Булгарите и Българите

                               Проф. д-р Пламен С. Цветков

                                 Нов Български университет

 

                            Турци, Славяни и произход на Българите

                  Тюрки

Том 1, стр. 562-567, Анкара, 2002, ISBN 975-6782-55-2, 975-6782-56-0

                            Увод към статията

 

     Терминология: в процеса на преписване на историята руските и българските учени, както и работещите в областта бяха принудени да измислят подходящи термини за плетеницата, която е напълно неразбираема за другите. Така Булгарите бяха преименувани на Прото-Българи, което означава просто, че тюркските Булгари са тюрки, но това не се обсъжда, може би пък те няма да се досетят. Съвременните дунавски българи са наречени българи или болгаре. Така е изведена разликата между тюркоезичните булгари и славянските българи. Д-р Пламен Цветков използва общоприетите номенклатурни норми, но тъй като етнонимът прото-българи няма смисъл, той ги нарича с реалния термин - булгар, подобно на Велика България, която не е известно да е преименувана във Велика Прото-България.

     Същността на статията е, че Булгарите са били и остават и сега Булгари, народ с древна и богата история. Резултатите от анализа на тази история по отношение на булгарския народ могат да бъдат приложени и към други "славянски" народи, в частност към хърватите и босненците, които са пряко свързани с историята на тюркските народи. Хърватите имат връзки с печенежкото (баджанаци, Бесеньо) племе Харабой (Charaboi), а босненците - с печенегите. Този анализ несъмнено е приложим спрямо Русь и Руската държава. Балто-славянската концепция за произхода на славяните трябва да бъде изследвана без предубеждения.

     Бележките и поясненията, добавени към авторовия текст, ще поставяме в отделни абзаци. В превода ще се постарая да уточнявам за коя част от българите става дума.

                                            Проф. д-р Пламен С. Цветков

                                  Турците, Славяните и произхода на Българите

 

         Мнозинството от учените приемат като аксиома, че Българите, споменати в китайските, византийските, арабските и западноевропейските източници между I и X век от н. е. имат съвсем малко общо с днешните българи в Балканска или Дунавска България. Дори широко известните речници като речника Рандъм Хаус от Уебстърския колеж определят булгарите като "тюркски народ, който създал държава в южната част на Балканския полуостров в края на VII век от н. е." и който "около 900-тната година бил в значителна степен асимилиран от местното славянско население. Между другото българи според същия този речник са жителите на България или родените в нея, които говорят на "южнославянски език".

      Както изглежда, всичко показва, че дълбоките корени на мита за славянския произход на дунавските българи е мотивиран най-вече, ако не изцяло, по политически съображения. До 1601 г., когато рагузецът Мавро Орбини публикувал своята книга "Царството на славяните", практически всички правели ясно разграничение между българите и славяните. В желанието си да види възникването на голяма и единна Славянска империя, Мавро Орбини придал славянски произход на редица определено неславянски народи като готите, хазарите и дори етруските. Съвсем естествено българите също били включени в славянското семейство, но в тази връзка следва да отбележим, че Орбини е отричал съществуването на отделни славянски националности и смятал, че руси, поляци, чехи, словаци, хървати и сърби са просто "племена" от един и същ народ.

     На един по-късен етап представата за славянския произход на румънците и българите получила активна подкрепа от страна на Русия по простата причина, че тези две страни лежат на пътя на експанзията на Русия към Константинопол и проливите.

     През 1769 г. манифестът на руската императрица Екатерина II (1762-1796 г.) утвърдил, че от Русия на Балканите са дошли "славяните" от Молдова, Влахия, Черна гора, България, Босна и Херцеговина и Албания. Затова те били длъжни да въстанат против турците в подкрепа на руските войски, които аха-аха и да нападнат Османската империя.

     В търсене на чуждестранна подкрепа срещу османското владичество много български национални лидери се оказали твърде възприемчиви към пропагандата на руския панславизъм. Дори бащата на Българското национално възраждане Паисий от Хилендар, който никак не обичал русите и сърбите, с готовност приел теорията на Орбини за славянския произход на българите. В действителност отецът е мечтаел за възстановяване на древното Българско царство и не можело и дума да става за възможното родство с турците. По тази причина той умишлено изкривил популярната за времето си легенда, в съответствие с която Булгарите били роднини и на славяните, и на русите, и на турците; в своята "История Славянобългарска" Паисий просто пропуснал родствената връзка с турците.

     До 1601 г. всички писмени източници правят ясна разлика между българите и славяните, които се смятат за съвършено чужди един на друг, често и враждебно настроени. Например в края на XI век български автор е видимо убеден, че българите са просто "трета част от Куманите". В очите му единствената разлика между българи и кумани е тази, че българите са християни, а куманите още били езичници.

 

 !Въпросът за езиковата разлика между Куманите и Кипчаците още няма отговор. Най-конкретизиращото определение е това, че Куманите се отличават от Кипчаците етнически, като се оставя място за по-нататъшни изследвания.!

      Дори през XIII-XIV век, когато разликите между отделните славянски народи вече били значителни, чуждестранните наблюдатели отбелязват по подобаващ начин, че славяните нямат пряко отношение нито към българите, нито към власите.

     Венецианецът Андреа Дандоло пише за Данария (Dahnaria) като за страна на южните славяни, като в същото време България е страната на българите, а Влахия - страната на власите, макар по това време да не е имало нито една южнославянска, българска или влашка държава. Сърбите били разделени на няколко княжества, а хърватите били под унгарско управление. На свой ред българите живеели в най-малко десет различни кралства и княжества, като са съществували не по-малко от две румънски или влашки държави.

     Учените често се опират на фрази като "славяни или българи", "славяните от България" или "славяните, наречени българи", които се намират в различни първоизточници като свидетелство за славянския характер на българите. Смисълът обаче е съвсем ясен: хората, споменавани в тези източници, не са били българи, а славяни, наричани българи затова, защото са прекарали известно време под българско управление или са емигрирали от България. Както посочва Имре Боба, славяните от Панония, Горна Мезия и Карпатските предпланини често са наричани "Sclawi ex Bulgariae" (Славяни, бивши българи), тъй като през IX и X век тези райони влизали в състава на Българската Империя.

     Теорията за славянския произход на съвременните Балкански българи не се потвърждава и от археологичните данни. Имаше много опити да се намери в трите исторически провинции Мизия, Тракия и Македония поне някаква славянска керамика, славянски селища или отделни жилища, но и досега резултатите са крайно съмнителни. Някои учени избързаха да обявят, че примитивната непрофесионално изработена керамика, намерена в много Балкански местности, се явява славянски продукт. Такава керамика обаче е характерна също и за древните траки и румънските археолози очевидно са прави в убеждението си, че тази керамика се отнася към местната култура Дриду.

     В действителност не е възможно да се съди за етносната принадлежност по непрофесионално изработената керамика, защото тя се явява не повече от местен стопански продукт на доста примитивна технология. Това съвсем не е валидно за професионалното грънчарство и в тази връзка професионално изработената керамика, намерена в земите на днешните България и Македония, е безусловно сходна, ако не и еднаква с откритите професионално изработвани изделия от Волжка България. Още повече, архитектурата на средновековните градове като Плиска и Преслав няма нищо общо със славянската, я е свързана с архитектурата на градовете, чийто руини лежат основно в земите, населявани някога от българите или булгарите по дългия им път от Азия към Европа.

      На практика нито един човешки череп или скелет, намерени в България или Македония не носи каквито и да било славянски черти. Същото се отнася и за съвременните българи, които според повечето експерти се отнасят към местната средиземноморска раса и се отличават от останалите южноевропейци, но са идентични с расовите особености на средновековна България. От друга страна южноевропейският расов тип напълно отсъства при източните и западните славяни. Черепите, открити в средновековните славянски погребения, не носят никакви южноевропейски елементи.

     Южните славяни и по-точно сърбите и хърватите на свой ред принадлежат към така наречения Динарски тип на южната европейска подраса. Този динарски тип е по-малко изразен в равнините (или при славянските земеделци), а черепите от средновековните славянски гробища в Сърбия и Хърватия имат всички черти, свойствени на славянската подраса, която напълно отсъства в България и Македония. С други думи, в случая със сърбите и хърватите можем да говорим за смес между славянски и значителни местни елементи, като в същото време българската подраса абсолютно се различава от славянския расов тип. Подразбира се, че българите са били преди, а и сега са далеч от "чиста раса", но като че ли всичко сочи към това, че българската подраса съвсем не представлява смес от славянски и неславянски елементи: тя е смес от Ираниди, Балкански туземци и ограничен Монголоиден примес.
 

     !”Динарски“ тип

       Ираноиди: В номенклатурата по Carleton S. Coon, видимо използвана от д-р Цветков, ираноиди или Иранидна раса е съкращение за ирано-афганците; антропологът C. S. Coon описва иранидите като хора с изтеглени лица, висока черепна кутия и закривен нос (C.S.Coon, ”The Races of Europe” - ”Расите в Европа”, 1939). Различни учени са използвали същия термин – иранид – при определянето на таксономично различни и противоположни морфологии, което показва, че определяемата категория не съществува. Понастоящем това се потвърждава от генетичните анализи, които завършиха с изключително раздробени и противоречиви резултати. Макар терминологията и да не е съвсем коректна, то основите на анализа на д-р Пламен Цветков си остават валидни по отношение на остеологичните резултати.

     В определението си Coon отбелязва: „Ако ние сме прави в отъждествяването на хората от Шнуровата керамика с навлизането на алтайската реч в Европа, то по-нататъшното отъждествяване на расовия тип от Шнуровата култура с (а) немонголоидните съвременни урци и (б) афганския расов тип от Ирано-Афганското плато прави възможно да си представим, че в отдалечените хранително-производствени времена на платото е живял блок от предшестващи народи, които са говорели на езиците на алтайските си предци и, възможно, са били далечно родствени на уралците, шумерите или и на двете групи. Някои от тези народи, формиращи този блок, предполагаемо са се придвижили на север към Средноазиатските полета (култура Анав?). Тази промяна на частта от ранните земеделци вероятно е имала две последствия: въвеждане на селското стопанство в оазисите на Туркестан и Монголия, освен това и развиване на пасторалния номадски начин на живот при някои от мигрантите с последващото появяване на културата на конете.!

     !Тази стъпка в структурата на нашата хипотеза логично води до въпроса за произхода на тюрките. Като поместим в Туркестан и Монголия белите хора – носители на Урало-Алтайски език, хора от особения Средиземноморски тип, срещащи се и досега в Иран и Афганистан, не е трудно да предположим, че монголоидните народи, първоначално ловци, са били привлечени от предимствата на новата икономика от горите и реките към равнините, и че те, с приемането й, са асимилирали тези бели мигранти, с които са били в непосредствен контакт“ (стр.237-238).

„Иранидната“ позиция на C. S. Coon се потвърждава от разпространението на гена A1a Y-ДНК.


     Урало-алтайската/Монголоидната позиция на Coon се потвърждава от лингвистичните изследвания  (Johanson L. Altaic Linguistic family), на свой ред потвърдени от генетичните резултати.

      Лесно се вижда, че генетично Палеоазиатските и Монголските народи са абсолютно различни, което указва към независими генезиси, съответно и на независими езици.!

      Славянската теория за произхода на българите основно се базира на това, че днес българите говорят на славянски език. Действително много филолози твърдят, че около 80% от българските думи са повече или по-малко идентични на славянските. По-детайлният поглед върху тези думи обаче води до откритието, че твърде много думи, както от българския, така и от всички славянски езици са урало-алтайски, а не индоевропейски, макар и славянските идиоми (т. е. морфология) да се отнасят без съмнение към индоевропейското езиково семейство. Отдавна е установено, че думи като „товар“ (тежест, добитък), „книга“, „жупан“ (управляващ) и „отец“ са вероятни ранни алтайски заемки в славянските езици. В този списък са и българската дума „дядо“ и славянската „дед“, които можем да свържем с турската „деде“, а българската „връх“ и славянската „верх“ видимо имат еднакъв произход с чувашката „вур“, монголската „орой“ и унгарската „орр“. Българската славянска дума „вода“ безусловно е свързана с германската wasser, но е още по-близка с мордовската „вед“.

      Същото се отнася и за думите „олово“ (българска и славянска за метала „олово“; все пак олово на руски е думата за калай, в унгарски език е olom), “мед“ ( в български език и славянските е мед, в мордовски също е мед, а в унгарски – мез), „бяг-бег“ (българска и славянска за бягам, избягам; бейге в киргизки, паиге в източнотюркските езици и poktem, potta и fut в ред угрофински езици), за „полу-“ и „половина“ (българска и славянска дума, която е „пеле“ в мордовски), за „слово“, която е szo в унгарски и sцz в съвременния турски, за „цвят“ (българска и отчасти славянска за цвят или цвете, съответно чечек в чувашки и чичек в турски език), за „свети“ (българска и славянска за светя, светлина или sьt в унгарски), за „тегне, тежи“ (българска и славянска за претегляне, може да бъде свързана с токмак в турски или прото-българската тагроги, за думата „коза“ (българска и славянска, може да бъде съотнесена с чувашката качага и турската кечи), за „водя“ (българска и славянска за „водя, повеждам“, която е „вед“ в мордовския), за „дея“ или „дявам“ (българска и славянска за „правя нещо“ или тей в мордовски), за „пиша“ (българска и славянска дума за писане, която е „пит“ в източните тюркски езици и бичи в монголските), за „меря, мяра“ (българска и славянска, мер в унгарски), за „паля“ (българска и славянска за „светя, запалвам“, като в мордовски е пал).

 

     (Думи като пол, половина са с източен произход, имат аналог в тюркски и монголски езици. Могат да влязат в славянските езици през гръцкия например, като за него е ясно откъде са дошли. Думи като меря, мера са доразвити варианти на думата бер – събирам, един. Думата „бич“ в европейските езици определено е монголска заемка, но няма да звучи литературно, ако обясня защо смятам така. Мисля, че за думата „цвят, цвете“ г-н професорът би следвало да се върне твърде далеч в миналото, ако иска да намери нужното съответствие. За светлина по-скоро следва да потърсим думата, означаваща „студено“ в тюркските езици, дори в английски имаме sweet за сладко. Дроздов е изяснил защо може да се опрем на такава етимология, б. м.).

 

!Дори цифрите като „един“ (българска и славянска) може да бъде свързана с унгарската еги, а девет (българска и славянска) няма открити индоевропейски паралели, но може да бъде със същия произход като товир, която е предполагаемо булгарската или протобългарска „девет“.!

     Всички тези думи, както и много други, следва да смятаме за ранни Урало-Алтайски, ако не и булгарски заемки в славянските езици, а не за славянски думи в съвременния български език. Това предположение очевидно се потвърждава от наличието на голям брой български думи, отсъстващи напълно в славянските и индоевропейските езици, като в същото време имат ясни алтайски или угрофински съответствия, като бисер, белег, белчуг (гривна), бъбрек, пашеног (зет), тояга, капище, кумир, кушта (къща), (по)каня и т. н.

     От друга страна обаче съвременният български език, както и булгарският или протобългарският се отличават с голямо количество индо-ирански думи. Например думата „бог“ има паралели във всички славянски езици, но изглежда родствена с индо-иранска дума. Булгарските или протобългарски думи като богатур или багаин очевидно са произлезли от думата „бог“. От друга страна думи като сан, делва, стопанин, Аспарух и много други идват от индо-ирански корени, но отсъстват в славянските езици.

      (За втори път отварям скоба и пояснявам, че дума като „бог“ има прилично съответствие в тюрските езици и това е нашата заемка „буюк“. Сан е налична в китайски и японски езици, името Аспарух прекрасно се извежда през тюркски език, б. м.).

      Думите лесно преминават от един език в друг, но това не се отнася за фонетиката и морфологията. В тази посока съвременният български език явно се отличава от славянските езици и в същото време съществува очевидно родство на съвременния български с урало-алтайските езици и с булгарския или прото-българския. От друга страна двата езика – съвременният български и прото-българският представляват своеобразна смесица на урало-алтайски и индоевропейски черти.

     Разделянето на съвременния български език на две диалектни групи според произнасянето на стария звук „ае“ също не е познато в славянските езици. Думата „бяг“ например се произнася като „бег“ в днешна Западна България и Македония. Това разделяне изглежда съответства на областите, които някога са били колонизирани от българите под водачеството на Аспарух, от една страна и българите от Панония от друга. Присъствието на звука „ае“ в булгарския или прото-бъгарския език предполагаемо се потвърждава от форми като „белязвам“ и „бележа“, чийто прото-български характер е твърдо установен факт.

     Подобно на турския език съвременният български се отличава от славянските езици с ударната форма на звука „eu“, произнасян като „йо/ьо“. Някои от тези звуци са произлезли от носовия „о(н)“, който е съществувал в Кирило-Македонската версия на старославянския и все още съществуващ в полски език. Този същият носов звук обаче безусловно е бил типичен за булгарите или прото-българите, което се потвърждава от прото-български думи като „то(н)ган“ (сокол). Вероятно под турско влияние в съвременния български език тази дума се е изменила в „доган“.

     За разлика от урало-алтайските езици съвременният български и прото-българският нямат вокална хармония. В прото-българския виждаме това да се потвърждава от думи като „дилом“ (змия), „шегор“ (крава, вол), „товир“ (девет) и др. Според мнението на някои изследователи има остатъци от вокална хармония най-малкото в един или два съвременни български диалекта. Думи като чаша, шапка, жаба в мн. число се изменят в тези диалекти като чеши, шепки, жеби.

     Съвременният български език съществено се отличава от славянските езици с отсъствието на меки и твърди форми на звуковете Л, Н, Р, но и българските, и славянските форми се отличават от индоевропейските езици със съответствието на Ч, Ш и Й с индоевропейските К, Х, Ж, К, С, З. В доклада си на Шестия Международен конгрес по изследване на Югоизточна Европа в София през 1939 г. австрийският филолог Gallon показа, че тези „славянски“ звукове всъщност имат урало-алтайски произход.

     Несъмнено наличието на три рода в съвременния български език се явява индоевропейска черта. Например в съвременния български език и в славянските езици съществителните от мъжки род по правило завършват на съгласна, тези от женски род обикновено завършват на „а“, а съществителните от неопределен или среден род имат окончания „о“ или „е“. Трудно е да се каже дали са съществували родове в булгарския или прото-българския. Още повече, такива окончания се срещат в добре обосновани думи от прото-българския, като белег (мъжки род?), тояга (женски род?) и купе (ризница, ср.род?) и вероятно се е запазило в някои съвременни български диалекти като „кепе“ (ямурлук).

(Окончания има, но според съвременните ни разбирания. Няма причина да мислим, че е имало категория за род в прабългарския език, б. м.).

     Множественото число от съществителните и прилагателните в съвременния български език се образува в най-разнообразни форми. Обаче: кучета (от куче) може да бъде сравнена с финската talot (домове) от talo (дом), къщи (от къща) е сравнима с унгарската словообразувателна форма  ”kцnyveim ”(моите книги) от ”konyv” (книга).  Следва да отбележим особената притежателна форма в урало-алтайските езици като ненецкото „тубками“ (брадви) от „тубка“ (брадва) или турското „одам“ (моята стая) от одая (стая), които имат точни съответствия както в прото-българския, така и в съвременния български език: баща ми (от баща) или alkhasi (негов или неин пръстен) от alkha (халка, пръстен). Такъв начин за указване на притежание е неизвестен за славянските езици.

     Като правило и за разлика от славянските езици в литературния български език няма склонения. Съвременният български е запазил някои форми на местоименни флексии в литературната си версия и падежни остатъци от склонение на имената в редица диалекти и народни песни. Само че, за разлика от славянските и индоевропейските езици и аналогично на урало-алтайските българските склонения не се менят според рода и числото, като няма разлика между скланянето на съществителни и прилагателни имена.

     Не по-маловажен е и фактът, че българските склонения не са сходни със славянските повече, отколкото с урало-алтайските, но са почти идентични с мокша-мордовските. Така въпросителното местоимение „кого“ съвпада със славянското си съответствие. Едновременно с това то произлиза от „кой“ (в славянските езици „кто“), което очевидно се различава от славянската форма, като е почти идентично с угрофинските форми като хантското „koii”. Суфиксът за родителен падеж „го“ отсъства в индоевропейските езици, но може да бъде свързан с мордовския транслиращ суфикс „ка“. Този суфикс може да бъде открит в добре обоснованата прото-българска форма „ичирг-гу“ от „иичир“.

     В същия дух съвременното българско „кому“ от „кой“ може да съвпада с неговото славянско съответствие, но е възможно да е формирано и от вмъкнатия „м“. Суфиксът „у“ за дателен падеж е широко разпространен както в индоевропейските, така и в урало-алтайските езици, може да бъде свързан и с мордовския суфикс „у“ за заключителен или директен импортатив; например „ошу“ (в града, от „ош“ - град).

     В някои западни български и македонски диалекти съществува специален родително-дателен падеж, а такъв напълно отсъства в славянските и индоевропейските езици, например „taieta” (на отците, от tate – отец, баща). Суфиксът „та“ практически съвпада с мокша-мордовските -та и -да за дателен падеж.

     Някои български диалекти пазят окончанията „а“, „eu”(ьо), или „у“ за винителен падеж. Всичките три суфикса вероятно са дошли от по-древния о(н), който може да бъде свързан с мокша-мордовския ”ны” за родителен падеж.

     Такива форми като „нощем“ от „нощ“ са абсолютно невъзможни в славянските езици, защото „нощ“ е съществително от женски род. Суфиксите „ин“, „ом“, „ем“ и „ам“ могат да бъдат свързани с мокша-мордовската форма „ама“ във „фтама“ за изходно (extractive) склонение. Съвършено чужди на славянските езици са българските форми като „добре“ за местно-дателен от „добър“. Суфиксите „е“ и особено „и“ можем да намерим в протобългарската им форма като „биги“ от „биг“ във фразата kanasubigi, която в началото на IX век стои в редица български каменни надписи. Суфиксът „и“ може да бъде свързан с мокша-мордовското “и“, което се явява паралелна форма на директно-импортативното склонение.

     Както преди в съвременния български език широко се използва звателен падеж. Може би суфиксът „е“ да е съществувал в прото-българския. Във всеки случай няколко български надписа от IX век започват с думата „kane”, която може да бъде звателен падеж на титлата „кан“.

     Съществена разлика между българския език и славянските се явява използването на постпозиционния определитен член, както в съвременния български, така и в булгарския или прото-българския, например „къщата“ (тази къща). Думата „кана“ в гореспоменатите фрази видимо произлиза от „кан“ с добавяне на „а“, което вероятно се явява определителен член. Такива членувания напълно отсъстват в славянските езици. Те могат да бъдат намерени в редица индоевропейски езици като арменски, норвежки, датски, шведски, румънски, албански, но в тези езици постпозиционните определителни членове се използват едновременно с препозиционните. В действителност послелозите като цяло са типични за урало-алтайските езици, определени послелогови артикули съществуват в мордовския език. От тази гледна точка българската форма „къщата“ може да се разглежда като практически съвпадаща с мордовската форма „кудос“ (този дом) от „кудо“ (дом).

     Българските лични местоимения също се отличават силно от тези в славянските езици, като едновременно с това изглеждат като своеобразна смес от урало-алтайски и индоевропейски елементи. Така например Аз съответства на славянското Я и Ние съответства на славянското Ми/Мий/Мьi с явен индоевропейски произход (с което отново не съм съгласен, б. м.) заедно с Вие (Вий в именителен падеж) се отличава от славянското съответствие Ви/Вьi със своята двусричност. Освен това българските форми „тебе“ (от ти), „нас“ (от ние), „вас“ (от вие) са почти идентични не само със славянските, но и с тохарските си (т. е. индоирански) съответствия. От друга страна българските лични местоимения мен (аз), он и него (его) почти съвпадат със славянските, но обобщено погледнато, те са много по-близо до урало-алтайските еици, отколкото до индоевропейските. И накрая, личните местоимения той, тя, то, те нямат точни славянски и индоевропейски успоредици, но лесно могат да бъдат свързани с угро-финските форми „sia” (коми) и хантското „tow”.

     Струва си да отбележим, че отрицателните местоимения в български език се образуват по начин, много сходен с този в чувашкия език. Българското „никой“ от „кой“ съответства на чувашкото „никам“ (никой) от „кам (кой).

(Формата „кам“ е в ежедневна употреба, чувал съм я на различни места в България, б.м.).

      !Друга известна българска етнологична особеност, свързана с отрицанието, извиква шеги сред съседите, които казват, че българите са научили неправилна жестикулация: за „да“ те въртят глава настрани, а за „не“ поклащат глави нагоре-надолу. Този популярен мит изопачава фактите и издава невежество, реалната тюркска жестикулация е да повдигаш брадичката си за „не“ и да кимаш надолу за „да“. Тази жестикулация безпогрешно посочва тюркските корени на човека, на какъвто и език да говори той.!

 

     Последното, но съвсем не маловажно е, че цялата система за времена и наклонения в българския език коренно се различава от славянската, като структурата й практически съвпада с турската. Това освен другото засяга и преизказното наклонение, използвано за предаване на персонално ненаблюдавани действия. Преразказът е абсолютно чужд не само на славянските, но и на индоевропейските езици. Например българското „чел съм“ и „чел“ съответстват на турското „okumusum” - (казаха ми, че) съм чел“ и „оkumus” - “той прочел (веднъж)“.

     Независимо от малкия им брой, булгарските или прото-български текстове, термини и фрази, запазени в писмените източници до наши дни, са напълно достатъчни да допуснем, че разликите между прото-българския и съвременния български едва ли са по-големи от тези между старогръцкия език и съвременния гръцки. (С което никак не съм съгласен, б. м. Славянският език е имал решаваща роля при оформянето на съвременния български книжовен език).

     Българският език и славянските езици се явяват съществено различни и заедно с това си приличат. Това ни навежда на мисълта, че българският език се явява урало-алтайски език, подложен на силно индоевропейско влияние, докато славянските езици са индоевропейски езици, подложени на силно урало-алтайско влияние. Най-близък до българския език от урало-алтайските без съмнение са чувашкият и мордовският уралски езици и това се потвърждава от редица етнографски данни, което свидетелства за родството на тези два народа с българите. С други думи, общото убеждение, че българите са славяни, защото говорят славянски език, е неправилен отговор на неправилно зададен въпрос: вместо да питаме защо българският език е толкова близък до славянските следва да се запитаме защо славянските езици са толкова близки с българския.

     Съгласно някои теории славяните са съществували като отделна етническа група още в 2000-та година пр. н. е., но изглежда, че всичко показва как преди IV-V век от н. е. практически не е имало разлика между славяните или, по-правилно, прото-славяните и прибалтите, които се явяват предци на съвременните литовци и латиши. До нахлуването на хуните през втората половина на IV век жителите на днешна Полша, Западна Украйна, Западна Белорусия, Литва и Латвия видимо са принадлежали към една и съща етническа група, която можем да наречем Балто-Славянска. (Което също не е напълно вярно, но нека не забравяме, че статията е писана през 2002 г., б. м.). Те са се кланяли на едни и същи богове и културите им, в това число керамиката и жилищата, са останали непроменени на практика до четвърти век. Едва след хунското завоюване на цяла Европа северно от Дунав и западно от Рейн балто-славяните, живеещи в районите на днешна Полша, Западна Украйна и Западна Белорусия попаднали под силното урало-алтайско и индо-иранско влияние. Иначе казано, хуните навлезли в тези части на Европа, но не успели да проникнат на север, а земите днешните Литва и Латвия не били засегнати от нашествието им. Близостта, ако не и идентичността на българските съответствия на урало-алтайските и индо-иранските звуци и думи с тези в славянските езици показва, че славяните са се появили като отделна етническа група в резултат от сливането на голяма част от Балто-Славяните с Булгарите или най-малкото с народ, стоящ много близо до Булгарите.

     Както се очертава, прото-българската и съвременната българска лексика, фонетика, морфология и синтаксис сочат, че булгарите възникват като отделна етническа група в зоната на контакт на прото-алтайските, прото-уралските и индо-европейските елементи. Една такава зона би могла да се разполага между изворите на реките Хуанхъ и Яндзъ и езерото Балхаш, тоест днешният северозападен Китай, като част от нея е била и неотдавнашната съветска Средна Азия. Именно в този регион прото-алтайските племена са живеели заедно или в непосредствена близост с индоевропейци, именно с тохарите.

 

      !Под тохари проф. Д-р Цветков очевидно има предвид народа юечжи от древнокитайската номенклатура, които в популярната наука биват смятани за индоевропейци и в някои екстремни случаи дори за индоиранци, но проявяват всички признаци на тюркския етнологичен тип без какъвто и да било примес от уседнало население. Без да подлагаме на съмнение правилността на анализа на проф. Цветков и като вземаме предвид признатата неприложимост на термина „тохари“ спрямо древното и средновековното уседнало население на Средна и Централна Азия, определянето на контактната зона и продукта от контактите може би се нуждае от по-детайлни изследвания.!

 

       Още в VI-ти век пр. н. е. в китайските източници е споменат народът Бо-Цзюн (Bo-Jiong), където Цзюн означава чужденец, другостранец, докато Бо може да бъде китайското произношение на Булгар. По-достоверно свидетелство за присъствие на булгари в гореспоменатите земи може да намерим в по-късните китайски летописи, в съответствие с които през II век пр. н. е. народът По-ле оглавявал западната част на империята Хунну (Hsiung-nu). “По-ле“ очевидно е още един китайски начин за предаване на думата Булгар.

     Империята Хунну била конфедерация с голямо разнообразие на народи и племена, които включвали булгарите, древните тюрки, а на по-късен етап древните мадяри или унгарците, също и индо-ирански народи като аланите. (Извиняваме се, г-н професоре, аланите са доказано тюркоезичен народ.......б. м.). Цялата територия на федерацията била разделена на три части: цнтър, лява и дясна. Центъра заемало управляващото племе, охраняващо доминиращата си позиция чрез женитби на децата на управниците (като правило на синовете) за децата (като правило за дъщерите) на другите племенни вождове. Ако съдим по всичко, китайската дума „хунну“, латинската „hun” I dumata “ouar” (предавана обикновено като „вар“, както хуните се самонаричали, не са етноними, а названия на всички членове на федерацията, ползващи се с всичките й права. Етническият произход нямал значение, важна е била династичната връзка с управляващото племе.

 

 

 

     !Индо-иранизмът на аланите е изобретен в края на XIX век и разработен през първата половина на XX век с използване на фалшифициране на Зеленчукския надпис и фалшив скитски лексикон. Археологичните изследвания разясниха, че номадите и уседнали Масагети/Масгути, известни също като алани, са потомци на два клона от Срубната курганна култура, разделени от вековни епохи и разстояния от континентален мащаб, които се срещат заедно в Каспийско-Средноазиатското междуречие, след като климатът и река Аму-даря способствали за благоприятни условия за живот след X-ти век пр. н. е. Източният степен компонент на Срубната (на секачите) Курганна култура, съхранен до днес като етнографски тюркски народ, донесъл със себе си оттенък на монголоидност, документиран от антрополозите и класическите източници. През периода X-III век пр. н. е. населението от Каспийско-Средноазиатското междуречие се смесвало с много и различни по етнос мигранти, в това число и с прилична доза бактрийски селскостопански мигранти, и получило този привкус, който Бируни определя като смесица от номади кипчако-говорящи печенеги и согдийско-говорящи хорезъмски жители на оазисите. Компонент на Масагетите-Масгути-Алани били тази част от тохарските племена, на китайски Yuezhi, и тяхното династично племе Аси, които останали по-назад през II-I век пр. н. е., когато мнозинството от тях се придвижили към Бактрия, бъдещият Тохаристан. Езиковата атрибуция на тохарите още е предмет на спорове, но етнографски погледнато те са тюркски народ и една трета от съставящите техния съюз, суварите, несъмнено са били тюрки.!

     Територията между Каспийско море и езерото Балхаш видимо се явява родината на булгарите преди тяхното разширяване на запад под водачеството на хуните, това е територията, където те са коагулирали в специфичната си антропологична форма, където са дообработили своя език, основно огурски с уралски, огузки и индоирански примеси, където създали своя уникална версия на Курганната култура. В Кавказ те били известни като алани и масгути и техните съседи, сред които и невинните кавказки осетини до днес наричат с името „алани“ техните балкарски потомци. Такава е ситуацията с „индо-иранските народи като Аланите“. Като изключим индо-иранските черти, присъщи на балто-славите до IV век (което няма откъде да знаем), то индо-иранските черти, занесени при балто-славите през IV век, както и тюркските и уралски заемки в езика на балто-славите, възникнали през булгаро-славянската симбиоза се явяват живо свидетелство за аланския език на булгарите. Не е чудно, че всички опити на археолозите да отличат аланите от булгарите завършиха с неуспех; всички опити да се прочетат аланските руниформни надписи с индо-иранска лексика завършиха с неуспех; всички опити да бъдат различени остеологично също завършиха с неуспех. Генетичното единство на алани и българи не означава политическо или религиозно единство, те са били разделени по политически признак също като остготите и визиготите. С времето разминаването станало по-забележимо. Аланите встъпили в симбиоза с кавказките готи, а булгарите се съединили с други тюркски племена и отначало с балто-славите, после и със славяните. Търсенето на индоевропейските и славянските корени извади съвременната тюркология от инфантилното й състояние.

     През 175-та г. Марк Аврелий заложил полезен генетичен експеримент със заселването на 5500 „сарматски алани в Рибчестър, Северна Англия, южно от Ланкастър. През XX век населението покрай Стената на Адриан има завишено ниво на кръвна група Б, 16% срещу нормалните 8%, което позволява да погледнем в групите на аланската кръв и посредством това дава потвърждение за произхода им.



     Ранната история на българите била тясно свързана с историята на хуните. Естествено те взели участие в нахлуването в Европа, състояло се в 372-375 г. Според някои автори булгарите започнали да се заселват трайно на Балканите на доста ранен етап. Така в края на IV век римският император Теодосий Велики (379-395 г.) разрешил на две български групи да преминат в земите на днешна Добруджа, също и в Мезия. От своя страна Теодосий II (402-450 г.) позволил на още една булгарска група да се засели в същия ареал.

     След смъртта на Атила през 453 г. булгарите основали свое царство, простиращо се от Панония до северното крайбрежие на Черно море. В съответствие с българските летописи от XIV век по времето на източноримския император Анастасий I (491-518 г.) голям брой българи преминали Дунава край Видин и се заселили в Македония.

     Катастрофалните епидемии от бубонна чума, която се разпространила в 542 г., несъмнено подпомогнала българската колонизация на Мизия, Тракия и Македония, доколкото заболяването ударило най-силно туземното уседнало население. Източно-римският император Юстиниан I (527-565 г.) успял да сблъска кутригурите и утигурите едни с други, но в същото време дал приют на около 2000 кутригури, които се обосновали някъде в Тракия.

 

 !Кутригури и Утигури не са отделни булгарски племена, а източна и западна половина на Българската държава, тези названия посочват държавната организация.!



     В началото на VI век Балканите станали притегателни за славяните. Император Ираклий I (610-641 г.) дал на славяните разрешение да се заселят в провинция Илирия, което примерно съответства на днешната територия на Югославия, Босна, Хърватия и Словения. Следователно, на славяните не било разрешено да се придвижват към Мизия, Тракия и Македония, а до победата на Аспарух над римляните (или византийците) от 680-681 г. едва ли повече от 250-300 000 славяни са населявали територията между Дунав, Черно море, Средиземно море и днешната граница на България и Македония (видимо става дума за Гръцка Македония) с Югославия. От друга страна, само дошлите с Аспарух булгари би следвало да наброяват 600-800 000 души.

     Както знаем, разпадът на Велика България след смъртта на Кубрат през 665 г. довел до създаването на две български държави: Дунавска България и Волжка Булгария, като старшият син на Кубрат – Батбайан – останал на територията между Черно и Каспийско море. Изглежда, че в действителност е имало постоянна миграция на българи от Волга на Балканите заради растящия натиск на древните тюрки и русите. Накрая през 970 г. към дунавските българи се присъединила голяма група техни братя от Волга, оглавявани от Билу, Боксу и Хесен. Българската миграция към Балканите очевидно завършила с българите, предвождани някога от Батбайан, които на няколко последователни вълни мигрирали в Дунавска България и Унгария заедно с Куманите от края на XI-ти до средата на XIII век.

     Българите се наместили в Мизия, Тракия и Македония от желанието за земя и съдбата на населението, което срещнали там, била същата като на коренните жители на Северна Америка по времето на Европейската колонизация. И славяните, и потомците на траките и римляните били просто избити или депортирани в земите на север от Дунава. Аспарух изпратил най-малко седем славянски племена към границата с аварите в южните предпланински части на Карпатите. Към 760-763 г. около 208 000 славяни избягали от България във Византия, където им позволили да се заселят в Мала Азия. По думите на византийския писател и император Константин VII Порфирогенет (912-959 г.) се случили две масови миграции на славяни от север към гръцките земи, включително Пелопонес: първата се състояла в края на VII век, а втората – през IX век, когато българите завоювали цялата Тракия и Македония.

      Очевидно същите събития заставили другите славяни да тръгнат на североизток към Северното Приднепровие; спомените на киевските славяни за обитаването им в района на Дунав са записани в първите летописи на Русь. Век по-рано, около 678 г. Аспарух отвел славянските си поданици от Поднепровието в Добруджа.

      Всеки народ се променя през вековете, но дотук всичко показва, че разликата между булгарите и съвременните българи е по-малка от тази между елините на Аристотел и днешните гърци. Затова не е необходимо да правим разлика между българи и булгари.

      Потвърждава се нещо, което съм споделял като свое подозрение, уважаеми читателю.
     Българските учени - и лингвисти, и историци - прекрасно знаят как стоят нещата.
                       НО ПИШАТ ИСТИНАТА НЕ В БЪЛГАРИЯ!!!!!!!!!
                           Ето това как можем да си го обясним?
            О.....да......политиците......
     Ами майната им на политиците! Ако професията им се състои в сладко лъгане, то защо трябва да лъжеш за неща, случили се преди хилядолетия?
Обвиняваме учените си постоянно. Може би сме прави, но......донякъде.
                  Можем ли самите ние да приемем истината?
                           Все още не, очевидно.
Нищо не пречи поне да се опитаме. Нали:)?

   Някой и друг клип за оправяне на настроението. "Татарки" от Казан :).
     

 

 

 

"От друга страна, само дошлите с Аспарух булгари би следвало да наброяват 600-800 000 души."
По този въпрос има доста спорове. Според мен броят им е от 10 до 100 хиляди...
Сега е модерно да се преувеличават броят и ролята на Аспаруховите българи и да се принизява славянският дял... :) Ти разбираш ли, че това е по политически и идеологически причини?...

този модерен историк Цветков явно е гола вода в езикознанието... :)

Статията е от 2002 г.
Не е езиковед, но има доста интересни находки, особено за мордовските сходства :).
Както и да го погледна, славяните сме ги обългарили, а после църквата е ославянила и нас :).
Има материал за бъдещи преводи :). Опитвам се малко да си почивам, че и друга работа (тая, отдето ми дават парите :):):) върша, но ще пускам това-онова чат-пат :):):).
Мисли повече за нещата, които мъчно бихме могли да оспорим, там е ценното.

С Пламбата – Пламен Цветков, сме отраснали заедно! Живееше до Зала "Универсиада". Неизвестно как и защо повтори един клас, стана известен като повтаряч и много ще се изненадам, ако напише нещо свестно, стойностно... Не бях го виждал от 50 год., но ето - вече цъфна на тв екраните и явно стана един вид авторитет. Неясно по какво??? Неговите нововъведения напр. "булгари" вм. протобългари или прабългари, са напълно безсмислени и излишни!!! А Велика България брат ми аз доказахме, че може да се използва и цитира само като хипотеза!!! Според него "Паисий просто пропуснал родствената връзка с турците", но кам го аргументът, че някъде е пишело за такава връзка по него време?! За езиковедските му увлечения изобщо няма да коментирам, но всъщност той завърши нещо като политология на Запад, нито е историк, нито е лингвист!!! Там при вас изглежда е масова практика да се купуват дипломи и научни звания, щом и помакът Христо Смоленов е станал професор и завчера по Канал 1 на БНТ се изцепи, че 21 Родопски полк разбил 10-хилядния корпус на Явер паша през Балканската, хааааааа, ХАААААААА... боли ме стомаха от смях, чак!!!

https://uniarchive.nbu/bg.bg/lichni-fondove/prof-plamen-cvetkov

Понеже човекът е починал, а ти пишеш, че го развяват по телевизиите.

3. dobrodan - Кога е това "сега"?
07.11 19:44
Статията е от 2002 г.
Не е езиковед, но има доста интересни находки, особено за мордовските сходства :).
/.../
Грешката му е, че се позовава на съвременния български език, а би трябвало да се позовава на старобългарския /църковно-славянския/ език... Но Цветков явно бъкел не разбира от стария ни език... :)
Закърмен от комунизма, а после станал нагаждач!... :)
$Пламен Цветков роден на 8 август 1951 г. в Източен Берлин, ГДР, в семейство на дипломати. Завършва история в Софийския държавен университет през 1976 г. През 1980 г. защитава в Московския държавен университет дисертация на тема „Съветската политика за колективна сигурност и балканските страни 1933 – 1935 г.“

Защо смяташ, че литературният език трябва непременно да съвпада с народния говор?
Такова нещо, доколкото знам, никъде не се е случвало :).
Относно нагаждачеството. Не познавам лично човека:), но, ако следваме тая логика, то всички, родени преди 1990-та, следва да се самоубием ли?
Аз също съм прекарал повече от година на съветска :) земя, полагал съм изпити в Москва и пиша за история.
Нагаждач ли съм?

..аз, ще издирвам сега 'връзката' м у скити, готи, келти..
запалих се, от вас )
лека вечер, приятелче,, ()

Ранната история на българите била тясно свързана с историята на хуните. Естествено те взели участие в нахлуването в Европа, състояло се в 372-375 г. Според някои автори булгарите започнали да се заселват трайно на Балканите на доста ранен етап. Така в края на IV век римският император Теодосий Велики (379-395 г.) разрешил на две български групи да преминат в земите на днешна Добруджа, също и в Мезия. От своя страна Теодосий II (402-450 г.) позволил на още една булгарска група да се засели в същия ареал.

След смъртта на Атила през 453 г. булгарите основали свое царство, простиращо се от Панония до северното крайбрежие на Черно море. В съответствие с българските летописи от XIV век по времето на източноримския император Анастасий I (491-518 г.) голям брой българи преминали Дунава край Видин и се заселили в Македония.

Има още много за превеждане. Пъзелът постоянно расте, признавам си, че не го очаквах :).
Да си ми жива и здрава и да четеш:).
Напоследък забелязвам, че предлагам на колеги от блога да четат (различни неща, не само история).......и отказват.
Каква съвършена личност трябва да си, за да откажеш да четеш.......
После.....не ни брояли за хора. Ами хората четат. Нито едно животно не умее да го прави.

Notfun, ама направо си е Fun като стой та гледай: "В съответствие с българските летописи от XIV век..." Те тия летописи изглежда са ти известни само на теб, а??? Някакви свръхсекретни източници ли???
За същия Пл. Цветков - сина на дипломатите, с който сваляхме мадами в онова заведение преди "Плиска", викахме му "Лебеда" - нещо между расторант и барче, че му забравих името! Той се правеше на германец, а аз уж му превеждах... Не знаех, че после е завършил историческия факултет, и всъщност подозирам, че това е лъжа, защото съм хващал и други като него да лъжат по същия начин - Факултетът е историко-философски и те всъщност са завършили марксизъм-ленинизъм, тоест - политология, ама от най-нисък клас или тип, вид...!!!!! Хабер си нЕмат от история!!!

на когото може да се има доверие?
Превел съм точно какво е написал проф. Цветков. На кой източник от XIV век се позовава си го уточнявайте вие, дето сте с претенциите :). На мен писаното от Теофилакт Охридски по въпроса ми е достатъчно.

10. kirk - Notfun, ама направо си е Fun
02:34
Notfun, ама направо си е Fun като стой та гледай: "В съответствие с българските летописи от XIV век..." Те тия летописи изглежда са ти известни само на теб, а??? Някакви свръхсекретни източници ли???

Естествено - на такива историци като археп. Теофилакт Охридски или
Български, който е и мой сънародник, може и трябва да се има доверие. Друг такъв типаж е Шарл Дюканж, но ти поставяш въпроса прекалено философски. Както сред българите, така и сред чужденците имат много тъпи парчета, които просто трябва да се забранят. Сърджан Пириватрич, Ръсел и Нурутдинов са боклуци, а сред местните блестят Дринов, Шишманов... Български извори от ХIV в., тоест старобългарски - липсват!!! Произведението на Паисий е епистоларна публицистика, а не същинска хронография!!! Лъже, та се къса! Партриарх Стефан го е казал: "Българинът обича да си измишлюва историята!" Любопитното в случая е, че самите основни извори - гръцкоезичните от времето на ИРИ, са манипулирани и подчинени на ненаучни агитпропагандни кампании. Напр. Йоан Скилица и Георги Кедрин, заедно с Леон Дякон, са лъжци, защото по тяхно време българите и българската земя са асимилирани и се очаквало - завинаги!!! Те не искат да кажат истината, а тя е че Западнобългарското царство е създадено и ръководено от техните съюзници - армено-иверийците. А и анексията му е договорирана и елитът му се влива безпрепятствено в римския! Не са победени, не са завзети! Сега вие и макетата се карате за тази България, а тя изобщо не е България!!! После периодът на ханска България не трябва да се включва в историята на България, защото е история на тюрките, а местните и славяните, което е едно и също, не са били равноправни и равнопоставени в нея. Истинската ви история започва при княз Борис - Михаил! Тогава се поставят основите на същинския бълг. етнос с характерните му детерминативи - език, вяра, азбука, култура и бит... Славяните не са пристигнали отникъде, а само езикът им!

са Давид, Мойсей, Арон и Самуил.
Самуил се е титуловал цар български. Не знам да се е писал римски някъде.
Борис-Михаил е наречен КАГАН, Крикоре. Княз също не е славянска титла, ако и да се представя за такава.
Армено-ивери, казваш? Били сме съседи с вас в Кавказ доста повече от сто години, съгласен ли си? А Шумер? Хуритите :)?
Защо мислиш, че славяните не са пристигнали отнякъде?
Илирия, Далмация? Славянски имена ли носят тия области?
Припят си е родината им, можеш да погледнеш при Стецюк. Без да му се доверявам напълно, смятам, че в някои случаи е абсолютно прав. Да, слизали са в Италия, пазят общи думи с латинския език (не църковна терминология). После са поели нагоре обратно, Дроздов перфектно очертава пътя им на североизток.
КАТО ПО ПЪТЯ С ПРИЕМАНЕ НА ИЗТОЧНОТО ПРАВОСЛАВИЕ ЕДИН КУП НАРОДИ ПРОГОВАРЯТ СЛАВЯНСКИ ЕЗИК! Кой по-рано, кой по-късно (като московитите).
Едно нещо не одобрявам в учените. Отказвате да четете. Мисля, че това не е правилно.
Относно документите за анексията - ми публикувай де? Ще бъде повече от интересно да ги видим?

Не съм Крикор, а Киркор, защото в зап.арм. език има силно влияние гръцкият и първата сричка е схващана като кир(иос)="господин". Иначе идва от гръцкото Григор! Николаос е гръцко - син на богинята на Победата Нике, а тюрките имат китайски имена като Хуй-Хой-Кур... Комит Никола не съществува в природата. Гръцкото прозвище на родът Комитопули по правило се тълкува Пулос тис Комес, а не Комит, но невежите кожогризци искат да го свържат с някоя българска дума и измислят комит, а оттук и с кмет, което е върховна тъпня. Единственият случай в старобългарски в който е засвидетелствана думата е изразът "Комисталова къща", тоест пак е налице комис, а не комита, комета или метеорит! А пулос какво е на български тогава??? Кой и кога е нарекъл Борис с титлата каган, ще си измисляме историкии, ли??? Ако беше истински лингвист или поне българист щеше да знаеш, че това "г" на български е "х"!!! Не сме били съседи с българи - забрави!!! Имаме много подробни историографски произведения още от V век насам. Зная много добре, че княз е от кънендз - кьониг, не ме учи!!! Не го пиша аз, а виж там кой го използва!!! Славяните наистина не са пристигнали отникъде, чети специализирана литература и се допитай до някой археолог-експерт! Няма да публикувам нищо мое - публикувах достатъчно, а само ще пусна още десетина статии, монографии на брат ми постмортем и приключвам!!! По ми е кеф да работя в областта на арменологията, а българистиката е сега-засега стъкмистика и фантазьорство, никой свестен учен не я бръсне за нищо, даже в славистиката не я приемат, защото е аграрфашизъм в чист вид!!!

Като писах не знам колко пъти вече :) за четенето, сега искаш или не, ще прочетеш няколко неща.
"Ведь николай – это, в исходном значении не имя, а тюркскоязычное слово, в буквальном переводе означающее ‘старинный, старый’. Судя по всему, этот месяц
назван в честь святого Николая Чудотворца или, более правильно – в
честь Старца Чудотворца."

Каган или хаган (Qaɣan, xaɣan, haqan) е върховен титул на владетелите от Pax Nomadica, засвидетелстван първо при древните сянбийци и жужани (руран), а впоследствие и при тюрки, монголи, хазари, авари, тюргеши и дори руси. В Средновековна България се споменава по отношение на Борис I единствено в апокрифната литература (Тъпкова-Заимова 1996, Дуклянския летопис и „Тълкувание Данилово“), също и под формите „гаган“ за Петър Делян (Из Българската апокрифна летопис, средата на ХI в., превод на Ив. Дуйчев) и „хаган“ за един от велможите на Симеон I (в хрониката на Скилица-Кедрин). Титлата бива възприета от монголите под формата qan, откъдето се употребява в съвременната историография във вида „хан“.

И за княза толкова знаеш, Киркоре :).

В летописях название этого титула встречается в двух формах – князь и кънязь. На составные части эти слова можно разделить так: кн-язь и кън-язь.
Первая составляющая кн/кън – это, вероятно, безогласовочная форма слова кан что является фонетическим вариантом слова хан. Вторая
составляющая язь – это, похоже, искаженный древнетюркский этноним ас. Исходное название титула было канас с буквальным переводом ‘кан
асов’. Но возможна и другая семантика этого титула. Вторая составляющая могла быть несколько искажённым древнетюркским словом jazї (язы) ‘степь’. Тогда исходное название было канязы с
семантикой ‘кан степи’. Слово язы кроме того, могло обозначать и понятие ‘воин’. В этом случае семантика этого титула была ‘кан воинов’.

Я сега да ми кажеш канартекин каква славянска титла е :) или гръцка :).

Относно Г и Х и позиционирането им не помня дали имаше точно правило. По-скоро не, защото Гимлер няма гуй например. Това са гръцки придихания в началото на думата.
Ако не възразяваш.

Гаган няма нищо общо с каган!!! Не ме занимавай с хипотези на аматьори!!! Източникът нар. Бълг. апокр. летопис съм го анализирал достатъчно, за да ми повлияе мафията на рода Заимови, върхът на злотворчеството на които е унищожаването на надписа на цар Йоан Асен II и преправянето му в надпис на несъществувалия цар "Иван Владислав" с изтъпанчването вътре в текста на идиотизма "българин родом"!!! Какво бил написал някой тъп скитомонгол като алтернативна етимология на името Николай ми точно транс пенис!!! Кан ар текин употребено от имп. Конст. Багренородни е арм. дума, тоест израз, каквито има доста в произведенията му, защото е арменец и е писал инструкции към сина си! Не владееш арменски, така че е безсмислено да ти го разяснавам. Преводачът на свода творби на имп. Конст. Бегренородни покойният виздантолог Храчя Ачарян, родом от Атина, го е превел. Има стотици подобни псевдопрабългарски лексеми, които са абсолютно сгрешени идиотизми: Авитохол, Безмер, Елемаг, Кракра, Расате, Пресиам... Не искам да продължа списъка, защото излиза, че сте обект и субект на безподобна мизерия в мисленето!!! Обидно е за самите вас, както това да репликираш една намерена неизвестна по произход, смисъл и функция звездообразна фибула с руни и да си я татуирате и да я носите на медальони и да й се кланяте и да я целувате и пр. Онзи знак, за който брат ми като семантик поясни че символизира вулва е също налице там, значи като нищо може да се превежда като псувня или проклятие, ама щом искате - носете ги гордо!!! Колко пъти трябва да повторя, че вие нямате нищо общо с прабългарите - под 5 % в генома ви днес!!! За да правиш компаративистични анализи на езици от две различни крупни езикови семейства, трябва като минимум да владееш по един от двете! Твоят случай не е такъв, макар че си учил руски, а той е бъкан с турцизми, татаризми!!! Ежедневно и начесто например употребяват отрицанието нельзя, което е от славянското НЕ плюс тюркското лаазъм=трябва!!! Значи бая са ги гонили татарчетата да ги... !

Гледам, че и радио "Ереван" участва в "дискусията". Лика прилика сте, момчета. Археп. Теофилакт, дет вика Киркорян, няма никаква връзка с историята на българите. Набеден е в един ватикански фалшификат, че уж е автор на житието на ментето Климент Охридски. Киркоряне, една кофа мастило са изписали хората още през 19-ти век, че твоя "сънародник" мазния грък Теофилакт не може да бъде автор на ментето, писано пред 17-ти век. Днес може да се изхаби още една кофа допълнително. Например думите "славянска писменост" издават фалшификатора, че го е писал след хита на дон Орбини за "славяните" и "словените". Но това е вече висш пилотаж в историографията. Стойте си на нивото "булгари" и "арменогърци".

кан ар текин. Много, ама много искам, вервай ми!
Опитваш се да изкараш думите неправилни? Каган, хакан, гаган?
Смело от твоя страна.
Ето ти и за гръцката Нике. Дреме ми на долуподписания защо са я кръстили с дума от скитомонголски :):):):):).

"Първата съставяща
"но(г)" е изкривената тюркоезична дума "нык" (здрав, силен, устойчив)".

За "оня" знак, IYI. Киркоре, този троичен знак го има и на едно колело на маите :):):), там следва да е пълно с п*тки, предполагам. Разгледай сайта на Ричард Касаро :):):) например. Не е каквото да не съм дал материал :).
Относно генома ще изчакам още. Такава смесица като при нас не знам да има другаде. Толкова различен фенотип имаме, че просто гледам и се дивя. Кое откъде е ще кажат тия, дето им е работа и професия, там избягвам да се намесвам.

по-подготвен?
Би ли споделил какви са били войниците в конните армии на Рим и Мала Азия?
Че намерих интересен материал по въпроса :).
Трябвало е да станеш поет или художник. Те могат да правят от черното бяло и обратното когато си поискат :).
Специално за теб пояснявам: тръгни от курганната култура, после от тази на бойните брадви и въжената керамика, после през топонимите през чувашки. И така в кажи-речи цяла Западна Европа, като започнеш от Източната. Оттатък Урал играта е по-ясна.
Ще ти остане да измислиш как надписи през чувашки език са попаднали в Дунавска България. При нужда оказвам съдействие :):):).

На един, който като ilianv намесва националността ми, където не трябва и се мъчи да ме уязви вече казах, че това е следствие от факта, че баба му е била твърде отзивчива към османлиите!!! Тук случаят е същия, но ми е интересно, че повтаря като папагал измислицата на Боцмана за недоказаното фалшифициране на арменските и византийски извори с цел да принизят високата култура и цивилизационни достижения на прабългари и българи. Това е - напънала се планината и родила мишко - ние с амеби не се занимаваме, едноклетъчно!!! Повтаряй вицовете на VI отдел на КДС, повтаряй, но някой ден някой ще те даде на съд и тогава за национална обида ще ти бръкнат в джоба, а може и другаде...!!! Мамата...

Dobrodan-е, щом те интересува толкова, ще ти кажа: "Кан" е същото, което се изписва и в гръкоезичните прабългарски каменни надписи, рефлекс на новобългарското "хан"! Подчертавам - дума "кан" в книжовния бълг. език НЯМА!!! "Ар" на староарменски е "от", а "тикин" е "жена, съпруга", което в зап.арм. дава "дигин"! Като цяло изразът се превежда "синът на хана, престолонаследникът". Никой византийски автор не си е правил труда да изписва варварски титли и лексеми, защото за него те са обидни!!! Само вие ги откривате тук и там, не знаете какво означават и си бръквате с пръст в анала, за да познаете смисъла им! Ако Никола е тюркско, как става така, че самите тюрки не знаят и много под 1 % от тях го носят????? За смисъла на "канартикин" можем да съдим и контекстуално от пасажа в текста, където се описват обръщения-въпроси към чуждестранни дипломати, посланици и пр. В случая Х. Бартикян рилага Принципа на Окам - няма защо да ходим до Марс, ако искаме да се убедим, че на Земята има и действа закона за гравитацията!!! Искам ilianv да ни разкрие топ сикрет импортънт тайният си източник, откъдето става ясно, че античните и средновековните византийски и арменски автори са обслужвали великославунската фиксидея!!! Според мен няма да го цитира, защото той е носил надписа "Само за вашите очи! Да се изгори след прочит!" Хааааааа, егати бурята!!!

какво означава титлата на престолонаследника.
Днес тюрките носят ислямски имена. Невинаги е било така.
Навремето имената са били описателни, давали са някаква пожелателна характеристика, не като сега име, презиме, фамилия.
Мисля, че можеш да направиш разлика между дума, конструирана според определени езикови правила, и дума, която при индоевропейските езици се е компресирала дотам, че дори не помним какво е означавала.
Нямало да изписва варварски титли:):):) византийският автор, а?
КиРкоре......ми то половината им титулатура на гърци и римпяни е ТЮРКОЕЗИЧНА, Киркоре? Да не кажа цялата?
Една по една да ти ги вадя или просто накрая ще прочетеш Дроздов?
Една година мина вече?

Колкото до дигин и тикин в староарменски :). И вие не сте се разминали със стария език. А сега, давал съм ти за пример Кул-тегин. Ето ти още. Има един звуков преход, но няма как да ти предам фонемите. Не е точно К, а по-скоро КХ, някакво меко К и славяните го произнасят като Г.

История сохранила множество персонажей с этим титулом. Наиболее известны Кюль-тегин, деятель Восточно-тюркского каганата, Алп-тегин, основатель государства Газневидов, Арслан-тегин, сыгравший важную роль в создании Караханидского государства. Со временем титул тегин стало популярным личным именем, и теперь бытует как личное и семейное имя, преимущественно в Южной Азии и областях Ближнего Востока.

Г. Дёрфер определял тегина как постоянного заместителя, сына или младшего брата хана, то есть наследного принца. Он считал возможным, что выбор такого заместителя зависел от произвола верховного властителя. Так как тегин сам не имел титула каган, то его можно классифицировать лишь как верховного чиновника государства. Кроме того, тегин имел общее значение «принц», причем это звание было выше, чем шад и ябгу (которые также являлись принцами)[3].

Э. Дж. Пуллиблэнк полагал, что праформой тегин был сюннуский титул ту-ци (по переводу «Хань шу» — ‘мудрый’ или ‘достойный’). По его мнению, до тюрков титул тегин был распространен у эфталитов и тоба.

Това да наречеш принца "кан от жена" не звучи добре на оня език. Роднините по женска линия са ТОРКИНИ, Киркоре.
Да сядаш да четеш, професоре, че ми побеля главата да ровя заради професорските ви глупости на гилдията :):):):).
Без лоши чувства, знаеш го :).

Съвсем често да ти кажа - владея разговорния турски и то архаичен истамбулски говор, но не ми се отвори време и нужда да го изучавам. Просто ми идва в повече и... не ме интересува. Въпросният език, чийто първи носители са явно прабългарите не е бил известен преди Х век, ако не и по от късно!!! Според теб и други отвеяни ентусиасти, той е отпреди "Илиадата". Така им отърва на турците, които искат да се изкарат хети, така им отърва и на българитеу, които уж имали среща с траки и македонци в антични времена! И кои са били носителите му на въпросния тюркютски - явно някакви нетюркюти, тогава какво ми дреме на стария шмайзер????? Изпадаш във логически порадокс! Всъщност първите носите на този език са май някоде в Якутия и Чукотка, но това е друга тема! Нали вече говрихме за Адам, само че има една малка подробност: всеки който си сменя етнонима като носна кърпичка, просто не може да претендира за връзка с която и да е съвременна нация в Стария Свят, виж в Америка - може, напр. канадците, сащаците...! Но там при вас - няма как да стане!!!

съм се погрижил да преведа колкото си щеш.
Ако не те вълнува, това е друг въпрос.
Киркоре, това явно е било името на религията - балкари.
Не можем да търсим етноним в тая дума.
Ако ти кажа, че в речник на австралийски туземци думата БАЛ има същото значение - бял, светъл?

Парадоксът е, че мислиш едно, пишеш - друго, второ, а се разбира - нещо съвсем различно, трето!!! Как изобщо го класифицираш този език като тюркски, когато самият прабългарски език показва нетюркски и неалтайски езикови черти напр. в прабългарските инвентарни каменни надписи по Бешевлиев. В този интересен език има групи съгласни в рамките на една лексема, които тюрки и алтайци просто не могат да произнесат, има "с" в начална позиция, докато тюрките не могат да я имат тази съгласна там, защото имат езиково табу и пр., и пр. Много по-учени от мен и теб считат, че се касае за език, който просто е заимствал тюркска лексика и то само административна, йерархична и специална терминология, а иначе е доста близък до северноиранските диалекти. Не съм специалист по тези езици!!! Ако беше тюркски нямаше да има чръгобыля и Чръгобылство, а щеше да бъде Ичиргубоиля или нещо подобно!!! Нашият анализ показва, че това е рефлекс на по-късното черковнослужител, свещеник, поп...

Аха, значи още преди разделянето на континентите вече сте се биле пръкнали, егати... Шапка ви свалям!!! Ама верно бе то нали и Господ е българин?! Ха-ха-хаааааааа!!!

безпристрастен.
Изчакай постинга, който се оформя.
Тогава ще те питам някои неща.
Времето, когато се е пишело чръгубиля, е векове след ичиргу-бойлъ. Не разбираш ли?
Старият език не е бил като днешните, просто е носел характеристиките им. Дори не е звучал като тюркски.

Добре, но нека само да ти посоча нещо, което си пропуснал, ако си преглеждал "Първобълг. надписи" на Бешевлиев. Въпросният чръгобил е бил арменец на име Мащоц! Откритието е на Бешенвлиев - не мое или на брат ми!!! Мостич=Мащоц. Нашите емисари са ви учили на християнство - не други! Когато една патица не изглежда и не се държи като патица - не е патица! Перифразирам една логико-философска лема!!! Никой няма да седне да преразглежда класификацията на езиковите семейства, заради едни подозрения и алогични хипотези!!! Аз напр. имам силни подозрения към угрофинското, защото във въпросния език има Г=меко Д от типа на унгарското Георги=Дьорд, но аз не съм експерт по тези езици и просто си мълча!!! Когато го направиш това твое "сногшибателное" откритие, когато го публикуваш, ще съм абсолютно безпристрастен - обещавам!!!

Наистина, не съм чел Бешевлиев, както и на практика познавам твърде малко от писаното досега от академичната ни общност.
Това е подходящ повод да се надсмееш :):):).
Професоре..........ако бях изчел познатата история предварително, нямаше как да остана непредубеден. Мисля, че ще го разбереш.
Християнството закла българите, а ислямът ги довърши с тъпото на ножа.
Вашите проповедници свършиха и друга поръчана им задача. Направиха и татаро-монголите на Чингиз християни. После знаеш какво става.
Това с християнството не мога да го простя на Михаил-каган и никога няма да мога.
Бахти глупака долен е бил.
Като каза открития, комай имам такива, но няма никакво значение :) мои ли са или не. Предпочитам да се опирам на признати авторитети (нищо, че тука не са ги и чували през плет, нормално за нас :))
И така, в следващия постинг ще намериш писани неща, които приличат на приказка:). Потърпи към седмица. Трябва да систематизирам намереното.
За езиковите семейства :). Не става дума за преразглеждане, а за нещо съвсем друго.
Кога и колко едното езиково семейство е повлияло върху другото, като процесът определено е двупосочен. Кой ли е виновен за това?
Ние, Киркоре. Странно, но вярно. Всичко досега сочи в тази посока.
Щях отдавна да ти казвам :). Понеже често изпадаш в ПОТРЕС, да знаеш, че думата е съставена от компоненти от двете езикови семейства :):):).
Ако трябва да съм точен - тюркско-гръцка е. Това е едно от личните ми "открития" :).

.....Опитваш ,се да счупиш,Колелото на Матрицата, ноо не е Лесноо, май Френд!!
това са векове, яко Зомбиране..

Мисля, че ще го разбереш.
Християнството закла българите, а ислямът ги довърши с тъпото на ножа.
Вашите проповедници свършиха и друга поръчана им задача. Направиха и татаро-монголите на Чингиз християни. После знаеш какво става.
Това с християнството не мога да го простя на Михаил-каган и никога няма да мога.
Бахти глупака долен е бил.

05:20 - Мноооого бих се изненадАл
от: kirk За постинг: Булгарите и Българите, проф. д-р Пламен Цветков, НБУ, 2002 г.

Мноооого бих се изненадАл, ако чуя или прочета нещо такова. При положение, че и императори и елитът на ИРИ са им сънародници?! Все едно да се откажеш от поста сенатор или губернатор в САЩ и да станеш полицейски началник в Мексико! Мостич не е бил военачалник, а свещеник! И за архонт Михаил не си прав - извършил е прогресивно дело за времето си! Всички негови поданици все едно получили статут на граждани на САЩ, малко ли е?!
Notfun, не отговори на въпроса ми, а относно брътвежите ти за арменския поп - освен, че са херметично-неразбираеми -................................... и т.н. Добре, че ние сме в матрицата, а ти - извън нея!!! Даже - много добре!!! Седи си там!!!
Одобри | Изтрий

освен дето е арменец?
Киркоре, АРХОНТ НЕ Е ГРЪЦКА ДУМА, КИРКОРЕ!
Ще ли доживея да разбереш и ти, и други, дето всичко знаете :):):), че титулатурата на РИМСКАТА ИМПЕРИЯ, ДРЕВНАТА ГЪРЦИЯ И ЗАПАДНА ЕВРОПА е тюркоезична в преобладаващата й част?
Директен въпрос: след като Рим е познавал добре тюркския език и не само от етруските; след като елини, полис, василевс и не един още термини имат смисъл само през тюркски език, за КАКВА ТОЧНО ПО ПРОИЗХОД И УПРАВЛЕНИЕ ИМПЕРИЯ МИ ГОВОРИШ?
Дори титлата император, статутът империя, диктатор, республика........пробвай да ги изведеш през друг език и ще си затворя блога нацяло, обещавам публично!
Ако обаче не успееш........ще те изпитвам какво си прочел и какво не си.
ЗАПОЧНИ С ЦЪРКОВНАТА ДЕЙНОСТ НА ЧЪРГУБИЛЯ.

Публикацията на брат ми - проф. дин Илия Симеонов, е в ResearchGate, в две печатни научни пер. издания, в Academia и на страница "Арм.-бълг. култ.-инф. офис", където евентуално желаещите и МОЖЕЩИТЕ могат да я коментират. Има поставени няколко рекорда в ResearchGate, където хиляди колеги от цял свят са я чели, сваляли, цитирали... Това напълно изключва шанса и възможността да я преразказвам и да бъде обсъждана в подобен сайт като настоящия тук! Научната й аргументация е от типа "бетон арме", подобна на тази, която използвах за да оповестя, че сте имали един печенег за владетел - на име КУР!!! Колкото и да е невероятно!!!

Ичиргу̀ боѝла или чъргубѝля (с гръцка азбука ητζιργου, ητζηργου — в състава на титлите ητζιργου βουληα, [ητ]ζουργου κoλoβρoς, на кирилица чрьгоубылιа[1]) не е висше управническо звание в Първото българско царство и Г. Моравчик е сгрешил в опитите си да го етимологизира, след което Веселин Бешевлиев задълбочава грешката и намира че думата „ичиргу“ е тюрко-алтайска и означава „вътрешен“ (в ст. уйгурски ičrägi/ičräki означава „придворен служител“[2]).[3] Няма никакви данни, че под прякото командване на ичиргу боила е била тежка конница от 400 души. Това, както и хипотезите за прякото му участие в управлението на държавата, представляват необосновани амбиции да се счита, че става дума за един от най-приближените властници до хана (кана). От един надгробен надпис, открит във Велики Преслав, е известен чъргубилят (чрьгоубылιа) Мостич, служил при царете Симеон Велики и Петър I. В летописния надпис от Филипи от времето на хан Пресиан също се споменава един неизвестен по име ичиргу боил. 1. Moravcsik, G. Byzantinoturcica II. Leiden 1983, c. 133. 2. Древнетюркский словарь. Ленинград, 1969. с. 202. 3. Бешевлиев В., Прабългарски епиграфски паметници, Издателство на Отечествения фронт, София, 1981 Моята хипотеза е, че лексемата ичиргу, ициргу е рефлекс на гр. Кириаки за християнски храм – черква-църква, а не някаква екзотична прабългарска дума! Епентетичното и- може да сочи някаква връзка с тюркските езици, но не е чак толкова рядко явление и в индоевроп. ез. семейство. От друга страна имаме смислен, разбираем български текст на каменния надпис на Мостич, от който е ясно, че той е изоставил чъргобилството и станал черноризец, тоест монах. Сложната дума чъргобилство показва, че втората част на фразата боила (вжл по-горе) изобщо не е боляр – боил, а булиа, тоест думата не е ичиргу, а ичиргубулия. В нея произволно и неправомерно са заменени тз с ч и има необоснован прочит на Бета като б по време, когато се е произнасяла В. С други думи налице е праформа на лексемата църкова във варианта ициргувула! Нямам представа защо и как се е появило епентетичното Л, но явно това са закономерни особености на неславянския български (булгарски) език. Втората гръцка фраза по начало предизвиква съмнения в прочита, но след като вече знаем със сигурност, че колобър-коловър се е отнасяло до жрец, то отново става дума за християнски духовник. Всъщност в българския надпис на Мостич Сьдє лєжитъ Мостичь чрьгоѵбъɪля бъɪвъɪи при Сѵмеонѣ цр҃и и при Пєтрѣ цр҃и ос(м)иѫ жє дєсѧть лѣтъ съɪ оставивъ чрьгоѵбъɪльство ї вьсе їмѣниѥ бъɪстъ чрьноризьць ї въ томь сьврьши жизнь своиѫ. има и други неправилно прочетени и коментирани части, например името, което е рефлекс на арменското Мащоц, но е преминало през гръцки и оттам в българския. Личността му е добре известна и това лице е споменато във византийските анали. Идентификацията му с Мащоц принадлежи на арменоведа Храч Бартикян. Въпросният арменец е изпълнявал свещенническа църковна служба при цар Симеон и при цар Петър, а след като преминал 80-год. възраст оставил тази църковна сулжба и имотите си, приемайки монашество, тоест – преминал от бялото духовенство в редиците на черното. Той не е бил единственият арменец в двора на българския владетел. Такъв бил и Георги Сурсувул, чието прозвище по всяка вероятност означава същото – свещенослужител. Цар Симеон се оженил за Рабна - сестрата на Георги Сурсувул, а девера си направил настойник на своите синове. За Георги Сурсувул е известно, че е бивш византийски асекрет и следователно нито е прабългарин, нито името му е прабългарско. В един от арменските годишници, издавани преди 1944 г. арменският изследовател Кеворк Месроб въз основа на неприведени източници и сведения представя името му във формата Кеворк Сурупал и счита, че прозвището се превежда Син на Сириец (на гр. Сиропулос). На свой ред възпитаникът му цар Петър също се оженва за арменка – внучката на имп. Роман Лакапин, която пристига с няколко придружители и те остават с нея до края на живота й. С други думи няма нищо изненадващо в обстоятелството, че в България по онова време е имало високопоставени арменци – духовници и монаси. Престолонаследниците на цар Петър – Роман и цар Борис ІІ на практика са били повече арменци, отколкото българи и след като са откарани и престояват във Визинтия, бягат обратно в България при арменците Комитопули, при арменеца цар Самуил, който съвременникът му арменският средновековен историк Степан Таронаци не би нарекъл арменец, ако не беше и по баща, а не само по майка! Нещо повече – специално този автор не би го нарекъл арменец и ако цар Самуил беше арменец-халкидонит, а не арменогригорянин, лусаворчаган! * * * Изложеното по-горе мнение и хипотеза, допълвам днес - след около три години, по следния начин: След като на друго място вече опровергахме установените популярни прабългарски имена и думи като Елемаг, Кракра, комит, кавхан или канпаган от хрониките и сведенията пред периода, наричан Самуилова България, тук ще анализираме и коментираме титлата или служебния сан ичиргубоила, както и представата за значението и функциите й. В своя труд “Първобългарски надписи” (София, 1979 г.) проф. Веселин Бешевлиев отделя специално внимание на фразата “ο Ητζιργου βοιλας”(с.62). Веднага трябва да изтъкнем, че тя не съществува, не е регистирана в този си облик никъде, но това не му пречи да я представя за оригинална, изходна, реконструирана праформа. Съгласно използваната от автора система на класификация и подредба, артикъл (статия, глава) №43 носи надслов Ητζιργου βοιλας и се реконструира на базата на засвидетелстваните варианти - ητζιργου βοιλαν в каменния надпис №14, ο [ηζ]ιργου βουληα в №47 и чрьгоѵ бъɪля в №71. Освен в тези 3 каменни надписи, варианти на фразата или лексемата, според автора, се намират в още 4 писмени извора: 1. В списъка на българските пратеници на VІІІ Вселенски събор в Константинопол в 869-870 – Stasis zerco boilas, 2. В приписка в Чивидалското евангелие – Zergo bula St[as]is, 3. В писмо на папа Йоан VІІ от 879 г. – Petro Cerbulae, и 4. В името Γεωργιος ο Σουρσουβουλις. И накрая – първата част (?) на въпросната прабългарска лексема се открива в каменния надпис №50 - ητζηργου βαγαινου, както и в №65 - [ι]ζουργου κολοβρος. Обяснението на тази титла Ф. Дворник и Г. Немет намират в литературното наследство на Константин Багренородни, който споменава, че в двора на българския владетел имало някакви “вътрешни” боили, както и 6 велики боили. Проф. В. Бешевлиев отхвърля тази хипотеза на базата на наличието на определителния член и на сведенията в надписа на Мостич, от които става ясно, че това е служба, а не титла. Освен това той посочва обстоятелството, че споменатите лица на тази служба обикновено са изпълнявали дипломатически мисии. Оскъдните сведения с които разполагаме за езика на прабългарите не ни позволяват категорично и безрезервно да го причислим към тюркската група от алтайското езиково семество. В този смисъл привличането на близки или сходни по гласеж лексеми, например, както е в случая – на ичерде, ичинде за вътрешен, нямат достатъчно основание и по-скоро ни отдалечават от истината. Единственият смилово ясен текст, в който лексемата е употребена на два пъти и контекстът не предизвиква никакви подозрения е надписът на Мостич - №71 (с.226). Надписът гласи: “Съде лежит Мостич чръгобиля бивъй при Сумеон цар и Петър цар осмию же десят лет си оставив чръгобилство и все имение бъйст чръноризец и в том свърши жизн своя”, което и до днес си остава разбираемо. Подозрение буди единствено лексемата жизн, но няма да я разисквам. Любопитното при него е, че силно напомня текстовите формулировки на арменските каменни плочи с кръстове – хачкарите, но традицията не е продължена с други подобни исторически паметници. От текста ни става ясно, че чъргобиля Мостич е бил на тази служба при царете Симеон и Петър, но навършвайки 80-годишна възраст оставил службата чергобилство и се замонашил – станал черноризец, след което като такъв завършил живота си. Проф. В. Бешевлиев по-нататък коментира, че името Мостич “изглежда” славянско по основа и окончание, което явление и изявление, според мен, е едно от най-вредните в българската историческа наука и в науката изобщо, защото за моите изследвания все ще се намери някой да каже, че не са строго професионални, вмъквам доста лични моменти, имат есеистични елементи и субективизъм, но в такъв случай какво да кажем, когато български учени като въпросният ни в клин ни в ръкав ни уведомяват за емоциите си и за това как и като какво му изглеждало това и онова. Хубаво е, че в случая поне допълва, че все пак липсват паралели за това име в славянските езици. Бих искал читателят сериозно да се замисли защо в една национална история изобщо се допускат подобни “откровения” – Елемаг и Кракра изглеждали прабългарски, Мостич и да речем Матеица – славянски. Към това Матеица ще се върнем по-нататък, то е практически същото Мостич, но “прочетено” от друг “впечатлителен” български учен. По-нататък проф. В. Бешевлиев привежда няколко хипотези на други учени и между другото подметва, че “не е изключена възможността името да бъде иранско, срв. Μαστας, Μαστους (L. Zgusta. Die Personennamen griechischer Stadte der nordlichen Schwarzmeerkuste, Praha, 1955, 115-117, Μαστιος 312). Източникът не ми е познат, но на всеки арменец му е познато името на създателя на арменската азбука Месроб Мащоц и значителна част от професиналистите знаят, че произходът му е ирански, тясно свързан с маздаизма и жреческото съсловие в Персия. Между другото обстятелството, че има ирански езиков произход не го прави автоматично иранско, респ. персийско, защото след идването на арабите тяхната антропонимична система до голямо степен се запазва единствено и само у арменците, а самите иранци от един чисто индоевропески етнос и език се арабизират, ислямизират и пр. Такива имана са Вартан (Вардан), Ануш (Въпреки опитите на накои етимолози от по-ново време да го свързват със “сладка” и арменски, първичното му значение е “безсмъртна” и е иранско!) и др. Проф. В. Бешевлиев съвсем точно подчертава и факта, че в словформата се наблюдава славянския преход на неудареното “о” в “а”, а това е така, защото всички арлменски имена и думи носят ударение в края на думата и в конкретния случай ударението върху втората сричка. Е, добре при наличието на такива “мощни” аргументи кому и за чий ни бяха онези изявления за впечатленията, които събуждало името?! Възниква и друга логическа връзка – щом има достатъчно основания да приемем, че изходната форма е Мащоц, то носителят несъмнено е бил арменец (По онова време вече никой иранец не е носил такова и конкректно това име!). Още по интересното е каква точно форма и варианти е имало името в гръцки, но към тва ще се върнем по-късно. В славянския надпис ясно се разграничават графемите-буквени знаци за Ч и Ц, но нямаме никакво право да считаме, че славяноезичното Ч фонетично е винаги еквивалентно и идентично на гръцката диграма τζ, която понякога е “опростена” в ζ, а така също и на латинското Z в другите надписи и текстове. Тъкмо обратното в тях сме длъжни да четем ТЗ-, респ. Ц или дори само З при ζ и при Z. Следователно имаме право единствено и само да реконструираме една изходна лексема от типа ицъргу-изиргу-зерго, а втората част е по-скоро були-була-буля-биля, отколкото боил-боила. Моята хипотеза е, че става дума за християнски църковен деец, респ. църковнослужител – черковник. Заемката не е дошла пряко от гръцки, където тя звучи Киряки или Кириаки (Κυριακή – от Κύριος=Господ и οίκήά=дом), а – опосредствено през славянски. Ако премахнем епентетичното начално И-, което е довнесено и би трябвало да липсва в изходната форма, то ще остане църгубил, в която лексема с наблюдават редица чувствителни изменения при сравнения с гръцката изходна форма: К в ц/ч, К – в Г, У – в Ъ… Те могат да бъдат обяснени, напр. второто К е смекчено, палатализирано в Г поради следходящия глайд (иа=я), но не достатъчно сигурно и това може би се дължи на особености на славянския диалект и основно и главно – на закономерности на фонетиката на прабългарския, защото ЧРЪГОБИЛЯ се оказва славянска дума, която е заемка от прабългарския, но в него е влязла от същия славянски, когато е звучала различно. Любопитство предизвиква втората част – Биля, в която може да откроим славянското “В” от Черкова-църква, но не можем да предложим нищо кат обяснение на епентетичното Л, респ. Ла-Ля. Големият въпрос, който възниква тук е защо в славянския текст не е употребена исконната Черкова-Църква, а също и защо в прабългарските каменни надписи е използван славянския термин за църковен служител вм. оригиналния гръцки или някаква прабългарска синонимна лексема. Нямам обяснение! Твърде показателен е фактът, че в надпис №65 вместо боила-булиа е налице колобър, което етимологично е добре изяснено и чиято семантика е “жрец”. В случая дори се наблюдава дублиране на семантичните пластове в ичиргубоила и Мостич (Мащоц, маздаистки жрец). Длъжен съм да укажа, че в съвременните арменоведи (различавам ги от арменолозите, запазвайки второто само за учени арменисти от Запада) е налице една неприятна тенденция да подменят истинските факти с измислени, заради нападки на чужди учени. По тази причина те например поддържат тезата, че Мащоц е производно от някакъв топоним, което е меко казано лъжа. Толкова трудно ли е да се признае, че родът на арменския просветител има предци, които са служили като зорастрийски жреци?! Какви допълнителни аргументи можем да изтъкнем в подкрепа на нашата хипотеза. Първо – от надписа на Мостич-Мащоц узнаваме, че на преклонна възраст се отказал от чергобилство и от имущество и се замонашил, което е един естествен и логичен акт, ако допуснем, че не е бил светско лице, а духовник,тоест – че е спадал към бялото духовенство, след което просто е преминал към черното (монасите). Второ – проф. В. Бешевлиев правилно подчертава, че лексемата не е титла, а е служба, защото обозначените чрез и с нея лица са изпълнявали дипломатически мисии, но той пропуска важния факт, че това не са обикновени (светски) дипломатически мисии, а са все църковни мисии – свързани с междуцърковни отношения и връзки: лицето заминава и присъства на Вселенски църковен събор, лицето вписва името и служебния си сан в евангелие на път за Рим, където не знаем какво точно е договаряло и пр. В случая с Георги Сурсувул – не става дума за дипломатическа и църковна мисия, макар че в биографията му фигурират такива – когато уговаря и реализира женитбата на цар Петър. При него обаче църковната служба и функции се свързват още преди това – когато бива определен за настойник на децата-престолонаследници на цар Симеон, защото възпитателят им несъмнено трябва да бъде духовник, а не просто нечетена светска личност. По същия начин във Византия за настойник и възпитател на Василий ІІ и Константин VІІІ е бил определен и назначен от имп. Василий І Македонец - партиарх Фотий, когато е бил свален от патриаршеския престол. Следователно не съществува никаква прабългарска дворцова и военна титла ичъргубоил, а една калкирана от българските славяни заемка от гр. Киряки за църква, която е използвана чак до края на ПБЦ като служебен сан или служба в смисълна църковен служител – черковник. Тук ще вметна само един щрих – известният дипломат монахът Калокир, който отишъл при руския княз Светослав и го наговорил (подкупил) да нападне България, всъщност не е бил изпратен от Константинопол и не е преминавал от Мала Азия през Балканите, а е бил на служба някъде в българските земи. Този арменец всъщност е имал за цел да постави върху българския престол руснака, а самият той с негова помощ (посредством обединените българи и руси) да седне на престола на Византия. Тези податки се открояват ясно в летописите, особено при имп. Йоан Цимисхий и в това отношение българската историческа наука не бива повече да поддържа разни необосновани мнения за користолюбието на имп. Никифор Фока и прочее подобни коментари. Друг е въпросът какво точно са правели тези арменци в България и в двора на българските владетели, но явно това присъствие има връзка със следващия период, наричан Самуилова България. Кой всъщност е бил чъргобиля Мостич и наистина ли не знаем нищо за него? Ами, не е точно нищо и дори съвсем не е малко онова, което имаме като данни за този род и тази конкретна личност, която още на времето си Храч Бартикян идентифицира като Мащоц! Неприятното в случая е, че българските учени го прекоросват Матеица и го включват в една група “български имена” с женско окончание”, която уж идвала от някакво славянско езиково влияние. Е, аз специализирах Славянска филология и не попаднах на това фентоменално явление - -ица/-ца в слав. езици се използва за оформяне на женски имена и прозвища на основата на конкретно мъжко лично име и редовно служи за наименоване на съпругата на съответното лице, носител на името. Така Матеица е съпругата на Матей и ако някой си позволи да нарече съпруга й с такова име, има и ще има сериозен проблем! Дори и в руския език – подобни имена имат за предходна фаза вариант с окончанието –ич, а не директно – ица! В южните славянски езици тези диалектни варианти не са нито присъщи, нито приети, нито разпространени! Въпреки това ние сме свидетели на тази странна група мъжки имена в периода, наречен Самуилова България, и мнозинството се заблуждава, че те реално са съществували – Матеица, Несторица, Никулица, Илийца, Лазарица… Ето как изглежда името Матеица в оригинал - Ματθαιιτζην: нищо общо с побългарения вариант. За него е известно, че е бил тъст на ичиргубоила Богдан, но това сведение (с.529 при А.Съботинов) не ми известно и изисква проверка. Тук на две места авторът (А.С.) обяснява ичиргубоил като топарх на вътрешните крепости, което бе опровергано от проф. В. Бешевлиев, но по-озадачаващото е, че името Богдан най-вероятно идва от Михаил Деволски или от Дукленския презвитер, като превод на Теодор и в такъв случай: дайте да се разберем кой е кавхан и кой е ичиргубоил от двамата, ако не са един и същи човек. Другаде вече доказах, че кавхан при Комитопулите няма, а регистрираното в оригинала ο Κπχανης е от Апокавк-Апокап, към който род спадали Теодор, Мелитон и Дометиан!!! Следователно можем да предположим, че арменецът Теодор-Богдан е бил зет на Мащоц-Мостич, но сведението, че го е убил е малко леко пресилено – човекът е доживял до 80-годишна възраст и повече, замонашил се е и починал от старост. Що се отнася то чергобилството, то не Богдан-Теодор, а Мащоч-Мостич-“Матеица” е бил чергобил, свещеник. Нищо, че изворът е по Йоан Скилица от ГИБИ – там съм попадал и на още по-кошмарни грешки!

„Зитко ичиргу боил (има) меки ризници 455,. шлемове 540, люспести ризници 427,. шлемове 854, жупанът заедно с хората си има..........

Киркоре, защо са му на църковния служител такива инвентари?
С други думи, защо му е на попа акордеон?

«Эштада, къартны мында болмагъанын
билип, шаудандан суу ичерге келе болурла." Не знам какво означава изразът, но е на карачай-балкарски.
Значение на думата: ичерге
Толкование/Перевод
ичерге
выпивать, пить.

В татарски: эчәргә, значение "изпивам, приемам вътрешно".
Налична и в алтайски език.

Да разбирам, че чъргубилят цял живот е бил поп, а на 80 години се е разпопил и станал монах?

Киркоре........някога ичиргу-боилът е водел центъра на армията, не левия или десния фланг. Третата, централната част.

Съжалявам за изгубеното време на брат ти в учене на славянска филология, но не се е сетил за името Звиница например?
Нали го носи мъж?
Киркоре, в стария език няма родове. Такива "грешки" са напълно възможни по това време, девети век.
Дори и по-късно.
"На 1 януари 1863 г. в Свищов се ражда един от исполините на българското перо – Алеко Константинов. Баща му Иваница Хаджиконстантинов е потомък на знатен род. Самият той е тежък търговец."

Съжалявам, но такава аргументация аз не мога да приема.
Ти на мое място би ли я приел?

P.S. Печенегът Кура (това означава стена, твърдина в тюркски език - сещай се и за гръцкия Курос:):):) ни е отървал от светлия княз (тюркоезична титла) Светлю Киевски. Дочувам, че и византийците не го долюбвали твърде :), там нещата бързо са се променяли :).
Svyatoslav refused to turn over his territorial victories to the Empire (he had been paid 15,000 pounds of gold).....
Над половин тон злато откуп, егати :):):)?

Не си направил откритие в случая. Ситуацията е описана добре в летописите на русите и в тарихите също. Макар там Святослав отначало да е приет като освободител :).

В едно от първите печ. пер. издания на София след Освобождението един пишман журналист-българин публикува статия, сега не мога да цитирам източника, но ако си направя труда ще го открия, в която за мое най-голямо изумление критикува сънароднците си, че в околоностите на града има турски, гръцки и арменски гробища, а няма българско. Веднага ми просветна истината защо Васил Левски няма гроб - не сте имали гробища!!! Най-православните от православните, наллли??? Няма да коментирам публикацията, но при преминаване от бялото към черното духовенство няма нищо такова, което да наречеш разпопване, объркАл си се!!! Второ - отваряш форума на Nauka и виждаш публикация на някой от тамошните ксенофоби, аграрфашисти и арменофоби - омерзително тъпа статия с фотоснимка как на площада в Ереван маршируват духовници-арменогригоряни с калашници! Моите преки прародители и наследници на Комитопулите - Бакуряни, основателите на Бачково също са били едновременно и духовници и военначалници. Ето защо пигмеите от Амазонка не бива да коментират Теорията на Относителността или Теорията за Единното поле, първо трябва да учат физика и много други неща!!! Знаеш ли че хомо сапиенс има трети пол, който през различни периоди анотомично променя половите си органи, ту е мъж, ту жена?! Цензорираш коментарите ми, редактираш ги и искаш да ме изпитваш ли??? За къф се имаш ба???

Куриоз е, че се раждат като момичета, а порастват като момчета. Поне така помня от публикацията.
Моля те да запазиш добрия тон и много добре знаеш какво съм премахнал от коментарите ти. Лично аз смятам, че диалога, който успяхме да изградим с тебе, не бива да бъде опорочаван по този начин. Има си ЛС, използвай ги. Ако аз пишех всеки път каквото ми е на устата, щеше да е ужасно, меко казано. Не визирам теб, да знаеш.
С божиите въпроси нямам желание да "ставам наясно", може и да губя от това, знам ли.
В християнството може ли военачалник да бъде и духовно лице? Звучи учудващо, поне за мен?

Не се разпалвай, основната маса от народите винаги са били говеда. Не взимам участие във Форум наука, всъщност никъде другаде освен в блог.бг.

Какво против имаш да приемеш предложението ми?
Повтарям го и в случай, че успееш, повече опонент като мен няма да видиш :):):).
Иначе ще те изпитвам честичко, обещавам ти.
Не съм безгрешен, но преди да започна да твърдя нещо, обикновено проверявам колкото мога по-обстойно, сигурно си забелязал.
Аз съм блогър и титлите не ме вълнуват особено :). Не си първия професор, с когото съм спорил, още като студент имах навика да задавам неудобни въпроси.
Нямам нищо против да бъда оборен. Държа обаче да бъде направено както му е редът.
Така че топката е в твоето поле. Дали ще я разиграеш - не е моя работа.
При мен догадките и хипотезите се проверяват, колкото може по-сериозно. Никой не е съвършен, но не пречи да се опитва човек. Да изградиш теория върху хипотеза е едно, да докажеш тази теория е друго.
Ако има нещо неясно - пиши, не се стеснявай:).

Този много добър критерий го прилагай, ако обичаш повсеместно, а не избирателно! Въпросният Notfun коментира някаква конткретна тема и намесва "арменския поп", който е време да осъзнаете, че споменаван по този начин е НАЦИОНАЛНА ОБИДА!!! Него обаче не го цензурираш!!!!! Същата работа като с Леон Порно 2, който ти е познат, та да не се засегне, а той може да си плямпа каквот си иска по мой адрес??? И кога и къде прилагаш този критерий - май само към мен, а?! Да се спрем все пак на християнството - нищо чак толкова изненадващо няма във факта, че веднага след приемането на християнството за единствена държавна религия, персите скачат за да върнат позициите на маздаизма и сме били принудени да се сражаваме 1:1000 или 1:10000!!! Във войната ония използвали дори слонове, та се наложило и старци, и жени, и деца да участват. Битката е била епохална, наричаме я Вартананк - стотици хиляди убити, загубите били такива, че персите се оттеглили, но пък ние едва сме оцелели и то благодарение на прабългари, които били християнизирани и арменизирани. Нашата църква ги обявява за светци! Та тогава свещениците ни хващат обратно меча и го вдигат с дръжката нагоре като кръст и повеждат войската, а като стигнат врага, хващат меча за дръжката и... работят!!! После такива са и темплиерите!!! Пък и виж какво - всичко в християнството сме го измислили ние - арменците, така че нищо не бива да те изненадва!!! Ние сме го институционализирали и сме въвели брачните церемонии, кръщенета и опелата... Йерархита, деленето на бяло и черно братство и пр. А вие не знаете къде е гробът на прадядо ви, на прабаба ви и не правите родословни дървета. Изобщо не сте добри ученици дори и за тия от кв. Фенер, нито пък за Руския патриарх! В рамките на вашата конфесия - "ортодоксията" се отбелязват две Рождества, две Коледи, два Великдена на различни дати... Колко да сте християни?!
С две думи - твойт контрааргумент беше отхвърлен!!!

много добре, колега, дори отличен.
Това обаче не решава въпроса със свещеническия сан или длъжност или каквото и да е там, на чъргубиля.
Не цензурирам "САМО ТЕБ" :), не си единствен и неповторим като стане дума за подобен изказ. Това, за да бъдеш спокоен :). Знаеш, че не лъжа, показвал съм ти го много пъти.
Към конфесиите ми е особено трудно да проявявам търпимост, без значение какви са и колко са свети и праведни и кой първи ги е развил и разпространил и всякакви простотии, заради които половината планета е в състояние на БРАТОУБИЙСТВЕНИ ВОЙНИ ПОВЕЧЕ ОТ 2000 ГОДИНИ!!!!
Киркоре, тия народи и националности, които не обичаш чак много и си имаш причините, знаят кои са прародителите им ДО ДЕСЕТ КОЛЕНА НАИЗУСТ.
От християнските народи това го правят само испанците и то под арабско въздействие.
НАЛИ ЦЕЛТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО Е ДА ЗАБРАВИШ КОЙ СИ, ОТКЪДЕ СИ ДОШЪЛ, КОИ СА ОТЦИТЕ ТИ И КЪДЕ ОТИВАШ!
Така че, ако обичаш, от мен похвала за примерен християнин недей да чакаш.
И така. Занапред ти препоръчвам съвсем обосновано да се придържаш към доказаната версия що е чъргубил и какво е правел. Даже ти помогнах по въпроса.

Не зная, бе човек! Публикацията развива една хипотеза и дава една сравнително добре обоснована теза. Говорим за език с доказан речников фонд от не повече от 100-150 думи, от които - ние с брат ми "закрихме" 4-5 като лапсус лингве: Елемаг, Кракра, Тиридин, мъжките имена с женско окончание и т.н. В областта на ист. етимология, а тя е хлъзгава тема, хипотези се борят с хипотези, макар че българистиката предпочита да ги представя своите тези като необорими факти, каквито те не са! В крайна сметка побеждава по-логичната и издържана хипотеза, а нашите са тъкмо такива! Пламбата още 100 години не може да ни достигне - жив и здрав да е! А твоите са толкова фантасмагорични, че даже не могат да бъдат оборени, защото това във философията се нарича солипсизъм - затворен кръг без връзка с околния реален свят. Съществувал уж някакъв всеобщ език, основа и праоснова на всички, пък квалифициран като тюркски??? Вземи и докажи поне едно от твоите "откровения" - напр. как така австралийските аборигени са говорили на тюркски?! Християнството борави с едно осн. произведение - Библията и в полит. план с една теория за разпределението на езици и народи по света - вж. Йоан Малала. Няма тюрки в Библията, както няма руснаци, нито българи... Няма и сащаци , нито канадци, нито швейцарци... Няма и натовци. Не може яйцето да заявява на кокошката или петела, че е преди тях! Това съждение не е мое и е доста проблематично в логичен смисъл, но често го казват в нашите среди! Мен личнто по ми харесва вица може ли възрастен човек да мине през тоалетна чиния. Отговорът е - може, ако е лайно!Това че християнството имало за цел уж да не помниш родители и прародители е самозаблуда!

следва да бъде праезикът на Вселената :):):):):).
Факт е обаче следното: всички т. нар. ностратически езици са били аглутинативни.
Частите на изречението, които наричаме предлози, някога са били наречия.
Морфемите, които наричаме представки, се дублират в голяма част с предлозите.
Наставките и окончанията са в една учудващо голяма част леко изменени суфикси и афикси от стария език. Доста интересна ситуация :).
За солипсизма може би си прав. Може и да не си. Ще видим какво още има да излиза на бял свят, като предпочитам да показвам писана информация, а не собствени умостроения :), тях всеки може и сам да си ги направи. Подчертавам: не търси непременно връзка между късни тюрки и тюркски език! Тази грешка е попречила толкова много в цялата индоевропейска и евроазиатска история, че ум не ми побира как аз успях без никаква буквално предварителна подготовка да видя необясними на пръв поглед сходства и взаимовръзки, а тези, дето това го работят, не са могли?!
Предполагам, защото нито за миг не са допуснали, че светът е изглеждал доста по-различно от днешните ни представи за него.
Откровения :):):):):), развесели ме, благодаря :).
Ти нали беше казал, че следи от арменски език имало в 582 езика по света, правилно ли помня бройката?
Защо да няма думи с корен БАЛ в език на австралийските аборигени, след като има дори топонимика, съвпадаща с нашия етноним?
Ако ти остане свободно време, почвай Сулейменов. Има какво да се научи оттам, знам какво ти пиша.
Християнството просто продължава древната традиция да обещава възкресение, но: само Христос възкръсва физически, а вярващите - тяхно е царството небесно........
Ислямът отрича възкресението на Христос: той е бог-син, как така ще умира и после ще възкръсва?
:):):):):):):):):):) !!!!!!! Доста весели моменти има в "АЗиЯ", а ценното.....и сам ще си го намериш.

Не, запомнил си неправилно - влез в личната ми страница и виж фотоса на заглавната страница на книгата на Ачарян - "Сравнителна граматика на арм. език в съпоставка с 562 eзика" Публикацията е озаглавена "специално за dobrodan". Закачил съм я най-отгоре с кабърче, ха-ха!!! Ето и линк https://www/kirkor.simonyan/ Любопитното е, че при изработванета на оргинала - линопитния набор, от който чрез висок печат е създадена въпросната книга, не както сега - на офсет, е участвал като метранпаж лично самият автор и е набирал буквите знаците, думите на стотина писмености! Има 12 тома Речник на арменските корени, многотомни издания речници на арменските лични имена, тълковен и терминологичен, арменско-руски и руско-арменски речник и пр, и пр. Няма да приема съвета ти, защото приключих с активна изследователска научна дейност и съм много благодарен, че навреме, овреме ме пенсионираха. Не съм като Леонардо Да Винчи и след 70-те при този интересен живот никой не бива да очаква чудеса от мен. За нещастие оглавих рода и сега ме ангажират оттук и оттам с какво ли не! Преди 2-3 години назначих изп. директор на фондацията и изобщо гледам вече само да се развличам и да се кефя! Преди месец отказах на Ротъри дори и виртуална, видеоконферентна лекция... Тук влизам само да си начеша крастата и да не забравя българския. Отиваме към залеза, човече... Тази година почина и брат ми, а ми е оставил куп задачи и един вагон архив. Няма да се справя!!! Получавам купища научни списания, брошури и книги, но нямам време да ги отворя! Тия дни ще ходя на Уолстрийт да оправя едни бакии и да приключвам с десетина ангажименти! Ако искаш може и по-подробно в ЛС!

Славяните са тук по тези земи, много преди българите, в момента говорим и пишем на техния език и дори името България е славянско. :)

Целия бит и култура на българите, говори, че има славянска намеса в историята на народа ни. :)

Не съществуват в исторически аспект племена и народности като кутригури, утигури, оногури и главанари, като автора на този сайт, които да имат нещо общо с българския ген. Дори няма такива племена, няма и татарски народ, както няма турски народ. Съвременните резаци са потомци на понтийци, лази, кюрди, пленени славянски племена, авари, араби, перси, сакари и разни гръцки народи, живеещи на територията на съвременна Турция. :)

Русия винаги и всякога е била държава с твърда външна политика, интересите на България е да има добри духовни връзки с Русия и да сме й благодарни за Освобождението, другото са врели - некипели на пишман осрани до ушите русофобеци, антируски кретени и деградирали фенове на Запада. :)

когато не можеш да ги репликираш, но по-лошото е, че в случая аз мога :):):).
Би ли могъл да покажеш кое в нашата култура е славянско? :):):):):)
Имай предвид, че ще си първия в историята, успял да издири славянски артефакти и етнография в земите на Дунавска България?
Името България няма и помен от славянска намеса. Русия - също. Недей да пишеш на и говориш на техния език, защото това просто не е вярно :). Славяните дори не са имали език като хората, той славяни ни изкара :).
Относно третия абзац :):):). Извинявай, ама мислех, че поне това знаеш. Източници по въпроса колкото си искаш. Авторът на този сайт най-обича да спори с неграмотници в расо и калимявка :):):).
Руската политика не ме вълнува, докато не стане въпрос за славянството.
За кое освобождение трябва да сме й благодарни още 1000 години? Мисля вече да попрестанем с благодарностите, ти можеш да изразиш любовта си писмено и физически всяка седмица в руското посолство или консулствата, не съм те вързал.
РУСОФИЛ ОЗНАЧАВА БЪЛГАРОМРАЗЕЦ, ПОПЕ.
Пък ако много настояваш, мога да ти обяснявам с факти и писана история защо мисля така. Личните си впечатления дори няма нужда да описвам.
В исторически аспект РУСИТЕ СА ОПИСВАНИ КАТО ТЮРКИ АМА ЗНАЕШ ЛИ ДО КОЙ ВЕК?
:):):):):)!!!!!
Нищо не знаеш освен да дрънкаш мантри :):):).
Срамота. Уж отчетата били много начетени :).

Славяните всъщност са бивши германци, които се отделили от останалите езиково, заимствайки диалекта си от балтийците. Славянски нашествия никога и никъде не са регистирани, нито военни, нито по мирен път. Единственият случай - Хацон и неговите походи на юг се оказват реплика на онези келти-готи, които някога стигнали до Делфи и основали келтска държава на Балканите и в Мала Азия. Всъщност това са същите тъпи келти от Халщад, но този път само грабят и бягат назад! На Балканите не са пристигнали митологични славянски племена, а само езикът им. Това е ставало по търговски път, но най-новото откритие е, че имало женски "дружини", които обикаляли Евразия и временно ставали съпруги или харем на различни местни племена и вождове. На тръгване оставяли децата си, но взимал някои момиченца да ги възпитават за тази "професия". Въпросните останали деца овладявали езика на майката, но и на бащата и всъщност говорели смесено. Говорещите този език обявили всички други за немци, тоест - неми, а себе си за словеещи, словещи, словяни... , тест - можещи да говорят. Българският етнос се сформира не от три, а от две компоненти, втората от които са смесени бивши римляни от тракийски, тракоскитски и тракокелтски произход, а първата са татарчеата - не бе, майтапя се, - прабългарите, ха-ха-ха!!!

смятам, че славянският език си е дошъл от Припят заедно с племена и родове, които да го говорят. Да, нов и млад език е, максимум на 2000 години е. Но няма как да е пристигнал само по търговски път. Освен това, за да стане този език втори език на православието, се предполага стигането им до Гърция през Балканите и поне пръстенът от Езерово има надпис, който поне аз определям като праславянски. Иска се и обяснение кога точно Рим сменя езика си с европейска форма и допускам, че около III-IV век на Балканите вече са живеели славянски преселници. Разбира се, това е само хипотеза, поне засега. Някъде по това време славянският език започва преместването си на север-североизток (натискът е едновременно от запад и изток за славянските племена). Към Прибалтика веднъж и от нея надолу следва да са прогонени от племената на КШК (култура на шнуровата керамика), а благодарение на галатите езикът им е започнал да придобива първите си европейски черти (галатите са смес от огузоезични и гръкоезични племена, литовският език е пряко потвърждение, а съвсем официално го броят за праславянски). Дифтонгите определено са заети от германците (дойч, не германите). Носовките идат от стария език, както обичам да казвам :).

Кой ти каза, че е втори език на православието? Самият термин ние сме го измислили и с него нямате нищо общо!!! Вие сте Копи пейст на мафията от кв. Фенер в Истанбул. нито един апостол не ви е основал църлквата! Стига с тоя див и варварски аграрфашизъм, бе, от партия "Възраждане" ли си??? Бавен ли си? Първият е арменският, втори е римският и трети паралено с него - гръцкият, но в класацията се включват още сирийският, грузинският, ахванският и някъде на 10-то място славянският, защото Исус и апостолите говорят арамейски, после част от евреиште стават християни и пр. и пр. Направо сте болни от необоснована алогична грандомания!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Галатите са готи-келти-гали. първите тютюрки се появяуват в мала Азия около X в. и стават наемници на местните. Били с дълги коси като жени и с нарочно деформирани с белези лица, наричани са мазкути и трайно отседнали в Северен Кавказ. Смесен етнос, даже имат легендарен етногенезис, че останали само десетина мъже и взели жени от други етноси. Явно това е оформило езика им. Ниво на културата - нула или под нулата!!! Пърстенът от Езерово, Фестоския диск и Гьобекли тепе са хилядолетия преди тях!!! Айде да се стегнеш така малко!!!

Пиша ти ЗА СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК, С-Л-А-В-Я-Н-С-К-И-Я!
И за ГРЪЦКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, НЕ ЗА АРМЕНСКОТО :). Та, пишеш, че всичко в християнството сте го измислили вие?
Не думай :):):). Киркоре, едва ли не цялата терминология в християнството е ТЮРКОЕЗИЧНА :):):):):). Вие ли я измислихте в такъв случай? Я погледни тука какво съм цитирал.........и пак си помисли :).

https://dobrodan.blog.bg/history/2021/01/26/polezno-e-za-veruiushtite-da-znaiat-niakoi-neshta-bez-znache.1746252

Въобще не ми дреме кой кога каква църква е основал :):):). Защо реши, че смятам, че ние сме сред първите християни - така и не разбрах?
Да опитам да ти обясня като на професор, ще рече - трудна работа:).
Като тръгнеш от Дунав нагоре и надясно :), днес се говори славянски език. Украйна, Беларус, Русия. Броят ги за източни славяни, нали така?
Само че незнайно по каква причина южните славяни се разбират прекрасно - сърби и хървати - с източните и почти никак със западните.
Причината за това може да бъде само православната религия, Киркоре. Затова наричам славянския език втория език на източното православие. Престани да подскачаш като ущипан и поне се опитай да разбереш какво пиша. Не се е наложил нито грузински, нито арменски, нито сирийски, нито друг някой език там и, ако почнеш да четеш преводите, ще се съгласиш с мен.
Галатите са конни гали, Киркоре. КОННИ! Ездачи, за да няма недоразумения.

"Както вече показахме, на юг от Рижкия залив сред многобройните протоци на река Лиелуна е
живеело племето земгали. Бартоломей Английски пише следното за произхода на този народ:
"Семигалия е неголяма провинция, разположена отвъд Балтийския залив, близо до Озилия и
Ливония в нижна Мезия и се нарича така, защото е населена с галати, които я завладяли и се
смесили с жителите на тая земя. Ето защо се наричат семигали тия, които са произлезли от
галите или галатите и местните народи". От този фрагмент следва, че в някакъв период от време
в Прибалтика е навлязло племето гали или галати. В историческите източници тези два
етнонима често биват разделяни, но се третират като синоними. Галите са дошли в Прибалтика
вероятно по Даугава и завоювали местните племена, живеещи по двата бряга на тази река. С
времето, след като ги покорили, те се заселили сред тях, а после се смесили с тях. В резултат на
смесването на галите с местното племе, обитаващо левия бряг на Даугава, се образувала нова
племенна общност, която започнала да се нарича семигали (semigalli) или земгали. Следва да
подчертаем, че Бартоломей Английски ги нарича галати. Предположението кои са били галите
или галатите и откъде са можели да се появят в Прибалтика ще разгледаме впоследствие. Засега
без детайлни пояснения можем да отбележим, че тези гали са били тюркоезично огузко племе.
Като приемем тази отправна точка, можем да опитаме да изведем семантиката на племенното
име земгали по следния начин. В съвременния латишки език този етноним има формата zemgali,
а в руски език - земгалы. На съставни части този етнотермин поделяме така: зем-галы. Първата
съставяща "зем" може да ни насочи към основата на тюркската (огузка) дума zemin (земин) -
основа, грунт, почва. Тогава възможната семантика на етнотермина "земгали" или "земигали" ще
бъде "основните гали". Това племе вероятно е смятано за главно или доминиращо по отношение
на съседните племена."

"Виждаме, че думата "алатгал" има същата семантика като думата "галат" - конен гал."
"За галите, обитаващи друг
европейски регион, пише Бартоломей Английски: "Галация е област в Европа, заета от древни
галски племена, от които е взела и своето название, както пише Исидор в книги IX и XV. Галите,
повикани на помощ от царя на Витиния, разделили царството наполовина, след като му донесли
победа. И така, като се смесили после с гърците, отначало се образували галогърците. Днес по
древното название на галите те се наричат гали, а техният край се нарича Галация. Този край е
най-обширен и най-плодороден, включва голяма част от Европа, която сега мнозина наричат
Рутения".
"Така от приведеното по-горе съобщение на Бартоломей Английски разбираме, че в древността, вероятно
в района, прилежащ към югозападното крайбрежие на Черно море, е съществувала
етнотеритория със смесено галогръцко население. Гърците са били местното население, а галите
или галатите - придошлото. В някакъв исторически период част от това смесено население
започва вероятно да мигрира на север. Като изминават западното крайбрежие на Черно море,
тези гали вероятно са достигнали долните части на Днепър. Част от тях е продължила на север,
като в крайна сметка е достигнала Прибалтика, където е завоювала две местни племена, смесила
се е с тях и са се образували две нови общности - земгали и латгали."

"В този контекст следва да отбележим няколко на пръв поглед странни пасажа, срещани в
съчиненията на Адам Бременски. Той пише: "От Западния океан на изток се простира един
залив. Него залив местните жители наричат Балтийски (от тюркското "балта" - брадва, топор),
тъй като той се изтегля през областта Скития плътно до Гърция на голямо разстояние, подобно
на пояс. Наричат го също Варварско море или Скитски води, защото по бреговете му живеят
варварски народи". Пределно ясно се посочва, че Балтийско море свършва до Гърция ("плътно
до Гърция"). Няма никакви основания да подменяме в смислово отношение понятиято "Гърция"
с понятието "Византия". Възниква естествено въпросът - какво е разбирал под "Гърция" в
дадения контекст Адам Бременски? Известна представа можем да придобием въз основата на
някои косвени сведения от самия Адам Бременски.
Като споменава град Шлезвиг, Адам Бременски отбелязва: "От Шлезвигската лагуна
обикновено тръгват корабите за Склавания, Сведия, Семлант и до самата Гърция". Отново се
създава впечатлението, че "Гърция" е разположена някъде в района на Балтийско море сред
трите изброени от него етнотеритории."

И всичко това само за да ти обясня защо по численост и разпространение славянският език е вторият език на гръцкото православие......Уффффф....
Киркоре :), изморявам се с теб понякога :). Аз какво ти казвам, ти какво си разбрал......чудеса.

Бартоломей Английски знАчИ!!! Изписвам последната дума, защото я произнасям с гръцко двойно ударение като истински софиянец!!! През крачоло ми е какво е написал и кой и как сега му изравя кокалите!!! Нито галите, нито галатите са конен народ! На всяка втора дума слушателите, респ.- читателите ще ти искат аргументи, защото това са голословни плещения, дърдорене като в селска механа!!! Нямам време да те опровергавам, просто отвори тук MarkNatan който тези дни информира как гербаджиите сега прибират с багери разпръснатите из Плиска антични артефакти, които преди това партийците са ги домъкнали с цел да докажат, че в дълбока древност прабългарите са построили мраморни дворци и прочее сгради!!! Цялата ви работа е такава!!!!! Какъв втори православен християнски език, какви пет лева - ти явно си падал на главата като малък?! Даже във фантазиите си човек трябва да стъпи на нещо, а при вас я няма точно основата!!! Обявяват колегите ми по българистика балканският общославянски за български преди още да са дошли тъпите прабългари - е, как е възможно изобщо????????? Явно някаква психично-ментална деформация!!! После, накрая поясняваш - по численост и по разпространение!!! Ами то точно това е налудната маниакалност!!! Сигурно някога някой е влючил и монголците, понеже изплозват кирилицата!!! Надувки, балони и въздух, мнооооого, много въздух... Dust in the wind, имаше такава песен на Саймън и Гарфъкъл! И искаш да помня такива глупости, да се занимавам с тях ли? Да не съм ахмак или будала, та да ти се връзвам на хибридните психоатаки, те ако са те отместили - мен не са?!

Даже вече не знам как да ти го обясня: втори като брой на изповядващите ГРЪЦКОТО ПРАВОСЛАВИЕ, не друго.
Маркнатан съм опитвал да го чета, с променлив успех. Не винаги ми става ясно какво пише.
Киркоре, защо пак намесваш Плиска, фалшификати и нам си още какво......
Езикови доказателства имам за всичко, което съм написал в блога, не се съмнявай. Ако за теб лингвистичните следи не са доказателство, за науката са, и то - от най-сериозните.
Знаеш ли какво означава думата "келт"? Защото аз знам.
Киркоре, съжалявам, ама е време да почнеш да четеш пак и отново.
Сега моля да бъда извинен, но имам и друго за правене.
Това да е последният път, в който наричаш българите тъпи. Вие да не сте нещо по-умни, че не съм го забелязал за толкова години?
Да не ти обяснявам кога изобщо се говори за арменци в историята? Нали можеш да четеш?

https://www.google.com/search?q=%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F&ei=I5OSYZfOB-2V9u8P6saL2Ao&oq=%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0+%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F&gs_lcp=Cgdnd3Mtd2l6EAMyBQgAEIAEOgcIABBHELADOgQIABANSgUIQBIBMUoECEEYAFDrCFiJGWCHHWgBcAJ4AIABlQGIAYACkgEDMC4ymAEAoAEByAEIwAEB&sclient=gws-wiz&ved=0ahUKEwjX64rt7Jr0AhXtiv0HHWrjAqsQ4dUDCA4&uact=5


Да си имаме уважението и без простотии оттук нататък.

Ще се въздържа да взема отношение по личността Киркор! Ако човек се занимава изобщо с него, добре е да го гледа откъм забавната му страна!Толкова се е охладил в сериозността си, че капка вода да падне на челото му, моментално ще замръзне Без да е преохладена!
Маркнатан е рядко явление и ако човек нагази в него, само ще се изцапа!
Той е и астролог и в прогнозите си ,малко му трябва, за да надмине баш астролога по непознаване
Той самият сега пише в тъмна килия Там е озаптен,зяради лудите си прозрения!
Иначе е рядък и голям феномен! В състояние е в текст от 1 страница да се скара със себе си или с двойника си, когото обикновено поучава Той е неговата по- нормална страна
И той, бореъта срещу фалшификатите ,бълва фалшификат след фалшификат !Борещи се ,кой от тях, да е по- голям?
Диагнозата е елементарна Завист, обикновена
Никой няма права да му отнесе първото място по фалшиви прогнози или просто- фалшификати! Само да заподозре нещо такова и войната е налице
Да напомним ,че е евреин, поне по манталитет
Тук присъстваш на рядко явление Сговор между арменец и евреин Нормално е да има сблъсък между тях За разлиика от поговорката, заредените еднакво , във физиката се...отблъскват Както при челен удар!


Хубав ден ти пожелавам!