Прочетен: 1132 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.03.2021 12:38
Хуните във Волго-Уралския регион, Фларид Сунгатов
Територията на Волго-Уралското междуречие заема особено място в средновековната история на Евразия. Тя се е явявала "свързващо звено между два континента. Откритите степни пространства са я свързвали със Северното Причерноморие и Кавказкото културно огнище, най-древната земеделска ойкумене на Средна Азия и безкрайните, достигащи до Централна Азия простори на Южен Сибир. Тя се е намирала сякаш в центъра на великия и древен път на многостранни културни връзки, активни контакти и влияния, и накрая, на грандиозните преселения на човешки групи" (Мерперт, 1974, стр.16). Толкова пространните исторически връзки и активните етнокултурни контакти от прастари времена са били създадени още в епохата на ранното желязо с формирането на меридионалния цикъл на номадстването, когато през засушливите летни сезони и особено поради изсъхването на евразийската степ на юг номадите премествали стадата си в богатите на трева средноволжка и приуралска степи.
Изследователите смятат, че меридионалните сезонни преходи на големи разстояния, започнали през тази епоха, са изиграли главната роля в установяването на стопанско-търговските, етническите и културни връзки на Средното Поволжие и Южен Урал с регионите на Приаралието, Прикаспието и Северен Кавказ. Даденото обстоятелство позволява да разглеждаме тези територии в рамките на единен етнокултурен свят - Волго-Уралска-Северо-Кавказка-Прикаспийско-Приуралска провинция (Кузеев, 1992, стр.38). В средата на първото хилядолетие преди новата ера, като започнем са нахлуването на хунските племена в Източна Европа, в региона на Волго-Уралието нееднократно проникват различни по произход (на първо място тюркски) племенни групи. По същество това е било продължение и по-нататъшно развитие на по-рано сформиралите се миграционни традиции, но с тази разлика, че основната причина за пренасочването на номадите на север била предизвикана не от природно-климатични катаклизми, а от военно-политическите събития, разгърнали се в Източното Приаралие дълго преди епохата на "Великото преселение на народите и свързаните с тях миграционни импулси на хуно-дахо-масагетското население на Кангюй през III - IV в. пр. н. е. в посока запад и северозапад (Нижното и Средното Поволжие, Приуралието - Левина, 1996, стр.375).
Съвременната историческа наука не разполага с писмени данни, които достоверно и напълно да хвърлят светлина върхуетнокултурните промени от II - IV век в степите на Южното Приуралие, Задуралието и Западен Казахстан. Имаме всички основания да локализираме на дадената територия границите на ново етнокултурно обединение, начело на което застанали новите номадски племена, влизали някога в състава на държавата на легендарния шанюй на хунну Чжичжи. В състава на това обединение се оказали дахо-масагетските племена, аланските племена от Азиатска Сарматия, фино-угрите от Урал и Поволжието и Сибир. Техните потомци станали известни в Източна Европа под името хуни.
Промените в указаната територия са зафиксирани в археологичните паметници, получили името "хуно-сарматски". По основните признаци на погребалния обряд и намерения вещеви материал те са близки до джетъасарските древности. В Урало-Ишимското междуречие са представени 128 погребални комплекса: Байрамгулово, Малково, Дружено, Большекараганка, Темясово и др. > (Боталов, 1993; Боталов и Полушкин, 1996; Пшеничнюк, 1983). В Южното Приуралие те се маркират с пещерното погребение край село Къзъл Адър, погребението №5 от Загребаловския курган, отделни курганни комплекси в планината Мъртви Соли, курганните гробове от типа Дербенево, Салихово, Ахмедово и др. (Засецкая, 1994; Пшеничнюк, 1983; Васюткин, 1977 и 1986 г.). Многобройни са и паметниците от късносарматския период в Нижното и Средното Поволжие.
По този начин данните от археологията позволяват да бъдат локализирани хунското заселване от II - IV век на обширна територия от Урал до басейна на Иртиш, а на юг - плътно до средното течение на Сърдаря. Западната им граница, установена от много изследователи по река Урал (Яик), е напълно възможно да е достигала Волга. Във всеки случай, за районите от Нижното и Средното Поволжие имаме косвени археологични свидетелства относно проникването на хуните в сарматската среда още през първите векове от новата ера: погребението с номер 51 от Сусловския некропол (Минаева, 1927, стр.116; Засецкая, 1994, стр. 138).
През IV - V век във Волго-Уралската лесостеп отчетливо се проявяват контурите на отделни райони, където археологията съвсем точно фиксира присъствието на придошлите от юг племенни групи от хунската орда (рис.1) и активното им взаимодействие с местните племена от фино-пермския етнокултурен ареал.
В "южноруските" степи паметниците от тясно-хунския кръг са крайно малочислени. Според данните на Засецкая И. П. пребиваването на хуните в Източна Европа се потвърждава от всичко 54 погребални комплекса и отделни случайни находки (Засецкая, 1994, стр.6). В Средното Поволжие те са още по-малко, като най-известни от тях са Фьодоровското и Владимировското погребения, намирането на отделни вещи, изработени в хунски стил в селата Муслюмово, Осока и Татарское Сунчелеево (Werner, 1956; Халиков, 1978; Богачов, 1998). Изброените паметници за много учени са свидетелство за преживяването на тюркоезично население в Средното Поволжие още преди българския период (Фахретдинов, 1996, стр.29; Халиков, 1971, стр.12). Тази гледна точка не се приема от всички изследователи.
Особено място във Волго-Уралския регион заемат материалите от Тураевските (низините на река Иж), Старо-Мущинските (низините на река Белая) кургани и гробове от харински тип (Горното Прикамие), появили се по едно и също време през IV - V век. Населението, оставило тези паметници, е донесло не само непознатия за този край подкурганен обряд на погребване, но и нови типове предмети на материалната култура от южен (хунски) стил.
Преселническият характер на "тураевското", "старомущинското" и "харинското" население се признава практически от всички изследователи. Едни от учените обаче припознават в него угрите от Южното Задуралие, други виждат ираноезичните сармати, трети - самодийците, а също и смесени угро-иранци или тюрко-угри и дори праславяните.
Възможно е появата на това население в региона да е свързано с движението на хуните на запад (Хенинг, 1976, стр.108). Към това сочи основният инвентарен комплекс в погребенията.
Във всеки случай по състава на намерените вещи той малко се отличава от древността на хунската епоха и има преки аналози в синхронните му паметници от евразийските степи от V - VII век, най-вече сред материалите от джетъасарската култура от Източното Приаралие. Към числото на находките следва да отнесем предметите от поясната украса, въоръжението и конската сбруя. Относно предметите, които е възможно да имат западен произход (шлемовете), не можем да изключим възможността те да са хунски или на съюзниците им военни трофеи, взети след завоюването на Северното Причерноморие в края на IV век.
Логично е да предположим, че географията на хунските военни походи не се е ограничила само в западна посока. Напълно възможно е военни походи да са били организирани и в северна посока, в частност към лесостепните и горски райони на Прикамието и Приуралието. Придошлият етнос изиграл немаловажна роля в последващата трансформация на археологичните култури на местното фино-пермско население, като им е придал определено своеобразие. Видимо, не без етнокултурното влияние и дори непосредственото участие на пришълците в Прикамието се е развивала мазунинската (ранната бахмутинска) култура, оформила се на пияноборско-караабъзката си основа от III век. В тази връзка вниманието ни се привлича от диференцирането на Тураевския и Старо-Мущинския некрополи по полова принадлежност - в гробовете под курганите са погребани мъжете-воини от пришълците, в грунтовите гробове лежат жени-воини, представителки на местното
население.
Като следствие от културните иновации в Прикамско-Приуралския регион в епохата на Великото преселение на народите се случил разпад на мазунинската общност. Той се изразява в съществуването на два нейни варианта през IV - V век - удмуртски и башкирски, всеки от тях има различна историческа съдба в бъдещето.
Клипа по-долу посвещавам на потребителя LOOP1, като учтиво го моля да не плаче силно и дълго :). Такива люде - като него или нея - правят света шарен :):):)......., а целта ми е да се научи да слага подходящ грим и рокли :). Ако можеше и да пее.....дано поне да знае да свири.
ДАНС ДА ОБЪРНЕ ВНИМАНИЕ! – АСЕН ВАСИЛЕВ...
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Престани да висиш по - цял ден в блога и фейса.
Престани да мастурбираш ежедневно в тази реалност.
Осмисли безмисленият си живот.
Ти си в матричката.
Така хубаво ще ти проветря болният от шизофрения мозък,та чак свят ще ти се завърти от свеж въздух.
И така, дълбоко неуважаеми потребителю Глууп,
нека поясня. Ако въпросното лице Антон Георгиев Кръстев Ви е причинило телесна болка, докато Ви обладава, защо го издирвате под дърво и камък, в цял куп блогове, че накрая и при мен?
Фейсбук нямам.
Животът ми е изпълнен със смисъл в посоки, надхвърлящи предела на нищожното Ви въображение.
Можете да ми проветрите едни други работи с познат от дейността на вятъра способ. Ще Ви дам и да ме пипате.
Идете на лекар.
Опитайте да пишете правилно, нова граматика на този етап не се налага да измисляте.
28.03.2021 11:24
Животът ми е изпълнен със смисъл в посоки, надхвърлящи предела на нищожното Ви въображение.
Можете да ми проветрите едни други работи с познат от дейността на вятъра способ. Ще Ви дам и да ме пипате.
Идете на лекар.
28.03.2021 12:54
В периода 450-550 г. някои подчинени на жуаните племена въстават и за кратко създават свои държави. Такова е гьоктюрското племе на рода Ашина, което заедно със съюзните китайски войски в 555 г. нанася последен удар върху държавата на жуаните. От този момент насетне новосформиралите се тюрки излизат на политическата карта на света.
Произходът на народа Xiongnu (hsiong-nu, хсионг-ну, сюн-ну, хун-ну, азиатски хуни) е неясно. Самото название hsiong-nu е китайско и означава „северни варвари”. С него древните китайци са обозначавали някои твърде изостанали („диви” по китайската терминология) северни народи, хранещи се главно с риболов и лов. Най-популярна е теорията, че Xiongnu са прародители на тюрките, но има и много други теории, при това добре обосновани.
Добре установено е, че през II-ри в. пр.н.е. хун-ну разгромяват държавата на арсите и източните иранци (кушаните) около Памир и прогонват част от тях на юг. През I в. от н.е. обаче хун-ну търпят тежки поражения от китайците и от източните си съседи - сродните на тях сянбийски племена сянби, живеещи в долината на река Амур, дн. руски Далечен Изток. Притиснати от изток, част от хуните тръгват в западна посока и в продължение на два - три века се приближават към река Волга. През IV-V в. водени от Баламбер и Руа, хуните нахлуват в Северното Причерноморие и се установяват в дн. Унгария. От това място хуните подчиняват множество местни племена и създават обширно племенно обединение от Алпите до Кавказ. Ядрото на това обединение, Атиловите хуни са описани от Приск Канийски като първични монголоиди.
До преди около 50 г. в българската историческа наука присъстваше, а все още и в част от европейската и руска наука присъства хипотезата, че племената на прабългарите са част от монголоидния народа хун-ну (хуни) и че двата народа са дошли заедно в Европа. Такива историци наричаха прабългарите хуно-българи. Даже някои учени, предимно български приемаха, че "хуно-българите" са били ядрото на Атиловите хуни, а известния Авитохол - прародителят на Аспаруховите българи от Именника на българските владетели съвпада с най-известния водач на хуните - Атила. Антропологичните данни, основани на археологичните разкопки на огромен брой прабългарски погребения обаче не потвърдиха предполагаемата монголоидност на прабългарите и ги представиха като европеиди от сарматски произход. Поради тази причина българската историческа наука ревизира схващането си и прие, че прабългарите не са хуни, а друг полумонголоиден, полуевропеиден народ - тюрки, възникнал в дн. Североизточен Казахстан и увлечен на запад от минаващите хуни. Така възникна ново определение за прабългартие, тюрко-българи. Тази теория обаче има хронологически противоречия. Тя приема, че и двата народа - Атилови хуни и "тюркобългарите" са дошли в Европа, но по такъв начин, че не става ясно кой е вървял пръв - хуните пред тюрките или тюрките пред хуните или тюрки и хуни са вървели заедно.
Има и друго противоречие. Според най-съвременните научни възгледи, тюрките не са такъв древен народ като хуните и възникват в Централна Азия много късно - няколко века след като Атиловите хуни нахлуват в Европа. Следователно хуни и тюрко-прабългари не могат да дойдат едновременно в Европа. Тези модерни научни възгледи обаче все още не се вземат пред вид от мнозинството български историци, които продължават да смятат, че хуни и тюрки имат една и съща прародина (според едни учени дн. Северна Монголия, долината на река Орхон, според други - платото Ордос), като не само в началото, но до късни времена двата народа са взаимно неотличими. Смята се, че хуните управляват тюрките, но тюрките претопяват хуните езиково (Василев В. Ат. Древните българи. Факти, хипотези, измислици. С. 2009, с. 47-71; Критика на теорията за произхода на източните елементи в културата на прабългарите). Не е ясно и какъв е Атила, хун или тюркобългарин? В сериозната западна историческа литература името на Атила се среща във вариантите Attila, Attala, Ethel, Etzel, Eczel, Athalus, Thotila, Aquila, но никога и като Авитохол.
В науката присъства и хипотезата, че азиатските хуни нямат нищо общо с т.н. европейски хуни, които трябва да се приемат за скито-сармати. Тази хипотеза е много популярна сред голям кръг любители-историци и по-малко сред академичните среди. Така или иначе, в западната историческа наука произходът на хуните - ядрото на Атиловата държава се смята за не-добре изяснен, но общо взето техния централноазиатски произход се приема за най-вероятен.
28.03.2021 13:20
Тюрките са описани като потомци на тохари и монголи в едната статия.
Това обаче ни най-малко не изяснява обстоятелството с възникването и оформянето на тюркския днешен език. Според учените тохарите са говорели ирано-европейски език (което леко ме учудва, като проследих възстановките, но добре :), а откъде тогава е закваската на древнотюркския източен език........
Много по-склонен съм да мисля, че освен тохарите и монголите е имало и други, пратюркоезични племена, участвали в създаването и групирането на бъдещите тюрки.
Един ред от Динков не ми дава мира - родовата тамга на Атила присъства сред цаган-голските. Срещал съм я като нашата малка носовка, но нищо повече не намерих :(.
Невъзможно е да разграничим напълно азиатски и европейски хуни. В един от постингите ми пуснах рисунки с портрети на ефталитите. Мъжете са пример за европеидна раса, но жените.....ни най-малко.
Колкото АВТОРИ, толкова и МНЕНИЯ.
Освен това, ако приемем, че тюркският език във всичките му стари, нови, съвременни и архаични форми е възникнал на едно и също място.........как да обясним наличието на древнотюрски думи и конструкции при гърците и римляните, откъде и кога дойдоха толкова термини, ключови и решаващи за развитието на тия две цивилизации?
Има едно нещо, наречено "чаша на Дингезих". Надписът се чете през тюркски език. Самото име просто не се нуждае от коментар. Ирник - практически тюркоезично име..... Атила.....през никакъв друг език не се извежда.
На пръстена на Кубрат пише КИНГьiгьi според възстановките.
Съществувало е и племе "уни", чието име се допълва с гръцкото придихание h.
Всичко насочва към смесване на всички възможни "хуни", сюнну, уни и т. н.
Битът на хуните също е типично номадски.
Има още някоя и друга статия, тия дни ще видим как ще съм с времето.
Прекрасно е, че се интересуваш :). Благодаря за оказаната помощ с информация също!