Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.06 10:12 - Далечният Изток: родствените отношения в алтайските езици, Валентин Стецюк
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 632 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 11.06 10:47

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      Към тази конкретна статия на Стецюк не бихме могли да имаме съществени забележки. Обичайното за него прилагане на графоаналитичния метод при съпоставяне на езиците работи безупречно в случая, защото се е позовал на езикови бази данни, събрани от Анна Дибо и Олег Мудрак. За което му изказвам лична благодарност :) и смятам, че в случая се е справил повече от добре. Впрочем, ще видите и сами.

                Далечният Изток: родствените отношения в алтайските езици

     Изглеждащата очевидност на алтайската прародина на тюрките логично доведе до мисълта за генетично родство на монголските и тюркските езици, но фактите, противоречащи на тази доктрина, породиха дългогодишни спорове сред специалистите.
     "Понастоящем посоченият проблем, както и много други, се превръща в спор между цели поколения учени, при което никой не е в състояние да убеди другия в правотата си. Ако не броим покойниците сред тях, то основни привърженици на разглежданата теория се оказват такива учени от старото поколение като проф. Н. Лоппе (Вашингтонски университет) и проф. К. Менгес (Колумбийски университет), които посветиха целия си живот в изучаването на тези езици; противници на посочената теория се явяват основно младите учени, например Г. Дёрфер и А. М. Щербак (Ленинград) ( Клоусон Дж. 1969: 22)."

     От времето на написване на тези редове изминаха около 50 години, но положението не се промени, привържениците на алтайската теория не намаляха. Погледнато цялостно, в подхода към решаването на проблема с произхода на тюрките азиатските учени нерядко отбелязват предвзетото отношение на европейските. В частност балкарските тюрколози изобразяват въпросното отношение с такива думи:

     "Произходът на тюркските народи и етнокултурните им традиции е един от от най-слабо изучените научни проблеми. Неговата неразработеност се обяснява не толкова със слабостта на научната база, колкото с предвзетото отношение към нея на много учени, особено иранистите. Индоевропеистите диктуваха и продължават да диктуват на тюрколозите пътищата и методите на изследване на етногенезата и другите проблеми от историята и лингвистиката на тюркските народи. При това някои от тях съзнателно изкривяват, а понякога просто игнорират тяхното историческо и културно богатство (Лайпанов К.Т., Мизиев И.М. 2010, 4).

     Действително, известните тюрколози и най-вече  З. Гомбоц, Г.И. Рамстедт, Н.Н. Поппе, Н.А. Баскаков, С.А. Старостин, Й. Бенцинг (J. Benzing), М. Рясянен (M. Rдsдnen), Л. Лігеті (L. Ligeti) не се съмняват в генетичното родство на тюркските и монголските езици и го доказват със сравнително-исторически методи. Упрекът на балкарските учени обаче не е съвсем справедлив. Съществува и друг подход при решаването на алтайската проблематика, основан на историко-типологичните сравнения. Основоположник на това направление, наречено неоалтаизъм, е В.Л. Котвич (Андреев Н.Д., Суник О.П., 1982, 26). Към това направление причисляваме К. Гренбех (K. Grǿnbech) и Дж. Р. Крюгер (J.R. Krueger),  но отношението към техните трудове оценяваме по-скоро като скептично. В тяхна защита се изказва сър Дж. Клоусън, който след анализа на най-древните тюркски и монголски текстове е стигнал до извода, че те практически нямат обща лексика, ако не броим интернационалните думи като kagan (върховен управляващ) и tengri (небе) (Clauson Gerard, 1956, 182).  Впоследствие сър Джерард се е занимал с тези въпроси по-детайлно и е стигнал до следния извод:

     "Отдавна се смята, че тюркските, монголските и тунгуските езици образуват едно семейство (макросемейство), обикновено наричано алтайско, и че всички те са произлезли от изчезналия алтайски или прото-алтайски език. В течение на няколко години аз все повече и повече стигах до мнението, че това е заблуда и това, че тези езици са дали голяма част от речниковия си материал в един общ, се обяснява най-добре не с предположението, че те са го наследили от общ прародител, а с допускането, че е имал мястото си дълъг и сложен процес на обмен между тези езици..... Аз съм абсолютно убеден, че тюркските езици генетично не са свързани с нито един от тях" (Clauson Gerard, 2002, 21-22).

     Към думите на Клоусън следва да добавим, че към алтайското семейство принадлежат също японският и корейският езици, чийто писмени паметници "съдържат значителен брой общоалтайски думи" (Сыромятников Н.А., 1975, 60). Трябва да обърнем внимание и на съществената методологична грешка в изследванията на алтаистите, която предизвиква недоумение. Известно е, че "употребата на сравнително-историческия метод е възможна само по отношение на генетично родствените езици" (Андреев Н.Д., Суник О.П., 1982, 26). Въпреки това този метод продължава да се използва. Като пример в цитираната по-горе работа отначало се постулира родството на езиците, след това в тях се намират общи граматични морфеми, които "доказват близостта на езиците повече и от общите за тях лексеми" " (Сыромятников Н.А., 1975, 60). Доказателствата не трябва да се въртят в кръг. За решаването на проблемите за родството на алтайските езици са нужни други методи. Един от тях може да бъде графоаналитичният метод.

     При използването на този метод прародината на тюрките беше локализирана в Задкавказието (виж Формиране на ностратическите езици) и след това установихме, че първичните тюркски езици са се оформили в Източна Европа през бронзовата епоха. В такъв случай монголските езици могат да бъдат в генетично родство с тюркските само ако са се оформяли някъде наблизо по прилежаща до тях територия. Ще опитаме да разберем дали наистина е така.

Голямата база данни за алтайските езици, представена в Интернет като част от проекта "Вавилонска кула" (The Tower of Babel), е във вид, позволяващ използването й с помощта на графоаналитичния метод за определяне на местата на оформянето им според графичния модел на техните родствени отношения (рис.32).

                                     image

Рис.32. Графичен модел на родството на алтайските езици и мястото на тюркските езици в него

 

     Както виждаме, тюркските езици се вписват в построения модел доста добре, но по-рано вече им беше определено едно от централните места в модела на родството на ностратическите езици, на което съответства местност в Задкавказието. В такъв случай следва да установим дали останалите алтайски езици не се отнасят към ностратическите. За разрешаването на този въпрос и съставянето на графичен модел за алтайските езици трябва да намерим територията, на която са се оформили техните праезици. Във връзка с това, че графиката има само пет възела, то можем да я местим в различни места по Европа и Азия. За да облекчим търсенето на точното място, се налага отначало да построим модел на родството на монголските с тунгусо-манчжурските езици, чийто брой е достатъчно голям за по-увереното им наместване на географската карта в областите, където може да се предполага наличието на етноформиращи ареали. Следва снимка на евенки, от сайта "Словесница искусств".


image

 

След получаване на свързаност към определена местност ще бъде по-лесно да установим местата на формиране на останалите алтайски езици. Ще започнем с построяването на модела на тунгуско-манчжурските, данни за който ще вземем от Базата данни, съставена от професор Анна Дибо. В тази база за 2294 прото-тунгуско-манчжурски корени са подадени съответствията им в 11 такива езика: евенкски, нанайски, манчжурски, евенски, нехидалски, улча, орокски, орочки, удеге, солонски и чжурчженски. За всичките езици се приемат като общи 134 корена, които имат съотетствия в най-малкото десет езика. Те са извадени при анализа на родството на тунгуско-манчжурските езици с графоаналитичния метод. За останалите корени изчислихме броя на общите думи за всяка двойка от тези езици. Данните са показани в таблицата по-долу. За удобство са показани и данни за разстоянията между множеството от точки за отделните езици в сантиметри, които бяха използвани при построяването на модела за родство при коефициент на пропорционалност 3500. В главния диагонал на таблицата е показано общото количество думи за всеки език в базата данни. Думите от солонския език се оказаха твърде малко за да бъде надеждно включен в схемата на родствата, макар неговото място безусловно следва да бъде най-западното в съответствие с количеството общи думи с останалите тунгуско-манчжурски езици. За мястото на мъртвия чжурчженски език сред тунгуско-манчжурските според данните от таблицата не може да се говори нищо.

 

     Количество на общите признаци между отделните тунгуско-манчжурски езици

image

По данните от таблицата беше построен графичен модел на родството между тунгуско-манчжурските езици. Рис.33.



      image

      Изборът на единия от двата огледални варианта на схемата и нейната ориентация беше определен от днешните места на селищата на носителите на манчжурския и евенкския езици. Манчжурите, многоброен народ от семейството, населяват днес Североизточен Китай, тоест, живеят най-южно от всички други родствени на тях народи. Евенките, вторият по численост народ, понастоящем са разселени на огромното пространство от Енисей до Охотско море с южна граница по Амур и Ангара. Неголеми техни селища има също в Монголия и Китай, но за тяхната миграция като цяло е характерна западната посока.

     Разселването на другите народи от тунгуско-манчжурското семейство съответства в основите си на получената схема. Това съответствие може да бъде намерено на картата на малките народи от Хабаровския край и остров Сахалин. Картата е съставена според данните от различни източници както за националния състав на административните единици, така и за местата на разселване на основните маси от малки народи. Ако не отчитаме миграцията на някои от тях от първоначалните места на заселване на достатъчно големи разстояния, то съответствието е очевидно.

     Това е карта на съвременните места на селищата на малките народи от Хабаровския край и остров Сахалин. С едър шрифт са отбелязани основните селища, с дребен - спорадичните.

image

     Да я разгледаме по-подробно. След евенките са вървяли предците на съвременните евени, основната маса от които днес обитава Централен Сибир, но неголяма част е останала близо до своята прародина. Древните носители на солонския език, чийто ареал би трябвало да се намира в запада на общата тунгуско-манчжурска територия, са заминали в западна посока и днес живеят в Монголия.

     В противоречие с тази схема са съвременните селища на удегейците, които днес живеят в юга на Хабаровския край, докато на нея местоположението им се определя в крайния север. Съгласно схемата обаче близо до прародината си имат селища орочите, улчите, нехидалците, нанайците. В такъв случай трябва да предположим, че удегейците са се придвижили на юг покрай поселищата на нехидалците и нанайците. Според логиката на събитията на Сахалин е трябвало да се преселят орочите, но това са направили ороките, които по пътя си би трябвало да минат през техните места на заселване.

     Търсенията на тунгуско-манчжурската прародина с други лингвистични методи водят до територия, близка до определената с графоаналитичния метод.

".....лексиката на тунгуско-манчжурските езици (названията на някои листни дървета, есетрови риби, също названията на реките) дава основание да включим в зоната на търсене на тунгуско-манчжурската прародина (родината на езиковите предци) басейна на Среден Амур" (Певнов А.М. 2008, 67).

     Не е възможно обаче да локализираме ареалите на оформяне на отделните тунгуско-манчжурски езици само с лингвистични методи.

Сега ще преминем към построяване на графичен модел на монголските езици. За целта използваме Базата данни, съставена от Олег Мудрак. Той подава информация за следните езици: писмен монголски, средномонголски, халха, бурятски, калмицки, ордоски, дунсянски, баоански, дахурски, шариюгурски, монгорски, моголски. Базата се допълва постоянно, затова възникна необходимостта от построяване на нов графичен модел на родствата на монголските езици вместо публикувания по-рано. Данните за писмения монголски, средномонголския и моголските не са отчетени по разбираеми причини. Показваме ги в таблица 2 по-долу.



    image     Количество общи признаци между отделните монголски езици

Рис.34. Графичен модел на родствата на монголските езици.


image

     Опитът при изследването на родствените връзки на езиците от различни семейства и групи чрез графоаналитичния метод позволява да твърдим, че голямата плътност на струпване в графичния модел често отразява не близостта на разполагане на ареалите на съответните езици, а само големия брой документирани думи в тези езици в сравнение с другите. Това беше отчетено при търсенето на подходящото място за разполагане на модела върху географската карта. Като вземем предвид графичния модел на родствата между алтайските езици и намерената територия на тунгуско-манчжурските, определихме това място като басейна на десните притоци на река Амур. Тук отделните монголски езици са се отделили от общия алтайски праезик в етноформиращите ареали, образувани основно от Амур, Сунгара, Усури и други по-малки реки. Предполагаемите ареали на оформяне на дунсянския и баоанския езици са локализирани според общи съображения (съвременните места на обитаване и близостта им към отделните монголски езици).

     И така, стигаме до очевидното заключение, че цялата територия, в която са се оформяли алтайските езици, следва да бъде поместена в басейна на Амур и прилежащата му територия (виж картата на рис.35).

         Рис.35. Ареали на формиране на монголските, тунгуско-манчжурските, корейския и японския езици

image

     В съответствие с модела на родствата корейският език, най-отдалечен от останалите алтайски езици, се е оформил в периферийна територия, каквато се явява Корейският полуостров. Това, че корейците и досега живеят там, е допълнителен факт в подкрепа на достоверността на нашите схеми.

     Предците на съвременните японци са живеели в Приморието на територията, добре ограничена от реките Усури и Амур, също и от бреговете на Японско море. Оттам те са се преместили на Японските острови или през Сахалин, или по замръзналото море.

     Народите от Далечния Изток, намиращи се в покрайнините на цивилизования свят, дълго време са поддържали съществуването си с лов, риболов и събирачество, тоест са се намирали на достатъчно ниско ниво на обществено развитие. Общата култура и езиците на местното население са съответствали на това ниво. Структурните изменения в икономиката на Приамурието започват с постепенния преход към производствено стопанство. Данните от археологията фиксират появата на "земеделски черти" в региона примерно от края на III-тото и началото на II-рото хил. пр. н. е. (Бромлей Ю.В. 1986, 257). Има свидетелства, че развитието на земеделието е свързано с проникването на племена от Средна Азия и Южен Сибир.


image
                         Сенегински буряти, фотография от Иркипедия

     В съответствие със схемата на родство на алтайските езици територията, заселена от тюрки, следва да се намира в Задбайкалието и на изток се ограничава от река Аргун, след която започва областта на монголските племена. Така можем да предполагаме, че когато в началото на III-то хил. пр. н. е. някои тюркски племена са изоставили прародината си в междуречието на Днепър и Дон и тръгнали на изток, някаква част от тях е стигнала до Алтай и по-нататък (виж Първото "Велико преселение на народите"). Тук те са се срещнали с население от монголоиден антропологичен тип, което е говорело на неизвестни за нас диалекти на монголски език, по-малко развити и по-бедни в сравнение с езика на пришълците-тюрки, стоящи на по-високо ниво на културно развитие. Следствие от това е масовото проникване на тюркска лексика и граматични форми в езиците на най-близките съседи - монголите и тунгусите, а оттам и в езиците на още по-източните етноси. Като прави анализ на термините от икономиката в тюркските и монголските езици, А. Рона-Таш отбелязва, че в тях "съществува терминология на високоразвито животновъдство, която се свързва с редовни фонетични съответствия" и дава многобройни примери. Като привежда нататък важни термини в металообработката, той стига до извода, че:

     "......лингвистичните данни потвърждават вече известното ни от историята: отделните алтайски езици са били вече развити в късния бронзов век и между тях са съществували исторически контакти, което впрочем е намерило отражение и в българо-тюркските заемки в монголския език" (Рона-Таш. 1974, 22).

     Имало е и обратен процес на проникване на местна лексика в тюркските езици, което е свързано с особеностите на природните условия на тази територия, нова за тюрките. С времето езиците на региона са придобили толкова обилни черти на подобие, че не са оставяли съмнения в генетичното им родство. Ала все пак задълбоченото изучаване на структурата на езиците, отнасяни към алтайските, дава основание да погледнем на проблема за родството им от друг ъгъл:

     "...известно е, че сходствата, открити в различните езици, не се явяват задължително следствие от тяхното генетично родство. Нерядко сближаването на езиците, независимо от характера на първоначалните връзки помежду тях, е обусловено от тяхното взаимопроникване, степента и размерите на което зависят от различни обстоятелства и преди всичко от продължителността и интензивността на контактите. Взаимодействието на тюркските, монголските и тунгуско-манчжурските езици се е случвало непрекъснато в продължение на много столетия и при това е имало периоди, когато то е ставало устойчиво и необичайно интензивно  (Щербак А.М. 1966, 36-37).

     А. М. Шчербак пише за столетия на взаимодействие и такъв период може и да не е повлиял на придобиване на сходство в езиците, но в действителност взаимодействието е продължавало няколко хилядолетия. Най-тясно с носителите на алтайските езици (които никога не са живяли в Алтай) би трябвало да имат контакт първо якутите, след това тувинците, киргизите и хакасите, които в историческата си прародина са заемали източните ареали. Якутите и днес заемат най-източните територии от всички тюркски народи. Няма съмнение, че се е случила интензивна метисация на пришълците с местното население, в резултат на което пристигналите тук тюрки са придобили ясно изразени монголоидни черти.

     https://maps.google.com/maps/ms?msa=0&msid=200494278140365199252.0004edfb22dfc60f21e47&hl=en&ie=UTF8&ll=46.713832,129.319611&spn=17.193119,23.478699&t=h&source=embed

    Картата си е там, просто намалете мащаба и ще се появи изображението, б. м.).

     
Генетичното родство на тюркските езици с монголските и тунгуско-манчжурските решително беше отхвърлено от нас и допълнителни доказателства за това твърдение даваме отделно в раздела Полемика. За удобство на читателя ще ги повторим накратко.

     Основното доказателство за липсата на родство на тюркските езици с другите алтайски езици се състои в това, че оформянето на отделните праезици, които днес се отнасят към алтайските, се е случвало на различни места. Прародината на тюрките, определена с помощта на графоаналитичния метод, се е намирала в Мала Азия, а не в Алтай, както е прието днес да смятаме (виж раздела Формиране на ностратическите езици).

     На родството на тюркските и монголските езици противоречи отсъствието на достатъчно количество съответствия между думите, които могат да бъдат отнесени към най-древните, голяма част от които се явява и най-често използвана в речта. Те съставят основното лексикално ядро на езиците и в родствените езици не би следвало да се отличават. Навремето американският учен Морис Сводеш се е опитал да състави пробен списък на това лексикално ядро, което трябва да присъства във всички езици и което според него се разпада със загуба на отделни думи с постоянна скорост. В списъка си Сводеш е включил сто думи, като впоследствие го разширява до двеста (Сводеш Моррис. 1960-1, 1960-2). Ако сравним тези списъци за възстановяемите пратюркски и прамонголски езици, ще се окаже, че в тях няма почти нищо общо, ако не броим няколко местоимения, които са можели да възникнат още в общочовешкия праезик, обозначенията за мъж, сърце и три цвята (черен, жълт и зелен/син), явно заимствани от тюркските. Специалистите могат да добавят още две-три думи, но все едно от сто думи в лексикалното ядро този брой е твърде малък, защото то не се разпада толкова бързо в никой език.

     Много други лингвистични факти също противворечат на азиатския произход на тюрките, но им се търсят измислени обяснения. Например сър Джерард Клоусън, като разглежда общотюркското название на конопа - kendir - пише: "Едва ли това растение е било ендемично в прародината на тюрките, вероятно то се явява заемка от индоевропейски (тохарски?) език" (Clauson, Sir Gerard, 1972).  Странна мисъл, като вземем предвид широкото разпространение на тази дума в тюркските езици и пълното й отсъствие в индоевропейските.

     Джерард Клоусън изтъква и друг интересен факт. Той смята, че латинската virga (клонче, пръчка) няма съответствия в другите европейски езици, но привежда думи от тюркските - древнотюркската  bergд (дълга и тънка пръчка, използвана за бичуване; камшик), уйгурската berge (камшик). Той пише: "Предполага се, че това е заемка от латинската virga, възприета с посредничеството на средноперсийски, но не виждаме никакви следи от тази дума в персийския и тази теория е необоснована" (пак там).

     В полза на азиатския призход на тюрките биха могли да бъдат многобройните заемки от китайски език, но фонетиката, морфологията и синтаксиса на тези езици са толкова различни, че няма никакви основания да се търси тяхното родство. Още повече, липсва родство на китайския и с другите алтайски езици. Това се обяснява с оформянето им на различни места, а носителите им са мигрирали в Азия по различно време.

    image

     

     На картата са показани разпространенията на Хомо Сапиенс, Хомо Неандерталенсис и ранните хоминиди.

     Виждаме, че басейнът на Амур е бил заселен от съвременните хора приблизително преди 20 000 години, или по-рано, отколкото носителите на сино-тибетските езици са проникнали на китайска територия. Това обяснява също и факта, че между сино-тибетските езици от една страна и монголските и тунгуско-манчжурските езици няма генетично родство.

Търсенето на връзките между последните следва да правим там, откъдето те са дошли, тоест от района на Средиземноморието. Има определени прилики между минойския и японския езици в звуковата структура, които се смятат за странни и затова предположението за родството на японците и древните критяни изглежда невероятно, затова подобна възможност е изключвана (Шеверошкин В.В., 1968, 310). Възможно е по-внимателното разглеждане на структурите на тунгусо-манчжурските езици и минойския език да помогне в намирането на истината.



     Този клип е на друга  група певици от Казхстан.
Нямат ли край тия?     :):):):):)

 

 








Гласувай:
6
0



1. eva666 - ....както винаги, Поста, е висока топка )
11.06 11:39
...красс, много ми харесва твоята Идея за Вавилон,
и, Темата за Генезиса на нашият общоЧовешки праезик../и не само )
а, картата, /най долу/ ще я открадна за следващия си Пост..
нали, ми разрешаваш....

чудесен материал за Уикенда в Хамака, под..Палмите ))))
черпя те,една Текила - СънРайз..@
цитирай
2. dobrodan - Наздраве, така и не можах да я харесам текилата,
11.06 11:51
но си има собствен чар.....с лимон.....и "Сол по кожата" :).
Разбира се, че можеш да използваш картата :), както и всичко останало в блога ми.
Нали затова го направих :).
Оказва се, в интерес на истината, че различните групи хора, идващи от Африка, не са говорели един и същ език, просто защото преселването не е било еднократно и само на една група. Или вместо ностратически език ще трябва да приемем понятието "ностратически езици".
Така че библейската Вавилонска кула издиша :), особено откъм божията намеса покрай нея :).
Стецюк има статия и за произхода на човешкия език, цялостно погледнато. Цитира и мнения на учени. Не е особено любопитна.....засега.
цитирай
3. mt46 - Поздрав!
11.06 12:21
Сложна материя... Не знаех, че имало и нанайци... :)
цитирай
4. dobrodan - И аз се почудих дали не са ненците,
11.06 12:27
но ето.
"The Нанайци ■ площ Тунгуски хора на източна Азия и Руски Далечен Изток, които традиционно живеят заедно Хейлундзян (Амур), Songhuajiang (Сунгари) и Река Усули[1] на Средния Амур Таз. Предците на нанайците са били Jurchens от най-северната Манджурия (Външна Манджурия)."
Алтернативни имена: Хежен, Нанай, Хеже; Злати, Самагир.
Това със Сунгари е притеснително. Сунгурларе не е дума от славянски език, нито от гръцки.......
цитирай
5. fun1001 - ....какви са тезз..матрьошки..полуномадски...маму..ни))
13.06 14:11
ти си падаш по шамани. и Аз, се запалих покрай Дон Хуан..пр.около 15г..
такъв ми е Л'юбим, даже го обичам като жив Човек..
смехът, жестовете..шегите..иронията, цялата му страст,
тежки думи, и ментална концентрация...младежка, бликаща жизненост..
всичко това, ми е така...близко ()
цитирай
6. dobrodan - Предполагам, досетила си се,
13.06 14:18
че без шаманите нямаше да ги има и християните.
Всичко тече, нищо не се променя :).
Представи си как жълтата раса разпознава белите :) или пък черните :).
Интересни съвпадения има в някои мелодии.
Щях да питам - разбра ли според Стецюк откъде идат траките?
Днес ги наричат мордва :).
Ще видим какво ще каже генетиката. Може би още тази година :).
Руси и бели...............

https://www.google.com/search?q=%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%BC%D0%BA%D0%B8&rlz=1C1CHBD_enBG774BG774&tbm=isch&source=iu&ictx=1&fir=mc99VWOPVtDQxM%252CViTBryUD5AdXjM%252C_&vet=1&usg=AI4_-kR1NsqrmwTSiJw8recJAwgonAx00g&sa=X&ved=2ahUKEwjDpa-YvpTxAhUFCuwKHdNSB4cQ9QF6BAgJEAE#imgrc=mc99VWOPVtDQxM

Кажи ми, че е случайност?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 219782
Постинги: 122
Коментари: 2317
Гласове: 1343
Архив
Календар
«  Юли, 2021  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031