Прочетен: 4848 Коментари: 33 Гласове:
Последна промяна: 27.04.2021 13:37
Трудно ще е за някои меки глави да възприемат нова :):):) информация, но нямат друг избор. Писна ми от простотии от всякакъв калибър. Който иска - да чете. Който не иска....няма да кажа. Плачете, колеги :):):), Тракия се намира някъде в Западен Казахстан и граничи с Кавказ. Никога не е съществувал Куврат, а Аспарух е наше момче от Ямбол.
Ще се научите. Обещах.
Може би ще си почина малко тези дни, пък и трябва да подбера ценното измежду доста обширен материал. Така че, между хлипанията си поемете и глътка въздух.
Етнонимът "авари" се появява във византийската историография през първата половина на V век. Историкът-дипломат Приск Панийски (писал през 70-те години на V век) в едно от историческите си съчинения "Готска история", от която са запазени фрагменти, съобщава, че през 463 г. при римляните се явило посолство от неизвестни дотогава племена - сарагури, уроги и оногури, които обяснили появата си в Европа с изгонването им от дотогава обитаваните от тях места от савирите, които преди това били изтикани на свой ред от аварите (Приск Панийски, стр. 843 - 844).
Движението на аварите на Запад от дълбините на Азия започнало още през първата половина на V век. Като изтласкали савирите, аварите заели тяхната територия (Пак там). Според една от версиите аварите съставлявали значителна част от населението в Жуан-жуанския каганат (виж Erdelyi, 1982, стр.15 - 18), който провокирал преселването на огурите (средата на V век) и савирите (началото на VI век) от Азия към Европа. От китайските източници е известно, че в 460 г. жуан-жуаните разбили съюза на къснохунските племена, обитаващи Източен Туркестан и ги преселили в Алтай (Клящорни, Савинов, 1994, стр.12; Клящорни, Султанов, 2000, стр.74). Сред тях били и племената на тюрките, водени от представители на рода Ашина. През 551 г. тюрките разгромили държавата на монголоезичните жуан-жуани, на която били поданици почти сто години (Клящорни, Савинов,1994, стр.15; Клящорни, Султанов, 2000, стр.77, 113). За това значително събитие тюркският каган Дянгу споменава в писмото си, доставено от посланиците му до император Маврикий (582 - 602 г.) в 598 г. В него, както отбелязва византийският историк от VII век Теофилакт Симоката, "били описани с големи похвали всичките му победи" (Симоката, стр.160). Каган Дянгу описал разгрома на аварите така: "Като окончателно разбил вожда на племето абдел (говоря за тези, които се наричат ефталити), този каган ги победил и си присвоил властта над тях. Силно възгордян от тази победа и като направил Стемби-каган свой съюзник (Истеми-каган), той поробил племето на аварите..." (Симоката, стр.161).
Значителен аварски масив, спасявайки се от тюрките, се преместил на Запад, като въвлякъл в процеса на преселение много местни племена от северната и източната част на Средна Азия, Приуралието и Поволжието. Сред азиатските племена били и родствените по език на тюрките племена "уар" и "хуни", които приели етническото име "авари", след като се подчинили на властта им. Този факт е отбелязан от Теофилакт Симоката, който ги нарича "псевдоавари" за разлика от аварите: "...Когато император Юстиниан заемаше царския престол, някоя част от племената уар и хуни избягала и се заселила в Европа. Като нарекли себе си авари, те дали на вожда си почетното име каган. Защо са решили да променят наименованието си, ще разкажем без ни най-малко да се отклоняваме от истината. Барселт, унугури, савири и освен тях други хунски племена, като видели само част от хората уар и хуни, бягащи към техните места, се изпълнили със страх и решили, че при тях се преселват аварите. Затова те почели бегълците с блестящи дарове, като разчитали така да осигурят безопасността си. Когато уар и хуни видели колко благоприятно се подреждат за тях обстоятелствата, те се възползвали от грешката на тези, които пратили при тях посланици и започнали да се самонаричат авари; сред скитските народи племето авари се явявява най-дейно и способно. Естествено, че и до наше време тези псевдоавари (така би било по-правилно да ги наричаме), като си присвоили първенствуващо положение в племето, са запазили различни названия: едни от тях по стар навик се наричат уар, а другите - хуни" (Симоката, стр.159 - 161).
Източникът, използван от Теофилакт Симоката за тази информация, е неизвестен; предполага се, че това са данни от недостигналата до нас част от труда на византийския историк от втората половина на VI век Менандър, чиято работа той продължил (Теофилакт Симоката, бел. 27 от С. П. Кондратиев към книга 7-ма). Като започнем с Теофилакт Симоката, в европейската историография се е утвърдила традицията появилите се в средата на VI век в Югоизточна Европа авари да бъдат смятани за "псевдоавари". Самите тюрки обаче обозначават бягащите на Запад свои врагове като "авари", с този етноним ги наричат и много ранносредновековни историци, в това число и византийските. Въпросът за произхода на европейските авари е породил няколко версии, в които централноазиатската и средноазиатската стоят отделно (за версиите виж: Артамонов, 1962, стр.106 - 107; Гумильов, 1993, стр.35; История на народите в Северен Кавказ..., стр.98; Клящорни, Савинов, 1994, стр.18; Клящорни, Султанов, 2000, стр. 86; Erdelyi 1982, стр.15 - 18; Ердели, 1998, стр.89 - 90, 92). До днес въпросът за произхода на аварите не е докрай разрешен. Етногенезата на европейските авари се представя от съвременните изследователи като сложен процес, в който аварите се охарактеризират като смесен народ (Ердели, 1998, стр.92; Клящорни, Султанов, 2000, стр.77).
Пътят на аварите към Европа преминавал през степните пространства на Северен Кавказ. Пребиваването им там се фиксира точно в 555 г. според данните на анонимния сирийски автор от VI век Псевдо-Захарий (Пигульовская, 1941, стр.81). Псевдо-Захарий изброява аварите между 13 севернокавказки племена, водещи сходен начин на живот. За географски ориентир на описваната от сирийския автор "северна страна" (Задкавказието и Северен Кавказ) служат "Каспийските врати" (Дербентския проход). Самите Касписки врати и крайбрежието, прилежащо към тях от север, са определени от автора като "хунски предели", населението на които заедно с другите четири политически образувания ("земята Гурзан", "земята Аран", "земята Сизган", "земята Базгун"), разполагащи се на юг от Каспийските врати, изповядвало християнството (Гмиря, 1995, стр.57 - 58). Езическите народи от "северната страна", в това число аварите, по сведенията на автора обитавали "оттатък вратите", тоест, отвъд "пределите на хуните": "...Базгун-земя със (свой) език, която приляга и се простира до Каспийските врати и морето, намиращи се в хунските предели. Отвъд вратите (живеят) бургари със (свой) език, народ езически и варварски... От пределите Даду живеят в планините, те имат крепости. Авнагур е народ, който живее в палатки. Авгар, сабир, бургар, алан, куртаргар, авар, хасар, дирмар, сирургур, баграсик, кулас, абдел, ефталит - тези 13 народа живеят в палатки, съществуват чрез месото на добитъка и риба, с лов на диви зверове и оръжието си" (Псевдо-Захарий, стр.165).
Примерно към същото време, при управлението на византийския император Юстиниан I (527 - 565 г.) Теофилакт Симоката отнася първите контакти на аварите със севернокавказките племена барселт, унугури и савири (Т. Симоката, стр.159 - 161), които признали главенството на аварите.
Като установили съюзнически отношения с аланите, аварите с поредничеството на аланския вожд Сарозий влезли в преговори с командира на византийските войски в Лазика (Източното Причерноморие), който предал на императора информацията за готовността на аварските вождове да влязат в съюз с Византия. Скоро Юстиниан I приел първото посолство от аварите. Византийският историк от VIII век Теофан Изповедник (760 - 818 г.) разказва за него с датировка към 557/558 г., като обрисува етнографския облик на аварите: "През тази година във Византия дошло необикновеното племе на така наречените авари и целият град се стекъл да ги погледне, защото досега никога не бил виждал такова племе. Отзад косите им били много дълги, свързани на снопчета и сплетени, облеклото им беше подобно на това на останалите хуни. Те, като избягали от страната си, пристигнали в областите Скития и Мизия и пратили посланици при Юстиниан, като го молели да ги приеме" (Теофан Изповедник, стр.52). Тази черта на етническия портрет на аварите (дълги и сплетени на плитки коси) отбелязват и други автори - съвременници на събитията: византийският хроникьор Агатий, сирийският хроникьор Йоан Ефески, латинският поет Корип (за библиографията виж Чичуров, 1980, стр.83, бел. 97).
Свидетелят на събитията - византийският хронист Менандър предава в своята "История" речта на аварския посланик Кандик, адресирана към императора, в която се обосновавали изгодите за Византия от съюз с аварите, способни да защитават нейните граници. Като заплащане аварите настоявали за ежегодни дарове и заселване на удобни за тях земи: "При теб идва най-великият и силен от народите; аварското племе е непреодолимо, то е способно да отрази и изтреби противниците. Затова ще ти бъде от полза да приемеш аварите за съюзници и да имаш в тяхно лице отлични защитници; но те ще бъдат в приятелски връзки с Римската държава, само ако ще получават от теб скъпи подаръци и пари всяка година и ако бъдат заселени от теб в плодоносна земя" (Менандър Византиец, стр.321 - 322). Приелият аварските посланици Юстиниан I пратил до аварите посолство за връчване на даровете и сключването на съюз с тях.
Възникналият в 551 г. след разгрома на жуан-жуаните Първи Тюркски каганат в кратък срок разширил владенията си, като утвърдил господството си на изток в Централна Азия и Южен Сибир, а на запад към 558 г. завършил покоряването на Приуралието и Поволжието. Съюзът на Византия с враговете на тюрките - аварите - който довел до аварското господство в севернокавказкия регион, предизвикал недоволството на тюрките. Командващият западните походи на тюрките Истеми-ябгу-каган спрял придвижването си отвъд Волга, като започнал борба с много силната ефталитска държава, чиято територия откъм юг граничела с владенията на Тюркския каганат.
Византия възнамерявала да използва аварите в отслабването на тези северно-причерноморски племена, които били съюзници на нейния противник Иран, както и на тези, чиито отношения с империята били непостоянни. По-точно, Византия била сериозно обезпокоявана от утигурите и кутригурите, които периодично нахлували в границите й. Акциите на аварите срещу кутригурите, живеещи в Северното Причерноморие, и родствените им утигури, обитаващи Приазовието, предприети в този период, били успешни. Аварите се включили в борбата с източните славяни, преселили се в Карпатския басейн и влезли в съюз с кутригурите (Ердели, 1998, стр.90). Императорът предложил на аварите да се заселят в района на днешна Сърбия, но те отказали, като в замяна поискали равнинната територия на Добруджа, разположена по брега на Дунав. Аварите не се задържали дълго и в този район. Византия редовно им изплащала предвидените от съюзническите отношения годишни задължения. През VI век размерът им достигал 80 000 солида (около 333 кг) за година. Обезпокоеният от аварското укрепване тюркски управляващ Истеми пратил през 563 г. в Константинопол посланици, чиято цел била да се прекратят императорските постъпления в помощ на аварите (Клящорни, Султанов, 2000, стр.88). Възцарилият се на престола през 565 г. Юстин II (565 - 578 г.) прекратил плащанията към аварите (Менандър Византиец, стр.356 - 359).
През 567 г. аварите, като сключили съюз с лангобардите срещу гепидите и ги унищожили, се обосновали в Панония върху техните земи. По условията на съглашението лангобардите напуснали Панония и заминали в Северна Италия, като образували там Лангобардското кралство (днес Ломбардия). Така цялата Панония останала под аварска власт (Менандър Византиец, стр.385 - 387).
Възползвалите се от гепидското поражение византийци заели столицата им, намираща се на мястото на древния Сирмиум (днешна Митровица), което предизвикало дълга аваро-византийска разпра, съпроводена от периоди на военни сблъсъци и сключване на мирни споразумения.
След разгрома от 566 г. на ефталитската държава от Тюркския каганат съвместно с Иран и последвалото влошаване на отношенията между тях Истеми сключил съюз с Византия срещу Иран. След като предприел против Иран няколко кратки акции и сключил мир с него, Истеми пренесъл военните действия към Волга и завоювал Северен Кавказ (История на народите от Северен Кавказ...., 1988, стр.99). По данни на арабския историк ат-Табари (839 - 923 г.) "хаканът на тюрките Синджибу" (Истеми) се появил в района на Дербентския проход с войска, наброяваща 110 000 души, заплашил Иран с война и поискал от персийския цар Хосров Ануширван (531 - 579 г.) да плати откуп, равностоен на този, с който Иран се откупувал от местните племена, за да сдържа набезите им към Задкавказието (Ат-Табари, стр.69 - 70). Тюрките обаче се убедили в наличието на изградени в Дербентския проход укрепления и се оттеглили.
При Истеми тюрките разширили териториите си на запад до Боспора (Керч), като подчинили аланите и утигурите (Клящорни, Султанов, 2000, стр.85, 86, 89). През 576 г. след смъртта на Истеми (575 г.) единият от синовете му - Турксант, владетел на дела в западния край на Тюркския каганат, като обвинил византийския император в нарушаване на съюзническите отношения, проявило се във воденето на преговори с аварите, завладял Боспор и навлязъл в Крим, но скоро напуснал заетите области (Клящорни, Султанов, 2000, стр.90). Що се касае самите авари, те, след като завладели Панония, създали на тези земи Аварски каганат начело с каган Баян. Много от племената, обитаващи района, станали подвластни на Аварския каганат, в това число славяните и гепидите. В края на VI век при аварите се преселили преследваните от тюрките кутригури, тарниахи и забендери.
Политическата структура на Аварския каганат включвала освен кагана и наместниците му в отделните части на страната, те били наричани тудун и югур (Ердели, 1982 г., стр.252). Събирачите на данъци от името на кагана били тарханите, имащи знатен произход. По-надолу от тях в социалната структура на аварското общество стояли племенните вождове и родовите старейшини (Ердели, 1998, стр.93). Значителен брой от населението съставяли воините, организацията на войската ставала по десетичната система. Робството имало място под форма на експлоатирания труд на пленниците и разорилите се съплеменници (Ердели, 1998, стр. 94 - 95).
Пребиваването на аварите в Европа е прието да се разделя на три периода. Ранноаварският период продължил от средата на VI век почти до края на VII век. Средноаварският период е много кратък, в началото на VIII век го сменя късноаварският период, продължил до началото на IX век (Ердели, 1998, стр.93).
През 70 - 80-те години на VI век аварите заедно със славяните правели набези в земите по долното течение на Дунав, които влизали в пределите на Византия. Борбата на Византия с аварите и съюзниците им се водела с променлив успех, войските на каган Баян успявали да стигнат до Константинопол (Теофан Изповедник, стр.54).
През 90-те г. на VI век Аварският каганат в съюз със славяните водел борба с баварските племена и с франките. VII век също е пълен със събития, касаещи Аварския каганат. През 601 г. византийската армия в две сражения на река Тиса разбила войската на Аварския каганат (наполовина съставена от славяните, аварите заемали в нея едва една пета част (Теофилакт Симоката, стр.178). В аварската войска имало и много българи-кутригури (Менандър Византиец, стр.391). През 626 г. аварите предприели обсадата на Константинопол, в която участвали съюзните им българи, славяни и гепиди (Теофан Изповедник, стр.58 - 59; Никифор, стр.160 - 161). Тази акция била съгласувана от аварите с противника на Византия - Иран. За 525/526 г. Теофан Изповедник съобщава, че персийският шах Хосрой II Парвез (591 - 627 г.) пратил към Константинопол персийския военачалник Шахрвараз (Сарварос) да сключи съглашение с аварите и съюзните им племена за организиране на обсадата: "(Хосров) прати Сарварос с останалата му войска към Константинопол, за да сключи съюз на западните хуни, които наричат авари, с българите......за да се изправят срещу града и да го обсадят" (Теофан Изповедник, стр.58 - 59). Той пише, че в 626 г. аварите нарушили примирието с Византия, "...тръгнаха на поход, приближиха се до стените на Византий и веднага запалиха всички предградия. И ето, сякаш поделили помежду си Тракийския Боспор, персите завзеха азиатската (му) част, а пък аварите опустошиха земите на Тракия" (Никифор, стр.160).
Целта на Хосров била да отвлече вниманието на Византия от военните действия в Иран, започнали през 622 г. (Чичуров, 1980, стр.98, бел. 205). Изпадналият в трудна ситуация византийски император повикал тюрките за съюзници; в тяхната войска по това време ръководно положение заемали хазарите, благодарение на което хазарите за пръв път попаднали в полезрението на византийските историци (Теофан Изповедник, стр.59).
Щурмът на Константинопол бил добре премислен и организиран. Персите нападнали град Халкидон, разположен на малоазийския бряг на Боспора срещу Константинопол (днес Кадикей). Аварите приближили Константинопол откъм Тракия и го обградили откъм страната на Дългите стени, като използвали за разрушаването им, както сочи Теофан, "множество обсадни съоръжения" (Пак там). Никифор пояснява, че за щурма аварите използвали "дървени кули и костенурки" (Никифор, стр.160). Съюзните на аварите славяни трябвало да участвуват в щурма на града откъм залива Златен рог, като подходят до него с флотата си от неголеми лодки, издълбани от ствола на цяло дърво. Теофан Изповедник ги нарича "издълбани лодки", а Никифор - "лодки-еднодръвки" (Теофан, стр.59; Никифор, стр.160). Внезапната, както се планирало, поява на славянския флот в залива край Константинопол трябвало да внесе смут в редиците на обсадените. Предполага се, че славяните излезли с лодките си от устието на Дунав, достигнали Тракия по Черно море и скришом се събрали в устието на р. Барбис (днес р. Каджитанес), вливаща се в северния край на Златния рог (Чичуров, 1980, стр.104, бел.229; стр.173, бел.49). Появата на славянския флот трябвало да започне по условен сигнал от аварите.
Според сведенията на Теофан Изповедник аварите и съюзните им племена щурмували Константинопол десет дни: "Десет дена обсаждаха града те по суша и море, но благодарение на божията помощ и застъпничеството на непорочната дева, божията майка, претърпяха поражение. Като загубиха по земя и море много войска, с велик позор се върнаха в своите предели" (Теофан, стр.59). Никифор обаче пише, че на византийците станали известни плановете за настъпването на славянския флот и, като го подмамили с лъжлив сигнал, "корабите на ромеите излезли срещу тях, обкръжили ги и веднага ги унищожили. От прлятата кръв морето станало розово. Сред телата на загиналите били намерени и жени - славянки (Никифор, стр.161) - мисля, че това не са славянски, а склавенски племена, бел. моя, виждам основания за това. Именно загубата на славянския флот, съставящ значителна част от силите, щурмуващи Константинопол, принудила аварите да снемат обсадата на града.
Неуспехът на обсадата на Константинопол в 626 г. станал преломен момент за аварите - на практика те били изключени от външнополитическата дейност на Византия (Чичуров, 1980, стр.103, бел.227). Освен това към този момент Аварският каганат преживявал тежка вътрешна криза. Още през 623 г. в западната му част славяните въстанали срещу аварите и създали държава, в която се обединили чехите, моравците, словените и др., която просъществувала 35 години (Ердели, 1998, стр.91). В 630 г. след смъртта на хан Баян се прекратила и неговата династия. В каганата започнала борба за власт между аварите и кутригуро-българите. Последните вдигнали въстание вътре в страната, но то било потушено от аварите и кутригурите били изтласкани вън от пределите на каганата (Артамонов, 1962, стр.112).
През тридесетте години на VII век в Причерноморието се случили важни събития, които засегнали и Аварския каганат. Подкрепените от Византия български племена от Приазовието се обединили и създали през 635 г. своя държава, известна от източниците под името Велика България (Теофан Изповедник, стр.60; Никифор, стр.162). Според Никифор предшественик на това събитие било въстанието на българите начело с Кубрат срещу аварското владичество: "По това време Куврат, племенник на Орган, господар на оногундурите, въстанал срещу аварския хаган и, като подложил на оскърбления, изгонил от земите си намиращия се при него хагански народ" (Никифор, стр.161).
Като съдим по сведението от Никифор, властта на Аварския каганат през 30-те години на VII век се разпростряла на изток до българските поселища в Приазовието. Съвременната историографска наука обаче не дава еднозначен отговор на въпроса докъде се е простирала сферата на влияние на Аварския каганат по това време (виж Чичуров, 1980, стр.175 - 176, бел.65). Непълната яснота на съобщението от Никифор, непотвърдена от други автори, а също и забележимото отслабване на Аварския каганат през първата половина на VII век не ни дават възможност да говорим за значително разпространена власт на аварите на изток (Пак там). Още повече, политическият живот на прикубанските българи скоро се отразил непосредствено върху самия Аварски каганат.
Велика България просъществувала до смъртта на основателя си хан Кубрат, която се случила по време на управлението на византийския император Констант II (641 - 668 г. по Чичуров, 1980, стр.111, бел. 265). Българските племена и земи били разделени между петимата синове на Кубрат, четирима от които се переместили от заеманите от тях територии под натиска на Хазарския каганат. Четвъртият син, предполагаемо по име Кувер (Чичуров, 1980, стр.114, бел. 273, отвел поданиците си на запад и, като преминал Дунава, се обосновал в Панония, приемайки поданството на Аварския каганат (Теофан Изповедник, стр.61; Никифор, стр.162). Новият приток на българско население довел до определени изменения в етническия тип на европейските авари (Ердели, 1998, стр.92).
Късноаварският период в историята на европейските авари е ознаменуван с борбата срещу държавата на франките, под чиято власт попаднали много европейски народи. Укрепналият Аварски каганат представлявал особено опасен противник за франките. Най-силно противопоставяне франко-аварските отношения достигнали при управлението на Карл Велики (768 - 814 г.). Кралят на франките отначало се опитал да установи приятелски отношения с Аварския каганат. През 780 г. в град Вормс пристигнали аварски посланици, а после към аварите пратили посолство и франките. През 788 г. обаче аварите се съюзили с баварите и заедно с тях се изправили срещу франките, но били победени.
През 791 г. франките преминали в решително настъпление срещу Аварския каганат (Ердели, 1998, стр.99 - 100). Карл I с основните си сили започнал да се придвижва на изток покрай Дунав, а наследникът му принц Пипин навлязъл в аварските предели откъм Италия и завладял една аварска крепост. Покорените от франките сакси поддържали аварите, като вдигнали въстание в тила на франките. Аварите не съумели да използват изгодната за тях ситуация поради вътрешни смутове, които довели до гибелта на югура и кагана. През 796 г. наместникът на аварския каган - тудунът - пристигнал в столицата на франкското кралство град Аахен, където се заклел във вярност към Карл Велики. През същата година принц Пипин завладял резиденцията на аварските кагани, предполагаемо намираща се на р. Тиса. Политическата самостоятелност на Аварския каганат била ликвидирана, много от аварите попаднали в плен, други успели да избягат отвъд Тиса.
В края на VIII и началото на IX век аварите предприели няколко опита да се освободят от властта на франките, но били усмирени. За окончателното подчинение на аварите способствало приобщаването им към християнството; в 805-та година каганът на аварите приел новата вяра.
През IX век аварите заемали неголяма част от Заддунавието, предполагаемо между реките Вена и Раба. Към 823 г. са отнесени сведенията за последното посолство от аварите до франките, макар и Аварското кралство да е споменавано в официални документи (Веденският договор за разделянето на империята на Карл I между синовете му) и през 843 г. През XII век съдбата на аварите, самонаричали се "обри", е обрисувана в "Повести временньiх лет" като изчезнал от политическата сцена народ: «Погибоше аки обре, их же нет, ни племени, ни потомства».
Съпоставянето на етнонима "авари" със съвременните аварци от Дагестан е невярно, защото самите аварци се самонаричат "маарулал" и "хьиндалал", а съседните им народи са ги назовавали с различни имена, но не и аварци (Ердели, 1998, стр.711). Според изводите на изследователите "аварите/аварци" в Квказ се явяват изкуствено образувание, гравитиращо около антропонима Авар, името на царя на страната Сарир (Ердели, Агларов, 1998, стр.72). Езикът на дагестанските аварци принадлежи към кавказкото езиково семейство, а езикът на древните авари се отнася към така нареченото "алтайско" езиково семейство.
В археологично отношение аварската епоха в Панония е представена от 30 000 погребения и няколкостотин поселища от VII - VIII век. Изследванията показаха, че полу-номадите - авари от пролетта до есента живеели в разглобяеми юртообразни жилища, а зимували в селищата, където се връщали с добитъка си от летните пасища (Ердели, 1998, стр.95). През зимата аварите живеели в полуземлянки с дървени стени, отоплявани от каменни печки. Основата на аварското стопанство било полуномадското скотовъдство, имали големи стада от коне, но развъждали също така дребен и едър рогат добитък. Със земеделието се занимвало местното пред-аварско население в Панония и славяните, които развъждали също така и свине. Има малко запазени данни за земеделието, известни са находки от полуовъглени зърна просо и пшеница (VI - VII век), също така от ръж и овес (IX век), по Ердели, 1998, стр.95 - 96). Пшеницата жънели с железни сърпове, които поставяли в някои от погребенията като необходим за покойника инвентар. За развитието на грънчарството и ковачеството при аварите свидетелстват намерените грънчарски и железарски пещи, също така и висококачествената керамична посуда, настъпателно и защитно въоръжение, конското бойно снаряжение и железните оръдия на труда (тесли, сърпове и др.). Аварите имали и търговски обмен със съседните народи, главно с византийците, като купували от тях някои украшения, коприна, дрехи, източни подправки (Ердели, 1982, стр.251). Събирането на мита от търговските кервани, преминаващи през Панония на запад било едно от основните пера в бюджета на управниците на отделните области на Аварския каганат, също и на самия каган (Ердели, 1998, стр.96). Значителни постъпления в хазната на аварските кагани било ежегодното заплащане от Византия, предвидено в съюзническите отношения. През VI век това заплащане достигало 80 000 солида за година, през 600-тната година то станало на 100 000-ди солида, в началото на VII век нараснало на 120 000 солида. Пресметнато е, че до 626 г. на Аварския каганат са изплатени като данък 6 000 000 солида или 25 тона злато (Ердели, 1998, стр.97). Тази парична маса била използвана основно за закупуване на нетрадиционни стоки от Византия и изготвяне на украшения, част от златото отивало за осигуряване на покорността на вождовете на покорените племена (пак там).
Погребалният обред от аварската епоха в Панония бил различен. Умрелите били погребвани в обикновени ями, рядко в изсечени гробове. Погеребенията основно са индивидуални, ориентацията на телата не е устойчива (има източна и западна, Ердели, 1998, стр.98). Антрополигичният материал показва в едни погребения монголиден тип, в други некрополи има незначително монголоидно включване сред европеидите (северноевропейски, средиземноморски, източно-балтийски тип население) - Ердели, 1998, стр.92 - 93. Изследванията показват, че от VI-ти до IX -ти век в Карпатския басейн е обитавало смесено население, "обединено под името авари..." (Ердели, 1998, стр.93).
Воините и аристокрацията били погребвани с оръжието им и части от бойния кон. В инвентара влизат също керамични съдове, украшения, поясни набори и някои оръдия на труда. Погребенията от ранно- и средноаварския период демострират социално разслоение сред обществото. Всяко голямо патриархално семейство имало запазено място в гробището, но знатните хора полагали в обособена част от некропола отделно от останалите членове на семейството. В късноаварския период обществото обедняло, което се отразява и в инвентара на погребенията (Ердели, 1982, стр.252; Ердели, 1998, стр.93 - 96).
За духовния живот на аварите се знае малко. Те са били идолопоклонници. Религиозните обреди правели жреците на култовете, ръководени от главен жрец (Ердели, 1998, стр.97 - 98).
След покоряването им от франките аварите се разсеяли сред другите народи на Европа, като не оставили нито потомци, нито свой език. Веднъж обаче попаднали в страниците на историческите съчинения от VI - IX век, аварите завинаги вписват името си в списъка на народите от епохата на Великото преселение, стоящи в основите на формирането на съвременното етническо съобщество на Европа.
С клипа пращам много здраве на наследниците на "европейците-арийци", първооснователи на цивилизацията, дали първата (руническа, шшшшт!) писменост на света, чийто наследници сме ние и само ние! Нал тъй?
Хе :)......
Американски военен експерт: Целият свят ...
В Харков има транспортен колапс: Заради ...
...Седянката на 'дрВените голови', които си "намериха"занимание - шев и кройка
на едни..преклонни, и над 70 65годинки...
разсмиват ме..яко, добродуПковци, докато БабаМалелей, е агресивна..коби..ра.)
дано, не ме постига такъв резил..някой ден..)
01.04.2021 22:20
....тук ли сме..ние ))
Предполага се, древен тракийски архетип :).
Смяташ, че някой ме кани на танц? :):):)
Не, без "благодаря".
Славянин :) да видиш, ама един път!
01.04.2021 22:36
Предполага се, древен тракийски архетип :).
Смяташ, че някой ме кани на танц? :):):)
Не, без "благодаря".
02.04.2021 22:03
За езика на аварите си има доста на брой изследвания, наш Живко Войников го определя категорично към тунгуско-манчжурските езици?
Не виждам проблем народи с един език да воюват помежду си. Погледни името на аварския каган :).
"По времето на хан Крум Аварският хаганат е превзет от Първата българска държава. Във византийския сборник „Свидас“ се описва унищожението на Аварския каганат: „...Същите българи унищожили аварите. Попита Крум аварските пленници: „От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?“ И те отговорили: „От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после – от подкупничеството; после – от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това.“
05.04.2021 00:10
Интересен народ са били :).
Пусти родови кавги :), и нашата глава са изяли :).
Преписвам, щото е защитен от копиране файла.
"Първата, според мене единствена теза, която почива на научна основа, е тази, че прабългарският език е принадлежал към алтайското езиково семейство и по-точно към групата на тюркските езици, наричана най-често "българска подгрупа, която се дели на две части: прабългарска и чувашка. Информациите в историческите източници за прабългарите и намиращите се там реликви от техния език показват, че прабългарският е бил говорен в Стара (Велика) България, в Дунавска България, във Волжка България и в Хазария. Имаме сериозни доказателства, че езикът на господстващото племе в хунската държава е принадлежал към българската подгрупа. Това създава известна терминологична трудност, която тюрколозите разрешават, като употребяват термина "хунобългарски език". НЯМА СЪМНЕНИЕ, ЧЕ В АВАРСКАТА ПЛЕМЕННА ОРГАНИЗАЦИЯ Е ИМАЛО ПЛЕМЕНА, НАРИЧАНИ БЪЛГАРИ - историческите извори ни информират ясно. Езиковите остатъци от аварите обаче не ни дават право да твърдим, че техният език е бил прабългарски въпреки някои съмнения на проф. Бешевлиев. За езика на аварите съществуват три хипотези. По-старата е за монголски произход (P. Pelliot, K. H. Menges), следващата е за старотюркски (H. Vambery, Z. Gomboez, G. Nemeth, J. Harmatty, O. Prissak). Най-новата хипотеза принадлежи на Е. Хелимский, който неколкократно изрази мнение, че по-вероятно е езикът на аварите да е бил близък с тунгуско-манчжурските езици. Той смята, че аварско-тунгусо-манчжурският език в Европа постепенно е бил изтласкван от прабългарския.
ЗЛАТЕН ДА СИ, че заради теб намерих този пдф :). Много, много благодаря! Ще го постна целия :) след някое време!
Госпожата се казва Анна Пажимиес (Полша, Варшава).
Кърк, ти хубаво го връщаш на поправителен, ама то си го пише бре:),
"единият от аварите, другият от българите, събрали при себе си множества народ и се карали кой да вземе властта".....да ме прощаваш, цитирам по памет и съм леко изморен :). Кой те излъга, че не може?
Всъщност сега погледнах, уточнил си се. Нали се сещаш, че и днес няма държава, където всички народи да са с един и същ етноним? Макар вече да са на мода полисоними, щатоними, континенто- и всякакви още "ними".
Както немус, германикус, русус имат също! И вероятно римляните им са кръстници!? Впрочем и нашето име- също!
Римляните могат да бъдат кръстници, на когото си пожелаят Думата им тежи....
От което следва ,че са познавали аварите!
Чудя са на едно Как тези племена, като аварите например ,дошли от не знам къде си, обезличават траките? Или народите на север от гърците? За тях Херодот казва ,че ако се обединят ,никой в света не може да ги победи! И още нещо, важно казва ! Че често сменят имената си И......така -изчезват?
Лека нощ!
Имало е разселвания, описани са. Имало е претопяване от страна на Рим, знаеш.
Да, били са многобройни и носят една типично наша черта - всеки играе за себе си :).
Такъв народ не може да оцелее дълго.
Не разглеждай статично нещата. Припомни си как гетите станаха готи :) и после....къде са готите:)?
Имаме и тракийски компонент, разбира се, както всички околни народи, не сме изключение. Всъщност едно нещо ми пречи през цялото време и то е невъзможността да датирам появата на тракийските племена.
Свикнали сме да им приписваме цялата световна цивилизация :), а може би не е съвсем така. Има най-противоречиви сведения с какво са се прехранвали и как са изглеждали, това не навежда мисълта към някаква племенна общност, дори и към езикова. Тюркоезични има, но да няма и носители на индоевропейски език изглежда неприемливо, все отнякъде се е появила флективноезичност у гърци и римляни, имам си нещо наум за по-нататък. Сега гледам да оправим българите :).
Както се е случвало да пиша, тракийските фантастично богати гробници са същите курганни погребения, такова намериха на 5000 години в Турция. Горе-долу се наместват нещата, нека сме търпеливи.
В случая с етнонима на аварите думата аварус може да бъде изведена и по друг начин. Ако приемем, че а- е частица за отрицание, а бар си е тюркското "имащ, разполагащ, нещо като баровец :):):)", ще се получи близка по значението за скъперник дума.
Относно германикус. Х' е придихание, гръцко, нещо като "хасфалт", нали разбираш?
Следващата част от думата е точно тюркоезичната ир-ман-ьi-кьi, или "истинските мъжаги, истински мъж", като последните срички са афикси.
За русус - ар-ус. От Азия, мъж от Азия. Не се чуди, Азия е била доста широко понятие и е включвала Северна Европа примерно от Прибалтика до Урал, не както днес.
Чети Дроздов. Ще ти намалеят въпросите, наистина.
В немски език думата обер означава старши, високопоставен. В английския Обри е собствено име.
Ние пък имаме Добри :). Айде пак случайности :)?
ЕДВА ЛИ. Даже и дума като топрак е оцеляла, и то в Северозападна България.
Същински ОБИР, като се сетих:)....
Ако пък мислиш, че аз съм публикувал нещо във Фейсбук, то заявявам, че, първо, нямам Фейсбук и второ, че нищо не може да ме накара да си отворя регистрация в такова чудо.
Би ли се уточнил?
като съм готов да бъда проверен ако щеш не от Леа Коен, ами и от Джо Байдън:
НИКОГА И НИКЪДЕ НЕ СЪМ ОТВАРЯЛ ПРОФИЛ С НИКНЕЙМ WASP, НИТО ПОД КАКВОТО И ДА БИЛО ДРУГО ПОТРЕБИТЕЛСКО ИМЕ!
Нито в блогoва, нито във Фейса, нито в Ютуб, нито в КОЯТО И ДА БИЛО ДРУГА ОБЩЕСТВЕНА ПЛАТФОРМА.
Ако искаш - вярвай ми, ако не искаш - недей.
Това не е мой проблем. Ако смяташ, че АЗ ПЕТНЯ ДОБРОТО ТИ ИМЕ, си сгрешил адреса.
Не ми е присъщо да оплювам човек, с когото после да дискутирам различни въпроси. Ако имам да кажа нещо на някого и то не е за пред хората, по правило ще му го съобщя на лични, освен в случаи, които съм намирал за изключителни и обидни за себе си.
Предпочетох да ги забравя. Нали така?
Намери си кой стои зад профила wasp и си оправете нещата. Нямам нищо общо с това.
P. S. Видях въпросната публикация при този блогър.
Крикоре, аз не пиша по такъв начин. Можеш да сравниш мои текстове и неговия, не знам защо си решил, че wasp е мой клонинг.
Не е.
Не държа много и непременно на това, но можеш да напишеш едно "извинявай".
Ще прегледам блога си, но ОНАЗИ ми публикация съм я пратил в архива. За друга подобна нещо нямам спомен?
Така че, можеш и да помогнеш малко. Виж там хората ти :), укажете ми кое точно не ти изнася и си готов?
Каквото имаше, вече го няма.
Мога ли с нещо друго да ти бъда полезен?