Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2022 22:06 - Откъс 2 от част втора на "Безсмъртната степ"
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 4766 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 19.09.2022 11:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Читателят ще забележи, че на места вписвам и свои коментари към превеждания текст. Дали съм прав или не, ще реши сам.

     Както вече говорихме, в едическата литература асите са описани като богове, а Один е техен княз. В приписваната на Сноури Стурлусон книга „Земният кръг“ Один е показан като реален исторически персонаж. „Земният кръг“ от Сноури Стурлусон (роден в 1178-ма, убит в 1241 г.) се появява по времето, когато в скандинавските страни християнството вече се е възцарило. Разбира се, литературата от това време си поставяла за цел да прославя християнската църква и най-известните управници, приели и защитавали тази религия. Едновременно с това за исландската литература и саговата традиция е характерно доста правдивото изобразяване на отминалата епоха. Такава тенденция се усеща и в „Земният кръг“. Поразително е безпристрастието, с което Сноури Стурлусон описва езическите времена. Тъй като е писал на базата на по-стари текстове, видимо е останал верен на съдържанието и не се е стараел да угоди на съвременните му политически течения и нравствено-етични норми. В това ни убеждават подробностите в изложението на биографиите на историческите персонажи и описанията на етнографските детайли, нрави и обичаи на далечните предци.

     Първата глава от неговото произведение започва със „Сага за Инглингите“. Това е животоописание на първите управляващи на страните от Скандинавието. Началото е посветено на географското описание на „Земния кръг, където живеят хората...“. Основно внимание се отделя на земите на север от Черно море, които скандинавците наричат Великата Швеция или Студената Швеция, а названието им се отъждествява с думата Скития, на латински – Скутия. „Откъм север от планините – разказва сагата – което е отвъд границите на населените места, във Швеция тече река, чието правилно название е Танаис... Страната в Азия на изток от Танаксвил (Танаис, И. К.) се нарича страна на Асите или Жилището на Асите, а столицата на тази страна се наричала Асгард. В нея управлявал този, който се казва Один. Там имало голямо капище. По древен обичай в него имало 12 жреци. Те се наричали „дии“. (Трябва да отбележим, че числото 12 е характерно за структурата на властта в тюркските държавни образувания. В Златната Орда имало 12 бия (вождове), в Ногайската Орда – 12 карачеи. В бележките се посочва, че под „дии“ се подразбират езически богове, но е възможно съответствие с названието тиун от тюркската държавна титулатура, И. К.). Всички хора трябвало да им служат и да ги почитат. Один бил велик воин, той странствал много и завладял много държави. Той бил толкова успешен в битките, че винаги побеждавал и хората му вярвали, че ще побеждава винаги. Като ги пращал в бой, обикновено първо поставял ръка на главите им и им давал благословията си“.

     (Време да вметна нещо доста любопитно. Дванадесет апостола в християнството. Дванадесет патриарси (думата патриарх е конструирана през тюркски език, “далечният баща“. Патриархът е заставал най-далеч в редицата на свещенослужителите. Думата „аргън“ в тюркски език означава „далечен“. Можете да се досетите и за аргонавтите. Думата „дий“ сочи тюркоезичната „дəү", която означава исполин, богатир. Сега е моментът да се изясни откъде идва името на бога Дионис, както и думите Теос, Део в европейските езици. Поясненията са по Юрий Николаевич Дроздов, „Тюркоезичният период в европейската история“, преведена от мен с нескрит интерес и пусната за свободно сваляне; бел. прев.).

      Няма да навлизам дълбоко в биографичните подробности, свързани със семейните взаимоотношения, героичните походи и странстванията на този персонаж, но смятам, че тюркските изследователи трябва да разгледат обстойно сведенията в „Земния кръг“, касаещи Один. Възможно е името на княза (както и имената на другите персонажи) да са запазени от предпотопни времена и да са свързани с героите от ведическата литература. Извън съмнение е фактът, че тюркското духовно наследство по някакъв начин е свързано с ведическите традиции на Древния Изток.

     В исландските саги и в „Земния кръг“ сведенията обаче се конкретизират и по време, и в географски аспект. Владенията на Один се разполагали на юг от големия планински хребет, точещ се от североизток на северозапад (Уралските планини; И. К.) към „страната на турките“ (това название едва ли идва от древните източници, по-скоро е коригирано съобразно географските познания от XIII век; И. К.).

     Асите в историческата си родина постоянно воювали с някакви „вани“. Ако съотнесем епохата на придвижването на хуните с времето, по което живее Один, то навярно това са били вандалите или венедите, учените ги отнасят към предците на склавяните. В подкрепа на тази версия се явява и името на дадения като заложник при ваните Квасир; съществува мнение, че такова име е носел езическият бог на веселието и насладата. След примирието асите и ваните обменяли заложници, тоест аманати. Асите дали на ваните като аманат своя магьосник Мимир. (Отново срещаме име, свидетелстващо за тюркския произход на асите. Мамир означава помощник, способстващ за благополучието). Отдаденият като аманат древен Мамир не оправдал надеждите на ваните, като се изхитрявал да изчезне някъде в решаващите моменти. Заради отсъствието му на тингите (съветите) ваните му отсекли главата и я пратили на асите. Один получил пратката, „взел главата на Мимир и я натъркал с треви, предпазващи от гниене, произнесъл над нея заклинание и й придал такава сила, че тя разговаряла с него и му разкривала много тайни“. Оттук виждаме, че според древните представи Мамир и след смъртта си изпълнявал функциите си приживе и помагал на стопанина си, като спомагал за благополучието му.

     Действията, които Один извършва, представят образа му на управляващ на номади и същевременно жрец. Той не се застоява на едно място. Оставя братята си да управляват в историческата родина Асгард, докато самият той воюва в страната на Саксите, неколкократно посещава Гардарики (Страната на градовете – така наричали териториите на съвременните Полша, Украйна, Литва и Беларус; някои изследователи смятат, че така се е наричал древният Киев. В завоюваните земи Один оставя за управници синовете си.

     Доста голям интерес будят личните качества на управляващия на асите. Ето няколко цитата от старинната книга:

     „Разказват като истина, че когато Один и с него диите дошли в северните страни, то те започнали да обучават хората на изкуствата, които те оттогава владеят. Один бил най-прославен от всички и от него хората научили всички изкуства, защото той можел всичко, макар и да не ги учел на всичко (подчертаното тук и по-нататък е от Иса Капаев). Сега трябва да разкажем защо той бил толкова прославен. Когато седял с приятелите си, той бил така прекрасен и великолепен на вид, че веселял духа на всички. В бой обаче той изглеждал ужасно за враговете си. Всичко това, защото владеел изкуството да променя облика си както поиска. Владеел също изкуството да говори гладко и красиво, така че, когато говорел, всеки, който слушал, приемал думите му за истина. В речта му всичко било така подредено, както в това, което сега наричаме поезия. Той и жреците му се наричат майстори на песента, защото от тях тръгнало това изкуство в северните страни. Один можел да направи така, че по време на боя неприятелите му да станат слепи или глухи или да се изпълнят с ужас , а оръжието им да не наранява по-силно от клончета, и неговите (на Один) воини се хвърляли в битката без ризници, беснеели като кучета или вълци, хапели щитовете си и били силни като мечки и бикове...“.

     Нататък четем: „Один можел да променя вида си. Тогава тялото му лежало, сякаш е заспал или мъртъв, а в същото време той бил птица или звяр, риба или змия и за един миг се пренасял в далечни страни по своите работи или по чужди дела. Той можел с думите си да угаси огън или да успокои морето, или да накара вятъра да задуха в друга посока, ако поискал, и той имал кораб – наричали кораба Скидбладнир – на който преплувал през големите морета и който можел да се сгъва като кърпа. Один взимал със себе си главата на Мимир (черепа; И. К.) и тя му разказвала много вести от други светове, а понякога извиквал мъртъвците изпод земята или седял под обесените. Затова го наричали господарят на мъртвите или на обесените. Имал две врани, които научил да говорят. Те летяли над всички страни и му разказвали много неща. Затова той бил много мъдър. Учел на всички изкуства с руни и песни, които се наричат заклинания. Затова Асите биват наричани майстори на заклинанията“.

     (Може би имаме работа с изместването на сборната точка и пътуване на вълновата форма на човек до други светове или други места на Земята. Явлението не е добре изучено, но не е и непознато за съвременната наука. Шаманизмът използва странни практики, но те учудващо са сработвали, така твърдят по-запознатите; бел. моя).

     От моя гледна точка такова подробно описание на качествата, присъщи на древния кам (шаман, яда, бакши, жрец) не може да се намери никъде другаде. На етнографите им трябваха повече от сто години за изучаването на тайнствата на изчезващия шаманизъм. В „Земния кръг“ при описанието на Один буквално на няколко страници ние намираме изброени накратко, предметите на изследване, на което са посветени цели томове. Шаманизмът, това екзотично явление, все още е запазен при сибирските народи, в това число сред тюркските.

     По-рано вече говорих за личностите, надарени с подобни качества: царя-жрец Гилгамеш, приближените до Чингизхан Кокочу и Усун. Както споменах, самият августейши владетел в определена степен имал способностите и бил посредник между Небето и хората. За Один обаче е разказано повече. Князът на Асите владеел всички умения на истинския шаман, и то в съвкупност. В него са разпознаваеми качествата на легендарните предци на рода Ашина. Те, както пише в китайските хроники „Таншу“, можели за сплашване да „докарат ветрове и дъждове“, а за спасяването на рода „да произвеждат топлина“ в природата. В тяхно лице разпознаваме и ногайските камове, умеещи да се превърнат в крилатото куче самир и пътуващи до световното дърво за научаване на съдбата, или алтайските и якутските шамани, които, превърнали се в птици, летяли „над други страни, като изпълнявали молбите на хората“. Сибирските шамани, както и Один, имали птици за помощници – врана или орел.

     След това в „Земния кръг“ се съобщава: „От името Один е тръгнало името Аудун и хората наричали така синовете си, а от името на Тор (син на Один; И. К.) тръгнали имената Торир или Торерин, в съчетание с други думи Стейнтор или Хавтор и други подобни на тях“. В коментари към изданието на „Земния кръг“ изследователите се съмняват в правилността на твърдяното от Сноури Стурлусон, че името Аудун произлиза от името Один. Името Аудун, разгледано през ракурса на тюркската етимология, се превежда като Върколак (корен на думата е глаголът аудъ – преобърнал се). Подобен произход на името е възможен, защото това точно охарактеризира действията на този исторически персонаж. Самото име Один твърде напомня името на легендарния герой от якутския епос „Олонхо“ Одун Дилхъ Тойон.

     (Добавям и пълното фонетично, защо не и семантично съвпадение с числителното бройно име „один“ в руски език; б. м.).

     Както в скандинавската едическа литература, така и в якутския фолклор прочутите митологични герои имат по няколко имена. Например, божеството на всемогъщата съдба и неуловимото предначертание Джилга-Хаан сред многото си имена се нарича Одун-Хаан, Одун-Халаан и Одун-Баис. Старецът Одун Дилхъ от „Олонхо“ по всички измерения на своето величие, също и по функцията „предопределител на всичко съществуващо“ е тъждествен на божествения Один. В тази връзка ми се иска да кажа, че якутският епос е почти единственият у тюркските народи, съхранил митологичната структура на света на древните тюрки. При якутите, например, както и при асите, вселената се дели на долен, среден и горен свят. Има и много други фолклорни съответствия. Мисля, че тази тема също се нуждае от подробно изследване.

     Възможно е името на княза на асите Один да е равнозначно на тюркското име Айдън. Тук имаме две версии. Първата е: ай означава луна, откъдето Айдън е Луноподобният. Има и второ предположение. Древната дума айдън означава радост, благополучие. Жителите на Турция и днес се поздравяват един друг с думите „Гюн айдън“ (радостен, успешен, щастлив ден). Ногаите, когато поздравяват някого с връщането му от армията или от опасно пътешествие, казват: “ Коьз айынды!” (Благополучие озари очите ти!). Името Айдън произлиза от думата айъ – добра, блага светлина. При якутите същата дума означава добронамерен небесен жител. Ногаите наричат мълнията ясънок (ведическият корен ясуна – стрела), но има и друга дума - айындырык. Тя произлиза от две думи: айъ – добронамерен небесен жител и дурук, дурре – камшик, като отначало е имала значението „камшикът на добрия небесен жител“. Ногаите обожествявали мълнията; загиналият от мълния бил смятан за избраник на боговете.

     В европейските езици тюркските думи и имена се изкривяват до неузнаваемост. Кой например ще отгатне в името Етцел името на знаменития Атила? Затова у мен се пораждат различни версии.

     Сред западните тюрки, рано простили се с езическите представи, не намираме нито името на якутския Одун, нито на скандинавския Один. Съществувало е обаче името Годун. Древнотюркската дума годун означава безразсъден. Възможно е тя да лежи в основата на името на прочутия кипчакски хан Котен. Името Котен може да произлиза и от етнонима котен-кипшак. Според ногайското предание така наричали едно от кипчакските племена, което при разделяне на жертвеното месо согъм получавало задната част (котен означава задница, задно черво). Това предание е можело да възникне и заради съзвучието на архаичната (изчезнала от ногайския език) дума годун с думата котен, за да облагороди етнонима, сред ногаите е познато още едно племенно подразделение с такава добавка – котен-конгиратите. Това племе се отличавало точно с безразсъдство, безстрашие, горделивост. Излиза, че архетип на етнонима котен все пак е древнотюркската дума годун – безразсъден, безстрашен. Името Годун в това значение напълно подхожда на легендарен вожд, какъвто се явява Один.

     Името Годун е привнесено и в руската антропонимика. Тази дума е залегнала в основата на фамилията на руския цар Борис Годунов, съобщава известният учен Н. А. Баскаков в книгата „Руски фамилии от тюркски произход“.

     В исландските саги Один има много имена. В една сага той е представен като Високия („Речите на Високия“), в други често е наричан Игг в значението „страшен, внушаващ страх“. Очевидно етимологията на думата Игг има тюркски корени, достатъчно е да напомним ногайската ийги – най-добрият. Най-впечатляващото е, че князът на асите Один се явява син на Бор. Бор е характерно име в тюркските етноними. Боьри по тюркски означава вълк. Изглежда, че отново имаме работа с небесното куче, повлияло на възникването на всички тюркски хански династии.

     Имената на синовете на Один също заслужават внимание. Те са: Балдир, Тор, Вали. В исландските саги Балдир е светъл бог. При ногаите и тюрките от Поволжието с думата "балдир" наричат метиса, обикновено с руска кръв, най-често това е светъл, русокос човек. Името на исландския бог на войната и правото Тор без съмнение е свързано с ногайската, обща за западните тюрки дума тоьр или тоьре, означаваща законодателство, съдия, феодал, знатност, почит, почетно място. В ногайската епична песен "Едиге" основателят на ногайската държава Едиге, намиращ се в изгнание, бил торье и извършвал съдебната дейност сред хората. Името Вали също е запазено в ногайската словесност, произходът на това име видимо е свързан с името на божеството Ваал.

     Други имена, срещащи се в сагите, привличат вниманието с това, че могат да бъдат свързани с историческите предания на тюрките. Така името Торкел се асоциира с историческите имена Дургулел, Торгъл, Тогрул, а името Торел - с името на огузкия владетел Турали-бей. В "Сага за гренландците" участва герой с името Тюркнир Южнякът; самото му име, както и допълнението към него, указващо произхода на героя от Южна Европа, потвърждават връзката на героя с тюркския свят. Впрочем Тюркнир Южнякът участва в морската експедиция на древните исландци към бреговете на американския континент дълго преди Колумб да открие Америка.

     Да се говори със сигурност за времето на проникване на тюркизмите в древногерманските езици е почти невъзможно. Това би могло да бъде свързано например с процеса на създаване на разпокъсаната империя на готите. В средата на II век готите пресекли Балтийско море, подгонили славянските племена и се приближили до историческата земя на древните тюркски племена. Към времето на хунското нашествие в империята на престарелия готски крал Германарих влизали дори Крим и някои области на Дон. Взаимодействието на тюркските и германските езици е можело да се случи и преди готите, в далечните скитски времена. Разбира се, най-интензивно тюркските език и култура са прониквали в Европа при управлението на Атила. Между другото, името на великия тюрк в изначалната му основа е съхранено в едическата литература, в сагите той е наречен Атли; в проинасянето Атлъ това име и досега съществува сред ногаите и карачаите в Северен Кавказ. Името на страшния управник означава Именит хаган.

     В песните, свързани с древните хуни, почти всички персонажи носят тюркски имена, дори представителите на бургундския двор. Например името на крал Гьюк, тоест Кьок - Небе. Други имена представляват характерни тюркски модели, състоящи се от две сглобени думи. Мъжкото име Тангбард при тюрките съществува във вида Тангберди (Зора-дар) или Тангри-берди (Тангри-дар), женското име Гудрун - като Кутлъ (Щастливата, Страстната), популярното име сред древните германци Гунар представлява името на приказния герой у тюркските народи Кун-ер (Слънчевият мъж).

     Това, разбира се, може и да е предмет на спорове, но сред изследователите на периода на Великото преселение на народите е популярна хипотезата, че попадналите в Европа (по-вярно е да се каже завоювалите я) хуни не са били единствени от тюркските народи. В състава на племената от хунския съюз са назовани саксите, баварите, тюрингите, унгарските секели. Към хунското племе причисляват дори бургундите.

     Авторите на тази идея се позовават на сведенията на историка от IV век (вероятно правописна грешка, Агатий Схоластик Миринейски е живял през VI век; бел. моя) Агатий. Изследователката Н. Пигульовская в книгата си "Сирийски източници за историята на народите в СССР. Москва, 1941, стр.107" привежда такива редове за нашествието на хуните: "Народите на хуните в древността живеели около Меотийското езеро откъм източната му страна и северно от река Танаис; както и другите варварски народи, те стояли оттатък планината Имаон, намираща се в Азия (видимо това е Уралският хребет, ногаите са го наричали и АРКА-йийма - Хребетът на събралите се планини; И. К.). Всички те се наричат скити и хуни, отделно по племена те (се зоват) котригури, утигури, ультзури, а други - бургунди". Котригурите и утигурите в последващата история са известни като съставящи племена на тюркските българи.

     (Смятам за уместно да припомня, че знака IYI прочетох като "йим" преди повече от две години; бел. моя. Видима е връзката и с названието на културата Ямная. Припомням, че значението на думата "йомъ" е общност, община. Ямните погребения..).

     Топонимите Бургунду, Бургун-Маджар, Бораган, Ель-Бурган, Борга-каш, Бургустан се срещат често и в Изтока, и в Запада на Великата степ.

     Искам да направя допълнение относно етнонима бургунд. Ние например имаме свой народ, разделен от река, живеещ по двата й бряга, често ги наричат ари-ногаи (ногаи от тази страна) и бери-ногаи (ногаи от другата страна). Не означава ли названието бургунди във връзка с това "бери-гун", тоест хуни, живеещи от тази страна? Тогава запазилото се сред ногаите, каракалпаците и в голям брой сред казахите племе аргън навярно е ари-гуни...
     (Позволявам си да не се съглася с това допълнение на уважаемия Капаев. Аргън - далечните, бел. моя. По Ю. Н. Дроздов).

     Най-впечатляващо е името на популярния епосен герой Сигурд (в героичния епос Зигфрид). Това име носят и герои от тюркския фолклор, притежаващи също такава харизма. Самото име е двусъставно, в основата си изглежда като Джик-Курт, или Победителят Вълк. Любопитно е, че в почти изначалния си тюркски вид то е запазено в руския казашки род Джигурда. В карачай-балкарския епос водачът на нартите и баща на Урузмек е наречен Схуртук. Ако отчетем свойствените на тюркските езици смекчавания и изчезвания на гласните и съгласните, в това име лесно се отгатва Джик-Курт, което отначало се е превърнало в Сихурд, а след това в Схурт. Окончанието "ук", означаващо син, потомство, в тюркските имена характеризира принадлежност. Като резултат името на знаковия герой на всички нарти се превежда като Потомък на Победителя Вълк.

     Карачаевският изследовател У. З. Байрамуков в книгата "Етимологичен анализ на главните герои от старшето поколение в националните версии на епоса "Нартите" говори за тъждествеността на имената на хунския княз Сигурд от "Старшата Еда" и карачаево-балкарското име Схуртук. Като разбива името на три компонента: С-Хурт-Ук, в първия компонент той вижда названието на племето Со, за което пишат китайските източници (легендата за произхода на тюркутите от племето Со и вълчица); във втория компонент Хурт намира тюркската основа курт - вълк; в третата съставяща Ук открива тюркската основа за син, потомък, род. Следователно името Схуртук означава "син на племето Со и вълчицата". Във връзка с произхода на тюркутите от племето Со изследователят посочва имената на няколко нартски герои - Сослан, Сосрук, Сатанай.

     (Мога само да добавя, че в английски език думата hurt означава болка, нараняване, обида; бел. моя).

     Съмнявам се, че етнонимът Со е имал толкова широко разпространение в тюркската антропонимика. Първо, правилно ли е прочетено сведението от китайските източници? Нерядко заради това, че в севернокитайския говор гърлените звуци "к-х" от южното произношение се заменят със шипящите (съскащи) "с-ш", в тюркологията са ставали грешки и то не един път. Не пречи да си припомним заблудата на големите учени, когато южното произношение Хунну е било прочитано като Сунну, Кин като Цзин, Ки - като Си. Затова не е ли по-правилно привляклото изследователя племенно название Со да се чете като Ко и по-точно като Ку? В Алтай, за който става дума в китайските източници, от най-древни времена до днес живеят представители на племето Куман. Това племенно название се състои от две думи: ку - лебед, а ман в случая е или човек, или местоимението Аз. Етнонимът се превежда като аз-лебед или просто като лебединец. Второ, повод за несъгласие с построението на У. Байрамуков ми дава и наличието сред руското казачество на уникалната тюркска фамилия Джигурда. Всичките три антропонима - Сигурд, Схурт, Джигурд в превод от тюркски език означават Победителят Вълк.

     Карачаевският учен Арсен Кубанов още през 1990 г. в статията "Някои сведения за историята на народите в Северен Кавказ от книгата на Йохан Шилтбергер "Пътешествия по Европа, Азия и Африка от 1394-та до 1427-ма година" обърна внимание на срещащите се тюркски думи сред имената и битовите термини в исландските саги. Той не можеше да подмине очевидния факт, свързан с прякорите на конете на главния княз на асите Один. Единият кон на Один е наречен Синир. В бележките към руския текст на "Старшата Еда" (БВЛ, 1975 г.) този прякор се превежда като "Жилестият". А. Кубанов напълно справедливо съпоставя прякора на коня с карачаево-балкарската (бих добавил и сравнението с ногайската; И. К.) дума сингир - жилест. Другият кон на Один е наречен Гюллир, в същото издание прякорът му е преведен като "Цветистият". Действително коренът на тази дума е тюркски (гюл - цветче), но авторите на бележката не споменават през кой език се превеждат тези конски прякори.

     А. Кубанов пише: "Тук можем да включим и названието на котела Елдхримнир, в който варят митологичния глиган (това название произлиза от (исландското, И. К.) "хрим" - сажда, което с известно допълване може да се съпостави с карачай-балкарската къурум (сажда, на ногайски куръм също означава сажда; И. К.). Освен това в текста на "Старшата Еда" е показано името на великанката Ерд - майката на бог Тор, което се превежда като "земя". Нейното име, изглежда, можем да сравним с общотюркската "ер" - земя и карачай-балкарската "джер" (земя)".

     Като продължаваме тази тема, можем да посочим редица доста интересни видоизменения на тюркските думи в езика на древните европейци. Този разговор е напълно предметен, когато имаме работа с имената на хора и богове. Например името Теодор, познато като древноримско, отавна се е използвало от западните тюрки и е запазено и досега при кавказците като Тотир. В ранната епоха от него е произлязло тюркското име Дударик или Тутарик (по-рано говорихме за присъщото на тюркските думи окончание -ик, -ук, посочващо потомство или принадлежност). Изглежда, това име е било занесено в Скандинавия с асите, хуните, аланите или даже с готите и там се е произнасяло като Тьодрек, при остготите е засидетелствано като Теодорик, а в Южна Германия и до ден-днешен съществува като Дитрих.

 

                                                     Глава деветнадесета

                                               В ТЪРСЕНЕ НА ТЪРСЕНЕТО

       Езикът на народа е сравним с дърво, с живо дърво. Ежедневната реч, живата словесност е короната на дървото, чийто живот се намира в ствола и обратното, от живота на короната зависи и съществуването на ствола. Мъртвият език е изсъхнал ствол, материал, нужен и интересен навярно само за науката.
     Езикът е безкраен като самия живот. Заключените в него познания са безгранични. Приживе дървото на езика разпръсква семена далеч от корените си. Много от богатството на умиращия език продължава да живее в другите езици. Твърдо съм убеден, че във всяка дума като в органично тяло има определена енергия, жизнена сила. Всеки език е магически привлекателен. Привлекателен е с това, че предизвиква да бъде опознат, изучен. Рядко някой може да навлезе във всички езикови тайнства, да постигне дълбочината му. Не искам да повярвам, че човешкият език е възникнал от подражаването на различните природни звуци. Езикът изначално се е раждал от думи със смислова натовареност.

"В началото беше Словото, и Словото беше в Бога, и Словото беше Бог". "Имаше човек, пратен от Бог; името му е Йоан". На ногайски Ян е Душа. "Той дойде да свидетелства, за да свидетелства за Светлината..."

     В короната на езиковото дърво сред листата особено се открояват цветовете. Такива цветчета са имената на хората, те винаги са от божествен произход.
     Имената също са думи, но избрани, отбелязани думи, повечето имат сакрално значение. Човек не избира сам името си при раждането. Това правят заради него родителите, по-възрастните роднини, патриарсите на общините, изтъкнатите личности. Давайки име на новороденото, хората мислят за бъдещата му съдба, влагат най-добрите си надежди, искат да въплътят в живота му мечтите си. Често се случва полученото при раждането име да оказва въздействие върху човека, да формира у него съответния характер, да влияе на съдбата му, да управлява живота му. Името така силно се закрепва към човека, че е трудно да си го представим под друго име.

     Тюрките често давали имена с отрицателно значение, за да отблъскват злите духове. Случвало се човек да получи неподходящо за него име и тогава околните му давали прякор, прозвище, което се прикрепяло към него за цял живот. Много имена живеят дълго, предават се от поколение на поколение. Такива имена имат историческа съдба, те носят огромна информация.
     Много често изследователите са привлечени от историята на името. При тази си работа те намират допълнителни сведения за историята на народа.

По-рано показах ногайското предание за легендарния старец Коркут. Този персонаж е известен и сега сред много тюркски народи. Огузите имат дори книжен епос, "Книгата на моя дядо Коркут". Поетът Олжас Сулейменов в интервюто си за списание "Съветска тюркология" прави твърде оригинални изводи относно епоса за Коркут. Бих искал да ги цитирам.
     "Този епос - казва той - както виждам, се изучава все още изолирано, тясно в рамките на съвременните граници. Корените му отвеждат към дълбините на вековете, минимум до древноегипетския период. В Египет е съществувал митът за сина на Слънцето Хор-кл (Хор е Слънце) - Слънчев син, дете на Слънцето, "изгряващият със Слънцето". Този образ впоследствие е въплъщаван в образи на герои-победители като Херкл при етруските, Херакъл при гърците, Херкулес при римляните, Гуроглу при тюрките. Имало е и такъв герой в древния Египет - Хор-хт - Слънцето-баща, "загиващото Слънце", "залязващото Слънце". Това е слънчевият цикъл, митовете за слънчевия цикъл. Та ето какво, този Хор-хт се спускал всеки ден в подземния свят, биел се с водния змей Апопа и загивал, ужилен от него. Тези основни моменти от слънчевия сюжет се пазят в легендата , записана от Диваев при казахите от Сърдаря през XIX век. Старият Коркуд, комуто навсякъде се привижда смъртта (навсякъде копаят гроб за него), за да я избегне, плува на килим по средата на Сърдаря, седи, свири на кобза, при него доплува водна змия, ухапва го и той умира. Три хиляди години отстояние! Сюжетите безспорно са се променяли, но основата, сърцевината на сюжета се е запазила. Героглъ (Корулъ) вече не се бори със змии (в огузкия епос Кор-оглъ, И. К.). В ранните редакции и египетският Хор, и Херкле, и Херакъл - всички те се борят с водни змии и побеждават. От хидрата загива Хор-хт, а синът му я побеждава. Георги-победоносецът, приет в християнския пантеон, също побеждава дракона. Огузите са развили древния сюжет до неузнаваемост. Казахите са запазили най-реликтовите черти на мита, като че ли ембриона му са запазили. Видимо и самото име Коркуд е било дадено не без връзка с посочените по-горе персонажи...".











Гласувай:
6



1. notfun - 6 +
16.08.2022 09:57
Краси много интересно ми стана
чета, чета, и пак ще се върна да го асимилирам
връзката, която правиш. Между отделните религии
бих я нарекла трансцендентна, сюрреална
или, по-просто казано духовна
между Китай Сибир, брахманите,и по-нататък
със шаманите. скандинавските духовни водачи
и така нататък,е забележителна!

pp
много много интересен материал
си дал .и една.много задълбочена и сериозна трактовка

време ти е да прочетеш и Кастанеда, приятелю мой
в крайна сметка ,Кастанеда е изследовател, антрополог той е учен. Който посвещава живота си в изследване на генезиса ,бита.и древните потомствени линии на най-старите обитатели на двете америки затова аз съм сложила 2 поста, а, и ти много често говориш )
Макар че е много сладкодумен увлекателен и забавен
кастанеда, не. е.само един чаровен бърборко..)

Самата аз си падам по-задълбочените
и научни анализи подобно теб .
хвала на труда ти, приятелю
радвам се, да те прочета. всеки път
до скоро....
цитирай
2. notfun - извинявай много ми е трудно
16.08.2022 09:59
..да пиша. Затова и диктувам.
смятам че няма да ми броиш запетайките
цитирай
3. dobrodan - Юле, защо да ти броя запетаите :)?
16.08.2022 10:07
Ако броя нещо, то са правопечатните ми грешки, които, колкото и да чистя, все остават по някоя и друга :).
Надявам се да не ме укорявате, старая се, но очите ми не са тези, които бяха...
цитирай
4. mt46 - Здравей, Добродане!
16.08.2022 12:14
Авторът Капаев е преди всичко писател и публицист... Защо копае чак в Западна Европа?... :) Донякъде прилича на нашия Петър Добрев, който търси произхода на прабългарите в Памир и търси иранска вместо тюркска етимология на прабългарските думи... Отчасти прилича на нашите тракомани, които се напъват да докажат тракийски произход на славянски и на прабългарски думи и твърдят, че траките са оставили следи от Китай до Шотландия... :)
цитирай
5. dobrodan - Марине, дотук са трима,
16.08.2022 20:48
за които със сигурност знам, че копаят в Западна Европа и минимум един, дето е подхванал Америките :).
Само че, за разлика от тракоманите тия хора имат на какво да се опрат, там е работата...
Европейската наука твори доста неверни постановки. Ще забележиш и сам. Да, пълниха ни главите с глупости и полуистини.
Но, както пише Сулейменов, Европа е млада, красива и напета, Азия вече е суха и сбръчкана старица...
Как Европа да повярва, че Азия е нейната родна майка...
Затова няма да намериш европейски източници по тази тема.
ХИЛЯДА ГОДИНИ ТЕОКРАЦИЯ, Марине. Достатъчни са да изличат всеки спомен и почти всичко писано.
Затова питам тези, които помнят. Те ЗНАЯТ.
цитирай
6. dobrodan - Добавям и един клип, Сара Аалто е позната изпълнителка от Финландия.
16.08.2022 21:34
Защо изпълнява песен на казахски език ли?
Защото може!

Същата песен изпълнява и китайска певица:).
Отново случайност :):):).
Да, ама не съвсем...
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1042894
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031