Намерих две статии, за мен те са изключително интересни. Пускам превод на първата, снимките взимам от оригинала на статията.

                  Тайна двух Солнц - 17 Декабря 2021 - Невероятно (neveroyatno.info)

    Тези от нас, които умеят да мислят, ще разберат веднага какво точно виждат.
    На "избраните", които чакат Христос да слезе и да ги спаси, обещавам във втората част от статията да им се изясни съвсем добре какво ще ги накара да полетят към небето. Предупреждавам, че не е това, на което от толкова време разчитат.
     Остава да се надяваме, че няма да се случи скоро. Мисля, че такъв вид катаклизъм би могъл да обясни превъзходно някои сеизмични катастрофи, които е преживяла и вероятно отново ще преживее планетата Земя.
     По-добро обяснение не успях да намеря вече десетилетия. И така:


     В преданията, митовете и легендите на древните народи са запазени многобройни препратки към катастрофата, настъпила във незапомнени времена, която е причинена от преминаването на "второто слънце" близо до Земята. Въз основа на различни сведения уверено може да се твърди, че в слънчевата ни система има масивно небесно тяло, което се движи около Слънцето в удължена и наклонена орбита до равнината на еклиптиката с период на обикаляне от 3 - 4 хиляди години.

   Според древните митове и легенди този необичаен обект е минал близо до планетата ни 4 пъти, причинявайки ужасни катаклизми на Земята. Древните народи наричали този мистериозен обект с различни имена: Тифон, Горгона Медуза, Сет, Апоп, Червенокос дракон, Хумбаба, Огнен Змей, Хуракан, Мату, Гаруда, Тиамат, Змей-Дъга и т. н.

   В момента обектът, приближаващ нашата планета, погрешно е наричан планетата Нибиру, която преди това се е намирала между орбитите на Марс и Юпитер, а в далечното минало е разрушена от гравитацията на неутронна звезда от клас "витло". Може би този небесен обект е преходният етап на неутронна звезда клас витло към георотатор.

     Старите неутронни звезди от клас "витло" или георотатор (да не се бъркат с пулсарите) са много трудни за фиксиране, тъй като не излъчват електромагнитни вълни в радио- и рентгеновата гама, както и в оптичния обхват. Възможно е да се открие такъв обект само в инфрачервената гама на електромагнитните вълни. Звездата може да свети във видимия диапазон по време на акреция (захващане на материята към повърхността й).

     В процеса на еволюция пулсарът се трансформира в неутронна звезда от клас "витло", след това в георотатор. Масата на такива древни звезди се намалява от емисията на неутрони от повърхността им. Тъй като масата на неутронната звезда намалява, така намалява и налягането на породения неутронен "газ". Звездата се удържа от разпад от гравитацията и магнитните моменти на самите неутрони. Няма ограничения за минималната маса на неутронна звезда. С течение на времето неутронната звезда се изпарява напълно. Вероятно масата на звездата е 8 пъти по-голяма от масата на Земята. Радиус - 400 метра.

      Според множество информация, съдържаща се в древните легенди и легенди, това масивно тяло е придружено от 11 спътника (фрагменти от астероиди, уловени от звездата по време на преминаването й през Слънчевата система) и обширна газ-прахова струя. Цветът на обекта е тъмночервен. С акреция (утаяване на материята на повърхността му) и отделянето на кинетична енергия цветът й се променя на червен или бял.

                          Нибиру е нищо в сравнение с това, което очаква всички ни.



Черна звезда (в акреция). Рисунка от Ацтекския астрономически кодекс Борджия.

      В планините на Санта Барбара, Санта Сузана, Сан Емидио (Калифорния) има многобройни наскални рисунки, изобразяващи небесно тяло с извити лъчи, от които Кембъл Грант прави копия и публикува в списание "Естествена история" - номер 6 (194). На картината, където има изображение на Слънцето с директни лъчи, можете да видите четири различни обекта. Очевидно древният художник е издълбал изображения на неутронна звезда по скалите в различни моменти от приближаването й към Земята.
В горния десен ъгъл на картината тя има максимален видим размер. Неизвестен гений от каменната епоха дори е нарисувал под формата на точки траекторията на преминаването на звездата близо до Слънцето, в резултат на което под влияние на гравитацията на нашето светило тя е променила посоката си и се е случило изхвърляне на материята от повърхността на неутронната звезда, което под формата на огромен змиевиден протуберанс може да се види в горния ляв ъгъл на скалната живопис.

                                Снето копие от наскална рисунка. Калифорния.

     Наскална рисунка от Аржентина. Две слънца в небето. Връзката между светилата е захващането на вещество от Слънцето към неутронната звезда.

                   Две слънца в небето. Рисунка от епохата на мезолита.

                              Две слънца. Петроглиф от САЩ.

     В района на древната астрономическа обсерватория край планината Севсар (Армения) има любопитна пиктограма, която изобразява траекторията на преминаването на звездата край Слънцето. С приближаването си към светилото ни обектът е променял формата си, посоката на движение, цвета и светимостта. Ако разгледаме траекторията на движението на звездата обратно на часовниковата стрелка, както е посочено от ръката в долната част на пещерната картина, то в началото обектът е изглеждал като въртящ се кръст. След това като кръст в кръг. Изобразена е и звездата със своите 11 спътници. С приближаването на това небесно тяло към Слънцето е имало изхвърляне на материя от неутронната звезда в посока към него. Това явление изглежда като протуберанс във формата на навил се дракон. Под влияние на гравитацията на Слънцето са се активирали процесите на отделяне на енергия от повърхността на неутронната звезда и цветът й станал бял. Извиващите се линии от лявата страна на пиктограмата са вероятно газо-прахови облаци в Слънчевата система, образувани в резултат на тази ужасна небесна "битка".

     Петроглиф в древната астрономическа обсерватоия край планината Севсар. Армения. Квартал Мартуни. Рисуване от Мартиросян А. А. Израелец А. Р.

     Има много скални картини, петроглифи и релефи с образи на второто слънце до нашето светило.

     Петроглиф от Невада. Слънце и Звезда. Мостът между светилата е поток на материята на звездата към Слънцето.

         Наскална рисунка. Преминаването на звезда близо до Слънцето.

         Петроглиф. Аризона (САЩ). Звездата и Слънцето в антропоморфна форма.

         Преминаването на звезда близо до Слънцето. Петроглиф, Англия.

                          Две слънца. Петроглиф от Невада.

                                       Две Слънца, наскална рисунка от Австралия.

      Неутронната звезда, която древните гърци наричали Тифон (син на Тартар), което на гръцки означава "светлина, но вече загасена, мъждукаща", е посещавала нашата Слънчева система многократно. Първата нейна поява е забелязана в съзвездието Козирог. Лидус, цитиран от много гръцки автори, споменава кометата Тифон, като описва движението на осветената от Слънцето топка: "Движението й беше бавно и тя премина близо до Слънцето. Цветът и беше не ослепително, а кървавочервен... и донесе унищожение, като се издигаше и спускаше."
 

                         Египетски документи от епохата на фараона Сети разказват:

"Въртяща се звезда, която разпръсва пламъците на пожара ... пламъкът на пожара е в нейната буря."

     Плиний в "Естествена история" съобщава за същото събитие: "Ужасяващата комета видяха от народите на Етиопия и Египет, на които Тифон, царят на онези времена, даде името си; имаше ужасяващ вид и се извиваше като змия, а гледката беше много страшна. Не беше звезда, а по-скоро можеше да се нарече огнена топка". Най-подробната информация за появата на Тифон близо до Земята е достъпна у Нон Панополитански: http://isi-2025.blogspot.com/

                               Триглав Тифон. Варовик. Музей на Акропола. Атина.

     Има многобройни антропоморфни образи на Тифон сред най-различни народи по света. Характерен детайл от тези рисунки е дългият изплезен език.

                         Тифон. Етруски антефикс. Теракота. Музей Вила Джулия. Рим.




                                         Медуза (Медуза) Горгона. Гърция.

                                        Хуракан. "Божество на индианците майя".

         Ацтекският Тифон. Това изображение често се бърка с календара на маите.

 

     Библейските източници описват Левиатан, или Тифон (което означава "да се навия" или "да се извивам" на иврит) като чудовищен змей-дракон, способна да възври целия океан. Най-подробното описание на Левиатан е в Книгата на Йов:

"... няма никой толкова смел, че да го безпокои..., кръгът на зъбите му е ужас; кихането му разкрива светлина; очите му са като миглите на зората; пламъци излизат от устата му, изскачат огнени искри; дим излиза от ноздрите му, сякаш от врящо гърне или казан. Дъхът му загрява въглищата и от устата му излизат пламъци; той вари бездната като казан, и превръща морето в кипящ мехлем; оставя след себе си светеща пътека; бездната изглежда сива. Няма подобен нему на земята; той е създаден безстрашен; той гледа смело на всичко високо; той е цар над всички синове на гордостта (41:2–26)."

     В различни региони на земното кълбо са открити множество скални картини, изобразяващи "небесната битка", настъпила в Слънчевата система - в Калифорния, Британска Гвиана, Китай, Древна Русия.
     В древните руски легенди и вярвания неутронната звезда е сравнена с намотана черна заплетена рошава прежда. От онези времена са запазени гатанките, в които този обект се нарича "мотовило-косовайло" или "шило-мотовило":

        Мотовило-косовило по небето вървяло, всички уплашило. Шило-мотовило под небесата идело, по нишката говорело (отговорът е Змей).

     Руските амулети са серпентини с изображения на звезда в режим на акреция.

 

     Въз основа на теоретични модели на неутронни звезди се смята, че когато материята, уловена от нея, падне върху повърхността на звездата, възниква сложна картина на вихрови движения поради взаимодействието на магнитните полета, гравитационното привличане и кинетичната енергия на инцидентно падналото вещество. Материята ще се приближи до звездата по голямо разнообразие от траектории, образувайки всички видове бримки и спирални изяви. Това са така наречените режими "витло" и "изтласкване".
В митовете, легендите и приказките за много народи има чести препратки към пламтящи змии и дракони. В древните руски магии има много точно описание на неутронната звезда:

     Заклевам змията облакообразната, огневидната, косматата, дърветата изриваща, черна като гарван, сляпата змия (помрачаваща светлината), черната, стреловидната, триглавата, ядяща жени, морска ехидна ...

     В руския фолклор има и други описания на това небесно тяло:

... тя се върти като мелница и ... цялата вселена се вижда от нея – всички страни и земи като на длан ... повръща цели планини... бълва вода от устата си, като река... пролива змийската си кръв върху мократа земя...

     С акрецията (утаяването) на заловената материя на повърхността на звездата температурата на повърхността й ще се увеличи рязко - до милиони и десетки милиони градуса. При такива температури звездата трябва да излъчва вълни в рентгеновия диапазон с квантова енергия от 1-10 keV. Гръцката митология многократно описва смъртоносния поглед на Горгона Медуза, който превръща всички живи същества в камък. Може би това е рентгеново или гама-лъчение от неутронна звезда. Има споменавания за подобно явление в легендите на други народи. Например руски ръкопис от Петнадесети век казва:

     Дъна на мълния подобни по скорост има и във всичко навлиза, и горе, и долу, и във вените, и в крайниците, и в костите.

     Има много изображения на необичайната звезда, причинила ужасни катаклизми на планетата ни.

                         Звездата на скитите с главите на дракони.

Други образи на звездата. Свастиката е неутронна звезда клас витло:


                                 Фибула, Англия.

                                Горгонион: изображение на гръцки щит.

                                                     Слънцето на мъртвите. Дагестан.

                                          Кръстът-Слънце. Шумер.

     Второто слънце в звездното небе. Планинска Щория. Алтай. Наскална рисунка



     Гето-дакийски артефакт. Звездата и короната й на фона на звездното небе.

     Кръст-звезда (видът на звездата преди да се приближи до Слънцето) на фона на съзвездията - Голямата мечка и съзвездието Козирог. По-долу са планините и животните.

     Неутронна звезда (точка в кръг) и короната й на фона на звездно небе. Прерисувано от пещерна картина. Южна Африка (Африка). Изображенията на човешки тела без глави може би символизират смъртта на много хора по време на приближаването на звездата към нашата планета.

     Очаквайте продължението. Ако някой вече се е почувствал зле, то се извинявам и отивам да подготвя втората част...
                          От нея ще му стане още по-зле.

 

Тези неща не ме впечатляват... Чел съм разни митологии, а също и "Фолклорът в Стария завет" на Фрейзър...
Рисунките може да се тълкуват по различни начини...

Изчакай втората част :).

"Вероятно масата на звездата е 8 пъти по-голяма от масата на Земята. Радиус - 400 метра."
нема у вселената такъв космически фас, още по-малко неутронен
представя ли си тоя автор изоПще, какво би направило космическо тяло,
с маса на неутронна звезда, в петаче като нашата Слънчева система
Слава богу, сичко в небето си е на място, откак существува человечетво
и преди..
щото у геоложката история на Земята, йероглифите са у скалите..

точно, Нибиру, за Второто Слънце...
Тя е Планената, която, кръстосва, или..
пресича Еклиптиката нашата, Земна орбита, веднъж на 12 500г..

трябва да почетеш и мадам Блаватскоя, Тайната доктрина..
тя, пише за Космогонията и Тайното Окултно Учение...
Хитлер, също, създава такъв Окултен кръг, които преследват
тази...Хипотеза, да го кажем...)

ЧНГ, 2022 дано, ни донесе, здраве, късмет,любов, и по добри, промени!


Нибиру е нищо в сравнение с това, което очаква всички ни.

https://isi-2025.blogspot.com/2012/11/blog-post_16.html

в подкрепа на изложеното в двете статии
и ако някой от нас има друго обяснение, то бих се радвал много да го поднесе?

Тифон утепал мамутите и пажелел чувеците
прочетох по диагонал натагъдък наивното творение
туй някой Безистен или Радостина са го писали
апропо, миграцията на магнитното поле е обективен
и диагностичен фактор, нямащ нищо общо с чудеса
освен кубичните, всички други минерали са анизотропни
и при кристализация се ориентират по магнитното поле в момента
"орогенезата" при Ниагара за нула време, подобна величайша
глупост даже не ми се коментира
и сичката глупотЕвина..

например?
Освен това знаем, че не е бил само един.
Как така гордостта на човешката цивилизация - Шумер - отива на кино от раз?
Каква сила би издигнала водата над планините?
Писах преди време за чавчувените. Как така бягат от вряща вода на север със салове от гигантски дървета, завързани с човешки коси едно за друго?
Какво би направило от някогашната високоразвита индийска цивилизация (ако човек започне да чете Ведите, му се стъжва; нали те питах що е вимана) днешната безумно изостанала в техническо отношение преди XX век Индия?

Бих искал да чуя твоето мнение. Освен това обръщане на полюсите може да стане и ФИЗИКОГЕОГРАФСКИ, не просто да си сменят местата на компаса. Пумпалът го прави, докато на Земята й пречи Луната, стабилизира я.

Мамутите ли? В стомасите им е намирана несмляна трева, а някои от тях са замръзнали толкова бързо, че са опитвали да ядат месото им.
Това става за минути, не за дни или месеци.

Може пък и да ти помогне,да си сверяваш часовника...
Нибиру или както го наричат...много отдавна се наблюдава с просто око,почти залепнала за слънцето напоследък....имам и доста ,,любителски"снимки...Смяната на полюсите вече се усеща...

Тези неща не стават от РАЗ!... Обяснявам си Потопа като ЕСТЕСТВЕНО явление, резултат от мощни земетресения... Земетресенията са също естествени, природни явления...

С огромен интерес прочетох статията. Не разбрах кой е авторът, но тя звучи много като достоверно обяснение на показаните древни рисунки. Едва ли името на тази звезда е е Медуза, Горгона и т.н., защото горгоните ( и Медуза вкл. )

А също и Трифон.Но при Трифон има някои елементи в описанието, които съвпадат, макар че битката на Зевс с Трифон се води на земята, а не в небесата. Най-много общи неща виждам с едно описание на катастрофа на Земята и предизвикали потоп, у Ернст Мулдашев, което той предава по книгите на тибетските мъдреци.
Наистина впечатляващо. Чакам продължението.

за обърканите изречения, но не виждам нищо в полето за коментари, освен едно огромен черен правоъгълник. Знаеш за какво става дума.

Многократно писаха, че идва насам, някъде от 2010-та година е заидвала. Имаше снимки, схеми, страхове, на всеки 3500 години и т. н.
Засега остава в сферата на предположенията.

безспорно земетресенията предизвикват потопи. Но, да завали от небето 30 дни и 30 нощи :) мисля, че трябва да търсим другаде причината.

малко по-нов компютър?

Напълно възможно е да вали 30 денонощия! Защо не?... :)

"Нибиру е хипотетична планета джудже, за чието съществуване се застъпват автори, правещи собствени, непризнати от науката интерпретации на текстове от шумерската митология.

Нибиру се появява за първи път в книгите на Закария Ситчин, който прави собствени интерпретации на шумерски клинописни таблици, като претендира, че той единствен разбира правилно тези таблици.[1] В годините след излизането на книгите му, тази идея предизвиква вълнения в средите на уфолозите, поддръжници на палеоконтакта и др. Тълкуванията му са считани за лъженаучни в академичните среди.[2][3] Отхвърлените от научната общност интерпретации на Ситчин се състоят в това шумерските космогонични митове да не се приемат за плод на фантазията, а за исторически и научни текстове. В частност, в мита за Енума Елиш, имената на божествата са заменени с имена на предполагаемите планети.[1] Резултатът от това е разказ за извънземни от планетата Нибиру, които били създали човешкия вид[4] чрез генетично манипулиране на женски маймуни.[1] Нибиру обикаляла около Слънцето с период от 3600 години, а някои смятат че и през 12 000 години. Всяко следващо нейно преминаване покрай Земята било свързано с катаклизми."

нямах предвид дъждовния сезон в тропиците :).
Тая вечер очаквай продължението.
Валял е огън заедно с вода. Ще видиш сам:).

Здравей, Добродане. Кой ли е този мистериозен обект, наричан" Второ Слънце' Според мен не е хипотетичната планета Нибиру, която обикаля около Земята за много дълъг период. За две Луни съм чел повече, отколкото за две Слънца. Може би е бил обект, изобразяван от древните народи, като божество. В митологията има сходства сред народи, които не са имали контакт помежду си и дори не са знаели заимно за съществувамнето си. Виждал съм в справочниците снимки с две слънца, разположени на близко разстояние. Прочетох и продължението, но избрах тук зда коментирам.
Поздрави!