Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2021 16:19 - Тюрките като носители на културата на шнуровата керамика, Валентин Стецюк
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 3797 Коментари: 11 Гласове:
3

Последна промяна: 29.06.2021 18:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
   Не се полъгвайте по заглавието :), уважаеми читатели. Статията е изключително ценна, подчертавам го. Не се случва често писана история, езикови следи и археология да се припокрият така добре едното с другото и с третото. Препоръчвам я силно и за учените, и за любителите ;).

                     Тюрките като носители на културата на шнуровата керамика, Валентин Стецюк

     Доказателствата за етническата принадлежност на творците на културата на шнуровата (въжена) керамика, която се е развила на основата на древноямната култура, са показани отделно (виж Этническая принадлежность неолитических и энеолитических культур Восточной Европы (v-stetsyuk.name) ). Също отделно се разглежда и присъствието на тюркското племе българи на територията на Западна Украйна (виж раздела Полемика). Тук ще поместим материали за по-нататъшната експанзия на тюрките като носители на културата на шнуровата керамика.

image
 

      Археологичните данни свидетелстват, че от началото на III-то хил. пр. н. е. на територията на Централна Европа се разпространяват подобни култури, чийто характерни признаци се явяват шнуровата керамика и бойните брадви. Най-малкото, появата им в Малка Полша (Краковско-Сандомирската и други групи) се датира с радиовъглеродния метод на 2900-2800 г. пр. н. е. (Wŀodarczak Piotr, 2001, 106).


image

Бойните брадви като един от признаците на културата на шнуровата керамика. Каменни и медни брадви, случайно открити на територията на Предкарпатието и Подолия.

1. – Раковчик, 2. – Пистынь, 3. – Комарив, 4. – Деревяне, 5. – Бедрикивцы, 6. – Богородчаны, 7. – Галич, 8. – Дашава (Свєшніков І.К. 1974, рис. 18)

     Комплексът от културите на шнуровата керамика, отделни от тях наречени фатяновска, балановска, култура на камбановидните купи, единични погребения, бойни брадви и др. е разпространен на територията от Волга до Рейн и от Южна Швеция до предпланинските части на Алпите и Карпатите.

     Тюрките се разселили бързо на такова голямо пространство благодарение на използването на ездитни коне и примитивни каруци. Теглителна сила са били конете и биковете. За разпространяването на тюрките са способствали също и климатичните промени през засушливия суббореален период, когато степната зона настъпвала на север и запад и заедно с нея се придвижвали и племената на номадите-скотовъди. За мащабите на това придвижване говори фактът, че само в Саксония и Тюрингия са намерени 1300 паметника от шнуровата керамика. (Herrmann Joachim. 1982, 61).

image


     Независимо от това, че триполците по това време са били на високо ниво на развитие и оказвали определено идеологическо влияние на съседите си, заимствали от тях например символа "Дърво на живота", тюрките дали началото на нови европейски културни традиции. Те донесли със себе си образа на бика и фалическия култ като символи на мъжката сила и като следствие от това патриархално-родовия строй, също и култа към предците и погребалния обред (Алексеева, И.Л. 1991, 20-21).

     Най-отчетливо тези влияния можем да наблюдаваме в Дяснобрежна Украйна, в областта на разпространение на триполската култура и особено сред групата на усатовските паметници близо до Одеса. Макар те да са свързани с културите от балканско-дунавската традиция, "но един от важните и характерни признаци, позволяващи да определим тази група - погребалният обред - безусловно е свързан с древната ямна традиция" (Массон В.М., Мерперт Н.Я., 1982, 329). Освен това по бреговете на реките Синюха и Ингулец се среща триполската керамика с примеси от пясък и натрошени раковини, особеност, отличаваща средногостовската и ямната култури (пак там, стр.211). Скелетът на човек, погребан по гръб с присвити колене, тоест в поза, характерна за носителите на така наречените "курганни" култури, намерен недалеч от Село Незвиско в Ивано-Франковска област, може да свидетелства за по-нататъшното придвижване на тюрките на запад. В същото време антропологичното изучаване на археологичните паметници в Северозападното Причерноморие дава основание да говорим за процес на кръстосване и асимилация на триполското население и преселниците от левия бряг на Днепър (Алексеева И.Л., 1978, 56). Допълнителни сведения за триполците могат да бъдат намерени в раздела "Първото Велико преселение на народите".

     За възможността за формиране на особеностите на паметниците от усатовски тип на основата на триполската култура под господството на другоплеменни вождове-скотовъди пише Г. Чайлд. В наше време хипотезата му намира последователи (Петренко В.Г.. 2013, 208). Един от тях е Дейвид Антъни. След анализ на материалите от одеските археолози за стопанството, керамиката и погребенията от усатовските селища и съседните ямни култури той стига до следния извод:

     "Хората, основали селището Усатово, вероятно са произлезли от по-ранно поколение степни пастири, живяли в днестърските и южно-бугските степи, а не от триполските сеячи, живели по възвишенията (Anthony David W. 2008, 36).

image

     Първоначалната територия на тюрките в междуречията на Днепър и Дон (обозначена с жълти точки) и областта на разпространение на средногостовската култура (ограничена с червена линия).
     Територията на поселищата на тюрките и средногостовската култура, от която се е развила културата Ямна, като цяло съвпадат. Разпространението на средногостовската култура на достатъчно голяма площ в Дяснобрежна Украйна може да свидетелства за това, че преселването на тюрките отвъд Днепър се е случило значително по-рано от масовото им придвижване в широкото пространство на Европа. Известно време те са съседствали мирно с триполците.

     Триполското население е било доста многобройно. За това говори не само голямото количество изследвани селища от триполската култура, но и размерите им. Изследванията на британските учени заедно с украинските им колеги, проведени с геомагнитния метод, позволяват да оценим числеността на отделни триполски селища на 5-25000 души (Rassmann Knut. 2014). Намерени са около хиляда триполски стоянки на територията на Украйна. От тях са известни повече от двеста с площ от половин хектар до 400 хектара (Бурдо Н.Б, Полищук Л.Ю.. 2013, 45), или общият брой на населението на територията й на разпространение би трябвало да съставлява няколко милиона души. Такава човешка маса не може да изчезне без следа, затова можем да предположим, че триполците са били въвлечени в масовия миграционен процес на тюркските племена. По изчисленията на археолозите броят на триполското население, преживяло нашествието на номадите, се е съкратил три до четири пъти (Videiko Mykhailo. 2011, 379), което може да бъде свидетелство в подкрепата на това предположение. Типичната триполска рисувана керамика, която може да бъде намерена и в комплексите от шнуровата керамика (Петров В. 1947, 35), издава присъствието на триполци сред носителите на шнуровата керамика. Самите тюрки като номади не са били толкова много на брой, за да се разселят на това огромно пространство в Европа, на което са намерени следите от тяхната КШК. Очевидно благодарение на присъщата за номадите войнственост и по-добра организация те са установили над триполците ксенократичен режим, като са им наложили своя начин на живот и език, за което говорят многобройните топоними от тюркски произход в Централна и Северна Европа. Езиковата експанзия бива различна. Как бива усвоен езикът на завоевателите от автохтонното население е описано от американския антрополог:

     "Военното завладяване, другият вектор на езиковата експанзия, е съпроводено от усвояване на езика на завоевателите само тогава, когато това предоставя на победените достъп до новата система на престижно положение при относително ниски социални компромиси - с други думи, когато има малко негативи в смисъла на унижение или срам за семейството на човека, който сътрудничи със завоевателя, и достатъчно позитиви в общественото признание или възнаграждение за мнозинството от сътрудничещите, включително възможността за придвижване на по-висока социална позиция на децата им" (Anthony David W.. 2008, 3). 
   Разбира се, многобройните триполци в отделни случаи, там, където селищата им са наброявали по няколко хиляди жители, са можели да окажат сериозна съпротива на нашествието и да избягнат пълното поробване. Анализът на археологичните находки от това време потвърждава такова предположение и има основания да смятаме, че триполската култура е продължила да съществува още доста дълго, като е преминала през различни процеси на трансформация (Videiko Mykhailo. 2011, 375-380).
image

   Концентрация на находки от КШК в Югоизточна Полша, Западна Украйна и Източна Словакия (по Й. Махник с модификации). а - отделни кургани и техни струпвания, b - грунтови погребения и техните струпвания. С римски цифри Махник обозначава три стадия на развитите на КШК в Полша. Картата е взета от публикацията

https://www.academia.edu/7484670/The_absolute_chronology_of_the_Corded_Ware_culture_in_the_south-eastern_Poland от Пьотр Влодарчак и е тонирана с цветове от автора. Локалните култури от комплекса на КШК в значителна степен се отличават една от друга, но имат много общи черти, главните от които са:
1. разпространение в лесостепната и горската ивица;

2. първичен скотовъден характер;

3. временни селища с неголеми наземни жилища от рода на колибите;

4. предимно курганни погребения;

5. съдове от типа на чаши и купи с неравно (често сферично) дъно, украсено с въжени (шнурови) и иглени нарезни орнаменти;

6. кремъчни четириъгълни по разрез брадви и каменни брадви от различни видове;

7. значителен брой предмети от въоръжение;

8. патриархално-родов строй;

9. следи от култа към Слънцето и земята;

10. общи протоевропейски антропологични черти (Свєшніков І.К. 1974, 170).

     Триполската кутура се е развивала главно на основата на земеделието, което загубило своята ефективност заради изтощаването на почвата без употребата на торове и сеитбообращение. По това време животновъдството е давало голяма прибавена продукция, доколкото е използвало по-добре степните ресурси. Като резултат взаимната асимилация на триполците и ямниците се е съпровождала от преход към номадско животновъдство. С нарастването на населението и началото на използване на по-напредничави методи на обработка на земята обратният преход към селското стопанство станал обаче неизбежен. Приблизително пет столетия по-късно населението в басейна на среден и горен Днестър вече е водело уседнал начин на живот. Археологичните паметници от комаровската култура, разпространени от Южен Буг до Волин, свидетелстват за уседнал начин на живот със земеделие и животновъдство в основата на икономиката сред носителите на тази култура.


     image    
Разпространение на отделните варианти на КШК на териториите на Източна и Средна Европа. Картата е съставена на основата на схемата на Л. Зализняк  [Залізняк Л.Л. (Ред.) 2005, 165. Рис. 19] . С цифри са обозначени областите на разпространение на такива варианти на КШК като: 1. култура на лодковидните брадви, 2. естонската група, 3. висло-неманската (жуцевска) група, 4. културата на единичните погребения, 5. одерската група, 6. култура на горнорейнските купи, 7. саксоно-тюрингската култура, 8. култура на долнорейнските купи, 9. полската група на КШК, 10. городокско-здовбицка култура, 11. краковско-сандомирска култура (култура Злота), 12. межановицка култура, 13. стрижовска култура, 14. подкарпатска култура, 15. бохемско-моравска култура, 16. средноднепровската култура, 17. фатяновска култура, 19. балановска култура.

   
 При осветяване на темата на тюркската експанзия са използвани широко данните от българската топонимия, огромният брой от която е откриваема с помощта на чувашкия език, което дава основание да говорим за преобладаващ български елемент сред носителите на КШК. Дадените топоними са нанесени на карта в системата на Гугъл Мап, която е удобна с възможността лесно да бъдат внесени допълнения и промени, а необходимостта от това неизбежно ще възниква при по-нататъшните изследвания. Картата е указана по-надолу.

image


     На картата територията на културата на кълбовидните амфори е тонирана в светложълто. Знаци във вида на виолетови точки обозначават населени места с названия от български произход, които могат да съответстват по време на КШК или близо до нея. С цвят бордо са тези от по-късно, скитско време. Със звездички са означени известните ни паметници от КШК или техни групи. Оранжевата линия указва западната граница на триполската култура, а жълти точки показват възможни топоними от времето на триполците. С кафяв цвят е обозначена територията на индоевропейците, със зелен - територията на разпространение на фатяновската и балановската култури. Синя линия указва границата на разселване на угрофините.

     Топоними от предполагаем български произход към 2020 г. в Европа са намерени около 1700 на брой, но няколкостотин от тях се отнасят към скитските времена и на показаната карта са отразени частично. За тях ще стане дума впоследствие. Тук ще се спрем на топонимите, които корелират с паметниците от КШК, чието разположение е нанесено на картата от различни източници. Най-пълни данни бяха получени от Германия и Австрия (Hecht Dirk. 2007). Те се съгласуват в голяма степен с разположението на българската топонимия, но данните от Чехия и Словакия за паметниците на КШК са малко, за да говорим за корелацията им с топонимиката. Между другото на територията на Чехия се наблюдава струпване на топоними, които могат да бъдат разтълкувани през чувашки език. Сред тях са около двадесет, съдържащи в основата си корена opat (Opatovce, Opatov и подобни). Тези названия могат да произлизат от чешката или словашка дума opat (абат), но те са твърде разпространени, за да сметнем, че от тази дума са дошли и названията им. Най-малкото голяма част от тях може да има български произход от думата, имаща значението "храна" (сравни чувашката апат "храна, хранителен, ядене"). Това предположение е допълнително обосновано от наличието на топоними от този корен в Полша и на Балканите. Българите са били животновъди и местата с обилна храна за добитъка е трябвало да бъдат отбелязани особено добре.

     Голяма част от топонимите с български произход в Чехия се явява продължение на редичката, минаваща през Полша от Западна Украйна. Тази редичка, която може да е маркер за пътя на придвижване на българите, води до струпването на паметници от КШК в района на Прага. Именно оттам по долината на Елба тази култура се разпространила в Южна Саксония, където нейните паметници са във верига от Дрезден по течението на Елба надолу: Weinbцhla, Gцhrisch, Riesa, Liebersee. Названието на Елба (слав. Лаба) може да се съотнесе с чувашката лапа "тесен плитък овраг", а в мястото, където тя преминава по оврага между Рудните И Елбските пясъчникови планини е селото Хренско, чието название също се извежда от чувашката хрен "вид ястреб". По същия начин името на град Пирн на Елба преди самия Дрезден може да има български произход (ср. чув. пырăн "схождам се").

   Движейки се на запад, българите се срещнали с носителите на културата на кълбовидните амфори, затова не се задържали дълго на териториите на Полша и Източна Германия. Отначало са заобикаляли техните селища откъм юг и едва след това започнали да усвояват и територията им.

     Данните относно паметниците от фатяновската култура са взети от работата на руските археолози (Кренке Н.А. 2014, Гадзяцкая О.С. 1976 и др). Приблизително от Киев до Москва покрай бреговете на Десна, Сейм и Ока се точи редица български топоними, но засега няма точни данни за паметници от КШК по този път, макар украинските археолози да доказват, че създателите на фатяновската култура са се придвижили в басейна на Волга именно от бреговете на Десна, където е разпространен средноднепровският вариант на КШК. Очевидно българите, след като населили Дяснобрежна Украйна и увеличили числеността си за сметка на асимилирането на триполците, са продължили експанзията си не само на запад, но и на север. В прибалтийско-финските езици има думи със значение "хълм, височина, връх" (фин.  kukkula, ест. kukal и др.), а в Карпатите има връх Кукал. За обясняването на тези названия добре подхожда чувашката  кукăль (пирог). Не е известно каква форма са имали пирогите, изпичани от древните българи, но семантичното съответствие на прибалтийско-финските думи и името на планина в Карпатите свидетелстват за общ източник на заимстване на думата. В чувашки език има и дума  мăкăль  като общо название за различни изпъкналости по тялото. Съответстват й хант. mцγǝl, манси мыгыл, унг. mell "гръд". Същия произход имат и фин. mukula, ест mugul "грудка".

     Вепската  parz" (цепеница) съответства на чувашката  пăрăс (греда). Подобни думи с близко значение има и в други прибалтийско-фински езици. Следва да бъдат намерени и и други чувашко-фински лексикални съответствия.
 
 Бихме могли да предположим, че не българите, а други тюркски племена са създателите на фатяновската култура, но опитът да бъдат разтълкувани явно неславянските названия по територията на нейното разпространение през турски, татарски и други езици не беше успешен. Напротив, създателите на балановската култура очевидно са били друга тюркска група, която се е движела от Нижни Дон нагоре по Волга. Етническата принадлежност на приволжката топонимия не беше разгледана, доколкото стратификацията й не е възможна предвид постоянното присъствие в Поволжието на тюрки, които се съотнасят с волжките татари.

     Най-ранните паметници на средноднепровската култура са съсредоточни в ареала, ограничен от Днепър, Тетерев и Россь, влизащ преди в областта на триполската култура. Именно тук се намират няколко топонима с български произход - Боярка, Кагарлык, Кодаки, Узин, Улашовка. По-северно, в територията на разселване на индоевропейците паметниците на КШК с изключение на Волин са съвсем малко. Очевидно тези места не са били добри за заселване от тюрките. Няколко паметника от средноднепровската група са открити на територията на Беларус покрай бреговете на Днепър. Тук има редица топоними, която маркира пътя на неголяма тюркска група през индоевропейската територия на север:

Солтаново, аграрно селище в Речицки район на Хомелска област - чувашката салтăн (разгръщам се, развързвам се).

Мадора, село в Рогачевския регион на Хомелска област - чувашките имена от времето на езичниците Маттур, Матур - татарската матур (красив, прелестен).

Дашкаўка - селскостопанско градче в Могилевски район - чувашката  тăшка (смесвам, размесвам).

Старыя Чамаданы, село в Шкловски район на могилевска област - чувашката чама "размер, мяра", тан "равен, еднакъв".

Орша, град във Витебска обл. – чув. ăрша "мъгла, знойна мараня".

 

Берново, езеро край Городокски район на Витебска обл.; чув. пĕрне "кошница, кош".

     В Беларус има голямо струпване на предполагаеми български топоними в района на Минск, но наблизо не са открити паметници от КШК. Ако българи са населявали тази територия, то възниква въпросът как са попаднали там. Дали това е била група от носителите на средноднепровската култура или тези българи са дошли от района на Северна Двина предстои да бъде изяснено от археолозите.

     От убедителността на тълкуването на европейската топонимия с помощта на чувашкия език зависи и достоверността на рисуваната по-нататък картина на експанзията на носителите на КШК както в Централна, така и в Северна Европа, също и в Поволжието. Както винаги, съвпаденията на названията с чувашките думи могат да бъдат случайни, защото правдоподобността на тълкуване на местната топонимия би била по-висока, когато названията се свързват с местните условия и освен това се състоят от логично свързани помежду си думи. Тази тема по-подробно разглеждаме в раздела "Българска топонимия в Централна и Северна Европа" Булгарская топонимия в Центральной и Северной Европе (v-stetsyuk.name).

image

      На снимката е планината Тоомемяги в Тарту.

 

     Например достатъчно убедително се разтълкува през чувашки език името на втория по големина град в Естония - Тарту. Семантично свързаните чув. тăрă "връх" и ту  "планина" отговарят на особеностите на местността, доколкото в града има планина Тоомемяги. Когато подобни случаи се намират в достатъчен брой, вероятността за правдоподобност на цялото множество разтълкувания рязко расте, незвисимо от отделни несистемни грешки. Някои примери от други ситуативни мотивировки за названия се разглеждат по-долу.

     Понякога изнамираме топоними, в които съставящите ги думи са в толкова тясна семантична и логическа връзка и съответстват така добре на особеностите на местността, че случайните съвпадения изглеждат невероятни. Например в Германия, Франция, Швейцария, Австрия има повече от десет населени пункта с названието Ашпах (Aspach). Когато разделим тази дума на две и преведем тези две думи през чувашки език, ще се убедим, че те си подхождат изключително добре една на друга: чувашката аш (меся кал, вървя и потъвам,затъвам в сняг, в калта) и пăх (кал, мръсотия). Указаните населени пунктове са в местност, която някога е била блатиста.

     Сред мазурските блата са разположени редом две села с непонятните за поляците названия  Шуры и Шурыпилы. Ако вземем предвид чувашкото шур "блато", то търсенето на тълкуването на второто название обещава да бъде успешно. Ако към чувашката шур добавим и чувашката пиле (бръмчене, жужене; на комарите, б. м.), то названието може да се изведе като "комаровото блато". Облаците жужащи комари над блатото са били добър повод за даването на такова название. Тази догадка се потвърждава с подобното тълкуване на древното име на Талин - Колывань с помощта на чувашката  кялĕ "езеро" и  вăн, имитираща бръмченето на насекомите. Езерото Юлемисте се намира съвсем близо до Талин и това е допълнителен аргумент в полза на неговото название. Името на немския град Нюрнберг се обяснява добре с чувашката  няр (мокър, влажен) и ен (страна), като това обяснение се потвърждава от запазилите се от разлива на река Пегниц алувиални наноси в северната и североизточната част на града. За разтълкуването на името на друг немски град - Барут в Бранденбург, разположен в местността Флеминг, богата на масивни отложения от калциев карбонат, добре подхождат чувашките "пур" и  утă "долина".

     Изначално тюрките са принадлежали към европеидната раса. Изучаването на черепите от погребенията на КШК дава основание да се говори, че техните собственици наистина са били хора от европеиден тип (рисунките по-надолу).

 

           image

                     image

     Портрет на погребано момче на 14-15 годишна възраст от селището Зозив I. Реконструкцията по черепа е направена от Г. В. Лебединская (Свєшніков І.К. 1974, рис. 33). Втората рисунка е портрет на мъж, на около20-22 години в село Почапи, Лвовска област. Реконструкцията е направена от М. М. Герасимов (Свєшніков І.К. 1974, рис. 21).

   
За непредубедения читател тези факти са достатъчни, за да приеме, че далечните предци на чувашите са заселили половин Европа, а на този, който не желае да повярва, няма да помогнат никакви доказателства.

     Номадите не са имали постоянно местожителство, стационарните им селища се появяват след прехода им към смесена форма на икономика, включваща в себе си животновъдство и земеделие. Културата на шнуровата керамика безусловно е оставена от номади, затова названията на населени пунктове, отнасяни към българските, отговарят на по-късен период от време, когато тюрките вече са преминали към уседналост. Местата им на заселване вероятно са били същите.

     Като съпоставим на картата разположението на българските топоними и паметниците на КШК и вземем предвид това, че тюрките първо са заселвали степната зона, то можем да проследим посоките на миграциите им.

     Най-голямото струпване на българска принадлежност се наблюдава в Западна Украйна. Ако игнорираме поселищата от времето на чернолеската култура, то източната граница на струпванията минава приблизително по река Збруч. Източно от нея не са открити и паметници от КШК. Принципно номадите-тюрки би следвало напълно да заселят практически обезлесената Подолия, но те продължили на запад в горската зона на Горен Днестър, която започва след Гнилая Липа. Въздействала е същата причина, която е съществувала и при придвижването им на север – местността е била гъсто заселена от земеделци от триполската култура, чийто паметници наброяват над триста в района. Номадите просто не са можели да намерят пасища с нужните размери. Отвъд река Збруч по лявобрежието на Днестър плътността на триполското население спада постепенно и тук започват да се заселват българите. Селищата на триполците започват да се смесват с тюркските, стават по-редки, макар по десния бряг на Днестър все още да е имало плътна ивица от тях до устието на Гнилая Липа, а след това практически изчезват. Ако съдим по многобройната топонимика, основната част от българите се е спряла задълго в тези места, разселването им в съседните земи е било постепенно. Друга част от две отделни групи се е движела на запад покрай Карпатите и на север, където заобикаляла селищата на индоевропейците. Отделени от основната маса, някаква част от мигрантите, която преминала през Моравските врати, се е заселила в Моравия и Бохемия, откъдето впоследствие е проникнала и в Бавария.

     На територията на Западна Украйна българите останали до скитските времена, когато започнала нова тяхна вълна на експанзия отвъд Карпатите, в Лявобрежна Украйна и в причерноморските степи, за което ще стане дума по-нататък. В тези места те станали творци на комаровската (XV-XII в. пр. н. е.) и висоцката (XI-VII век пр. н. е.). Очевидно са взели участие и в създаването на по-късни култури, но е трудно да се каже в кои точно без целенасочен анализ на археологичните паметници от втората половина на I-ви век пр. н. е. Няма съмнение, че определена част от българското население е останала по местата си до идването на славяните, за което свидетелстват подобните мотиви в народните култури на чувашите и украинците. Могат да бъдат намерени и надеждни материални следи от присъствието им, като например руническите знаци в

https://www.v-stetsyuk.name/ru/Expedition/Chram.html

пещерното светилище на Днестър. Подобието им на познатите ни тюркски руни дава основание да смятаме, че са ги оставили българите. Още повече, един надпис, вдълбан в храмовия олтар, е разшифрован през чувашки език.

https://www.v-stetsyuk.name/ru/Iron/Culture/TurSl.html

   Езиковите връзки на славяните с българите са разгледани отделно. За по-голяма убедителност подаваме примери от топоними в Германия, разтълкуващи се през чувашки език.

 

Аиш (Aisch), река в Бавария и град Нойштадт ан дер Аиш – чув. uj "поле",  йыш "семейство, стопанин, хозяйство" (в другите тюркски езици jiš "лес, гора").

Аша (Ascha), община в Нижна Бавария – чув. ăшă "топъл".

Баар (Baar), град в западна Бавария и няколко общини в Бавария и Швейцария – чув. пăхăр "медь"

Бахарах (Bacharach), град в землището на Рейнланд-Пфальц – чув. пăхăр "металът мед", ах "зъл дух". На 40 километра на юго-запад от града се намират историческите медни копи Фишбах, отворени за посетители. В самия град има ресторант "При медната кана".

Бёль-Иггельхайм (Bцhl-Iggelheim), комуна в землището на Райнланд-Пфалц – чув. ikkĕle "удвоя, раздвоявам", ikkĕllĕ "двояк, двойнствен".

Борна (Borna), град в Саксония – чув. парне "подарък, дар, жертва".

Хановер (Hannover), столица на Нижна Саксония – чув. хăна "гост",  вере "обичай, порядък, обряд".

Йена (Jena), град в Тюрингия – чув. йĕнĕ "бърлога".

Кандел (Kandel), град в землището на Райнлянд-Пфалц и планината Кандел, най-високата точка в Шварвалд – чув. кăн "поташ", тĕл "място, местност". В Шварцвалд отдавна са получавали поташ из дървесна пепел.

Кил (Kiel), столица на землището Шлезвиг-Гольштайн – чув. кил "дом, семейство, жилище, двор".

Киркел (Kirkel), местност в землището на Саар – чув. хыр "бор", кĕл "пепел".

Киритц (Kyritz), град в Бранденбург – чув. кĕр "есен, есенен", уз "работа".

Котбус (Cottbus), град в Бранденберг – чув. кат "понтон, дървен мост" и пăс "чупя, разрушавам".

Нохра (Nohra), община в Тюрингия – чув. диал. нахра "рог (за звук)".

Нюрнберг (Nьrnberg , първоначално Нюренберг) – чув. няр "влажен, суров", ен "страна".

Панков (Pankow), окръг в Берлин – чув. панкав "глупав".

Пархим (Parchim), град в землището на Мекленбург – Предна Померания – чув. пар " давам, плащам", хĕм "жар, огън, пламък".

Перкам (Perkam), община в Бавария – чув. пĕр "един, еднакъв, равен, цял", кăм "пепел, накип".

Салем (Salem), община в землището на Баден-Вюртемберг – чув. селĕм "хороший, прекрасен, чудесен, забележителен".

Тартун (Tarthun), село в Саксония-Анхальт – чув. тăртан "подпухвам, разпухвам", туртăн "протягам, издължавам", туртам "товар, натоварено"

Хам (Cham), град в Бавария – чув. хум "вълна" (водна).

Харта (Hartha), град в Саксония – чув. хăрта – 1. заплата, 2. неравности.

Хомбург-на-Майн (Homburg am Main), съставна част от комуната Трифенщайн в района Майн-Шпессарт (Бавария) – чув. хум "вълна".

Цорге (Zorge), комуна в Нижна Саксония – общ. тюрк. jorğa/jurğa "иноходец" (непреводима на български език, тичащ или вървящ по друг начин) или чув. зăрха.

Ютербог (Jьterbog), град в Бранденбург – чув. йяте "измъчвам се, накрая на силите си съм", пăк "заспивам, умирам".

     Намерени са много названия, произлизащи от чувашката дума пулăх "плодородие". Само в Бавария има осем населени пункта с името Пуллах. В Украйна има град Болехив и две села Булахивка, в Полша са три села с името Болеховице и села Болехув и Болехово, в Русия има градове Болохово и Болхов, села Булахи в Украйна и Беларус, град Бюлах в Швейцария. Плодородните земи са били предпочитани както от земеделците, така и от скотовъдите.

     За това, че земеделието е имало голяма роля в икономиката на древните тюрки, свидетелстват названията на руските села Акулово, Окулово, Акулино и други от същия корен. За разтълкуване на тези названия – над 60 на брой – добре подхожда чувашката дума ака (оран), дооформена с афикса „ла“, образуващ от именната основа прилагателни с уподобяващо значение.

     За особеностите на номадското животновъдство говорят разпространените в Русия, Украйна и Беларус, Полша названия Черкассы, Черкасы, Чаркасы, които могат да бъдат разтълкувани като „есенно селище“ (чув. кĕр "есен, есенен" и кассы “село, улица, недалеч от селото”). Такова тълкуване съответства смислово на разпространената в тюркските езици кишлак (киш - „зима“). (Или къшла, б. м.). Тюрките-животновъди пасяли добитъка на различни места, а с идването на есента са отивали на предварително запасено със сено за зимата място. За нивото на развитие на социалните отношения говорят названията, образувани от дума, сходна с чувашката пайăр (собствен), такива като Боярка и Бояри, Бавария, Bayern.

     За значението на търговията в икономическата дейност на древните българи говори големият брой населени пунктове, в чийто названия се съдържа коренът турк/тург - Турково, Турка, Турку, Туркеве, Тюрков, Турги, Торгау и др. В Русия, Украйна, Полша, Унгария, Германия, Финландия, Нидерландия, Швейцария такива са изброени повече от двадесет. Всички те произлизат от древнобългарската *turku «място за обмяна, търговия» (ср. чув. турхи "тържище").

     Названията Баар в Швейцария и Бахарах в Германия са свързани с добива или обработката на медта (чув. Пăхăр "металът мед"). За тъкачески занаят говори името на шведския град Сесдала  (чув. сяс "коноп, влакно" и тăла "домотъкано сукно"), за грънчарството – името на украинското село Гавареччина (чув. кăвар "горящи въглища, жар", ěззыни "труженик").  За добиването на катран говорят многобройните названия Ям и Ямпол (чувашката ям (димене, дестилиране на катран), а за производството на поташ – имената Кандаурово, Кандель, Кантелина (чув. кăн "поташ").

         НА ЯМБОЛСКИЯ БАШ ТРАКАЛЪ АХМАК - ЧЕСТИТО! :):):)

     На пръв поглед съществуването в Европа на многобройни населени пунктове в продължение на четири хилядолетия изглежда невероятно, но фактите потвърждават, че е било точно така. По-подробният анализ на българската топонимия може в значителна степен да допълни картината, пресъздаваща събития от доисторически времена. Тук не е възможно да приложим пълен списък на българските топоними, прилагаме по-надолу списъци за отделните страни.

     https://www.v-stetsyuk.name/ru/Topo/Bulg/BulgUBR.html

  Беларус, Русия, древнобългарска топонимия, пълен списък.

   https://www.v-stetsyuk.name/uk/Topo/Bulg/BulgUBR.html

     Украйна, древнобългарска топонимия, пълен списък.

     https://www.v-stetsyuk.name/en/Topo/Bulg/BulgUBR.html

     Древнобългарска топонимия в Централно-Източна Европа, пълен списък на английски език.

   https://www.v-stetsyuk.name/en/Topo/Central/CNE.html

     Древнобългарска топонимия в Централна и Северна Европа, пълен списък на английски език.

     Сега, скъпи ми колеги.......идва един момент, който отдавна чаках.
Може би си давате сметка, а може би - не, но тази статия на Стецюк ПОТВЪРЖДАВА ОПИСАНОТО В НАРИМАН ТАРИХ С ПОДРОБНОСТИ.

     Искам да знам откъде са получени съвпаденията?!

     Кой и защо фалшифицира българската история ли?
     Някой, комуто е много удобно да сме малък народ, пред изчезване.
То не бяха тюрки, то не бяха траки, то не бяха славянски произходи, какво ли не изпопрочетох, амаааааа?! Гиганти, атланти, извънземни, на господа от крачола произлезли :(:(:(?

     Сега четете по-различни неща. И.....доказуемо по-верни.

   (Не)приятно четене за предубедените. Малко по-горе Валентин Стецюк е написал какво мисли за тях.
     Изцяло го подкрепям.

          Подбрах и клипче :). Заглавието не е лесно преводимо.
                   Намирам го за напълно подходящо.

        Вторият клип е пълна изненада и за мен самия :). Интересно.......;).
                      Получило се е доста добре. Музиката е универсален език.

 








Гласувай:
3



1. milady - ...хубави картинки...
17.06.2021 16:59
и фактологията, си е...наред..
краси, мисля, че марин, го е казал кратко и точно..
поздрави и за двамата)

5. mt46 - Да,
11:52
всички народи и държави или империи са се борили за завоюване на територии. И не е имало нито една държава /в Европа, в Азия.../ с чист, несмесен етнос. Затова автохтонните теории /не само българските/ са абсурдни, смешни, неуместни...
цитирай
2. dobrodan - Откъде, по дяволите, Фархат Нурутдинов може да е имал тая информация????
17.06.2021 17:08
Пълен абсурд!
И как така стана, че едни и същи неща дават археологията и тарихите????

Само погледни гугълската карта!
АМИ АЗ ВЕЧЕ СЪМ ГО ЧЕЛ И ПРЕВЕЖДАЛ ТОВА?
Знаеш ли колко още статии чакат :):):)?
Хе-хе!
цитирай
3. mt46 - Мда...
17.06.2021 21:47
С древната история е най-лесно да се спекулира, да се пробутват фалшиви хипотези... Затова и псевдоисториците търсят и намират поле за изява именно в древността... :)
цитирай
4. mt46 - https://ru.wiktionary.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F
17.06.2021 21:48
Этимология
Происходит от лат. Bavaria, от назв. племени байариев, или бавариев (Baioarii, Baiarii).
цитирай
5. dobrodan - Ето за баварите по Дроздов:
17.06.2021 21:54
"Бавари. Думата "бавари" е донакъде изменената форма на Baibari (байбары), срещаща се в много антични източници. На съставни части този етнотермин делим така: бай-бар. Първата съставяща "Бай" в буквален превод означава "богат, стопанин, господин". Втората съставяща "бар" - това е "имам, намира ми се, богатство". Тюркоезичната дума "байбар" в буквален превод означава "собственик на богатство". В Баварския географ относно баварите има такава бележка: "Бейрите се наричат на бавари, а бойари, от река Боя". Етнотерминът "бойар" на съставни части се поделя така: бой-ар. Първата съставяща "бой" е многозначна тюркска дума, имаща също значенията "покорност, бряг, покрайнина". Втората съставяща "ар" е един от фонетичните варианти на думата "мъж". Като вземем предвид съобщението на Баварския географ, семантиката на етнотермина "бойар" ще бъде "мъжете от брега".

Няма противоречие.
И в двата случая названията на баварите са тюркоезични. Едва ли идват от чувашки (развален прабългарски) език, но :) има откъде :).
цитирай
6. mt46 - https://ru.wiktionary.org/wiki/%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D1%88%D0%B5
17.06.2021 22:15
" В Украйна има град Болехив /.../, в Полша са три села с името Болеховице и села Болехув и Болехово, в Русия има градове Болохово и Болхов"...
Этимология
"Происходит от прилагательного большой, далее от праслав. , от кот. в числе прочего произошли: ст.-слав. бол͂ии м., бол͂ьши ж., болѥ, русск. больший, большой, укр. більший, болг. бо́ле «больше», сербохорв. бо̏љи «лучший», словенск. bȯ̑lje «лучше», чешск. только Boleslav, польск. Bolesław. Родственно др.-инд. bálīyān «сильнее», báliṣṭhas «самый сильный», bálam «сила», греч. βελτίων, βέλτερος, βέλτατος, βέλτιστος «лучше, лучший», лат. dē-bilis «слабый, немощный», нж.-нем., сев.-фриз. pal, pall «крепкий, тугой, жесткий». Использованы данные словаря М. Фасмера..."
цитирай
7. dobrodan - Омразил съм го тоя негоден за нищо скрипт на блоговите
17.06.2021 22:22
коментари. А не си ли се запитал например коя е тюркската дума за много, голям брой или голямо количество? :):):):):)

Думата е "бол". Както виждаш, не е чак много по-различна от чувашката и е абсолютно коренова в славянските езици по Фасмер.
От нея ти идват гръцката "поли", английската "пул", някоя и друга латинска - поПУЛярен например и т. н.
цитирай
8. mt46 - "Хановер (Hannover), столица на Нижна Саксония – чув. хăна "гост", вере "обичай, порядък, обряд".
17.06.2021 22:36
А не е ли по-вероятно произходът да е от "Хана", "Анна" – латинска форма на староеврейското "Hannah", „благоразположение, милост“?... :)
цитирай
9. dobrodan - Думата за майка
17.06.2021 22:44
в тюркските езици е "ана". Вер - бер (един, събирам, цялостен).
Това, разбира се, е просто възможен вариант.
Няма нищо чудно в съвпаденията на еврейски и древнотюркски думи. Обещал съм си да се занимая и с това, но ТАЯ ЕВРЕЙСКА РУНИЧЕСКА ПИСМЕНОСТ :) не помага особено :).
цитирай
10. mt46 - А
17.06.2021 22:54
топоними с корен "тек" дали са свързани с глагола "тека", или с питието "текила"?... :)
цитирай
11. dobrodan - Биха могли да бъдат.
17.06.2021 23:01
Не успявам да открия откъде води началото си коренът "тек". Свързан е семантично с "тека, тече", както и "втъквам".
Ако си спомням добре, текучитем твирем, откъдето теку - овен, може да даде семантичен смисъл на тикам, втъквам и другите.
Но за теч и текила :) не бих го приложил.
Можеш да го споделиш, ако знаеш.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1042945
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4142
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031