така младата държава на руската династия от края на IX до началото на XI век здраво преградила отначало балтийско-днепърския път, а след това започнала борба за Волго-балтийския. Към това време се отнася споменаването, че Булгар и русите са в постоянна война...

     Ние предполагаме, че в условията на поетапна загуба на влияние по Волго-балтийския път основните търговски маршрути на булгарите около XI - XII век е трябвало постепенно да се изместват на север и да завият от Волга към Белозеро, след това към Северна Двина с последващ излаз на европейския пазар през Норвегия.
     Учените-археолози установяват, че в обширния северен регион, наричан днес "Руският Север" през средновековието влиянието на булгарската култура е било значително и
"в редица случаи булгарските изделия предхождат славянските находки". Te твърдят също, че през X - XII век основният маршрут на търговията на Булгар със Скандинавия е минавал по Волга и през разклоненията й е излизал на Белозеро и Двина. Активната търговия по това направление се прекратява през XIII век. Началото й може да бъде датирано с хунския триног котел, намерен при Северна Двина. Работата е там, че такива котли не са можели да бъдат предмет на търговия, защото са били култова посуда.

     За съжаление авторът не разполага с информация за Белозерските служебни князе на Новгород. Знаем само, че за изхранването им от Новгород традиционно им е заделяна половината от Копорието. Известен е случай, при който те делели Копорието с Литовския княз Наримонт в 1338 г. Известни са имената на двама от князете - Роман Михайлович и синът ну Василий Сугорский, починал в 1380 г. Л. В. Янин отбелязва, че "внедряването на белозерските князе в административната система на Новгород Велики се е случило не по-късно от първата третина на XIV век" (Янин В. Л. 1998. стр. 71). Дотогава те са можели да имат и собствена роля в този ключов за северната търговия пункт. Нищожният обем информация, намиращ се в цитата по-горе, прикрепя западното Копорие с Белозеро и източен Щугор (Сугор) в българската зона на господство.

     За особената позиция на белозерските князе по отношение на развитата булгарска култура може да свидетелства техният древен герб, съхранил спомен за исляма (виж рис. №5).

     Булгарски изделия са намерени във Волгода, Архангелска област, край Ленинград и в Карелия... (Полубояринова М.Д. 1993. стр. 6–106).

     През IX - XI век българите вероятно са господствали в Севера.

     Авторът на тази статия обърна внимание на топонимите и хидронимите в "Руския Север". Като резултат на изследването му бяха намерени многобройни ойконими, сходни с топонимите в региона на булгарската държава. Това например са реките Сура, Тойма, Сюзма, Сунь, топонимът Горен Идел, езерата Иман, Кубенское и др.

     За неподготвения изследовател намирането на многобройни древни тюркски топоними в "Руския Север" може да изглежда парадоксално. Според нас тази необичайна ситуация е обусловена единствено от недостатъчното внимание на нашите предшественици към предславянските култури и техните международни връзки. Знаем, че културата на древните българи дълго време е обхващала с въздействието си доста обширни региони в Европа и Азия. Самата тя в същото време е изпитвала влиянието на мощните ирански, тюркски, угрофински, кавказки и понтийско-гръцки традиции (в Причерноморието). Затова странната "разсеяност" на изследователите обясняваме на първо място с избирателния подход, определен от националните приоритети на московската историческа школа, игнорираща многобройните свидетелства за "мощното въздействие на племената от междуречието на Волга и Ока върху предруската култура на Беломорието" (Белов М. 1956. стр. 22). Това е един от решаващите аргументи в полза на българската Биярмия (Глава № VIII).

     Морската част от Северния търговски път явно е била позната от достатъчно дълго време. Като отчитат информацията от скандинавските саги, изследователите изчисляват началото му от похода на викинга Отар към Двина, 870 - 890 години (Тиандер И. П., 1906. стр. 30).

     По-рано споменатият летописен труд "Джагфар тарих" е съхранил следната легенда за началото на редовните арктически плавания от Булгар до Норвегия:

     "В Джир (Ростов) търговецът Айхи се срещнал с бащата на Салахби (Олег) - Ерик.

(Тук може би е уместно да вметна, че името Салахби е скандинавското Слагви. Олег като дума е тюркската Ольiг, нещо като "Великият"; б. м.)

     Той взел стоката и изразил съжалението си, че не може да го отведе до Садум (Скандинавия) и Алемания (Германските земи), защото галиджийците (по това време този термин очевидно е обозначавал скандинавците, в основата е арабската дума "пролив") били затворили пътя към Артан-дингезе (Балтийско море). Тогава Айхи казал, че море има и в Бий-су (Печора). Ерик и Айхи тръгнали по този път през пролетта. Бекът на Садум - Тарвил, след като посрещнал Айхи, изздал закон за безмитна търговия на булгарите в своята земя. Този закон потвърдил и синът му Хакан (Хакон?).

............................................................................................................

     Понастоящем е прието да смятаме "Джагфар тарих" за фалшификат. Затова много учени използват данните от сборника без препратки към него. Аз откривам тук сведения, непосочвани в други източници, които се потвърждават от данните на помощните науки едва сега. По-рано никой не беше дори предполагал за тяхното съществуване. Макар че все пак в някои насоки това произведение събужда съмнения и у мен. Понастоящем аз смятам, че в основата на "Джагфар тарих" лежат сведения от изкривен първоизточник.

............................................................................................................

     Все пак Бахши Иман е смятал за първопроходец на булгарската търговия предшественика на Айхи - търговеца Туймас, който търгувал с Артан От него била заложена първата спирка на Печора - Тумас-Артан, когато Угър Башту (Игор Киевски) затворил Артанския път през Галидж (в дадения случай вероятно не е Новгород, а просто излазът към Балтика). Охраната на спирката носел "шудският" (река Суда?) род Куян (Бахши Иман. 1993. стр. 193, 128)

......................................................................................................

     Ние оценихме това указание от "Джагфар тарих" и обърнахме внимание на сходството на името Туймас с хидронимите Тойма в камския и двинския басейни; освен това е познат и етноним Тойма («Слово о погибели русской земли», «Джагфар тарихы»). Затова свързваме въпросното указание с угрофинското племе тойма, на което може да е принадлежал град Усть-юг.

........................................................................................................

      Към "Джагфар тарих" можем да се отнасяме и като към волен полет на фалшификаторската мисъл (има и такова мнение, обаче...

     Много интересен е епизодът, намерен от И. Г. Коновалова при обработката на данните в произведението на Ал-Идриси "Музхат-ал-Муштак". Тя обръща внимание на описанието на пътя към Скандинавия около Кола. "Що се касае до западния ктрай на морето на мрака, той граничи със северната Ар-Русия, отклонява се в северна посока, след това завива на запад, а след този завой вече няма никакъв проход" (Коновалова И. 1999. стр. 73–74).

     И. Коновалова обръща внимание на сходството на това описание с маршрута на Отар, но даден в обратна посока. От това си наблюдение тя прави извода, че информаторът на Идриси е бил скандинавец. Според мен смислово това описание свидетелства съвсем определено, че информаторът на Идриси е познавал източните брегове на северните езера и пътя към Норвегия от изток на запад. Информаторът още не е познавал пътя към Европа през Норвегия, което би било невъзможно, ако пътят беше описван от европеец. Информаторът безусловно е бил "гост от изтока", а неговият път съгласно текста е "граничел" с новгородските владения "Ар-Русия", като не е минавал през тях.

     Походът на русите към Каспия от Х век свидетелства, че за скандинавците (в този случай, съдейки по описанието, са били те) продължението на волжкия път е било добре познато.

     Вниманието ни е привлечено от маршрута на придвижване на русите към Каспий през 911 г.: през Азовско море към Дон, следва Великият провлак - низините на Волга, тоест, те са заобиколили територията, контролирана от волжките българи и не са използвали по-удобния волжки път. И все пак са опитали да се върнат обратно по краткия път по Волга, където били доубити от българите. Вероятно след този случай русите приемат исляма (Приложение №4).

     Според някои сведения през 913 г. булгарският флот при преследването на русите достигнал Каспий. Забележително е, че русите предпочели да се срещнат с българите на брега, а не в морето (Тагиров И. Р. 2000).

..................................................................................................

     Този факт говори не само за силата на булгарския флот, но и за това, че русите разчитали на победа на пехотата, като това съответства на показаната през столетията закономерна устойчивост на руските пешаци при преходи през пресечена местност и слабостта им в конен бой, където българите традиционно са били силни. Така русите накарали българите да се сражават при неизгодни за тях условия.

.....................................................................................................

     Интересно е, че от волжкия път русите се възползват по-късно в борбата срещу Хазария, като така заобикалят укрепените хазарски райони и степи, където бързо биха станали плячка на хазарската конница. Булгар несъмено бил заинтересуван от поражението на Итил, и впрочем, спечелил най-много от всички от походите на Святослав и Владимир, като отново станал най-силната държава в Европа.

..............................................................................................................

     За отбелязване е фактът, че в руската история не е прието да се хвърля светлина върху ролята на другите сили (печенеги, адиги и др.; виж Шора Ногмов), взели участие в разгрома на хазарския каганат, макар че има сведения по този въпрос. Между другото нито един голям поход на "Святослав" или "Владимир" не е можел да се състои без силна конница, която не е било възможно да се сформира от славяните. С такива конници по това време са разполагали тюрките и унгарците.

......................................................................................................................
     Скандинавците също са запазили сведения за разчистването на търговските пътища. Ако "Джагфар тарих" отбелязва победната битка на булгарите с киевчаните на Кубенското езеро, то скалдите описват разгрома на Алдейга (Ладога) от Ерик в 997-ма г. (Мелникова, 2000, стр. 421). Има информация, че през 982 г. "Владимир" след серия от загуби отново отворил за булгарите артанския "кехлибарен" път, преграден по-рано от Игор (Бахши Иман. стр. 103–104). Не е ясно дали се има предвид пътят към Западна Двина или при Новгородд, но без функционирането на свободен път на запад разцветът на Волжка България не би бил възможен. Освен това в този случай е налице закономерното насрещно движение на партньорите по търговския път.

     Както виждаме, през XI - XII век започва противоборството на укрепващата Новгородска държава за хегемония в Севера.

     Официалният историк на Севера М. И. Белов отбелязва, че "....при разширяването си към страната на... студеното море древноруската държава се сблъскала със силната държава на волжките българи... впоследствие те били изтикани от севера". Понеже познаваме добросъвестния стил на научна работа на М. И. Белов, то ни остава само да съжаляваме, че не е посочил източниците, позволили му да направи тези изводи. Пак той дава сведението, че в новгородския устав на Святослав Олегович като руски данъкоплатци са посочени земите до Тотма (Белов М. И. 1956, стр. 27.). Следователно през XII век земите на изток от Тотма реално са били признавани като още български.

     В тази връзка значителни съмнения пораждат сведенията, че Новгород е владеел още през X - XI век северните земи чак до Урал.

..............................................................................................

     Самото название Урал е тюркско (Татищев В. Н. Избранное), а "руското" название произлиза от угърската легенда за богатира, изпуснал пояса си, който след това се вкаменил.

.............................................................................................
     Така споменаването, че новгородецът Улеб (финската дума за "голям", старши", аналог на тюрската "Улуг") е плавал през 1032 г. до Югорското кълбо, на което се позовават почти всички руски монографии и учебници по история на севера и корабоплаването (Пузырев В. П. 1995. стр. 28) не издържа на критика. Няма основания да смятаме Югорското кълбо за "железните врати", посочени в летописа. А. А. Спицин смята, че "железни врата" са наричали стесняването на руслото на една от реките в басейна на Северна Двина. Ние открихме неоспоримо свидетелство какво всъщност са наричали "железни врати" поморите. Съгласно ръкописната лоция на поморите това е проливът между Соловки и континенталния нос Муксалма (проливът Мук) (Морской сборник. 1866. стр. 50).

     Излиза, че да доплуваш поне до Соловките през XI век се смятало от новгородците за постижение, достойно да бъде отразено в летопис. Ние оценяваме похода на Улеб като своего рода разузнаване преди началото на борбата на Новгород Велики за Северния морски път.
     Въобще, през XI - XII век "Руският север" очевидно още е бил заселен с коренните си жители - народите и племената от угрофинската група.

...................................................................................................................

     Версия: В "Джагфар тарих" има упоменаване за съществуването на града Ар-кала (градът на Арите). Смятаме за възможно допускането, че той се е разполагал на Северна Двина. Не е изключено названието Аркала да е залегнало в основата на названието Архангельск. В подкрепа на нашето предположение е фактът, че според правилата на руското словообразуване топонимът "Архангельск" е нелогичен. Ако разгледаме имената на архангелите, градът би трябвало да се нарича Михайловск в чест на манастира на архангел Михаил (или Гавриловск). Съвременното му название е принципно също толкова некоректно като например Божеск, Ангелск, Апостолск. Правим уговорката, че нямаме документални основания да предполагаме Аркала. Освен може би, че "от В. Л. Янин е изследван "неразбираемият" новгородски печат на манастира "Аркаж"? (точно така, с въпросителен знак той посочва неговото название, виж печат № 764-а, Янин В. Л. 1998). На руската традиция е познато само едно предруско име на Архангелск - ПУР(БАР?) - наволок (Крестинин В. 1792 стр. 1.). Не можем да не отбележим, че булгарското название Аркала обозначава "град на арите", тоест на финските народи. Именно арите, тоест предците на коми, вепсите и лопарите са населявали дославянската Двина. Отбелязваме също, че наричането на жителите на града "архангеловградци" предполага наличието на морфема със значение "град" в топонима. Приципно подобно название е било възможно, като отчетем наличието в Задказанието на бившия град на арите - Арск (Аркала, Аркар).

.................................................................................................................

     През този период русите вероятно още не са имали свободен достъп към западните и северните брегове на Беломорието. Косвено свидетелство за това е фактът, че сватбеният кортеж на норвежкия конунг Харолд Жестокия и Елизавета Ярославовна бил прекаран през Норвегия по опасния балтийски път, а не през Хандвик (Бяло море). Сагите също не познават пътя за Русаланд през Хандвик или Биярмия (Джаксон Т. 1999. стр. 65). В първия новгородски летопис едва през XII век е указан поход към Канската земя. Под канска земя поморите са разбирали съвременния Канин нос. Или през XII век още е имало борба за контрол над "гърлото" на Бяло море.

     По всяка вероятност отстъплението на лопарите (мурома) на север е продължавало (за него свидетелства непрекъснатата поредица ойконими с морфемата „муром“ от Мурома на Волга до Мурманск на Кола). Видимо тогава е започнала миграцията на вепсите и комите на североизток. Ростовските остяки избягали непосредствено в пределите на Булгарската държава (Казанская история. 1987. стр. 106).

     Тази устойчива за угрофините тенденция да се укриват от руската агресия на булгарска територия също потвърждава косвено, че Северът по това време е бил още булгарски, както и известната културна близост на угрофинските народи и булгарите. В Казанската история авторът пише, че „българското простолюдие“ е подобно „със своята суровост и обичаи на самоедите“ (Казанская история. 1987. стр. 106).

     Ключова точка, осигуряваща контрола над излаза към Северна Двина и Беломорието се явявал Уст-Юг. Неговото угрофинско население очевидно дълго време се е борело за независимост, но не постигнало повече от смяната на един господар с друг – по-жесток.

     Така в борбата за хегемония по северните пътища през 1169 г. Новогород Велики удържал победа над Суздал в борбата за Двина (Крестинин В. 1784, стр. 15). Ако ростово-суздалските князе бяха успели да удържат този търговски път за себе си, то историята на булгарите би могла да завърши значително по-рано, но почти веднага след завоюването на Уст-Юг от Юрий градът в 1169 г. преминава под властта на партньора, съюзника и съперник на Булгар – Новгород Велики, който го контролирал на практика до падането си. Вероятно булгарите и по-късно са възстановявали суверенитета си над тази ключова област. Така например в представите на автора на „Задонщина“ Уст-юг навръх „Мамаевото побоище“ е принадлежал на „поганите татари“ (Горский А. А. стр. 315).

     В хода на борбата за пресечните участъци на търговските пътища се прекъсва прекият трансконтинентален път към Балтика. В Европа спира притокът на арабско сребро, западат процъфтяващите по-рано търговски центрове в Балтика. Специалистите отбелязват, че:

     През XII – XIII век основните маршрути от Азия към Северна Европа видимо се променят във връзка с образуването на Древноруската държава и усложняването на отношенията й със Северна Европа след началото на кръстоносната агресия и татаро-монголското нашествие... Нито един от пътеводителите от XII – XIII век (описанията на пътищата и маршрутите от скандинавците; Р. Набиев) не информира за Двинско-Днепровския път... Според пътните указатели в Рус може да се отиде само през Унгария... (Мельникова Е. 1986, стр. 186).

....................................................................................................

     Норвежките изследователи отбелязват, че Норвегия по ниво на развитие не е отстъпвала на Европа и не е била някаква си пустош. Към XIII век се очертал упадък на търговията в главния норвежки търговски град – Бьоргун. О. Далин описва последния „успешен“ търговски поход до Биярмия от 1222 г., по време на който загиват част от корабите и личния състав. След това търговското мореплаване (до идването на монголите! - Р. Набиев) спира (Берх В. стр. 67).

.....................................................................................................
     К. Бадигин отбелязва, че шведите преградили балтийския път след похода на новгородците към Сигтуна през
XII век (Бадигин К. 1953, стр. 284). Конкуренцията между Ханза и Швеция в Балтика спасила търговията на Новгород Велики със Запада.

     А източната?

     Тя продължавала, ако съдим по новгородските брезови грамоти. Така в грамота №228 стопанката иска да получи „мыла бургальскыи“ за избелване на сукно (Янин В. Л., Арциховский А. В. 1986). Подобно словосъчетание не оставя съмнения, че става дума за булгарите. Сапунът бил традиционна стока на българската търговия в земите на варварите. Водещите позиции във варенето на сапун и търговията с него били удържани от казанските татари до ХХ век, а производството му в Татарстан и през XXI век остава на висота. Тази грамота не само потвърждава правотата на Марджани и Масуди за използването на термина borgar/burgar в миналото, но и описва възможността за предполаганата ротация на R и L във втория компонент на термина.

     В грамота №536 (от втората половина на XIV век) е написано «…тарского поллоктя», за което сме в правото си да предположим (периодът на разцвет на Златната Орда!) скъпото източно „татарско“ сукно (Янин В. Л., Арциховский А. В. 1978. стр. 176).

     Като съдим по археологичните данни, също и по това, че за постоянен противник на Североизточна Рус били смятани булгарите, Новгород нерядко бил поддържан от Булгар. В полза на това свидетелства обективният интерес на двете държави от независим от центъра северен търговски път, заобикалящ централните княжества. Да напомним, че Булгар разрешил и до последните си дни запазил на територията си новгородския анклав Колин (Хлинов, Вятка, Киров) на река Вятка, който служел честно и почтено на Булгар и Казан до падането им. Татарското название на река Вятка – Нукрат-су (-Идел) може да се преведе като „новгородската река“, „реката към Новгород“. Още по-прозрачно е марийското название на реката – Ноукрат.

     За възможността за дълго стратегическо партньорство с Новгород Велики са показателни някои по-късни епизоди.

     Така например казанците се опитали да освободят Колин (Вятка) по време на последната война между Москва и Новгород. Това много напомня на координирани действия между съюзници.

     Новгородците и Хлиновците залавяли и убивали северните пирати – ушкуйници (родом от Новгород), паразитиращи по търговските пътища. Това съвсем не е било акт на национално предателство, както се опитват да го представят някои бързописци, а естествени действия на съюзни държави и търговски партньори.

     От свидетелството на княз А. Курбски разбираме, че дори при последния щурм на Казан, когато съдбата му вече е била предрешена, новгородците с неудоволствие се подчинявали на московитите, лягали на земята при първите залпове от стените на града и не се вдигали до края на атаката (Из глубины... стр. 264).

     Интересите на Новгород обаче били двойнствени: от една страна, градът имал обективен интерес от осъществяване на търговията със заобикаляне на „ниските земи“, от друга страна се стремял да не допуска съществуването на търговски маршрути, които да го заобикалят. С това обясняваме походите на новгородците срещу югра (угрите).

     Опитахме се да отразим динамиката на последващите събития във вид на хронологична таблица с коментари, съставени на базата на летописните данни и сведения от произведенията на Й. П. Шасколский, М. И. Белов, В. Н. Татищев, скандинавските саги и други източници.

     През 1187 г. новгородците се опитали да наложат данък на Печора и Югра и претърпели поражение (Белов М., стр. 35). Предварително свързваме това поражение с противодействието на булгарите, имащи, както знаем, собствени дългосрочни интереси в този район. Отбелязваме също, че дори късните големи походи на московчаните (XV век) към Печора и Урал не е можело да се осъществят без съдействието на Казан и са проведени по молба и помощ от Казан. През същата година, след похода на новгородците до Сигтуна шведите затворили за тях Балтика. Новгород намерил своята „ниша“ заради борбата на Ханзейския съюз със Швеция (Бадигин К. 1956. стр. 109–110).

     През 1193 г. се състоял нов „голям“ поход на новгородците към Югра начело с войводата Ядрей. След като превзели няколко градчета, те отново претърпели загуба. Оцелелите се върнали чак на следващата година.

...................................................................................................................

     В „Джагфар тарих“ въпросните събития са еднозначно обяснени с разгрома на новгородците от булгарите.

...................................................................................................................

      












Гласувай:
4



1. notfun - офф, красси, има многооо подробности, за четене,аз си ,избрах това..)
30.09.2022 15:30
..интересува ме точно този перио 9 -10 век..
събитията м у Идел- Булгар, и...русите/ но, то нямало, още руси ??

От втората половина на Х век в Източна Европа значителна роля получава династията на киевските князе. Между тях изпъква каганът, познат ни като "Святослав" (Барс) в руските летописи. Негов хералдичен знак е била древната тюркска тамга "баган" (булгарската руна Y, виж таблица №1). Походите си е осъществявал (в съюз? с булгарските народи - булгарите от Поволжието, Черноморието, унгарците. Очевидно е помнел и родния си език, защото легендарната му фраза "хочу на вас идти" не съответства на правилата на руския език. Доста интересно е, че от резултатите на неговите военни действия са се възползвали Византия, унгарците и булгарите от Поволжието.

Ако съдим по описанията на походите на "сина" на "Святослав" - "Владимир Свети" към булгарските земи, то негова първоначална цел е било не толкова завладяването на нови земи, колкото освобождаването от булгарски данък (упоменаването на булгарските вирници (бирници; мислех тая дума за турцизъм; бел. м.) и тиуни в договора, с който тяхната дейност се забранява занапред в неговите земи) и постигането на равен търговски статус. Както виждаме, го е постигнал, като по негово време това все още е обезпечавало превъзходството на уредената булгарска търговия, но също е и свидетелство за значителните геополитически успехи на Киев. По-нататъшните действия на Владимир прекратяват Волго-балтийския път.

Западните изследователи отбелязват, че "около 970 г. спира притокът на арабско сребро в Швеция, което довело до западането на островния търговски град Бирка (Викинги. 1996. стр. 54).

Някои иследователи предполагат прекратяването на потока "арабски" монети поради кризата..
цитирай
2. dobrodan - Продължаваме в коментарното тяло
30.09.2022 15:37
вместо да стеснявам редовете.

Едновременно с това Новгород се опитва да вземе под контрол Северния Морски път на по-близък до себе си участък – в района на Кола, градовете и пристанищата, намиращи се все още в земите на лопарите (саамите).
През 1200 г. в Гулатинската правда са зафиксирани нападения от изток (очевидно руските новгородци) в норвежката провинция Халлогаланд.
За 1216 г. сред загиналите в Липецката битка е посочен Семьон Петрилович - "Търский данник“ (Новгородская летопись по харатейному синодальному списку). Това сведение се оценява в полза на схващането, че по това време Терският бряг на Колския полуостров е бил подчинен на Новгород. Това е напълно вероятно, но трябва да отчетем и факта, че лопарите и занапред плащали незначителен данък на русите и норвежците едновременно, като останали де факто независими. В същия летопис за пръв път срещаме името на град Кола (Бадигин К. 1953. стр. 267).
1216 г. В Биярмия е убит търговецът Боргансон.
1218 г. Булгарите превземат Уст-Юг (Фукс К. 1991. стр. 148). Доста голям интерес поражда указанието в Никоновския летопис как булгарите са превзели града без бой - „лестию“ и са опитали също така да овладеят и Унжеск, но гражданите му оказали съпротива. В това събитие съзираме последния сериозен опит на булгарите да си върнат един от най-удобните пътища през Устюг към Новгород и Беломорието. Както показват последвалите събития, общото съотношение на силите по това време вече не е било в полза на Булгар. На следващата година се отбелязва съвместен поход на руските князе срещу Ошель, против „княза“ Болгарски.
........................................................................................................
Текстът на указанието «безбожныя болгары и Волжская и Камская» ни навежда на мисълта, че става дума за съвкупност от различни субекти, или е възможно страната по това време да е била в период на разпадане и териториално да се е деляла на волжка и камска части. Може би оттогава е започнало разделянето на булгарите на горни и нижни. Това може да обясни неучастието на булгарския флот в бойните действия от тази кампания, независимо от споменаването на термина «исады» - бази, пристанища, край които руските войски преплавали, но не се решили да ги нападнат, също и явния абсолютен успех на самостоятелния набег на руските князе срещу Ошель. Въпросът с месторазположението на този град не е окончателно решен. Нека го объркаме допълнително. Стратегически важният булгарски град с явно архаичното име Симбир/Сенбер не се споменава през Средновековието. Тюркската етимология на топонима е слаба. Манчжурският език предлага „старата рекичка“ и „река от кръв“. Дали булгарите не са обозначили по този начин мястото, където някога се е намирал красивият град Ошель?
........................................................................................................
При следващите действия на руските князе отбелязваме развитие на настъплението на Василко Константинович срещу Городец. Обикновено този град се споменава като руски, но в дадения случай от текста следва, че той е бил в ръцете на булгарите. Основните сили се движели към град (?) „Омут“. Едно от най-забележителните сведения в летописа за последствията от тази кампания е свидетелството, че руските князе са търсели връщането на статуквото, което било установено при „дядо му“ (на Юрий Всеволодович) – Георгий Владимирович (Юрий Долгоруки). Или Устюг е бил завоюван от руските князе сравнително наскоро и булгарите са го загубили около средата на XII век.
При такива условия позволяването на кардиналното разширение на новгородския анклав в град Колин (Хлинов, Вятка) може да се оцени като доста нетрадиционен ход от политико-икономически характер. И Новгород Велики, и Булгария били заинтересувани от преки връзки помежду си.
Като резултат от разселването на новгородци в Колин (Вятка) целият северен речен път, заобикалящ Волга, се оказал в ръцете на търговските партньори. Търговците от Булгария можели да превозват стоките си по реките Юга и Сухона и през земите на Новгород Велики като вятски. Любопитно е, че град Устюг в крайна сметка попада във властта на Новгород Велики, а не на Суздал.
През 1222 г. се е състоял последният успешен поход на шведите (Скьолдербанд и Удвиг) в Биярмия. Отчетени са големи загуби.
1228 г. Ямите/емь воювали за «Ладозьское озеро в лодках». Или в предмонголското време естонците още се борели за Ладожкия път. Това нападение приблизително съвпада с поредното обостряне на булгаро-суздалските противоречия.
Около 20-те – 50-те години на XIII век в „Сага за Стария Хакон“ са описани следните събития: „Хакон конунг... заповяда да построят църква на север в Трумса и покръсти всички там. При него надойдоха много Биярми, бягащи от татарите, той ги покръсти и им даде фиорд, наречен МАЛАНГР“ (Шаскольский И.П. стр. 38–40).
През целия XIII век устюжаните и вологданите се стремят да се освободят от подчинилия ги Новгород Велики (Белов М. И. 1956. стр. 35).
През 1251 г. Новгород Велики и Норвегия си разменят посланици (Сага за Стария Хакон).
За 1251 г. в сагата за Стария Хакон са споменати посланици на Александър (Невски?) в Норвегия. Вследствие на нападението над Рус на „Неврюевата рат“ посолството не се развило. Последвало ответно посолство от Норвегия, водено от Виглейк и БОРГАР
(Шаскольский И. П. Стр. 56). Явно е бил сключен договор, защото те „установили мир помежду си и своите поданически земи“ (пак там, стр.57). От същата година се датира предполагаемият договор между Рус и Норвегия за разграничаване на зоните за данъчен сбор (при което част от земите останали в двойно разпореждане) (Белов М. И. 1956. стр. 30.).
През 1256 г. - Александър Ярославович „ходи със суздалците срещу Емите и ги победи и се върна с много пленници“... „след това на свейската земя и чудите и завоюва цялото Поморие“ (Татищев В. Н. История Российская. М.: Наука, 1965. т. 5. стр. 42).
В 1257 г. Литва превзема Торжок, след което последвал пълният й разгром от татарите. От времето на „Леденото побоище“ до разпадането на Златната Орда хановете ревниво пазят целостта на „кехлибарения път“, заедно с това и владимиро-суздалската Рус.
През 1262 г. Тотивил Полоцки и Ярослав Ярославович превземат Юриев. Сред загиналите войводи е Исмаил Кузнецов. (Татищев В. Н. стр. 44). Тези имена косвено потвърждават, че ординците и булгарите са отделяли голямо внимание на разчистването на „кехлибарения път“.
Към XIII век руската колонизация на Севера се усилва многократно след отслабването на Булгар в борбата с Империята на Джучидите.
Година 1265-та. Новгородската област Тре е указана в договорната грамота на Ярослав Ярославович Тверски (също Вологда и Заволочие), като новгородски са посочени вече Прем, Печора, Югра (Шаскольский И. П. стр. 38–40). Едва ли сведението за тяхното подчиняване от Новгород съответства на действителността, защото и много по-късно те се отнасят към сферата на влияние на Казан.
1268 г. Довмонт Псковский «ходи на Емьвиру». От примерно 1267 г. е датиран ярлъкът (грамота, разпореждане в случая; б. м.) от Менгу Тимур до Ярослав Ярославович „да дава път на немските гости в своята област и на всички рижани, които гостуват в нея“ (Сафаргалиев М. Г. 1996. стр. 321).
1269 г. Ново немско настъпление в Новгородската земя. Изгорено е предградието на Псков. В Новгород със спешна помощ пристига самият Велик баскак (даругачи или баскак е пълномощен наместник на хана, губернатор за дадена област). Немците «устрашишася и встрепетавши» отишли да се поклонят и „изпълнили всичко, което повелил великият княз Ярослав“ (Татищев В. Н. 1965. стр. 47). (Курсивът този път е мой, бел. прев.)...

Около 1270 г. последвал нов указ на Великия хан: „...да гостуват немските гости по суздалската земя без ограничения според царската грамота...“ (Сафаргалиев М. Г. стр. 321).
Преданията на поморите пазят сведения за колонизацията на басейните на реките Двина, Пинега, Мезен. В събраното от М. Д. Кривополенова четем: „Преди на Двина, Пинега, Мезен живееха чудите... народ смугъл и очите им не са като нашите... чудите знаеха, че идат русите... заминаха си мълчешком, без спорове... Имаше в това време война на водния цар с лешия. Ние помагахме на водния цар... (Шеригин Б. 1989, стр. 121).
Разказвачката С. И. Томилова допълнила: „...избягахме към Пинега в онова време, в което татарите надяваха хамут на Рус...“ (Шеригин Б. 1989, стр. 125).
Най-интересното е, че северните предания са запазили в някои от случаите явно булгарската си основа. Така в преданието „Емшан трева“ става дума за „половския“ княз Сърчан, който излязъл от Приднепровието, отишъл на Кавказ и основал там държава „не по-малка“ от тази на Владимир, но се върнал при Днепър, когато вдъхнал познатия от детството му аромат на трева от родните степи, донесена от посланиците. (Шеригин Б. стр. 467–468). По-архаична форма на тази легенда, разказана на автора от Б. Айбазов се е запазила сред карачаите в Кавказ (там тя не е свързана с Владимир и по снопчето трева в пояса на предците техният вожд намерил предишната си родина на Кавказ).
Под покровителството на хановете на Златната Орда отначало Новгород, след това и Москва стъпка по стъпка напредвали на Изток, като измествали от старите маршрути отслабващите булгари и съюзниците им. Тойма, споменавани в Устюг и оставили спомен за себе си на Северна Двина, очевидно отстъпили във вътрешните булгарски области, където оставили хидроними, аналогични на двинските.
............................................................................................................
Съпоставянето на хидронима Тойма с аналогичния етноним, както и други сходни примери (езерото и племето Тирма, Печора и т. н.) ни позволяват да предположим, че другите многобройни хидроними в Севера могат в редица случаи да ни бъдат ориентир при търсенето на угрофинските племена, живяли по-рано там.
.............................................................................................................
По времето на златноординския период Булгар явно губи влиянието си в басейните на Двина, Пинега, Мезен... Скандинавските съчинения от този период вече не могат с точност да определят етническата принадлежност на биярмените (пермяките). При разцвета на Империята на Джучидите (Златната Орда) земята на Новгород се разраства не само на изток, но и към Норвегия.
В 1271 г. исландските хроники съобщават за нападение на русите и карелите над Финмаркен и Норвегия.
През 1278 г. се състоял поход на Новгородците на Север (против Норвегия).
През 1278 г. Новгородците разоряват Карелия, която поради местоположението си е можела да стане не по-малко важен пункт за транзит на източни и западни стоки от самия Новгород.
В 1279-та, 1302-ра, 1303-та, 1316-та години русите и карелите извършили нападения над Финмаркен и Норвегия. В 1323 г. имало ново нападение, в което участвали повече на брой карели.
За 1320 г. Новгородският летопис съобщава за поход на ушкуйниците до Норвегия. Пак през тази година двинците ходили до Мурман под ръководството на новгородците Лука и Игнат Малигини.
През 1323 г. устюжаните, ориентирани към Москва, пленили новгородци по време на връщането им от поход срещу Югра.
1323 г. Набезите на саамите срещу Норвегия са отбелязани в папска була.
1324 г. В писмото си до своя архиепископ епископът Аудфин разказва за войната срещу фините, росите и карелите (Шаскольский И. П. стр. 40).
Разбойничеството по северните морета и реки става важно политическо оръжие. (Напомняме, че поморите наричали северните морета „разбойнически“. Запазени са също разкази за съдбата на помпорско семейство, участвало в пиратски операции).
През 1326 г. новгородците отново нападат Финмаркен.
На 3. 7. 1326 г. „Хакон крал“ сключил мирен договор с Новгород, според който новгородците имали право да събират данък до Малангер, според т. 7 от договора норвежците имали право безпрепятствено да пътуват до Новгород и Заволочието, както и обратното (Шаскольский И. П. стр. 41–42).
В 1329 г. устюжките князе станали толкова смели, че преградили пътя на новгородците до Югра (вероятно с подкрепата на Москва?).
Към 1342 г. е отнесено едно от най-интересните свидетелства за непрекъснатата борба на коренните народи от Севера за свобода. Знатният новгородец Лука Вартоломеев с помощта на Емите (Емватас) завладял част от двинските земи и основал града Орлец. Убит от двинците (Крестинин В. стр 15).
Забележителна е ролята на Хлинов (Вятка) в борбата за северните пътища, тъй като той в противостоянието си срещу другите руски северни градове, обективно погледнато, е представял интересите на булгарското Поволжие. В 1346-та и 1348 г. вятчаните опожарявали града Гладень на река Устица, а новгородските ушкуйници „пограбиша Вятку“ (Крестинин В. стр. 14).
През 1363 - 1364 г. московската боярска дружина на Александър Абакумович превалила Камень и завоювала цялото крайбрежие на Оба нагоре и надолу по течението „до морето“ (Белов М. И. стр. 35).
В периода на разпадането на империята на Джучидите (1370–1502 г.) в Новгород явно са започнали постепенно да осъзнават опасността от московското придвижване на север. Спират набезите на новгородските ушкуйници. С тях се борят не само Булгар, но и Новгород, Хлинов (Вятка). Като новгородски анклав на булгарска земя Вятка нерядко действа срещу москва и сателитите и Уст-Юг и Вологда. През XV век обаче Москва успява да затвори най-удобните пътища в западна посока.
По всичко личи, че от началото на XV век казанците не са можели винаги да се възползват от тях (можем да твърдим това с увереност само за периодите на подчинение на Москва пред Тохтамъш, Идегей (Едиге, ногай), Улуг-Мохамед и синовете му).
..............................................................................................................
Н. П. Загоскин обръща внимание на упреците на Идегей към Москва, където той подчертава, че „по-рано гостите при вас не бяха обиждани и измъчвани“ (Загоскин Н. П., стр. 219). Така походът на Идегей срещу Московията е бил обусловен не само от хроничното неплащане на данъка, но и от нуждата отново да се въведе ред по търговските маршрути.
...............................................................................................................
Тук следва да уточним, че не става дума за пълно прекратяване на търговията, търговците продължавали бизнеса си и казанските търговци са посочени в грамоти и други актове от различните московски земи чак до самото падане на Казан. Условията, при които трябвало да се плащат все по-високи налози при осъществяване на транзитните операции не способствали за разрастването на булгарската търговия. Освен всичко отчисленията за маршрутите, контролирани от Москва, вече подпомагали нейното усилване, а не на Булгар.
Регионът на северното противоборство се разширявал, като постепенно се измествал на изток заедно с придвижването на славяните, което обективно е трябвало да доведе до изместването на българските търговски маршрути в същата посока.
..................................................................................................................
Предполаганата от мен динамика на промените в речните пътища от XV – XVI век може да бъде проследена по картите. Виж карти 1 – 3.
...................................................................................................................
В тази обстановка в ръцете на булгарите би следвало задълго да е останал последният независим маршрут за северна търговия – по Печора (Бий-су) и след това по крайбрежието на Северния Ледовит Океан. Вероятно за този период (отслабването на Улус Джучи) се отнасят сведенията от скандинавското географско съчинение „Какви земи има на света“, където „Тартарика“ е посочена на север и на изток от „Русаланд“. Примерно там на скандинавската условна карта на света е разположен районът на живеене на биярмите (Мельникова Е. А.
1986. стр. 89–110).
цитирай
3. dobrodan - Юлка, имало е етнос (групи, за народ едва ли може да става дума),
30.09.2022 16:39
който арабите записват като ар-рус.
Ако имаш съмнения какъв език са говорили, то използват титлата каган и княз Владимир на арабска монета е записан като Булат-Тимер...
Та от тия образи тръгва не само Киевското княжение! - били са много добри за времето си войници! - а и впоследствие северните княжества (дето уж това било Киевска Рус)... Скандинавия, както вече си разбрала, е познавала езика на тюрките :)! Европа - също и то далеч преди Атила.
Бях писал наскоро и за Урус-хан, ординец :):):) и няма да се учудя Росията да е на негово име кръстена.
цитирай
4. fun1001 - Караш ме да ти задавам нови въпроси краси но благодаря много за труда ти, приятелю
30.09.2022 18:35
dobrodan написа:
който арабите записват като ар-рус.
Ако имаш съмнения какъв език са говорили, то използват титлата каган и княз Владимир на арабска монета е записан като Булат-Тимер...
Та от тия образи тръгва не само Киевското княжение! - били са много добри за времето си войници! - а и впоследствие северните княжества (дето уж това било Киевска Рус)... Скандинавия, както вече си разбрала, е познавала езика на тюрките :)! Европа - също и то далеч преди Атила.
Бях писал наскоро и за Урус-хан, ординец :):):) и няма да се учудя Росията да е на негово име кръстена.



Окей разбирам те допускам това да се е случило в далечните векове но откъде и произлязъл този турски език коя е основата му ?

Пп
Ти така поставяш дилемата
че ми стана още по-интересно
дали,това е било Киевска рус
или Волжка България
тъй наречена Стара България
мисля,че тук се крие. основният спор и вражда
и омраза между нашата държава и Русия?
цитирай
5. dobrodan - Правилно мислиш :).
30.09.2022 18:48
Още от Светльо Киевски са си мислели, че тук ще им е добре :). Нашият тъпан Борис-Миаил два пъти е ставал християнин :), но да не се чува много :):):). Ако Куря не беше утрепал Святослав, не се знае какво щеше да стане.
Печенегите обаче ни отрязват от Киев и другата България.
Колкото до езика :). Днес го наричат "тюркски". Ами... едва ли някой днешен тюрк може да разбере какво говорят чувашите. Разделянето е станало много рано, освен това е имало и диалекти. Не мисля, че някой ден ще го възстановим.
Упорито е избягвано търсенето в иврит на остатъци от стария ни език.
А би трябвало. Всъщност може някой вече да го е направил.
Кога е възникнал ли?
Никой не може да каже. Това са хиляди години преди Новата ера. Ама хиляди...
След като откривам тюркска лексика при майя, мексиканците, инка, Чили, Перу - тия двете по море са ги посетили тюркски народи :):):), топоними по цял свят и то само за болгар/булгар, а колко още има :):):).
Някои казват, че от Алтай е тръгнало разселването към Европа. Онова, първото, кроманьонското. Няма да се учудя.
цитирай
6. mt46 - ...
30.09.2022 20:56
Доста труден за четене текст... Отново пантюркизъм и фалшива лингвистика...
цитирай
7. mt46 - https://starotarnovo.blogspot.com/2017/04/blog-post.html
30.09.2022 21:07
За етимологията на Търново... Най-вероятно произлиза от "трън"...
"Висла" е с индоевропейски произход...
цитирай
8. notfun - и правилнооо, нали сме...Народа на Бога)) арамит и иврит ,са Семитски диалекти.от Сем )
01.10.2022 08:26
---------

Упорито е избягвано търсенето в иврит на остатъци от стария ни език.
А би трябвало. Всъщност може някой вече да го е направил.
Кога е възникнал ли?
Никой не може да каже. Това са хиляди години преди Новата ера. Ама хиляди...
След като откривам тюркска лексика при майя, мексиканците, инка, Чили, Перу - тия двете по море са ги посетили тюркски народи :):):), топоними по цял свят и то само за болгар/булгар, а колко още има :):):).
Някои казват, че от Алтай е тръгнало разселването към Европа. Онова, първото, кроманьонското. Няма да се учудя.
цитирай
9. dobrodan - И аз така мисля, царската фамилия
01.10.2022 10:39
защо да не се засели точно в трънака...

Нямам нищо против европейския произход на топонима Висла. А на Вистула?
Още в латинския език ще срещнеш като наставка морфемата "ул", "ула". Това означава "син на", "произлизащ от" и etc.
Познай от кои езици е.
Прегледах и по-старите имена на града. Същата работа, все стигаме до място, обитавано от неслучайни хора.
За новото му име Търново просто няма друг вариант.
цитирай
10. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%BE_%D0%A2%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE
01.10.2022 14:12
9. dobrodan - "И аз така мисля, царската фамилия
10:39
защо да не се засели точно в трънака..."
Вероятно градът е именуван в по-стари времена... :)
цитирай
11. dobrodan - Марине, Марине...
01.10.2022 15:04
The Chinese by Origin Proto-Bulgarian Titles Kanartigin, S&#252;-bigi, Tarkan, and Turun of Nobleman's from the First Bulgarian Kingdom Bulgarian tribes and peoples appeared on the historical stage at the end of the third millennium BC, and in Inner Asia, they are a huge military-political and geostrategic force. For many centuries, Bulgarians not only fought or fought, but also communicated with the numerous tribes and peoples of Central Asia and especially with the Chinese. From them the Bulgarians learn, perceive or borrow the construction of walls, the glazing of ceramic vessels, the casting of cast iron, the distillation of alcohol, the twelve-year cycle calendar, especially the words книга „book“, and буква „letter“, with their respective objects, denoting and naming the individual components of the hierarchically stratified intra-social organization titles such as ban, zhupan, tarkan, khan, kagan, tigin, etc. The Chinese by Origin Proto-Bulgarian position-rank title kanartigin, Greek &#954;&#945;&#957;&#940;&#961;&#945;&#964;&#943;&#954;&#949;&#943;&#957;&#959;&#962; „heir to the throne“ is based on Ancient Chinese t'a-kin < d'ek-g'ien, d'ak(lek)-g'ien; position-rank title s&#252;-bigi, Greek &#963;&#965;&#946;&#951;&#947;&#951; „commander in chief“ - Ancient Chinese &#347;w&#242;/sh&#249;, Middle Chinese &#347;&#252;, and Middle Chinese p&#228;ik/р&#7863;iк; the prestigious-honorary title tarkan, Greek &#964;&#945;&#961;&#954;&#945;&#957;&#959;&#962; - Middle Chinese that-kwan/that-kuan; the prestigious-honorary title turun, Old Bulgarian др&#1131;гъ - Middle Chinese to-tho&#331;/to-tok.


Чакай да ти дам направо линка.

https://www.academia.edu/43960528/Китайските_по_произход_прабългарски_титли_канартигин_сю_биги_таркан_и_турун_на_сановници_от_Първото_българско_царство
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1042686
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031