Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2021 20:30 - Езиковият субстрат, по Валентин Стецюк
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 3873 Коментари: 7 Гласове:
5

Последна промяна: 07.07.2021 12:42

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Авторът показва някои наистина интересни неща. Не винаги съм съгласен с даваните обяснения и направените изводи, но дори и само фактологията съставлява достатъчно интересен сбор от данни, така че не е излишно да се изчете и тази статия.
Има и любопитни редове :). Ще видим по-нататък защо авторът приема някои неща за постулат, всъщност предстоят още негови преводи. Мисля, че не си губя времето с него.

                                          Езиковият субстрат, Валентин Стецюк

       Изучаването на субстрата има голяма роля при възстановяването на предисторическите етногенетични процеси. При изучаването му не трябва да има доизмислени неща за първоначалните места на пребиваване на носителите на изучаваните езици, в противен случай тяхната история ще бъде изкривена. Например, ако предположим, че албанският език се явява продължение на някакъв палеобалкански език и някои негови думи бъдат сметнати за балкански субстрат в другите езици от региона, то историята на тия езици вече ще бъде невярна (Lindstedt Jouko., 2014, 168-183). От друга страна, прародината на траките, чийто езикови предци се явяват албанците, се е разполагала в етноформиращия ареал между горните течения на Ока и Десная. Този факт се потвърждава от лексикалните съответствия между албанския език и езика на мордва, чиято прародина се е намирала в съседство с тази на траките на противоположния бряг на Ока. Лингвистите със сигурност ще дадат измислени обяснения за тези съответствия, ако държат прародината на албанците да е на Балканите. Очевидно ценността на такива "научни" обяснения би била нищожно малка.
      В предишните раздели вече разгледахме някои примери на субстратни влияния, най-показателните от които са наличието на обща лекскика в чувашкия и немския език. На този въпрос е посветен отделен раздел "Чувашко-германски езикови съответствия" (с който читателите вече са запознати, б. м.). Тук ще се постараем да приведем явлението езиков субстрат в определена система.
     Думи от субстратен произход има в много езици и съответно са внесени в етимологични таблици, използвани при построяването на схемите на родствените отношения. При това те могат да не отговарят на фонетичните закономерности на разглежданите родствени езици, но могат да отговарят на закона за обратнопропорционална зависимост между броя на общите думи в двата близки езика и разстоянието между етноформиращите ареали на носителите им. Това може да се обясни с възприемането на субстратните думи от езиците на предходното население със съвършено друга фонология, заради което рефлексията на субстратните думи в езиците на придошлото население може да не съотвтетства на оформящите се в тях фонетични закономерности. Доколкото обаче конфигурацията на ареалите не се променя, то възприетият субстрат се вписва в същия този закон за обратната пропорционалност. За това вече говорихме при разглеждането на славянските езици - различен балтийски субстрат е обусловил оформянето им, възможно и по различно време, но по същия модел.
     Езиковото влияние на субстрата може да има синтактичен, фонетичен и лексикален характер. Както смята В. И. Абаев, "субстратните влияния могат да се открият (особено във фонетиката и синтаксиса) дълго след като субстратната етническа среда отдавна е изчезнала или се е разтворила, а нейният език е престанал да се използва на дадената територия" (Абаев В. И., 1965, 48). Най-устойчив се явява фонетичният субстрат, за което свидетелства съществуването на церебрални (ретрофлективни) съгласни в Индия и съседните й територии с Иран (пак там). Това е свързано със съществуването на генотипна артикулационна база. Ако генофондът на популацията се промени вследствие на миграция, то фонетичният суубстрат може да бъде следствие от подражание. Във връзка с това при изучаването на субстратното влияние трябва да се привлекат данни от историята и антропологията, което не винаги е възможно и това се вижда от разгледания по-долу пример.
      Един от главните фонетични признаци на Югоизточна Европа се явява замяната на преградната g с проходната γ и фарингалните h, ɦ ; което наблюдаваме в украински, чешки, словашки, горнолужишки и белоруски езици, в западните диалекти на словенския и отчасти в чакавския диалект на сърбохърватския. Обобщено ще означаваме тези звуци с h, както това се прави в чешкия и словашкия езици. Пръв постави въпроса за причината и времето на тези промени руският учен Н. Трубецкой в работата си “Zur Entwicklung der Gutturale in den slawischen Sprachen” (Sofija, 1933). Той изказа мнението за праславянските корени на първата фаза на прехода g - h и видя причината за това във фонетичната система на праславянските езици. Има обаче достатъчно много доказателства, че в чешкия и словашкия езици преградният звук g е бил запазен почти до XII век  (Komбrek Miroslav, 1983, 37-47). Основен аргумент в подкрепа на това мнение е фактът, че едва през XII век на мястото на g започва да се появява h в чешките летописи, а заемките на топоними от словашкия в унгарския език носят в себе си фонемата g. Още повече, В. И. Абаев намира за възможно обяснение на прехода g -  γ (), който е характерен за арменския и фризийския, с влиянието на иранските езици  (Абаев В. И., 1965, 44-51). Възможно е в чешкия и словашкия тенденцията към посочения преход да е имала латентен характер и летописците доста пунктуално да са следили за славянския правопис, а словашката топонимика да е била заимствана в по-ранен период от германски или келтски и на първо време да е запазвала първичното g.

      Можем да потърсим и друго обяснение, като разгледаме пълния кръг от тези езици (сред които чешки и словашки), за които указаният преход се явява характерен. Можем да обърнем внимание на това, че прародината на носителите на тези езици се концентрира в басейна на притоците на Припят. Това навежда на мисълта, че мощният източник на това фонетично явление е бил именно там. Можем да допуснем, че това е станало под влияние на скитския (протобългарски) език върху езиците на съседните етноси, в чувашкия език и днес преградната гърлена g отсъства, а в старочувашкия език е присъствал древният фрикативен (гърлено-проходен) γ, който системно е заменял древнотюркския преграден звук q (в съвременния чувашки език той се изобразява с графемата  x ).
      Следва да обърнем внимание на това, че в гръцкия език на мятото на европейските звънки взривни звуци g, gu, ĝ се появява звънкият фрикативен γ (Krahe Hans, 1966, 91), макар и звукът g да се е появил (или запазил) на мястото на глухото преградно k в позиция след n  (Лопашов Ю.А., 1990, 33). Можем да предполагаме, че тенденцията към замяна на  g с γ се е появила у древните гърци още в прародината им, локализирана между Нижна Припят и Березина. В латинския език няма такова явление, а гърците са можели да влязат в контакт с българите само след като италиките са напуснали прародината си.
     Субстратно влияние може да бъде и феноменът на възникване на праславянските редуцирани звуци ъ и ь, които имат съответствие в чувашкия език - редуцираните  ă и ĕ.
     Още един фонетичен субстрат може да бъде и хипотетичният звук rz, за когото говорихме вече неведнъж. Явлението ротацизъм или замяната на фонемите z(s) с фонемата r, известно в латинския език от IV в. пр. н. е., е имало своето място и в някои западногермански езици (В. Г. Егоров, 1971, 25). Очевидно в тези езици, както и в тюркските, е съществувал звук rz, който по-късно е преминал в обикновения r. В чешкия език той е запазен и до днес. В чешкия език  ř съответства на звуците  и , а полското rz - на звуците  ž и š . Доколкото древните предци на съвременните чехи са заселвали ареал недалеч от ареала на българите (скитите), замяната на праславянския r’ със звука rz би могла да произлиза от влиянието на българския субстрат, а в полския език подобно явление да възникне под влиянието на чешкия език. Някои фонологични факти в украинския език също могат да свидетелстват в полза на съществуването в него на звука rz: укр. жерсть - рус. жесть. Тази дума е заемка от тюркските езици, където означава "мед, медна ламарина" и има формите  jes, zes, zis и т. н. Неясно остава украинското р, което може би възниква под влияние на думата шерсть, което е неубедително (Фасмер М., 1964; Мельничук О. С., 1982). Фактът на заемане на украинска дума от тюркски език може да даде обяснение на наличето на този звук в нея, ако заемката е станала във времена, в които в един от тюркските езици звукът rz още е съществувал. Тоест, можем да изведем тюркската праформа като *zerz. Тогава, при наличието на паралела *zelz става възможно да обясним неизяснената до днес етимология на праславянската  *zelzo (желязо).

     Украинската дума стои фонетично най-близо до пратюркската  *zelz, но не е ясно от кой точно тюркски език е станала заемката. В чувашкия език не е намерено нищо освен думата зěрě “пръстен” (от zerze), но семантично тази дума стои твърде далеч. Има и още едно твърде интересно съответствие, потвърждаващо съществуването на фонемата rz. На латинската дума cоrsarius, от която се извежда разпространената в много езици дума корсар, можем да изброим следните успоредици: чувашката  xarsăr(смел), карачай-балкарската ğursuz (зъл), турската  hırsız (крадец, хаирсъзин) и други тюркски думи. От тюркски език е заета украинската харциз, харцизяка, но съществува и полската harcerz (скаут), която до днес запазва изписването, отразяващо съществуването на фонемата rz, за която става дума. Обикновено етимологията на латинския първоизточник на думата корсар се обяснява през латинската curare (бягам), но безспорно тюркските думи стоят много по-близко в семантично отношение. Латинската, полската и украинската думи са били заимствани по различно време от тюркския език, а по-късно латинската дума е попаднала в много европейски езици. Към тези думи следва да отнесем и руската хусар, която произлиза от унгарската  huszбr . В основата на унгарската дума Фасмер вижда числителното  hъsz (двадесет), което е абсолютно невъзможно по две причини. Първо, в унгарския език не съществува собствен словообразуващ суфикс -ar. Ако първоначално хусар е означавало двадесет, както е смятал Фасмер, то тази дума би имала формата  hъszas, а не huszбr. Второ, в думата hъsz има дълга гласна, а в думата huszбr гласната е кратка и това не е маловажно. Унгарската дума е съзвучна с етнонима хазар, на което вече е обърнато внимание (Кестлер Артур, 2006, 21). Кестлер смята, че освен думата хусар пак там трябва да бъде съотнесена и думата казак. В албанския език съществува думата kusar (крадец), което потвърждава всички направени дотук предположения. Опирайки се на това, първоначалната форма на тюркската дума, дала основата на всички упоменати дотук думи, е била *ğurzurz. В албанската дума двата първоначални звука rz са преминали в единия случай в r, а в другия - в s, или шипящият вибрант може дори в един и същ език да има различни трансформации в зависимост от удобното им произношение. Като вземем предвид всичко това, можем по друг начин да погледнем върху наименованието на хазарите, дадено им от Лъв Дякон - харари  (Диакон Лев., 1988). Учените смятат това за правописна грешка, но всъщност таква рефлексия е предизвикана именно от праформата harzarz. Непоследователността на прехода на първоначалното rz очевдино е свързана с това, че "тюркските езици избягват два последователни звука r"  (Эрдаль Марсель, 2005, 129). Рона-Таш смята,че отбелязаната в източниците тюркска форма на названието на хазарите (qazar)"води към титлата "qasar", която произлиза от името "кесар", както и титлите кайзер и цар" (Андраш Рона-Таш, 2005, 113). По-скоро е точно обратното, латинският антропоним Caesar е произлязъл от тюркската дума.
      Фактът, че важни фонетични признаци на двата клона на праславянството нямат ясно изразена граница, също може да свидетелства за техния дълбок субстратен характер. Консервативните фонетични явления тясно се свързват с определена територия, но по силата на своето извънредно дълго съществуване има размити граници. Като се опрем на това, гореспоменатият преход gv, kv → cv, zv може да има същата причина като деленето "кентум - сатем", първично обусловено от влиянието на финските езици. Както вече посочихме, с изучаването на финския субстрат в славянските езици отдавна са се занимавали различни учени (Серебренников Б.А., 1962, Veenker W., 1967, Kiparski V., 1969, Birnbaum Henrik, 1990, Аникин А.Е., 1990 и др.). Негови следи могат да бъдат намерени в много езици, но особено голямо влияние той има в южния диалект на руския език при разселването на носителите му до бреговете на Волга. Точно с това влияние учените обясняват а-кането, цокането и някои граматични явления в руския език (Бирнбаум Х., 1990, 8).

     Много от лексикалните съвпадения в езиците от различни езикови групи, открити в процеса на прояведенеите изследвания, също могат да бъдат обяснени със субстратни влияния. Ще разгледаме най-убедителните от тях в съответствие с етноформиращите ареали, в които първоначално са живеели първичните индоевропейски племена, след тях - германските и иранските, след това - балтийските и последни са славяните. Балтийските племена в тези ареали са били асимилирани от славянските, затова ние нямаме представа за техния език, но част от субстратната лексика те са предали на славяните, с които са се слели, затова в нашето разглеждане няма да отбелязваме всеки път, че конкретната субстратна дума би следвало да бъде налична и в диалекта (или езика) на това балтийско племе, което е заемало дадения ареал преди славяните. Ще започнем разглеждането със западния ареал.

     1. Най-западният ареал между Висла, Нарва, Яселда и Горна Припят по двата бряга на Западна Буг фактически се състои от два ареала, чиято граница се явява Западна Буг. Очевидно в съответствие с приетата концепция езиците, които са се оформили в този ареал, винаги са имали два първични диалекта. Нямаме достоверни данни за всички езици в този ареал, но това ореположение се отвърждава от езика на лужишките сърби или лужичаните, който фактически е разделен на два отделни езика - горно- и долнолужишки. Преди лужишкия език в този ареал са се оформяли холандският и фризийският езици, а още по-рано - пракелтският. При обработката на Историко-Eтимологичен речник на горно- и долнолужишките езици” (Schuster-Schewc H., 1976-1989.)  бяха намерени няколко думи, които нямат съответствия в другите славянски езици. Две от тях имат аналози във френския език:  луж. bakut “бекас” – фр. bekot “бекас”, луж. barliś “приказвам” – фр. parler “говоря”. При липсата на друго обяснение Шустер-Шевц допуска заемане на лужишките думи от френски еизк, макар да смята това за съмнително. По-скоро двете думи идват от пракелтския език. А. Доза извежда френската bekot от латинската beccus (A. Dauzat Albert, 1930), а в eтимологичния речник на латинския език(Walde A, 1965) последната дума е показана с отметката "гал.), следователно луж. bakut може да бъде дума от келтския субстрат. След келтите този ареал обаче е населяван от германците, които обобщено наричаме франки. За да попадне келтската дума в лужишкия език, тя би трябвало да е налична в холандския или фризийския. Лужишката bakut няма точно съответствие в холандски език, но в него има дума bek (клюн), която изглежда като заемка от френски - bek, а тя на свой ред се смята за келтска (Veen van, Sijs van der, 1997). Знаем, че бекасът има дълга човка, от което е произлязло и названието му. Доколкото келтският произход на френските думи е по-вероятен, то се подразбира, че холандските думи от келтски произход по-скоро ще се съотнасят с френските, отколкото с келтските. За френската parler не се откроява връзка с келтски език, доколкото Доза отнася тази дума към лат. parabolare, която изглежда е заета от гръцки, но луж.  barliś може да бъде поставена в съответствие, също така холандските pralen (хваля се) и brallen (ора). Подобна дума има и в немски език, в речника на Клюге е отбелязана като дума с неясен произход, най-вероятно звукоподражателна. В етимологичния речник на холандския език е посочено, че холандската дума е заета от немски, сравни новонемската pralen (дърдоря, хваля се). Не е изключено коренът *parl/pral в значение "говоря" да е бил в локална употреба в съседните ареали още от келтски времена.

     2. Ареалът между горните части на Западен Буг и Случья (приток на Припят) отначало е бил заселен с илири, след това са дошли предците на днешните немци (условно ще ги наричаме тевтони), а след това и чехите. Илирийският език не ни е изввестен, а в чешки език има доста немски заемки от различни времена, което затруднява определянето на лексикалния субстрат. За целта са нужни специални изследвания.

     3. По същия начин е затруднено откриването на субстратна лексика в ареала на протогерманците между Неман, Яселда, Припят и Случья (вляво от Припят). По-късно тук са живяли готи, а след тях - поляци. Нямаме на разположение достатъчно готска лексика за извеждане на субстратните явления, а наличните почти винаги имат успоредици в немския.

     4. Славянската прародина по бреговете на Вилия почти през цялото време е била заселена от славяни, затова в този ареал няма езиков субстрат.

     5. В ареала на белорусите следва да се проявят следи от балтийски субстрат, но не е лесно да бъде издирен заради големия брой заемки от литовски език, чието следване не е особено лесно.

     6. Ареалът между Березина и Днепър отначало е бил заселен от тохарите, по-късно от източните балти, а след тях идват носителите на северния руски диалект. Заради бедността на наличната тохарска лексика и дългото съседство на балти и славяни изследването на субстратните явления тук също е много затруднено.

      7. В ареала между Нижна Березина, Днепър, Нижна Припят и Случья е започнал формирането си гръцкият език, след това тук се е оформил северногерманският и накрая и първичният диалект на украинския език. След украинците обаче тук са се заселили белоруси, затова субстратните думи от гръцки произход се срещат също и в белоруски език. Древна субстратна дума в този ареал е безспорно
*krene (кладенец, извор), макар и някои специалисти да отричат връзката между украинската криниция и белоруската крыніца с гр. κρηνη  (еолското κράννα , същото значение). Г. Фриск и Ф. Холтхаузен поставят тази дума, както и гръцката κρουνός (прилив, извор, поток, струя) във връзка със староисландската hrшnn "вълна"и староанглийската  hrжn (вълна, прилив, море). Очевидно северните германци и англосаксите са заели тази дума от остатъците от гръцко население, а от тях тази дума в стеснено значение е попаднала при украинските предци, които са добавили към думата славянския суфикс -иця, а вече от украинците думата са заели белорусите, русите и поляците. Други примери за гръцко-северногермански субстрат могат да бъдат следните:

     гр. 
βλεμμα “очи, поглед” – исл. blim-skakka “гледам косо” (исл. skakka “кривина”) – укр. блимати.

     н.-гр. γλεπω ”гледам” – дат. glippe шв. glippa “мигам, гледам” – укр. глипати.        исл. glop-r “идиот” – в много славянски езици има думи с корена глуп. В другите германски езици няма такива думи.

     гр. κωβιοσ “кротушка” (Gobio gobio) – исл. kobbi “млад тюлен”, шв. kobbe “тюлен”) – укр. ковбик, коблик “кротушка” ,  блр. ковбель “същото”. Сходни думи има в балтийските и руския език (А. Лаучуте Ю.А., 1982, 143), но те стоят далеч фонетично. Възможно е тази дума да е бродеща.

      исл. kцstr “купчина”, "куп дърва", "висока постройка" – укр. костер, пол. kostra “купчина дърва”, "куп", рус. костер (висок огън) и др. слав.

     гр. σκιρροσ "втвърдяване, втвърдена подутина" – укр. чиряк, рус. "чирей" и др., първоначалната форма се е съхранила в сръбско-хърватски -  čir и в словенски - čȋr. Родството на славянски думи с гръцки е обсъждано неееднократно  (Ильинскій Г.А. 1913, Том LXX, вып. 258-260). В другите индоевропейски езици не са намерени съответствия, затова гръцката дума може да е субстрат в украинския, от който подобни думи да бъдат заети в другите славянски езици.

     гр. σκαπερδα “игра на гръцките младежи с пръчка по време на дионисиите” (Frisk H.. 1970) – укр. скопердин е название на игра, при която палку хвърлят пръчката така, че тя да удря поредно с двата си края по земята. Двете игри съществено се отличават, затова сходството в названията е загадъчно, докато украинското сопердин се разшифрова добре през исландските думи (исл. skoppa “подскачам” и jцrрin "земя".

     исл. smuga “тясна пукнатина” – укр. смуга "ивица".

     гр. χαρισ “украса” – др.-исл. hannr "майсторски" – укр. гарний.

      Изолираните лексикални съответствия между украинския и гръцкия езици неведнъж са привличали вниманието на езиковедите. В частност О. Д. Пономарьов (Пономарів О. Д., 1973) привежда редица гръцко-украински успоредици, сред които голяма част относително нови заемки -  єгиптаєродуласпудейхалепа. Тези думи никога не са били широко употребявани в украинския език с изключение може би на халепа и са използвани предимно сред духовенството и учащите се, което обяснява природата на заемките. Думи като атеринка (червеноперка), дзема (супа), лавута (глупак), лаката (риболовна мрежа), рамат (вид женска кърпа), скорода (острица) обаче, макар и да не са широко разпространени, принципно биха могли да бъдат субстратни заемки от старогръцки, но за целта следва подобни думи да съществуват и в някои от северногерманските езици. При проверка на съвременните речници такива думи не бяха намерени, затова въпросът за пътя на заемане на показаните украински думи остава висящ. Съвсем наскоро беше публикувана работа за украинско-древногръцките успоредици в антропонимията с интересно наблюдение:

      "При съпоставянето на хронологичните линии "старогръцки език - съвременен гръцки" и "украински език - старогръцки" в еднакви хронологични рамки се оказа поразително подобието в семантиката, структурата, функциите, образуването и организирането на антропоничната система на украинския език и старогръцкия, което допуска присъствието на тези общности в праславянския език и единство на източника им"  (Горпинич В.О., 2006, 36-44).

     Уважаемият автор на цитираната работа не сметна за нужно да отговори на двукратното ми обръщение към него с предлаганото друго обяснение на забелязаното подобие.

     8. Ареалът, разположен между Тетерево, Случья и Припят, е бил заселен от древните италики. Съвсем уверено можем да говорим за следния лексикален субстрат: лат. 
merus “само” – анг. merely “само” – словаш. mirnэ “само”; лат. pellare “бия, гоня” – анг. pelt “чукам” – словаш. pelat’ “гоня”; лат. faecare “зацапвам” – анг. feculence “утайка, мръсотия” – словаш. fakat’ “зацапвам”. В приведените примери словашко-латинските паралели са взети от етимологичния речник на чешкия и словашкия език  (А. Machek V., 1957). В английския език има много заемки от латински и сред тия заемки би трябвало да има субстратни; макар и да е доста сложно да бъдат отделени, то някои примери могат да бъдат открити. Например Порциг специално свързва латинската sulcus (бразда) със староангл. sulh (същото). Макар сходни думи да има и в други индоевропейски езици, само в латинския и староанглийския езици тези две думи имат еднакво значение (Порциг В., 1964, 167). Друга подобна двойка могат да бъдат лат. collis и староангл. hill, и двете означават хълм, въвзвишение. Латинската и староанглийската дума, пише Порциг, "имат еднаква степен на аблаут и форма на суфикса, докато в другите (в думите от други индоевропейски езици, родствени на тези двете - В. С.) е представена висшата степен на аблаут и други типове на производни образувания (пак там, 163 стр.). Махек смята също, че словашката kurit (гоня) и prikurit (прибягам) са родствени с латинската currare (бягам). Тази словашка дума също може да бъде субстратна заемка, но родствени думи имаме също в гръцки и литовски, а в английски думата от същия корен current се явява късна заемка от латински, затова не можем да бъдем напълно сигурни.

      9. Ареалът между Десна, Сула и Днепър отначало е бил заселен от протоарменците, след това тук са се заселили тези иранци, чийто език се е развил в афгански, а още по-късно тук е започнал да се оформя словенският език. В арменския език могат да бъдат намерени много съответствия с иранските езици. Голяма част от тях са заемки от персийски. Сложно е да се издири арменския субстрат в лексиката на афганския език, но такъв може да бъде открит в глаголното словообразуване, което е било твърде неустойчиво по това време (Горнунг, 1963, 47). И в арменския, и в афганския език инфинитивът се образува с помощта на окончаниq - al, el, добавени към основата на думата. Например арм. horēl (рия), афг. xərəl (рия, разривам). Тази дума освен това може да бъде и лексикален субстрат. В своя етимологичен речник на словенския език Франц Безлай допуска за възможно свързването на словенската bek (стара форма bъkъ) "печка, огнище" с арменската boc "огън" и bosor "червен", като се основава на това, че тази дума не може да бъде автохтонно славянска и няма как да бъде заета от вулгар латин (имаме латинската focus "огнище") по фонологични причини, макар да не е успял да си изясни "по какъв път думата е стигнала до южните славяни" (А. Bezlaj France, 1976, 16). С арменската bosor може да бъде свързана афганската busar (тлееща пепел), изолирана сред иранските езици. По такъв начин пътят на заемане на словенската дума е бил от праарменски субстрат през праафгански в езика на по-късното славянско население на този ареал. Безлай свързва също словенската bed, сръбската бкд “въздух” с персийското bad (въздух, вятър). Думи с този корен в значението "вятър" има в много ирански езици, сред тях и афганският, затова не е изключено славянските думи да са ирански субстрат. В много от славянските езици има дума lopta/lapta (словенски - lopta, сръбски - лопта, руски - лапта и т. н.) със значението "топка, игра на топка" (по-рядко "пръчка, с която удрят топката). Фасмер извежда тази дума от думата "лопата" и това обяснение се повтаря в "Етимологичен речник на украинския език"  (А. Фасмер М, 1967, А. Мельничук О. С., 1989). Има обаче две причини да се съмняваме в такава етимология. Първо, значението "пръчка, с която удрят по топката" се намира само в белоруски и руски език, в останалите славянски езици думата има значението "кълбо", "топка". Второ, в македонския език тази дума има формата "лопка". В иранските езици е разпространена думата lap/lop/lob в значението "кълбо, буза, нещо изпъкнало". Тези факти дават основание да допуснем, че думата lopta е имала първичната форма lop-ka (-ка е суфикс) и се явява ирански субстрат в руския и южнославянските езици и е била заета от тях в езиците от западнославянския клон. Ирански субстрат могат да бъдат словенската šiba, сръбшиба “прът” (перс. šiba, тал. šiv, кюрд. şiv “същото”), а също и словен. hrana, сръб. храна  и някои други (Трубачев О. Н., 1965).

     10. В ареала между Десна и Ипуть предполагаемо отначало са живеели древните фриги, по-късно предците на согдийците (техни потомци са съвременните ягноби), а от първичните славянски племена тук заживяли предците на съвременните сърби и хървати. Река Снов отчетливо разделя ареала на две половини, затова разделянето на сърбите и хърватите от първичното славянско племе е могло да се случи още в древната им прародина. Трудно е тук да бъдат проследени субстратните явления, доколкото почти нямаме фригийски лексикален материал, а в ягнобския език той е много беден. Все пак за субстратно влияние на прасогдийския език върху сърбохърватския могат да сочат следните успоредици: сръбската будиjа (пуйка) - ягнобската budina (пъдпъдък), сръбската бува (муха) - ягнобската buvva (бълха), сръбската кулаш (вран кон) - ягнобската kulo (същото значение), сръбската кућа “дом” – ягн. kuč “семейство”, сръб. чука “овца” – ягн. šok “овен”. Има и няколко сърбохърватски думи, които имат съответствия в други ирански езици: срб. баджа (малко дебело дете) - общоиранската  bača (момче), срб. куриja (наем, арендна вноска) - ягн. kroо “стоя”, кюрд. kerin (купувам). Отделно в смисъла на хипотеза може да се говори за възможна връзка на изолираната от иранските езици ajk "дъщеря" със славянски думи от типа на "гайка". Фасмер представя думата с отметка "трудна дума". В сръбски език тя има по-широко значение, отколкото в източнославянските: 1. гайка; 2. хомут на прицелна рамка; 3. подвижен пръстен на поводите. Затова думата може да бъде много древна в този език и да произлиза от ирански субстрат, ако вземем предвид аналогията: немската Mutter 1. майка; 2. гайка.

      11. В басейна на Сожа между Горен Днепър и Ипуть e била прародината на индоариите, а по-късно тук е започнал да се оформя праосетинският език, а накрая и южният диалект на руския език. Много индийско-осетински и осетинско-руски думи е вписал в речника си В.И.Абаев (А. Абаев В.И. 1958-1989), но е сложно да се намери осетинският субстрат в руския език заради езиковите контакти на русите и осетинците в по-късни времена. Можем да бъдем уверени само когато изследваме индийско-руско-осетинската триада. Безспорен индийски субстрат в руския език може да бъде само дума, която няма съответствия в другите индоевропейски езици, а измежду иранските езици е налична само в осетинския. Такива тройни съответствия почти не са налични, но можем да разгледаме следните случаи:

     древноинд. ksap ( "погубя, унищожавам" – осет. safyn 1. “губя”, 2. "погубвам" ;

     др.-инд. pakşa “страна”, “крило” – осет. fax “страна” – латиш. paksis “ъгъл в дома” – рус. диал. пакша “лява ръка”;

     др.-инд. palāša- “листак” – осет. bдlas “дърво”;

     др.-инд. anga “част от тялото” – осет. ong “същото”;

     др.-инд. čhāga- “коза” – осет. sдğ “същото”;

     др.-инд. stubh “издавам звук, шумя” – осет. stuf “шум, звук”;

     др.-инд. stukā “снопче коси, къдрица” – осет. styg “къдрица, снопче коса”.

     Руски думи, приличащи на осетински, могат да не са от субстратен произход, а заети от езика мокша, в който да са попаднали или от праосетински, или да имат общ източник на заемане. Като пример осет. syxsy (скална малина) има паралел в руската диалектна шикша (плод от ягодово растение), но има и мордовска дума шукштору (касис; "тору" е друг корен). От друга страна в мордовския език има определена група думи, които имат индоирански паралели (например морд. врьгаз – др.-инд. vrkas “вълк”). Въпросът за индийския и осетинския субстрат в руски език изисква специално изучаване.

     12. В крайния източен ареал на общата индоевропейска територия край водораздела на притоците на Днепър и Волга е започнал да се оформя тракийският език, след това тук са се отделили от иранската общност протокюрдите, след тях тук са се заселили балти и накрая славяните, които са станали предци на съвременните българи. За тракийския език знаем много малко, а възможните лексикални съответствия между него и българския могат да бъдат отнесени вече към балканския субстрат. Засега има смисъл да търсим само българско-кюрдски паралели. В етимологичния речник на българския език  (Георгиев В. Л., Гълъбов Ив., 1971) българската дума багазяй "сват" е описана като неясна по произход. Тази дума може да бъде обяснена през кюрдска основа:  кюрд. bava “баща” и zava “зет” при zayin “раждам” и zoy “син” на афгански. Неясен е и произходът на името на едно растение - бозлан, което може да се обясни през кюрдската "boz" (сив) и lam "листче". На българската "хубав" може да съответства кюрдската hob (същото значение), макар тази дума да се явява общоиранска.

     13. Има думи с ирански произход, разпространени в едни или други славянски езици, за които не може да се каже с увереност как са попаднали там. Това са думи като бадья, бахча, калита, торба, топор, хосен и много други. Има и такива думи, чийто ареал на разпространение позволява да виждаме в тях ирански субстрат. Например, от др. ир. šбt (афг. šбt, перс. šдhd) произхождат сръб. сат, бълг. сът, макед. сот, словен.  satovje, рус. соты, на които досега специалистите не са дали убедителна етимология. Такъв ирански субстрат се явяват сръб., бълг. патка, макед. паток “патица” (перс. bдt “патица”, тал. bet “гъска“).




Гласувай:
5



1. leonleonovpom2 - Добре, Красимире!
04.06.2021 22:51
А как да се изтълкува субстратът от 4000- четири хиляди ,латински думи еднакви или близки с Българския- такива като спомагатените глаголи съм и имам/ имано-историчска форма на италиански-имам/, сядам, виждам, уста , кост, око, нос, кобила, муле , овца , агне и много много други как да се обясни това с Байкалския ни произход Нали сме " дошли" в 681 година? Дори в ИРИ ВЕЧЕ ЛАТИНСКИЯТ НЕ Е ОФИЦИАЛЕН
сЛАВЯНИТЕ НАЛИ СА БИЛИ В пОМЕРАНИЯ-ТАМ ПЪК РИМЛЯНИ ИЗОБЩО НЕ Е ИМАЛО кАКТО В сКАНДИНАВИЯ- ЗА бЪЛГАРИТЕ
нЕЩО В ДАЛЕКОИЗТОЧНАТА ТЕЗА ЗА ПРОИЗХОД НА бЪЛГАРИТЕ НЕ ИЗДИША, ГРЪМНАЛА Е
дАДОХ ТИ ЦИТАТ ОТ АВТОР ЗА бЪЛГАРИТЕ ОТ 13- ТИ ВЕК- МИЗИ, бЪЛГАРИ, ВЛАСИ, ЧЕ СА ЕДНО И СЪЩО, ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМИ СА и ДУМИЧКА НЯМА ЗА СЛАВЯНИ КАКВО Е СТАНАЛО С ТЯХ ,ЧЕ ГИ НЯМА НИКАКВИ? нЕ ,ЧЕ ПРЕДИ ГИ Е ИМАЛО!
иЗВИНЯВАЙ ,НЕ ПИША НАРОЧНО С ГЛАВНИ БУКВИ пРОСТО СЕГА ВИДЯХ!
пРОСТО ТЕРМИНЪТ СЕ Е ПОЯВИЛ ПО- КЪСНО зАТОВА КАЗВАМ ,ЧЕ СА ПРИЗЛЕЗЛИ ОТ БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ОБРАТНО и ЧЕ Е ТАКА ,ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ИЗСМУКАНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, КАТО ТЕЗИ ОТ СУБСТРАТА! зА СЛАВЯНИТЕ СТАВА ДУМА
нАПИСАНОТО НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ ТЕБЕ, А КЪМ ДАННИТЕ ОТ ПОСТИНГА!
И един последен въпрос В литературата ,която ползваш, къде за първи път и вот коя година се споменават славяни, не иносказателно, а точно като славяни !?Словените в " О писменехь" е пределно ясно ,че не са етнос!

Хубава вечер!
цитирай
2. dobrodan - Ако да беше чел където едва ли не те молих, сега нямаше да питаш...
04.06.2021 23:12
Първо, една немалка част от тия 4000 думи (не съм изваждал статистика, доверявам ти се), имат абсолютно доказуем тюркоезичен произход - око, уста, кобила, имам, имане. Наличието им в латински език изобщо не е случайно.
Славяните според руските летописи тръгват от Илирия (което означава, че са били съседи на Рим не една година, дори ти дадох два примера, единият с думата фъстък - пистачо. В тази статия пише ясно къде са били преди да слязат към Рим. После бягат обратно след римската експанзия. Забележи, че славяни наричаме тези народи, които днес и сега говорят на славянски език.
Кое точно ти издиша за източната теза в произхода на старите българи? Отвъд Кавказ е на един орлов поглед от Шипка, може би?
Най-малък проблем са ти главните букви. Основният такъв го виждам в това, което наричаме инат (не мога да определя точния произход на думата).
Славяните се наричат така в литературата, а после са ославянени още редица народи (през религията и смесването на етносите. Не може едно припятско племе, с каквито и темпове да се размножава, да насели четвърт Европа?
Ако имаше точни дати, щях да ги посоча, бъди сигурен. Ще преведа повечко от Стецюк, макар да виждам някои разминавания. Никой автор не е точен на 100%.
цитирай
3. syrmaepon - Никой автор не е точен на 100%.
05.06.2021 10:56
Да, така е. Но Стецюк има много оригинални идеи и според мен е доста безпристрастен. Едно от неговите достойнства за мен е че ползва огромен материал - микро топоними и почти всички известни от източници думи, за разлика от други, които подбират само тези, които им вършат работа. Иначе той е лаик в лингвистиката и това донякъде винаги пречи.
цитирай
4. syrmaepon - Леон - мисля че отдавна говорхме за Балканския езиков съюз
05.06.2021 11:01
leonleonovpom2 написа:
А как да се изтълкува субстратът от 4000- четири хиляди ,латински думи еднакви или близки с Българския- такива като спомагатените глаголи съм и имам/ имано-историчска форма на италиански-имам/, сядам, виждам, уста , кост, око, нос, кобила, муле , овца , агне и много много други как да се обясни това с Байкалския ни произход Нали сме " дошли" в 681 година? Дори в ИРИ ВЕЧЕ ЛАТИНСКИЯТ НЕ Е ОФИЦИАЛЕН
сЛАВЯНИТЕ НАЛИ СА БИЛИ В пОМЕРАНИЯ-ТАМ ПЪК РИМЛЯНИ ИЗОБЩО НЕ Е ИМАЛО кАКТО В сКАНДИНАВИЯ- ЗА бЪЛГАРИТЕ
нЕЩО В ДАЛЕКОИЗТОЧНАТА ТЕЗА ЗА ПРОИЗХОД НА бЪЛГАРИТЕ НЕ ИЗДИША, ГРЪМНАЛА Е
дАДОХ ТИ ЦИТАТ ОТ АВТОР ЗА бЪЛГАРИТЕ ОТ 13- ТИ ВЕК- МИЗИ, бЪЛГАРИ, ВЛАСИ, ЧЕ СА ЕДНО И СЪЩО, ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМИ СА и ДУМИЧКА НЯМА ЗА СЛАВЯНИ КАКВО Е СТАНАЛО С ТЯХ ,ЧЕ ГИ НЯМА НИКАКВИ? нЕ ,ЧЕ ПРЕДИ ГИ Е ИМАЛО!
иЗВИНЯВАЙ ,НЕ ПИША НАРОЧНО С ГЛАВНИ БУКВИ пРОСТО СЕГА ВИДЯХ!
пРОСТО ТЕРМИНЪТ СЕ Е ПОЯВИЛ ПО- КЪСНО зАТОВА КАЗВАМ ,ЧЕ СА ПРИЗЛЕЗЛИ ОТ БЪЛГАРИТЕ, А НЕ ОБРАТНО и ЧЕ Е ТАКА ,ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ИЗСМУКАНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, КАТО ТЕЗИ ОТ СУБСТРАТА! зА СЛАВЯНИТЕ СТАВА ДУМА
нАПИСАНОТО НЕ Е НАСОЧЕНО КЪМ ТЕБЕ, А КЪМ ДАННИТЕ ОТ ПОСТИНГА!
И един последен въпрос В литературата ,която ползваш, къде за първи път и вот коя година се споменават славяни, не иносказателно, а точно като славяни !?Словените в " О писменехь" е пределно ясно ,че не са етнос!

Хубава вечер!


Георг Солта предполага, че общите черти се дължат на латинския език от времето на римското владичество на Балканите, но твърде малко от особеностите могат да се намерят в латинския и другите романски езици, с изключение на румънския, оформил се твърде късно в сравнение с българския и гръцкия.Финландският езиковед Линдстедт изчислява, че македонският диалект на българския език има най-висок „балканизиращ фактор“ – около 12; с други думи, в българския език трябва да се търсят причините за съществуването на съюза.
цитирай
5. syrmaepon - Тоест - може да се приеме, че на те...
05.06.2021 11:04
Тоест - може да се приеме, че на територията на България в най-големите си размери на три морета, местно население говорещо на латински е отдало лексиката си, но граматическите особености могат да произтичат от българския език. Да не забравяме, че когато пишат надписите си, българите използват както гръцка, така и латинска азбука.
цитирай
6. milady - ..яя,моля, да ми..обясните като на алтернативен лингвист) каква е Идеята ма това..послание??
05.06.2021 19:03
syrmaepon написа:
Тоест - може да се приеме, че на територията на България в най-големите си размери на три морета, местно население говорещо на латински е отдало лексиката си, но граматическите особености могат да произтичат от българския език. Да не забравяме, че когато пишат надписите си, българите използват както гръцка, така и латинска азбука.


тук съм съгласна с г жата..сирма..
...аз съм неутралнаа, питам, ей така..от Любопитство..
къде е ..конфликта,тогава?
благодаря ви, Юлия
цитирай
7. dobrodan - Понеже и аз без допълнително четене
05.06.2021 19:16
не мога да дам точно определение на Балканския езиков съюз, то ще приложа малко информация.

"Балканският езиков съюз по определение се състои от езиците, които ги притежават изброените по-долу характеристики всичките.

{Балкан-1}. Еднакво изразяване на родително и дателно отношение {Gen=Dat}.

{Балкан-2}. Категория "определеност" при имената {Arthromania}{Артромания}.

{Балкан-3}. Удвояване на допълненията {редупликация}.

{Балкан-4}. Изпадане на инфинитива при глаголите {Infinitive}.

{Балкан-5}. Общ, прост и ефективен начин за образуване на бъдеще време {Generic future tense}.

Независимо от географията, само следните четири езика ги притежават: {GR}новогръцки, {BG}балкано-славянски (български+"македонски"), {RO}балкано-романски (румънски), и {AL}албански. Не знам за други такива езици по светът и вероятно няма други.

{Балкан-А1}. Еднакво изразяване на местоположение и посока. {LocativusInAccusativo}{LiA}

{Балкан-А2}. Задпоставен определителен член. {PostPositiveArticles}

{Балкан-А3}. Множество заемки от турски език. {Turcophenia}

{Балкан-А4}. Преизказно наклонение при глаголите. {RenarrativeMood}

{Балкан-А5}. Разпадане на падежите при имената. {CaseSystemDeclined}

{Балкан-А6}. Особена специфично балканска лексика в румънски и албански.{AlRo}

Последните признаци не присъстват задължително във всички балкански езици."

Може би мъничко помогнах?

Задпоставеният определителен член според мен е наследство от един език от друго езиково семейство :). Пълен или кратък - не е от значение.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043270
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4143
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031