Прочетен: 794 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 21.09.2022 10:20
II. ДРЕВНИТЕ ВРЪЗКИ НА СКАНДИНАВИЯ С ПОВОЛЖИЕТО И АЗИЯ
Общоизвестно е, че съвременните народи са се оформили в резултат на многобройни миграции и продължително смесване на раси и култури.
Разстоянията, на които са се премествали народите през далечните епохи, понастоящем изглеждат просто поразителни. Още през каменната епоха с твърде примитивните си средства за придвижване древните първопроходци усвоили - хиляди години преди новата ера - всички заселени днес земи. Съвременното население в абсолютното си мнозинство принадлежи към пришълците от 2-рата до 5-тата вълна (според достъпните източници).
При налагането на новата култура върху предишната най-често се създавала нова култура и нерядко и нов етнос, дори и нов антропологичен тип (субтип). Известни са случаи, при които група от някога единен народ била поробвана в едната част на ойкумене, докато в същото време друга група от този народ на друго място съставяла елита на друга държава.
Погледнато цялостно, картината на етносите, съставящи мнозинството от съвременните народи изглежда като мозайка, сглобена от едни и същи елементи (цветове), но в различни пропорции.
В равнините процесът на смесване на раси и народи според нас е протичал по-активно; в планините, горите и в другите трудно достъпни райони племената и народите са можели да съхранят по-дълго своята самобитност. Народите, загубили борбата за господство в благодатната Степ, били изтиквани в горите и планините, като постепенно загубвали навиците и обичаите си на номади. Значителните масиви на високите планини в нашите представи изглеждат като своеобразни спонтанно възникнали „етнически фризери“, където много от по-дребните племена и народи, изтикани от равнините, са можели дълго да запазят своята самобитност и независимост.
Ако разгледаме историята на човечеството в достатъчно големи промеждутъци от време, ще открием няколко устойчиви закономерности. Ето тази, например, е достойна за нашето внимание: всеки народ-завоевател, някога господстващ, с течение на времето сам става обект на агресия и нейна жертва. В същото време народите, подчинили се преди това на завоевателите и станали техни слуги, с времето, обединили се с други народи и възприели частично културата на завоевателите, образуват по-мощен етнос с нова синкретична култура, притежаваща по-висок потенциал от аритметичния сбор на нейните съставящи.
Авторът предлага това доста дълго встъпление с цел съвременната картина на съотношение между културите, етносите и расите да не изглежда за читателя неизменна и окончателна. Тя е резултат от взаимодействието на предишните раси и култури, като на свой ред става база за продължаващия етногенезис на човечеството.
Символично за древните връзки на Скандинавия и Азия е пълното сходство на енисейските рисунки, изобразяващи гребци в лодка и аналогичното изображение на скалите в Скандинавия (Белов М. 1956. Т. 1. стр. 23).
Съвременното германско население на Скандинавия живее там сравнително неотдавна. При това колонизацията на Скандинавия от германски племена се е осъществявала от юг на север, в по-голямата си част – по крайбрежието. Придвижването е продължило достатъчно дълго, това е позволило на част от по-архаичното население от фини, лапоноиди и келти да се запази.
Самите германци са съумели да съхранят чак до XIII век инфомация за своята стара родина и древните си обичаи. Известният скалд Снорри Стурлусон е записал преданието как предците на съвременните шведи са смятали за своя историческа родина „Великата Свитьод“, разполагала се „източно от Дон“, той отбелязва обичая на древните скандинавци да погребват мъртъвците в кургани и да „ядат конско месо“. Неведнъж Стурлусон твърди, че езикът на предците е бил различен от езика на съвременниците му. Изглежда, че самите германци са запазили спомена за Азиатската си (Поволжка) родина и древния език (Снорри Стурлсон, 1995). Като потвърждение за тези сведения може да послужат изследванията на Тур Хайердал по Дон през 2001 г.
Не само това, скалдовете пряко заявяват за миналото съседство и дори родство с тюрките. Например в „Сага за Скьолдингите“ точно се указва местонахождението на Великата или Студената Свитьод - „на север от Меотийското блато“ (Джаксон Т. стр. 224). В „Сага за Инглингите“ (първата скандинавска династия) се посочва, че северът на Великата Свитьод не е заселен „заради студа и мраза“ и е отделен от Тюркланд с планински хребет, „който се простира от Североизток на Югозапад“. Един от първите изследователи през XIX век П. А. Мунк е предположил, че това са Уралските планини. Сагите твърдят, че в Тюркланд Один имал обширни владения. Още повече, споменава се, че един от инглингите – Ари Мъдрия Ингви бил конунг на тюрките, а един от потомците му – Свейгдир – много по-късно пребивавал в Тюркланд и Великата Свитьод „и срещнал там много свои роднини“ (Джаксон Т. Стр. 52, 53, 63, 224).
В средновековното скандинавско географско съчинение „Какви земи има на света“ пише, че в Тракия (редом с нея се посочват Унгараланд и Болгараланд) някога живял Тирас – син на Йафет, внук на Ной „...и от него произлязъл народът, който се нарича тюрки“... „от тези земи се заселвала Свитьод, а от Свитьод – Норвегия“ (Мельникова Е. стр. 65).
Така древните шведи и норвежци са отбелязали не просто древните си контакти с тюркския свят, но и са указали известно родство на своите династии с тюрките.
В рамките на татарската историческа школа също са съхранени легендарни сведения за миналите връзки. Така например се отбелязва, че „в резултат на гражданската война, пламнала след приемането на юдаизма от Хазария... осем племена начело с един от Ашините (родът на тюркските кагани) напуснали страната и се обосновали в Скандинавия (Тагиров И. Р. 2000. стр. 52).
............................................................................................................
Само истината в тази ситуация може да спаси куците остатъци от норманската теория.
.................................................................................................................
Е, ние имаме потвърждение на свидетелствата на древните скалдове и на тюркската легенда. Европейските учени неведнъж са отбелязали сходството в титлите на управляващите на русите и скандинавците, като предполагат, че сходството на термините „конунг“ и „коназ/къназ“ потвърждава „норманската версия“. Разбира се, кonig от „хохдойч“ (горнонемски език) е била смятана за производна от konung. Европейците (следователно и московската историческа школа) като правило ингорирали сходството на тези титли с азиатските KON/KAN, като пренебрегвали указаната от изтоковедите идентичност с тюркските термини, производни от кон - „ден, светлина“.
(Позволявам си да не се съглася с автора, думата qon e многозначна, но kan/к"han в тюркските езици означава „кръв“ и предполагам, че такъв превод на титлата е по-правилно обоснован, б. м.).
Погледът към манчжурския език позволява пълно разкриване на семантиката на термина. Манчжурският афикс -unga/-anga превръща съществителното име в прилагателно, тоест конунга - „светъл, сияещ“. Трудно е да отречем тезата, че немската konig е производна от konung.
…........................................................................................
Същото окончание има и прочутият термин „викинги“.
...............................................................................................
И така, налице е потвърждение на сведенията на скалдовете за древните културни и родствени връзки между управленските династии на древните германци и тюрките. Не по-малко важен за нас е фактът, че скандинавците са поддържали устойчиви връзки с областта на древната си Родина.
В периода, когато могъществото на германските държави нараствало, те не прекратили културните и търговски връзки с източните страни. Археолозите отбелязват, че сред находките от IX – XI век булгарски изделия и в частност монети се откриват редовно, което потвърждават Г. Рислинг (Швеция) и А. Фомин (Закиев М. З. 1995. стр. 63–65; Фомин А. В. 1988. стр. 148). В същото време монети на европейските държави се срещат не само в южните области, но и по бреговете на северните реки, нерядко паралелно със съответните булгарски имитации на арабските дирхеми и татарските монети (Спицын А. А. 1928. стр 10 –12).
............................................................................................
Погледът върху българските монети снема всякакви съмнения. На медальона на Омуртаг думите „кан еси“ са почти сляти, монетата може да бъде разчетена като „канас“ (Археология. София. 1977 г. брой 1.)
................................................................................................
Някои съвременни изследователи, стремящи се да отделят древните аси от азиатците (в основата на двете думи е една и съща морфема), отбелязват средновековния стремеж към търсене на древност в генеалогията, като обикновено тя бива „прикрепена“ към известни събития и силни народи. Подобна тенденция действително се наблюдава, в това число и при скандинавците. В Европа тази тенденция е по-скоро в обратна посока – има стремеж към задължително сближаване с Троя, Древен Рим или Древна Гърция, ако не друго. Това всъщност виждаме и при Снорри Стурлусон (XIII век), който открива страната на асите в римската Асия, а Асгард – в модната тогава Троя, затова и древният Тюркланд у него се намира южно от Черно море (Джаксон Т. стр. 63), където по негово време вече живеели турците.
В това сведение ние можем по-скоро да видим различен аспект: независимо, че в Европа дълги векове се отнасяли към азиатските култури и народи с презрение, в сагите е запазена противоположна тенденция, която следва да отговаря на реалиите от по-стар период. Затова отнасям нежеланието на някои изследователи да използват посочените сведения към остатъците от евроцентризма в историята.
Известен брой паралели в елементите на културата на древните германци и азиатските народи са запазени и днес. На първо място това е значителният пласт „германски“ термини в славянските, тюркските и иранските езици, определено количество тюркски термини в германските езици.
.................................................................................................
По-трудно е да се твърди за количеството заемки от иранските езици, тъй като двата субекта се отнасят към една индоевропейска общност (Абаев В. И. 1965).
..................................................................................................
Има няколко версии в какво обединение са влизали древните германци на територията на Евразийския континент. Изглежда възможно те да са били част от скитския съюз, партянската държава. Намираме сходство и в легендите на асите и нартския епос. Тези паралели според нас обхващат много по-широк културен спектър. Намерихме прилики в някои литературни прийоми и сюжети, използвани също в тюркските и други легенди и приказки.
Много интересни паралели е намерила в при посещението си в скандинавските страни казанската композиторка М. Шамсутдинова. В шведския музикален музей е изложен древен шведски народен музикален инструмент – КУБЫЗ. Макар названието му да е различно при различните народи, самото му присъствие е от значение. Пак тя забеляза, че ПЕНТАТОНИКАТА (музиката, използваща пет ноти), традиционно определяна като своеобразна особеност на източните култури от сведенията на специалистите по история на националната музика, в древността се е използвала от всички скандинавски народи.
Тази редица от успоредици в културите на азиатските народи и древните германци може да бъде продължена, но ние ще я завършим с факта, че самият термин „герман“ съдържа морфемите ГЕР/ГАР/ГУР, типични за етнонимите от урало-алтайски произход (Приложение 1). Самите немски изследователи и досега не могат достоверно да определят произхода и значението на своя етноним (Die Germanen. S. 50–51. ) и се опират на „римската“ версия на Страбон, според която този термин идва от архаичния латински и може да бъде преведен като „истинските“ гали (Этнические меньшинства. стр. 203).
Такива наблюдения значително усилват позициите на тези учени, които отстояват версията за стари преки контакти на тюрките с германците на базата на откритите културни паралели, олицетворение на които е сходството на тюркските и древногерманските руни.
Съгласно сагите древните норвежци са ги използвали по същия начин като тюрките: изпращали стрела с изрязани на нея руни, както арабите забелязали да правят тюрките.
Такава значителна прилика в културите на тюрките и скандинавците има своето обяснение в сказанията на скалдовете за древната скандинавска родина на континента.
Съвременното германско население на Скандинавия не се явява автохтонно. То е дошло от севера на Източна Европа, като е изместило келтите и лапоноидите.
По-древно (от германците) население из скандинавския Север са били палеоазиатците и лапоноидите, които и днес са запазени в норвежкия север и Колския полуостров. На тях или на близки до тях племена принадлежи най-старата археологична „Туле-култура“, остатъците от нейните поселища се разполагат по арктическото крайбрежие на Гренландия и Америка.
Сходна на тази култура беше намерена на полуостров Ямал. Ненецкият епос е запазил по същество названието на едно от предшестващите го по крайбрежието на Северния Ледовит океан племе – сиртя/«Sirt’s».
................................................................................................
Очевидното сходство на този етноним с миналото обозначение на търговците-таджики - „сарти“ - отначало предизвика у нас недоумение, но топонимиката и хидронимиката на Северното Задуралие (Об – вода, река; Обдория – об + дарья; Кондория – кон+дарья и т. н.) би позволила да направим предположение за предишното господство на иранците в приарктическите области на Задуралието, което, впрочем, би обяснило наличието на значителен пласт ирански термини в угро-финските езици. Във финските езици обаче sirt не е друго освен дявол (чорт), което напълно съответства на презрителното отношение, доловено в сведенията за контактите на ненецките номади с „подземните хора“. Терминът „дор“ на старопермски означава „около, близо“; в удмуртски това е послеслог. Или Обдория е Приобието.
.....................................................................................................................
По разчетите на В. И. Чернецов ненците, смятани за аборигени в северното крайбрежие на Източна Европа, са дошли от юг и това е станало сравнително скоро, преди 5 – 6 поколения (Чернецов В. И. 1936. стр. 125–131). (Малко странно е това, отбелязва преводачът).
Излиза, че най-древни (измежду откритите) мореходци в Севера на Евразия са били така наречените палеоазиатци, положили с примитивни плавателни средства маршрутите на Запад и на Изток до Америка. По-късно северните пътища били поддържани от различни народи, укрепвали постоянната културна взаимовръзка между Запада и Изтока.
...чудесна подборка, отново..
В средновековното скандинавско географско съчинение „Какви земи има на света“ се пише, че в Тракия (редом с нея се посочват Унгараланд и Болгараланд) някога живял Тирас – син на Йафет, внук на Ной „...и от него произлязъл народът, който се нарича тюрки“... „от тези земи се заселвала Свитьод, а от Свитьод – Норвегия“ (Мельникова Е. стр. 65).
Така древните шведи и норвежци са отбелязали не просто древните си контакти с тюркския свят, но и са указали известно родство на своите династии с тюрките.
В рамките на татарската историческа школа също са съхранени легендарни сведения за миналите връзки. Така например се отбелязва, че „в резултат на гражданската война, пламнала след приемането на юдаизма от Хазария... осем племена начело с един от Ашините (родът на тюркските кагани) напуснали страната и се обосновали в Скандинавия (Тагиров И. Р. 2000. стр. 52).
............................................................................................................
Само истината в тази ситуация може да спаси куците остатъци от норманската теория.
Те, хората, не са спали :):):), а са търсили, намерили и написали каквото трябва.
И така може.
Радвам се пак да те "видя"!
Сега ще си оправя един пропуск, пак съм недоскиф тия дни :).
Ето така се правят манипулации, шашмалогии... Или в най-добрия случай – наукообразни хипотези...
Истинските, обективните учени анализират и съпоставят ВСИЧКИ източници по даден въпрос...
Това се явява проблем за нашите учени. Всеки иска да блесне, да обере лаврите, пръв и единствен :).
Питай приятелите си колко от тях са чели "Метаморфози" на Овидий (връзката с името Обадия не е случайна. Овус - яйце (род - оба). Нещо подобно срещам и при Умаядите).
Докато не се научат да проследяват и разследват взаимовръзките, всуе(я) ще се морят, Марине. Думата мор/мур също е от стария език... Както и коренът "ук".
Марине мисля че прекаляваш с твоята ирония и тесногръдство
също така мисля, че добродан ,заслужава много повече уважение за труда си
от, повечето съблогери, наоколо...
Поздрави и благодаря за труда ти, краси
уви такива сме си ние българите..
20.09 13:27
"Знаеш ли... в такива сведения ИМЕНАТА НА УЧАСТНИЦИТЕ са предадени с висока степен на достоверност, събитията са по-едностранчиво третирани, а диалозите обикновено не се приемат. Това е строго научно правило."
/.../
"Прорицателят Калхант предсказва на Атридите – братята Агамемнон и Менелай, че те ще превземат великата Троя само ако в похода участва и Ахил. Майка му знаела какво е отредила съдбата на сина ѝ и с всички сили се стараела да предотврати смъртта му. Още докато е дете, тя го потапя в реката Стикс, за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.
В детството си носи името Пирисий („Ледения“), но когато огън му изгаря устните, го нарекли Ахил („неуязвим“).Според други автори, в детството си е наричан Лигирон.
Ахил, както и много други герои като Херкулес и Язон, е възпитаван от кентавъра Хирон в планината Пелион"... Кои от тези имена и събития са исторически достоверни?...
22.09.2022 12:19
Името сигурно ли е?... Живял триста години!? Това достоверно ли е?... :)
Но ти, ако искаш, може да вярваш и в истинността на библейските митове, и в написаното в Корана... Няма как да те разубедя... :)
Менелай.
"8. Менелай/Μενέλαος - тюфлекът, на когото пъпчивият Парис отнема жената, като я прелъстява с наличието на бащиния си замък в Турция. Не предизвиква никакво уважение сред околните. Ахил му заявява в лицето следното:
Ил-1-159: Чест търся за теб, Менелай, песообразен човеко!
Може да се яви на обед с покани и непоканен.
Ил-2-408: Атридът Менелай доброволно дойде непоканен.
Страхлив.
Ил-10-25: Същият страх вълнуваше цар Менелай; не идваше сън на очите му.
Слаб войник.
Ил-17-587: Нима ти от Менелай се страхуваш? И досега той бе
слаб във сражение воин.
При раздаване на плячката сменя кон за блестящ леген.
Ил-23-612: Така произнесе и коня си даде Менелай на Ноемон,
Антиохов приятел; в замяна леген бляскав избра си."
<<<<<Думата "Менелай" се асоциира с татарските думи мендәр*4 - възглавница, кожена ръкавица; лайлач означава плужек. Нещо меко и безформено.>>>>>
12. Агамемнон/Αγαμέμνων - предводител на ахейците.
Ил-1-124. Не допадна това на сърцето на цар Агамемнон.
Гордо жреца отпрати и грозни думи изрече:
Старче, повече никога да не те виждам пред съдовете!
Изчезвай оттука сега и не смей занапред да се покажеш!
Наистина, най-добре е да не се контактува с такива хора.
<<<<<<<<<Агамын_мин - аз, главният. Тат: ага/каз: аға- уважително обръщение към стоящ по-високо мъж, тат: -мын- афикс за 1-во лице единствено число, тат: мин/каз: мен - аз. След повече от 2000 години на територията на съвременната Руска федерация главатарят на разбойниците заявява: аз съм бащата (Атамын). Тат. ата - отец, баща. Смисълът е същият - аз съм най-главният тук. Съчетанието на афикса -мын- и местоимението мин при Агамемнон усилва въздействието: аз, главният аз. Размяната на местата на буквите е известното във фонетиката явление - метатеза.>>>>>>>>>
15. Ахил/Αχιλλέας - ръководител на ахейските съюзници. Има право на първата дума.
Ил-1-58: Пръв сред събралите се изправен, говори Ахил бързоногият.
Поверяват му командването на флота.
Ил-2-685: Тез петдесет кораба предвождаше Ахил знаменитият.
Ил-16-686: Неразумни човече! Да бе спазил Ахиловите думи,
то би избягнал участта на смъртта си горчива - трябваше
да слушаш умният що ти говори.
<<<<<<<Акыл- ум, Акллы- умен. Тат: акыл/каз: ақыл- ум, тат: -лы- афикс, показващ наличие.>>>>>>>
Кентавър - кан-тау-ер. Вождът, владетелят от планината (Пелон). Така добре ли е? :):):)
Авитохол - Аби Тукал. Думата "аби" изразява уважително отношение, обръщение към баба, кръстница, възрастна жена; "тукал" означава: 1) "младши" за съпруга; 2) безрога крава. Нурутдинов извежда името като "синът на сърната". По-скоро това не е име, а прозвище; тюрките са имали по много имена в миналото.
Ако искаш да почетеш малко идиотизми, ама истински такива, ще поставя тук една страница от македония-крорайна. Тоя тип може да изкара Слънцето плоско, ако се залови...
http://macedonia.kroraina.com/slinv/index.htm
