Продължаваме с поредицата за хуните. Повечето неща в статията са много или малко познати за публиката, но има и някои интересни моменти, особено що се касае за етногенезиса им. Парченце по парченце......пъзелът започва да се подрежда. Картината обещава да изглежда красиво :). И така, поредната статия "Хуните на Запад", автор Ирина Засецкая. Рисунките и схемите са с висок приоритет по подразбиране.    

                                            Хуните на Запад, Ирина Засецкая

 

 

                                     Хуните край границите на Римската империя

 

     Пръв за хуните в Прикаспието съобщава гръцкият поет Дионисий Периегет, живял по време на царуването на император Адриан (117 – 138 г.) и оставил описание на земята в стихотворна форма. В пасажа, където Дионисий описва живеещите около Каспийско море народи, той упоменава и племето уни (СК, I, стр.185-186). Някои изследователи допускат, че „уни“ е просто изкривеното „утии“ или „витиите“ на Страбон, което се е появило в резултат на грешка, допусната от зле осведомени преписвачи, които са заменили непознато име с името на друго, познато за тях, племе. По-задълбоченият анализ на текстовете на Дионисий и Страбон обаче (СК, изд. I, стр.148, 149, 151) позволи да се направи извод за невъзможността да бъдат отъждествявани уните с утиите. След това, като използвахме допълнителни сведения от античните автори от I век пр. н. е. - Плиний Секунд и Помпоний Мела, то успяхме, противно на съществуващото мнение за разселването на хуните на Дионисий по териториите между Каспийско и Аралско море, да ги локализираме в западната страна на Каспийско море, предполагаемо между реките Кума и Терек. Това се потвърждава косвено от съчинението на готския историк от VI век Йордан, в което той описва придвижването на готите през III век от Скандинавия в Скития. Йордан, който приобщава територията на Скития до Кавказките планини и река Арагва (Аракс), отбелязва по-късно, че владенията на скитите, обикалящи Каспийско море откъм западната му страна, опрат в степите, където по негово мение започва областта на хуните (Засецкая, 1994, стр. 132-138).

   Споменаване на племето хуни се среща и на картата на Птолемей, гръцки географ от II в. пр. н. е. Като описва населението на Европейска Сарматия, Птолемей отбелязва, че между бастарните и роксоланите живеят хуни, които според това описание се оказват на територията между Днепър и Азовско море (СК, I, стр.232).

   Възможно е тези ранни сведения за появата в Северен Кавказ и Северното Причерноморие на племената, наречени от античните автори „уни“ и „хуни", да са отражение на събитията, случващи се в Централна и Средна Азия от I век пр. н. е. до II век от н. е. след разпадането на хуните на „северни“ и „южни“. Не е изключено в резултат от постоянните войни и миграции някои неголеми групи от източните хунски племена да са прониквали на територията на „южноруските“ степи. Както обаче показват археологичните източници, първото проникване на хуните в Източна Европа не е довело до съществени промени в състава на населението и културния характер в дадената област.

   Първите повече или по-малко достоверни сведения за европейските хуни се намират в сведенията на римския писател от края на IV век Амиан Марцелин, съвременник на хунската експанзия на Запад. Периодът на хунските завоевания и хунското господство в Източна Европа дава началото на нова епоха, известна като Великото преселение на народите.

 

                                                            Хуните в Източна Европа

 

   През 70-те години на IV век Източна Европа била разтърсена от нашествието на хуните - „невиждан дотогава човешки род“. Тяхното внезапно и стремително движение на запад предизвикало ужас не само сред римското общество, но и сред други народи, които първи усетили силата на съкрушителния завоевателен удар. От писмените съобщения на древните писатели и основно от Амиан Марцелин е известно, че през 370 г. хуните, появили се отнякъде отвъд Меотийските блата, нападнали аланите, „като провели над тях страшно изтребление и опустошение“ и завладели земите им. По това време аланите заемали степните пространства на север от Меотида и течението на Танаис, както и северната предпланинска част на Кавказ. Докато преследвали оцелелите от погрома алани, които в търсене на спасение се устремили в планините на Северен Кавказ, част от хунските пълчища преминали през прикубанските степи и проникнали на Таманския полуостров. Там завладяли града и селищата на Азиатския Боспор, преминали през най-тясното място на Керченския пролив и стъпили на територията на Европейския Боспор.

   В същото време главните сили на хуните, движещи се през степите на север от Азовско море, излезли в „обширните и плодородни“ земи на остготите или междуречието на Дон и Днепър. След като влезли в бой с тях, хуните удържали пълна победа, което довело до смърта на остготския крал Германарих, който се самоубил. Придвижвайки се по-нататък на запад, те стигнали Приднестровието – територия на везиготите. В битката край Днестър хуните отново победили. Преследваните от хуните везиготи, както и присъединилата се към тях част от остготи, сармати и алани, се придвижили към Дунав в търсене на защита от римския император Валент. С негово разрешение отстъпващите преминали Дунава и заели земите на Тракия и Мезия. Както писмените източници съобщават, римляните поставили везиготите в най-тежки условия, което ги подбудило да въстанат срещу спасителите си. След жестоката битка при Адрианопол през 378 г. римляните претърпели поражение, а император Валент загинал. Хуните вече били прекратили придвижването си на запад и се върнали в степите на Северното Причерноморие, за да принудят към подчинение покорените народи и да предотвратят периодично възникващите междуособици сред самите хунски племена.

   Така завършил първият етап на хунските завоевания в Източна Европа. Хуните овладяли степната територия от Волга до Днестър, като обединили подчиненото население в тази област – сармати, алани, готи – в племенен съюз, оглавяван от хунски вожд. Според сведенията от древните писатели някои от победените народи, например остготите, можели да си изберат „собствено царче“, но само с хунско разрешение. Впоследствие били лишени и от тази привилегия и, както разказва Йордан, след смъртта на Торисмуд, който управлявал всичко две години, в продължение на 40 години готите нямали свой крал.

   По времето, когато основните сили на хуните били съсредоточени в степите на Северното Причерноморие, една част от тях действала по Дунава. Както съобщава гръцкият автор Зосим, който ни е оставил подробно изложение на историята за периода 270 - 410 г., през 400-тната година хуните под предводителството на Улдис воювали срещу готския военачалник Гайна на страната на Рим. В тая борба хуните, водени от Улдис, според Зосим преследвали две цели: първо, да не позволят на Гайна "да има жителство отвъд Истъра" и второ, "да угодят на римския император" (СК, I, изд.3, стр.809). Войската на Гайна била разбита, а сам той паднал в боя. При друг автор - Ермий Созомен, който е написал девет книги по история, обхващащи периода 323 - 423 г., в последната девета книга отново срещаме името на хунския военачалник Улдис. В този случай обаче той воюва срещу римляните. Както съобщава Созомен, "Улдис.....с огромни сили прекосил реката и се разположил в пределите на Тракия" - римска провинция на Балканите. Като завладял града Костра Мартис, той правел набези оттам в останалата част от Тракия и "по силата на своята самонадеяност не искал да чува за договор с римляните" (СК, I, изд.3, стр.771). В края на краищата Улдис все пак бил изгонен от Тракия от римляните, преминал с усилия Дунав и се спасил с бягство.

   Предположението, че Улдис вероятно е бил вожд на цялото племенно обединение на хуните, което по-късно наследили хунските вождове Донат, Чарато, Руа, Бледа, Атила, не се съгласува с общата политика на хунския съюз, чиято сила била толкова голяма, че хуните никога не биха постъпили на служба в римската войска. Точно обратното, писмените източници засвидетелстват зависимостта на римляните от хунските вождове, с които им се налагало да водят дипломатически преговори, за да предпазят от техни нападения владенията си. Освен това е известно, че по това време начело на хунския съюз стоял Донат, чиято база се намирала в Северното Причерноморие. През 412 г. при хунския вожд Донат било пратено посолство от Източната Римска империя, оглавявано от Олимпиодор, като, за да стигнат земите на хуните, посланиците трябвало да преплуват Черно море (Йордан, 1960, стр.59). След смъртта на Донат властта му преминала у неговия син Чарато, което сочи към съществуването на наследствена власт при хуните. По-нататък узнаваме, че начело на съюза застава Руа (Руга), който отначало делял властта с двамата си братя Мундзук и Октар, удържали властта до Атила, макар и не над всички земи, които владеел (Йордан, 1960, стр.101). Едва в 432 г. след смъртта на братята си Руа става едноличен управляващ.

   Интересно е сведението от римския историк Приск Панийски за решението на Руа да води война срещу амилзурите, итимарите, тонсурите, воиските и други народи, заселили се по Истъра и прибягнали до съюз с римляните. По произход тези племена са хунски. Йордан, който изброява племената на хуните, споменава в това число алпидзурите, алцидзурите, итимарите, тункарсите, боиските и др. (Йордан, 1960, стр.72, 101). Възможно е посочените от Приск племена, срещу които се готвел да воюва Руа при замисления поход на запад, да са били същите тези отделили се хуни, които не се върнали в степите на Северното Причерноморие заедно с основните сили на хунската армия в края на 370-те години. Като останала край Дунава и избегнала зависимостта си от хунското политическо обединение в степите на Източна Европа, тази част от хуните действувала тук в началото на 400-тната година под предводителството на Улдис. Верятно същите тези племена в 425 г. са помогнали на римския военачалник Аеций в борбата срещу готите, срещу което той им дал провинция Панония. По думите на Приск Руа се стремял да подчини готите с целта да създаде "единна държава". Започнатата от Руа завоевателна политика довършил неговият приемник, прочутият хунски вожд Атила.

 

                                                           Държавата на Атила

 

   През 433 г. Руа умира и властта му отива при племенниците му Бледа и Атила, синовете на брат му и съуправителя на хуните Мундзук. Към това време отнасяме и завоюването на Панония от Атила, където била пренесена и столицата на вожда. В 445 г. Бледа бил убит и Атила станал пълновластен едноличен владетел на хунската държава. Царуването на Атила е триумф на хунското господство в Европа. Епохата му е ознаменувана от постоянни войни с Източната и Западната Римски империи, нееднократно завършили с пълното разоряване и разрушаване на римските градове и поземлени участъци. Така например през 443 г. хуните се вдигнали на оръжие, преминали Истъра и разорили мнного градове и укрепления. Същата година Атила събрал войски и пратил писмо до римския император с искане за незабавно предаване на отцепниците и изплащане на данък, а също да дойдат пратеници, с които да бъде уговорено бъдещото изплащане на данъци. Римляните отказали да изпълнят условията на Атила и той започнал да опустошава земите им и сринал няколко крепости (Приск, 1861, откъси 3 и 5, стр.23 и 25). През 447 г. отново станало грандиозно стълкновение между хуните и римляните, известно като Херсонското сражение при Дарданелите. Римляните претърпели загуба и били принудени да сключат мир, като приели всички условия, поставени от хуните. Според мирния договор римляните се задължавали да предадат на хуните всички отцепници, шест литра злато като дълг и да плащат ежегодно данък в размер на две хиляди литра злато за всеки римски военнопленник, избягал от хуните и завърнал се в родината си без откуп, като в случай на неплащане те се задължавали да върнат беглеца обратно на хуните. Освен това Атила поискал от римляните да спрат да обработват завоюваните от хуните земи по течението на Истъра от Панония до Ново-Тракийските, а тържището било преместено в Наис (Ниш).

   Скоро Атила отново предприел поход на запад от Рейн. След като удържал редица победи, присъединил към войските си източните франки, тюрингите, отвъдрейнските бургунди и влязъл в Галия. Решаващата битка между хуните и римляните се състояла на Каталунските полета (Шампан) през 451 г. Цветисто описание на тази битка намираме в историческия труд на Йордан, който пише, че "тук се захванали един с друг най-силните полкове от двете страни и нямало нищо тайно и подмолно, а се сражавали в открит бой... В тази най-известна битка на най-могъщите племена паднали, както говорят, от двете страни 165 000 човека, без да броим 15 000 гепиди и франки; тия по-рано от останалите, още преди главното сражение се сбили през нощта, като се изтрепали един друг в схватката - гепидите на страната на хуните,  а франките - на страната на римляните" (Йордан, 1960, стр.104, 109). Като видял, че вражеските войски напускат лагера си, Атила отново нападнал римските земи, като навлязъл в провинция Венетия, разположена в североизточна Италия и разрушил много градове. Римляните изпратили посланици начело с папа Лъв за сключване на мирен договор. Атила приел предложението, след което се оттеглил отвъд Дунава.

   През 454 г. Атила починал. Йордан разказва, че трупът му, който бил поставен в три ковчега от злато, сребро и желязо, бил заровен в земята тайно през нощта. Заедно с него в гроба положили оръжие, "скъпоценни талери, сияещи с многоцветен блясък камъни и всякаквъв вид украшения, с каквито се отбелязва декорирането на двореца. За да се предотврати човешкото любопитство към толкова големи богатства, те убили всички, на които била поръчана тази задача" (Йордан, 1960, стр.118).

   Смъртта на Атила предопределила окончателния упадък на хунското господство и държавата на хуните се разпаднала. Между наследниците му пламнал спор за властта и "докато те, неразумни, всичките заедно се опитвали да заповядват, всичките заедно загубили властта" (пак там). Синовете на Атила поискали поделяне на подвластните им племена чрез жребий, без да се съобразяват с мненията на вождовете. Това предизвикало възмущение сред васалните управници. Първи гепидите се отцепили от хуните с краля си Ардарих. Към него се присъединили и другите подчинили се на Атила племена. "И ето, всички те се въоръжават за взаимна погибел, и сражението се случва в Панония близо до река, която наричат Недао". В схватката победили гепидите. Старшият син на Атила - Еллак - бил убит, другите двама - Дингизих и Ирник -  се принудили да бягат към Понтийско море, в степта на Северното Причерноморие, където водеща роля по това време имали акацирите.

   Разпадът на хунската държава бил фактически и край на съществуването на хунския племенен съюз, който се държал върху силата на оръжието и авторитета на непобедимия и могъщ властелин, какъвто бил Атила.

   Последващата съдба на хуните е мъглява в достатъчно голяма степен. От писмените източници виждаме, че хуните неуспешно се опитали отново да подчинят готите и да завладеят Панония. След това те предприели опит да установят приятелски отношения с Рим, като сключат мир и подновят по старинния обичай търговския обмен на стоки. Изпратените с тази цел посланици до император Лъв получили отказ. Денгиз "без всякакъв успех" искал да започне война срещу Римляните, а Ирник се отказал да се включи в подготовката й, защото бил зает с местни войни" (СК, I, изд.3, стр.843 - 844). Като завършек на всичко Денгиз бил убит, а главата му била донесена в Константинопол от римския пълководец Анахист.

 

 

                                                Начинът на живот на хуните

 

   Историята на европейските хуни може да се раздели на четири етапа. Първият е от нашествието им в степите на Източна Европа и връщането им в Северното Причерноморие (370 - 378 г.); вторият започва с образуването на хунския племенен съюз в Северното Причерноморие и походът на Атила на запад, завоюването на Панония. Третият е образуването на държавата на Атила от Волга до Дунав с център в Панония (440 - 454 г.), а четвъртият е разпадането на хунската държава, връщането на хуните в Северното Причерноморие и постепенното изчезване на хуните от страниците на историята (454 г. - втората половина на V век).

   За този сравнително кратък, но наситен с бурни събития период хунското общество претърпяло някои промени както в политическо, така и в културно отношение. Хуните, бидейки номади-скотовъди както завоюваните от тях сармати и алани, се намирали на по-ниска степен в това отношение от тях. Сарматите не само имали определена територия за обикаляне, но и зимни поселища, съсредоточени основно покрай античния град Танаис. Нахлулите в степите на Северното Причерноморие през 370-та година хуни по описанието на Амиан Марцелин са охарактеризирани като племе, превъзхождащо с диващината си всяка мярка. Като отбелязва номадския им начин на живот, той пише, че хуните нямат определено местоживеене, а постоянно скитат "като вечни бегълци с фургоните си, в които минава животът им. Тук жените им тъкат жалките им дрехи, спят с мъжете си, раждат деца и ги хранят докато възмъжеят. Никой не може да отговори на въпроса къде е родината му: заченат е на едно място, роден е далеч оттук, отгледан е още по-далеч" (СК, II, изд.2, стр.339). "Те сякаш са се сраснали с конете си, издръжливи, но безобразни на вид и често, като седят на тях по женски маниер, извършват обичайните си дейности. Денем и нощем те седят върху конете си. Купуват и продават, ядат, пият, като се наведат към мощната конска шия заспиват и спят така дълбоко, че дори сънуват. Когато се налага да се съвещават за сериозни неща, те провеждат съвещанието също без да слизат от конете" (Пак там). Интересно е, че дори в епохата на Атила този обичай бил запазен. Приск пише, че при срещата с римското посолство пратениците на Атила "устроили сбор извън града, като яздели конете си, защото варварите нямат обичай да се спешават за съвещание" (СК, I, изд. 3, стр.811).

   За номадския начин на живот на хуните свидетелства и съобщението на Амиан Марцелин за липсата у тях на каквито и да било жилища: "Те никога не се прикриват зад строежи и изпитват отвращение към тях... При тях не може да се намери даже колиба, покрита с тръстика". Хуните не познавали земеделието даже в най-примитивната му форма, което се потвърждава от изказването на античен автор, който отбелязва, че при тях "никой не се занимава с оран и никога не се докосва до плуг". Те не знаят и за строгата царска власт, а "се задоволяват със случайното предводителство на най-знатните и съкрушават всичко, което срещнат по пътя си" (СК, II, изд.2, стр.337 - 339).

   Ако съдим по тези откъси от сведенията на Амиан Марцелин, в началото на европейската си история хуните са се намирали на първия, тоест "таборния" стадий на номадството, който по класификацията на Плетньова С. А. носи съответните съчетани признаци (Плетньова, 1982, стр.18, рис.1). Два от тях напълно отговарят на степента на развитие, на която са се намирали хунските племена, завоювали към седемдесетте години на четвърти век степната територия от Волга до Дунав. Преди всичко е характерът на военните им действия - нашествие, резултат от което е унищожаването на населението и заграбване на пасищата, следва общественият им строй - военна демокрация, при която войската е съставена от целия народ, а начело на обществото стоят вождове и старейшини. Останалите признаци, отговарящи на първия стадий на номадството по схемата на Плетньова, са твърде проблематични за началната история на европейските хуни, доколкото за тях липсват потвърждения както в писмените, така и в археологичните източници.

   В другите два етапа от хунската история след нашествието им, продължили малко повече от 70 години, характерът и структурата на хунското общество се променят, както вече споменахме. От писмените източници е достоверно известно, че образуваният хунски племенен съюз се е състоял от разноетнични и разноезични племена и народи. Това са самите хуни, сред които имало и други тюркоезични племена, ираноезичните сармати и алани (информацията на авторката относно езика, говорен от сарматите и аланите е леко остаряла, бел. моя), германските племена готи и гепиди (тези племена стават впоследствие германски, но това не са Deutsch племената, бел. моя). Приск разказва за срещата си с грък в лагера на Атила, който бил облечен във "варварски дрехи" и отбелязва, че дворът на Атила представлява "разноплеменна смес", като подчертава, че "скитите освен варварския език с лекота научават и хунския или готския, също така и авзонския, ако някой от тях има отношения с римляните" (СК, I, изд.3, стр.827). (Отварям скоба и пояснявам, че видимо на различните племена не се е налагало да учат езиците си твърде дълго. Повече от ясно е към кое езиково семейство са принадлежали диалектите им, б. м.). Начело на съюза вече стоял един главен управляващ - хун по произход, като при това властта на този управник била наследствена. Едновременно с това начело на отделните племена, влизащи в обединението, стояли собствени за тях родови вождове, често назначавани от главния управляващ.

   Управникът имал определено място за обитаване, където се разполагал със семейството си, приближените си и войската. Първоначално, както видяхме, станът на владетеля се е намирал в Северното Причерноморие, а по-късно по времето на Атила бил пренесен в Панония. За разлика от хуните, за които Амиан Марцелин пише, че нямат никакви жилища, дворът на Атила представлявал, по думите на Приск, "огромно поселение", в което се намирали "хоромите" (думата е непреводима на български, бел. моя) на Атила, "построени от талпи и добре изгладени дъски, оградени с дървена ограда, която ги опасвала не с цел безопасност, а по-скоро за украса. Зад царските "хороми" били тези на Онигисий (приближен на Атила - И. З.), също заобиколени от дървена ограда, но тя не била украсена с кули като тази на Атила" (СК, I, изд.3, стр.825 - 826). Не по-малко богато изглеждало и жилището на Крека - съпругата на Атила.

   Типичен за хунското общество от това време е промененият характер на военните им действия, които вече не са нашествия, а набези, преследващи определени цели - залавяне на пленници, грабеж, откуп, получаване на данък. Тактиката на водене на бой обаче в цялата история на европейските хуни останала неизменена. Главна роля в хунската армия имала лековъоръжената конница, снабдена с лъкове и дълги мечове - това били настъпателните им оръжия. Амиан Марцелин съобщава, че хуните били "забележителни войници" и отдалеч воювали със стрели, а с приближилия се неприятел се биели с мечове. Като избягвали удара, мятали върху врага примка, за да му попречат да се качи на коня си или да се отдалечи пеш... "В бой те се хвърлят, построени в клин, като издават страшен вик. Леки и подвижни, те изведнъж се разпръскват нарочно, без да се строяват в бойна редица и нападат ту тук, ту там, като извършват страшно убийство. Вследствие на необичайната им бързина никога не може да се види да щурмуват или ограбват вражеския лагер" (СК, II, изд.2, стр.338). От това съобщение следва, че основна тактика на хуните било внезапното нападение, от което най-много се бояли всичките им противници. Йордан разказва, че когато император Валентиниан II пратил при везиготите и техния крал Теодорид I посланици с призив за обединение срещу Атила, то им напомнил, че "хуните не се стоварват в открита война......, но се събират в коварни засади" (Йордан, 1960, стр.103). В епохата на Атила тази тактика на водене на бой не се изменила.

   Тогава, както свидетелстват археологичните източници, предтставени от погребалните паметници, върви активен процес на имуществено разслояване на обществото и оформяне на родовата аристокрация, сглобява се и определен вещеви комплекс, отразяващ културата на племенната знатна прослойка. Такова обществено-политическо образувание съгласно схемата на Плетньова, съответстващо на втория стадий на номадското развитие, може да се нарече условно "държава" или "империя", чието съществуване е обезпечено от силата на оръжието и могъществото на управляващия. Това обяснява защо първите сериозни военни поражения довели до отслабване властта на вожда, а впоследствие и до разпадането на разнородното в етническо отношение обединение.

 

                                Проблемът за етническата атрибуция на европейските хуни

 

   Един от въпросите за хунската история е този за произхода на европейските хуни и връзката им с източните хуни, наричани в китайските писмени източници хунну или сюнну. Повече от две столетия този въпрос е дискутиран в научната литература. Още през XVIII век френският историк Дегин изказва хипотезата за единството на европейските хуни и хунну от Централна Азия. Оттогава в литературата се е разгорял спор, като едни изследователи поддържат гледната точка на Дегин, други са нейни противници. Нямало е и единен възглед за произхода на хуните и хунну, които били смятани за монголи, тюрки, фини, угри и дори славяни.

   Историята на изучаване на този проблем е подробно изложена от К. А. Иностранцев, привърженик на тъждествеността на хуните и хунну и техния тюркски произход (Иностранцев, 1926). През следващите години интересът към този въпрос не угасва. Наред със съществуващите мнения се появяват и нови хипотези. Авторът на едната от тях - А. н. Берщам - предполага, че хуните от Източна Европа са потомци на централноазиатските хунну и разглежда "образуването на хунския народ" като сложен и дълъг процес, в който взима участие и население от Средна Азия. В резултат от асимилацията хунну изменят своя расов тип и култура, а по-късно в IV век "този смесен тип хунну" се е придвижил на запад, като по пътя си присъединява приуралските, поволжките и дори прикамските народи, което още повече променя културния и външния им облик (Бернщам, 1951). Като смесване на две племена - хунну и угри - разглежда европейските хуни и Лев Николаевич Гумильов, който отбелязва, че "приуралските угри били този народ, който приютил бегълците (хунну) и им дал възможност да съберат отново сили. Именно от угърските територии хуните започнали своя нов поход на запад,.....двата народа се смесили и се слели в един нов народ - хуните" (Гумильов, 1960, стр.242). Към тази гледна точка се придържа и М. И. Артамонов, който предполага, че излезлите от Монголия хунну за 200 години "успели да се превърнат в хуни, или по същество да станат съвършено нов народ. Относително малобройната хунска орда в степите на Приуралието се оказала в обкръжението на предимно угърски племена, като не се забавила да влезе в различни форми на контакт с тях" (Артамонов, 1962, стр.42).

   Докато разглеждат този сложен и дискусионен въпрос относно взаимовръзката на хунну с хуните, изследователите се опират основно на писмени и лингвистични данни, като археологическите източници биват изместени леко встрани. Последното се обяснява с отсъствието на видимо сходство в паметниците на хунну от Централна Азия (II в. пр. н.е. - II в. от н.е.). Действително, като отчитаме хронологичното прекъсване между тях от 200 - 300 години, е трудно да се разчита дори на относителна близост в археологичните комплекси като цяло. По-щателното съпоставяне на древностите в Източна Европа и Централна и Средна Азия позволяват да се проследят някои културни традиции, преминали от хунну към хуните.

   Интересни в това отношение резултати бяха получени в процеса на изучаване на остриетата на стрелите от погребалните комплекси на европейските хуни и в частност, от северните причерноморски степи. Техни прототипи бяха открити не сред местното сармато-аланско оръжие от предшестващия период, а в паметниците на хунну от Монголия, Тува и Задбайкалието, също така и в Средна Азия (Засецкая, 1983, стр. 70 - 84). Най-западната точка на разпространение на подобни находки е територията на Панония (Унгария, рис.1).

   Друга вещева категория - бронзовите котли - също указва етнокултурната връзка на хунну и хуните, което неведнъж е отбелязвани както от руски, така и от задгранични автори. Изучаването на котлите от хунну-хунския кръг позволи да бъде проследен пътят и етнокултурните връзки в промеждутъчния етап от историята на източните и западните хуни, или от времето на заминаването на хунну от Централна Азия до хунската експанзия в Източна Европа. В резултат на картографирането на котлите се оформиха няколко региона на концентрирани находки - Северен Китай, Монголия и Задбайкалието, Саяно-Алтайският, Приуралско-Поволжкият, накрая и Румънското Подунавие и Панония (рис.2). Развитието на морфологичните признаци на хунну-хунските котли в съответствие с хронологичното определяне на находките свидетелства за поетапно постъпателно движение на носителите на тези находки на този род културни изделия от изток на запад (Боковенко, Засецкая, 1993, стр. 73 - 83).     Голям интерес в това отношение представляват намерените глинени съдове, имитиращи бронзовите котли от хунски тип, намерени в паметниците от джетъасарската култура от втория период по Нижна Сърдаря. Появата на керамични копия на хунските котли от Средна Азия от II - IV век се явява важно звено в решаването на проблема за хунну-хунските отношения. Присъствието на копията на котлите указва за дълго пребиваване там и на самите прототипи, което на свой ред свидетелства за преселването по Нижна Сърдаря на някаква група от хунну, обитавала дадената територия за определено време.

   И така, започналото през II век пр. н. е. движение на хунну от Централна Азия засегнало много народи от Саяно-Алтай, Сибир, Средна Азия, Приуралието и Поволжието, народи от различен произход - тюркски, самодийски, фино-угърски и други, които се оказали не просто повлияни от културата на пришълците, но и самите те изиграли далеч не последната роля във формирането на етнокултурната общност на хуните.

   Съдейки по писмените сведения, европейските хуни, както и хунну от Централна Азия са се отнасяли към монголоидната раса. Амиан Марцелин съобщава, че отличителен белег на хуните се явява липсата на брада, което те постигали с изрязването на кожата на лицето на младенеца с остро оръжие, за да задържат появата на косми "и по тоя начин те остаряват безбради и лишени от всякаква красота подбно на евнуси". По-нататък Марцелин разказва, че "те се отличават с плътни здрави крайници, дебела задтилна част и с толкова страшен и чудовищен вид, че могат да бъдат взети за животни или да бъдат уподобени на колоните, които се издялват грубо при строежа на мостове" (СК, II, изд.2, стр.337). Обликът на знаменития хунски вожд Атила по описанието на Йордан е близък до този на съплеменниците му: "На външен вид Атила бил нисък на ръст, с широки гърди, голяма глава и малки очи, с рядка брада, сплескан нос, отвратителен цвят (на кожата), той проявявал всички признаци на своя произход" (Йордан, 1960, стр.102).

   От тези описания на хунската външност, несъмнено преувеличаващи безобразието й, става явно, че обликът на последните бил непривичен за окото на европееца и дори бил плашещ. Неслучайно Атила, като повдигал воинския дух на хуните и им припомнял предишните победи, говорел: "И накрая, кой откри на предците ни пътя към Меотида?... Кой накара въоръжените да отстъпят пред безоръжните? Цялото събрало се множество не можа да понесе гледката на хунските лица".

   Присъствието в хунското общество на племена от монголоидната раса се потвърждава и от антропологичните данни, представени макар и само от няколко находки. При това в трите погребения монголоидността на покойниците се съчетава с тюркския погребален обряд - погребване заедно с конска кожа. Заровена кожа от кон е фиксирана в четири случая - два от тях са намерени в Нижното Поволжие в некрополите край село Верхне-Погромное и град Покровск, единият е в източната част на Крим в градището Беляус и още един в Одеска област в урочището (отличаващо се рязко по релеф и строеж място) Кубей. Двете погребения от Нижнето Поволжие са на жени и са извършени в по-древни кургани. Погребението край село Верхне-Погромное се помещава в древен хоризонт, в краката на погребаната лежат конски череп и кости от конски крака. В повторните гробове край Покровск и в урочището Кубей черепите и краката на конете се намират на стъпалата на входната яма. В кримското погребение, спуснато в пода на каменната гробница от I век, костите от конските крака и конският череп лежат на каменна плоча, прикриваща тесен правоъгълен гроб, изкопан в пода на постройката. Там е бил погребан юноша на 14-15 години с явни монголоидни черти и черепна деформация. Погребването заедно с животински кожи е остатък от древен ритуал, свързан с животински жертвоприношения, известен от бронзовата епоха и съществувал при различни народи по различно време и на различни територии.

   Най-широко разпространение този обичай получава в къснономадската култура от VIII - IX век във връзка с масовото преселване на тюркските племена от изток на запад. Подобен обред от това време се наблюдава както в паметниците от Централна Азия и Сибир, така и в "южноруските" степи. Съществуването на обряда на полагане на конска кожа в погребението е потвърдено от писмени източници и етнографски данни. Арабският автор Ибн Фадлан при описанието на погребалния ритуал на гузите пише, че след погребването на починалия взимат конете му в зависимост от броя им и убиват сто или двеста от тях, или пък само един, изяждат месото освен главата, кожата и опашката. Появата обаче на такъв обред в паметниците от източноевропейските степи от края на хунската епоха (края на IV-ти - V век), чужд на предходната кутура на сарматите и аланите, както предполагаме, може да бъде обяснен с проникването в степите на Северното Причерноморие заедно с хуните на някакви племена с тюркски произход.

   В тази връзка можем да отбележим, че с хуните от Югоизточна Европа се отъждествява цяла серия от племенни названия с характерни за тюркските народи окончания - "ури", "ири", "ари". Това например са споменатите от Приск и Йордан акацири, алциагири, хуногури, итимари, алпидзури и др. Прокопий Кесарийски и Агатий Миринейски отнасят към хуните утригурите, катригурите и ултидзурите. Всички тези етноними се доближават до племенни имена с определено тюркски произход, такива като савири, уйгури, авари, хазари, болгари.
   Ето така цяла съвкупност от признаци води до заключението, че европейските хуни са били несъмнено от източен произход и са се отнасяли към монголоидната раса. Дали самите хуни са били тюркоезични е спорен въпрос, но че заедно с тях в Европа са проникнали и представители на тюркския свят е безспорно. Както много изследователи отбелязват, именно хунското нашествие отваря пътя на тюркските народи към Запада.

   Това е още една казахстанска красавица, Камшат Жолдъбаева. Знаещите английски може да се поусмихнат, разбира се. Мога да добавя, че заслужава на сто процента английския прочит на името си :), а как пее само!
     Можете и сами да прецените.

    Мимоходом нека да вметна, че нашата дума "бързо", "бърже" носи практически същото смислово значение, което и думата "бирге" - близко, заедно. Клипът е фантастичен :)!
   

хареса ми..аз ,се разпознавам..тук.)

не знам, Буля Арийка...колко Огън и Жупел, ще избълваа...
и Музиката, е вълнуваща..
Благодаря, краси..

аз съм гледала един филм за Атила , там беше строен,мургав Красавец, естествено..
така стоят нещата...приказно, исторически..

как може едно момиче с видимо смесен произход толкова да прилича на англосаксонка например :):):).
Срещал съм опити Атила да бъде представен като чистокръвен ариец, нищо, че баща му се казва Мондзук, единият му син - Ирник, а другият е Дингизих :):):).
Арийци на квадрат, дори на куб :).
Има още материал за хуните, очаквайте скоро!
Радвам се, че ти е харесала статията.

моят голям син,имаше една такава Г.Л'юбов..

като, изключим майтапа, мисля,че повечето, които се обявяват
за крайни патрЕотари, и върли ?БолгАрии..Юнаци..
дълбоко в себе си..ненавиждат /и завиждат, и завиждат..уви..
на Цялото Земно Кълбо - на краварите, на "немите", на франсетата, на мръсните
семити и еРвеи, и..долни гърци/ данайци/
и така.. най накрая ,заспиват в "сладки сънища"
след поредната Сапунка по БтВ..и, малко чат пат, из блоКето..

приятна вечер, и на теб, готви се за остракизъм )..

Остракизъм (на старогръцки: ὀστρᾰκισμός) е метод за политическа борба, въведен от Клистен. Всяка пролет Народното събрание на Атина (еклесия) при кворум не по-малко от 6000 души взима решение да изгони или не някой опасен за демократичния ред на полиса гражданин. Предлагани за остракизиране са граждани, които с придобитото си огромно влияние в обществото, се смятат за потенциални тирани. Всеки гражданин изписва върху глинен чиреп, т. нар. „остракон“ (чието първо значение е „мидена черупка“ с каквато се е гласувало в началото)
името на този, когото смята за опасен за демокрацията. Осъденият с мнозинството от гласовете е изгонван от Атина за срок от 10 години, като наказанието при евентуално връщане в полиса е смърт. Остракизмът не е форма на съд – всеки гласува според мнението си, без да се обсъждат аргументи за гласуването.

в обществото и не заплашвам демократичния му ред :).
В крайна сметка, който не иска - да не чете, пиша за тия, които искат да четат и не ги обзема хлад в стомаха, че може да научат нещо ново.
Дори и да противоречи на всичко, което са смятали за постулат и аксиома до този момент.
Надежда всяка тука оставете, а после започнете да четете :), бих добавил.

ще го откриеш,нали си...Търсач ))

точно би искала да попиташ, както и дали мога да отговоря?

Къде са исчезнали тези многобройни тюрки. Днес 80 % от русите са европеиди. Аз имам обяснение .

Синовете повече приличат на майките си, а техните дъщери - на бащите си.

Къде идчеднаха многобройните ти тюрки? Метисизацията им видя сметката? Това е погично.

Фино-угрите също са поизбелели раничко.
Оттогава са изминали вече няколко столетия. Едни гени са доминантни, други са рецесивни. Нищо за чудене.

Генетиката ти е някак чужда.
Гените са доминантни и рецесивни. Но при метисите , ако съществува патологичен ген, то съответният нормален ген от другият родител отсъства и става лошо.

не са доминантни.

туй чел ли си го?
с уговорката, че руските статии, които си постнал,
са определено добри научни студии според мен

https://letopisec.blog/history/2011/07/03/koi-pyrvi-e-narekyl-kimeriicite-s-termina-quot-hini-quot-hun.775741

https://letopisec.blog/history/2016/04/28/roliata-na-huno-bylgarite-pri-preselenieto-na-slavianite.1447942

макар и да смятам, че гмери и кимери (според Паисий :):):) не са точно българите.
Трябват ми още някои подробности и съм се зарекъл да ги намеря.
Пожелай ми успех ;)!
P.S. Въпросните статии пренебрегват курганната хипотеза на Мария Гимбутас, а тя отлично се потвърждава от Юрий Дроздов. Както подчертах няколко пъти досега, езикът е този, който не лъже.
Те хубаво тохарите иранци, но защо се смята, че иранците винаги са имали индоевропейски език зад гърба си? Тох (петел) е засвидетелствана дума в огурския прабългарски език; днес е позната като токачка за нас; гълъбите ТОКУВАТ, ако и днес тая дума да е архаизъм, а думата ТАУК означава яребица за тюрките......
Думата "ар" означава МЪЖ.
Има нещо много премълчано в официалната история и мисля, че знам какво е.
Ей-така езикът на тюрките се оформил, значи, във Вътрешна Монголия......
А кой език е послужил за негова база?
Монголският език е доста различен от тюркските. Дотолкова, че не се разбират помежду си.
Защо ли......
С това искам да кажа, че статиите от татарските томове е напълно възможно да налагат определена и политически коректна концепция. Разбира се, в тях има съответната доза истини, без това не може :).

–Амии, къде остава периода "преди Атлантида??
къде са били тези >протобългари?
/ Доклада при баш Великата Тракийска Първо Баба,

поздрав,БаВна!!
Коментарът чака одобрение
Постинг: Дискриминиран исторически доклад за траките и българите
Автор на постинга: bven

5. notfun - баВна танче, Благодааря, че не затри добродан,заради мен)
17:44

многоо обичам, когато Някой, съумее, да се изкаже в Три / 3/реда )

Хуните са били страшна сила...

По-нататък ще се види и кога част от хунну се преселва във Волго-Уралието. Работя по следващата статия. Доскоро :)!

Трудно ще се намерят в една раса рецесивни гени, за да стане някое заболяване. Защото и външния вид на носителя е по - особен. Но както забелязах ако единият родител е от друга раса, то няма да носи нормален ген, който да покрие рецесивният патологичен ген. Така, че в миналото е действал ест. отбор.

че русите имат монголски гени, но те са скрити в тях и не се проявяват? И как става така?

Най-ме е яд, когато съм предоставил купища информация, да ми задаваш допълнително въпроси, на които отговорите ги има.
"Московитите или моски са били съвсем отделен от русите народ и това много точно се указва в Киевския синопсис: "Савромации, или Сармации страна есть вся в тойже Европе, третией части Света, жребия Афетова, обаче сугуба есть: едина Скифска, идеже ныне сидять Скифы или Татаре; вторая, идеже Москва, Русь, Поляки, Литва, Прусы и прочая обитают…Иные Летописцы род Сарматов производят от Асармофа и Рифада племя совокупившеся купно обиташе, оттуду под тем Сарматским именем все прародители наши Славенороссийскии, Москва, Россы, Поляки, Литва, Поморяне, Волынцы и прочие заключаются".
За външния вид на моските или московитите при граф Карлайл има такава бележка: "Те са красиви; очите им обикновено са сиви: цветът на лицата им е малко смугъл". Смуглият цвят на кожата на московитите отбелязва и Сигизмунд Херберщайн: "Има и такива, които обясняват това название със смуглостта (fuscus, braun-schwarz) на жителите". Както виждаме от тези сведения, по външен вид моските забележимо са се отличавали от общоприетия за славяните и русите типаж. И русите, и славяните винаги са представяни като светлокожи, светлооки и светлокоси. Сивите очи и смуглият цвят на лицето никога не са били асоциирани с тези два народа. Това също е много важен фактор, който свидетелства за разноетничността на моските и русите.
Посевино пише: "Затова, което не умеят да придобият с разумна дейност, те се стремят да получат с хитрост и сила (а московитите - и с упорство). Това особено ясно личи сред скитите и татарите, от които много московити водят произхода си, или са близки с тях". Според данните на Антонио Посевино московитите произхождат от скитите и татарите, а русите в този регион са били смесени със скитите, макар в много писмени източници самите руси са били скитски народ. В тези съобщения важно е и обстоятелството, че нито един от споменатите автори не свързва произхода на моските и русите със славяните, макар през разглеждания период и едните, и другите да са говорели на езици от славянската езикова група. Това косвено потвърждава, че славянският език е заимстван от тия народи и самите те не са етнически първоносители на този език.
Според данните от горепоказаните източници доминиращо население в Московската държава през средновековието е бил славяноезичният сивоок и смуглокож народ с името "моски" или "московити". Така са го наричали чак до края на XVII век. Този народ етнически рязко се отличавал от русите, част от които живеели на същата територия. Моските или московитите произлизат от скитския народ "роксолани" (арыгсыалан; горски алани), смесени с някакъв поволжко-прикамски народ (татари). Пак там живеели и още някакви скитски народи. Етнически славяни на територията на Московия през средновековието не се споменават.

Ако и това не ти стига, има още.

Имаш ли някаква идея?

за тюркоезични народи с предимно европеиден облик.
Между другото, така и не успявам да дам определение за европеид.
Всички китайци за нас са еднакви. За тях ние също сме еднакви.
При нас обаче расовите смесици са безброй. И все сме европеиди :).
По тоя въпрос се отнасям с дължимата доза хумор :).

Да не става дума за карабулгариште? Нещо взе да прекаляваш.
Генетиката ти е тъмна.Има 3 раси . Смесването между племена от европеидната раса е допустимо и не е метисизация.

Расите на Европа – България
Карлтън Кун

Р А С И Т Е

Н А

Е В Р О П А*

12 ГЛАВА / ОБЛАСТ 15 – БЪЛГАРИЯ

Средният ръст на българите е между 166 и 168 сантиметра (през 1939-та, днес е ок. 173 см. – бел. И.С.) в зависимост от различните области. Най-висок ръст се наблюдава в Македония, а също и в най-североизточните части на България. Сред населението на България се наблюдава ясно изразен долихокефален тип, достатъчно очевиден, за да говорим за мезокефалия на населението като цяло. Най-силно изразена е тази тенденция в южните области и извън настоящите предели на българското етническо землище. Брахикефалният тип се среща само при македонските българи, които живеят в контакт с албанците.

Българите, които живеят на територията на България, имат глави със среден размер, със средна дължина от 189 мм и широчина от 150 мм. В това отношение са съизмерими с гърците от долихокефален тип. Но все пак лицата на българите са по-тесни от тези на повечето балкански народи. Подобно на гърците, челюстта е по-широка от челото, като и двете широчини, обаче, при българите са по-тесни в милиметри от тези на гърците. Височината на лицето е 121 мм и е от среден тип, с лицев индекс – 87. От друга страна, горният индекс на лицето – 55, е относително висок. Съотношението между двата лицеви индекса дава средиземноморския тип. Назалните диаметри – 55 мм на 36 мм, оформят среден тип “лепторин” (с характерни тесни и дълги носове – бел И.С.) с индекс 65.

Дотук стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките и високите на ръст средиземноморци. Пигментацията на българите е по-светла от тази на гърците, но все пак е преимуществено тъмна. Около 25 процента имат напълно черни очи, около 15 процента са със светли или пъстри, а останалите – мнозинството – са с различна степен на тъмни (кафяви) очи. Косата е тъмнокафява или тъмночервеникавокафява при почти цялата изследвана група. Дори сред децата комбинацията от категорично руса коса, светли очи и кожа не надхвърля 10 процента. Сред възрастните русите коси са рядкост. При лицевото окосмяване обаче се забелязва същата тенденция към по-светли (от косата) бради, каквато се наблюдава при албанците, черногорците и критяните, но не и при гърците. По-тъмните цветове доминират с 90 процента в косите и само в 50 процента при брадите. Светлокафявите и русоляви бради са болшинството от останалия процент.
Сред българите прави впечатление пълната липса на пепеляво-рус тип.

Повечето българи имат правилен назален профил. Чипите форми се откриват главно в северозападните области, съседни на сръбските територии, където достигат до 12 процента. Гърбавите носове са редки, като почти отсъстват в Македония. Чипият нос, който е характерен за северните и източните славяни, не е съвсем липсващ, но е рядкост.

При българите се наблюдава следната смесица от расови елементи, които ясно се открояват:

(а) средновисок и висок на ръст атланто-средиземноморски тип.
(б) частично рус новодунавски тип с типичния чип нос.
(в) нордически тип
(г) динарски тип с обичаен (плавен) преход към тип алпин
(д) брахикефален централноазиатски туранид или татарски тип.

От всички тези елементи първите два са най-съществените, като първият доминира над втория.
Наличието на напълно категоричен атланто-средиземноморски тип от неолита при всички народи от южните Балкани е безспорен. На територията на България този тип е концентриран в южните етнически области и при българските поселения в чужбина, например Крим.
—
* Статията е публикувана със съкращения – бел. пр. И.С.


На ти и още.

https://ziezi/amico/bkn4

След зиези добави точка и com.

Индусите и те били белорасови, ужас, нали:):):)?
Извинявай, в адреса съм пропуснал tripod, между зиези и ком. Не забравяй да слагаш точките между думите.

В Индия много отдавна са въвели кастите, защото видели какви деца/метиси /се раждат. Не ставали за нищо.
Аз те питам за карабулгарите, ти ми пишеш за друго. Арменците са брахицефали, виж само Кирк.

са най-различни племена, от карели и фини до бъдещите славяни. Същата смесица от расови типове, между другото украинците имат по-голям азиатски примес от нас днес. Както виждаш, белите българи или ак-булгар остават на изток......
Славяните били руси и бели :). Не. Станали са такива малко по принуда :(. След като са заминали на север.
После се връщат, проговарят славянски и айде пак на север и североизток...
Това ще е най-сложната част в цялата история.
Според тарихите надолу ги смъкват готите. В това отношение съм доста склонен да повярвам на тия книги.

Вземи си почивка, защото мозъчето ти ще се бъгне.Никой не харесва другите раси, това не е естествено освен за мелезите.

съм се заел да издиря всичко налично.
Един компютър и една не чак дотам празна глава :) би трябвало да свършат работа.
Какво означава "никой не харесва другите раси"?
Белорасовите жени си умират за негри и това не е само по филмите.
Същото е с белите мъже и азиатките, както и с негърките.
Ако знаеш само каква смесица са на изток от Иран :)?
Каквото не се сетиш, това няма.

си създават болестите. Ние сме си свършили работата, но простотията е навсякъде .

са основните движещи сили на човечеството :).
Помниш ли Висоцки? "А женщиньi двигались вперед!"
За тунела между мъжкия и женския манастир е, познай от коя страна е по-дълъг изкопът!

Мисля, че да преколено грозновати и дребни.
Такива ровове няма. А ти знаеш ли защо католическите свещеници не могат да се женят и затова стават педераси и педофили?

му ги доразвива светата христова църква допълнително, особено католическата :).
В руското християнство лудите-юродиви са почитани като хора, говорещи направо с бог. Да се смееш ли, да плачеш ли.....

Не им дават да се женят, за да може след смъртта им техните имоти да останат за църквата. При нас това важи само за владиката и висшите санове.

Унаследяването и на Запад, и на Изток е право на първородния син. Виж, ако подлъжат него, е идеалния случай. Често монаси и проповедници са ставали и хора без грам имущество.

Мисълтао ти е доста радзпиляна. Може да е остатъчно явление от Ковида, но аз лично се съмнявам в това.

според мен плюсовете са многократно повече.
Засега последствия от ковид няма при мен. Сега, като се замисля, можело е да бъде много, много по-зле...
Ваксинирай се с Пфайзер. Не им правя реклама. Или с Модерна.
Все повече хора, които познавам, губят битката. Стигне ли се до обдишване, има и сериозни последствия.
Българинът е особено говедо, от инатлива порода.... После все някой друг му виновен.

Казвату че Ковидът засягал мозъка. Аз съм се срещала с този вирус тип 1, а и с втория много често. Имяам имунитет и няма да се имунизирам. Работя всеки ден върху имунитета си отдавна , по повод на алергии.
Българинът е умен, а май ти си говедото, както се изрази.

особено пред мен.
Добавям само - ако искаш се ваксинирай, ако не искаш - твой проблем, не е мой. Пусни си тогава тест за антитела, 20 лв е.
Аз си платих имунитета, скъпичко беше, да.
Като не щеш да си говедо :):):), стой си коза.

Да ми бъркат в мозъка? Тестът за антитела не е специфичен, така ли не разбра. Голямо говедо си. Давай акъл на жена си, ние си имаме. както ти казах сто пъти, аз си имам имвунитет отдавна. Но това не е за профани. Гледай си тюркологията.

Пропусна да добавиш "ме-е-е-е-е-е!"
Не се бърка в мозъка, взема се кръв. Резултатът е за броени часове.
Разбра ли или да повторя, че при тебе отведнъж рядко се получава?

Май не го разбираш. И да нямам антитела, аз си имам клетки памет, които ще ми произведат по 3000 антитела на час. Бий си ваксина, за да видим какво ще стане. Може да чакаме дълго, но ще го преживеем.

Фактът, че и двамата с госпожата ;) имаме достатъчно антитела, означава две неща: първо, че такъв вирус има и сме били заразени и двамата. Заболяването, ако се е развило, протича по твърде опасен начин. Второ: клетъчен имунитет у Т-лимфоцитите следва да е наличен. Никой обаче не може да гарантира пълно разпознаване на следващия щам.
На едно място писах и за резултати от изследвания на други хора. Спокойно могат да намалят концентрацията в дозите на Пфайзър поне десет пъти и пак ще се гарантира невероятно висока защита срещу Сарс-Ков 19, декларирани са 8000!!! активни антитела на милилитър кръв при напълно достатъчни над 45!
Това, което ти пиша в случая, е най-доброто, което мога да направя за теб.
Останалото не зависи от мен.
Ако се налага, ще си бия ваксина. Ще видим. До есента ще се разбере трябва или не да се ваксинират и преболедувалите.

Аз ти разрешавам. Само не ми давай акъл, защото факта, че съм карала вируса много по - лико от тебе говори сам по себе си.

и за великодушието на благородното Ви сърце......
Прочети какво ти написах преди малко. Пусни си кръвен тест и ще си напълно наясно изкарала ли си заболяването или не. Така ще си решиш и какво да правиш после.

Въпросът с произхода на Хуните не е решен и до днес,а азиатската им връзка е чисто хипотетична. В Китай никога не са намирани извори,в които да пише и една дума за някакви "хунну" или "сюнну"- те са продукт на съвременно четене на един-два китайски йероглифа,чието четене в древността е било "твиет-лук" или "твиет-рук". Заключенията,че те са типични азиатски номади са чисто спекулативни а "Хунските" котли и стрели са разпространявани от Европа към Азия- не от Азия към Европа. Фактът.че турци са нахлули в районите около Персийския залив идвайки от Анадола не означава,че турците са тръгнали от стари местоживелища в Алпите и Германия,от които са стигнали до Анадола и Катар. Интересно е,че в доказаните Хунски обекти не е открит нито един "Хунски" котел,а в откритите там скелети няма нито един монголоид! Изкуствената черепна деформация не е позната на нито един типично азиатски народ,а Атила според древни описания е носел торква на врата! Този обичай е съвършено непознат на азиатските народи- да не говорим за тюрки и монголи,а бил характерен ЕДИНСТВЕНО само за Келтите и ... Българите!

Има и друго. Използваните тук руски "източници" са безнадеждно остарели и негодни за съставянето на научни заключения понеже са сведения от трета ръка,претърпели няколко манипулативни редакции през втората половина на ХХ-ти век. Цитирането на псевдоисторици като Гумильов и Плетньова намалява още повече стойността на написаното тук,а намесването на тюрки векове преди тяхната поява в 552 г. е признак за крещяща липса на научна обективност и още веднъж доказва склонността на руските "историци" към фантазийно съчинителство и запълване на "бели полета" в нашите познания с въображаеми събития и измислени от тях "факти".

доказателствени материали, а ти смятай каквото си искаш :).
Нямам нищо против да подкрепиш твърденията си, даже ще ми бъде много приятно.
Старите историци не винаги грешат. Направихте Бешевлиев на две стотинки, пък човекът си е бил прав.
Прабългарите не са тюрки, просто са им дали езика ;). Което ще рече, невъзможност да отречем произхода на тюрките от прабългароезични племена :).
Името на тюрките го е изяснил Дроздов - атургъ - биещи се от конете си. Да отричаме китайските записи нито е правилно, нито можем. В подкрепа на това е и книгата на Салимжанов - китайци и тюрки са живели толкова дълго едни край други, та дори имат общи мелодии :).
Не всичко в историята е лъжа, приятелю мой. Свиквай :).
Наличието на китайски думи от съществено значение! в днешните тюркски езици съвсем нищо ли не ти говори? Не знам КОГА ТОЧНО и кой е дал цивилизация на Китай, както и на Индия, но за по-ново време нещата са си точно такива, както са описани в статиите.

в българия никога не е изолиран новия вирус, а ти твърдиш , че има издледване за антитела против него.

Искаш да кажеш, че няма такава болест и причинителят й не съществува?
Точно на мен - по-добре недей.
Цял свят се тресе, обаче госпожа ти Радка Сиренкова иска в България специално за неин кеф някой да й поднесе вируса опакован, с панделка и торта ли?
Щеше да е смешно, ако не беше трагично.
Подчертавам - умряха хора, които познавам, повече или по-малко.
Вместо да търсиш в мрежата поредната глупост, постъпи както ти написах.
Това ще бъде едно правилно и добро нещо, за теб и близките ти.

Винаги са умирали хора и ще умират, нали така? Никой не е вечен. Но е факт, че ваксинираните стават заразни и предават Ковида.

Откъде си сигурна чак толкова :):):)?
Щом употребяваш една доста стара тюркска дума - акъл - нещо ми ставаш съмнителна?
Сега малко проста логика. Ваксинираните могат да пренасят заразата, но не се разболяват.
"Чат ли си?" Или някой "от сой" трябва да ти го напише? И така, дори и напълно здрав неваксиниран човек може да си пръска зараза както ваксинирания.
Само че този с ваксината и да заболее, ще изкара леко инфекцията, такива случаи вече има, няма да ти кажа къде, но са пресни, съвсем.
Тепърва не съчинявай нова медицина, моля. Време си имала на млади години, да си учила, аз какво да направя сега?

При наличие на 5 века турско робство в нашия език са навлезли доста турцизми, както сега навлизат английски думи.
Ваксинираните не се разболявали, та те даже умират доста бързо."23-годишен гръцки студент по медицина в България е починал няколко дни след като е получил ваксината на „AstraZeneca“. Той е ваксиниран на 22 февруари и десет дни по-късно, след образуване на кръвен съсирек, е настанен в интензивното отделение на „Пирогов“ в София, пише „Труд“.

Бащата на 23-годишния студент по медицина, който е лекар, е шокиран и разказва за хрониката на сполетялото ги нещастие. Според разказа му синът му го информира 10 дни след като е бил ваксиниран с „AstraZeneca“, че има симптоми на гастроентерит. Пет дни по-късно, тъй като оплакванията продължават, той отива в болницата."

Върни се към коментар 37 и чети какво съм ти написал. Нещо да виждаш за Астра-Зенека там?
Кьор му сун табелата? :):):):):) Нали не си тюркиня, ама ще го разбереш :).
После си погледни и постинга за господжа Радка :). Последно - има ли изолиран вирус в България и от какво се е предпазвало горкото момче.......лека му пръст.
Шведско-британският циганско производство боклук да си го дупчат шведите и англичаните. Добре ще им се отрази......на лидерите в науката и културата :( .

Не си ли чувал за метода на акад. Бутейко? Говореше ми за задух и ме разсмя.Дишай, дишай и може да прозреш истината.

Много ще ти помогне. Особено срещу пневмония е безценен.

Профан. Спамиш.

Поне знаеш ли какво е профан?

значи ме съветваш да стана опитен заек , ако нямам достатъчно антитела, които едва ли са специфични за Ковид? Мисълта ти е доста примитивна.

и да те заведа да те усмъртят с ваксина.
Изцяло твоя си грижа. Както си искаш.
Не че нещо.........децата какво мислят, ми е любопитно?
Мойте старите са същите като тебе. Ако ще мрем - да мрем.
Това е последният пубертет и отърване няма.

Аз съм карала варицела и тя няма да ме повтори. Също така нямам и херпеси.
Същото е и с Ковид.
“Моите деца ли? Те са достатъчно разумни , за да не се притесняват от вирус, който дава такава малка смъртност.

Дано те пропусне болестта.

Как да ме е пропуснала. Та аз съм в леговището на врага.

да е така.

дали ще умра от Ковид или от рак? В основата на всичко са гъбичките, които си живеят в симбиоза с вируси и бактерии.

От каквото и да било.

Взела съм мерки да не умра от рак, така че не ме плашиш с някакво си вирусче. Дали ти стана пясно или не?

да ти оставя правото да умреш от каквото си избереш. Няма да се караме сега, нали?

Ракът е последната степен на интоксикация на организма. Ти го преживя на собствен гръб, имам предвид интоксикацията.