Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.03.2021 23:05 - Хуните във Волго-Уралския регион, Фларид Сунгатов
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1132 Коментари: 8 Гласове:
7

Последна промяна: 28.03.2021 12:38

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
              Статията е кратичка, но все пак не бива да се пренебрегне. Разглежда продължението на хунското разселване в указаните територии и доказва присъствието в тях на групи от население, близко до т. нар. сюнну. Насочвам вниманието на читателите към обстоятелството, че хуните не са точно племената сюнну или хунну, макар групи от това население със сигурност са участвали в т. нар. хунско нашествие.

                       Хуните във Волго-Уралския регион, Фларид Сунгатов

 

 

   Територията на Волго-Уралското междуречие заема особено място в средновековната история на Евразия. Тя се е явявала "свързващо звено между два континента. Откритите степни пространства са я свързвали със Северното Причерноморие и Кавказкото културно огнище, най-древната земеделска ойкумене на Средна Азия и безкрайните, достигащи до Централна Азия простори на Южен Сибир. Тя се е намирала сякаш в центъра на великия и древен път на многостранни културни връзки, активни контакти и влияния, и накрая, на грандиозните преселения на човешки групи" (Мерперт, 1974, стр.16). Толкова пространните исторически връзки и активните етнокултурни контакти от прастари времена са били създадени още в епохата на ранното желязо с формирането на меридионалния цикъл на номадстването, когато през засушливите летни сезони и особено поради изсъхването на евразийската степ на юг номадите премествали стадата си в богатите на трева средноволжка и приуралска степи.

   Изследователите смятат, че меридионалните сезонни преходи на големи разстояния, започнали през тази епоха, са изиграли главната роля в установяването на стопанско-търговските, етническите и културни връзки на Средното Поволжие и Южен Урал с регионите на Приаралието, Прикаспието и Северен Кавказ. Даденото обстоятелство позволява да разглеждаме тези територии в рамките на единен етнокултурен свят - Волго-Уралска-Северо-Кавказка-Прикаспийско-Приуралска провинция (Кузеев, 1992, стр.38). В средата на първото хилядолетие преди новата ера, като започнем са нахлуването на хунските племена в Източна Европа, в региона на Волго-Уралието нееднократно проникват различни по произход (на първо място тюркски) племенни групи. По същество това е било продължение и по-нататъшно развитие на по-рано сформиралите се миграционни традиции, но с тази разлика, че основната причина за пренасочването на номадите на север била предизвикана не от природно-климатични катаклизми, а от военно-политическите събития, разгърнали се в Източното Приаралие дълго преди епохата на "Великото преселение на народите и свързаните с тях миграционни импулси на хуно-дахо-масагетското население на Кангюй през III - IV в. пр. н. е. в посока запад и северозапад (Нижното и Средното Поволжие, Приуралието - Левина, 1996, стр.375).

   Съвременната историческа наука не разполага с писмени данни, които достоверно и напълно да хвърлят светлина върхуетнокултурните промени от II - IV век в степите на Южното Приуралие, Задуралието и Западен Казахстан. Имаме всички основания да локализираме на дадената територия границите на ново етнокултурно обединение, начело на което застанали новите номадски племена, влизали някога в състава на държавата на легендарния шанюй на хунну Чжичжи. В състава на това обединение се оказали дахо-масагетските племена, аланските племена от Азиатска Сарматия, фино-угрите от Урал и Поволжието и Сибир. Техните потомци станали известни в Източна Европа под името хуни.

   Промените в указаната територия са зафиксирани в археологичните паметници, получили името "хуно-сарматски". По основните признаци на погребалния обряд и намерения вещеви материал те са близки до джетъасарските древности. В Урало-Ишимското междуречие са представени 128 погребални комплекса: Байрамгулово, Малково, Дружено, Большекараганка, Темясово и др. > (Боталов, 1993; Боталов и Полушкин, 1996; Пшеничнюк, 1983). В Южното Приуралие те се маркират с пещерното погребение край село Къзъл Адър, погребението №5 от Загребаловския курган, отделни курганни комплекси в планината Мъртви Соли, курганните гробове от типа Дербенево, Салихово, Ахмедово и др. (Засецкая, 1994; Пшеничнюк, 1983; Васюткин, 1977 и 1986 г.). Многобройни са и паметниците от късносарматския период в Нижното и Средното Поволжие.

   По този начин данните от археологията позволяват да бъдат локализирани хунското заселване от II - IV век на обширна територия от Урал до басейна на Иртиш, а на юг - плътно до средното течение на Сърдаря. Западната им граница, установена от много изследователи по река Урал (Яик), е напълно възможно да е достигала Волга. Във всеки случай, за районите от Нижното и Средното Поволжие имаме косвени археологични свидетелства относно проникването на хуните в сарматската среда още през първите векове от новата ера: погребението с номер 51 от Сусловския некропол (Минаева, 1927, стр.116; Засецкая, 1994, стр. 138).

   През IV - V век във Волго-Уралската лесостеп отчетливо се проявяват контурите на отделни райони, където археологията съвсем точно фиксира присъствието на придошлите от юг племенни групи от хунската орда (рис.1) и активното им взаимодействие с местните племена от фино-пермския етнокултурен ареал.

   В "южноруските" степи паметниците от тясно-хунския кръг са крайно малочислени. Според данните на Засецкая И. П. пребиваването на хуните в Източна Европа се потвърждава от всичко 54 погребални комплекса и отделни случайни находки (Засецкая, 1994, стр.6). В Средното Поволжие те са още по-малко, като най-известни от тях са Фьодоровското и Владимировското погребения, намирането на отделни вещи, изработени в хунски стил в селата Муслюмово, Осока и Татарское Сунчелеево (Werner, 1956; Халиков, 1978; Богачов, 1998). Изброените паметници за много учени са свидетелство за преживяването на тюркоезично население в Средното Поволжие още преди българския период (Фахретдинов, 1996, стр.29; Халиков, 1971, стр.12). Тази гледна точка не се приема от всички изследователи.

   Особено място във Волго-Уралския регион заемат материалите от Тураевските (низините на река Иж), Старо-Мущинските (низините на река Белая) кургани и гробове от харински тип (Горното Прикамие), появили се по едно и също време през IV - V век. Населението, оставило тези паметници, е донесло не само непознатия за този край подкурганен обряд на погребване, но и нови типове предмети на материалната култура от южен (хунски) стил.

   Преселническият характер на "тураевското", "старомущинското" и "харинското" население се признава практически от всички изследователи. Едни от учените обаче припознават в него угрите от Южното Задуралие, други виждат ираноезичните сармати, трети - самодийците, а също и смесени угро-иранци или тюрко-угри и дори праславяните.

   Възможно е появата на това население в региона да е свързано с движението на хуните на запад (Хенинг, 1976, стр.108). Към това сочи основният инвентарен комплекс в погребенията.

   Във всеки случай по състава на намерените вещи той малко се отличава от древността на хунската епоха и има преки аналози в синхронните му паметници от евразийските степи от V - VII век, най-вече сред материалите от джетъасарската култура от Източното Приаралие. Към числото на находките следва да отнесем предметите от поясната украса, въоръжението и конската сбруя. Относно предметите, които е възможно да имат западен произход (шлемовете), не можем да изключим възможността те да са хунски или на съюзниците им военни трофеи, взети след завоюването на Северното Причерноморие в края на IV век.

   Логично е да предположим, че географията на хунските военни походи не се е ограничила само в западна посока. Напълно възможно е военни походи да са били организирани и в северна посока, в частност към лесостепните и горски райони на Прикамието и Приуралието. Придошлият етнос изиграл немаловажна роля в последващата трансформация на археологичните култури на местното фино-пермско население, като им е придал определено своеобразие. Видимо, не без етнокултурното влияние и дори непосредственото участие на пришълците в Прикамието се е развивала мазунинската (ранната бахмутинска) култура, оформила се на пияноборско-караабъзката си основа от III век. В тази връзка вниманието ни се привлича от диференцирането на Тураевския и Старо-Мущинския некрополи по полова принадлежност - в гробовете под курганите са погребани мъжете-воини от пришълците, в грунтовите гробове лежат жени-воини, представителки на местното
население.

   Като следствие от културните иновации в Прикамско-Приуралския регион в епохата на Великото преселение на народите се случил разпад на мазунинската общност. Той се изразява в съществуването на два нейни варианта през IV - V век - удмуртски и башкирски, всеки от тях има различна историческа съдба в бъдещето.

   Клипа по-долу посвещавам на потребителя LOOP1, като учтиво го моля да не плаче силно и дълго :). Такива люде - като него или нея - правят света шарен :):):)......., а целта ми е да се научи да слага подходящ грим и рокли :). Ако можеше и да пее.....дано поне да знае да свири.

image






Гласувай:
9



1. loop1 - Другарю Антон Георгиев Кръстев ...
28.03.2021 10:42
Другарю Антон Георгиев Кръстев чупиш тъпомера с тези безмислени коментари.
Престани да висиш по - цял ден в блога и фейса.
Престани да мастурбираш ежедневно в тази реалност.
Осмисли безмисленият си живот.
Ти си в матричката.
Така хубаво ще ти проветря болният от шизофрения мозък,та чак свят ще ти се завърти от свеж въздух.
цитирай
2. dobrodan - Господине/госпожо,
28.03.2021 10:49
брилянтните Ви коментари са шедьовър на човешката глупост.
И така, дълбоко неуважаеми потребителю Глууп,
нека поясня. Ако въпросното лице Антон Георгиев Кръстев Ви е причинило телесна болка, докато Ви обладава, защо го издирвате под дърво и камък, в цял куп блогове, че накрая и при мен?
Фейсбук нямам.
Животът ми е изпълнен със смисъл в посоки, надхвърлящи предела на нищожното Ви въображение.
Можете да ми проветрите едни други работи с познат от дейността на вятъра способ. Ще Ви дам и да ме пипате.
Идете на лекар.
Опитайте да пишете правилно, нова граматика на този етап не се налага да измисляте.
цитирай
3. eva666 - кацнала марийка на трънка) ..това е лу женка, че и млада)..доброданее,подай и ГО @@@)))))
28.03.2021 11:24


Животът ми е изпълнен със смисъл в посоки, надхвърлящи предела на нищожното Ви въображение.
Можете да ми проветрите едни други работи с познат от дейността на вятъра способ. Ще Ви дам и да ме пипате.
Идете на лекар.
цитирай
4. mt46 - http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Hunski%20dumi%20v%20baalgarskiya%20ezik.htm
28.03.2021 12:54
От дълбока древност земите северно от Китай са населявани от родствени помежду си монголоидни, но некитайски племена. В този район възникват няколко големи племенни обединения, по-ранното на народа Xiongnu (209 г. пр.н.е. – 155 г.) и второто на прамонголците сян-би (Xianbei, Xiānbēi) (93-234 г.) с център днешна Източна Монголия. В по-ранни времена сян-бийците са описани в китайските източници като племената Donghu (от китайски «източни варвари»). В периода 330 – 555 г. на земите на дн. Южна Монголия и Северен Китай възниква трето голямо племенно обединение, известно с китаизираната форма на собственото им име – жужан (Jou-jan, Juan-Juan – „гърчещи се насекоми”) или руран (Rouran). Жужаните са наследници на същия народ Xianbei. Според китайски източници този народ се наричал още „татар” или „тартар”.

В периода 450-550 г. някои подчинени на жуаните племена въстават и за кратко създават свои държави. Такова е гьоктюрското племе на рода Ашина, което заедно със съюзните китайски войски в 555 г. нанася последен удар върху държавата на жуаните. От този момент насетне новосформиралите се тюрки излизат на политическата карта на света.

Произходът на народа Xiongnu (hsiong-nu, хсионг-ну, сюн-ну, хун-ну, азиатски хуни) е неясно. Самото название hsiong-nu е китайско и означава „северни варвари”. С него древните китайци са обозначавали някои твърде изостанали („диви” по китайската терминология) северни народи, хранещи се главно с риболов и лов. Най-популярна е теорията, че Xiongnu са прародители на тюрките, но има и много други теории, при това добре обосновани.

Добре установено е, че през II-ри в. пр.н.е. хун-ну разгромяват държавата на арсите и източните иранци (кушаните) около Памир и прогонват част от тях на юг. През I в. от н.е. обаче хун-ну търпят тежки поражения от китайците и от източните си съседи - сродните на тях сянбийски племена сянби, живеещи в долината на река Амур, дн. руски Далечен Изток. Притиснати от изток, част от хуните тръгват в западна посока и в продължение на два - три века се приближават към река Волга. През IV-V в. водени от Баламбер и Руа, хуните нахлуват в Северното Причерноморие и се установяват в дн. Унгария. От това място хуните подчиняват множество местни племена и създават обширно племенно обединение от Алпите до Кавказ. Ядрото на това обединение, Атиловите хуни са описани от Приск Канийски като първични монголоиди.

До преди около 50 г. в българската историческа наука присъстваше, а все още и в част от европейската и руска наука присъства хипотезата, че племената на прабългарите са част от монголоидния народа хун-ну (хуни) и че двата народа са дошли заедно в Европа. Такива историци наричаха прабългарите хуно-българи. Даже някои учени, предимно български приемаха, че "хуно-българите" са били ядрото на Атиловите хуни, а известния Авитохол - прародителят на Аспаруховите българи от Именника на българските владетели съвпада с най-известния водач на хуните - Атила. Антропологичните данни, основани на археологичните разкопки на огромен брой прабългарски погребения обаче не потвърдиха предполагаемата монголоидност на прабългарите и ги представиха като европеиди от сарматски произход. Поради тази причина българската историческа наука ревизира схващането си и прие, че прабългарите не са хуни, а друг полумонголоиден, полуевропеиден народ - тюрки, възникнал в дн. Североизточен Казахстан и увлечен на запад от минаващите хуни. Така възникна ново определение за прабългартие, тюрко-българи. Тази теория обаче има хронологически противоречия. Тя приема, че и двата народа - Атилови хуни и "тюркобългарите" са дошли в Европа, но по такъв начин, че не става ясно кой е вървял пръв - хуните пред тюрките или тюрките пред хуните или тюрки и хуни са вървели заедно.

Има и друго противоречие. Според най-съвременните научни възгледи, тюрките не са такъв древен народ като хуните и възникват в Централна Азия много късно - няколко века след като Атиловите хуни нахлуват в Европа. Следователно хуни и тюрко-прабългари не могат да дойдат едновременно в Европа. Тези модерни научни възгледи обаче все още не се вземат пред вид от мнозинството български историци, които продължават да смятат, че хуни и тюрки имат една и съща прародина (според едни учени дн. Северна Монголия, долината на река Орхон, според други - платото Ордос), като не само в началото, но до късни времена двата народа са взаимно неотличими. Смята се, че хуните управляват тюрките, но тюрките претопяват хуните езиково (Василев В. Ат. Древните българи. Факти, хипотези, измислици. С. 2009, с. 47-71; Критика на теорията за произхода на източните елементи в културата на прабългарите). Не е ясно и какъв е Атила, хун или тюркобългарин? В сериозната западна историческа литература името на Атила се среща във вариантите Attila, Attala, Ethel, Etzel, Eczel, Athalus, Thotila, Aquila, но никога и като Авитохол.

В науката присъства и хипотезата, че азиатските хуни нямат нищо общо с т.н. европейски хуни, които трябва да се приемат за скито-сармати. Тази хипотеза е много популярна сред голям кръг любители-историци и по-малко сред академичните среди. Така или иначе, в западната историческа наука произходът на хуните - ядрото на Атиловата държава се смята за не-добре изяснен, но общо взето техния централноазиатски произход се приема за най-вероятен.
цитирай
5. mt46 - Мда...
28.03.2021 12:56
За хуните има разни хипотези и теории...
цитирай
6. dobrodan - Най-сетне нещо смислено да се появи като коментар :), благодаря, Марине!
28.03.2021 13:20
Ако съдим по езиковите остатъци, езикът на прабългарите е съществувал пряко сили едни 1000 години преди някой да е чул и писал нещо за тюрки.
Тюрките са описани като потомци на тохари и монголи в едната статия.
Това обаче ни най-малко не изяснява обстоятелството с възникването и оформянето на тюркския днешен език. Според учените тохарите са говорели ирано-европейски език (което леко ме учудва, като проследих възстановките, но добре :), а откъде тогава е закваската на древнотюркския източен език........
Много по-склонен съм да мисля, че освен тохарите и монголите е имало и други, пратюркоезични племена, участвали в създаването и групирането на бъдещите тюрки.
Един ред от Динков не ми дава мира - родовата тамга на Атила присъства сред цаган-голските. Срещал съм я като нашата малка носовка, но нищо повече не намерих :(.
Невъзможно е да разграничим напълно азиатски и европейски хуни. В един от постингите ми пуснах рисунки с портрети на ефталитите. Мъжете са пример за европеидна раса, но жените.....ни най-малко.
Колкото АВТОРИ, толкова и МНЕНИЯ.
Освен това, ако приемем, че тюркският език във всичките му стари, нови, съвременни и архаични форми е възникнал на едно и също място.........как да обясним наличието на древнотюрски думи и конструкции при гърците и римляните, откъде и кога дойдоха толкова термини, ключови и решаващи за развитието на тия две цивилизации?
Има едно нещо, наречено "чаша на Дингезих". Надписът се чете през тюркски език. Самото име просто не се нуждае от коментар. Ирник - практически тюркоезично име..... Атила.....през никакъв друг език не се извежда.
На пръстена на Кубрат пише КИНГьiгьi според възстановките.
Съществувало е и племе "уни", чието име се допълва с гръцкото придихание h.
Всичко насочва към смесване на всички възможни "хуни", сюнну, уни и т. н.
Битът на хуните също е типично номадски.

Има още някоя и друга статия, тия дни ще видим как ще съм с времето.
Прекрасно е, че се интересуваш :). Благодаря за оказаната помощ с информация също!
цитирай
7. radostinalassa - Турок или тюрк означава разбойник
28.03.2021 18:07
Ние не сме разбоъници, внимавай как ни наричаш.
цитирай
8. dobrodan - За два дни туй ли
28.03.2021 18:40
ти роди главата......
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1043933
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031