Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2022 22:09 - БУЛГАР И СЕВЕРНА ЕВРОПА, Рустам Набиев. Част 4
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 2162 Коментари: 9 Гласове:
5

Последна промяна: 29.09.2022 12:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                             III. ЛЪЖЛИВИЯТ СТЕРЕОТИП


     На обективното разглеждане на проблема с морските търговски маршрути на българите дълго време пречеше традиционният стереотип, приет в Русия и Европа: булгарите са тюрки, тюрките са номади, а номадите не са плавали по море.

                                                                Плавали са.

     Достатъчно е да си спомним как бързо, исторически едновременно арабите и турците са създали флота си, като използвали най-новите постижения на съвременната им наука и твърде бързо са наложили господството си в най-важните по това време морета. Булгарското присъствие в Източна Европа практически е постоянно свързано с водните пространства – морета, големи реки. Столицата на Велика България – Фанагория – се е намирала на Таманския полуостров (Тмутаракань – Таматархан) в територията на предшестващото я Боспорско царство. Остатъци от единния някога български народ се запазили след това на крайбрежията на Черно и Каспийско морета, по важните кръстовища на речните пътища.

     Вероятно българските флотски традиции имат древни корени, за което можем да съдим от писмените източници. Византийските историци още през VIII век описват вноса на "българската риба ксистон“ (Литаврин Г. Свод. стр. 275). Отчитайки господството на гърците по Черно море, това свидетелство е твърде забележително. Арабите неведнъж са отбелязвали рибния туткал сред българските експортни стоки. Тези сведения позволяват да предположим наличието на доста развита риболовна и рибообработваща промишленост у българите от най-древни времена.

     Като значителна част от населението и от търговския капитал на Авария, Велика България и Хазария българите разпространявали търговските си интереси не само по Черно, но и по Каспийско море.

     В руската географска традиция Каспийско море е наричано Хвалиско. Към Хвалисите обикновено били отнасяни и българите.

     В „Джагфар тарих“ Каспийско море се нарича „българско“. Възприемайки критично източника, се отнесох скептично към това свидетелство. Много народи в собствената си вътрешна култура са опитвали да закрепят морето към етноса си: немско (Балтийско), „руско“ (Черно море)... За да приемат това другите народи е било нужно ако не господство, то поне преимущество пред останалите участници в тази акватория (Южно-Китайско море, Персийски залив). Като взехме предвид, че най-древният вариант на етнонима би трябвало да съдържа морфемата „БАР“, успяхме да намерим българска връзка в арабската географска традиция. Ал-Хорезми (началото на Х век) е нарекъл Каспийско море „морето на Барика и Лазика“. Следва да уточним, че Т. М. Калинина е сметнала, че става дума за Черно море, тъй като в трактата се указва съединяването на това море със Средиземното (Калинина Т. М. 1999. стр. 86). Ние обаче се позоваваме на връзката на морето с „Лазика“, тоест с местообитанието на лезгините и лаките, които в проследяваното време са живеели по крайбрежието на Каспийско море.

................................................................................................................

     Тук трябва да отбележим, че според сведенията на Максуди в арабската географска традиция след гръцката дълго време са смятали, че Каспийско и Черно море са свързани чрез пролив, затова е неправилно по принцип да прикрепват това название към едното от тях, най-малкото до Масуди. Самият той нарича морето на „булгар, рус, баджна и баджгурд“ Черно море (Гаркави А. Я. 1870. стр. 127). В друга, по-точна трактовка морето понт (Черно море) Масуди нарича море на „бургар-булгар, арус...“ (Гаркави А. Я. 1871. стр. 26).

..........................................................................................................................
     Връзката на Прикаспийските земи с Черно море и Средиземно море се поддържала постоянно по водната линия Терек – Кубан през Таман.

     Следи от българите в Таман се запазили дълго време близо до Фанагория. Така „на шест версти от Темрюк“ се намират руините на древен град и пристанище. Названието му е записано в руски документи от XVIII век, затова тълкуването му е затруднително. О. Н. Трубачов намира следните варианти на названието на града: Берземен, Бахбарземин, Берберземин, Барбарземин, Бермезань и възможно, Balzimachi според средновековна италианска карта (О. Н. Трубачов. С. 142).

     Сравнително уверено може да се отдели втората съставяща компонента на термина – zеmin – земя. Първата е по-неустойчива, но очевидно става дума за присъствието на етноопределящата морфема Bar в местността, която е посочена като „морето Барика...“, „морето на булгар-баргар“. В това отношение е огромна заслугата на О. Н. Трубачов, съзрял вариант на това название в латинското (възможно е просто да е по-ново) Балзимахи. В този случай се проявява същата закономерност в ротацията на фонемите R и L, която е зафиксирана от Марджани и Масуди за етнонима баргар/балгар.

......................................................................................................................

     Ако си спомним, че едно от основните колена на българите – барсилите – са споменавани от византийците и като berzila ( Халиков А, Х., Хакимзянов Ф. С. 1996. стр. 94–95), то нашето насочване на дадения топоним към българите ще стане още по-обосновано.

     Джурджан, както и Хвалиси, наричали Хорезм; „хвалисите и българите са от дъщерята Лютава...“ (Измайлов И. Стр 37). В плана на перспективните изследвания отбелязваме, че Каспийско море, разположено на пътя от Европа до Китай се е наричало и морето Джурджан (Гурган). Този ойконим е поразително сходен с етнонима на манчжуроезичните джурджани (чжурчжени) на Рашид-ад-Дин.

  .........................................................................................................................
     Следва също да отбележим, че в средновековната традиция Каспийско море е наричано „Хвалиско море“, при това хвалисите са посочени като българи или техни родственици (Татищев В. Н. т..1 стр. 269).

     Ето как миналото българско могъщество по море е зафиксирано в средновековните названия на Черно и Каспийско море.

     Във флота на Русия е традиционно схващането, въпреки тежката аргументация на специалистите срещу него (Боголюбов Н. П. т. 2. стр. 391–399), че първите си мореходни навици славяните са получили от гърците. Като отбелязваме недостатъчната обосновка на този тезис, предлагам да разгледаме някои аспекти на тюркското и българското влияние върху руското корабоплаване.

     При внимателното изследване на византийските свидетелства за балканските войни от VI – VIII век, можем да стигнем до извода, че в мнозинството случаи славяните са воювали под ръководството на аварите и българите във войните на кагана срещу Византийската империя. Като говорят за морското изкуство на славяните, гърците (например Теодор Синкел — 625 г.) отбелязват, че то се е зародило с началото на походите против Империята (Свод. 1995, стр. 85, 90). Напомняме, че славяните били използвани от аварите като помощни и нженерни войски, те вдигали обсадните съоръжения, понтоните, мостовете, настилали морските заливи под ръководството на аварите и българите. В произведенията на съвременника Георгий Писида при описанието на морския щурм на Константинопол е отбелязано наличието в „екипажите“ на моноксилите (еднодръвките) на не само славянски гребци, но и на българи (Свод… 1995, стр. 69). Между другото е възможно да мислим, че „непонятният“ гняв на кагана, стоварил се върху оживелите в морската битка славяни, е свързан с гибелта на българските моряци, които аварите са смятали за „наши“ и ги пазели.
     (Събужда се любопитството ми дали българите и аварите са говорели на славянски език, или по-скоро не... Как мислите, уважаеми читатели? :):):))

     Някои изследователи на аварските и българските войни против Константинопол отбелязват дори „българска флотилия“ в Черно море (Свод. 1995, стр. 244).

     По-късно арабските учени неведнъж записват, че по Итил плуват български кораби.

     (Не съм сигурен дали някой от нашите учени е разгледал възможността Аспарух и ордата му да са дошли по море или през устието на Дунава с плавателни средства. Не е изключено да е станало точно така. Нурутдинов описва 700 хазарски кораба, бел. м.).

     В руските летописи също се говори за българските кораби. Така за 1229 г. има сведение за помощта, оказана от българските търговци, развозващи по Ока и Волга жито. В „Татищевия сборник“ е отбелязано, че като личен подарък за Юрий само българският кан му изпратил 30 шлепа зърно (Татищев В. Н. 1964. стр. 225). Безусловно канът не е изпратил с подаръка целия си наличен флот, следователно той е превишавал с много посочения брой.

     Интересни елементи пази и народната руска памет. Така например в повестта за Марья Юриевна в записа на В. Буслаев се съобщава, че татарите извозвали пленниците в Ордата на „големи червени кораби“.

     Руските летописи неведнъж съобщават за успешната борба на булгаро-татарския флот с агресорите и ушкуйниците (уч-куй – трите каяка. Думата "каяк" е имала друго значение, както ще видим, но е най-разпознаваема в нашия език. Има се предвид вместимостта на една лодка на разбойниците или колкото три обикновени лодки; бел. моя.).

     Доста интересно в това отношение е описанието на контранастъплението на булгарския (казански) флот в Никоновия летопис след нападението на московската армада срещу Казан в 1469 г. Много важно според нас е първото и единствено споменаване на „големи кораби“ у московитите. Тези кораби били ценени от воеводите повече отколкото изхода на самия поход и останалия флот, състоящ се от обикновени по размер кораби. Изхождайки от описанието на битката и последвалите събития, армадата била разгромена от булгарския флот. Големи бойни кораби не са споменати впоследствие в руската история до прословутия холщайнски „Орел“, построен през XVII век.

     Булгарският флот не посрещнал агресора пред Казан. От моя гледна точка се е случило така, защото е бил зает по същото време с друга част от руския флот, атакувал булгарските земи от север. При нападението на русите от две страни булгарите били принудени да разделят силите си. По-голямата част от булгарския флот потопила северната руска армада край устието на Кама. Били заловени и убити князете и войводите.

В тази кампания казанският флот вероятно е бил по-слаб от московския, тъй като не се получил решителен успех при първата му атака на главните руски сили под Казан. Мисля, че казанците са предприели лъжлива атака с цел да прекратят инциативата на основните сили по време на разгрома на северния руски флот и пристигането на нови булгарски сили. Тази догадка има косвено потвърждение. Макар руските моряци да отбили лесно първата атака на булгарските съдове, московитите започнали отстъпление. Войводите разбрали, че времето е изпуснато и провели планова маневра за връщане. Главната задача на отстъплението, както и на цялата кампания станало опазването на големите кораби.

     Интересна е тактиката, приложена от казанците при разгрома на основния флот. Като проследили агресора до вътрешните руски области, те влезли в сражение с армадата веднага щом я догонили. Отначало превъзхождащите сили на руския флот имали превес, тогава казанците подмамили противника към огъня на бреговите стрелци, след което отново минали в настъпление. С последователните си атаки срещу разстроените редици на противника казанците нанесли на руския флот колосални щети.

     Летописецът, отбелязващ, че в крайна сметка всяка от двете страни останала на собствения си бряг, нарича войводата Фьодор Хрипун победител. Като при това победителят е трябвало да се оправдава за неподготвеността на руския флот?!

     Вероятно флотът на агресора е бил разгромен, тъй като Москва организирала през същата година нов поход срещу Казан, но този път без флота си. В следващите походи не се споменава за големи бойни кораби. Казан никога повече не бил атакуван от самостоятелна флотилия.

     В краткото описание вниманието ни привлича пълководческият талант на казанския флотски командир. Да се биеш паралелно и да разгромиш два превъзхождащи те по мощ флота! И това в условия, при които инциативата е в ръцете на противника, а ти си отвлечен от театъра на бойните действия с лъжлив маньовър! Нелсън или Ушаков има какво да научат от този безименен булгарски командир. Имената на тези храбри стратези и редови богатири са достойни за внасяне в скрижалите на световната военна история.

     Казанската флотилия продължавала да бъде страшна за агресора и по-късно.

     През XVI век С. Херберщайн съобщава, че московският княз при похода си срещу Казан отново загубил стотици кораби (Герберштейн С. 1908. стр.156). Допускаме, че те не са се „изгубили“ сред волжките вълни. Същият Сигизмунд Херберщайн при описанието на чирмишите казва, че те, за разлика от чувашите слабо воюват по вода (Герберштейн С. 1991. стр. 158). Тоест, бойните кораби са били познати не само на тюрко-българите, но и на други български народи.

     На историците са познати няколко провалени похода на московитите срещу Казан. Почти във всички от тях вземала участие и „съдовата рат“. Във връзка с това бих искал поне за кратко да се спра на въпроса за „300-годишнината на руския флот“. Стотици (и хиляди) кораби с военни моряци, пращани против Казан – това не са ли флоти, и то големи? Напомняме, че тези кораби превозвали дори и голямокалибрени стенобойни оръдия. Като правило съществуването на подобни армади не било дълго – до поредния щурм на булгарските градове. Обратно се връщали малцина. Може би затова официалната флотска история не обича да споменава за тези моряци? Нямало ярки победи. Редките успехи, постигнати с цената на смазващо числено преимущество, в крайна сметка се оказали смазани от последващия развой на събитията.

         Каква е обобщената роля на казанския флот?

     В края на краищата Казан бил унищожен, когато (с интриги?) българският флот и боеспособните му краби били неутрализирани.

     Логичен въпрос: тези средновековни дървени речни „кораби“ дали са били достойни за такова название? Неголеми каяци, лодки, ладии... можем ли да говорим за тях като за „съдове“?

     В. Н. Татищев, яростен привърженик на европейската култура и просвета, след пристигането си на Урал с удивление отбелязал, че по Кама се движат съдове, на които „се натоварват по 150 000 пуда сол (250 тона) във всеки“ (Татищев В. Н., 1950. стр. 127). Изследователите на Севера, опирайки се на собствени източници, твърдят, че ладиите на поморите достигали 300 тона водоизместване. Отбелязваме, че каравелите на Колумб са били съществено по-малки.

     Тоест, „големите кораби“ наистина са били големи и изисквали за построяването си мощна инфраструктура: специални горски участъци, сушилни, съсловие от корабни майстори, докове, отработени съдове от собствен тип.

     За собствените видове кораби ще говорим по-надолу, а относно корабната дървесина следва да запомним, че са нужни особени борове. За да се отгледа такова дърво трябват столетия работа. Не разполагам с информация за наличие на пригодна за корабен материал гора в средновековна Московия. Неочаквано излязлата на стратегическо ниво в края на XV век Москва се срещнала с проблема за строителната дървесина. Този проблем останал и при Петровия флот. В същото време Казанската губерния, независимо от варварската сеч, още разполагала с годни за строеж на кораби борове. Дори при Н. Шишкин в Елабуга още имало многовековни „реликтови“ борови гори – следи от усилията на древните лесовъди.

     Значително е влиянието, което булгарското съдостроене оказало върху руското. От четирите центъра на руското корабостроене два (Нижни Новгород и Казан) се явявали булгарски пристанища съответно до средата на XV и XVI век. При това те и досега са важни центрове на руското корабостроене и речното плаване.

     В официалната история на руския флот обикновено не се посочва и това, че първото руско адмиралтейство е било основано на мястото на бившата база на булгарския флот в казанското пристанище Биш-балта. До днес тя се нарича „адмиралтейство“. Доковете продъжили работа веднага след окупацията на областта. „В първите години след превземането на Казан ние намираме тук речни флотилии“ - отбелязва Н. П. Загоскин.

     Адмиралтейството продължило да се развива и през 1703 г. Де Бруин отбелязва на доковете в Казан около 40 готови за пускане на вода големи съдове от поръчаните 380 броя. За някои видове корабостроене казанските традиции си останали най-добрите в Русия до края на строежа на кораби от дърво. Към тях отнасяме оборудването с корабни мачти (корабна гора) и други принадлежности (Загоскин Н. П. Стр. 287).

     Като отчитаме културната близост на булгарите с арабите, персите, манчжурите и Хорезм – страните с най-напредналата (през средновековето) наука и технологии, техният флот би трябвало да получи предимство пред западните агресори за сметка на научно-техническите постижения (метателни машини и артилерия, компаси и други прибори).

     Интересни са научните предположения на историците от руското Поморие. К. Бадигин предполага, че компасът е попаднал сред поморите по-рано, отколкото при европейските моряци. Те „се запознали с него при посредничеството на източните народи, които прониквали в Руския Север дълго преди татарското нашествие“ (К. Бадигин 1953. стр. 273). Ние сме съгласни с такава постановка на въпроса с малкото уточняване, че българите са търгували със Севера далеч преди руската му колонизация. Относно същината на въпроса за предаването на древнокитайското ноу-хау първо на тюрките (хуните), то такова предположение ни изглежда напълно логично. Знаем, че китайците отначало използвали компаса в степта при войните срещу тюрките и значително по-късно – по море. Арабите се запознали с него много по-късно от тюрките, затова предположението на К. Бадигин, че поморите са можели да усвоят компаса по независим от Европа път - „от източните народи“ (булгарите) заслужава отделно проучване.

     Руските политици се стараели да скрият следите от българското влияние. Това в голяма степен са успели да постигнат благодарение на унищожаването на собствените им древни библиотеки, също и на държавните архиви на страните, попаднали в зависимост от тях. До съвременните историци, за съжаление, не е достигнал нито един оригинален текст с исторически работи от булгарския период. Имало е библиотеки и архиви, школи и университет „Мухамаддия“ (един от първите, ако не и първият в Европа)... Все пак някои следи от българското влияние са останали в народната памет.

     Въпреки вековете на окупация, в течение на която на поволжките татари било забранено да се занимават на територията на Русия с промишленост и развиване на собствена наука, следите от древната флотска терминология се запазили не само в близкородствените езици. Най-голям брой тюркизми в руския език откриваме в руските флотски термини. Като отчетем, че собствените „руски“ термини съзнателно са заменяни в морското дело с холандски, а по-късно и с английски думи, общото количество тюркизми в средновековния руски морски речник трябва да е било огромно.

     За издирването на термините се обърнахме към речника на В. Дал, работата на адмирал П. Ф. Кузмищев по волжките и каспийските термини, речника с поморски термини в работите на К. Бадигин, М. Белов, Б. Шеригин, като се опитахме да открием аналози в родствените езици. Така сред руската морска терминология успяхме да намерим следващите безусловни тюркизми, които свързваме предимно с булгарското влияние.

- бурун ( в татарски "нос")

- барашки ("къдрици" по водните вълни, извити механични части)

- бик (като опората на мост, стърчаща от реката скала), допускаме произхода на този термин като калка на булгарския термин "бугай", използван паралелно)

- бурлак (теглещ кораб или шлеп работник)

- лиман (ильман); работници, служители

- яр (стръмен бряг)

- судно - посуда, съдове

...........................................................................................................

     Нашата версия за тюркската основа на този термин (сэуде — търговия) неочаквано намери потвърждение в изследванията на историка от XIX век контраадмирал П. Ф. Кузмищев, който отбелязва, че стъклената и порцеланова посуда, докарвана на панаирите обикновено напролет, била продавана направо от акостиралите край брега кораби, където била излагана. "Отивам за посуда" означавало да идеш до такива кораби-магазини. Така към тези кораби се прикрепило названието "посуда", "съдина" (Кузмищев П. Ф. б/м., стр. 14–15). По такъв начин наслагването на понятията "кораб" и "посуда" (по+саут) при славяните става напълно разбираемо.

(Тук мога да предложа и собствена версия за думата "съд" (судно). В тюркските езици думата "су" означава вода. Допускам, че тя е влязла като съставяща в думата сэуде. Останалото е добре изяснено от Набиев. Кое също ми прави впечатление - тази дума съвпада с английската south, като в германските езици има значението "южен"; интересно е да разберем дали има връзка и с името Сауд, бел. моя).

...................................................................................................................................

- займище (от диалектната "зай" - река)

- ватаман (атаман)

(Може би думата "вода", пряко свързана с "водач, водя" е възникнала също по сходен начин в индоевропейските езици. Звукът "В" в началото на думата е протезиран по закона за отворената сричка. Не ми е известно кога би могло да се случи такова заемане, но не е от късен период; б. м.).

     Както виждаме, тюркските флотски термини тежнеят към скотовъдните обозначения. Освен това в руския морски жаргон е прието да се "ходи" по водата, както и в тюркските флотски устойчиви изрази (има се предвид под платната). Даденият термин указва типично сухопътния стереотип на първите флотоводци на бъдещата Русия.

     Показаните по-горе термини са общоизвестни и сега, в началото на века са били десетки пъти повече. Предлагаме на вниманието ви част от тях:

- ерик (проток)

- исады (пристанише)

................................................................................................................
Непривичната за руското ухо дума «исады» (използвана в Русия по бившите булгарски земи до XIX век в значението "пристан, крайбрежно тръжно място, ловно място" намери своето тълкуване в манчжурската «исадэ» - събирам, натрупвам; «исань» е събрание, сборно място. (Напомням, че думата "садя" е налична и в нашия език с леко изменено значение, б. м. Турцизмът "сааде" - също.).

....................................................................................................................

 - бударка (вид малка лодка, байдарка)

- челн – (унг.) Csonak, манчж. селнохо джахудай (лека лодка)

- кочи – (нанайски) – неуправляем

- ушкуй – (тюркска) ушкал от манчж. „уяшанга джахудай“, дълга лодка за плаване по големи реки

- шейма (котвена каната); терминът е използван както от северните помори, така и в промишлените отрасли на южна Русия до XIX век включително

- бакалда – временно езеро, образувано от разливане на река

- османка (волжки тримачтов кораб)

- учан (тип волжки плавателен съд)

- баткак (кал)

- карга (врана, скоба)

- карга (северен шпангоут) от турската кабурга

- карсак (морски разбойник)

- плешина (гола плитчина)

- бабайка (кърмово весло)

- кича (носова част на кораба по В. Дал, в турски – корма

- табань – мансийски; опирам се до откат, запъвам се

- чапур (харпун)

- чки - ледени полета

- каторга - вид галера (турска)

- каяк - вид плавателен съд от 40-50 до 280 т водоизместване. На юг се е използвал като товарен, а на север като пасажерски кораб с каюти (чердаци) и други удобства (Загоскин Н. П. стр. 407). Интересно за нас е названието на каяците в Западен Сибир - «зырянский каяк». Даденият термин свидетелства, че булгаро-татарските корабостроителни традиции са били достатъчно широко разпространени сред народа, бафьт, пабус, кербати (карбас), мишани — това са типове кораби (Загоскин Н. П. стр. 411).

     Любопитни са още две названия на "мюсюлманските" съдове, използвани по Черно море, които Н. П. Загоскин е тнесъл към турските. Големите морски кораби са наричани тумбас и трамбак, а малките - ушкал (Загоскин Н. П. стр. 447). Виждаме, че първичната основа на корабите на руските пирати-ушкуйници - ушкуй (уч каяк - трите лодки, бел. м.) също е близка до тюркската.

Специалистите смятат също, че прочутите казашки "чайки" също са наречени така през тюркски език (от «чайкарга» — плискам (Шипова Е. Н. 1976).

(Тук преводачът се усмихна неволно, защото у нас думата е свързана с името на морски птици. Как е попаднала тук, оставям читателя да прецени; б. м.).

- корма (кърма); манчж. - монголски "керем" (стена), което съвпада с начина на построяване на най-простичките лодки, където има една вертикална плоскост - кърма; корима (холандски) - изсечен, струпан от цепеници (Аврорина В. А. стр. 227).

..........................................................................................................

     Възможно е терминът "кърма/корма" да е пренесен в източно-славянската среда през угърските традиции. В унгарския език (унгарците са изселници от Волжка България) думата за рул е kormani, от нея рулеви - kormanios (Хаас Э. стр. 402). Руската "кормчий/кормщик" се отличава от унгарската само с тюркския суфикс "-чи", определящ прнадлежност на субекта към действията на даден предмет. Този факт издава пътя на попадането на термина от манчжурската му основа през угърските и тюркските езици към славянския.

..............................................................................................................
- кораб(ль) - от тюркски език - кору (строя, изграждам). Възможно е да идва от по-древната манчжурска кори-бе (-мбу) - дълбая, отнемам сърцевината (Захаров И. 1875. стр. 282).

.............................................................................................................

     Извеждането на термина "кораб" от гръцки език, както навремето са предположили Г. Еверс и някои други е малковероятно, макар в гръцкия език да има сходен термин «хараβоζ», в латински — «carabus», «corbita», в испански и португалски —«caravella» (базираната на тези езици семантика на термина е мъглява). Поредицата не свършва дотук: в арабски език имаме "гураб", "караб" (което напълно съответства на съвременната татарска и е близо до руската дума за кораб. В църковнославянския (съдържащ изобилие от тюрко-български термини) присъства източната форма "кораб" (като съответстваща на гръцката Плойо (лека лодка); има споменаване, че българският екзарх е използвал формата "кораби" (Загоскин Н. П. стр. 358), което се сближава с манчжурската "кори-бе", вероятната най-архаична форма. При това следва да отбележим, че гръцкият, както и останалите европейски езици, не дава надеждна етимология на термина. Специалистите отбелязват също, че този термин започва да се употребява в гръцкия език след срещата със славяните и, както забелязва С. А. Гедеонов, е употребяван по отношение на славянските кораби (Загоскин Н. П. стр. 358). ........................................................................................................................

     Към термините от манчжуро-китайски произход, преминали през тюркския език, отнасям ладията (финското Алдия) и ял(ик) - яо-ло-чжуан (олоджия).

(Думите ложа, лоджия се оказаха с изненадващо различен от латински произход, б. м.).

     Ето така повечето "древноруски" названия на плавателни средства (освен "струга" и гръцката "плот" са свързани с манчжурските, угърските и тюркските езици. Финските термини не разглеждаме подробно тук, за да избегнем претоварването с фактически материал. Например "парус", "салма"...

     При разискването в настоящата работа на проблема със северните маршрути на булгарската търговия ние обърнахме особено внимание на оригиналния речник на специфичните термини сред руските помори, събрани от К. Бадигин, Б. Шеригин, М. Белов. По-голямата част от тях следва да бъде отнесена към финските езици, друга - към скандинавските, но има и тюркизми, към които отнасяме следните:

     Алаж, байга, бакалда, балан, бахта, батаг, бурундук, бык, гурей (кекур), колтак, яр, кут, майна, прапур, табир(ки), тагун, чир, шихан, ватаман…

     При подробно изучаване този пласт ще се увеличи. При все това, независимо от времето и пътищата на заемане на тези морски термини, безусловен остава фактът на тяхното заимстване от тюрките.

Допускаме също, че към тюркските (прототюркските) езици се отнасят също:

- буй (от томбуй - поплавък). (Честито на фамилия Тамбуеви, бел. моя).

- шуга (диалектно от шауш)

- рундук (като производна от сандък)

- музур (матрос

- канат

- смятаме също така, че основата на термина "причал" - чал (чалич) също е тюркизъм (ср.: турецк. cima — чал, cimala baglamak — чалить (Мустафаев Э. М. стр. 983). Прикрепвам, придърпвам (б. м.).

     Списъкът с тюркизми в руската флотска терминология може да бъде допълнително разширен, но това не е самоцел в дадената работа. Ще оставим едно-друго за мислещите последователи. Отбеляваме, че за значителното булгарско влияние свидетелстват многобройните топоними и хидроними в Източна Европа, имащи урало-алтайски произход. Сред най-известните са Урал, Черно море (превод на тюркското кара-дингез, Карско море (наслагване на тюркската "кар" (сняг" и урало-алтайската "кар" - град)...

     Много реки в "славянската" част от Източна Европа са запазили манчжурските, угърските и тюркските си наименования. Този въпрос също изисква по-нататъшно изследване, сам по себе си той е отделна обемна тема.

     Във всеки случай, като се върнем на въпроса с лъжливия стереотип на възприемане на тюрките като чужди на мореплаването народи, ние смело можем да заявим: тюрките са плавали, имали са мощна корабостроителна инфраструктура, флотски традиции и са оказали значително влияние върху морските традиции на другите народи и на първо място върху флотските традиции на бъдещата руска култура.








Гласувай:
5



1. notfun - Краси този постинг е много много интересен
22.09.2022 22:49
изобщо аз съм се прилепила към теб
и дори. очаквам, очите ми, да се отворят
още повече. )(

освен, за тюркофили.и араби.
в най скоро време, може и да ни обявят
за.най- редовни луди ):)

Пп
общо взето* ти си се насочил
към, най-стратегическата и
и нсй важна.и.спорна
Точка.на Земното кълбо @
/Казан и Хазария..нали,познах

И други неща ми харесаха в постинга
който прочетох на 95% заради очите
утре ще го прочета отново, и ще те репликирам, по конкретно.
Лека вечер, благодаря ти* приятелче ( р)


цитирай
2. dobrodan - Не ме вълнува особено кой за какъв ще ме обяви.
22.09.2022 23:06
Доколкото виждам, теб също :).
От Волго-Уралието започва новата история на човечеството. Що народи са излезли оттам и това не е мое персонално мнение, изказано е далеч по-рано.
Хазария вече не е загадка. Щом каганите й са Ашина/Асеневци, то останалото се възстановява значително по-лесно.
Казан... Днешен Татарстан е сред най-развитите в региона страни. Народът е смесен, разбира се, да говорим за чистокръвност сред народ, бил някога български, е най-малкото смешно.
Нека да сме луди :).
цитирай
3. mt46 - ...
22.09.2022 23:57
Има голяма разлика между Кубратовите българи /прабългари/, Аспаруховите българи и волжките българи... :)
Авторът, разбира се, преувеличава влиянието на тюркските езици – нещо характерно за псевдоучените...
цитирай
4. dobrodan - Авторът даже е подценил влиянието
23.09.2022 10:15
на тюркските езици върху славянските. Колкото до руския :), то той прелива от тюркизми :). Мога да ти дам препратка за едни 3000 броя, а колко са всъщност - кой да ти каже...
Колкото до разликите - да, имало ги е още тогава. С времето се засилват, но не и дотолкова, че да претендираме за единствените български потомци на Земята.
цитирай
5. notfun - Марине, не те разбирам къде я виждаш тази разлика между различните българи/ и Българиия
23.09.2022 21:36

Като погледнем отстрани, ти нямаш аргументи да обориш примерно предложението на добродан, в неговите поредица постинги
ти просто задаваш един "умен" въпрос
и се измъкваш после, с 2 3 римички за 5 клас))

Пп
краси, забравих,какво точно щях да те репликирам снощи много време измина, четох разни други работи .днес
но, много ми хареса това, което подчертаваш
за влиянието на българските владетели, върху организацията.държавността.културата, и
занаятите.върху. руските племена, и
тяхното духовно и еволюционно, развитие!

В крайна сметка, нали Русия, е наследник наЗлатната орда за какво тогава, влиза така остро в спора. марин
относно. някакво алтернативно славянство, арийство.и т н
за да не стигнем, и до Тракийското..
надявам се, да се постарае, да пусне
един обяснителен постинг
точка. едно две три пет шест. .)
и затова, аз мисля така.

Приятна вечер, доста ми е сложно
да те следя, в дълбочина, но опитвам се, приятелю
дерзай напред ,не се спирай
и благодаря за музиката.
цитирай
6. dobrodan - По-лесно му е да спретне по някое мъдро стихче,
24.09.2022 10:36
отколкото да извади аргументи.
Откъде да знае, че думата взор няма нищо общо със зор :).
Зьiря :). И днес зьiрка означава дупка. На чист славянски език. Взирам се.
Слав/слаб. Това е етимологията на славен :). Пренесено значение. Интересно е, че имаме наслагване на звуците Г/В/Б наведнъж :).
Ликьор е пренесено значение върху латинската дума за течност. Ликвор. Не винаги е била медицински термин. Просто някой е прочел U като V. Лък е тюркският афикс за принадлежност към нещо цялостно, ако мога така да се изразя, без много да ми се смеят :). Достлук, бабалък. Интересно е, че в славянския език най-обикновен афикс дава редица думи, означаващи извивка, вероятно е зает през думата аркалък. Оттам лък, лук, излучина. Балък (рибка, наричаме я попче) няма нищо общо в случая. Ние употребяваме словосъчетанието "лапнишаран" :). Е, толкова ли беше трудно?
цитирай
7. dobrodan - Ох, да му се не види :(. За зор и взирам се Марин комай е познал.
24.09.2022 11:56
В тувински език думата азьiра има значенията: затруднявам, утежнявам и други такива.
Вероятно оттук е и думата озеро.
Аз просто обърках двете думи, дьiрка и зьiрка, уморен съм, извинете.
В украински език думата зiрка има доста значения, не може да се изведе точна етимология.
Не ме е срам да призная, когато сгреша.
цитирай
8. marana69 - ето, това, сиках ,да коментирам../ времее, не стига ))
24.09.2022 14:36

Руските политици се стараели да скрият следите от българското влияние. Това в голяма степен са успели да постигнат благодарение на унищожаването на собствените им древни библиотеки, също и на държавните архиви на страните, попаднали в зависимост от тях. До съвременните историци, за съжаление, не е достигнал нито един оригинален текст с исторически работи от булгарския период. Имало е библиотеки и архиви, школи и университет „Мухамаддия“ (един от първите, ако не и първият в Европа)... Все пак някои следи от българското влияние са останали в народната памет.

Въпреки вековете на окупация, в течение на която на поволжките татари било забранено да се занимават на територията на Русия с промишленост и развиване на собствена наука, следите от древната флотска терминология се запазили не само в близкородствените езици. Най-голям брой тюркизми в руския език откриваме в руските флотски термини. Като отчетем, че собствените „руски“ термини съзнателно са заменяни в морското дело с холандски, а по-късно и с английски думи, общото количество тюркизми в средновековния руски морски речник трябва да е било огромно.
цитирай
9. georgealeksandrov - За Итилска България съм съгласен
18.09.2023 15:02
имали са флот. Но по принцип там се изгражда сложен конгломерат от племена, а и са предимно търговска нация. При Дунавска България обаче не личи чак до времето на Калоян да са имали боен флот. Предлагам да не прехвърламе веднага архетипите на Волжка България върху Дунавска. Има и сходства, но разликите са повеме.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043828
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031