Руните

 Староанглийският (ОЕ) е евфемизъм за англосаксонския език, използван при определяне на периодизацията, без да е свързан с историята на народите, донесли английския език на Острова. Староанглийски или англосаксонски – това си е същият англосаксонски език, документиран основно между 700 и 1050-та години след настъплението на християнството и преди норманското завоюване. От самото начало англосаксонският английски език е използвал руническото писмо; неговата съвременна кодифицирана версия, вероятно невключваща всички реални неразкодирани графеми, все още съдържа редица символи, които издават генетичната връзка с Хорезъмската (туранска) и Орхонската версии на тюркската азбука (подобията са оцветени), също така няколко римски или гръцки букви. Формалният преход на англосаксонската литература от Руни на Латиница се е състоял в първите два века на новите земи.                

Поразително е кръстосаното съпоставяне на пълния състав на азбуките. Всяка графема от англосаксонската азбука има точен аналог в Орхонската азбука с видимо случайно изместване на фонетиката. Такова съвпадение между две писмености, за които се заявява, че нямат никакво отношение помежду си и са локализирани на двата края на Евразия, трябва да бъде следствие от някакво чудо и в рамките на съществуващите постулати то не може да бъде обяснено. Още по-изумително е, ако изобщо може да бъде възможно това, съвпадението във формата на графемата р за звънката междузъбна фонема th (англ.) - (р, изобразявана като δ в Древнотюркския речник), която не съществува в други азбуки, идентична е в Средна Азия (туранското писмо) и Германската руническа азбука Футарк (Futhark). Дори и днес изписаните с латиница Готски, Древноскандинавски и Англосаксонски думи използват графемата р, изсечена за пръв път на средноазиатските монети с тюркски надписи. Погледнато статистически, вероятността за случайно съвпадение на една съща форма и звук в две несвързани помежду си азбуки, избрани между ограничения брой на формите във всички азбуки, използвани от човечеството през цялата му история е толкова малка, че ще трябват тонове хартия, за да се поместят всичките предхождащи я след десетичната запетая нули. Връзката между тюркските азбуки и азбуката Футарк е неоспорима, въпросът е по какъв механизъм е станала тя.

                                  Цитирано по Халворсен, 2004 г.

                                      Латинският и тюркските езици

Многобройни английски думи се приписват на латинския език, също и на латинския през френския, което означава, че или англосаксонската лексика не е имала такива понятия изобщо, или е била напълно изместена. Количествено романският пласт в английския се оценява на 70%. Оценката на набора от 450 тюрко-английски съвпадения, цитирани по-долу, обаче показва, че голяма част от съответстващата латинска лексика е свързана със същия този тюркски субстрат, който заляга и в основата на английския лексикон. В исторически план такава приемственост се съгласува с тезата, че голямата част от населението на „старата Европа“ от III-то хил. пр. н. е. до I-во хил. от н. е. е била заменена от различни тюркски народи с техните разновидности на тюркския език. В такъв случай латинският лексикален състав от тюркски произход се е наложил, изместил е и се е слял с лексикалния състав от също тюркски произход в коренния английски език, като е образувал локална версия на нещо като Европейски Езиков съюз с тюркски произход. В следващата таблица са представени англо-латино-тюркските съответствия; тя няма претенциите да обхваща напълно очевидните тюркизми в латинския език, а се явява по-скоро статистически показател за тюрко-латинската лексика (127 думи) в сравнение с тюрко-английските успоредици (400 думи, 32% от базовия лексикон). Това число не може да се разпростре върху цялата маса Романски пласт в английския език, който би трябвало да е силно разреден и се оценява на порядък по-малко. Това число е значимо само в контекста на тюрко-латино-английските съответствия; видимите показатели сочат произхода на латинските и английските тюркизми от силно отличаващи се версии на тюркските наречия, най-вероятно също разделени от хилядолетия времеви промеждутъци, основани на много различни субстрати и сравними с географски много отдалечената древнотюркска лексика, документирана хиляда години по-късно в случая с английския език и няколко хиляди години по-късно при случая с латинския език.

Във всеки един случай заемки от латински и английски в тюркските езици със сигурност са невъзможни, особено в случая с централноазиатските и далекоизточните тюркски езици. Ако вземем като пример уйгурския, то уйгурите са непрекъснато документирани в Централна Азия и Далечния Изток от III в. пр. н. е. до възхода на Римската империя на другия край на Евразия. Многобройни тюркски племена са фиксирани още по на изток от уйгурите. Нито римляните, нито англичаните са притежавали подвижността на коневъдните тюркски племена, не са използвали степния пояс като транспортен коридор и не са известни с масови миграции по Евразия, за да направят такива заимствания възможни.

                       Таблица 2. Тюрко-латино-английски съответствия.

 

     Извинявам се за неудобството и припомням, че таблиците могат да бъдат подробно разгледани в оригинала на статията.
 

                          Германските и тюркските езици

Съществува възгледът, че не е възможна връзка между ИЕ и Тюркските езици, че индоевропейският език е можел да бъде и е бил свързан изключително и само с влиянието на угро-финската езикова група. В тази схема на географска етнография алтайските езици се намират прекалено далеч от европейската арена, за да могат да предадат евентуални заемки в индоевропейските езици. По принцип алтернативни обяснения не се приемат, фактите се нагаждат съобразно концепцията. За разлика от индоевропейските етимологии мнозинството тюркски заемки са толкова прозрачни, че трябва човек да бъде официално признат за сляп, ако се преструва, че не ги вижда с невъоръжено око. Етимология на тюркския субстрат в английския език практически не съществува, по-голямата част от тюркските думи в английския не намират каквито и да било, дори и най-несериозни, обяснения. Етимологичните речници и енциклопедиите с каменни лица заявяват: думата е „с неизвестен произход“ или в най-добрия случай я отнасят към старогръцкия или старолатинския езици, сякаш думи като нея са съществували в тях от първия ден на сътворението.

Реалността е много по-проста, отколкото обикновено се преподнася и в същото време къде по-интересна. Форер (Forrer, 1894-1896) твърди, че индоевропейският език се състои от два неродствени езика (Forrer E., 1934, Neue Probleme zum Ursprung der indogermanichen Sprachen) – „Нови проблеми на индогерманския праезик“. Също и Зигмунд Файст (Sigmund Feist, 1865–1943), 1932, The Origin of the Germanic Languages and the Europeanization of North Europe/ Произход на германските езици и европеизацията на Северна Европа). Language (Linguistic Society of America) 8 (4): pages 245–254. doi:10.2307/408831. Така и Джон Хокинс (John A. Hawkins, 1990), Germanic Languages, in The Major Languages of Western Europe (Германските езици в Основните езици на Западна Европа), Bernard Comrie, ed. (Routledge). ISBN 0-415-04738-2. Следващ е Едгар К. Поломе (Edgar C. Polomй, 1990), Types of Linguistic Evidence for Early Contact: Indo-Europeans and Non-Indo-Europeans (Типове лингвистични данни за ранен контакт: Индоевропейци и Не-Индоевропейци). В: Markey-Greppin (eds.) When Worlds Collide 267-89. Списъкът си върви и върви.

Четем любопитни неща в реконструктивната фонология: „Развитието на гласните в германските езици показва особеност, напомняща реконструираното развитие в алтайските: рефлексацията на гласните (в частност кратките) в началото на кореновите срички силно зависи от гласните в следващата сричка(и), което позволява да реконструираме германската фонология с използване на алтайски паралели (Анна Дибо, Сергей Старостин, 2008 г., „В защита на сравнителния метод или краят на Вовинското разногласие (In Defense of the Comparative Method, or The End of the Vovin Controversy)//Аспекти на компаративистиката 3, с.139, Москва, РГГУ). Трябва да се качим на тюркския аеростат, за да реконструираме прагерманската фонология. И това ако не е предел на оскърбление за индоевропеистите-филолози, които солидно са се укрепили на остров, без да подозират, че той всъщност е полуостров?

В английския език се вижда смесването на три неродствени езика и внимателният поглед ще забележи, че историческото развитие на английския език се отличава от развитието на основните германски езици, като сочи към отделен, макар и сроден, източник. Има много показатели за езиците с тяхната собствена версия на лексиката и морфологията. Но, естествено, има и общи елементи, здраво свързващи английския с германския език, като например разликата между предната окръглена морфема Ю (u,ь, muse) и задната морфема Y (u, mull) се запазва последователно и ни води към пра-пра-езика, ако и графично те често се маскират с опитите на различни писатели да предадат предната окръглена Ю различно от задната У: you, iou, ui, ull срещу u, ou, oo, oue, ul; същото виждаме с предната и (I, siamese) се различава от задната ьi (y, sit): ea, ee, ei против I, Y. В пра-праезика разликата е била семантична и кардинална, използвана е докато е било необходимо, но креолизираният английски като цяло е загубил тази семантична функция, също и древните афикси, и запазването на някога критичните разлики е чисто по инерция.

През 2004 г. излезе изследването на Hatice Mergen et al., Mitochondrial DNA sequence variation in the Anatolian Peninsula (Turkey) (Вариация в последователността на митохондриалната ДНК на Анатолийския полуостров) (Турция), което учуди света с резултатите за генетичната връзка между британските и турските майки. Лингвистиката, която обикновено се губи с генетиката, получи своевременна подсказка: генетично близки роднини на турските майки се оказаха номадските майки-ездачки от Средна Азия (което не е учудващо) и британските майки (каква изненада!). Където отиде майката, там отива и езикът.

[Hatice Mergen, Department of Molecular Biology, Science Faculty, Hacettepe University, 06532 Beytepe, Ankara, Turkey. E-mail: mergen@hacettepe.edu.tr]. Мъжките групи на Y-ДНК R1a и R1b, разпространени сред тюркските татковци, също не изостават.

Латишкият е признат за най-архаичния език в Северна Европа и съответно бива цитиран като най-близък до прото-индоевропейските езици. Той се оказа също единственият европейски език, изследван за субстратни съставки и една от тях, естествено, е тюркската. Субстратната лексика, морфология, синтаксис, фонетиката на гласните и съгласните, дори аглутинативните суфикси намериха своя корен в тюркските езици, като си струва да отбележим, че те все още са напълно съвместими със съвременния турски език, макар той да принадлежи към Огузката група, а латишкият демонстрира особености и има исторически връзки, водещи към Огурската група. Разликата би трябвало да бъде не по-голяма отколкото между хетския и съвременния италиански, но и днес обемът на признаците е повече от преобладаващ за демонстрирането на тясна генетична връзка. Детайлното сравняване на латишкия език също позволи да се види, че неговата субстратна лексика съществено се различава от тюркската субстратна лексика в славянските езици; латишкият език и славянските езици изолзват множество нееднакви синоними, видимо дошли от различни варианти на тюркските езици. Ако латвийският (латишки) език е архаичен, то какво следва да мислим за неговия субстрат?

Около III-тото хилядолетие, примерно в 3500 г. пр. н. е. или малко по-късно Европа била залята от Втората Курганска вълна и скоро след това, примерно в 3000 г. пр. н. е. е дошла Третата Курганска вълна. Тези вълни, археологично сързани с културите на Бойните брадви и Въжената керамика, отначало мигрирали на десния бряг на Днепър, а след това към Централна Европа. Доколко многобройни са били древните тюркски племена и кои от тях са преминали Днепър се явява спорен въпрос. Повечето от тях се слели с местните аборигени, което е нагледно засвидетелствано. Част от тях са заминали в Централна Европа, това съвпада примерно по време с Келтската експанзия в Централна Европа, като занесли там хаоса, известен като Централноевропейските „Поля на смъртта“. Двата нахлуващи потока са отбелязани с хаплогрупата R1b; оцелелите аборигени, отбелязани с азбучна смесица от мъжки хаплогрупи, бягали в Източна Европа. От нахлуващите племена само две – тюркските племена на древните Българи и Акацирите запазили своята етническа идентичност. Келтите се отдалечили много от корените си. Носените от аборигенните жени креолизирани езици с разнообразни добавки станали Келтски езици, достигнали писмения си етап. Наследниците на Българите, техните потомци Татари, Чуваши и Балкари са запазили в езиците си някои особености, най-добре резониращи с Европейските латински, германски и английски езици; измежду всички тюркски езици някои тъждествени лексеми са атестирани изключително в чувашкия език. Много латински тюркизми можем алтернативно да отнесем към евентуално Келтско или Тюркско влияние. Древногръцките тюркизми се отличават от романските, те не са плод на келтско влияние. Гръцките и латинските тюркизми, понякога откривани в Индия, понастоящем се класифицират като Протоиндоевропейска лексика.

Ностратическата концепция беше формулирана в началото на XX век като модел на фамилното дърво за първоначалния език, породил мнозинството Евразийски езици от ИЕ до Сино-Кавказките. В своята радикална интерпретация ностратическата концепция се свежда до основата на ствола на ИЕ-то дърво. Тази концепция беше формулирана по модела на генеалогичното дърво изключително на базата на изучаването на езиковите съвпадения, намерени в най-разнообразни езици с география в континентален мащаб, преди възникването на концепцията за Курганските вълни, осъзнаването на трансконтиненталния мащаб на миграциите и методите за генетично трасиране и датировка. В концептуалното си датиране и с отчитане на идеята за модела на генеалогичното дърво ностратическата концепция предполагаше за изначалния праезик отдалеченост във времето 30-20 000 г. преди Христа. Коректирана след по-нататъшното си развитие, тя се свива до езиковия пласт, разпространен по цяла Евразия от вълните на Курганците през предкурганния период (R1a, R1b хаплогрупи) и курганния период (R1b хаплогрупа), започнали в епохата на Неолита и продължили чак до Средните векове. Определеното предкурганско ностратическо разпространение (R1a, R1b хаплогрупи) е започнало около 10 000 г. пр. н. е., активизирало се около 6000 г. пр. н. е., усилило се значително около 4000 г. пр. н. е. и достигнало Индия и Китай в течение на 3000-2000 г. пр. н. е. Ефектът на бежанците от курганските вълни сам по себе си е неотделима част от това явление със свое собствено езиково и културно разпространение.

Song from Israel claiming we are all Bulgarians. Thoughts? : AskBalkans (reddit.com)