Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2020 18:02 - Тамянът е реален наркотик (+ веселите богослужения на поповете). Разказът е с неочакван край.
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 1806 Коментари: 8 Гласове:
8

Последна промяна: 03.10.2020 18:23

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Откъс от книгата „Историята повече не съществува: най-големите исторически заблуди“, Степаненко А. Г.

 

Както беше изяснено от учените, ефектът на въздействие върху богомолците се обяснява не само с духът на единение и силата на проповедта. По време на експериментите с мишки тамянът се оказа достатъчно силно психоактивно вещество.

Друг негов, макар и непотвърден абсолютно достоверно ефект, е слабото му антибактериално действие, характерно за много растителни смоли. Сред отрицателните ефекти от обкадяването е възможното слабо канцерогенно действие, заради което европейските политици започнаха дори да обсъждат въпроса за забраната на използване на тамян по време на църковните служби.

За да потвърдят хипотезата си, учените отгледаха мишки, у които работата на гените TRPV3, реагиращи на психоактивното вещество – инценсолов ацетат, съдържащо се в тамяна – беше напълно подтисната. За разлика от другите си роднини тези мишки се оказаха невъзприемчиви към обкадяването. В същото време обикновените мишки забележимо и най-важното – еднакво – променяха поведението си при наличието не само на дим от тамян, но и при наличие на споменатото активно вещество.


image

Наркотикът – тамян, използван при църковните служби за довеждане до състояние на религиозен транс (наркозна хипноза) на посетителите на храмовете, подтискане на волята и логическото мислене, което от древни времена е спомагало да бъде религиозно психопрограмиран народът (или просто зомбиран), предизвиква лека еуфория и наркотична зависимост.

Като всеки лек наркотик той подпомага преминаването към по-твърди наркотици: алкохол, никотин, хероин, кокаин и др. Под въздействието на тамяна човек става лесно управляем, повишава се внушаемостта, човек спира да възприема АДЕКВАТНО реалността и преминава в илюзорно състояние на духа, след което настъпва религиозна несвързаност.

Тамянът е изсушен сок, смола от многото растения от рода Boswellia, семейство бурзерови (Burseraceae) — Boswellia sacra, Boswellia carterii – и други, растящи в Източна Африка, Йемен, Сомалия. За събирането му през февруари или март на дървото се правят нарези, от които смолата тече продължително време, като покрива целия му ствол, докато накрая раната не се затвори от изсъхващия сок.

Тогава събират засъхналата смола от дървото и от земята, после суровината се разделя на два сорта – отбран тамян – Olibanum electum и обикновен – Olibanum in sortis. В тамяновия дим се съдържа химичното съединение инценсолов ацетат, което оказва върху хората наркотично въздействие.

Много православни особено високо ценят така наречения „атонски тамян“. Стандартната сувенирна кутийка – опаковка с тамян е един от най-популярните сувенири, които отнасят със себе си поклонниците от Атон.

Малко от тях обаче знаят, че в него – особено в най-скъпите изискани „подаръчни“ сортове – специално се добавят канабиноиди (група терпенфенолни съединения, производни на двузаместения 5-амилрезорцин). В природата те се срещат в растенията от семейството на конопа  (Cannabaceae), явяват се активните съставки на веществата хашиш и марихуана.

Ненапразно се твърди, че пътуването до Атон укрепва вярата..... Който е ходил веднъж, после цял живот го тегли натам....

image

Подобни специални добавки няма само в най-евтините ежедневни сортове тамян. Дори и „незареденият“ тамян обаче съдържа природни наркотични компоненти, просто в по-малки количества. Към канабиноидите не се привиква отведнъж, нужен е определен период от време. Затова според впечатленията от пътуването до Атон може лесно да бъде отличен новочеркуваният от отдавна влезлия във вярата. Дълбоко повярвалият (пристрастен към тамяна преди поклонничеството) непременно отбелязва особената благодат на атонския тамян, докато новопокръстените не правят такава разлика.

Мнозина са чували израза „беден като църковна мишка“, „мършав като църковна мишка“ или „гладен като църковна мишка“.

Тези сравнения почиват на общоизвестния факт – мишките, живеещи в църквите, не напускат сградата дори с цената на пълното си изтощение... В църквата има далеч по-малко храна за мишките в сравнение с най-близкия до нея човешки дом, но църковните мишки почти не посещават къщите, а ако влязат някъде, веднага се вижда, че като правило те са мършави, лакомо захапват първото ядивно нещо и тичат обратно към църквата....

Прочутият лекар Парацелз преди 550 години пише: „...мирисът на тамяна може по-скоро да привлече, отколкото да изгони, злите духове. Те се нуждаят от това, което е привлекателно за чувствата и, ако желаем да се избавим от тях, би било по-разумно да приемем за тази цел ароматни вещества, които ги отпъждат. Най-действена в пълна мяра срещу всички зли духове сила се явява волята“.

Всяка религия е утеха за слабите. Това е зомбиране на духовно слабите и със слаба воля хора. Особено силно изпъква православието: впечатляващи покрити със злато храмове, с вътрешна позлатена украса, песнопения, димящ тамян, запалени свещи, „свети“ икони и „светена“ вода. Задачата е зомбиране и оглупяване на човека. Църквата винаги е лоялна към властта и я поддържа във всичко. Исус Христос ненапразно е казвал, че винаги трябва да се молим тайно, след като сме затворили след себе си вратата.

Дългогодишните изследвания на специалистите от Всеросийския институт по изучаване на лекарствени средства и аромати (ВИЛАР), посветени на изучаването на психоактивното действие на смолите от източноафриканските растения, отнасящи се към рода Бозвелия, се намират под заплахата да бъдат засекретени. Работата е там, че специалистите от ВИЛАР успяха да изпреварят групата учени от американския Университет „Джон Хопкинс“, водена от доктор Рафаел Мешулам. Израелско-американската група се занимаваше с изучаването на активните компоненти на свещената бозвелия и бозвелията на Картър, наричана още „тамяново дърво“. По същество тази група откри, че основен действащ компонент в смолата на посочените растения е инценсоловият ацетат, намиращ се в дима от горенето й.

Поради трудното създаване на модел, сравним с човешкия организъм, детайлите на въздействие на активното вещество върху човешката психика дълго време не можеха да бъдат изучени.

Според скорошните публикувани данни от Вестника на Академията по приложна ботаника, изследователите от ВИЛАР, след изучаване на получените сведения от задграничните си колеги почти случайно издигнаха този проблем на ново научно ниво. Те забелязаха изменения в поведенческите основи на хората, които редовно посещават службите на Руската Православна Църква.

С риск за здравето си изследователите се сдобиха с образци тамян от ХХС-та московска епархия, известна със своята благодат.

Бе изяснено, че нискомолекулните производни на основните биологично активни компоненти на смолата (тамяна) могат да бъдат определени в урината на участниците в литургията с помощта на метода на високоефективната течностна хроматография (НРLC).

Резултатът от изследванията се оказа поразителен, дотолкова, че изследователите многократно анализираха пробите; в урината на богомолците бе открито изключително високо съдържание не само на инценсолов ацетат, но и тетрахидроканабинол, основното психоактивно вещество в марихуаната. В нормални условия той не се среща нито в урината, нито в тамяна.

image

Психиатричната част на изследванията показа висока корелационна връзка между честотата на посещаване на църковните служби, концентрацията в урината на психоактивни компоненти и изразеността на клинични признаци на кретенизъм като психично разстройство.

Пациентите, обкадявани отначало с вида тамян, използван в Руската Православна Църква, проявяваха признаците на остра, но бързо отшумяваща халюцинаторна интоксикация за сметка на инценсола: те можеха да общуват с „висши сили“, виждаха „Отеца наш, Сина му и Светия дух“, повърхностите на всички предмети им изглеждаха „посипани със златен прах“, а „Светите Дарове“ им се струваха като месо с неизвестен призход, което те, още повече, охотно поглъщаха, като го прокарваха с жертвена кръв по нареждане на дежурния свещеник.

В заключителната част на богослужението пациентите напълно изгубваха критичността си към случващото се, лесно се поддаваха на внушения, у тях с лекота биваха предизвиквани емоции, непрестанен смях, наблюдавахме моторна възбуда: желание за песни, танци, викове, целувки; на пациентите им се струваше, че всички присъстващи хора са братя....

При продължителните изследвания пациентите от изучаваната група снижиха потребността си от усвояване на информация, те се спряха на ниво инфантилност в психическото си развитие. У постоянно дишащите тамян наблюдавахме пълното изчезване на интерес към полов живот, неразбирането му, мисълта за неговата греховност. Единствено приемливи теми за дискусия със сексуална тематика бяха обсъжданията на „съединение с Бога“ или в краен случай, със светия отец. При това пациентите винаги избираха рецептивната, пасивна роля във въображаемите полови контакти.

Интересен е и фактът, че докато нивата на инценсоловия ацетат, отговорен за възникването на халюцинаторните разстройства у пациентите, се задържаха само няколко часа, то тетраканабиолът във всички наблюдавани случаи можеше да бъде открит дори след четири до шест седмици след посещаване на службата.

Клиничната картина на психически разстройства у надишалите се с тамян беше така изразена и продължаваше толкова дълго, че този фармакологичен ефект не можеше да не заинтересува съответните държавни служби и ВИЛАР получи бързо застрашително писмо с резолюция от „най-висока инстанция“ за пренасочване на изследванията във ведомството на „първи отдел“ с указание за забрана за публикуване на получените данни.

Защитата на две докторски и дузина кандидатски дисертации беше застрашена от срив, защото режимът на „затворена защита“ означава за аспирантите международна забрава и неизвестност.

Възможно е Маркс да не е грешал толкова, когато е нарекъл религията „опиум за народа“: морфинът беше изолиран от мак, канабиноидите – от марихуаната, а ЛСД – от гъби. Всяко от тези растения е било използвано при едни или други религиозни церемонии“ - смята главният редактор на FASEB Journal Джералд Вайсман.

Парацелз пише: „Аз владея тайното средство, наречено „тамян“ и то превъзхожда всички героични средства“. Става дума обаче за опиума......

Докато се опитвах да изясня защо опиумът е описан като тамян, отворих речника и почти веднага се натъкнах на потвърждение, че съставът за одимяване в кандилата на богослуженията не винаги е бил такъв като днешния. Това ме заинтригува, а текстовете в енциклопедия наляха допълнително масло в огъня на подозренията: „Съвременният църковен тамян – пишат авторите на статията – има много малко общо с тамяновата смола“. И толкова!

Наложи се да тръгна от най-простичкото – от значението и изписването на думата. Ето: „Тамянът е изсушена смола от растения от рода на Бозвелията... Подбран тамян – Olibanum electum и обикновен тамян – Olibanum in sortis”.

Веднага първи въпрос, а защо тамянът се нарича Olibanum? А не Ladanum? Защото Парацелз е бил прав и Ладанумът (Ladanum, Laudanum, Ledanum, Ladbdanum, La`danon, Lh`danon, Lh^don) е нещо съвсем друго, настойка на ОПИУМ в алкохол.

Съвременният църковен тамян – спомням си определението от речника – има с ладановата смола твърде малко общо...“.

Подозрението ми се засили, след като научих, че единият от тримата влъхви, поднесли дарове на Исус – Каспар – е етиопец. Работата е следната – у християните-растамани в Етиопия приемът на леки наркотици и днес е неизменна част от религиозния ритуал. Даровете, поднесени на Исус, са каквито си трябва: злато, СМИРНА и ТАМЯН. При това смирната (мирото) е не по-малко подозрителна, защото е известна в две фракции, едната от които (течната, тинктура) се превежда в църковнославянския речник като ТАМЯН.

Ето и подходящ за случая цитат:  «Смирна и стакти и кассиа от риз Твоих, от тяжестей слоновых, из них же возвеселиша Тя» (Псалтирь, 44, 9).

«…из них же возвеселиша Тя…»... Не може да бъде по-добре казано.

Ако си припомним, че смирната (миро) е същото, което и Balsamea Myrrha, a балсамът е главната ( и свръхсекретна) стока на християнските монаси от египетска Вавилония (в Ел-Матария, там, където Мария е окъпала младенеца Исус), много неща стават ясни. Например, защо преди завладяването на Египет от ранните мюсюлмани този „балсам“ е растял навсякъде в Египет, а след смяната на властта е останал да вирее само в манастирските земи, където е скрит от чужд поглед.

Султаните отначало сечали глави дори за пушенето на тютюн, докато самите те не се поддали. Ясно е и защо е можело да загубиш главата си при опит да пренесеш „балсама“ през граничните постове на Вавилонския султанат. Става ясно и защо при събирането на „балсам“ от собствениците на плантацията наблизо не допускали мюсюлмани под предлог, че това растение не ги обича. Ясно е и защо „балсамовата горичка“ в Ел-Матария е била унищожена по време на вълненията в 1496 – 1497 г. и разрешение за подновяване на този бизнес така и не било дадено.

На илюстрацията алегорично е изобразена Азия. Нарисувани са жираф и слон. Доколкото топонимът Азия преди нашето време се е отнасял за десния бряг на Нил, то следва там да търсим и плантациите на димящите в кандилата вещества. Ел-Матария е точно дяснобреговата част на Нил.

image

Да, описанията на Вавилонската балсамова горичка не приличат на описанията на макова плантация. Все пак едва ли са хвърчали глави заради една ароматна смола? Има много бели петна в историята на наркотиците. Ето едно такова. Плиний цитира фрагмент от Демокрит за растението thalassaegle или potamaugis. Добавено в питието, то предизвиква трескаво състояние с видения от твърде необичаен характер.

Този thaengelis – пише той – расте в планината Либанус в Сирия, на хребета Дикта в Крит, също във Вавилон и в Сузите в Персия. Настойката от него дава на маговете пророчески способности. Такъв е и gelotophylis-ът, растение, намерено в Бактрия и по склоновете на Бористен. При вътрешен прием с миро и вино предизвиква зрителни образи от всякакъв характер, като заедно с това буди и най-невъздържан смях“.

Подозрителен е и самият топоним Либанус – той напомня много думата Olibanum, обозначаваща църковния тамян за богослуженията. Освен това расте във Вавилон, пробужда прорицателски способности, а разтворен във вино, предизвиква смях. Може ли това да бъде тайнственият „балсам“, растял в Ел-Матария?

В хода на една от дискусиите ми посочиха, че в латинския речник на Луис-Шорт (Charlton T. Lewis, Charles Short) думите «ladanum» или «ledanum» се превеждат не като опиум, а като „тамян“. Ето го и целият процес на подмяна на определенията.

Отначало тамянът (ладан, опиум) е наричан «ladanum» или «ledanum». После съотношението на опиум се намалява за сметка на добавянето на ароматни масла (Olibanum) и накрая в кандилото слагат само Olibanum – така и следва да бъде записан в речниците днес. Терминът ladanum остава само за аптекарите, което е разумно.... Невъзможно е да бъде изкоренено миналото: в неговия жив език тамянът е останал с първоначалното си значение.

Извадка от речниковата статия: „Християнството силно увеличило пазара на тамяна, макар в съвременните ритуали да се използват ЗАМЕСТИТЕЛИ. В европейските страни вече се повдига въпросът за възможното налагане на ограничения на посещаването на религиозните церемонии с активно обкадяване с благовония от деца заради подозренията от възможен канцерогенен ефект“.

Мярката е разумна. През XVIII век не са се грижели толкова за децата; както пишат хроникьорите, по пътищата на Европа бродели подрастващи, пристрастени към хашиша, те рисували пред изплашените селяни възникващите през цялото време в главите им картини от Страшния съд. Наркотичните им откровения били съпровождани от антиеретически истерии, изгаряния на клада и антисемитски погроми.

Кой е доставял хашиш на фанатичните юноши си остава открит въпрос. В някои източници пише, че са го доставяли самите еретици. Летописните сведения обаче казват друго. Ето какво.

 

  1. Асасините, държали в страх цяла Европа, са били наркомани и са плащали данък на тамплиерите и хоспиталиерите, държащи в ръцете си главното - „маковия сироп“.

  2. Хоспиталиерите и тамплиерите са били най-силните политически играчи в Европа и Близкия Изток. Техните приемници, йезуитите, са известни с повече политически убийства от който и да било друг.

  3. Политическите убийства, извършени от асасините, като правило завършвали с погром над всички чуждородци без подбор.

  4. Най-често тия погроми засягали евреите, които по този начин били измествани от медицината и фармакологията – сфери на интерес от страна на хоспиталиерите.

  5. Асасините помолили своите господари (тамплиери и хоспиталиери) да бъдат приети в християнството, но пратеникът им бил предателски убит, преговорите прекъснали и убийците-асасини останали в съзнанието на масите като друговерци.

     

Както виждате, доста е красноречиво. Между всички версии за невероятното могъщество на тамплиерите и хоспиталиерите следва да предпочетем най-реалистичната: те са държали в ръцете си наркотрафика от Египет и Мала Азия към Европа. Така отговорът на въпроса, кой е доставял наркотици на децата става съвършено прозрачен. Свидетелства относно използването на надрусани с наркотици деца за политически цели има много; в историята на Европа това е описано най-малко четири пъти: през 1212 г. (детски кръстоносен поход), 1251 г. (движението на пастирчетата), 1320 г. (също движението на пастирчетата) и 1707 – 1720-те години.

image

 

Кръстоносният детски поход от 1212-та година

 

Той започнал във Франция, провинция Вандом. Децата тичали на поход, без да слушат доводите на родителите си, одимявали се едно друго с кандила (за което пряко пише в хрониките) и все повече вярвали, че могат да правят чудеса. Когато някои от тях се върнали (момиченцата били и бременни), на въпроса защо са тръгнали към Йерусалим те отговаряли само едно: не знаем.

 

Папата много харесал кръстоносния поход на децата. Под идейното знаме на похода на безгрешните деца, под шума на погромите и с разрешението на Латеранския събор били приети нови закони, евреите-аптекари се оказали в гетото, а цялата фармация преминала в нови ръце. Отговорен за някои случайни издънки по време на похода, като например продажбата на част от децата в робство след изпълнението на задачата им, някак си се оказал неизвестният Николай от Кьолн. Ако съдим по кръста във вида на буквата „тау“, магистър Николай е бил копт, или православен египетски грък. (Думата „коптить“ в руски език се превежда пряко като „димя, опушвам“ - бел. моя). В архивите на град Кьолн няма никакви сведения за Николай, но това не е важно: виновникът е намерен и той е еретик-чужденец...

 

Движението на пастирчетата от 1251-ва година

 

Като виновник за движението на пастирчетата вече назначили унгарец, шестдесетгодишен. Преди 40 години (а значи в 1212 г.) този унгарец вече бил водил децата (заедно с копта Николай) към Вавилонско робство. Не става ясно защо не са го наказали. Унгарецът не се криел от никого, дори се прославил в Орлеан и Бурже с изгарянето на книги и отнемане на еврейско имущество.

Мотивите на подрастващите да напуснат семействата си и да тръгнат да рушат и убиват са също толкова неясни, макар да знаем, че движението им е било добре организирано и освен унгареца са имали цяла структура от анонимни проповедници с цялата им църковна атрибуция. Папата се възползвал пак от ситуацията и веднага забранил на християните да купуват лекарства от евреите. Родителите оценили по-различно случващото се: магистърът, който мътел детските умове, бил заловен и убит, а инквизиторът Роберт де Бугр сметнал постъпките на пастирчетата за углавно наказуеми и започнал да ги излавя, като достигналите пълнолетие били предавани на съд. В крайна сметка наказали инквизитора по служебна линия, а църковните историци го наричат „лъжебрат“.

 

Движението на пастирчетата от 1320-та година

 

През 1320-та г. пастирчетата отново поели на поход. Тръгнали към Аквитания, където пак започнали да нападат юдеите и дори изгорили няколко семейства в кулата – точно както 70 години по-рано. Тогава бил разкрит и заговорът на прокажените. Както се изяснило, прокажените искали да отровят всички кладенци, пасбища и реки и така да убият всички християни, а наелите ги за целта били евреи (най-вероятно аптекари), които пък на свой ред били наети от мюсюлманите от Гранада....

 

Смисълът на кръстоносните походи

 

Има достъчно свидетелства за това, че кръстоносците са се интересували преди всичко от „маковия сок“ и няма защо да ги виним за това. Да се воюва без единственото познато по това време обезболяващо средство е било нещо доста сложно. Ислямският преврат в Египет довел до това, че всичкият опиум станал недостъпен. Карл Велики принудил поданиците си да отглеждат мак във всяка селска градина, но в Европа да получиш същия опиум, както в Египет и Турция е просто нереално. Така главната стока, която носели от Изтока кръстоносците, е бил, както може да се изясни след поразравянето в хрониките, опиумът.

Има и едно друго обстоятелство – парите. Падането на Вавилон и Константинопол и смяната на властта в Турция и Египет означавали, че свръхпечалбата вече ще остава в други джобове: не във Венеция, а в Истанбул и не в Рим, а в Кайро. Сложно е да си представим колко пари биха се загубили след спирането на опиумната търговия. Китай например преди всяка опиумна война е имал стабилен минус във финансите: поданиците изпушвали всичко.

Предполагам, че същото се е случвало в Европа. Едно нещо е да одимяваш стадото поданици в храмовете, докато набираш все повече и повече власт (преди секуларизацията църквите са владеели една трета от цялото имущество в Европа) и съвсем друго е да се окажеш в същата ситуация, в която и Китай – всичкото сребро да отива за посредниците. Европа намерила своя път – покрай Африка в Индия – не тази в Етиопия, а в Източната Индия. Там макът станал неин.

Бележка.

Периодът на закрепване на англичаните в Индия (1765 – 1776 г.) е строго паралелен с времето на изселването на йезуитите и на първо място – на индийските. Точно в годината на ликвидиране на най-богатия след тамплиерите орден (1773 г.) британският генерал-губернатор на Бенгалия влязъл в град Патна, унищожил най-големия в света наркокартел и установил монопола на Източната Индийска компания върху търговията с бенгалски опиум. Казано на наш език, поел наркобаронството.

 

 

Предполагам, че мнозина от читателите на блога и коментарите ми се питат: тоя пък какво му пречат религиите и не знае ли, че обижда вярващите хора?!

 

Религиите пречат не на мен, а на вярващите и сега ще научите защо.

 

Единствената жена сред събраните първа се обърна към нас. Тя се представи като Исабел и ни постави странен въпрос:

- Ако имахте доказателство, че Господ не съществува, сигурни ли сте, че хората биха искали да го разберат? И преценихте ли добре последствията от разпространяването на подобна новина? Два милиарда човешки същества живеят на тази планета под прага на бедността. Половината от световното население съществува, лишавайки се от всичко. Запитвали ли сте се какво държи на крака тези толкова нестабилни, толкова неуравновесени хора? Това е надеждата. Надеждата, че съществува висша и доброжелателна сила, надеждата за по-добър живот след смъртта. Наречете тази надежда Господ или вяра, както искате“.

- Ако оповестите вашите открития, още през първия ден ще наброим стотици хиляди мъртви в най-бедните страни, а през следващата седмица и милиони в третия свят. През по-следващата ще започне най-голямото преселение в историята на човечеството. Един милиард изгладнели същества ще преминат пеша през континентите или ще отплават по море, за да отидат да си присвоят всичко, което нямат. Всеки ще се опита да преживее в настоящето това, което е пазел за бъдещето. Петата седмица ще отбележи началото на Първата нощ...“.

 

Двата цитата са от книгата „Първата нощ“, автор Марк Леви.

 

 

 

 












Гласувай:
9



1. radostinalassa - Затова ли не мога да ходя на църква?
03.10.2020 18:52
Този дим от тамяна ме изгони.Но сега съм заложила тамян в ракия. Обаче горчи страшно и се взема на капки.
цитирай
2. fun1001 - ... много добре подбран материал
03.10.2020 19:00
отдавна, не бях чела с такъв интерес
подобен постинг,тук.
много малко останаха сериозните автори
благодаря ти, добродане!
цитирай
3. dobrodan - Истината, Юли.... Болезнена, но истинска.....
03.10.2020 19:09
Благодаря, че прочете статията. Знам, че си я разбрала :).
Жени като теб трябва да имат по десет дъщери :):):) и светът ще стане доста по-добър за всички :).....
цитирай
4. radostinalassa - То бива, бива...
03.10.2020 19:53
ама вашето е прекалено. Дебелите са уж добродушни, пък хапят като змии.
цитирай
5. dobrodan - Верно понапълнях, но още дебел не
03.10.2020 20:16
съм станал :). Хапя.....в определени ситуации нежно, в други - не чак толкова нежно.
Според случая :).
цитирай
6. radostinalassa - Явно хапеш, когато си гладен
03.10.2020 20:39
Това ти се случва често. Яж повече като Минка.
цитирай
7. radostinalassa - Ако чърквата е голяма, няма да има проблеми с тамяна. Църквите са построени на места, където от земята излиза силна енергия.
03.10.2020 21:01
Налага се да заземяват куполите, защото Благодатният огън ще започне да се появява наред и ще разтърсва по - мръсните попове.
цитирай
8. dobrodan - Аз от земни енергии не разбирам.
03.10.2020 22:53
Нито от благодатни огньове :). Относно яденето... Коя е Минка?
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 1044070
Постинги: 381
Коментари: 4984
Гласове: 4144
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031