Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.02.2022 13:04 - Тюркският субстрат в английския език, Н. Кисамов, 1
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 228 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 19.02.2022 12:22


 Kisamov N. - Turkic Substrate in English - TurkicWorld (onlinehome.us)

s155239215.onlinehome.us/41Turkic/turkicInEnglish/EnglishTurkicLexiconRu.htm

                                                Tюркските езици

                                                     Н. Кисамов

 Тюркски субстрат в английския език в сборника „Въпроси на етногенезата и етническата история на народите от Средна Азия“, Шамсиддин Камолиддин (ред.), Вып. 1, 2016, стр. 191-240

LAP LAMBERT Academic Publishing, Saarbrucken, Deutschland, ISBN 978-3-659-95130-5

Текст на английски: Turkic Substrate in English

 JOURNAL OF EURASIAN STUDIES, Октомври-декември 2013, том V, издание 4
Mikes International, The Hague, Holland, 2013, ISSN 1877-4199
http://www.federatio.org/joes/EurasianStudies_0413s1.pdf 
http://www.federatio.org/joes/EurasianStudies_0413.pdf  
© Copyright Mikes International 2001-2013, всички права са защитени.

 

За хипотезата за Субстрата в езиците от германската група виж статията от Уикипедия, която страда от сериозен пристъп на слепота, косвено засегната в тази страница.

https://en.wikipedia.org/wiki/Germanic_substrate_hypothesis

Оригиналната статия на Ирек Биккинин се намира тук:

 http://www.tatarica.narod.ru/world/language/tat_eng.htm

 Валентин Стецюк, 2003 г., http://s155239215.onlinehome.us/turkic/40_Language/StetsyukHtm/StetsyukB2ch5En.htm

http://s155239215.onlinehome.us/turkic/40_Language/StetsyukHtm/StetsyukB2ch5Ru.htm

Коментарът относно индоевропейската лингвистика се намира тук: https://www.ece.lsu.edu/kak/ary2.pdf

                               Н. Кисамов. Тюркски субстрат в английския език

Съкращения.

Резюме.

Въведение.

Обзор.

Таблица 1. Разглеждане на честотата на тюркско-английските съответствия

Руни.

Латинският и тюркските езици.

Таблица 2. Тюрко-латино-английски лексикални съответствия.

Германските и тюркските езици.

Морфология.

Таблица 3. Тюркските и английските суфикси.

Лексикон.

Таблица 4. Тюрко-английски лексикални съответствия.
 

 Етимологични бележки (не е преведена на руски език, б. м.)

  1. Общото. Таблица 5. Тюрко-английски съответствия в местоименията.

  1. Морфология.

  2. Глаголи

    1. Тяло

    2. Облекло

    3. Социална лексика

    4. Религиозна лексика

    5. Жилище, покъщнина

    6. Начин на живот

 

  1. Прилагателни имена

  2. Останалото

Чувашко-германски лексикон.

Таблица 6. Тюрко-германски съответствия.

Заключение.

Послеслов.

Тюркизъм е дума във всеки език, произлязла от тюркските езици, пряко или косвено. Определението „тюркски“ не се отнася за отделен език, а се приема цялото езиково семейство.

 За ясно разглеждане на таблиците кликайте върху тях, а после увеличете до оригиналния размер на снимката!

                                                                 Резюме

 Археологичните и генетичните трудове показаха миграциите, сливанията и заместването на населението в Западна Европа, където германският клон на индоевропейските езици заема сериозен дял. Лингвистичните разработки показаха, че германският клон носи значително количество неиндоевропейски субстрат. Английският език е на видно място сред езиците от германския клон. Източниците на германския субстрат остават дискусионни, бяха изследвани и отхвърлени многобройни кандидатури. С разбирането на данните от археологията и генетиката и въз основата на техните схождащи се твърдения, че до средата на I-вото хил. пр. н. е. тюркското (пратюркското) езиково поле е доминирало в цяла Евразия, като е достигало Атлантическия океан на единия си край и Тихия океан на другия бе формулирана концепцията, че неиндоевропейският субстрат в германския клон се корени в тюркската (пратюркската) езикова област. Основата за тази лингвистична концепция беше вече обоснована, тази концепция се явява необходимо следствие от положително доказаните миграционни потоци. Тя изследва тюрко-английските морфологични и лексикални съответствия, като намира съществени следи от собствено тюркски субстрат в английския език, потенциално надхвърлящи 30% от английските думи, използвани в ежедневната лексика. 63% от английските суфикси са от тюркски произход и остават морфологично активни при формирането на английските думи. Концепцията осветява значителната следа в тюрко-латино-английските съответствия и лингвистично потвърждава тезата, че пътят на Курганците около Средиземноморието през Пиренеите в континентална Европа е произвел културата на Камбановидните купи, предците на пра-келтите и пра-италиките.

Резултатите от изследването потвърждават археологичните и генетичните изводи, с примери от английски и латински езици дават значителна подкрепа с лингвистични данни в тяхна полза. Резултатите предлагат решения за нерешени досега въпроси, повдигат други въпроси относно съществуващите догми и проправят път за многопрофилни изследвания по поставените проблеми.

                                                                       Увод

     Forrer (1934
г.) издигнал наблюдението си, че германските езици имат неиндоевропейски произход, до равнището на научна дискусия. Проблемът останал спорен между различните и съперничещи си лингвистични мнения. Неочакван пробив дошъл от генетичните изследвания, които потвърдили почти пълното унищожаване на населението от „Стара Европа“ през III-то хил. пр. н. е. и замяната му с конните номади – Курганци, което отдавна е доказано от археологията. Населението от Старата Европа намерило убежище в Източна Европа, откъдето през II-ро хил. пр. н. е. потомците му мигрирали в Южна Централна Азия и през I-вото хил. пр. н. е. техните потомци се оттеглили назад в Западна Европа. Индоевропейската миграция от Източна Европа в Южната част на Централна Азия се отразява в намаления индоевропейски елемент при сравняване с германските езици (Prokosch, 1939 г.). Миграционните потоци, отбелязани от своеобразните археологични маркери, имат независимо потвърждение от генетиката; последствията от тях определят езиковата ситуация в Източна и Западна Европа в периода 5000 г. пр. н. е. - 1000 г. пр. н. е., те са послужили за субстрат на последващите миграции, предшестващи периода на Великото преселение на народите, както и по време на преселението от I-вото хил. пр. н. е. Генетиците спомогнаха да бъде изяснен феноменът на келтската миграция, те потвърдиха, че келтите са  пристигнали в Иберия от Северна Африка около 2800 г. пр. н. е. и проследиха миграционния им път по циркум-средиземноморския маршрут към Източна Европа VI-V-то хил. пр. н. е. Някои лингвистични елементи, общи за източноевропейските езици за указания период (VI-V хил. пр. н. е.), са преживели и циркум-средиземноморския, и сухопътния поток на придвижване на Курганците, като заедно с по-късните миграции и наречия те са сформирали германския субстрат, откриван днес като езикови архаизми.

Като потенциални донори на германския субстрат бяха предложени финските, уралските (Wiik, 2002), семитските (Vennemann, 2003), тирсенианските (Steinbauerr, 1999) езици, но заради епизодичния характер на езиковите успоредици никой от тях не получи признание. Остана оценката, дадена от S. Feist, че около една трета от протогерманските лексеми произлиза от неиндоевропейски субстрат, като германските езици са резултат от креолизация и пиджинизация на този субстрат заедно с по-късен адстрат. На основата на комбинирането на археологичните, езиковите и генетичните индикатори бе формулирана и обоснована концепцията, че субстратът в германските езици е бил или са били езиците от тюркското езиково семейство, мъжете от което носят хаплогрупа с маркер R1b и са се слели с местното население, сред което са отбелязани преобладаващите у мъжете хаплогрупи I и N. Хаплогрупа I се отъждествява с с коренните европейски популации, в частност на Балканите отпреди 2300 години!, а хаплогрупа N се прикрепя към северните евразийски фински популации. Хаплогрупата R1b се отъждествява с Курганните култури, отличаващи се с конно номадско стопанство, висока мобилност и високи военни способности.

 Схождащото се генетично датиране позволи да се проследят генетичните маркери във времето и пространството и да бъдат определени техните миграции и срокове на разпространение. Според Кльосов (2010 г.) „Съвременните уйгури, казахи, башкири и някои други народи от Сибир, Централна Азия и Приуралието водят началото си от древния род R1b1 и съхраняват тази хаплогрупа вече 16 000 години. „Тюркоезичната“ хаплогрупа R1b се е придвижвала от Южен Сибир, където се е образувала преди 16 000 години, през териториите на Средноволжката, Самарската, Хвалинската (средното течение на Волга) и Древноямната (Курганската) култури и културно-исторически общности (преди 6 до 8 и повече хиляди години; общият прародител на етническите руси от хаплогрупа R1b1 е живял преди 6775± 830 години), Северен Казахстан (Ботайската култура, фиксирана от археолозите отпреди 5100-5700 години, а много по-древна в действителност), преминала през Кавказ в Анатолия (преди 6000 ± 800 години според датирането на хаплотиповете на съвременните кавказци с хаплогрупа R1b1b2) и през Близкия Изток (Ливан, преди 5300+/-700 години; древни предци на съвременните евреи, преди 5150+/-620 години) и Северна Африка (берберите с хаплогрупа R1b, преди 3875+/-670 години) и по-нататък към Британските острови (в Ирландия, преди 3800+/-380 и 3350+/-360 г. с две различни популации), към континентална Европа (Фландрия, преди 4150+/-500 години, Швеция преди 4225+/-520 години). Пътят в континентална Европа през Пиренеите е пътят на времето и културата на Камбановидните купи, предците на пракелтите и праиталиките“.

Съгласно археологичните свидетелства, систематизирани от Мария Гимбутас (M. Gimbutas, 1994), Европа е преживяла три големи сухопътни вълни на миграции на Курганците, някои от тях са повторни миграции в същите области. Датирането на Курганските миграции, изчислено от археолозите с помощта на радиовъглероден анализ, се съгласува с генетичните датировки: първа вълна 4400-4300 г. пр. н. е., втора вълна около 3500 г. пр. н. е. или малко по-късно, трета вълна малко след 3000 г. пр. н. е.; циркум-средиземноморската Келтска вълна достигнала Европа по независим път около 2800 г. пр. н. е. Тя остава археологично неизследвана по пътя си. Разумно е да очакваме, че вълните на преселване, разделени от хилядолетия и състоящи се от лингвистично различни племена от същото езиково семейство, придвижващи се с различните си съюзници, се отличават съответно със специфичните си миграционни пътища, с тяхната дължина и са донесли на новите територии своите различни наречия. Макар и да са принадлежали към един и същ историко-културен комплекс на Курганното номадско коневъдство, технологиите, притежавани от тях, са различни, като започнем с неолита и завършим с епохата на металите.

 Концептуална карта на движението на Курганските вълни на запад с датирани генетични маркери-стрелки.

                              (под-основа R.R.Sokal et al. 1992 и M. Gimbutas 1994)

image

   Тази детайлна картина подтикна линвистичните изследвания. За изминалото столетие всичко, лежащо на повърхността, беше щателно изучено и отхвърлено, настъпи време за поглед извън догмите от миналия век. Понастоящем на английския език приписват около 800 тюркски културни заемки, основно от средновековен османски и кипчакски произход (Биккинин, 1998 г.), 250 от тях могат да се намерят в обикновените английски речници и те са изброени в „Списък на английските думи от тюркски произход“ в Уикипедия. Според концепцията за тюркския субстрат далеч по-дълбок езиков пласт е образувал субстратния слой в германските езици, в това число и в английския.

Английският език съдържа 500 000 думи, събрани от всички мислими езици; около 30% от лексиката му се извежда от германския, келтския и субстратния пластове; уникалните думи, общи за английския и отделните германски езици служат като индикатор за оцветяването на сместа: 120 англо-фригийски думи срещу 40 фригийско-скандинавски думи. Така например уникалната дума sin (грях) е дошла от тюркски език изключително през фригийския. Субстратът от тюркски произход може да съдържа само няколкостотин думи, но те са сред най-важните: I, do, this, my, make, talk, eat, write, tell, kill, earth, time, day, dawn, body (аз, правя, това, мой, майсторя, говоря, ям, пиша, разказвам, убивам, земя, време, ден, разсъмване, тяло) и малки афикси, които правят английския език английски. G. Doerfer класифицира тези думи като „надеждно основни“, необходими за субстратната концепция. До ден-днешен мнозинството тюркски думи срещат празния поглед на етимолозите, те се появяват от нищото в записаната през късното средновековие „народна реч“, каквато те по същество се явяват, речта на английския народ, слабо подложена на латинско влияние. Удивително е, че някои от тези прости думи резонират в китайския език, което демонстрира тяхното разпространение от единия край на Евразия до другия, което е било реално по силите само на конните номади-курганци. Тази обща нишка някога е породила предложението за единно сино-кавказко суперсемейство. Ние не знаем названията на номадите-курганци преди 2200 г. пр. н. е. Някои имена са познати от асирийските глинени плочици от около 2200 г. пр. н. е.: Guties, Turuks, Komans, Kangars (Гутии, Туруки, Кумани, Кангари); към 1600 г. пр. н. е. в Китай ги наричат Жуни, Ронги и Жузи, Чжоу; около 800 г. пр. н. е. в Причерноморието и Мала Азия те биват наречени кимери и скити; около 200 г. пр. н. е. на север от Китай те се наричат Хуни, Жуни, Тохари (Юечжи), Усуни, Сака, Кангари и Теле, а в 200 - 400 г. от новата ера те се наричат Хуни на Запад, в Индия и Източна Евразия, Кангари и Усуни в Централна Азия. След това номадите продължили да се носят по Евразия и да строят кургани за своите покойници още 1000 години, почти до наше време.


image

                                                        Обзор

      Английските субстратни думи от тюркски произход са разхвърляни в многобройни трудове с основно нелингвистичен характер и нямат пряко отношение към темите на тези трудове. Някои от тях са взети от лингвистичната работа на G. Shuke (2010), която сравнява тюркската субстратна лексика в латвийски и руски език и неволно посочва многобройни английски сходства с тюркската субстратна лексика в латвийския и руския езици. Много християнски термини с тюркски произход са анализирани в работата на Ю. Н. Дроздов (2011 г.). Древнотюркският речник (ДТС, Москва, 1969 г.), макар и стъпил на основата на източните  тюркски езици, включва много думи от тюрко-английската субстратна лексика, като посочва и думи, от които са открити само производни или форми, чиито корени се виждат след отстраняване на словообразувателните суфикси. За разлика от индоевропейските езици в тюркските корените не се променят. Като правило романтичните индоевропейски несъществували реконструкции оставят блудкав привкус; малкото предлагани индоевропейски корени преднамерено се изпускат. Масата документирани тюркски субстратни думи в английския език спокойно може се крепи на собствените си нозе без каквито и да било измислени реконструирани коренови форми.

Ролята на тюркския субстрат в английската реч може да бъде оценена с помощта на измерване честотата на употреба на думите, както например в https://en.wiktionary.org/wiki/Wiktionary:Frequency_lists/TV/2006/1-1000.

 В това изследване с установяване на честотата на използване на 2000 думи и списъка с 450 субстратни думи се установява съвпадение на 129 често употребявани думи, което дава сумарно 26,9%. Тестовите резултати показват, че след прибавянето на още 3,1% честота на употреба за останалите 300 несъвпадащи думи можем да допуснем, че около 30% от ежедневната английска лексика са запазени или обосновани върху речникова база, възникнала в тюркското езиково семейство. Малкото на брой думи дават толкова голяма част от езика, защото се използват постоянно и без тях английският език нямаше да бъде английски. Като отчитаме обема на текстовете, използвани за честотните списъци, в дадения случай 26 376 342 думи, резултатите са достатъчно точни статистически и попадат в същата зона при всеки подобен тест дори и някои съответствия да бъдат дисквалифицирани. Тъй като западнотюркските езици са незначително представени, само в някои случайни цитати по класически автори и не разполагат с речници и текстове, съпоставими по мащаб с Древнотюркския речник, освен това много древни езици са класифицирани условно или по различни причини невярно, то можем смело да твърдим, че огромна част от западнотюркската лексика е недостъпна за сравнения и значителна част от тюркската субстратна лексика остава неизследвана, като нейните английски съответствия продължават да са или с „неизвестен произход“, или биват съмнително етимологизирани.

Таблица 1. Измерване честотата на употреба за тюрко-английските съответствия.

Правописът е коригиран за фонетична яснота. Запазени са ɣ, ŋ, and x = kh. Колонката „рейтинг“ отразява последователното относително положения спрямо честотата (frequency).

image

Съгласно изчисленията по списъка на Сводеш от 207 думи базовият речников запас в английския език съдържа 113 или 55% индоевропейски корена, още 31 думи или 15% имат съмнителен индоевропейски произход, 63 думи или 30% са безусловно неиндоевропейски и заедно съмнителните и очевидно неиндоевропейските думи стават 94 на брой, или 45% от “Appendix:Proto-Indo-European Swadesh list” в Уикипедия. Голямата доза неиндоевропейска съставка дава готови кандидати сред статистически достоверните субстратни възможности. За проверка тези „надеждно основни думи“ заедно с останалите предложения трябва да преминат процедура на подробно тестване, каквато предложи G. Doerfer (1981). Пресметнато е, че английската лексика е на 70% романска, останалата е германска, келтска и неизвестна. В базовия речников запас обаче, от 2000 думи, да кажем, романските заемат далеч по-скромно място, намаляват, ако ограничим броя на думите до хиляда и стават незначително количество по честота на използване в ежедневния лексикон. Показаният по-горе честотен тест изтъква, че едва 6,5% или 129 думи от 2000 базови лексикални единици носят непропорционалната тежест на 26,9% от честотата на използване, което дава значителен дял в ежедневната им употреба за сметка на романския компонент, като остава достатъчно място за доисторическите германски и келтски северноевропейски езици.

Сравняването на лексикалните запаси и опитите да се доберем до предисторическото нивo са наситени с прекалено много бял шум. Лингвистиката разработи системи за проверка и балансиране при филтрирането на шума. Компютърната грамотност внесе математически методи в линвистиката, недолюбвани от старите езикови школи. За количествен анализ при установяване на родството в лексиката се използва методът на Сводеш, който е еднакво приложим към романтичното Генеалогично дърво и към Вълновия модел; G. Doerfer (1981) формулира разумни критерии за установяване на родството, а М. Rosenfelder (2002) предложи начин за оценка на статистически случайните сходства. Тези критерии не са приложими в морфологията, но с ясна последователност при употребата и сходството във функциите е трудно да се отрича морфологичната приемственост между тюркската aɣrпьt, английската aggravate и латинската aggravare или тюркската baiyar, руската boyar, (бояр) и индийската каста Вoyar. Справедливостта изисква да кажем, че на всяка етимологизирана дума следва да присвоим фактор на достоверност или увереност, в същата степен приложим към предложените индоевропейски и неиндоевропейски етимологии. Такъв фактор би позволил сравняването на алтернативните етимологии и би позволил краен разчет на вероятност на предлаганите етимологии за всеки набор от думи.

Няколко примера с пълни фрази илюстрират концепцията. Арсеналът от около 500 думи в настоящето изследване, съставящ статистически 30% от ежедневната лексика, позволява съставянето на много и различни фрази, където английският текст, съпоставен с тюркския, показва силна прилика, независимо от несъвместимите синтаксиси и несравнимите морфологии. Тези илюстрации са всекидневни фрази, показани на тюркски, английски и славянски език (руски), като са подредени според съвременния тюркски синтаксис.

 

image

След подреждане на думите една след друга английско-тюрко-славянските съответствия изглеждат по следния начин. Няколко думи, подчертани с дебел шрифт, нямат преки съответствия. Квадратните скоби отбелязват думите, изградени с аглутинативна морфология, кръглите скоби отбелязват афикси и синоними. Експериментите с другите германски езици вероятно ще покажат сходни резултати.

image

 

Кръстосаното сравнение на славянски, балтийски и английски тюркизми помага да намерим в английския език по-трудно забележимите тюркизми. Датировката е проблемна, не е точно обвързана с археологичните находки от известните исторически събития, потвърдени от датирането на генетичните алели.

Song from Israel claiming we are all Bulgarians. Thoughts? : AskBalkans (reddit.com)

 








Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043448
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031