Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05 10:53 - Първото Българско царство по Дунава, професор Рашо Рашев
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1709 Коментари: 29 Гласове:
3

Последна промяна: 22.05 11:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 

                                         Първото Българско царство по Дунава

 

                                                                                                     Рашо Рашев

 

     Средновековната история на дунавските българи традиционно се дели на три периода:

        Първото Българско царство (691-1018 г.), период на византийско владичество (1018-1185) и Второ Българско царство (1185-1396 г.).

     Първият период се явява непосредствено продължение на историята на Велика България. Като прави равносметка на българската държавност до идването на българите на Дунава, "Именникът" съобщава: "Тези петима князе управлявали от другата страна на Дунава с остригани глави. След това дошъл от другата страна на Дунав Исперих княз" (ХИБ, 1, стр.87). Исперих-Есперерих (в гръцки Аспарух), третият син на Кубрат, като прекосил Днепър и Днестър, спрял край Дунава на място, наречено "на езика на българите" Оглос или Онглос (Теофан, 1960, стр.263; Никифор, 1960, стр.295; Чичуров, 1980, стр. 61, 162). Арменският географ твърди, че Аспар-Хрук се заселил на остров между ръкавите на дунавската делта, наречен Пюки (Peuce). Днес се смята, че мястото на заселване се е намирало в най-долната част на река Дунав, по двата й бряга. Ако земята на север от реката е била ничия, то южно от реката тя съставяла част от територията на Византийската империя, макар и след бунта на Фока от 602 г. империята да не охранявала вече дунавската граница. Като очертал южните предели на заетата от него земя със шестдесет километров вал от десния бряг на Дунав до брега на Черно море, Аспарух се заселил на територията на империята, без да моли, както обикновено правели "варварите", императора за разрешение. Той се държал като независим владетел - продължител на държавническата традиция на Велика България на новото място. Протекъл процес, който обикновено по отношение на други народи бива наричан "време на намиране на родина". Годината на завладяване на новата територия следва да бъде оценявана като начало на историята на Дунавска България [Rašev, 1997]. За съжаление точното време на идването на Аспарух на Дунава не е известно, вероятно се е случило около 665 г. Завладяването на първоначалната територия и основаването на столица след разширяването й са описани в български анонимен летопис от XI век, където се казва: "Испор цар....създаде голям (презид ще преведем като вал, преграда; б. м.) от Дунава до морето; той създаде и Плюска град" (ХИБ, 1, стр.440).

      Окупирането от българите на неголям участък имперска земя предизвикало съответната реакция от страна на Византия. Веднага след като арабите снели поредната обсада на Константинопол, през 680 г. голяма войска начело с болния император Константин IV Погонат обсадила българите в Оглоса, но след няколко дни претърпяла поражение. Докато преследвал отстъпващите, Аспарух стигнал южната граница на долнодунавската низина - планината Хемус (днес Стара планина) и избрал място за новия си център в равнината недалеч от големите византийски градове Одесос и Марцианопол. Този център бил наречен Плиска.

      През пролетта на 681 г. Аспарух се отправил на юг от Стара планина и започнал да напада византийските градове в Тракия, а това пораждало опасност за самата столица на империята. Константин IV бил принуден да подпише мирен договор, като се задължил да плаща годишен данък към новата държава. През август 681 г. по време на дискусията на църковния събор, който се състоял в Константинопол, презвитер Константин от сирийския град Апамея, като отбелязал поражението в току-що привършилата война, назовал името на новия съсед на империята - България (Констатин Апамейски, 1960, стр.169-170).

     Шестстотин осемдесет и първа година се смята за годината на образуване на Дунавска България, тъй като подписването на договора за плашане на данък се оценява като акт на международно признание (Златарски, 1994, стр.123-158; Петров, 1981, стр.209 и следващите). Плащането на данък обаче не озна чавало все още международно признаване. Неспособната в този момент да окаже достойна военна съпротива Византия си купила мир, като очаквала подходящ случай да поправи положението. Началото на новата държава станало по-рано, а официалното признание от страна на империята дошло по-късно.

     Образуването на държава с нарушаване на правилата на политическата теория и практика на империята предопределило антагонизма, с който се отличавали отношенията между двете страни чак до края на XV век, когато и двете били завладяни от турците. Водеща идея на Византия станала ликвидацията на България и възстановяването на византийските граници по Дунава. От своя страна България се стремяла не само да запази независимостта си в рамките на първоначално завладяната територия, но и да я разшири за сметка на тези региони на империята, където още преди идването на Аспарух се заселили славянските племена. Славяните имали всички основания да подкрепят Българската държава. Политиката на Византия се основавала на денационализирането и асимилирането на всички външни етноси, заселили се на нейна територия, чрез насаждане на християнството и гръцкия език. Българите се държали далеч по-толерантно, не натрапвали своя език и религията си, като по този начин гарантирали културната автономия на славяните. Докато разширявал територията си през 680-681 г., Аспарух не срещнал никаква съпротива от страна на славяните. Точно обратното, те се съгласили да се разселят по границите на новата държава с Аварския каганат и Византия, като по този начин да станат пазители на границите на българите, като запазвали определена автономия и традиционното си право в рамките на своите територии. Обединяването на балканските славяни в рамките на България станало политическа стратегия на хановете й.

      Докато Аспарух организирал новата си територия и установявал отношения със славянските племена "севери" и "седемте рода", населяващи областите Мезия и Скития (днешните Северна България и Добруджа), в югозападната част на Балканския полуостров се случил опит за създаване на още една българска държава на територията на Византия.

     Кубер, четвъртият син на Кубрат, обещал да върне в родината им византийските пленници и потомците им, живеещи на територията на Аварския каганат. Той въстанал срещу аварския каган и го победил. Кубер поел на юг и спрял на територията на днешна Македония в Керамисийското поле, като предварително получил разрешение от византийския император да се засели там, като признае върховенството му. След като получил разрешение, той започнал да подготвя заземянето на Солун, за да го направи свой център. Анонимният автор на градската хроника на Солун му приписва и план за последващ поход към островите в Егейско море, Мала Азия и Константинопол (Деяния, 1960, стр.161). Бягството на пленниците от лагера му и проваленият опит за завладяването на Солун не му позволили да реализира този дързък план.

     До смъртта на Аспарух договорът от 681 г. бил спазван. Българската хроника от XI век съобщава, че царувал Аспарух 172 години и го убили край Дунава измаилтяните (така вероятно са наречени хазарите). Тази предполагаема война и българо-хазарските отношения през втората половина на VII век са осветени твърде слабо (Х. Димитров, 1989; Атанасов, 2003). Наследникът на Аспарух - Тервел - седнал на престола в годината "текучитем твирем", или през годината на овена, което съответства на 700-тната година, девети месец. Ако Аспарух положил основите на новата държава, то на наследника му предстояло да я утвърди не само с военни, но и с дипломатични средства, което означавало да получи официалното признание на империята. Тервел се оказал достоен приемник на баща си. Той внимателно разучил вътрешното състояние на империята. Освен продължаващата вече няколко десетилетия война по малоазиатската й граница с арабите, в края на VII век във Византия избухнали бунтове, които се прекратили едва в 717 г. Началото на кризата започва по времето на управление на импулсивния Юстиниан II (685-697 г.). Свален от престола и заточен в Херсон, той избягал, оженил се за дъщерята на хазрския каган, отново избягал и потърсил Тервел за помощ, като му обещал дарове и дъщеря си за съпруга. През пролетта на 705 г. благодарение на войската на Тервел, обсадила Константинопол, той успял да се промъкне в града и да влезе във Влахернския дворец. Обещаният брак с дъщерята на Юстиниан не се състоял, вероятно императорът се побоял да наруши традицията, забраняваща въвеждането на "варвари" в императорското семейство. Решаващата помощ на българите обаче била богато и публично възнаградена. Хан Тервел бил поканен в двореца, облекли го в царска дреха (хламида) и му дали титлата кесар - най-високата длъжност във Византийската империя след императорската. Обикновено я носел престолонаследник - братът или синът на императора. На Тервел подарили и инструмент за сечене на моливдовули, скрепяващи по това време писмата на византийските длъжностни лица, върху който той е представен в облекло на византийски император и четящ заклинание на гръцки език: "Богородице, помогни на кесаря Тервел". След това Юстиниан II и Тервел седнали един до друг и приели като равни парада на византийската военна част. Тези събития, описани от патриарх Никифор (Никифор, 1960, стр.297-298), са допълнени от по-късни византийски източници: Тервел говорил пред народа в църквата със златен покров в центъра на столицата, получил богати дарове - злато, сребро, копринени дрехи, също така и областта Загора - част от съвременната Тракийска равнина.

     Най-важният резултат от намесата на Тервел във византийските вътрешни работи бил получаването на титлата кесар (в латински цезар; по-късно у славяните, в частност, от средата на X век у българите - цар).

     (Всъщност етимологията на двете титли е малко по-различна, бел. м). В началото на VII век това е била висока, но само почетна длъжност (изглежда, че затова са я дали така лесно на езически управник). Можем да предполагаме, че Юстниан е искал с това да внуши, че Тервел ще управлява областта България от името на императора като негов кесар. Българският владетел едва ли е изтълкувал така новото си положение. Тервел се върнал в земите си със съзнанието, че е равен на византийския император.

     Това било добре разбрано и в самата Византия. През 708 г. императорът се опитал да поправи политическата си грешка с война, но претърпял загуба край стените на крепостта Анхиало. През 711 г. той отново се оказал в изолация и пак се обърнал към Тервел за помощ, но този път загубил освен престола и живота си. На следващата година българската войска, без да срещне съпротива, стигнала до стените на Константинопол и това била не просто демонстрация на военната мощ на България, но и желание за признаване на равнопоставеност в отношенията между двете страни. Като наблюдавал растящата нестабилност в живота на империята, Тервел избрал удобен момент да й окаже натиск и да я принуди към подписване на нов договор. Такъв бил подписан през 716 г. и бил сред договорите с максимален срок на валидност - за 30 години. Съдържанието му може да се определи като официално признаване на новата държава от страна на Византия и отрегулиране на най-важните страни от междудържавните отношения. Първата статия от договора сочела линията на общата граница в днешна Тракия. По същество Византия официално се отказвала от претенциите си върху завоюваните от българите територии, като признавала статуса на създадената в тях държава. Втората част от договора потвърдила изплащането на годишен данък в полза на България в размер на 30 литра злато (2160 златни монети - номизми). Данъкът бил плащан във вид на дрехи, вероятно копринени, червена кожа. Ботуши от кожа в червен цвят във Византия имал право да носи само императорът - това бил символичният цвят на върховнатта власт. Третият раздел от договора определял правилата за взаимно въвзвръщане на политическите бежанци, а четвъртият регламентирал правилата за търговски обмен.

     В последните години на управлението си Тервел имал възможността да покаже още веднъж значението на България за империята. През 717 г. Константинопол бил подложен на обсада от арабите. Новият император Лъв III (717-741 г.) поискал помощ от българите и Тервел не се забавил да даде съгласието си. Българска армия посрещнала и разбила първият прехвърлил се на европейска земя арабски отряд. По време на обсадата българите нанесли поражение на отряда на военачалника Убайд и водили сражение с отстъпващите арабски части. Поражението на арабите край стените на Константинопол от 718 г. имало особено значение за бъдещето на Европа. Византийците и българите не позволили на арабите да се съединят с арабската колония, която през 712 г. през Гибралтарския прток достигнала до Галия. В Западна Европа с повишено внимание следяли събитията на Балканския полуостров. Българското участие в тях е отбелязано в редица източници, а Тервел станал един от най-прочутите владетели на България.

     Управлението на Тервел имало голямо значение за бъдещото развитие на държавата и нейните взаимоотношения с Византия. Той оставил след себе си силна страна, към която присъединил нови територии. Като се възползвал от слабостта на империята, той получил за себе си и държавата си признанието на равноправно партньорство. Участието в антиарабската коалиция извело България на световната сцена още в началото на нейната история. Тервел и наследниците му - Кормесий и Севар - принадлежали към древния род Дуло и това, както и действието на българо-византийския договор от 716 г. обезпечило стабилното развитие на държавата. След смърта на Севар в 738 г. бил нарушен монополът на рода Дуло при издигане на нов кандидат за престола. Новият хан Кормисош (738-754 г.) произлизал от рода Вокил (Укил). Залезът на Дуло ознаменувал началото на борбата за власт между най-влиятелните български родове. Противоречията между тях избухнали с особена острота след началото на византийско-българската война. Тя била подготвена от сина на Лъв III - Константин V Копроним (741-775 г.). Способен военачалник, след редица успешни сражения в Мала Азия той успял да сключи мир с арабите и веднага прехвърлил силите си на Балканския полуостров. Тази огромна промяна на византийската политика не трябва да бъде оценявана като авантюра или каприз. Новият император изразявал настроенията на тази част от византийското общество, която смятала, че България владее незаконно византийски земи, които трябва отново да се върнат в границите на империята. Мирът, откупен навремето от Константин IV, бил заменен с война. За да подготви дейстията си, Константин V заселил по границата еретици от Сирия и Армения и започнал да престроява стените на пограничните крепости, което означавало нарушение на византийско-българския мирен договор. Хан Винех (754-760 г.) искал да получи заради това допълнителен данък, но пратеникът му не бил допуснат в императорския двор. Винех поискал удовлетворение на бойното поле. През 755 г. той навлязъл дълбоко в земите на Византия и, според едни от сведенията, спечелил сражение, а според други - не. Това обаче било достатъчно за империята, за да предприеме военни действия от своя страна. Войната започнала през 756 г. и била прекратена едва след смърта на Константин V в 775 г.

     Военната стратегия на византийците се заключавала в ликвидирането на Българската държава. Тактиката им била построена на основата на комбинираните действия на сухопътните части и флота за проникване в централните области. За да стигнат до тях, сухопътните войски трябвало да преодолеят превалите на Хемус, а флотът можел да използва само пристанищата по своята част от крайбрежието на Черно море, южно от планините. Бойният опит, численото превъзходство и качеството на оръжията можели да компенсират трудностите, стоящи пред византийците.

     Първият поход срещу България бил направен през 756 г. Византийските войски стигнали до граничната крепост Маркел и спечелили сражението с българския отряд, охраняващ най-близкия проход. Флот от 500 кораба навлязъл в делата на Дунав. Крайбрежните селища били опожарени, мнозина били взети в плен. В крайна сметка България загубила областта Загоре, а Византия спряла да изплаща годишния данък.

     Във връзка с тези събития се появява и първото известие за значението на славяните в днешна Македония, тогава част от византийската империя, в контекста на българо-византийските контакти. Територията, на която живеели славяни, била наричана от византийците "Славиния", което подчертава компактността на славянското население и полу-автономността й по отношение на централната власт. Славиния поддържала контакти с България, а тези контакти заплашвали империята и затруднявали действията й. Затова, преди да започне подготовка за следващите военни действия, Константин V нахлул в Славиния, "пленил я и я покорил" (Теофан, 1960, стр.270).

     През 760 г. край южния изход на превала Верегава станало поредното сражение, което българите спечелили. Много византийци били убити, в това число знатни ввоеначалници и сановници. Хан Винех имал всичките възможности да доразвие този успех, като преследва оцелелите части от византийската армия, и да навлезе в територията на империята. Той обаче не го направил. В столицата на България това било окачествено като признак на слабост, пламнал бунт, ханът и приближените му от рода Укил били убити. На престола издигнали Телец от рода Угаин, известен със смелостта си.

     Новият хан не бързал да започне пръв военни действия. През 763 г. византийците отново организирали настъпление. Флот от 800 кораба поел към дунавската делта, сухопътните им войски се събрали на лагер в равнината на Анхиало. Телец, който явно бил осведомен предварително, вече очаквал врага, като укривал армията в околните гори. Сражението продължило от утрото до вечерта на 30.6.763 г. Накрая българите не издържали и побягнали. Константин V удържал победа (пак там, стр.271).

     Поражението не било простено на Телец. Отново пламнал бунт, ханът и приближените му били убити. Престола заел хан Сабин (763-766 г.) от рода Укил.

     През 766 г. Константин V се готвел да обяви края на войната, като организирал най-големия военен поход срещу България. Армията направила лагера си край изхода на превала Верегава, флот от 2600 кораба потеглил към пристанището Анхиало, за да достави допълнителни конни отряди. Когато научил за числеността на византийските сили, Сабин предложил мир, но император Константин, уверен в успеха си, отклонил предложението. Когато корабите наближили пристанището, изведнъж задухал силен вятър, който ги изхвърлил на брега и ги разбил. Императорът се отказал да воюва след това. Сабин настоявал за провеждане на преговори и сключване на мир, като пратил посланици в Константинопол. Товя явно било направено, без да бъде съгласувано с мнението на много от влиятелните български сановници. Те свикали сбор на представители от знатните родове, на който действията на Сабин били оценени като предателство. Както пише Теофан казали му: "Чрез тебе България ще бъде поробена от ромеите" (пак там, 1960, стр.271). Сабин знаел, че скоро ще бъде убит, избягал и намерил убежище в Константинопол. Не му простили предателството - името на Сабин не е включено в "Именника".

     След Сабин управлявал Умар (40 дни от 766 г., вероятно убит), Токту (убит в 767 г.) и Паган (768 г.). По време на Пагановото управление византийските войски, нарушили вероломно постигнатото примирие, навлезли в централната област на България и опожарили няколко селища. В опита си да избегне смъртното наказание за този провал Паган избягал от столицата, но го убили поданиците му. Дори този успех на имперската армия показал обаче недостатъчната подготвеност на Византия да покори страната. Всичките военни кампании не изменили началното статукво на силите и стаанало ясно, че България е готова за активна съпротива.

     Накрая хан Телериг (768-777 г.) успял да сложи край на войната и вътрешната нестабилност. През 768 г. Константин V отново изпратил към устието на Дунава флот от 2000 кораба. На половината път, вероятно заради появата на опасен северен вятър, флотът поел обратно и на българите било направено предложение за провеждане на преговори за сключване на примирие. Тогава Телериг приложил същата тактика като византийския импператор. Докато в Константинопол вървяли преговорите, той изпратил войска в Македония, за да пресели в България славянското племе верзити. Неочаквано войската се натъкнала на византийска засада и претърпяла загуба. Телериг разбрал, че императорът има доверени хора в българския двор, които му съобщавали всички планове за действията на хана. Трябвало да ги неутрализира. Телериг избрал просто, но много ефикасно средство. Той написал до Константин, че възнамерява да избяга при него и го помолил да съобщи имената на приятелите си в българската столица, за да му помогнат. Императорът повярвал и дал имената на информаторите си, които Телериг убил веднага. През следващата 775 г. императорът, който искал реванш, организирал последния си поход срещу България, но по пътя заболял и починал. Управлението на Телериг свършило по неочакван начин. През 777 г. той избягал в Константинопол, след покръстването си бил оженен за роднина на византийската императрица и получил патрицианска титла.

     По време на двадесетгодишната война с Византия България била упралявана от седем хана. Само двама от тях останали на трона за повече от три години. Дори само този факт илюстрира степента на дълбоката вътрешна криза, усложнена заради византийската намеса.

     Нестабилността на ханската власт била породена от борбата на знатните български родове, образували две групи. Те имали различни гледни точки по въпроса за взаимоотношенията с Византия. Първата група смятала, че преговорите на бойното поле и компромисите, военните неуспехи са предателство към родината, което трябва да се наказва със смърт. Към тази политическа линия се придържали и славяните, които живеели в пограничните области. Другата група смятала, че е по-добре да бъдат използвани възможностите на дипломацията, да се водят преговори и да се правят остстъпки. Така в средата на VIII век в страната се случило първото политическо разделение на обществото. Образували се две партии - антивзантийска и провизантийска, които се запазили до края на Първото Българско царство и провеждали всяка своя курс според конюнктурата. Няколко пъти периодите на мир в българо-византийските отношения се сменяли с война и обратно (Рашев, 2001, стр.91-92).

     Наследниците на войнствения Константин V се отказали от политиката за покоряване на България. Хан Кардам (777-803 г.) поискал от византийците да подновят плащането на годишния данък, но получил твърд отказ. Това предизвикало няколко военни стълкновения в пограничната област, но те не променили общата ситуация. Кардам използвал мирния период, в който войната била временно прекъсната, за да доведе докрай вътрешното обединяване на държавата и да усили помръкналия блясък на ханската власт. В края на управлението му Българската държава излязла от кризата и взела в свои ръце инциативата в отношенията с Византия. Империята сама предоставила такъв повод. В началото на IX век тя подписала примирие с арабите и това довело до активизиране на дейността й на балканския фронт. Отново се възродили плановете за ликвидиране на България.

     Тя обаче не била вече предишната държава, раздирана от междуособиците, организирани от влиятелните родове. Освен това на българския престол седнал хан, който може да бъде сравняван със знаменитите си съвременници Харун ал-Рашид и Карл Велики. Това бил Крум (803-814 г.). Той получил управлението на държава, успешно преодоляла вътрешната си криза и имал историческия шанс да разшири нейните територии в самото начало на управлението си. През 803 г. Франкската империя нанесла последен удар на Аварския каганат, като присъединила западната му половина. Крум, като не срещнал съпротива от страна на франките, заел през 805 г. източната половина на каганата. Част от нея била Трансилвания, където имало рудни залежи от злато и солни мини. Освен остатъците от аварите поданици на българския хан станали и славянските племена от Среднодунавската низина. Границата между Франкската империя и България минавала по река Тиса. Така България запълнила териториално-политическия вакуум между Византия и Франкската империя и имала възможността да стане трета сила на континента. За целта трябвало да бъдат изяснени докрай отношенията с южната й съседка.

     Тъй като бил зает с организацията на новите си земи, Крум не бързал. Пръв направил ход императорът Никифор I Геник (802-811 г.). След като сключил изгоден мир с арабите през 806 г., на следващата година той се отправил на поход към България, но трябвало да се върне заради опасните бунтове в столицата. За Крум това означавало обявяване на война. Той решил да отвърне веднага. Проникналите дълбоко на византийска територия българи нападнали гарнизона на Струмска област в деня на раздване нан овйнишките заплати и заграбили голямо количество злато. Последващите действия на Крум показали, че това не било само авантюра или изолиран акт на възмездие, а част от мащабна програма за разширяване на държавата на юг от Хемус, където на византийска територия живеели славянски племена, чиято сколонност да подкрепят България в борбата й с византия била отдавна известна. През 809 г. българите превзели важен стратегически пункт - град Сердика (днес София). Намиращ се в сърцето на Балканския полуостров, той контролирал пътя към Солун и Македония и осъщствявал сухопътната връзка на Византия със северозапада на полуострова.

     Византийците веднага оценили отрицателните последствия от успешните действия на Крум. Българското присъствие в Тракия заплашавало преди всичко безопасността на столицата им. Нужни били кардинални мерки, за да не се допусне укрепването на България в този регион. Тридесет и пет години след смъртта на Константин V изплувала позабравената вече идея за завладяването на България. Това била целта на похода, организиран през 811 г. под личното ръководство на Никифор I с участието на зет му Михаил, сина-наследник на престола Ставракий и много висши военни и граждански лица на Византия.

   Когато научил това, Крум побързал да предложи мир, докато императорът се намирал все още в лагера си до самата граница, но Никифор надменно отказал да преговаря. След преминаването на планината Хемус и няколко неуспешни за Крум сблъсъка той завладял резиденцията му (на гръцки аул; думата не е гръцка, авьiл; бел. м.) и поставил печатите си на вратите на съкровищницата на Крум. Завладяното местно население било подложено на необичайно жестоко избиване. Крум за втори път направил предложение за мир и то било отново отхвърлено. Тогава разгневеният хан бурзо организирал оцелялата част от армията, като я попълнил със славянски отряди, жени и наемници-авари. Превалът, през който трябвало да минат византийските войски по пътя си обратно, бил преграден с мощна дървена стена. Императорът научил за подготовката на Крум и побързал да се върне, като опожарил дървените постройки на столицата.

     Сутринта на 26.7.811 г. византийският лагер близо до превала бил внезапно атакуван. Никифор бил убит, а заедно с него и много знатни лица от обкръжението му. Раненият престолонаследник Ставракий успял да избяга, но след три месеца починал от неизлечимите си рани. Повечето от византийските войници намерили смъртта си на дъното на дълбокия ров, изкопан покрай дървената стена. Главата на Никифор била отрязана и изложена на показ като демонстрация на могъществото на българския хан. По-късно черепът бил обкован със сребро и в тази чаша Крум подавал вино на славянските вождове, помогнали му за победата.

     Вестта за поражението и смъртта на Никифор потресла империята. Според римските традиции от миналото той се явявал олицетворение на свещената християнска империя и привилегированото й положение в тогавашния свят. Изведнъж животът на свещената особа бил отнет от ръката на варварин-езичник. Победата на българите имала не само военно-политическо значение. Тя оказала преди всичко дълбоко психологическо значение върху византийците и отбелязала прелом в начина, по който те гледали на България. Презрението и високомерието се сменили с уважение, а през последните години от управлението на Крум - със страх. От своя страна българите не изпуснали възможността да разширят държавната територия на юг от Хемус. През следващата, 812-та година Крум преминал границата и превзел важният граничен град Девелт, което предизвикало масово бягство на жителите от другите големи византийски градове в Тракия. Ханът не бил максималист, просто поискал подновяване на договора от 716 г., което би осигурило връщането в България на части от Тракия. Когато император Михаил му отказал (Теофан, 1960, стр.285-286); Продължителят на Теофан, 1992, стр.7-8), той обсадил и превзел най-важното черноморско пристанище Месемврия. Тук за пръв път българите използвали обсадна техника, изработена от византийски майстори, избягали от Византия в България, където намерили радушен прием от Крум. Превземането на Месемврия развързало ръцете на българите и на 17.7.813 г. след разгрома на византийската армия край стените на Версиникия Крум извършил тържествена езическа церемония направо пред главната златна порта на крепостната стена на Константинопол.

     На четвъртото за две години предложение за мир от страна на Крум новият император Лъв V се отзовал с предложение да бъдат проведени преговори. Те трябвало да се проведат извън стените на града. Това било просто измама с цел да бъде убит опасният хан. Когато укрилите се в засада византийски войници се опитали да пленят Крум, той успял да им избяга. Вероятно точно в този момент Крум разбрал, че Византия никога няма да предприеме искрено приятелските предложения за сътрудничество с българите и няма да се откаже от претенциите си върху земите им. Изглежда, че двете държави не можели да делят едно и също място на полуострова. Явно тогава Крум си поставил задачата да превземе Константинопол - стратегия на българската политика, която практически не била променена до края на съществуването на тази средновековна държава. Той не се забавил да отмъсти за вероломството на императора, като подготвял в същото време бъдещите си действия по превземането на византийската столица. Всички дворци, резиденции и манастири в околностите на Константинопол били разрушени. Същата участ постигнала много крепости в по-отдалечените райони, сред които бил и Адрианопол - "ключът" към столицата. През зимата на 813-814 г. Крум организирал мащабна подготовка за обсада на Константинопол. Комплектована била голяма армия с участието на аварите и цялата Славиния. Строяли се обсадни машини, които трябвало да бъдат превозени на 5000 талиги, запрегнати с 10 000 вола. Вестта за всичкото това предизвикала срочно построяване на допълнителна крепостна стена около византийската столица. Избягалите от България византийски пленници обаче занесли неочакваната вест за смърта на хан Крум на 13.4.814-та година...

     Крум не бил просто обикновен хан. Той управлявал над десет години и управлението му се отличавало с голяма динамика и резултатност в различни области. Той осъществил пряк контакт на България със заападните дялове на Европа. Сформулирал задачи и започнал подготовка з апревземане на Константинопол, което можело да доведе до реализирането на политическо върховенство на България над Балканския полуостров. Той заповядал да се съставят общи за всички закони на основата на съвременното византийско законодателство. Тези закони предвиждали сурови мерки в случай на изкривяване на истината и посегателство върху чужда собственост. Крум проявявал особено влечение към византийската култура и не е случайно, че точно той направил гръцкия език официален държавен език на българската канцелария. Приемането на гръцкото писмо било сигнал, че България се стремяла да се преориентира от традициите на азиатските степи към ценностите на средиземноморско-християнската култура. Крум сложил край на "варварския" период от историята на дунавските българи (Божилов, 1995, стр.610). Започнало включването на държавата в европейската система на отношения. В края на управлението му България станала практически трета европейска сила наред с империите на франките и византийците.

     Наследниците на Крум не само запазили постиженията му, но в някои случай дори ги надминали.

     През 815 г. синът му Омуртаг (814-831 г.) сключил договор с Византия, който преди всичко уточнявал линията на общата граница в Тракия. Този договор може да бъде оценен като преломен в българо-византийските отношения. От страна на България той означавал отказ от идеята да бъде завладян Константинопол. Очевдино провизантийската групировка успяла да прокара в съзнанието на българската аристокрация нов политически курс, който се основавал на мирни отношения между двете страни и закрепване на българските интереси в Тракия. От страна на Византия договорът се явявал признание за равноправието в политическо и военно отношение. Нараснало значението на идеологическата и религиозната сфера. Българските ханове започнали да заимстват атрибути и титулярни формули от византийските императори като равни на тях.

     Като осигурил мир по южната граница, Омуртаг насочил погледа си върху обширните територии на север от Дунава. Около 820 г. българските войски воювали в района на Днепър с хазарите или мадярите. Когато част от среднодунавските славяни предпочела да се подчини на франкския крал, българската армия провела военни операции в районите на Драва и Тиса (Бешевлиев, 1992, №59, 60).

     Вътрешната политика на Омуртаг се изразявала преди всичко в осъществяването на мащабна строителна програма в столицата с цел преустрояването й след пожара от 811 г., както и около нея. Всичко това е запечатано в няколко надписа на гръцки език. Освен данните за мащаба на строителството те показват откровеното съзнаване на превъзхидството на българския хан над императора на ромеите: "Кана сюбиги Омуртаг, от бога архонт в земята, където се роди. Като обитаваше кампуса Плиска, той построи аул (на река) Туча и премести войската си срещу гърците и славяните. Направи изкусен мост на Туча заедно с аула и постави на това място четири колони и върху тези колони - два лъва. Нека бог даде на поставения от бога архонт да тъпче с нозете си императора, докато Туча тече и докато....владее над много българи и подчинява враговете си, да преживее в радост и веселие сто години. Времето, когато се строеше, бе по българското (летоброене) сигор елем, а по гръцки 15 индиктион" (пак там, №57). Вклюването в текста на гръцката формула "от бога " (ек теу) е пряко заимстване на титлата на византийския император, който в България вече не бил смятан за единствения владетел.

     Краткото управление на непълнолетния Маламир (831-836 г.) не променило много в политиката, но наследникът му Пресиян (836-852 г.) предприел възобновяване на политиката на Крум по отношение на Византия. Като се възползвал от поредия бунт на славянските племена в Солунска област, през 837 г. той пратил там войска, която започнала да присъединява Родопите и днешна Македония към България. Към края на управлението му югозападната граница на държавата излязла до брега на Адриатическо море, като в състава на България били включени славянските племена на територията на днешна Албания. Към средата на IX век България активно провеждала мисията си на обединител на славянските племена от т. нар. българска група и на гарант за тяхната етнокултурна самостоятелност.

     Рязкото нарастване на славянската част от населението на държавата, различията в езическите им вярвания и частичното разпространение на християнството сред тях довели до нуждата от въвеждане на обща за всички религия. Избор практически нямало, тъй като християнството било държавната религия на двете съседни империи. Решаващата стъпка направил ханът - по-късно княз - Борис (852-889 г.). Докато още бил хан, той активно се намесвал в събитията по Среден Дунав, където във връзка с нарастващото значение на Моравското княжество се преплитали политическите интереси на Немската марка и Византия. Като съсредоточил всичките си сили на северозапад, Борис не смогнал да притивостои на Византия. През 864 г. византийската армия пресякла границата и император Михаил поискал покръстването на българския владетел и народа по каноните на византийската църква.

     Историята на езическа България била в голяма степен свързана с традициите на евразийския степен свят. След приемането на християнството в живота на държавата рязко нараснало значението на два нови фактора - славянския и византийско-гръцкия. Княз Борис успял да се възползва от безрезултатната мисия на Кирил и Методий в Моравия, като обединил около себе си учениците им за разпространяване на славянската писменост в България. Славянският език и писмо станали през 893 г. литургичен език на българската църква и това на практика било началото, раждането на българската национална литература. Разветът и бил по времето на Симеон (893-927 г.), когато се състоял "златният век" на българската средновековна култура. В политическата сфера той бил съчетан с опита за реализиране на идеята за създаване на българо-византийско политическо съобщество начело с български владетел в Константинопол, което предизвикало възобновяване на войната от 914-927 г. Наследникът на Симеон - Петър Първи (927-969 г.) - бил женен за внучката на византийския император Роман Лакапин и до смъртта й, неза висимо от титлата му "василевс на България", на него гледали като на императорски подчинен. Опитът на Петър да се покаже като цар на независима държава възродил византийската идея за ликвидиране на България. Отначало византийската дипломация насочила към България киевския ( :):):)! - не точно киевски...б.м.) княз Святослав, но той станал заплаха за самата Византия и имперските войски преминали Хемус и през 971 г. превзели българската столица Преслав. Центърът на държавата се преместил в югозападните територии, а цар Самуил (991-1014 г.) направил много за запазването на независимостта им. През 1018 г. император Василий превзел столицата Охрид и разрушил стените й. В 1185 г. държавата била възстановена със столица Велико Търново и просъществувала до покоряването на страната от османските турци в 1396-та година.


     
Мисля, че ако някой иска да промени нещо в учебниците :):):)!!!!, то следва тази статия да бъде основна и ръководеща на страниците им.

image




image

image
image


image


image


imageimageimage



image


image








Гласувай:
4
1



1. dobrodan - Радостинке..........
22.05 11:24
Прочети статията първо и тогава пиши........
цитирай
2. dobrodan - Не е трудно.
22.05 11:43
Просто не е вярно в смисъла, в който го подчертаваш.
Сега по-лесно ли ти е?
цитирай
3. dobrodan - Измисли нещо по-ново.
22.05 12:21
Тоя въпрос вече го предъвквахме доста пъти.
цитирай
4. dobrodan - Каквото трябва, съм го написал.
22.05 12:30
Понеже ще ти е много трудно, да не кажа невъзможно да се поразтърсиш повече,
чакам да ми преведеш през родния ни славянски език ей тия нещица:

"Надписът от Равна, придружен от рисунка на кон: ALASHU ART TUI. В превод от чувашки – “лаша арат туй”, което означава “празник на породистите коне”, в смисъл “конни надбягвания”.

Древнобългарски епитафии от Плиска и Силистра.

ZENTI ASO E. На чувашки – “сунти асе”, което означава “памет на праха”.

ANZI ZERA ITZI ASO E. На чувашки – “анса сере ыйтса ас”, което означава – “отпускайки се в земята, спомняй си и питай”.

OHSI TZIT MA GILS. На чувашки – “охса сама килес” – „вдигни се в рая”.

Надпис от Преслав: TORTUNA PILE ZHOPAN. На чувашки “Тортуна пиле жупан” – “богосътворен, благословен жупан”, “божествен, благословен жупан”

И т.н.

Т.нар. „алано-българска” руническа азбука е огледална на древночувашката."

Желая ти успех. Силно се съмнявам да стане.
Това вече съм го пускал.

Гинко билоба, Радостинке. Не е скъпо и помага!
цитирай
5. mt46 - Поздрав!
22.05 12:48
В учебниците едва ли е уместно да се правят коренни промени. Най-много да се включат някои алтернативни хипотези...
цитирай
6. ganini - Пък аз си мислех,
22.05 13:12
Че е имало български царства на Нил, Волга, Темза, Ганг, Потомак, Амазонка...
цитирай
7. dobrodan - ganini,
22.05 14:16
не си толкова далеч от истината, колкото може би смяташ :).
цитирай
8. dobrodan - Благодаря, Марине.
22.05 14:21
В учебниците просто може да бъде написано "европеидни прототюркски племена" и ще бъде вярно и точно. Също като римляните :)!
цитирай
9. notfun - Алтай...какваа красотаа..Алпийска...)
22.05 20:11
....прилича ми на Пирин,на Перуанските Анди, на..Татрите...
аз съм 'стара Душа"..помня..Всичко..и ти нали?)

https://youtu/4wYCet9rtEo/ Leo Rojas - El Condor Pasa - Matsuri

....защо,казва Расса,че тук, Аспарух, заварва..българи?
нали, е имало славянски племена., тракийски...и може би други, още..?
цитирай
10. dobrodan - Радостинке, излей си бетона от главата и мисли.
22.05 22:45
Тюрките са смес от бяла и жълта раса.
ОТ БЯЛА и жълта раса.
Казано образно, получава се Z-езикът да произлиза от огурския R-език.
Процесът е започнал вероятно поне 1000 г. пр. н. е.
Две-триста години преди новата ера вече е имало почти оформен съвременен тюркски език.
Това на изток, край Китай и Монголия.
В Европа е бил R-езикът, огурският.
Справка Гърция и Рим, Радостинке.
Не ми харесва това, че само питаш, а не четеш.
Има къде, казал съм ти има-няма десет пъти.
Защо и докога така?
цитирай
11. dobrodan - Юли......смятам, че племена, сродни на българските,
22.05 22:50
notfun написа:
....прилича ми на Пирин,на Перуанските Анди, на..Татрите...
аз съм 'стара Душа"..помня..Всичко..и ти нали?)

https://youtu/4wYCet9rtEo/ Leo Rojas - El Condor Pasa - Matsuri

....защо,казва Расса,че тук, Аспарух, заварва..българи?
нали, е имало славянски племена., тракийски...и може би други, още..?


са се заселили тук още преди Великата България. Първо готите.
После хуните....с българи.
После аварите.....пак с българи.
Така че в това отношение Аспаруховите българи едва ли сме първите заселили се тук български племена.
Едно е обаче да дойдат родове, някое и друго племе и съвсем различно......стотици хиляди.....много е възможно и повече.
Виждал съм Аспаруховия вал или каквото е останало от него във Варна.
Еми това с 20 000 работника не може да стане :).
И накрая какво.......ще излезе, че тарихите са си верни.....много повече от очакванията ми?!
Интересно.
цитирай
12. fun1001 - ..краси, от теб, се запалих по Древната история, и не само..българска) сега,имам повече време, да чета, Благодаря!
23.05 10:53
dobrodan написа:
Тюрките са смес от бяла и жълта раса.
ОТ БЯЛА и жълта раса.
Казано образно, получава се Z-езикът да произлиза от огурския R-език.
Процесът е започнал вероятно поне 1000 г. пр. н. е.
Две-триста години преди новата ера вече е имало почти оформен съвременен тюркски език.
Това на изток, край Китай и Монголия.
В Европа е бил R-езикът, огурският.
Справка Гърция и Рим, Радостинке.
Не ми харесва това, че само питаш, а не четеш.
Има къде, казал съм ти има-няма десет пъти.
Защо и докога така?

цитирай
13. solinvictus - раши ралев е от расата на мостич, ...
23.05 22:03
раши ралев е от расата на мостич,болшевишка паплач ...разбира се ,самият корифей рашев се отказва от прабългарската глупост за произход. Най голямата простотия от всичките е тая с турската висла раса с удължени черепи и мозъчната диария с която обяснява ...всекакви идиоти в българско минават за учьони
цитирай
14. dobrodan - Solinvictus, изкушавам се да извадя едни възстановки на лица
23.05 22:14
на старите волжки българи :).
Мъжете и сега можеш да ги срещнеш на улицата.
Жените ще ти направят впечатление :). Не приличат на китайки, много любопитен монголоиден тип.
По същество. Няма да можете да я пренапишете историята. Нито ти, нито който и да било друг.
Има факти, има и артефакти.
Откъде си сигурен, че е права точно твоята гледна точка, например?
И.....предпочитам да цитирам хора с доказани титли, отколкото все да обяснявам едни и същи неща на колеги от блога по над десет пъти. Нормално човек разбира от максимум третия път......особено щом смята, че има възможностите на учения.
Всъщност така и не разбрах каква е точно твоята гледна точка?
Подал съм доста материали, като се върна назад няколко години.
Научих и още повече, докато работех по преводите.
Какво неясно и ново още следва да има в цялата работа?
Един "колега" се кълнеше, че Аспарух бил сапунена опера и нямало Волжка България....
Не се обажда напоследък. Че оттам колкото материал мога да поднеса......за Дунавската няма толкова.
Сподели, кое не е вярно и с кое не си съгласен. Нека видим?
Преди да преведа двете статии, ги потърсих на български език. Нещо не успявам да ги открия. Ако си спомням добре, писани са към 2003 г.
Професор Рашев изгаря в катастрофата 2008 г.
Да смени радикално възгледите си за тия пет години не е невъзможно, но не е и твърде вероятно.

цитирай
15. solinvictus - Възстановките са карикатури. Ц...
24.05 17:12
Възстановките са карикатури.
ЦИТАТ от матреала:
...Днес се смята, че мястото на заселване се е намирало в най-долната част на река Дунав, по двата й бряга. Ако земята на север от реката е била ничия, то южно от реката тя съставяла част от територията на Византийската империя, макар и след бунта на Фока от 602 г. империята да не охранявала вече дунавската граница. Като очертал южните предели на заетата от него земя със шестдесет километров вал от десния бряг на Дунав до брега на Черно море, Аспарух се заселил на територията на империята, без да моли, както обикновено правели "варварите", императора за разрешение. Той се държал като независим владетел - продължител на държавническата традиция на Велика България на новото място. КРАЙ НА ЦИТАТ
това ско е писано от рашев се вижда че един от пъстроцветните папагали и няма нищо с науката.
-----1.Да "СМЯТАМЕ" в историята без факти се нарича глупотевини.
-----2. Византийска империя не съществува по това време ,защото е измислена през ХVI век
-----3. Самият златарски друг антибългарски е написал ,че ако е имало персонаж Аспарух ,той е допуснат в пределите на РИ и никакви държави не е образувал
----4. Валовете са стари и не правени от азиятските сигани
цитирай
16. dobrodan - Възстановките са карикатури? :)
24.05 17:14
Това сам ли го реши или се съветва с някой предварително?
Кой управляваше петстотин години отвъд Дунава с остригани глави (какъв прекрасен източноримски обичай, нали)?
Аспарух не знам дали е имало, но Есперерих :) - да.
Нито неговото име, нито на Тервел, нито на Омуртаг, нито на Крум ......са ИНДОЕВРОПЕЙСКИ ПО ПРОИЗХОД. Има и други :), просто тия са по-известните.
Може би са ти познати някои откъси от Манасиевата хроника и надписът на Пресиян? :):):)

Чакай малко :). Сега ще прочетеш гледна точка за азиатските цигани, съвпадаща с моята в сериозна степен....

"За произхода на българите се борят няколко основни хипотези - от автохтонната, тракийската, през славянската, иранската, тюркската, та до далеч по-екзотични такива. Нерядко, обаче, съм забелязал "номадски/степни" теории да предизвикват странно негативна реакция, не на основа това, колко правдоподобни са, а на това, че са азиатски/степни.

Немалко българи са сякаш заразени със сръбската антибългарска пропаганда, според която да си "татарин" е нещо лошо - нещо грозно, обидно, нецивилизовано, нисше. Иска им се и ние да се пишем уседнали, цивилизовани, европейски от най-ранна древност. Много българи клонят към някоя от другите теории за произхода ни като че ли не от аргументи, а от нежелание или срам да се окажем наследници на азиатски, степни номади. Битува идеята, че това са някакви нисши, по-лошо качество исторически народи и култури от уседналите, земеделски такива. Така ли е наистина?

Дан Карлин описва степните народи така:
""Композитният номадски лък е нещо като фитнес уред за горната част на тялото, със сила на опъване около 72кг. Според източниците монголите, например, са могли да изстрелват по 12 стрели на минута, в продължение на 10 до 15 минути според наличността на стрели. Сега си представете силата, която се изисква за опъването на този лък в продължение на толкова време. Номадите са стреляли по цял ден, от ранна детска възраст. Трябва да си представите мъже, физически наподобяващи днешните гимнастици на халки - ниски, набити, изваяни, с неописуемо мускулеста горна част на тялото.

Хора, научени да пускат стрелата от лъка единствено в онази част от секундата, в която и 4-те крака на коня са във въздуха. Хора, умеещи да отстрелят с лък птица в полет. Представете си армия, съставена изцяло от циркови акробати, способни да яздят по всеки възможен начин, да стрелят без почивка и да се бият в продължение на ден без умора, защото цял живот, ежедневно са прекосявали степта със стадата си.
Връзката между номада и коня би била най-точно сравнена с връзката на овчарско куче и стадото му. Източниците говорят за това как номадите са викали конете си с просто подсвиркване. Как не е било нужно да водят стадата си от коне, защото самият кон им ги е следвал вярно като домашно кучете. Как всеки номад е отивал в бой с най-малко 3 лични коня, които да сменя.
Жените в степните общества са били много по-различни от тези в уседналите. И те, като мъжете, са умеели да яздят и стрелят с лък от ранна възраст. Всъщност именно те са учели децата на езда и стрелба с лък, докато мъжете са заети с пастирство, лов и война. Китайските източници говорят за това, как дори при нападение на незащитен монголски лагер се е налагало влизането в бой, защото жените и децата над 6 годишна възраст също умеели да яздят и стрелят. Подобна ситуация при уседналите народи е значела едностранно клане.

Тъкмо затова и от степните номади идват легендите за "Амазонките", най-правдоподобно вдъхновени от жените на скитите." (Dan Carlin, Wrath of the Khans)

Степните народи на Евразия се отличават не само като физически и лични характеристики, поставящи ги доста над средностатистическия селянин в земеделско общество, но и като геополитически играчи. Казано най-просто това са народи-господари, повтарящи един хилядолетен цикъл на превземане на уседнали общества, създаване на държави, постепенното асимилиране вътре в тях и неизбежното падане под ударите на следващия номадски народ.

Степта е раждала държавотворни народи. Хора, които са воини до последния човек, барабар с жените. Господари, чиито общества са изковани като желязо от тежкия живот на степта. За тях уседналите земеделци са били по-близки до животните. Слаботелесни и изгладняли селяни, ровещи се цял живот в калта на нивата, неспособни да яздят и стрелят с лък като тях, несвободни под игото на шепа феодали или имперски бюрократи. Номадът е считал себе си за свободен човек и господар, а земеделецът за роб. Такава, горе-долу, е била и геополитическата динамика през хилядолетния цикъл на историята на обществата около евразийската степ.
Аз лично не виждам нищо срамно в това да приема, че предците ми са били такива степни господари и воини. Нищо принизяващо нацията ми, както е заложено в обидното "татари", с което ни замерят някои съседи. Защото ако тази историческа теория се окаже вярна (а аз не твърдя това тук), то моите "татарски" (четете номадски, татарите са друго) предци са били господарите на кон, а техните "нетатарски" предци - смачканите, изгладнели, прекършени на нивата селяни.

*** Няколко уточнения: не твърдя по никакъв начин, че точно степната теория за произхода ни е най-вярна. Твърдя само, че ако се окаже такава това не би следвало да е повод за срам.
** Татарите са конкретно монголско племе от 13-ти век, а не наречие за степен народ. Превърнало се е в последствие в такъв термин, който и сега присъства в антибългарската пропаганда на Сърбия и Македония.
*Илюстрациите, които добавям не целят да покажат конкретно предците на българите. На тях виждате скити, сармати, сака, тюрки, монголи, хуни и други, с цел обрисуване на онзи тип хора, които описвам в текста.

https://trud/public/images/articles/2021-05/188702418_1190429128084251_9050591859451798888_n_5378806343979081780_original.jpg

https://trud/public/images/articles/2021-05/188833096-1190428548084309-6267881373560030905-n.jpg_3110041568208136641_big.jpg

https://trud/public/images/articles/2021-05/190349602-1190428944750936-6763573208887754541-n.jpg_3024376104516783805_big.jpg

https://trud/public/images/articles/2021-05/188348540-1190428748084289-1697252473209272595-n.jpg_1081156555078926715_big.jpg

https://trud/%D1%81%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B8-%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B8/
цитирай
17. dobrodan - Този младеж е автор на статията, Радостинке :).
24.05 18:19
Мелез, та дрънка :).
Не си прочела внимателно нито първата, нито втората статия на професора :).


Кристиян Шкварек

Следва “История” в Ковънтри, Англия, както и “Европеистика и политика” в Католическият университет в Льовен, Белгия. Завръща се в България и става политически анализатор, автор на статии в редица издания, публичен говорител и представител на Европейската Партия на Консерваторите и Реформистите.
цитирай
18. dobrodan - В нито една от двете статии
24.05 19:21
професор Рашев не споменава думата "монголи"......
цитирай
19. dobrodan - Аз съм го преписал, чети го ти.
24.05 19:49
До утре сутринта може пък да разбереш какво е написал и защо съм го цитирал.
цитирай
20. dobrodan - Радостинке.........
24.05 22:00
Теб може да те осени само мисълта за голяма нужда.
Малката е нормално да не я усетиш на тия години.
Не съм млад. А щом изобщо ти пиша, предполагам, че може и да съм тъп.
Ми да спра тогава.
цитирай
21. solinvictus - Това сам ли го реши или се съветва с ...
24.05 23:16
[quote=dobrodan]Това сам ли го реши или се съветва с някой предварително?
Кой управляваше петстотин години отвъд Дунава с остригани глави (какъв прекрасен източноримски обичай, нали)?

Немалко българи са сякаш заразени със сръбската антибългарска пропаганда, според която да си "татарин" е нещо лошо - нещо грозно, обидно, нецивилизовано, нисше. Иска им се и ние да се пишем уседнали, цивилизовани, европейски от най-ранна древност.===============================================================================================================================================================

https://solinvictus/history/2011/06/22/rasho-rashev-za-proizhoda-na-prabylgarite.770082

Тук съм коментирал фактите за прабългарския произход!
цитирай
22. solinvictus - В дискусии от времето на дир. бг и ...
24.05 23:20
В дискусии от времето на дир.бг и абв.бг ,които бяха що годе свободни места за мнения за разлика бойна слава ,бг наука и други маймунски места ...ВЪЗСТАНОВКИТЕ ПО ЧЕРЕПИ са субективен метод ,а не научен и не се използват в криминалистиката.Възстановката на Мостича е пример за олигофрнията на турко,руско мантгалската каста в бг историографията
цитирай
23. dobrodan - Да видим.
24.05 23:25
Отивам на линка ти.
Относно възстановките. Методът се прилага напълно успешно и за далеч по-стари находки от тия преди хиляда или малко отгоре години.
От една-две кости днешната наука възстановява изкопаем скелет на животно отпреди милиони години.
От един череп не можеш да направиш каквото ти отърва лице.
Питай някой скулптор, ако мислиш, че не съм прав.

Solinvictus........
Мога да дам отговор на много от въпросите, които те тревожат.
Нека направим така. Сваляш книгата на Дроздов, четеш и обмисляш.
Нямам физическата възможност всеки път да вадя цитати от нея и да търся откъде са извадени сведенията, за да имаш и доказателства.
В оригинала са указани препратки, но ги спестих на българския читател. Освен това книгата е съставяна в табличен вид с номерата на препратките и не ми беше най-лесното нещо на света да я приведа във вид на текст.
Накрая има списък на ползваната от Юрий Николаевич литература.
Боя се, че ако не желаеш да я прочетеш, ще ми е адски трудно навреме да ти давам отговорите.
Трябва и да работя.....все пак. И да почивам :).
Съгласен ли си така или не?

Започва така:
"Дроздов Ю. Н.
Тюркоезичният период от европейската история. - М. Ярославл: ООО ИПК "Литера", 2011

В книгата са показани резултатите от изследванията по някои въпроси от етническата история на европейските племена и народи по данни от античните и ранносредновековните писмени източници. Установяваме, че ако съдим по етнонимията и друга терминология, по цялата територия на Европа от най-древни времена са живеели и тюркоезични народи, които са мигрирали тук в началото на III хил. пр. н. е. от района на Предуралието и Средното Поволжие. Антропологически това са били основно народи от европейски тип. При това в местата на новото си разселване в течение на много дълго време те са заемали доминиращо положение сред автохтонните, вероятно флективноезични племена. Към X-XII век тези тюркоезични народи са преминали на флективните езици на коренното население и са се смесили с тях, като са станали едни от предците на повечето съвременни европейски народи."
цитирай
24. solinvictus - Отивам на линка ти. Относно възс...
25.05 00:48
[quote=dobrodan]Отивам на линка ти.
Относно възстановките. Методът се прилага напълно успешно и за далеч по-стари находки от тия преди хиляда или малко отгоре години.
================== Методът е субективен,в гроба на т.н. Мостич няма зъб ,по който да се определи възраст,долна челюст и част от лявата половина ,с една дума професор Пластелинков е възстановил целият скелет и череп и оттам е направил тая маймуна ,която се представя за някакъв прабългарин от висшата туркска каста. и най важното т.н. гроб е с дължина около 80 см или малко повече с една дума това не е православно погребение.Плочата на която е написана на кирилица е тотален фалшификат ,защото на нея е изписано "осемдесет" бешевлиевските малоумници не са сгряли ,че по това време не се използват изписването на числа по този начин. Покажи ми от този корифей с какви факти борави ,копирай фотоси на надписи или поне един с канас субеги или т.н. емблема на рода дуло ...аве някакви артефакти ,не мозъчни спекулации .... Ако си прочел коментарите ми по рашев ще ти стане ясно че прабългарите са един фалшификат на руско болшевишката историография разбира те не са сами ...турската цивилизация е на 4 000 г ,ако не знаеш! :)

цитирай
25. solinvictus - За да ми отговориш на въпросите, ...
25.05 00:50
За да ми отговориш на въпросите ,които ме тревожат ,трябва да се качиш на пиратската фрегата ,която от 2006 г е проляла много папагалска кръв ... :)
цитирай
26. dobrodan - Това последното не го разбрах.
25.05 11:41
solinvictus написа:
За да ми отговориш на въпросите ,които ме тревожат ,трябва да се качиш на пиратската фрегата ,която от 2006 г е проляла много папагалска кръв ... :)


И така, ти твърдиш, че надписът на гроба е фалшификат, така ли?
На база несъкратено изписване на числото 80?
Ами, да кажем, понякога пиша звуковата стойност, понякога изписвам числата с цифри и още никой не се е оплакал.
Би ли ми прочел през някой местен език какво означава "ичергу боил"?
На едно място съм посочил отговора, ще го имаш и ти.....като се поизмъчиш малко.
Както си почнал.....то целият свят се е наговорил да изкара българите (прабългарите) пришълци, а само ти прозря истината?
Тоест, не си само ти, прощавай. Автохтонците-траколюбиви трако-славяно-българи не са един и двама.
Нямам възможност да се занимая подробно с всичко, написано от професора.
Освен това, си позволявам да ти напомня, че съм посочил литература, която смятам за задължителна за всеки, който тръгва да се рови в историята на европейските народи.
Руско-болшевишката историография е създадена с целта да изкара българите тюрки, така излиза според теб. Те грам друга работа са си нямали историците, само с това са се занимавали отпреди вече триста години?
Какво пишат арабите? Надявам се да си чел по тях?
Можеш да помогнеш и на тая горе с вакуум в главата, като преведеш надписите.
Много държа да са през латински език :).
Solinvitus, бъди достатъчно умен (за щастие не си глупав човек, че с тях е особено тегаво) и прочети книгата, която ти посочих.
Тюрките :):):):):) са ХИЛЯДИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО!
Там работата ни е.....мъничко, съвсем малко свързана с тях. Ако махнеш Асеневци.....каквото остане :), почти не е ;) тюркско.
Сега, да допълня, че все прекъсвам писането заради работа и не се получава правилно като изказ.
Асен е записан като Асан, земята на Асан (Дунавска България).
"Вилхелм де Рубрук отбелязва, че редом с
башкирдите (паскатур) обитавало племето "блак" или "иллак", а след това част от този
народ мигрирала в района на Нижни Дунав: "Близо до паскатирите живеят иллак, което
значи същото като блак, но татарите не умеят да произнасят "Б"; от тях са произлезли
тези, които живеят в земите на Асан." :):):)?

"За това в своето "Велико съчинение" пише и Роджър Бейкън: "Близо до земята Паскатир се намират балхите от Велика Балхия, откъдето дошли балхите в земята на Асан между Константинопол и България и Мала Унгария." :):):)?!

Асеневци са чистокръвни римо-тракославяни, те и българи видимо...

цитирай
27. solinvictus - 1. Това, че в надписа са изписано ...
26.05 18:17
1. Това ,че в надписа са изписано числото 80 с думи ,означава, че туркската върхушка с удължените черепахи са могли да шарят във времето,демек с помощта на Тангра с надникнали 200 напред.
2. Как ти можеш да го правиш не е интересно! :)
3.Прабългарите са измислени в ХХ век от дуйчев
4. професора ти е валат,не е доказал НИЩО
5. Тюрките не са етническа популация
6.Арабските писания са ала бала ,те нямат един грамотен превод на латински или грцки и лъжат повече отколкото говорят
7. Ще ти подскажа...погребението на т.н. мостич е еврейски ритуал,който изоставят в началото на т.н. н.е. има няколко подобни открити в Преслав,дори са мощи на светци (ако знайш какво означава)
цитирай
28. solinvictus - повече няма да пиша тук щото мразим ...
26.05 18:18
повече няма да пиша тук щото мразим некой да ме одобрява пък бил той и туркофил
цитирай
29. dobrodan - Хм....жалко.
26.05 18:33
Дискусията изглеждаше обещаваща ;).
Solinvictus, модерация сложих за да виждам къде има нов коментар, не за друго.
Понякога ми пишат и в по-стари постинги, а аз все пак не съм завършил бабавангистика.

Пак допряхме до "филията" :):):)........
Виртуално клатя глава :).
Тюрките са много по-късна реколта от прабългарите (вече не броя колко пъти съм го писал това).....
Разбирам те. В такива случаи обикновено казвам: кой колкото си може.
Чувствай се добре дошъл, ако все пак решиш.

P.S. Не е ли малко странно....съвременните ни историци още да си блъскат главите какво означава длъжността "ЧРЪГУБИЛ" (ичергу боил).......а да са изсекли на камъка непонятната им и досега дума?
По една моя малко позабравена традиция подарявам думички на опонентите си :).
И така: думата е все още налична в езика на казанските "татари"....... Интересно е, че днешното й значение е свързано с вътрешен прием, и то на течности, ако помня добре.
Преди много години е означавала "този, който води средната, вътрешната редица на войската". Ечке - вътрешен. Чир - войска. Допускам, че Мостич е водел нещо като "вътрешна войска", имаше някъде писано по въпроса.
Дори вече не помня къде го намерих това.
Получи си подаръка....полюбувай му се.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 252390
Постинги: 127
Коментари: 2394
Гласове: 1450
Архив
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930