Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07 19:17 - Общото ностратическо наследство в лексиката на тюркските и индоевропейските езици, Валентин Стецюк
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 59 Коментари: 5 Гласове:
3



     Общото ностратическо наследство в лексиката на тюркските и индоевропейските езици, автор е познатият ни вече изследовател Валентин Стецюк. Мисля, че има още негови работи, които могат да бъдат полезни. Разбира се, предпазливостта е налице :).

     

    На възможните връзки между индоевропейските и тюркските езици лингвистите доскоро не обръщаха внимание. Причина за това беше тенденциозният подход към историята на тюркските народи, който има своите дълбоки корени:

 

    „...в Учените Записки на Императорската Академия на Науките се говореше, че тюркските народи „никога няма да бъдат на високо място в световната история“ (Ученые записки, 1855, стр 714). Например Т. В Хамкрелидзе и Вячеслав Всеволодович Иванов, автори на удостоения с Ленинска награда огромен труд „Индоевропейският език и индоевропейците“ (Тбилиси, 1984 г.), дори не намериха място поне да упоменат за контактите и взаимните влияния на древните идноевропейци и древните тюрки в епохата на неолитното разселване на най-старите племена през IV – III хил. пр. н. е. до новата ера (Лайпанов К.Т., Мизиев И.М. 2010, 5).

     В прочутата работа на Хамкрелидзе и Иванов не само не се казва нищо за възможните връзки между индоевропейските и тюркските езици, но няма дори и помен за принадлежността на индоевропейските езици към ностратическото семейство. В това отношение, както и в други, този труд е безнадеждно остарял, но благодарение на солидността си той продължава да бъде авторитетен сред начинаещите учени от различните специалности. Впрочем, в нашето време на преднамерени и неволни фалшификации в академичната наука господстват корпоративните отношения. След смъртта на Иванов в печата се промъкна метафоричната фраза „индоевропейците осиротяха“. Ще мине още много време, докато книгата „Индоевропейският език и индоевропейците“ ще започне да се възприема като лингвистичен куриоз.

     В наше време към ностратическите езици се отнасят индоевропейските, тюркските (към които погрешно причисляват алтайските), афразийските (остарялото название на семито-хамитските езици), уралските, дравидските и картвелските. Към тази група обаче могат да бъдат причислени и други езици, ако търсенето на ностратическото наследство в различните езици се проведе по-основно, отколкото се прави сега. Това не е проста работа, доколкото за хилядолетията, изминали от времето на съществуване на ностратическата общност, първоначалните езикови форми в едни езици са изчезнали, в други са изменили звуковия си състав или основното си значение. От друга страна, късните заемки допълнително усложняват установяването на ностратическото родство. Все пак, ако откритите сходства в езиците от различни семейства, изглеждащи на пръв поглед случайни, бъдат проучени в дълбочина, то по метода на индукцията могат да бъдат установени определени закономерности, които позволяват протичането на езиковедската работа да бъде по-успешно.

     Някои лингвисти все още отричат съществуването на ностратическа езикова общност, но има достатъчно убедителни доказателства за нейното съществуване. Едно от тях може да бъде сходното название за дъщеря в угро-финските и индоевропейските езици (вепс. t"ьtar, ерз.   тейтерь, ест. tьtar, фин. tytьr, нем. Tochter, гр. θυγαθηρ, древно-инд.  duhitar и много други). Възможно е да добавим към тях унгарската tesvйr  "сестра, брат". По-надолу ще дадем още някои повече или по-малко убедителни примери:

 

     и.-е. *am(m)a – "майка", една от най-древните ностратически думи, широко представена в индоевропейските, фино-угърските езици (в тюркските-  am "vulva").

     и.-е. *ambh- “облак, дъжд” (лат. imber, гр. ομβροσ, др.-инд. abhra- и др.) – туркм. jagmyr, чув. зumăr, тат. jaŋğır, узб. jomğyr, тур. yağmur “дожд” и др.

     и.-е. *an- – в индоевропейските "праотец" ("баща", "майка"), в тюркските "майка".

     и.-е. *atos, atta- "отец", по-рядко "майка", една от най-древните ностратически думи, широко представена в индоевропейските, фино-угърските, тюркските, абхазо-адигските, нахско-дагестанските езици.

     и.-е. *aulos “овраг, низина, поселище” (лат. alvus, гр. αυλοσ, рус. улицаулей и др и.-е.) – общотюркската aul “село”.

     и.-е. *bheleg “блестя”, “горя” (лат. fulgeo, гр. φλεγω, лит. blykšti слав. blikati, bleskъ и т.д.) – тур. balkir “блясък”, тат. balku “светя” и др. Очевидно тук се позиционира общотюрк. belgi “знак”.

     и.-е. *bher “нося”, “бера” (лат. fero, гр. φερω, слав. bьrati и т. н.) – общотюрк.  ber  “давам” (туркм. bermek, тур. vermek, карач., балк. berirge и др.)

     и.-е.*bheug “огъвам” (гот. biugan, староанг. bugan, древно-инд. bhujati, слав. bъgati) – туркм., тур. bьkmek, тат. bцgь, карач., балк. bьgerge “огъвам” и др.

     и.-е.*bhor “въртя” (лат. forare, д.-анг. borian, гр. φυρω) – общотюрк. Bur, (туркм., тур. burmak, тат. boru, узб. buramoq 
“въртя”  и др.).

     и.-е. *dek “десен” (лат. dexter, гр. δεξιοσ, сл. desnъ и др.) – общотюрк. dik/dek  “прав”, “равен” (туркм. dikan “прав”, тур. dik “вертикален”, чув. tikěs, узб. Tekis  “равен” и др.)

     и.-е. *der- (гр. δερα “кожа”, δερω "одирам, дера кожа", гот. gatairan, рус. драть и др.) – общотюрк. deri “кожа”, чув. tir “кожа, ценна кожа”.

     и.-е. *dheub “дълбок” (нем. tief, гр. βυθοσ и др.) – общотюркската dьjp (туркм. dьjp, карач., балк. tьb, тат. tьp “дъно”).

     и.-е. *ghabh “взимам, хващам” (лат. habeo, гот. giban, слав. gabati, лит. gabenti и др.) – туркм. gapmak, якут. xap “ловя”, тур. kapmak “хващам”, тат. kabu ”взимам” и др.

     и.-е.*gieu “дъвча, жвакам” (староанг. ceowan, нем. kauen, слав. žьvati, перс. j’дvidдn, гилянски  j’avəstən и др.) - тур. gevelemek, узб. kavšamoq, карач., балк. Kььšenirge  “жвакам” и др.

     и.-е. *k’es “режа, късам” (лат. castrare, гр. κεαζω, слав. kosa, kositi, лит. gabenti и др.) – общотюрк. kes- “режа, късам” (туркм., тур. kesmek, карач., балк. keserge, каз. kesu и др.)

     и.-е.. *kai-ur-t “пещера”, “яма” (лат. cavea, гр. καιατα, древно-инд. kevata и др.) – туркм. govak “пещера”, тур. kovuk “дупка”, “бърлога”, чув. xăvăl “дупка” и др.

     и.-е. *ker “скреж” (арм. saŕn, сл. sernъ, лит. šeŕkšnas, староисл. hjarn и др.) – общотюрк. qyraw “скреж” (туркм. gyrav, каз., карач., балк. qyrau, кир. kyroo и др.)

     и.-е. *kers “тъмен” (гр. καρυμον, сл. čьrnъ, древно-инд. kŕsna и др.) – общотюрк.  qara- “черен” (тур., гаг., тат. kara, карач., балк., каз. qara и др.)

     и.-е. *kes “чеша, драскам” (гр. κεσκεον, сл. česati, лит. kasyti и др.) – туркм. gašamak, тур. kaşımak, карач., балк. qašyrğa “чеша, драскам” и др.)

     и.-е. *reuĝ “рева, хиля се” (гр. ἐρυγόντα "ревящ", лат. rūgīre "рева", рус. ржать и др.) – тат., баш. ьkьr-, каз. aqyru, карач., балк. цkьr- “рева” и др. – ест. rццkima "рев", саам. rēgke "викам", rokmaltaš "хиля се" и др.

     и.-е. *skel “режа, нарязвам, раздробявам” (гр. σκαλλω, гот. skilja, лит. skelti и др.) – туркм. čalmak, карач., балк. Čalyrğa “кося”, тат. čalgy , каз. šalgy ”коса за косене” и др.

     и.-е. *skep/kep “бия, разсичам” (гр. σκηπτοσ, σκοπτω, лат. scapula, лит. kapoti и др.) – тур. зapa “мотика”, чув. зap “бия, удрям”, тат. čabu “кося” и др.)

     и.-е. *ster “тор” (лат. stercus, слав. stьrvь, норв. диал. stor и др.) – тур. Зirkef  “мръсотия, тор”, гагауз. čьrьk “тор”, карач., балк. čirirge “гния” и др.)

     и.-е. *tek “тъка”, “плета” (лат. texere, гр. τυκοσ, сл. tъkati, арм. t’ek’em и др.) – общо- тюрк. doqa- "тъка" (тур. dokumak, туркм. dokamak, каз. toqu и др.)

     и.-е. *ual “силен” (лат. valeo, гот. waldan, слав. vlastь, и т. н.) – туркм., каз. uly, тур., гаг. ulu, карач., балк. oly “голям, велик” и др.

     и.-е. *udh- “вымя” (древно-инд. udhar, гр. ουθαρ, нем. Euter и др.) – др.-тюрк. Udh  “крава”.

     и.-е. *uegu- (у Покорни очевидно е неправилно) или *uksōn (у Клюге) “бик, вол” (древно-инд. uksā, гот. auhsa, нем. Ochse, тох. okso и др..) – тур., туркм., гаг., карач., балк. цkьz, каз. цgiz, чув. văkăr – „бик”. Клюге смята за возможно заимстването на индоевропейската дума от някакъв неизвестен език.

     и.-е. *uel "въртя, завивам" (лат. volvo, арм. gel-u-m, гр. Ειλεω) - тат. ejlenderu, тур. ayla(n)mak, узб. ajlantirmoq “въртя”, карач., балк. ajlanyu “въртене”.

Възможно е някаква част от приведените тук успоредици да е случайна, но авторът сметна, че е длъжен да посочи и съмнителните случаи, защото е по-добре да приемем за разглеждане всички възможности, вместо веднага да отхвърлим нещо интересно или дори важно.

     Така, следва да припомня, че "готският език" е възстановка по немски образец :) и Кодекс аргентум е фалшив поне колкото марксизма. Надявам се списъкът от думи да ни бъде от полза, впрочем далеч не е пълен. Скоро ще има и други преводи, изрично ще укажа с какво и защо съм изцяло съгласен и с кое например не мога да се съглася, както и защо.

 




Гласувай:
3
0



1. notfun - ...крас, слагам ти 6 +..
19.07 23:28
заради Труда, и твоят железен характер...
аз ,си нямах на понятие, от тези..Нортически езици, честно...
малко, ме е срам, но..нямала съм повод, да ги разследвам..
и даа, струва ми се...авангардна Идея, но..защо, пък не )

дал си много хубави примери..простоо, народа..сдаде багажа...
аз си пиша.за мой кеффф...и релакс..размишлявам си..
пак, ще очаквам дебати..след маалкоо..ваканцийка..)

до скоро, Чудесно лято, ви пожелавам, на теб, и твоето щастл семейство...
цитирай
2. dobrodan - Народът няма да припознае дядовците си :),
21.07 22:12
народът иска да е местен от 33000 години, египетските фараони да са българи (местни), евреите да са по-нов народ от нас (вярно), японците да са българи (вярно, но с по-късна дата), румънците да са българи, македонците да са българи (вярно и от стари, и от нови времена), Исус да е българин (от Тракия :):):) И Т. Н., И Т. Н.
Иди обяснявай, като си нямаш работа :).
Благодаря за проявения интерес :).
цитирай
3. mt46 - https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8
23.07 22:39
Ностратическите езици са хипотетично езиково макросемейство, включващо много от езиците, говорени в Стария свят.

Хипотезата за общ произход на ностратическите езици е предложена от датския езиковед Холгер Педерсен в началото на XX век и е развита по-късно от руски учени, като Владислав Илич-Свитич и Арон Долгополски, които търсят връзки между отдалечени езици и общия им произход преди 14 – 17 хилядолетия. Различни автори отнасят към ностратическите езици индоевропейските, уралските, алтайските (с японския и корейския), картвелските, дравидските, афро-азиатските.

Хипотезата за общия произход на ностратическите езици не е широко приета, главно заради ограничените свидетелства, които не дават възможност за категоричното ѝ приемане или отхвърляне.
цитирай
4. mt46 - https://www.v-stetsyuk.name/ru/Review.html
23.07 22:47
© 1978 - 2021 г. В. М. Стецюк

"Препоръчва се препечатване на статии от сайта, при условие че има
връзка (хипервръзка) към този сайт"

Нямам интерес към тюркските езици... :)
цитирай
5. dobrodan - Бива ли сега такива работи :):):),
24.07 12:01
езикът на Курбат кинг и Асбаръйк канъсубиги да не те интересува........?
Или....в по-ново време :) кипчакският....на Азан и Батир.....ох, боже, Асен и Петър, извинявай?
Много отдавна беше, преди повече от половината ми живот :), бяхме си седнали в стая в общежитието, блок 1. Разпивахме кафе с цигарите и нея вечер стана въпрос за българи, араби, история и други разни :).
Като вчера помня, Марине?! Арабинът ме погледна като извънземен, когато му казах, че не знам нищо за Кул Гали...... Мароканецът го дръпна, нещо му рече и арабинът замълча. Обърна се към мен и каза: "Вие не си знаете историята, българите. Как може?"
Прав е бил, за съжаление.
Лето господне 1987-мо или осмо, не мога да съм сигурен.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 219821
Постинги: 122
Коментари: 2317
Гласове: 1343
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031