Хуните са нещо сериозно, с тях явно шега не е бивала :). На разположение е поредната статия за тях, в нея изненадващо има сведения, които не бях срещал досега. Всъщност най-добре ще е да ги откриете сами :). Приятно четене!
P. S. Ще има още :).

                                    Хуните в Северен Кавказ, Людмила Гмиря

      Появата на ново население от хуни (уни) в Северен Кавказ е отбелязана от античните автори от средата на II век от новата ера. С тях се свързват прикаспийските степи в западното крайбрежие. Като южни съседи на племето "уни" Дионисий Перигет (II век) посочва известните в Европа народи - каспиите и албаните. Северната граница на държавата Кавказка Албания (Агван в арменските източници) минавала през Дербентския проход, който албаните владеели от 68 г. Към II век хуните обитавали земите северно от владенията на албаните, като усвоили степните пространства от Прикаспието (Гмиря, 1995, стр.46 - 47). Предишното кавказко и ираноезично (сармати) население било изтласкано от тези територии или асимилирано. Хунският съюз не бил етнически еднороден. Специалистите отнасят хунския език към западно-хунския клон на тюркския език (Баскаков, 1960, стр.106 - 107), което впрочем е доста условно, тъй като езиковият строй на западните хуни е неизвестен.

     Утвърдили се в придобитата територия на Западен Прикаспий, хуните през III-ти и първата половина на IV век активно се намесват във военно-политическите събития, случващи се в Задкавказието. Арменските историци от V век фиксират политическата активност на прикаспийските хуни от 30-те години на III век. Известно е участието им в съвместния поход на арменците и кавказките народи против персите през 227 г. По време на управлението ан арменския цар Трдат III (287 - 332 г.) според данните на арменския историк от V век Мойсей Хоренски съществувала "земя на хуните" като стабилна територия на обитание на хунските племена. Прикаспийските хуни, както сочи арменският историк от V век Тавстос Бузанд, заедно с аланите участвували в битката на арменците начело с цар Аршак II (350 - 368 г.) против войските на персийския цар Шапур (309 - 379 г.). Изследователите признават реалното проникване на хунските племена в Източното Предкавказие от II век, като го смятат за предшестващо масовата миграция на хуните (Л. Гумильов, С. Г. Клящорни, А. П. Новоселцев, С. Б. Ашурбейли и др.).

     През 70-те години на IV век започнала масовата миграция на хунските племена в региона и разселването им по крайбрежието на Каспийско море, включително и в района на Каспийския (Дербентски) проход (Н. В. Пигульовская, М. И. Артамонов, А. В. Гадло, В. А. Кузнецов, С. А. Плетньова и др.). Към 90-те години на IV век изследователите отнасят възникването на племенен съюз, включващ хунските и аланските (маскутски) групи от население, чиято територия на обитаване се простирала от река Терек до Дербентския проход (А. В. Гавло). През 395 г. хуните от Прикаспието предприели военна акция в страните от Задкавказието и Предна Азия, като стигнали до Сирия. Известният латински църковен историк Евсевий Йероним, съвременник на похода на хуните, пише за него в писмата си от 396-та и 399-та години като за страшно бедствие: "...от крайните предели на Меотида..., където Александровите запори (районът на Дербентския проход - Л. Г.) сдържат дивите племена чрез скалите на Кавказ, изригнаха рояците на хуните..." (Евсевий Йероним, стр.1030).

    Територията на разселване на хунските племена в Прикаспието от средата на V век започва да бъде наричана от арменските историци-съвременници "страна на хуните" (Егише, стр.31, 53, 79 и др.). Хуните, заемащи през V век територията на север от Дербента, по това време били основната военна и политическа сила в Източното Предкавказие. Едно от многобройните имена на Дербентския отбранителен комплекс, чийто недовършени фортификации са отнесени към първата половина на V век (Кудрявцев, 1982, стр. 77), арменският историк Лазар Парбски (V век) привежда във формата "пахак хонов" - отбрана от хоните.

     Хунските племена, заели земите по северните граници на подвластната на Иран територия на Задкавказието, станали постоянна грижа както за самия Иран, така и за съперника му в Кавказ - Византия, също така и за народите от Кавказка Албания, Армения и Грузия, в чиито земи извършвали почти ежегодно грабителски походи. В зависимост от политическата обстановка вътре в тези страни хуните предприемали ответни походи към тях. По-голямата част от управителите на Иран, Византия, също така на Албания и Армения предпочитали да установяват съюзнически отношения с хуните от Прикаспието, като използвали тяхното съдействие във външнополитическите си акции. През 450-та г., когато в Персийска Армения се разразява антииранското народно въстание начело с княз Вардан, арменците и албанците повикали прикаспийските хуни като свои съюзници. Хуните оценявали реално военно-политическата обстановка в Задкавказието, като действали съобразно с нея. Преди да потвърдят участието си като съюзници на въстаналите, "...хуните дойдоха на самото място на полесражението и се увериха със собствените си очи в подвизите, извършени от християнската армия на Вартан..." (Егише, стр.79-80). През цялото време, когато Армения била обхваната от партизанската война с персите, хуните били верни на мирния договор с нея, "непрестанно тревожеха царя на Персия" и не се поддавали на уговорките да изменят на въстаниците. За да възпрепятстват оказването на хунска помощ на въстаниците, персите завладяли Дербентския проход, като извикали на помощ много планински племена. В Аварайското сражение от 451 г. между въстаналите арменци и персийските войни хуните не взели участие, макар арменците да "....пращаха един след друг вестоносци при хуните, безпокояха ги, възпламеняваха войските им, напомняха им за съюза, в който те се заклеха с арменците" (Егише, стр.116). В променената обстановка (Албания, Иверия и редица други области се отдръпнали от въстаналите арменци) хуните предпочели неутралите, но една част от тях поддържала персите. Албанците, възползвали се от борбата за власт, разгоряла се в Персия след смъртта на Иездихерод II (438 - 457 г.) между синовете му, се видгнали на война с персите (460 - 462 г.). Хуните, подкупени от персийския цар Пероз (459 - 484 г.), изменили на съюза с задкавказките народи и през 462 г. се сражавали с въстаниците (Егише, стр.170; Мовзес Каганкатваци, I, стр.11).

     През IV - V век в степите на Източното Предкавказие се сключил съюзът между хунските и маскутските племена, което е отразено чрез обозначаването от арменските писатели от V век на населението на региона с двойни етноними: хуните-хайландурки (Егише) и масаха-хуни (Ахафангел). Маскутите (масаха), чиито владения през първите векове от новата ера се намирали в района на Дербентския проход, влезли във военно, политическо и етнокултурно взаимодействие с хуните. Арменската литературна традиция свързва трагичната гибел на епископ Григорис, който предприел прз 30-те години на IV век опит да християнизира номадските племена от Прикаспието, с името на царя на маскутите Санесан, който е обозначен като "повелител на многобройната войска на хуните" (Тавстос Бузанд, стр.14). Мястото на гибелта на епископа е обозначено в източниците като "полето Ватнеан" на брега на "Великото северно море", съотнесено с района на юг от Дербента. Към същото време източниците отнасят похода на маскутите начело със Санесан против арменския цар Хосров II (330 - 338 г.). В маскутската войска имало също хуни, алани и други номадски племена. Тавстос Бузанд описва традиционния начин на преброяване числеността на войските, водени от маскутския цар: "Нямаше брой множеството от конните му полкове и чет на пешата войска, въоръжена с копия, така че и те самите не можеха да изброят войската си. Когато пристигаха на някое по-значимо място, правеха преглед на полковете, знамената и отрядите на видни места, заповядваха всеки човек да вземе по камък и да го хвърли в общ куп, за да може по броя на камъните да се определи броя на хората, както и този знак да остане за бъдещето и да напомня за страшните времена от миналото. Навсякъде, където минаваха, те оставяха такива знаци по пътя си и на кръстопътищата" (Тавстос Бузанд, стр.15). Във войската на маскутския цар покрай съюзническите отряди на номадите историците отбелязват наличието на "коренен полк" (Тавстос Бузанд), състоящ се, видимо, от маскути и хуни. Тази военна акция завършила неуспешно за Санесан. Като завладяли голяма част от Армения, масаха-хуните останали там в течение на година. Събралите сили арменци напднали лагера им "в утринен час по време на богослужение". Всички, намиращи се в лагера (Айраратския хавар), пазещи плячката и пленниците, загинали. В сражението край град Вахаршапет била разгромена основната войска на маскутите, хуните и аланите, загинал и Санесан - "главата на великия цар Санесан донесоха на арменския цар" (Тавстос Бузанд, стр.16).

Арменският историк от началото на V век Ахафангел посочва местоположението на страната на "масаха-хуните" в пределите на североизточната част на Кавказка Албания, също така определя и статуса й в политическата структура на държавата на албаните (Гадло, 1979, стр.32 - 33). Отъждествяването на маскутите и хуните от древните автори предполагаемо "свидетелства за определена интеграция на ираноезичните потомци на масагетите и тюркоезичните хуни" (Гадло, 1979, стр.36).

    През 502 г. били възобновени военните действия между Иран и Византия, които прераснали в дълга война, продължила до първата четвърт на VII век. Страната на хуните в Прикаспието била въвлечена във военните действия, като съдействала ту на едната, ту на другата страна. В началото на VI век хуните са съюзници на Византия. Изтъкнатият византийски историк Прокопий Кесарийски в едно от съчиненията си споменава хуна Амвазук, който владеел крепостта и Каспийските врати по времето на византийския император Анастасий (491 - 518 г.) и персийския цар Кавад (488 - 496; 499 - 531 г.). Каспийските врати биват обозначени от историка като "ключалка, построена до Каспийските врати от Александър Велики", тоест Дербентският проход: "Александър, синът на Филип.......построи на това място врати и укрепление, което по различно време са заемали мнозина, между другото сред тях е Уннът Амвазук, приятел на римляните и на царя Анастасий" (Прокопий Кесарийски, I, стр.112 - 113). Анастасий отказал да откупи от хуните прохода и скоро след това той бил завладян от Кавад.

     Във военните действия от 502-ра - 506 г. прикаспийските хуни воювали като наемници и на двете държави. Хунското съдействие било високо ценено като от персите, така и от византийците. Известен е епизодът, описан от сирийски автор от VI век, когато по време на щурма на град Харран от персите (502 г.) обсадените заловили хунския вожд. Персийският цар Кавад снел обсадата и предоставил на обсадените "стадо от 150 овена и други неща", за да бъде пуснат знатният хунски военачалник (Иешу Стилит, стр.155). Византия, която осъзнала какво важно значение придобиват хунските племена по североизточната граница на Персия, се стремяла всячески да ги привлече на своя страна. За целта били използвани подкупи, заплахи, платено военно сътрудничество. Персия на свой ред също разбирала каква опасност представлява за нея воденето на военни действия едновременно на два фланга - срещу хуните и против Византия, затова също използвала всички средства, за да направи хуните свои съюзници. Най-често се предприемало наемането на хунските отряди, но са известни убийства на неугодни хунски вождове, както и предателства срещу съюзниците.

    През 504 г. хуните в Прикаспието са съюзници на Византия, като организират нахлуване в земите, подвластни на Персия. Персите били принудени да прехвърлят войските си в северните области и да водят "дълговременна война с уните" (Прокопий Кесарийски, I, стр.101). Войната с "уните" била толкова обременителна за Иран, че персите и римляните се споразумели през 507 г. за седемгодишен мир. Персите изтикали хуните от Дербент и сключили с тях съюз, като се задължили да изплащат определен данък. Хуните се опитали да изискат от персите по-добри условия на съюзничество, като предприели в земите им поход в 513 г. Персите, които били съгласни данъкът да бъде увеличен, започнали преговори с хуните. В лагера на персите останали "400 мъже от хунските началници", останалата войска била освободена. Както посочва сирийският анонимен автор от VI век Псевдо-Захарий, персите "се подготвили за война както с хуните, които се разпръснали, така и срещу тия четиристотин, които останали, и срещу тези, които останали с тях" (Псевдо-Захарий, стр.150). Хуните успели да устоят в сражението и за отмъщение направили набег в персийските владения.

    Данни за външния облик на хуните в Прикаспието в източниците на практика няма. В съчинението на арменския историк Мовзес Каганкатваци (писал вероятно през VII век) е описан дуелът на предводителя на хунските войски и персийски войник, състоял се в навечерието на сражението. Събитията са отнесени в източника към времето на управление на Шапур II (309 - 379 г.). Ако съдим по описанието, хунският вожд направил силно впечатление: "По същото време излезе хун от хуните на име Хонагур....Беше висок, исполин на ръст и облечен в ризница, на огромната си глава носеше кован шлем. Медна пластина защитаваше челото му, високо три педи. Дървената част на копието му беше от здраво кедрово дърво. По меча му светеха пламъци и само с единия си вид всяваше ужас" (Мовзес Каганкатваци, II, стр.66). (Интересно е, че разказът се води от гледната точка на очевидец въпреки несъответствието във времето, б. м.). Хуните от IV век, като изхождаме от данните на различни източници, са били монголоиди - характерните черти на този антропологичен тип са отразени в оскъдните описания на европейските хуни (Амиан Марцелин, Клавдий Клавдиан, Йордан, Приск Панийски). Някои от източниците отразяват и хунския обичай за деформиране на черепа (придаването му на издължена форма вследствие носенето на притискаща превръзка). Живелият примерно между 430-та и 480-та г. епископ на Клермон Аполинарий Сидоний в едно от стихотворенията си описва хунския облик така: "Над кръглото тяло се повдига тясна глава; под челото в две цепнатини има зрение, но няма очи; проникващата във вместилището на мозъка светлина едва достига хлътналите очни ябълки, но затворени.....за да не изпъкват двете носни тръбички, обвързаната в кръг кърпа силно притиска нежните ноздри, за да могат да се поберат под шлема.....разтеглената площ на скулите става по-широка, ако по средата й няма нос. Останалите части на тялото при мъжете се отличава с красота: широки гърди, могъщи плещи, повдигнат от червата корем. Ръстът на пешака е среден..." (Аполинарий Сидоний, стр.1090). Непривичният за европейците хунски антропологичен тип е пораждал като цяло уеднаквени описания на облика на хуните, които обаче не отразяват цялото многообразие в етническия състав на племената, въвлечени във Великото преселение на народите.

   Сведенията в писмените източници за икономическото развитие на Хунския съюз в Прикаспието са твърде непълни. В началния период на пребиваването си в Прикаспието хуните (края на четвърти и началото на пети век) са познато на древните автори като народ, непознаващ земеделието, основните им занятия били номадското скотовъдство и ловът. Немалка част от доходите на хуните била плячката от ежегодните им набези в страните от Задкавказието. Практически всички възрастни мъже били войници. Арменският историк от V век Тавстос Бузанд, който описва събитията от 30-те години на IV век, свързани с неуспешния опит за християнизиране на племената маскути и хуни (не знам защо се смята, че маскутите са ираноезичен народ, след като носят типичен тюркоезичен етноним, бел. моя), като подчертава варварския начин на живот на тези народи, отбелязва, че те нямат други занимания освен грабеж и присвояване на чуждо имущество. В отговор на проповедите на християнските добродетели от католикоса на Кавказка Албания Григорис вождовете на хуните и маскутите отговаряли: "Как да се прехранваме с толкова голяма войска? От какво да живеем, ако по изконния наш обичай не яхнем конете си?" (Тавстос Бузанд, стр.14). Походите обикновено били кратки, но хуните понякога оставали на завладените територии в течение на година (Тавстос Бузанд, стр.15).

   Проникването на ново население в района на Прикаспийски Дагестан се отбелязва с появата в региона на курганни погребения от IV - V век, които като правило били правени на възвишения - плата, неголеми хълмове, речни тераси. Сред некрополите има и доста обширни и съставени от неголеми компактни групи. На територията на Прикаспийски Дагестан са известни 11 некропола, от които са изследвани 112 погребения, 90 от тях са в Паласа-сиртския курганен некропол (Гмиря, 1993, стр.44 - 133, рис. 2 - 7). Невисоките грунтови насипи (0,4 - 1,2 м) са разположени в компактни групи. Погребенията са извършени в катакомби (64%), изкопи и ями; погребаните са положени върху растителни подложки в изтеглена поза с глава, сочеща на юг.

   Некрополите на местното население от това време (Урцеки I и II, Големият Буйнакски курган) са представени от грунтови погребения в каменни кутии и гробници с неустойчива ориентация на покойниците (Гмиря, 1993, стр.309 - 335).  

са били бълхливи като монголците? Може би затова и тюрките са намалели толкова много на брой.

хлебарките им са ядяли по един кон на десет дена всяка.

такава нереална и смешна.

Ще има да се смееш на корем. С документиране, с писмени източници, със всичко, дето си трябва. Такива траки ще ви наскачат, че ще виждаш призраци по пладне.
Потърпи ден-два.

хуните са минали и заминали... :)

ще видим по-нататък какво излиза. Което намирам засега, показва претопяване, не заминаване.... Статиите продължават. Да не забравяме савирите/сабири, станали част от Хазария :). Като българите ;).

Ти търсиш траки в степите? Там има само българи и тюрки разбойници. Божил също ще пише в раздел Забавление.

океан са стигнали, майтап няма :):):):):). Чети при автохтонците, да видиш какво става.

....с умната Жена, много мъже, биха се разбрали..
с глупавата, само..най- умният ))
поздрави...

Сама си пище коментари под постовете и си отговаря, а другите блогъри трие. На тема история е кръгла нула.

при нея не се налага да обяснявам едно нещо по двадесет пъти......
Нищо де, свикнах.

Сигурен ли си п, че приличаш на арменец?

:):):):):)! Виж какво ти писах преди малко в коментар.

Да, при Атила България е била най - голямата империя в света, която е определила границите на държавите.