За по-ясно показване на таблиците кликнете върху тях и ще се увеличат.                                            

                                                    Морфология

     Тюркските езици са аглутинативни, нямат граматически родове и са от типа SOV (субект-обект-глагол). Те образуват семантични изрази, като добавят афикси към корените. Английският в своя англосаксонски стадий е загубил голяма част от тюркските афикси, като е добавил няколко афикса към неговата морфология. Съвременният турски език е запазил мнозинството от афиксите, възобновил е някои, излезли от употреба и е заимал опростена ортография, като е събрал няколко близки по звучене фонеми под общ символ. Последващото изброяване на турските афикси позволява да отделим съвременните английски афикси, генетично свързани със съвременните турски афикси. Днешният турски език се явява продукт на сливане на многобройни тюркски езици, оставили по един или друг начин следи в него. По-внимателното изучаване на лексикалния състав на повече от 42-та езика (отразяващо текущото състояние на нещата, а не фактическия брой на езиците) най-вероятно ще намери форми, по-близкостоящи до историческите и съвременните английски форми. Когато англосаксите занесли езика си в Албион, английският вече е бил силно креолизиран, но следите от субстрата му и досега са закрепени в лексиката и морфологията, като аглутинизираното суфиксиране е дълбоко вкоренено в него и продължава да бъде растяща част от морфологията му.

 

Индоевропейската етимология има тенденцията да произвежда глагола от съществителното име. Тюркската лингвистична тенденция е противоположна, първичен се явява глаголният корен, а семантиката на съществителното се явява производна. Разликата има кардинално значение за за разбирането на индоевропейския лексикален състав от тюркски произход. Сред индоевропейските езици тюркската глаголно-именна омонимия, кореновата система в тюркските езици, където коренът на глагола служи за съществително име, е представена в най-развитата си форма в английския език. Макар и в непълен вид, тя е позната и в други европейски езици (Севортян, 1974 г., стр.39). Тюркските езици и английският не са отдалечени по този признак. Английският език има глагола stand (стоя) и съществителното stand (поставка, стенд), глагола sit и съществителното seat, глагола sleep и съществителното sleep, както и безброй други, като продължава да използва продуктивно този унаследен тюркски словообразувателен метод. В тюркските езици продуктивността на глаголно-именната омонимия е угаснала в Средновековието, но този древен тюркоезичен способ е преживял своя ренесанс в английския език до XIII век и продължава да се развива и до днес, като илюстрира спиралната тенденция за конверсията в езиците.

Определящият брой от тюркския речников състав се произвежда вътрешно, основно от базови глаголни езикови корени. Забелязваме, че някои древнотюркски думи имат безпогрешните индикатори за заемка: те са единични, без голямо гнездо от производни и без изявена базова основа. Тези заемки са лексикален клас, различен от този на религиозните заимствания от будизма (санскрит, пракитайски, хинди и др.) и от ислямските (арабски, персийски) лексикони. Той като че ли включва няколко думи от вероятен европейски произход; пътят им от древната Европа към древнотюркските езици, отразен в речниковата извадка изключително от източните лексикони без използването на каквито и да било западни езици като преносители остава неясен.

В тюркското езиков семейство, наброяващо над 42 езика, коренът определя понятието и граматичните конструкции се образуват по пътя на аглутинирането на определени афикси, специфични за отделните части на речта. С някои изключения английският език е е загубил много от афиксите в някакъв стадий от пра-английския; така тюркските общи корени станали английски глаголи и съществителни без функционални маркери; в английския те се използват в случаен порядък като глаголи, съществителни, отглаголни или от-съществителни прилагателни имена и едва след това развиват различни глаголни и съществителни производни. В тюркските езици глаголната форма на корена преобладава при формиране на съществителните и другите производни, които на свой ред могат да се развият в глаголи. С времето някои тюркски афикси са излезли от активна употреба, но са останали като активни реликти, по същото време са се появили заменящите ги афикси; успоредното използване и на едните, и на другите е нормално, понякога думите с различните си по този начин форми придобиват различна семантика. В някои случаи субстратните думи в английски език и заемките се разпознават като носещи вградени остатъци от изчезналите афикси.

Синтактична особеност, която споделят английският и тюркските езици, е широкото използване на двойки от думи-идиоми, често образуващи съставна дума: horsetail and horse tail, bluegrass and blue grass и други. Някои думи имат десетки такива паралели, в английски blackback, blackball, Blackbeard, и т. н., в тюркски qara ačı, qara baš - qarabaš, qara boɣuq и др. Фонетично двойките от думи и съставните думи не се различават, правописът им е чисто условен. Всички езици имат многозначни думи; английският речник и тюркските речници имат хиляди такива и, като по чудо, често специфичната многозначност е преминавала в съвременния английски език директно от тюркския субстрат: yer/earth – и двете означават и земя, и кал, tili/talk едновременно като комуникация и разказ, и още други. Това механично пренасяне на многозначни думи от един език в друг заедно с многозначността им е изключително важен показател за генетична връзка между двата езика, различна от заеманията, които се възприемат със специфичната за тях семантика и приемащият език взема думата само със значението, което му е необходимо да запълни. По-долу привеждаме многобройни примери с многозначни думи и значенията им, пренесени в английския език.

 

Английският език и тюркските езици споделят и една необичайна синтактична особеност – използването на предикатни (сказуемни) съществителни с маркер за принадлежност вместо винителен падеж: по тюркски „моят чичо“ се формира с аглутиниран афикс, на английски „my uncle” включва местоимение вместо артикул; по такъв начин „father loves her” (баща й я обича), но „she loves her father” (тя обича своя баща), а не например „she loves father” (тя обича баща) или „she loves the father” (тя обича този баща) - „ella ama su padre” (в романските езици, тя обича нейния баща), но: „она любит отца“ (славянски езици). В тюркски език имаме Huar-Ases (Suar-Ases) > Chorasm > Horesm = (земята) на Речните Хора; -m е тюркски маркер за принадлежност, предтеча на английското my (мой).

 

Още една забележителна особеност, която английският език и тюркските езици са притежавали до XIX век – забравената днес пасивална (passival) рефлексна синтактична форма, в която е употребен прогресивният аспект на глагола (Англ. -ing, Тр. -inз), използван в деятелен залог с пасивна семантика (“breakfast eating” ~ being eaten, ям закуска – закуската си изяждам) e еквивалент на рефлексните форми, видимо отнасящи се към говорите на Европейския праезик, съществувал в Централна Европа след рещаващите събития от III-то хил. пр. н. е. Реликти от тази форма се пазят в английски, датски, испански, италиански, литовски, сръбски, полски: предлогът или послеслогът self/sig/se/si/save/se/sie и суфиксът -ся в руски език (водещи към турското цz и всички означаващи - аз, себе си, мене; освен местоимението Аз имаме и възвратното местоимение „се“, б. м.) и пресъздаващи рефлексна семантика, където сказуемото се явява подлог. Тази изчезнала английска форма се е креолизирала много късно, през XIX век; по времето на Шекспир тя е била активна и Джони е можел да къпе себе си (bathing), да си строи къща (building), можел е да яде закуска (не просто да закусва – eating) и да се целува с любимата си Моли (kissing). В тюркските езици пасивалната форма се образува с афиксите -m/-пm/-im/-um/-ьm и почти универсалния корен цz – аз, себе си, всички те означават „мен, мое, себе си, сам“. Граматически погледнато цz е предлог и послеслог, той се явява праобраз на английския маркер за принадлежност "s и на европейските версии за предлози и послелози „сам, себе си“. (Скриптът отказва да разпознае "О" с две точки отгоре, нещо средно между йо и ю, както виждам. Това е най-убедителната кандидатура за произхода на личното местоимение Аз/Яз, която досега срещнах, б. м.).

В следващата таблица 3 се показват съответствията между тюркските и английските суфикси, тя демонстрира морфологичната приемственост между тюркските, латинските и английските суфикси. В нея са приведени почти всички активни и продуктивни английски суфикси, като може да се различиотносителната степен на унаследяване и иновациите. Клетките без тюркски първообрази са заемки и/или иновации. Достатъчно значима част от английските суфикси се споделя от тюркските, германските езици и английския. От 76 английски суфикса 48 на брой или 63% са унаследени от тюркски език, било непосредствено или с посредничеството на латински и френски.

Английският е отхвърлил сложността на аглутинирането, фиксирана в англосаксонската реч. Усвояването на аглутинацията позволява изразяване на отношения и нюанси, които без нея изискват описателна форма. Сред изгубените суфикси са -u и -an, -isc, -e, -re, -an (род.), -a, -ra, -na, -as (мн.), -an, -an_g (отрицание), -m (принадл.); добавянето в списъка на тези изчезнали 13 суфикса ще промени показателите в староанглийския на 89 (общо) и 61 (унаследени) и ще повиши компонента на тюркските суфикси в староанглийския език до 69%. 

                             Таблица 3. Тюркско-английски суфикси

     

Лексикални успоредици

 За разлика от скандинавците Англия не е запазила своите саги, за разлика от славянския фолклор тя не е включила тюркския фолклор и история в литературното си наследство и най-впечатляващият реликт в езиковия субстрат остава името кокни (cockney), в тюркски език k(ьо)ken - родина, отечество, роден край. Стърчащата от нищото на по-късните фантазии най-ранна препратка към Кокни (Cockney) – това е „легендарна изобилна страна, първото й споменаване е фиксирано през 1305 г.“, ясното значение е „земя на предците“, която явно не се е оказала толкова изобилна, след като жителите й се оказали в далечния мъглив Албион и проговорили на креолизирана смес от тюркски, норвежки и романски език. Едва ли Кокни е била германска територия с хилядолетна давност, по-скоро това е била легендарната земя на Северен Кавказ, Южен Урал и Средноазиатското Приаралие отпреди 2-3000 години.

Индоевропейската етимология е построена по модела на семейното дърво на общия праезик (Ursprache) без да се обърне внимание на сложните исторически процеси, които през последните пет хилядолетия радикално са променяли облика на европейския полуостров; тя е слабопригодна за описване на динамичната езикова ситуация по времето на Неолита и Епохата на металите. Многобройните събитийни следи от миналото или не намират отражение в ИЕ-етимологията, или се етимологизират със съвършено неподходящи фонетични подобия, като биват натикани в дефектен модел. Първата категория оставя около една трета от германската лексика класифицирана с „неизвестен произход“, втората категория изкуствено създава въвеждащи в заблуда и изкривяващи миналото доказателства. Повечето ИЕ-етимологии зациклят в кръг, изплъзват се и водят в неизвестното с някакви фонетични манипулации по трасето. В практиката при модела на генеалогичното дърво отбелязваните със звездичка предполагаеми думи изчезват без следа като семената от дървото. В действителност някои думи живеят хиляди години без да се променят, преминават от един език в друг като скъпоценни камъни с непокътната ювелирна изработка. В много случаи тюркските думи са оцелели практически в първоначалния си вид, на места запазват както в началото тюркските си суфикси, което позволява да просветлим илюзорната етимология и да дадем истински достоверен техен източник. Често разглеждането на съвпаденията не води никъде и се явява чисто формално действие.

  Заемките от романските езици в английския са исторически засвидетелствани и не се нуждаят от специална проверка с цел определяне на посоката на заемане. Германският субстрат в английския език също е исторически удостоверен и също не изисква проверка. Останалата част от английската лексика следва да бъде разгледана и резултатите не винаги са очевидни. Общ критерий при сверяването е разпределението на съвпаденията: думата се смята за принадлежаща към дадено езиково семейство, ако повечето разклонения от това семейство имат успоредици на тази дума. Ако тя не присъства в тях, то следва да бъде призната за заемка от друго семейство. В случаи, когато клоновете са разположени далеч един от друг във физикогеографски смисъл, както например германския и индоиранския, то думата трябва да присъства във всяко едно отделно разклонение, иначе тя се признава за заемка от друго езиково семейство. Същите критерии се прилагат при заемките между отделни езикови клонове, думата трябва да се появи в повечето разклонения, за да се смята, че тя принадлежи към тях и разклонението, което я съдържа в най-малко езици, се явява приемник на тази дума. Традиционните допускания за посоката на заемане понякога не издържат такава проверка. В повечето случаи пълното изброяване на успоредиците точно определя направлението на заемане, а плътността на заемката в езиците, разклоненията и езиковите семейства се явява стабилен показател за културно проникване или влияние. Друг добър индикатор са семантичните значения. Общото значение, което се превръща в конкретно прилагано (например змия и кобра) и многозначните думи, запазили частично известен брой от значенията, сочат, че конкретното значение се явява заимствано. Почти механичното пренасяне на многозначна дума заедно с многото й отделни значения указва асимилация.

В процеса на лингвистично сливане, тъй като всички езици имат многобройни омонимни лексеми, получаващите езици заемат омоними от езиците-донори, като добавят семантики към кореновите думи. Следи от такива сливания се откриват навсякъде и тюркските езици, във връзка с номадския начин на живот, водещ към сливания в цяла Евразия, са доста наситени с многозначна лексика, често предавана в последващите цикли на сливане, в това число влиза и английският речников запас. Многобройните омонимни думи в английския идват от различни източници. Опитите да бъдат етимологизирани по модела на генеалогичното дърво се явяват откровено изкуствени и търпят критика.

 

Единични примери от езикови слоеве в английския език и родствените му езици с дълбочина отвъд пределите на Средновековието са събрани в таблица 4 със съответните коментари; подробното изучаване на английския речников състав би трябвало да покаже още примери; само базови, семантично несвързани глаголни, съществителни или прилагателни форми са включени в списъка; разширеното изброяване с допълнителните форми и производни ще бъде два до три пъти по-обширно. Специфичните Чувашки съответствия са описани по Валентин Стецюк, 2003 г. В различните системи чувашкият език се класифицира като Огурски и самостоятелен клон.

Правописът (ортографията), взета от различни несъвместими източници, е коректирана за фонетична яснота: č = j(жир), y = i (сын), ь = u (юла), д, ə= a (эхо), ц = o (ёж), š = sh (шум), ɣ = звучен гърлен g (гул), ŋ = ng (пинг), δ = р звучна междузъбна th.

                                   Таблица 4. Тюркско-английски лексикални съответствия

 

(За голямо мое съжаление при превода на англоезичните таблици ще се загуби изцяло смисъла им; това, което се намира в тях, може да бъде разбрано и осмислено само от владеещ английски език читател. Поднасям извиненията си, но нещата стоят точно така, б. м.).


     

 

Още нещо. Следващата част от публикацията е изцяло на английски език, което не е чак толкова голям проблем, но обемът й е над 460 страници, което обезсмисля в голяма степен превеждането и последователното им публикуване в блога. Позволявам си да помоля желаещите да се запознаят изцяло с материала да посетят страницата в оригинал, напомням: Kisamov N. - Turkic Substrate in English - TurkicWorld (onlinehome.us)  и да четат колкото им душа иска, може да бъде използван автоматичният превод на Гугъл без невероятни грешки :). Съдържанието й включва етимологии на думи от религиозната, битовата, социалната и други области на човешкия живот.

Смятам, че вече мога смело да кажа - информацията в Джагфар тарих и Нариман тарих следва да бъде приета като достоверна в огромната й част. Колкото и това да не се харесва на много хора.

Истината преди всичко.

Song from Israel claiming we are all Bulgarians. Thoughts? : AskBalkans (reddit.com)

 

туй с кокнито напрао кърти
се едно Мала Бучино - Малайзия...

и в Бирма германците са записали "български епохи" :).
Какво толкова чудно има?

"Английският е западногермански език, водещ началото си от англо-фризийските и старосаксонски диалекти, пренесени във Великобритания през 5 век от германски заселници, идващи от различни части на днешните Дания, Нидерландия и Северозападна Германия. Дотогава в Римска Британия населението говори келтския британски език, подложен на продължително влияние от латинския."...

нали не очакваш някой да редактира Енциклопедия Британика :):):) скоро?
Не просто е повлиян английският, а буквално е бил такъв:):):) преди идването на римляните :):):). Пикти, скоти, брити, келти :):):)......англите имат също тюркоезичен етноним.

доброданее...??

Истината преди всичко.

Song from Israel claiming we are all Bulgarians. Thoughts? : AskBalkans (reddit)

Наистина ли мислиш, че всички европейски езици произлизат от тюркските или че са повлияни от него!?... :)
Откъде е това твое увлечение по тюркологията и пантюркизма?... :)
Ако тюркските езици и народи са били толкова значими и развити, цивилизовани, би следвало тюрките да са създали значима писменост, литература, наука /предхождащи европейските, съизмерими с европейските/... :)

всички са вярвали, че Земята е център на Вселената, едни народи в Сибир много добре са знаели, че тя обикаля около Слънцето. Това в Джагфара :):):).
Ал Фараби, X-ти век. По това време в Европа няма нито един равностоен на него учен :).
Ако говорим за прототюрките, каквито са били българските племена......повече на военно изкуство и скотовъдство са наблягали през хилядолетията. Все пак нито Рим, нито Гърция не са се разминали с тюркския език, дал съм информация, хич да не е..... И знаеш ли от кои типове е влиянието?
Държавно устройство предимно, и в двете цивилизации. При гърците има даже повечко и в религията :):):), а за Рим си спомни аугурите и аугустите (огури и огузи).
Откъде ми идва интереса ли?
След като навсякъде ни броят за тюркски племена,
НЕКА СЕГА И ЕВРОПА ВИДИ ОТ ЧИЙ ЗАДНИК СА Й ПОРАСНАЛИ КРАКАТА! :):):)
Старата ни писменост е системно унищожавана от Църквата. Тия аутодафета да не са ги правили с томовете на другаря Ленин? Какви са били тези еретични книги, се пита в задачата, и как така към X-XI век цяла Европа проговаря на неприсъщи дотогава за нея езици (принципно на подчинените местни племена)?!
Арианство срещу католицизъм, стари езически вярвания плюс ислям срещу християнство.
Нямали наука и цивилизация...... Имали са. Зависи какво разбираме под цивилизация. Ислямът връща народите с хиляди години назад, това е целта му.
Християнството ограничава броя на децата чрез една съпруга. Резултатът е повече от ясен.
ЧОВЕК ТРЯБВА ДА Е СЛЯП, ЗА ДА НЕ ВИЖДА КОЙ КАКВО ЦЕЛИ С ТЕЗИ РЕЛИГИИ!

на руническата. Има съвпадения, виждам ги и без да съм специалист по въпроса. Вероятно руницата възниква почти по едно и също време с клинописа на шумерите.

Евреите от хиляди години се мъчат да застанат начело на българите. В някои области по различно време са имали и успехи, и загуби. Днес победата им е на практика пълна, печатат парите на света.
Те ли няма да знаят кой от кого произлиза?!
Проследих текста и не ми изглежда подигравателен.

не, бива, да бъркаш..исляма , с панТюркизъм, или,
не дай си боже, с Ориенталистиката..

ти си умен мъж, помисли..пак...
-------------

многоо интересен диспут, става тук..)
Благодаря, добродане..

Абу Насър Мухаммад ибн Мухаммад ал-Фараби (на персийски: ابو نصر محمد بن محمد فارابی‎) е ирански философ, юрист и учен.[1]

Сведенията за живота му са оскъдни. Смята се, че е роден около 870 година във или около Фараб, често срещан топоним в Централна Азия и Хорасан. По-голямата част от живота си прекарва в Багдад, като пътува също в Дамаск и Египет. Той е една от основните фигури на ранната ислямска философия и в традицията често е наричан „Втория учител“ (след „Първия учител“ Аристотел). Изиграва важна роля за пренасянето на традициите на древногръцката философия и наука[2] в ислямската и западна философия.

Ислямът произлиза от християнската религия - седем века по-късно!Това е безспорен факт, нали? ...
По-логично е тюрките да са били повлияни, защото са били по-изостанали културно /от древните гърци и римляни/... Никой не им е унищожавал писмеността, това са параноични подозрения, подобни на тракоманските!
Как арменската писменост се е запазила?...

освен това са приключили с арианството рано.
Извинявай, че питам, но ти наистина ли още не разбираш, че римляните съвсем не винаги са говорели латински език, а смяташ, че винаги са имали европейски език и само такъв откак свят светува?
Марине, тръгни оттам, че тюрки се наричат днес ВСИЧКИ НАРОДИ, ГОВОРЕЩИ НА език от тюркската група.
Просто обърни пясъчния часовник, нищо повече не се иска.
Защо смяташ, че ислямът произлиза от християнството?
Аллах е еврейското Еллох, не друго.
Това са две много различни религии, но бащицата Яхвех е един :):):). Да кажем така - два пъна, кухи отвътре, но единият расте от другия, като изгнилите корени са едни и същи и за двата пъна.
Не е ли малко странно за теб, че няма или не е показан нито един препис на библия на тюркски език?
Защо най-старите преписи, които познаваме - мисля, че не греша - са на гръцки?
Руническото писмо съдържа родови тамги.
Сещай се сам кога са възникнали азбуките и как така орхонската азбука се оказва изведнъж готова да постави графема за всеки отделен звук.
Марине.......на въпросите ти са дадени отговори в книги. Преведени стриктно и подробно на родния ни език от мен.
Моля те, просто седни и чети. Тогава вече можеш да задаваш въпроси, а аз обещавам да отговарям на тях с всичко, което знам.
Нямам физическото време всеки път да давам препратки. Авторите са ги дали, аз съм ги поставил в края на книгите.

Грешка Краси- това не са тюркски думи в английския език,а Келтски думи в тюркския и английския!

Да не би да мислиш, че точно най-големите диваци на континентална Европа са вкарали езика си при гърците, римляните, латишите, германците?
Хайде, намери време и прочети отново и трите постинга.
Подробно.

славяни днес са всички народи, говорещи на език от славянската езикова група... И ние, българите, сме славянски народ! ... Какво пишат разни псевдоучени и манипулатори не ме интересува особено... :)

Има само една мъънинка подробност:).
Тия народи, които днес говорят славянски език, ДО ЕДИН СА ГОВОРИЛИ НА ТЮРКСКИ ЕЗИК и то невинаги като втори :).
Босненците например какъв славянски народ са?

Една част от Келтите са деди на част от тюрките т.е.- Келтите са преди тях и ако има неиндоевропейски субстрат в европейските езици,той е дошъл именно от Келтите- не от тюрките или монголците.

е внесен от много и различни племена далеч преди келтите :).
Не по-късно от 3500 г. пр. н. е. започва настъплението на културата на бойните брадви и въжената керамика, пишат едни хора (по Мария Гимбутас, чийто изследвания биват свързвани малко погрешно с разпространяването на индоевропейските езици).
Пак по една случайност приблизително тогава се случва и одомашняването на коня в Северен Казахстан.
Курганни погребения са намерени в Шумер и даже в днешен Бахрейн :).
"(...) булгарьi бьiли везде!" - пише Николай Мар. Не знам защо, но започвам да мисля, че е прав :).