Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07 16:12 - Работа по имената на българските царе, свършена майсторски! ТАКА СЕ ПРАВЯТ НЕЩАТА!
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 608 Коментари: 29 Гласове:
6

Последна промяна: 30.07 20:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Прекопирам публикацията от Фейсбук, случайно попаднах на нея.

https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=2298719383693485&id=2270093779889379&__tn__=K-R


                               Нашата България - бащина, майчина и наша. 

Всички български владетели от 14953 г.пр.н.е. до сега с периодите от 1018 до 1186 г. и от 1396 до 1878 г. и малко след това.

БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ

Български владетели преди новата ера

Джамс (Джам-Иджик, Джам Таргиз Булгар, Карт-Джам) - 14953 - 14653 г. пр.н.е. (син на Аудан)
Бурджан (Буртас) - 14653 - 14300 г. пр.н.е. (син на Джамс)
Барънджар (Булгар) - 14300 - 14000 г. пр.н.е. (син на Джамс)
Чирмиш (Сармад), Айлан и Бесер (Бесермен) също са синове на Джамс, които основали собствени царства. Периода на петте царства.
Балх (Ал, Бал, Балей, Ал-Бал, Ал-Булгар) - 14000 - 13450 г. пр.н.е. (в 13500 г. пр.н.е. основал гр. Улуг-Булгар, син на Джамс (Карт-Джам))
Иджик (Идик) - 13450 - 13000 г. пр.н.е. (син на Балх)
Каян (Кхан, Кан, Кеан, Аба-Кан) - 13000 г. пр.н.е. (син на Иджик)
Саен (Сан, Саин I, Саън) - 12500 г. пр.н.е. (син на Каян)
Алмъш - 12000 г. пр.н.е.
Хузан (Хазан) - 12000 г. пр.н.е.
Итех (Итх, Ит) - 12000 г. пр.н.е. (син/потомък на Саин)
Карий (Кар, Кеар, Каро, Карх) - 11000 г. пр.н.е. (син на Итх)
Улит (Лут, Улят) - 10 000 г. пр. н.е. (потомък на Карх)
Лукит (Луг, Лук) - 9000 г. пр.н.е. (потомък на Улит)
Сакал Ат - 8000 г. пр. н.е. (потомък на Лукит)
Марун (Мармай, Мар-Май) - 7502 - 7202 г. (родоначалник на династията Мардуан-Дуло)
Акабуг (Ака, Акат, Ака-Буга) - 7000 г. пр.н.е. (потомък на Сакал)
Кахъл (Кахил) - 6000 г. пр.н.е. (потомък на Акабуг, в 5600 г.пр.н.е. бълг. държава Идел се разпада)
Джам Аудан Зияджи-Дуло - ок. 5800 - 5550 г. пр.н.е. (според някои царувал 300 г.)
Арбай - ок. 5550 - 5520 г. пр.н.е. (син на Джам Аудан)
Янариш - ок. 5520 - 5500 г. пр.н.е. (син на Джам Аудан)
Ариш (Аръйш) - ок. 5500 - 5475 г. пр.н.е. (син на Янариш)
Джалиш - ок. 5475 - 5440 г. пр.н.е. (син на Ариш)
Сариш - ок. 5440 - 5415 г. пр.н.е. (син на Джалиш)
Дариш - ок. 5415 - 5390 г. пр.н.е. (син на Сариш)
Талиш - ок. 5390 - 5365 г. пр.н.е. (син на Дариш)
Бариш - ок. 5365 - 5345 г. пр.н.е. (син на Талиш)
Лаиш - ок. 5345 - 5325 г. пр.н.е. (син на Бариш)
Курмиш - ок. 5325 - 5300 г. пр.н.е. (син на Лаиш)
Джавшин - ок. 5300 - 5270 г. пр.н.е. (син на Курмиш)
Хайджин - ок. 5270 - 5245 г. пр.н.е. (син на Джавшин)
Барин - ок. 5245 - 5210 г. пр.н.е. (син на Хайдин)
Артак - ок. 5210 - 5180 г. пр.н.е. (син на Барин)
Калаг - ок. 5180 - 5160 г. пр.н.е. (син на Артак)
Уджак - ок. 5160 - 5135 г. пр.н.е. (син на Калаг)
Турджан - ок. 5135 - 5110 г. пр.н.е. (син на Уджак)
Кайрак - ок. 5110 - 5075 г. пр.н.е. (син на Турджан)
Тулак - ок. 5075 - 5040 г. пр.н.е. (син на Кайрак)
Байчуг - ок. 5040 - 5000 г. пр.н.е. (син на Тулак)
Аслан - 5000 - 4950 г. пр.н.е. (син на Байчуг, в 4953 г.пр.н.е. синджак-булгарското царство се разпада)
Проний - 5000 - 4940 г. пр.н.е.
Кушдар - 4990 - 4950 г. пр.н.е. (син на Байчуг, основал независимо царство в Крим)
Балм (Бал) - 4953 - 4925 г. пр.н.е. (син на Аслан, основал бълг. царство Балистан в Сирия)
Агадж - 4953 - 4923 г. пр.н.е. (син на Аслан, от Фкаджирска династия, основал империята Аскип в Ю. Украйна)
Джамбат (Шамбат-Иджик) - 4953 - 4918 г. пр.н.е. (син на Аслан, основал бълг. царство Сувар в дн. Ирак)
Буртас - 4950 - 4915 г. пр.н.е. (син на Аслан, основал град Бурташ [Грозни] по Средна Волга)
Бурджан - 4950 - 4915 г. пр.н.е. (син на Аслан, построил град Яна-Кибер в Урал)
Канджар - 4950 - 4915 г. пр.н.е. (княз, син на Аслан)
Билиш - ок. 4923 - 4900 г. пр.н.е. (син на Агадж)
Багю (Баг, Багун) - ок. 4900 - 4880 г. пр.н.е. (син на Билиш)
Урман - ок. 4880 - 4845 г. пр.н.е. (син на Баг)
Калгай (Калга) - ок. 4845 - 4820 г. пр.н.е. (син на Урман)
Бурн (Бур, Бури) - ок. 4820 - 4790 г. пр.н.е. (син на Калгай)
Талх (Тал) - ок. 4790 - 4760 г. пр.н.е. (син на Бур)
Тиряк - ок. 4760 - 4720 г. пр.н.е. (син на Талх)
Куяк - ок. 4720 - 4690 г. пр.н.е. (син на Тиряк)
Улаг - ок. 4690 - 4665 г. пр.н.е. (син на Куяк)
Тулак - ок. 4665 - 4630 г. пр.н.е. (син на Улаг)
Балак - ок. 4630 - 4605 г. пр.н.е. (син на Тулак)
Салаг - ок. 4605 - 4580 г. пр.н.е. (син на Балак)
Джиляк - ок. 4580 - 4550 г. пр.н.е. (син на Салаг)
Балкан (Урак Балкан) - 4550 – 4490 г. пр.н.е. (син на Джиляк)
Джир - 4500 г. пр.н.е. (император на булгар-кашанците)
Кансю (Кан-сю) - 4500 г. пр.н.е. (император на хоните)
Биляк - 4490 - 4480 г. пр.н.е. (син на Балкан)
Бишегет (Биш I, Бише, Бишел) - 4480 - 4460 г. пр.н.е. (син на Джиляк)
Кубар (I) - 4460 - 4440 г. пр.н.е. (син на Балкан, бил свален от власт и отвел хората си на запад)
Ширак - ок. 4460 - 4435 г. пр.н.е. (син на Биляк)
Таук - 4440 - 4400 г. пр.н.е. (син на Кубар, бил свален и отвел хората си в Сувар)
Иштяк (Ищяк) - 4440 - 4400 г. пр.н.е. (син на Кубар, отвел хората си в Седморечието)
Иджим - 4440 - 4400 г. пр.н.е. (син на Кубар, предприел поход на Изток)
Бирак - 4435 - 4410 г. пр.н.е. (син на Ширак)
Тарак - ок. 4410 - 4380 г. пр.н.е. (син на Бирак)
Арак - ок. 4380 - 4350 г. пр.н.е. (син на Тарак)
Алак - ок. 4350 - 4320 г. пр.н.е. (син на Арак)
Булак - ок. 4320 - 4290 г. пр.н.е. (син на Алак)
Кулак - ок. 4290 - 4260 г. пр.н.е. (син на Булак)
Учаг - ок. 4260 - 4230 г. пр.н.е. (син на Кулак)
Ущак (Ушак, Уджак) - ок. 4230 - 4200 г. пр.н.е. (син на Учаг)
Карак - ок. 4200 - 4170 г. пр.н.е. (син на Ушак)
Бурак - ок. 4170 - 4140 г. пр.н.е. (син на Карак)
Абалак - ок. 4140 - 4105 г. пр.н.е. (син на Бурак)
Муйнак - ок. 4105 - 4070 г. пр.н.е. (син на Абалак)
Джунак - ок. 4070 - 4040 г. пр.н.е. (син на Муйнак)
Шунак - ок. 4040 - 4010 г. пр.н.е. (син на Джунак)
Асбак - ок. 4010 - 3980 г. пр.н.е. (син на Шунак)
Ерий (Ер I, Урал, Арал) - 4000 г. пр.н.е. (император на булгар-кашанците)
Юрмиас (Ермиас, Юрий-Ас) - 4000 г. пр.н.е. (потомък на Кан-сю)
Артак - ок. 3980 - 3955 г. пр.н.е. (син на Асбак)
Арджак - ок. 3955 - 3920 г. пр.н.е. (син на Артак)
Бурджак - ок. 3920 - 3890 г. пр.н.е. (син на Арджак)
Санак - ок. 3890 - 3865 г. пр.н.е. (син на Бурджак)
Буняк - ок. 3865 - 3835 г. пр.н.е. (син на Санак)
Адак - ок. 3835 - 3810 г. пр.н.е. (син на Буняк)
Байлак - ок. 3810 - 3780 г. пр.н.е. (син на Адак)
Миджак - ок. 3780 - 3765 г. пр.н.е. (син на Байлак)
Кубар - ок. 3765 - 3750 г. пр.н.е. (син на Байлак, съвременник на смутовете-3753 г.пр.н.е.)
Иштяк - ок. 3750 - 3735 г. пр.н.е. (син на Кубар)
Аспар (Изпор, Избор) - ок. 3735 - 3720 г. пр.н.е. (син на Кубар)
Алъп Кутар (Алъйп) - ок. 3720 - 3690 г. пр.н.е. (син на Аспар)
Айдар - ок. 3690 - 3660 г. пр.н.е. (син на Алъп Кутар)
Байдар - ок. 3660 - 3630 г. пр.н.е. (син на Айдар)
Тудар - ок. 3630 - 3600 г. пр.н.е. (син на Байдар)
Майяр - ок. 3600 - 3570 г. пр.н.е. (син на Тудар)
Таук - ок. 3570 - 3540 г. пр.н.е. (син на Майяр)
Баук - ок. 3540 - 3510 г. пр.н.е. (син на Таук)
Джанук - ок. 3510 - 3480 г. пр.н.е. (син на Баук)
Аджук - ок. 3480 - 3450 г. пр.н.е. (син на Джанук)
Баджук - ок. 3450 - 3420 г. пр.н.е. (син на Аджук)
Барсук - ок. 3420 - 3390 г. пр.н.е. (син на Баджук)
Сандук - ок. 3390 - 3360 г. пр.н.е. (син на Барсук)
Хурал - ок. 3360 - 3330 г. пр.н.е. (син на Сандук)
Байтал - ок. 3330 - 3300 г. пр.н.е. (син на Хурал)
Тутал - ок. 3300 - 3270 г. пр.н.е. (син на Байтал)
Зиугинд (Зиузунд, Зинашу, Зияджи) - ок. 3280 - 3220 г. пр.н.е.
Урал (Ер-Урал) - ок. 3270 - 3240 г. пр.н.е. (син на Тутал)
Аскал - ок. 3240 - 3210 г. пр.н.е. (син на Урал)
Шам (Шамс, Шем) - ок. 3220 - 3165 г. пр.н.е.
Бакал - ок. 3210 - 3180 г. пр.н.е. (син на Аскал)
Хон-Анбал - ок. 3200 - 3170 г. (последен самарски цар)
Куберчек - ок. 3190 - 3165 г. (иделски пълководец)
Тукал - ок. 3180 - 3150 г. пр.н.е. (син на Бакал)
Япетус (Япет) - ок. 3165 - 3100 г. пр.н.е.
Иджал - ок. 3150 - 3120 г. пр.н.е. (син на Тукал)
Бурал - ок. 3120 - 3090 г. пр.н.е. (син на Иджал)
Зизан (Зизанс) - ок. 3100 - 3040 г. пр.н.е.
Арсал Кимер - ок. 3090 - 3060 г. пр.н.е. (син на Бурал, I-ва Кимерска династия)
Курал - ок. 3060 - 3030 г. пр.н.е. (син на Арсал)
Кимер (Камир, Кимар) - ок. 3040 - 2980 г. пр.н.е.
Марал - ок. 3030 - 3000 г. пр.н.е. (син на Курал)
Кавал - ок. 3000 - 2970 г. пр.н.е. (син на Марал)
Кардам (I) - 3000 - 2950 г. пр.н.е. (цар на Балхара в Памир)
Моксух - ок. 2980 - 2915 г. пр.н.е. (Той е баща на Сибашин, Зартон и Дейдон)
Кичин Урал (Кичи Урал) - ок. 2970 - 2940 г. пр.н.е. (син на Кавал)
Илах Пурурава (Аила, Ила) - ок. 2950 - 2920 г. пр.н.е. (син на Кардам и брат на Капил)
Бишат (Биш II, Бихш) - 2940 - 2910 г. пр.н.е. (р. 3000 г. пр.н.е., син на Кичи Урал)
Сасабиндух (Саса Бинду, Биндух) - ок. 2920 - 2860 г. пр.н.е. (син на Илах Пурурава)
Тугар (Тохар) - ок. 2915 - 2865 г. пр.н.е.
Тарган - 2910 - 2880 г. пр.н.е. (син на Бишат)
Варган - 2880 - 2850 г. пр.н.е. (син на Тарган)
Булгар - ок. 2865 - 2820 г. пр.н.е.
Притусравас (Бритусрава, Канита Притусравас) - ок. 2860 - 2800 г. пр.н.е. (син на Сасабиндух)
Ширкан - 2850 - 2820 г. пр.н.е. (син на Варган)
Иджик-Хон - ок. 2825 - 2770 г.
Иркан - 2820 - 2790 г. пр.н.е. (син на Ширкан)
Шивашин (Сибашин) - ок. 2820 - 2780 г. пр.н.е.
Тамир-Булгар - 2800 - 2770 г. пр.н.е. (потомък на Иштяк)
Аскал (I) - ок. 2800 - 2500 г. пр.н.е.
Барган - 2790 - 2760 г. пр.н.е. (син на Иркан)
Зазгир (Зангис) - ок. 2780 - 2720 г. пр.н.е.
Кавес - 2770 - 2740 г. пр.н.е. (син на Тамир-Булгар)
Тирган - 2760 - 2730 г. пр.н.е. (син на Барган)
Аскал - 2740 - 2710 г. пр.н.е. (син на Кавес)
Чулган - 2730 - 2700 г. пр.н.е. (син на Тирган)
Тамир-Улан - 2710 - 2680 г. пр.н.е. (син на Аскал)
Харан (Кар, Каран, Харран) - 2700 - 2670 г. пр.н.е. (син на Чулган)
Маян (Боян I) - 2680 - 2653 г. пр.н.е. (Управлявал съвместно със съпругата си Саклая [Саклан])
Креш Балуан (Креш Балун) - ок. 2660 - 2640 г. пр.н.е. (син на Тамир-Улан, заселил се на о. Креш)
Баръс - 2655 - 2640 г. пр.н.е. (син на Тамир-Улан)
Агил (Угил) - 2653 - 2600 г. пр.н.е. (син на Креш Балуан)
Дайъл - 2575 - 2550 г. пр.н.е. (син на Аил)
Наил - 2550 - 2520 г. пр.н.е. (син на Дайъл)
Баил - 2520 - 2490 г. пр.н.е. (син на Наил)
Абил - 2490 - 2460 г. пр.н.е. (син на Баил)
Амил - 2460 - 2430 г. пр.н.е. (син на Абил)
Бадил - 2430 - 2400 г. пр.н.е. (син на Амил)
Сандил - 2400 - 2370 г. пр.н.е. (син на Бадил)
Рамил - 2370 - 2340 г. пр.н.е. (син на Сандил)
Атаил - 2340 - 2310 г. пр.н.е. (син на Рамил)
Джаил - 2310 - 2280 г. пр.н.е. (син на Атаил)
Биул (Бил) - 2280 - 2250 г. пр.н.е. (син на Джаил)
Иул (Ил, Илс, Иу, Ю, Ху, Хуул) - 2250 - 2215 г. пр.н.е. (син на Биул)
Барин - 2215 - 2180 г. пр.н.е. (син на Иул)
Урън (Уръйн) - 2180 - 2140 г. пр.н.е. (син на Барин)
Багин - 2140 - 2100 г. пр.н.е. (син на Урън)
Тимотей I (Тимарх I, Тимоти I) - ок. 2150 - 2080 г. пр.н.е.
Адин (Адън) - 2100 - 2070 г. пр.н.е. (син на Багин)
Карин - 2070 - 2040 г. пр.н.е. (син на Адин)
Сабън - 2040 - 2010 г. пр.н.е. (син на Карин)
Саин - 2010 - 1980 г. пр.н.е. (син на Сабън)
Балин (Кибен-Булар, Кибе-Булгар) - 1980 - 1950 г. пр.н.е. (син на Саин)
Маяр-Агил (Мар-Агил) - 1950 - 1920 г. пр. н.е. (син на Балин)
Бурун - 1920 - 1890 г. пр.н.е. (син на Маяр-Агил)
Могер - 1915 - 1880 г. пр.н.е.
Айвар - Кам Раджил - 1910 - 1880 г. пр.н.е.
Арджай (Арджан, Арджа) - 1890 - 1860 г. пр.н.е. (син на Бурун, съпруг на Анджа)
Сабъш - Ук - 1880 - 1850 г. пр.н.е. (син на Айвар - Кам Раджил)
Аргибей - 1860 - 1830 г. пр.н.е. (син на Арджай)
Биек Ас (Шила) - 1850 - 1820 г. пр.н.е. (син на Сабъш - Ук)
Варс (Вар) - 1830 - 1810 г. пр.н.е. (син на Аргибей)
Камулий (Камули) - 1820 - 1790 г. пр.н.е. (син на Биек Ас)
Аспар (I) - ок. 1800 г. пр.н.е.
Карт Мар (Мар Варчек) - 1810 - 1785 г. пр.н.е. (син на Вар)
Хазгир - 1790 - 1760 г. пр.н.е. (син на Камулий)
Улук Мар - 1785 - 1760 г. пр.н.е. (син на Мар Варчек)
Балтан I - 1760 - 1730 г. пр.н.е. (син на Хазгир)
Джуман - 1760 - 1750 г. пр.н.е. (син на Улук Мар)
Кичин Мар (Кичи Мар) - 1750 - 1690 г. пр.н.е. (син на Улук Мар)
Йолт Абан (Йолт Аба) - 1730 - 1700 г. пр.н.е. (син на Балтан I)
Нукрат I - 1699 - 1679 г. пр.н.е. (син на Джуман)
Урус Бабай - 1700 - 1670 г. пр.н.е. (син на Йолт Аба)
Турджан - 1679 - 1650 г. пр.н.е. (син на Нукрат I)
Чулман (Чул-Ат, Чул-уей, Чун-уей, Чунуей, Чунгви) - 1670 - 1640 г. пр.н.е. (син на Урус Бабай)
Миджан - 1650 - 1620 г. пр.н.е. (син на Турджан)
Карт Манас - 1640 - 1613 г. пр.н.е. (син на Чулман)
Кулян - 1620 - 1590 г. пр.н.е. (син на Миджан)
Кичин-Манас (Кичи-Манас) - 1613 - 1585 г. пр.н.е. (син на Карт Манас)
Кардам (II) - ок. 1600 г. пр.н.е.
Кудан - 1590 - 1575 г. пр.н.е. (син на Кулян)
Аслан - 1590 - 1560 г. пр.н.е.
Сузат (Суз-Атряч) - ок. 1585 - 1550 г. пр.н.е. (Втора Кимерска династия)
Бал-Агадж - 1575 - 1565 г. пр.н.е. (син на Кулян)
Аспан - 1565 - 1555 г. пр.н.е. (син на Кудан)
Буртас - 1560 - 1530 г. пр.н.е. (син на Аслан)
Леуген - 1555 - 1547 г. пр.н.е. (син на Бал-Агадж)
Аспарък - 1550 - 1520 г. пр.н.е. (син на Суз-Атряч)
Далай-Тургай - 1547 - 1542 г. пр.н.е. (син на Леуген)
Турдан - 1542 - 1510 г. пр.н.е. (син на Леуген)
Барсил Бушлай - 1530 - 1500 г. пр.н.е. (син на Буртас)
Сам-Далай - 1510 - 1480 г. пр.н.е. (син на Далай-Тургай)
Булгар Буляк - 1500 - 1470 г. пр.н.е. (син на Барсил Бушлай, Аскипска династия, негова съпруга била Банджа)
Тамир - 1480 - 1450 г. пр.н.е. (син на Сам-Далай)
Кьол Дайъл - 1470 - 1440 г. пр.н.е. (син на Булгар Буляк и съпруг на Джалда)
Нукрат II - 1450 - 1420 г. пр.н.е. (приемник на Тамир)
Бурун Сагил - 1440 - 1410 г. пр.н.е. (син на Кьол)
Маджил - 1410 - 1375 г. пр.н.е. (син на Бурун Сагил)
Карт Кубрат - 1375 - 1350 г. пр.н.е. (син на Маджил)
Буляр Хардат (Хурдат) - 1350 - 1320 г. пр.н.е. (син на Карт Кубрат)
Хингул Чулман - 1340 - 1300 г. пр.н.е.
Урдат - 1320 - 1290 г. пр.н.е. (син на Буляр Хардат)
Кубвън (Кубан, Кубен) - 1300 - 1270 г. пр.н.е. (син на Хингул и съпруг на Алангуя [Алангу])
Нарат - 1290 - 1260 г. пр.н.е. (син на Урдат)
Дънгър (Мир-Дангир, Мир, Лир, Мирджат) - 1270 - 1240 г. пр.н.е. (син на Кубвън)
Арат - 1260 - 1230 г. пр.н.е. (син на Нарат)
Тамир (Тамър) - 1240 - 1235 г. пр.н.е.
Нукрат III (Нукрат Илджа) - ок. 1235-1200 г. пр.н.е. (приемник на Тамир)
Сурат - 1230 - 1200 г. пр.н.е. (син на Арат)
Кудурий (Кудури, Кудурих) - ок. 1205-1140 г. пр.н.е.
Балтан II (Алъп Балта, Балташ, Балта-Топор) - 1200-1180 г. пр.н.е. (син на Нукрат III)
Бурат - 1200 - 1180 г. пр.н.е. (син на Сурат)
Пелемен - 1184 - 1120 г. пр.н.е.
Алат - 1180 - 1145 г. пр.н.е. (син на Бурат)
Талъш - ок. 1180 - 1140 г. пр.н.е. (син на Балтан II)
Тамъш - 1145 - 1100 г. пр.н.е. (син на Алат)
Балъш - ок. 1140 - 1110 г. пр.н.е. (син на Талъш)
Худон (Худон I) - ок. 1130 - 1065 г. пр.н.е. (син на Кудурий)
Антигон - 1120 - ок. 1085 г. пр.н.е.
Данъш - ок. 1110 - 1080 г. пр.н.е. (син на Балъш)
Даръш - 1100 - 1081 г. пр.н.е. (син на Тамъш)
Зарин (Залир, Зарзин, Зартас) - ок. 1085 - 1035 г. пр.н.е.
Алъп - 1081 - 1054 г. пр.н.е. (син на Даръш)
Аръш - ок. 1080 - 1050 г. пр.н.е. (син на Данъш)
Науф-Таргиз (Нау Таргиз Атяч Гургули Кимер) - ок. 1060 - 1020 г. пр.н.е.
Пилоний (Пилоних, Пилони, Пилоней) - ок. 1055-986 г. пр.н.е. (син на Худон I)
Халиб - ок. 1054 - 1030 г. пр.н.е. (син на Алъп)
Баън (Байън, Барън) - ок. 1050 - 1020 г. пр.н.е. (син на Ариш)
Музох - 1035 - 986 г. пр.н.е.
Курбат - ок. 1030 - 1000 г. пр.н.е. (син на Халиб)
Балъш - ок. 1140 - 1110 г. пр.н.е. (син на Талъш)
Худон (Худон I) - ок. 1130 - 1065 г. пр.н.е. (син на Кудурий)
Антигон - 1120 - ок. 1085 г. пр.н.е.
Данъш - ок. 1110 - 1080 г. пр.н.е. (син на Балъш)
Даръш - 1100 - 1081 г. пр.н.е. (син на Тамъш)
Зарин (Залир, Зарзин, Зартас) - ок. 1085 - 1035 г. пр.н.е.
Алъп - 1081 - 1054 г. пр.н.е. (син на Даръш)
Аръш - ок. 1080 - 1050 г. пр.н.е. (син на Данъш)
Науф-Таргиз (Нау Таргиз Атяч Гургули Кимер) - ок. 1060 - 1020 г. пр.н.е.
Пилоний (Пилоних, Пилони, Пилоней) - ок. 1055-986 г. пр.н.е. (син на Худон I)
Халиб - ок. 1054 - 1030 г. пр.н.е. (син на Алъп)
Баън (Байън, Барън) - ок. 1050 - 1020 г. пр.н.е. (син на Ариш)
Музох - 1035 - 986 г. пр.н.е.
Курбат - ок. 1030 - 1000 г. пр.н.е. (син на Халиб)
Мамъш - ок. 1020 - 990 г. пр.н.е. (син на Баън)
Инай-Бунджар - ок. 1020 - 985 г. пр.н.е. (син на Нау-Таргиз)
Кан-Кубар - ок. 1000 - 985 г. пр.н.е. (син на Курбат и съпруг на Миша [Мише])
Сорен (Сюрен) - ок. 990 - 960 г. пр.н.е. (син на Мамъш)
Галидж - ок. 990 - 965 г. пр.н.е.
Иллерик (Илирик, Йелерик, Илирих) - ок. 986 - 920 г. пр.н.е.
Текетир - ок. 985 - 970 г. пр.н.е. (син на Курбат и съпруг на Су-Алтъна [Су-Алтън])
Йолиг-Котраг - ок. 985 - 960 г. пр.н.е. (син на Инай-Бунджар)
Тимотей II (Тимоти II, Тимарх II) - oк. 985-910 г. пр.н.е. (син на Пилоний)
Кулак Галидж - ок. 970 - 950 г. пр.н.е. (син на Кан-Кубар)
Курен - ок. 960-930 г. пр.н.е. (син на Сорен)
Булгар - ок. 960 - 925 г. пр.н.е. (син на Йолиг-Котраг)
Кук-Кулян (Ку-Кулян) - ок. 950 - 930 г. пр.н.е. (син на Текетир)
Ононт (Онон) - ок. 945-900 г. пр.н.е. (син на Пилоний)
Сюдан Аудан (Сю-Дан Аудан) - ок. 930 - 895 г. пр.н.е. (син на Кук-Кулян)
Тирен - ок. 930-890 г. пр.н.е. (син на Курен)
Бирак - ок. 925 - 900 г. пр.н.е. (син на Булгар)
Кардам (III; Кардама) - ок. 910-860 г. пр.н.е.
Баграк - ок. 900 - 870 г. пр.н.е. (син на Бирак)
Азан (I) - ок. 890-860 г. пр.н.е. (син на Тирен)
Тарак - ок. 870 - 840 г. пр.н.е. (син на Баграк)
Камай-Бурма (Кама, Камър, Кама Бурман, Бурма) - 860-808 г. пр.н.е. (син на Азан)
Худон (Худон II) - ок. 859-805 г. пр.н.е. Худон имал синове Арзанимен и Диман.
Булгак (Булга) - ок. 840-810 г. пр.н.е. (син на Тарак, имал и дъщеря Луджа)
Абар Кам-Раджил - ок. 840-800 г. пр.н.е. (Аскип-Раджилска или Агилска династия)
Бладилий - 823 - 763 г. пр.н.е.
Тулак - ок. 810 - 780 г. пр.н.е. (син на Булгак)
Алабуг I-Булгар (Алабуга, Чирем-Миша, Чирмъш, Иджибак) - 808-775 г. пр.н.е. (син на Камай и съпруг на Луджа)
Арзанимен (Арзанахон, Арзан Имен, Авимелех) - ок. 805-765 г. пр.н.е.
Сарбиней (Сарбине) - ок. 800 - 760 г. пр.н.е. (син на Абар Кам-Раджил)
Шамбакан (Шамбака) - ок. 780 - 750 г. пр.н.е. (син на Тулак)
Туймас - 775-740 г. пр.н.е. (син на Алабуг)
Диман (Димън, Давид, Даман I) - ок. 765-736 г. пр.н.е.
Колад (Коледа) - 763 - 723 г. пр.н.е.
Уимен - ок. 760 - 730 г. пр.н.е. (син на Сарбине)
Илбак - ок. 750 - 720 г. пр.н.е. (син на Шамбака)
Самар (Самбир) - 740-720 г. пр.н.е. (син на Туймас)
Калин - ок. 736-683 г. пр.н.е. (Той е бил княз на прабългарите в Причерноморието и Мала Азия.)
Унбилебай (Унбиле-Бай) - ок. 730 - 700 г. пр.н.е. (син на Уимен)
Брем - 723 - 670 г. пр.н.е.
Бутх (Бут) - ок. 720 - 710 г. пр.н.е. (син на Илбак)
Канакбал (Кан Акбал) - 720-700 г. пр.н.е. (син на Самар)
Ирмак - ок. 710 - 690 г. пр.н.е. (син на Илбак)
Тухчан (Тухча, Тукхан, Тухчи) - 700-683 г. пр.н.е. (син на Канакбал)
Руджабан-Бедене (Руджа-Бан) - ок. 700 - 670 г. пр.н.е. (син на Унбиле-Бай)
Байджил - ок. 690 - 675 г. пр.н.е. (син на Бут)
Буртас Бурджан (Бурджантай, Берендей, Бористен, Бор) - ок. 683-633 г. пр.н.е. (син на Тухчан)
Сирмак Тирлжат - ок. 675 - 660 г. пр.н.е. (син на Ирмак)
Банджар - ок. 670 - 640 г. пр.н.е. (син на Руджабан)
Болг - 670-588 г. пр.н.е.
Маджил - ок. 660 - 645 г. пр.н.е. (син на Байджил)
Хонугур Маката - ок. 650 - 620 г. пр.н.е.
Дайъл Лекдан Кий - ок. 645 - 630 г. пр.н.е. (син на Байджил)
Руджай-Аспарък (Сибарик) - ок. 640 - 622 г. пр.н.е. (син на Банджар)
Маджий (Маджи-Азак, Дама, Даман II) - ок. 633-611 г. пр.н.е. (син на Буртас)
Сандугач - ок. 630 - 600 г. пр.н.е. (син на Дайл Лекдан Кий)
Иданлек (Идан-Лек) - 622 - 602 г. пр.н.е. (син на Руджай-Аспарък)
Джирас Арджан - ок. 611-602 г. пр.н.е. (вероятно наместник на Балин)
Катраг (Котраг I, Кави) - 611-590 г. пр.н.е. (Управлявал съвместно със съпругата си Сюрена [Сорен, Сорена])
Накел (Нако, Накот) - ок. 610-560 г. пр.н.е. (Кан Накел е управлявал в Кашмир)
Кунгур - ок. 602-600 г. пр.н.е. (син на Идан-Лек)
Балин (Балън) - ок. 602-585 г. пр.н.е. (син на Маджи)
Саулий (Саули I) - ок. 600-590 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Идан - ок. 600-570 г. пр.н.е. (син на Сандугач)
Улят (Улут, Лут, Калед, Калут, Калти) - ок. 590-575 г. пр.н.е.
Ангират - ок. 590 - 570 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Лил-Ладо (Лил, Лила, Ладой) - 588-520 г.пр.н.е.
Кубан Тулуш - ок. 585-558 г. пр.н.е. (син на Балин)
Булут (I) (Креш-Булут, Корез) - ок. 575-565 г. пр.н.е.
Гаджиат - ок. 570-560 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Бутх (Бут) - ок. 570-540 г. пр.н.е. (син на Идан)
Леу-Аскал (II) (Лек-Алъп) - ок. 565-558 г. пр.н.е.
Саулуй (Саули II) - ок. 560-550 г. пр.н.е. (син на Кунгур)
Сарак (Саракхан) - ок. 560-525 г. пр.н.е.
Кубай-Алман (Куба-Алман) - 558-520 г. пр.н.е. (син на Кубан Тулуш)
Торган (Аспар II, Аспарък, Аспарик) - 558-530 г. пр.н.е.
Сабан - ок. 550-527 г. пр.н.е. (син на Байджил)
Байджан - ок. 540-510 г. пр.н.е. (син на Бут)
Залир (Заир, Зазир, Захир) - ок. 540-500 г. пр.н.е.
Кундуз Балтавар (Корез, Кари) - 530-494 г. пр.н.е.
Иданбир - 527- 505 г. пр.н.е. (син на Саулуй)
Савер (Севар I) - ок. 524-505 г. пр.н.е.
Тар-Кубан - ок. 520-480 г. пр.н.е. (син на Куба-Алман)
Карт-Тимджан - ок. 510-490 г. пр.н.е. (син на Байджан)
Кос-Кубан - 505- 501 г. пр.н.е. (син на Сабан)
Байян (Баян I) - ок. 505-490 г. пр.н.е.
Арджанбий - 501 - 480 г. пр.н.е. (син на Кос-Кубан)
Мосхан (Мосха) - 494-488 г. пр.н.е.
Надбай - ок. 490-465 г. пр.н.е.
Джилавир - ок. 490-460 г. пр.н.е. (син на Карт-Тимджан)
Алвар (I) Магиз (Аскал III) - 488-486 г. пр.н.е.
Баръс (I) (Балор, Барис) - 486-475 г. пр.н.е.
Бавир-Арбуга - 480 - 457 г. пр.н.е. (син на Иданбир)
Тулуш Ечкебаш - ок. 480-440 г. пр.н.е. (син на Тар-Кубан)
Бакширак (Бак-Ширак, Ширак) - 475 - ок. 468 г. пр.н.е.
Борик (Бори) - ок. 465-451 г. пр.н.е.
Саумак - ок. 460-450 г. пр.н.е.
Идел-Шила - ок. 460-440 г. пр.н.е. (син на Джилавир)
Турах (Тура) - 457 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Орджак - 457-455 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Искел - 455-447 г. пр.н.е. (син на Арджанбий)
Баит - ок. 450-440 г. пр.н.е.
Еавал - ок. 450-420 г. пр.н.е.
Уктимас - 447-432 г. пр.н.е. (син на Бавир-Арбуга)
Тайгар (Тайга) - ок. 440-433 г. пр.н.е.
Байджий (Байджия) - 440-412 г. пр.н.е. (син на Идел-Шила)
Нар (Нарат) - ок. 433-425 г. пр.н.е.
Дебер Котраг - 432-430 г. пр.н.е. (син на Турах)
Тубар-Утиг (Туба-Утиг) - 430 г. пр.н.е. (син на Турах)
Чокър - 430-412 г. пр.н.е. (син на Уктимас)
Санар - 425-418 г. пр.н.е.
Бодхан (Бодкхан, Бодко) - ок. 420-385 г. пр.н.е.
Уфай (Уфа, Уфал, Уфар) - ок. 418-410 г. пр.н.е.
Сагдак - 412-402 г. пр.н.е. (син на Чокър)
Батиш - ок. 412-380 г. пр.н.е. (син на Байджий)
Гадахар (Кадара, Кадахар, Кара) - ок. 410-404 г. пр.н.е.
Каметей (Джамантай) - ок. 410-385 г. пр.н.е. (син на Уфай, според някои е син на Тулуш)
Угър (Угир, Тат-Угир) - ок. 404-400 г. пр.н.е.
Бирулий (Бирули) - 402-390 г. пр.н.е. (син на Туба-Утиг)
Боерак (Бояр) - 400-380 г. пр.н.е.
Кулян - ок. 390-372 г. пр.н.е. (син на Туба-Утиг)
Тиюган (Тигез, Тюган, Татрай-Сарос) - ок. 385-375 г. пр.н.е. (син на Каметей)
Алпур (Апур) - ок. 384-360 г. пр.н.е.
Имен - ок. 380-365 г. пр.н.е. (син на Батиш)
Балбел (Балбал, Балбил) - ок. 380-340 г. пр.н.е.
Етей (Ат, Ати, Атай Аудан, Атил, Атмар, Отмар) - 375-339 г. пр.н.е.
Нукрат IV - 372-340 г. пр.н.е. (син на Сагдак)
Пеперуд (Пеперун, Перун) - 360 - 340 г.пр.н.е.
Хориен - ок. 360-328 г. пр.н.е.
Спитамен - ок. 350-330 г. пр.н.е. (согдийски владетел)
Шир-Буляк - 340-330 г. пр.н.е. (син на Нукрат IV)
Сирмий (Сирмо, Сирма) - 340 - 300 г.пр.н.е.
Баламир (I) (Биккен Баламир) - 339-320 г. пр.н.е. (син на Етей)
Алабуг II-Сигеркан (Алабуга-Съкерган) - 339-310 г. пр.н.е. (син на Етей, според някои на Имен)
Зардаг Ойгир - 330-300 г. пр.н.е. (син на Нукрат IV)
Оксиарт - ок. 328-310 г. пр.н.е.
Таргиз (Фаркас, Тарикиа) - 320-314 г. пр.н.е.
Арбат (Бат, Бенде, Бентекур, Бенде-Курсих) - 314-300 г. пр.н.е.
Лунгосех (Линзирих) - ок. 310-285 г. пр.н.е.
Балакх (Балак, Букен, Бокен, Буляк) - ок. 300-280 г. пр.н.е. (син на Арбат, според някои на Алабуг)
Байбак - ок. 300-280 г. пр.н.е. (син на Зардаг Ойгир)
Агрон - 300 - 270 г.пр.н.е.
Болгун (Болгис) - ок. 285-240 г. пр.н.е.
Киан (Киа, Кхиян, Киахан, Ксиа, Кивак, Чибик, Кубар) - 280-270 г. пр.н.е. (син на Балакх)
Карт-Туляк - 280-265 г. пр.н.е. (син на Шир-Буляк)
Пиний - 250 - 200 г.пр.н.е.
Карт-Урак - 240-230 г. пр.н.е. (син на Карт-Туляк)
Курях (Куряч, Курх) - 240-220 г. пр.н.е.
Туман (Тобан, Тумен-Тенгрикут, Теоман-Карахан, Ту-Мен, То-Бан, Азан-Кашан) - 240-209 г. пр.н.е.
Чукрак - 230-210 г. пр.н.е. (син на Джумран)
Кубар (II) - 220-200 г. пр.н.е.
Тарак - 210-200 г. пр.н.е. (син на Карт-Урак)
Мотун (Батур-Тенгрикут, Маг-Тун, Мете, Моде, Мао-Тун, Кубан-Боян) - 209-174 г. пр.н.е.
Аскал IV Тунтимас - 200 - 190 г. пр.н.е. (син на Тарак)
Гентий - 200 - 120 г.пр.н.е.
Джам Азак - 198-188 г. пр.н.е. (син на Канджал и брат на Азан-Кашан)
Канджал (Кичин-Канджал, Кара-Канджал) - 190-188 г. пр.н.е. (син на Чукрак)
Аспар (III) - ок. 190 - 180 г. пр.н.е.
Буляк - 188 г. пр.н.е. (син на Аскал Тунтимас)
Марий-Джунт (Мари-Джунт) - 188-180 г. пр.н.е. (син на Кичи-Канджал)
Ирджиган - 180-177 г. пр.н.е. (син на Марий-Джунт)
Ътлар - ок. 180 - 170 г. пр.н.е.
Джирак (Канджал) - 177-176 г. пр.н.е. (син на Буляк)
Кашан (Азан II) Канджал (Урусман) - ок. 176-140 г. пр.н.е. (син на Джирак-Канджал)
Кийок (Кидок, Кий-Ок, Коккхан, Лаошан, Чи-Йю) - 174-161 г. пр.н.е.
Кунсин Шан-ю (Гунчен, Кункан, Чун-Чен) - 161-126 г. пр.н.е.
Кубан (Кубан Боян) - ок. 160-152 г. пр.н.е.
Чиляр - 152-146 г. пр.н.е.
Айлан (Бай Алан) - 140-107 г. пр.н.е. (син на Урусман [Урус-Канджал])
Елчишех (Ицихисе, Ичисе, Ичихис, И-Ти-Шае) - 126-114 г. пр.н.е.
Декафал (Декефал, Дикефал) - 120 - 58 г.пр.н.е.
Увей (Ву-Вери, Оуй, Ови) - 114-105 г. пр.н.е.
Буран (Бури) - ок. 114-59 г. пр.н.е.
Балак - 107 г. пр.н.е. (син на Бай Алан)
Саричин (Саръчин) - 107-65 г. пр.н.е. (син на Балак)
Усилур (Уйшилар, Ву-Ших-Лу-Ер, Усилу, О Су Ли) - 105-102 г. пр.н.е.
Кулигуй (Кулигу, Чу Ли Ху, Гюлиху, Ху Ли Хо) - 102-101 г. пр.н.е.
Кутигуй (Кутигу, Це Те Хо, Цюдихеу, Цу Те Ху, Чедиху) - 101-96 г. пр.н.е.
Хулугуй (Хулугу, Ху Ло Ку, Хо Ло Ко) - 96-85 г. пр.н.е.
Хуанди (Кхуйенте, Хуенте, Кхуанди, Куанди, О-Йен Те) - 85-68 г. пр.н.е.
Шюлуй Куанку (Хюлуй Канкуй, Кхулуй, Ху Ли) - 68-60 г. пр.н.е.
Бершуд Катраг (Котраг II, Катраг-Бершуд) - 65-21 г. пр.н.е. (син на Саричин)
Увен (Уйан) Гюйди (Уянкути) - 60-58 г. пр.н.е.
Хоканш I (Хукханш, Хухаси, Ча Йо, Ху Хан Йех, Хо Хан Ша, Хо Хан Хсие) - 58-54 г. пр.н.е. До 31 г. е китайски васал.
- Босютанг - 58-56 г. пр.н.е. (западна хунска империя)
- Хюге - 58-57 г. пр.н.е. (северозападна хунска империя)
- Чели - 58-56 г. пр.н.е. (югозападна хунска империя)
- Ужи - 58-57 г. пр.н.е. (северозападна хунска империя)
- Жижи-Гудуху - 55-47 г. пр.н.е. (източна хунска империя)
Вологис (Болг) от град Балкх - 58 - ок. 10 г.пр.н.е.
Цитек (Циткан, Цит Кий, Цит-Ки, Цутиош, Кутиош) - 56-36 г. пр.н.е.
Вананд - ок. 36-5 г. пр.н.е.
Пожулонути (Фуджолей Жоди) - 31-20 г. пр.н.е.
Шужуноти (Цзюй Могюй) - 20-12 г. пр.н.е.
Гарюн (Гаюнис) - 17 - 1 г. пр.н.е.
Кияноти (Сеусйе Жоди, Гуя) - 12-8 г. пр.н.е.

Владетели преди 681 г.

Алабуг III Барджил (Юлай Барджил) - 21 г. пр. н.е. – 5 г. сл.н.е. (син на Бершуд)
Училоноти (Учюлу) - 8 г. пр. н.е. – 13 г. сл.н.е.
Булхар - ок. 5 г. пр.н.е. - 25 г. сл.н.е.
Цезин (Цей-Чан) - 1 г. пр. н.е. – 7 г. сл.н.е.
Сувар (Севар II) Аспандияр - 5 - 23 г. (син на Алабуга Барджил)
Метекс - 7 - 24 г.
Улуноти (Улей Хян) - 13 – 18 г.
Гудуарши Давганоти (Гюйя Жоди, Шикао Жоди, Юй) - 18 – 46 г.
- Ксиюбудан - 18 – 19 г.
- Удатку - 21 – 46 г.
Кумук - 23 - 46 г. (син на Сувар)
Куртан - 24 - 65 г.
Тохен (Тохил) - 25 - 64 г.
Вутатих (Вутатихо) - 46 г.
Пану (Панур) - 46 - 83 г. (северна [~западна] хунска империя)
Барън (Барин, Алан Барин Варзай, Фарзюй) - 46 - 106 г. (син на Кумук)
Хоканш II - 48 - 56 г. (южна [~източна] хунска империя)
Чупуноти - 56 - 57 г. (южна хунска империя)
Илгхе Улути - 57 - 59 г. (южна хунска империя)
Щонгсих (Схтонгсих, Суйгхути) - 59 - 63 г. (южна хунска империя)
Кутчих (Кучи) Кюлинди - 63 г. (южна хунска империя)
Джуши Шису Кути - 63 - 85 г. (южна хунска империя)
Дурпан (Дуран) - 65 - 93 г.
Санмулдутцу - 83 - 84 г. (северна хунска империя)
Улуг (Ийю, Илу) - 84 - 89 г. (северна хунска империя)
Илту Улути (Ийю) - 85 - 88 г. (южна хунска империя)
Шулан Шису Кути - 88 - 93 г. (южна хунска империя)
Маокиган (Мао Киганджи, Ю Чоу Чиен) - 89 - 91 г. (северна хунска империя)
Елтекин (Ючукиен) - 91 - 93 г. (северна хунска империя)
Аркун (Арку, Анкуо) - 93 - 94 г. (южна хунска империя, съвладетел на Айбат)
Пангху - 93 - 118 г. (северна хунска империя, да не се бърка с Финхей!)
Айбат (Хин Батир, Тингтоши, Тин-Тоших, Ши Чу Хоу Ти) - 93 - 129 г. (южна хунска империя, от 98 до 129 г. е отделен владетел в Джунгария)
Тиндушус Кути - 94 - 98 г. (съвладетел на брат си Айбат в южната хунска империя)
Финхей - 98 - 118 г. (южна хунска империя, съвладетел на Ваншичи)
Ваншичи Кути - 98 - 124 г. (южна хунска империя)
Кубар (III) - 124 - 145 г. (син на Кавил)
Ташбаш (Таш-Баш, Ер II-Таш Артан) - 145 - 150 г. (син на Кубар)
Хуйен I - 118 - 125 г. (северна хунска империя, която вече е разделена)
Вучишу (Ужкушус) Кути - 124 - 128 г. (южна хунска империя)
Хуйен II - 125 - ок. 150 г. (северна хунска империя, която вече е разделена)
Кутиноши (Кутино Шису, Канишка, Тейоши) Кути - 128 - 140 г. (южна хунска империя)
Шанюл (Шан-ю) - 129 - 153 г. (владетел на част от северните хуни)
Чемеу (Цемеу, Чениеу) - 140 - 143 г. (южна хунска империя)
Хуланьош (Горано Шису) Кути - 143 - 147 г. (южна хунска империя)
Илингеш (Иллин Шису) Кути - 147 - 158 († 172 г.) (южна хунска империя)
Хуйен III - ок. 150 - 175 г. (северна хунска империя, която вече е разделена)
Авитохол (Газан, Тейош, Техош, Ши Чу Тсу, Ших Тсу, Тохол, Анджар) - 153 - 194 г. (р. 125 г., от ок. 128 г. е отгледан като дете от Кутиноши, става владетел на зап. хуни)
Агарджан Зуркапа (Агарджа, Агарджи) - 155 - 189 г. (син на Анджар)
Тотейош (Дотукноши, Утно, Айяр) Шису Кути - 158 - 178 г. (южна хунска империя)
Хужин (Хучинг) - 178 - 179 г. (южчна хунска империя)
Куанкуй (Мар-Джанги) - 179 - 188 г. (южна хунска империя, син на Тотейош)
Течиш (Те Хоу, Ших Чу Хоу, Кизи Шису Кути, Айдар Бури) - 188 - 195 г. (южна хунска империя, син на Куанкуй)
Тухчий-Баръс (III) (Борис) - 189 - 210 г. (син на Агарджа)
Булак (Булат) - ок. 194 - 245 г.
Гочукан (Хучуцйен) - 195 - 216 г. (южна хунска империя)
Барак - 210 - 235 г. (син на Тухчи-Баръс)
Лиупан (Леупан, Лиу Пан, Леубан, Лиу Бао, Джигин) - 216 - 279 г. (/южна/ хунска империя, син на Течиш)
Барънджар (Бан-Узян, Бан-Ашняк) - 235 - 271 г. (син на Барак)
Балтан III - ок. 246 - 294 г.
Ликубей (Лиу Кюбей) - 260 - 272 г. (/южна/ хунска империя, съвладетел на Лиупан, син е на Хучуцйен)
Кермес - 271 - 293 г. (син на Барънджар)
Балтан III - ок. 246 - 294 г.
Ликубей (Лиу Кюбей) - 260 - 272 г. (/южна/ хунска империя, съвладетел на Лиупан, син е на Хучуцйен)
Кермес - 271 - 293 г. (син на Барънджар)
Гаошенкан (Лиу Гаошенгуан) - 272 - 309 г. (хунска империя, съвладетел на Лиупан и Лиуюан, син на Лиу Кюбей)
Лиуюан Хай (Леу Юан Хан, Юанхай, Джилкан) - 279 - 310 г. (хунска империя)
Кадак (Кадзак) - 293 - 294 г. (син на Барънджар)
Орлот (Орьот, Орот) - ок. 294 - 340 г.
Кишет-Барадж (Бараж) - 295 - 301 г. (син на Кермес)
Ашхазгар - 301 - 305 г. (син на Кадак)
Кундур Алтиш (Равшан Мадий) - 305 - 322 г. (син на Кишет Барадж)
Сземен (Шемен) - 308 - 310 г.
Хуантай (Лиу Хе) - 310 г. (хунска империя, управлява 1 седмица)
Хуанмен (Лиу Конг, Хунмен) - 310 - 318 г. (хунска империя)
Алтъш (Алтиш, Кундур-Алтъш Равшан) - 310 - 328 г.
Камай-Тархан (Кама-Тархан) - ок. 301 - 329 г.
Лиукан (Шигуан) - 318 г. (хунска империя, управлява месец и няколко дни)
Kуасанх (Хуасан, Лиу Яо, Лиу Яо Ши, Джалмат-Газан) - 318 - 329 г. (хунска империя)
Каотсу (Као Цу) - 319 - 333 г. (11-та хунска династия "късно" Джао)
Кидару I (Кидара, Гадахара) - 320 - 330 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Сонген-Сан (Сонге-Сан, Сонгес) - ок. 322 - 337 г. (син на Ашхазгар)
Таканъш - ок. 328 - 345 г.
Игюанг (Лиу Ши) - 329 г. (хунска империя)
Ийсун (Лиу Ин, Лиюн) - 329 г. (хунска империя)
Лиухоу (Лиу Ху) - 329 - 341 г. (хунска империя, внук на Лиу Кюбей)
Тохол (Авитохол II, Авитохола, Авитух) - 329 - 350 г.
Кунгас - 330 - 340 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Хайянг Ванг - 333 - 334 г. (11-та хунска династия)
Тайтсу (Т"аи Цу) - 334 - 349 г. (11-та хунска династия)
Таканъш - 337 - 357 г. (син на Кундур-Алтъш)
Вархран I - 340 - 358 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Артеван (Артаван) - ок. 340 - 359 г.
Вухен (Лиу Вухенг) - 341 - 356 г. (хунска империя)
Шихших (Шихчу, Ших Ших) - 349 г. (11-та хунска династия)
Таканъш - 337 - 357 г. (син на Кундур-Алтъш)
Вархран I - 340 - 358 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Артеван (Артаван) - ок. 340 - 359 г.
Вухен (Лиу Вухенг) - 341 - 356 г. (хунска империя)
Шихших (Шихчу, Ших Ших) - 349 г. (11-та хунска династия)
Шихцун (Ших Цун) - 349 г. (11-та хунска династия)
Шихчйен (Ших Чиен) - 349 - 350 г. (11-та хунска династия)
Шихчих (Ших Чих) - 350 г. (11-та хунска династия)
Ранмин (Ран Мин, Ших Мин) - 350 - 352 г. (последен от 11-та хунска династия)
Лиудей (Масгут, Княз Лиу, Лиу-Дей, Леудей, Лиу Хан, Бел-Джилкан) - 350 - 368 г.
Лиелоту (Лиу Елоту) - 356 - 358 г. (хунска империя)
Камар-Батър Мадйяр - 357 - 363 г.
Ксивуки (Лиу Ксивуки) - 358 - 359 г. (хунска империя)
Грумбат (Крумбат, Грум-бат, Грумбатес) - 358 - 380 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Вундур (Влъндур, Вунд) - 359 - 368 г.
Виечен (Лиу Виехен, император Хуан) - 359 - 391 г. (хунска империя)
Кидару II - 360 - 370 г. (хионитски владетел, съвладетел на Грумбат)
Каръдан (Карадан) - 363 - 368 г. (син на Кама-Батър)
Баламер (Булюмар, Баламбер, Баламир II) - 368 - 384 г.
Брахми Будхатала - 370 - 388 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Мадйяр-Кара Себер - 378 - 391 г. (син на Бел-Джилки и брат на Булюмар)
Алип-бий (Балтазар, Арбат, Алп Абай, Алипбий) - 384 - 402 г. (син на Булюмар)
Саланавиру - 388 - 400 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Тамтай (Тамта) - ок. 391 г. (син на Мадйяр-Кара Себер)
Хелиан Бобо (Лиу Бобо) - 391 - 425 г. (хунска империя)
Винаядиту - 400 - 425 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Улдин (Улдуз, Юлдуз-хан, Джалдин, Валдин) - 402 - 410 г. (син на Булюмар, според някои е син на Мадйяр-Кара Себер)
Карен - ок. 412 г. (син на Тамтай)
Донат (Донатус, Джонат) - 410 - 412 г. (син на Булюмар, според някои е син на Мадйяр-Кара Себер)
Харатон (Каратон, Шаратон, Барън Абаз, Карадан Алъп-бий) - 412 - 422 г. (син на Алъп-бий, според някои е син на Кара-Балин)
Мунджук (Мундзук, Муенчак Айбат, Мундиухус, Бунчек, Бендекуз, Алвар II) - 415 - 425 г.
Октар (Уптар, Октарм, Откар, Акдар) - 425 - 430 г. (син на Алъп-бий)
Каръбалин (Кара-Балън) - ок. 425 г. (син на Карен)
Хелиан Чанг - 425 - 428 г. (хунска империя)
Вархран II - 425 - 450 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Атакам - ок. 428 г. (син на Карен)
Хелиан Динг - 428 - 431 г. (хунска империя, последен владетел)
Трьок-Абай - 429 г. (син на Карен, според някои на Каръдан)
Ружан (Ругила, Руа, Руас, Ругилий, Раджил, Ружа, Руджан) - 430 - 434 г.
Айбарс (Ойварш, Абарш Курев) - ок. 433 - 434 г. (син на Улдин, според някои е син на Мунджук)
Булут (II) (Бледел, Бледа, Бледал, Бледар, Шеек-Булат) - 434 - 445 г.
Атилле-Айбат (Аудан II, Атила, Атилей-Айбат, Етцел, Ат-дилом) - 434 - 453 г.
Гобозико - 450 - 500 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Херан (Балас) - 451 - 460 г.
Еллак (Елакс, Илак, Илдус, Иллакабъ-Дуло Бирюли) - 453 - 454 г.
Тулдилах (Тулдила, Тулдилай) - 454 - 457 г.
Денгизих (Тингиз, Дингиз, Хурса) - 454 - 468 г.
Ернак (Ирник, Еренулуг, Реан, Ернах, Бел-Кермек, Хернах, Реан) - 454 - 489 г.
Чалап (Чаплан-бий, Чалап-Байг, Ибер-Себер, Афрасиаб, Аудан III, Чаллъ) - 463 - 532 г.
Лабертам - 470 - 488 г.
Барин - ок. 488 г. (син на Трьок-Абай)
Гундур Бузан (Джураш Мазгут, Гундо Буза, Бузар, Гундокис) - 489 - 505 г.
Кутригур - 489 - 510 г.
Трингур Монолит - 489 - 510 г.
Кандик - 500 - 554 г. (хионитски /хоногурски/ владетел в Согдиана и Бактрия)
Утургур Астрахан (Утигур, Ургурих) - 503 - 520 г.
Банджар (Мундо, Банджа-Татра, Банант, Тат–Ъран, Тат-Иран, Херан) - 505 - 520 г.
Болах Джилкан (Джилки, Болох, Буляк-Болгар) - 510 - 522 г.
Вукич (Волег, Булгар) - ок. 515 - 540 г.
Грод (Грот, Горди, Куштан) - 522 - 530 г. (той и племето му обитавали Кримския п-ов, приел християнството и се опитал да го наложи)
Муагерис (Мугел, Могер) - 528 г.
Айяр (I) (Айар, Авар) - 528 - 531 г.
Драгун (Драгич, Дорг, Дрого, Дрогун, Дронг, Драгич) - 530 - 540 г.
Хал-Будай - ок. 531 - 534 г. (син на Барин)
Заберган (Саба-Юрган, Су-Бюрган, Катраг, Савер II) - ок. 531 - 563 г.
Синион (Синий) - ок. 533 - 551 г.
Баръс V (Борис) - ок. 539 - 545 г.
Сандилх (Сандил, Боян-Челбир, Сангудач, Утрик) - 539 - 576 г.
Хиниалон - ок. 540 - 551 г.
Аскал V (Келбир, Алвар, Тубджак, Худбард, Курдбад) - 563 - 587 г.
Булгариос - ок. 580 - 600 г.
Гостун (Куштан, Кущан) - 587 - 588 г.
Албурий (Албури-Акжан, Аспар) - 588 - 603 г.
Оркан (Бу-Юрган, Органа, Орфан, Бюрган-Телес) - 603 - 605 г./ Ирник II Органа- (619-625 г.)
кан Кубрат (Курт, Куврат, Курбат) - ок. 605 - 660 г./Курт Кубрат (629-665 г.)
 Гостун (625-627 г.)
кан Алциок (Ялчек) - 631 - 632 г. (заселва българи в Италия)/Алциок (627-629 г.
кан Батбаян (Батбай, Бат Баян, Безмер) - 660 - 663 г./ Боян Безмер (665-668 г.)
кан Аспарух (Аспар IV, Исперих, Иш Берюх, Есперерих) - 663 - 700 г. (681 г. - Образуване на българската държава).
Владетели на Първото българско царство
(От 681 г. до 700 г. управлявал кан Аспарух)./ Аспарух (668-695 г.)
кан Тервел - 700 - 721 г./ Тервел I-во царуване (695-716 г.)
кан Кермес (Кормесий, Давер, Кормес, Тербал, Товирем, Твиремик, Крумесис) - ок. 721 - 726 г. (от 715 г. съвладетел на Тервел) Кормесий I Требелан (716-717 г.)
 Тервел II-o царуване (717-725 г.)
кан Севар (Сувар, Моисей) - ок. 726 - 741 г./Севар Мойсей (720-735 г.)
кан Кормисош - ок. 741 - 753 г./Кормесий II Кормисош (725-742 г.)
кан Винех - 753 - 760 г./ Винех (742-749 г.)
 Кормесий III (749-760 г.
кан Телец - 760 - 763 г.
кан Сабин - 763 - 766 г./ Сабин (763 г.),1-2 месеца
кан Умар - 766 г. - само 40 дни.
кан Токтус (Токту) - 766 - 767 г.
кан Паган - 767 г./ Паган (763 г.),2-3 месеца
 Умор (763-765 г.),около 1 г.и 6 мес. Царуването му не приключва със споменатите в Именника 40 дни,понеже не е посочено името на неговия наследник.
кан Телериг (Цериг) - 767 - 777 г./Телериг (765-778 г.)
кан Кардам (IV) - 777 - 802 г./Кардам,наречен още Навуходоносор (778-902 г.).
кан Крумиш (Крум) - 802 - 814 г.
кан Дoкум - 814 г. - ок. 3 мес.
кан Диценг - 814 г. - ок. 2 мес.
кан Цокс (Цок) - 814 г. - ок. 1,5 мес.
кан Омуртаг - 814 - 831 г.
кан Маламир - 831 - 836 г.
кан Пресиян I - 836 - 852 г.
кан/княз Борис I (Михаил) - 852 - 889 г.
княз Владимир (Росоман, Расате) - 889 - 893 г.
княз/цар Симеон I - Велики - 893 - 927 г.
цар Петър I - 927 - 968 г. († 969 г.)
цар Борис II - 968 - 978 г. (972 - 978 Наместничество на комитопулите).
цар Роман - 978 - 997 г. (991 - 997 г. Наместничество на Самуил).
цар Самуил - 997 - 1014 г.
цар Гаврил Роман (Радомир) - 1014 - 1015 г.
цар Иван Владислав - 1015 - 1018 г.
княз Пресиян II (Фружин) - 1018 г.

Византийско владичество - 1018 - 1186 г.
цар Траян (1018-1033 г.)
воевода/барон Кракра Пернишки (1017-1018 г.) - самостоятелен владетел
архонт Елемаг (1018 г.) - самостоятелен владетел
воевода/кастрофилакс Сермон (1018-1019 г.) - самостоятелен владетел
цар/княз Пресиян/Фружин/Пресиан ІІ Алаша (1018-1061 г.)
цар Петър ІІ Делян (1040-1041 г.)
княз Дамян (ок.1040-1065 г.)
цар Тихомир (1041 г.)
цар Алусиан (1041 г.)
владетелите Сеслав и Татуш Хала (1052-1091 г.) - Управлявали със съвладетели Климент и Нестор.
цар Василий Алусиан Дуло (1054-1068 г.)
владетелят проедър Аарон (1055-1059 г)
владетелят/магистър Василий Придунавски (1059-ок.1074 г.)
цар Самуил II Алусиан/Алаша Дуло (1068-1072 г.)
цар Георги Войтех/Войтах (1069-1072 г.)
цар Михаил Долиан Алаша Дуло (1071-1101 г.)
цар Никифор (1076-1078 г.) с наместници Татуш Хала и Сеслав
цар Борил І Комитопул Дуло (1078-1091 г.) и княз Нестор (1078-1081 г.) със съвладетели Радомир II Делян и Аарон Фружин/Пресиан
император Асен ІІ Мъжествени Дуло (1081 г.)
княз Герман (1079-1091 г.) - брат на Борил, съвладетел на Сеслав и Татуш Хала.
владетелят Траян/Травъл (1083-1086 г.).
княз Радомир (ок.1091-ок.1097 г.)
Константин Псевдо-Диоген/Псевдо-Диоген (1091-1092 г.)
цар Константин I (1092-1093 г.)
владетели Страцимир, Алусиян и Слав Дуло (1101-1141 г.).
княз Тодор I (ок.1125-ок.1155 г.)
император Петър ІV Кротки Дуло (1134-1139 г.)
император Гаврил ІІ Алаша Дуло (1139-1155 г.)
владетелят Симеон Дуло (1141-1149 г.) - син на Алусиян
император Ясен/Асен/ (1155-1170 г.) - вероятно е син на княз Тодор I и брат на Иван II и Алцек
княз Иван II (ок.1155-ок.1180) - син на Тодор, съпруг на куманката Тамара, брат на Алцек и баща на Теодор-Петър, Асен Белгун и Калоян
княз Алцек (ок.1180-1186)
цар Асен I Белгун (- от династията Асеновци) (1184 - 1186 г.)

Владетели на Второто българско царство
Братята Теодор (Петър), Асен (Белгун) и Калоян.
цар Теодор (Петър IV) - 1186 - 1197 г.
цар Асен I (Белгун) - 1186 - 1196 г.
цар Иванко (узурпатор) - 1196 г.
цар Калоян - 1196 - 1207 г.
цар Борил - 1207 - 1218 г.
цар Йоан Асен II - 1218 - 1241 г.
цар Калиман (Коломан) I Асен - 1241 - 1246 г.
цар Михаил II Асен - 1246 - 1257 г.
цар Калиман (Коломан) II Асен - 1257 г.
цар Димитър (Мицо) Асен - 1257 - 1258 г.
цар Константин Асен Тих - 1258 - 1277 г.
цар Иваил Кордокувас (Ивайло) - 1277 - 1279 г.
цар Йоан Асен III - 1279 - 1280 г.
цар Георги I Тертер - 1280 - 1292 г.
цар Смилец - 1292 - 1298 г.
цар Иван “Смилец” (?) - 1298 - 1299 г.
Чокий - 1299 г. (Татарският хан Чокий заедно с Теодор Светослав овладява Търново, но вероятно официално не е бил български цар).
цар Теодор - Светослав Тертер - 1300 - 1321 г.
цар Георги II Тертер - 1321 - 1323 г.
цар Михаил III Шишман - Асен - 1323 - 1330 г.
цар Иван Стефан (Шишман II) - 1330 - 1331 г.
цар Иван Александър - Асен - 1331 - 1371 г.
цар Иван Шишман III - 1371 - 1395 г.
цар Иван Срацимир - 1395 - 1396 г.
Османско владичество - 1396 - 1878 г.
цар Константин ІІ Шишман (1396-1422) със столица Видин.
Крали Марко - крал Марко І Иваница Дуло (1390-1395) - османски васал.
княз Александър Шишман - Господин Търновски (1396-1418)
Вълко Добруджански (1396-ок.1415) - последният крал (княз) на Добруджа (Карвуна).
Абан Новко (1396-ок.1420) - болярин от царстващия Шишманов род, чиято твърдина е била на Дунав между Никопол и Свищов при Белене, като във владенията му влизал и едноименният остров.
цар Фружин Асен/Владимир/Владислав/Шишман (1396-1454) от 1422 до 1454 управлява "кустодия България"(в Банат със столица Липова, с по-големи и важни крепости в района Карасенбеш и Рекан) в Унгария
крал Марко ІІ Дуло (1395-1409) - Участва в османските междуособици отначало на страната на Муса, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Останало във фолклора.
Пейчо Близнака (ок.1397-ок.1408) - воевода и владелец на крепостите в областта Факия с брат му Нико.
Нико Близнака (ок.1397-ок.1410) - воевода и владелец на крепостите в областта Факия.
Георги Страцимир (1399-1403) – владетел на България с център София, васал на османския султан.
Балшик/Балша ІІI Балшич (1403-1413) – владетел на България с център София, васал на османския султан.
цар Вълкашин ІІ Дуло (1409-ок.1440).
Михаил ІІ Драгун Тертер Шишман (1410-1420) - 19-ти владетел от Втори зографски поменик
Радич/Радик Сенкон (1413-1454) - владетел на България с център София, васал на османския султан.
деспот Новак Дебелич/Дебел Новак/Новак Дебеляк (ок.1420-ок.1460) - Владетел (крал) на западно-македонските земи.
цар Страцимир (II) (ок. 1430-1457)
Константин І (ок.1435-ок.1453) - пети деспот на Карвуна (Добруджа) и 20-ти владетел от Втори зографски поменик
цар Димо Войвода (ок.1440-ок.1470) - Наследява на престола баща си Вълкашин ІІ и е османски васал.
Яков Понграц (1454-1457) - окупира имотите и владенията на Фружин
Шишман ІІ - (1454-1460) - първороден син, който унаследява Фружин
княз Фружин/Фрузин Шишман (1454-ок.1460) - младши, син на "Фружин Цезар" и баща на Стойко, Стоян и Станислав
княз Стефан ІІ Шишман (1457-1497) - внук на Фружин от първородния му син съцар Шишман ІІ
Стоян/Стан/Воевода (1460-ок.1470) - син на Фружин
Станко/Кусам/Устанко Кусам (ок.1460-1474) - в Ловеч
велможа Богдан жупан (ок.1460-1480)
Радослав Мавър (ок.1460-1480) - болярин или първенец в София, Драгалевци
ктитор Георги велможа (ок.1460-1480) - в София. През 1469 г. по повод пренасянето на мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир, Владислав Граматик разказва, че в София процесията била посрещната от "богатия и влиятелен благородник" "ктитор" Георги.
жупан Димитър Манев (ок.1470-1490) - в Търговище
бан Михаил Шишманов (ок.1470-1493)
Иван V Калиман (1484-ок.1500) - васал (според някои младши съвладетел) на Баязид II
Радивой/Ради II Воевода (1490-1508) - владетел на България с център София, васал на османския султан.
княз Димитър (1490-ок.1515) - в Кратово
Пейчо Овчаря (ок.1490-1522) - правнук на Пейчо Близнака (син-близнак на Момчиловата сестра - Ефросина). Наричан още "Чанталъ Пейчо", края ХV-първа пол.ХVІ в. Имал е големи стада. Въздигнат в ага
Тодор Радивой (1492) - в София, Кремиковци. Син на Радивой (Ради II) Воевода. Починал на 14 години.
княз Радослав І Шишман (1497-1515) - наследник на Стефан ІІ в Банат
Никола Граматик (ок.1500-1520) - в София, Драгалевци. Син е на Радослав Мавър и Вида и брат на Стахия (Стихия)
Стахия/Стихия (ок.1500-1520) - в София, Драгалевци. Син е на Радослав Мавър и Вида и брат на Никола Граматик
цар Константин ІІІ Тертер Шишман (ок.1500-ок.1530) - цар на Търновска България и деспот на Карвуна. 32-ри цар от Първи Зографски поменик
Георги "Софийски" Новѣйшїй /Кратовски/ (ок.1512-1515) - в Кратово. Син на княз Димитър и Сара
княз Владимир Шишман (1515-ок.1540) - в Банат. Син на Радослав I Шишман.
княз Димитър Пепик (ок. 1515-1550) - Кратовски княз
княз Стефан ІІІ Шишман (1515-1564) - в Банат. Негов съвладетел е Владимир Шишман.
цар Страцимир ІІ Тертер Шишман (ок.1540-ок.1570) - 41-ви цар в Първи Зографски поменик. Син е на Радивой (Ради II) Воевода.
княз Андрея (ок.1550-1584) - в Кратово
цар Асен І Тертер Шишман (ок.1550-1588) - 32-ри цар във Втори Зографски поменик
княз Владислав І Шишман (1564-1594) - в Банат
Стари Новак/Баба Новак (ок.1570-1601) - виден хайдушки военен предводител/военачалник от 16 век водил победоносни битки срещу турците в България, Банат, Влашко и околните земи
княз Никола Бойчик (1584-1624) - "последният кратовски княз". Името му се свързва с Лесновския манастир
цар Теодор Балина Тертер Шишман - Шишман III (1594-1598)
Радивой/Ради III Воевода (ок.1595-1610) - брат на Стари Новак. Песни южных славян "Старина Новак и бесстрашный Радивой". Синове са на Страцимир ІІ Тертер Шишман.
цар Новак Дуло (1598-1607) - Син на Страцимир ІІ Тертер Шишман и брат на Радивой (Ради III) Воевода и Стари Новак
княз Петър Марков (ок.1600-1615) - в Чипровци
Татомир/Страцимир Новакович (ок.1600-ок.1650) - син на Стари Новак
Груйо/Груица Новак (1600-ок.1655) - син на Стари Новак. Според българския и най-вече сръбския фолклор, Груица (Груйо) е първия от двамата синове на легендарния пълководец
цар Матей/Матеа Преспански (1607-1614). Съуправител на цар Новак Дуло
цар Адмирал/Амирал Дуло (1614-ок.1650) - син на Новак Дуло
княз Петър Югович (ок.1615-1617), Чипровци - "княз на Чипровец, Железна, Копиловец, Клисура и околовине"
княз Перо (1617-1620) - в Чипровци
Венелин (1620-1624) - в Кратово. Брат на Никола Бойчик
княз Иван Ненчин (1620-1633) - в Чипровци
Коста (1624-1652) - син на Бойчик, владелец на с. Блатец и околностите
княз Франко Лукин (1633-1637) - в Чипровци
княз Матей Марканич (1637-1640) - в Чипровци
княз Франческо Марканич (1640-1658) - в Чипровци, титулуван от венецианците като "управител на България"
Драгой (ок.1640-1680) - в Кочмаларе (дн. Отец Паисиево). Според достигналото до нас първият от рода, за когото се знае, е спахията Драгой
Стоян Чанталъ (ок.1640-1683) - син на Нико (правнук на Пейчо Овчаря). Станал по наследство ага, като по-голям от брат си Пейчо
Дели Пейчо (1650-ок.1685) - по-малък брат на Стоян Чанталъ. Става войвода-хайдутин за да мъсти за убитите си, от белевренски турци, по-големи братя
крал Марко ІІІ Дуло (ок.1650-1689) - от Шишевския поменик. Марко ІІІ Дуло е последен монарх от рода Дуло, от Битоля. След него пада Охридското царство
Михаил Коласийски (1652-1657) - син на княз Никола Бойчик
Сталакин Михаил (ок.1655-1710) - син на Груйо/Груица Новак. Сталакин Михаил е най-вероятно роден във Видин, някъде в началото на 17 век. Син е на Груица Новакович
барон Петър Парчевич (1657-1674), императорски съветник, от Чипровци
Златан (1657-ок.1680) - син на Бойчик, владелец на с. Блатец и околностите
княз Никола Кнежевич Пеячевич (ок.1675-ок.1685) - в Чипровци
Видул (ок.1680-1730) - в Кочмаларе (дн. Отец Паисиево), Синът на Драгой, Видул, също бил спахия в Кочмаларе
Нико (1683-ок.1700) - син на Стоян Чанталъ. Женен за Лава Никювица от с.Войник, от рода на Испир войвода.
княз Лука Андреин (1685-1688) - в Чипровци. През 1688 г. княз на Чипровци бил Лука Андреин, който станал командир на един от чипровските въстанически отряди
княз Ростислав Стратимирович (1686) - водач на Второ търновско въстание, избухнало през 1686 г. Син на Татомир/Срацимир. Ростислав произхожда от царската династия на Шишмановци
барон Георги Пеячевич (1688-1689) - в Чипровци. Георги Пеячевич е един от водачите на Чипровското въстание
крал Карпош (1689) - Той бил благородник, хайдушки войвода, после помилван и началник на жандармерията в Източна Македония, подчинен на Йеген Осман паша Тертер Шишман
Балчо Воевода/жупан Балчин (1689-1708) - водач на антитурското брожение в Тракия в района на Пазарджик, Панагюрище, Копривщица, Мечка и Поибрене. Той впоследствие се насочва към Кюстендил и Щип и действа в района "със своите бунтовници".
Страхил Воевода (1689-1711) - действал заедно с Карпош, войвода имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на Ниш командващ въстанници-доброволци и български хайдути
Стоян Ников (1690-1729) - ага, син на Нико и брат на Вълко, с който направили няколко стражници край Цар Петров друм
Вълко Ников (1690-1729) - ага, син на Нико и брат на Вълко
Стоян Войвода (1700) - въстанически ръководител на Мариното въстание, който безспорно е български царски потомък
Стоян Шишманоглу (ок.1710-ок.1725) - влиятелен видински първенец, син на Сталакин Михаил
Манол Шишманоглу/Шишман Чорбаджи (ок.1725-1760) - видински първенец, син на Стоян Шишманоглу, представител на фамилията Шишманови. Манол Шишманоглу е роден във Видин, някъде в началото на 18 век.
Маринчо Палабуюк (1729-1732) - ага, син на Стоян Ников. Става ага след смъртта на баща си и чичо си.
Кръстил (ок.1730-1741) - в Кочмаларе (дн. Отец Паисиево). Син на Видул и внук на Драгой
Маринчо Бимбелов Страшния (1732-1762) - ага, син на Вълко. Женен за Дафна. Става ага след смъртта на братовчед си Маринчо Палабуюк през 1732 г.
Стоян Моллата (1740-1761) - син на Маринчо Страшния. Учил в Цариград. Женен за Стоя.
Пейчо Шейтана (1750-1781) - - ага, син на Вълко. Женен за Стоянка Джубрилова от рода Джубриловци, била "много учена и умна". Швецкият крал Карл ХІІ (след като е победен от руснаците при Полтава преминава през Османските земи-1709/10 г.) й подарява наниз.
Зико Шишманоглу (ок.1760-ок.1790) - владелец в Горни Матеевъц, син на Манол Шишманоглу. Зико Шишманоглу е роден във Видин, в първата половина на 18 век. Син е на богатия видински първенец Манол Шишманоглу.
Нико Кроткия (1762-1775) - земеделец и скотовъдец, син на Вълко. Имал "все" дъщери и "само" един син - хаджи Вълко. Както подсказва прякорът му, бил е добър човек. Дарявал бедните.
Йован/Иван/Йоан Шишманоглу (ок.1765-ок.1800) - видински първенец, син на Манол Шишманоглу
Милош Зиков (ок.1810-ок.1840) - владелец в Горни Матеевъц, син на Никола Зиков. Участник в четата на хайдут Велко Петрович.
княз Цоло Тодоров (ок. 1820-1850) - владетел на Толовица и околните села Макреш, Шишманово, Подгоре, Раяновци, Раковица и Рабиша. Той е роден ок. 1795 г. в село Белимел, много млад (на 25 г.) е избран за върховний княз, а по-късно става идейният и организационният ръководител на Белоградчишкото въстание.
Стойко/Стоян Зиков (ок.1825-ок.1850) - владелец (господар) в Горни Матеевъц и орманлийски владелец, син на Никола Зиков. Участник в Нишкото въстание от 1841 г. Успял да се спаси. Заселва се в село Орманлия (Лесново)
княз Ценко Чемишки (ок. 1830-1850) - владетел на Берковската област. Един от организаторите на Берковишкото въстание (1836-1837 г.), роден в село Чемиш.
княз Страцимир Шишманов (ок.1835-ок.1845) - видински първенец, син на Емануил Шишманоглу.
княз Иван Кулин (1837-1852) - владетел в Ломската околия. Син на Ангел Кулин и баща на Ангел и Христо Иванови.
Петрак/Петраки Шишманов (ок.1840-1849) - видински първенец, син на Емануил Шишманоглу. Петрак (Петър, Петраки) Шишманов е третия син на Емануил Шишманоглу и съпругата му Екатерина, по баща Пешакова. Роден е във Видин през 1818 г.
княз Александър Шишманов (ок.1845-ок.1870) - видински първенец, а по-късно свищовски първенец, а след Освобождението и кмет (1883-1885), син на Емануил Шишманоглу.
княз Петко Маринов/Паша Петко (ок. 1848 - 1861) - владетел на Сахра (Кулската околност), роден в гр. Грамада. Той е един от водачите на масовото антифеотдално и освободително въстание в Северозападна България през 1850 г., известно като Видинско.
Велин Зиков (ок.1850-1878) - в София и Лесново, софийски първенец и орманлийски владелец, син на Стойко Зиков. Влиятелен софийски чорбаджия, натрупал големи богатства като капзамал (осм. тур. бирник) на губернаторите на София Мазхар и Ибрахим паша през 70-те години на 19 век.
княз Димитър Шишманов (ок.1860-1874) - свищовски първенец, син на Емануил Шишманоглу. Димитър Шишманов (наричан Таки) е най-малкият син на Емануил Шишманоглу и съпругата му Екатерина, по баща Пешакова.
Боне Зиков (ок.1860-1878) - в София и Лесново, орманлийски владелец, чорбаджия, син на Стойко Зиков.
Алеко Шишманов (1874-1878) - свищовски първенец, най-големия син на Александър Шишманов и неговата съпруга Лукса, по баща Дамянова. Роден е в Свищов, около 1845 г. Участва активно в освободителните борби, член на Гюргевския централен комитет. От 27 юни 1877 до 26 юни 1879 г. - управлява част от Свищовска околия (кааза), почти неотговорен. Старите свищовлии казвали, че той е наследил това си звание от баща си.
губернатор Найден Геров Хаджидобрович/Хаджиберович (1877-1878) - генерал-губернатор на Свищов. Негов вицегубернатор е Марко Балабанов. Първият освободен български град Свищов впоследствие се оказва и единственият, управляван от български губернатор. В останалата част от страната навсякъде са били назначени руски губернатори. В периода 1883-1885 г. за кмет на Свищов е избран княз Александър Шишманов.

От 1878 до 1879 г. В България има временно руско управление.

Държавни глави (1879 - 2004 г.)
княз Александър Батенберг - 1879 - 1886 г.
От 1886 до 1887 г. управлявали два регентски съвета.
княз/цар Фердинанд I Сакскобургготски - 1887 - 1918 г.
цар Борис III Сакскобургготски - 1918 - 1943 г.
цар Симеон II Сакскобургготски - 1943 - 1946 г. (Той управлявал с два регентски съвета.).


На човека или групата, направили тая страница, целувам ръце и изказвам почитта си. Остава да добавят и царете на другата България, :), може би не са искали. Което не омаловажава ни най-малко труда им. Българи :):):)!

Относно дублираните с наклонена черта на имена на владетели и периодите им на управление дължа благодарности за внесените корекции на Ангел Щапаров-Младши, отделил ценно време за съдействие по немаловажен въпрос!




Гласувай:
6
0



1. kossef - Подобни публикации ме изпълват с достойнство.
13.07 17:25
Та затова понякога, дай Боже да не е винаги, изригвам в дързост да "кърша" рога на рогати добитъци одупени на Изток или на Запад... Неглижирал съм отдавна Историята. Винаги съм я приемал за изопачена "наука". Поради дълбокото си вътрешно усещане, че по скоро официализира конюктурните във времето (й) победители за сметка на "победените"... Тази публикация ме извисява патриотично, но знам на колко много, остави не българските, на колко много български рогатковци ще трябва да им се окършват рогата заради порно позата им на Изток или на Запад. Подкрепям поведението ти за "патритично, издигащо Духа Бългаски", ограмотяване с Истинската История. Не мога да бъда с критерии за или против, но те подкрепям - напред и нагоре. Бог да те благослови. ПП: Ще си позволя да вмъкна покрай становището ти за дядо Господ, дето забравил да съществува, докато правел света широко известната, но непълна фраза на волнодумеца Волтер, заради която бил анатемосан от католическата църква: "Ако нямаше Бог, Той непременно щеше да бъде измислен..." И по-малко известното допълнение на пълната фраза е:"... защото колко хубаво би било цялото Човечество да живее като че има Бог Господ."
цитирай
2. dobrodan - Франсоа-Мари Аруе е казал наистина мъдро нещо,
13.07 18:37
как е успял да отърве кожата :):):). Същият много добре е знаел кои са "французите" и твърде вероятно е разполагал с препис на една стара книга, която е "късен фалшификат от XVIII век" или "фантастичен роман от началото на XX век", а именно летописът на Гази-Баба Худжа. Все пак, масонът си е масон :).
Доста фрагменти от този летопис са включени в сборника "Джагфар тарих".
В момента му правя проверка (на преведения на български). Мъчна работа е :). Дано скоро да е готов :).
Бог ограничава твърде силно човека - дори и за добро - и за невярващите в него остава чувството, че могат да правят каквото си искат, най-често зло, малко или голямо.
Има и трета категория - тези, които знаем, че няма бог. И живеем според простите правила на разумния човек. Защото няма бог, но съществува нещо като съдба. Наречи го както искаш. Тя не отрича правото на избор на човешката воля, но няма претенции да е създала Земята, живота и не иска църкви и попове. Дори не иска вяра в себе си. Само се надява да имаме достатъчно разум, за да можем да избягаме от нея...когато се налага. Или пък да я срещнем смело....такава, каквато е.
цитирай
3. leonleonovpom2 - Здравей, Красимире!!
13.07 19:13
Липсват войводите, които са безспорно Българи
Като се тръгне от Иванко, Георги, Мирчо Стари, Влад Цепеш, Минчо , Тодор Владимиров....
Е, те ако не са Българи, водачите на войската Българска и от там войводи, кои са!?
Столицата на Влад Цепеш и до днес носи Българското си име- Търговище!
цитирай
4. dobrodan - Здравей, Ванко, това, че могат да бъдат добавяни и още
13.07 19:53
управници от български произход, че дори и в други страни, е просто чудесно!
Списъкът горе все пак има заслужената ми похвала. Аз не бих могъл днес да направя такъв.
С чиста съвест мога да добавя Борджиите и Хабсбургите. Фамилии като тези просто няма откъде другаде да дойдат :), и колко ли други има!
цитирай
5. barin - Здравей, Добродане. За първи път ...
14.07 05:56
Здравей, Добродане. За първи път виждам толкова много имена на едно място. В многото книги за историята, които съм чел съм виждал някои, но толкова назад във времето не. Има и от преди потопа, който го датират някъде към 5550 г. пр. Хр.
Поздрави!
цитирай
6. dobrodan - Здравей, барин, радвам се да те чета,
14.07 10:23
още повече се радвам, че има хора, които не се отказват и ровят, и намират, и публикуват :). В списъка има владетели, които не бих могъл сам да обследвам, но някой се оправя добре с китайски :), а този език не е лесен за научаване, особено старите му варианти, диалекти.... Къртовски труд!
Не може всичко това да е фолкистория, прекалено много са съвпаденията. Едно, две, три - как да е. Те станаха стотици, това няма как да е случайност. Ще работим, докато можем, с ум и сърце. Бъди смел, жив и здрав!
цитирай
7. kossef - "Повторението е...
14.07 10:54
майка на знанието." - спомняме си тази семпла сентеция - ученически лозунг. Та затова, категорично, повтаряйки се, отново ще издигна своя личен лозунг срещу одупените и на Изток и на Запад подлизурковци да им дойде акълът и да се изправят като горди, достойни българи и приемат словото българин като духовен сан...
Диспут за Дядо Господ е напълно излишен. Тази мъглявина, оставайки сърдечно уважителен спрямо теб, цитирам те:"... няма бог, но съществува нещо като съдба. Наречи го както искаш..." също не изяснява въпроса "Откъде идем, какво сме, (на)къде отиваме." Богомилите /в основата на възраждането и на Европа, оттам на света/ издигат в сърдечно проникващ апел широките маси, поробени от извратената властническа аристокрация, за: "Свобода, братство, равенство чрез любов към Бога и едни към други". Нека да не бъдем категорично скептични спрямо съществуването на Неизразимия... Ако завърша с "Бог да благослови България" ще бъде глуповато. Но и много хубаво!...
цитирай
8. dobrodan - С хилядите ми извинения, но все пак тая надежда,
14.07 11:41
че човечеството някой ден ще разбере, че бог вече не му е нужен.
Искаш да не е мъгляво ли?
Можеш да си изтеглиш Документите Тера, има и предговор към тях. Има и поредица за стара история по World TV.

https://forum.tisitova/viewtopic.php?t=1768

Данните относно предшумерския период на хората (всъщност преди около 200 - 250 хиляди години) се прпокриват.
Имената на боговете/създателите ни са Енлил, Енки и Нинхурсаг. Ако истински те влече познанието, не можеш да подминеш тези книги. Нито книгата на Енох. Нито съобщенията за непознати подводни и подземни обекти. Знаеш ли какво четене те чака, приятелю koseff? Пък ако хванеш и да обмисляш :)?
Да, богомилството отрича властта, дадена от бог на царете :). Отрича и свещенодействието на свещениците. Бог е навсякъде?
Не. Навсякъде е само смисълът, който влагаме в понятието за бог.
Бог в дебелите свети книги е еврейският Йехова. Чакаш еврейският бог да благослови България? :):):) Да ти завиди човек :)!
Бог иска вяра и служене тук, в този ни живот. За да заслужим след това вечен живот. Къде? Я в рая, я в ада. Ми то хубаво, ама....
И в двата случая получаваме ВЕЧЕН ЖИВОТ :), НАЛИ ТАКА?
А някой няма ли да попита дали искам тоя ВЕЧЕН ЖИВОТ, НАПРИМЕР?
Свобода, Равенство, Братство. Добре, обаче......
КОЛКО МИЛИОНА ХОРА ЗАГИВАХА ВСЕКИ ПЪТ СЛЕД ИЗДИГАНЕТО НА ТОЗИ ЛОЗУНГ?
Божествен е само животът. Тук и сега, днес и завинаги.
Всичко друго са глупости.
цитирай
9. kossef - На такава категоричност:
14.07 13:27
"Божествен е само животът. Тук и сега, днес и завинаги.
Всичко друго са глупости." никога не съм завиждал. Но жив и здрав да си, те поздравявам, за да не стигаме до извънземните дето са ни пръкнали и се опитваме да си "ответим" тях кой пък ги е пръкнал и т.н... До Неузнаваемия, които някои наричат Бог, неузнаваемото име /същност/ на Когото не бива да изговаряме напразно... Защото ще се оакаме и когато се опитваме да докажем или да отречем съществуването Му...Но да се върнем на темата за българския Дух, и усилията ти в тази посока, които сърцато подкрепям.
цитирай
10. dobrodan - За добрите пожелания искрено ти благодаря,
14.07 15:51
в момента съм сигурен, че много народ се държи за главите и си мисли: тоя пък кое го куче изсра :):):):):)!
Нека малко софистика, да си почина, че ми се наду главата :).
Светът е създаден от бог.
Човек е създаден от бог.
Двете са божии творения. Дотук всичко е наред, нали така?
Човекът се стреми да промени света, а светът е божие творение.
Следователно едно божие творение се стреми да променя друго такова.
Това се случва - защо? Защото човекът очевидно не харесва божието творение - света. Светът често му отговаря със същото. Природните стихии, примерно.
Излежда, че човек не харесва и себе си, божието творение избива себе си по всякакви начини, няма да ги изброявам. Отделно унищожава света, в който живее (създадения от бог)!
И така да обобщим: божиите творения не харесват и унищожават божиите творения....
Но обичат създателя си и вярват в него?
И защо?
Човекът е виновен, защото е грешен :). Бог е невинен, защото е безгрешен.
В правото важи все още римският постулат - невинен до доказване на противното.
Но противното се доказва много лесно :). Изпълнявам нарежданията на бог, бог ми го каза, в името на бога, с нас е бог, господ не може да те спаси и още цял куп такива врели-некипели.
Следствие: човек греши, защото изпълнява божиите заповеди....
Ако бог съществува, то значи е виновен. По презумпция бог е невинен :).
Следователно бог не съществува.
Видя ли колко е лесно?
цитирай
11. shtaparov - Тия 14 953 г. са изсмукани от пръс...
14.07 16:59
Тия 14 953 г. са изсмукани от пръстите разбира се- няма нито един древен извор,който да ги потвърждава!
цитирай
12. shtaparov - Този списък освен това е пълен с г...
14.07 17:01
Този списък освен това е пълен с грешки. Дори да оставим настрана турските имена на владетели "царували" във време,в което не е имало тюрки и тюркски език,пак ще се натъкнем на маса глупости. За тях не си виновен ти- онези които са ти ги дали са виновни!
цитирай
13. shtaparov - Елементарен пример: Срацимир ц...
14.07 17:04
Елементарен пример: Срацимир царува до 1397 г.,след него е сина му Константин II Асен (1397-1422 г.) а после- цар Фружин т.е.- Пресиян III (1422-1428 г.). Тия неща обаче тук ги няма- те са съобразени с грешките на "нашите" тюрколози!
цитирай
14. dobrodan - Здрасти, Щапаров, допълвайте нещата, още по-добре :)!
14.07 17:39
Относно езика... Недей, човек :):):)... По-добре имай готовност, че като стане оная книга, новата.....отиде, та се не видя, честно.
Кой източник - гръцки, римски, манастирски - смяташ, че може да потвърди такива данни :)?
Огурският (угърски език) си е наш. Колко е стар........не, не е за вярване.
Огузкият език вече има само малко общо с Дунавска България. След монголската инвазия основно.
Не смятам за виновни тези, които са систематизирали горния списък. Дали са всичко от себе си. Едва тогава, когато разберем що е то българска по устройство и характер държавност, ще ни стане ясно как един народ става български. България не е прескачала от цвят на цвят :), а се е разширявала по континентите :).
Не може да продължи така вечно. Следва колапс, виждаш.
Нека поне споменът да го има.
цитирай
15. kossef - 10. dobrodan - За добрите пожелания искрено ти благодаря
14.07 18:01
Толкова лесно - от теб не го очаквах...
Но понеже съм религиозно свенлив и нравствено страхлив, да уточня - страх ме е, много, от дебелогъзите плашипутарници, не толкова от тебе, лично, та затова смело и дръзко ти заявявам, че ще изпратя тукашната ти /лесна/ лекция в Сорбоната като образец по атеизъм като те попитам, обаче, имаш ли нещо против? Даже бих настоявал, но знам, че ще се съгласиш, защото виждам че си с мисия да образоваш. Не само българите. Та защо не и френчовете, минетчии от тях?... На твоето благодаря, приятелски, отвръщам: Ти пък!...
цитирай
16. shtaparov - Окашкана е хронологията и на кня...
14.07 18:16
Окашкана е хронологията и на князете от VII-VIII век разбира се а тя е репер,който веднага показва дали си имаме работа с научен оригинал или с фалшификат! Умар не е царувал 40 дни,нито е бил в 766 г. а Тервел определено не е царувал от 700-721 г.!
цитирай
17. shtaparov - Относно езика. . . Недей, човек :...
14.07 18:19
dobrodan написа:
Относно езика... Недей, човек :):):)... По-добре имай готовност, че като стане оная книга, новата.....отиде, та се не видя, честно.
Кой източник - гръцки, римски, манастирски - смяташ, че може да потвърди такива данни :)?
Огурският (угърски език) си е наш. Колко е стар........не, не е за вярване.
Огузкият език вече има само малко общо с Дунавска България. След монголската инвазия основно.
Не смятам за виновни тези, които са систематизирали горния списък. Дали са всичко от себе си. Едва тогава, когато разберем що е то българска по устройство и характер държавност, ще ни стане ясно как един народ става български. България не е прескачала от цвят на цвят :), а се е разширявала по континентите :).
Не може да продължи така вечно. Следва колапс, виждаш.
Нека поне споменът да го има.

Огурският език нямо нищо общо с огузкия: те са от две много различни езикови групи!
цитирай
18. dobrodan - Не бих го нарекъл "мисия", защото "мисионери" са предимно
14.07 19:37
kossef написа:
Толкова лесно - от теб не го очаквах...
Но понеже съм религиозно свенлив и нравствено страхлив, да уточня - страх ме е, много, от дебелогъзите плашипутарници, не толкова от тебе, лично, та затова смело и дръзко ти заявявам, че ще изпратя тукашната ти /лесна/ лекция в Сорбоната като образец по атеизъм като те попитам, обаче, имаш ли нещо против? Даже бих настоявал, но знам, че ще се съгласиш, защото виждам че си с мисия да образоваш. Не само българите. Та защо не и френчовете, минетчии от тях?... На твоето благодаря, приятелски, отвръщам: Ти пък!...


църковните дейци, аз не проповядвам. Търся и публикувам, и се надявам като всички нас.....не знам вече на какво точно. :):):)
Прати каквото искаш където искаш, щом съм го написал - значи съм искал да го кажа. Това е валидно за всичко, което пиша. На французите може да обясниш, че по нашия край авари са живели в Северозападна България. Спомням си една дама колко изненадана беше от генетичната си карта, която по майчина линия я отведе до Франция :). Желая ти успехи, искрено!
цитирай
19. dobrodan - Щапаров, извади неверните дати и ще ги коригирам в постинга,
14.07 19:47
нямай грижа :). С предварителни благодарности :).
Когато си е мой материал, проверявам колкото ми е по силите всеки път.
Не мога да огрея навсякъде :), да не съм Слънчо :).
Срещу корекциите ще стои името на Ангел Щапаров - младши, с удоволствие.
По втория въпрос - това само показва, че сме част от предците на огузо-говорящите народи. Която теза мисля скоро да бъде практически доказана. Не че преди мен никой не го е направил, но въпросът все още е спорен (за нас, за другите отдавна не е). Дори се смята, че древният български език се е отделил най-рано в R - групата.
Което е очевидно като извод - българите не са тюрките :)!
цитирай
20. shtaparov - нямай грижа :). С предварителни ...
21.07 04:33
dobrodan написа:
нямай грижа :). С предварителни благодарности :).
Когато си е мой материал, проверявам колкото ми е по силите всеки път.
Не мога да огрея навсякъде :), да не съм Слънчо :).
Срещу корекциите ще стои името на Ангел Щапаров - младши, с удоволствие.
По втория въпрос - това само показва, че сме част от предците на огузо-говорящите народи. Която теза мисля скоро да бъде практически доказана. Не че преди мен никой не го е направил, но въпросът все още е спорен (за нас, за другите отдавна не е). Дори се смята, че древният български език се е отделил най-рано в R - групата.
Което е очевидно като извод - българите не са тюрките :)!

"R" или "S"- групите са глупост,с която нямаме нищо общо освен това,че сме станали причина за появата на Траките и на техните наследници Тураките (Тюрките). Доказателство за нашата връзка с огузите има но дали тюрколозите биха го приели? Според него техният етноним произлиза от Българската дума ОГЪЗИ целяща да покаже,че огузите са предлагали жените си на всеки чужденец,който гостувал на тяхното племе. По този начин племето им се изродило и заприличало отчасти на циганско отчасти на монголско,след което не било трудно за шайката спекуланти в "нашата" история да му припише "тюркомонголско" минало.
цитирай
21. dobrodan - Щапаров, думата "гъз" в нашия език, както и в руски :),
21.07 08:22
при тях съществува думата "подгузник", да не се чудиш, стопроцентово идва от думата "къз", "кьiз". Което е многозначен корен в тюркски език, може да бъде "красив", "момиче" и т. н. Не слагай каруцата пред коня :). Според мен е оказал влияние китайски език върху огурския (R=Z), но ще потърся повече материал, когато остане време. Това за жените е съществувало май при всички народи :), къде доброволно, къде доброзорно, къде на сметка :). На което и да е племе му трябва свежа кръв, иначе виж холандците на какво са заприличали примерно :).
Поздрави и очаквай днес-утре много интересно нещо...
цитирай
22. laval - Има
21.07 11:49
ли източници за това нещо? От 14953 пр. н. е.? И ако има, с каква писменост и на какъв език?
цитирай
23. dobrodan - Източници са летописите на волжките българи :),
21.07 13:30
след малко ще направя постинг, в който се съпоставят и те, и руските летописи, и византийските хроники :). Резултатът е най-меко казано, смайващ. До половин час ще е готово.
цитирай
24. shtaparov - при тях съществува думата "...
30.07 17:46
dobrodan написа:
при тях съществува думата "подгузник", да не се чудиш, стопроцентово идва от думата "къз", "кьiз". Което е многозначен корен в тюркски език, може да бъде "красив", "момиче" и т. н. Не слагай каруцата пред коня :). Според мен е оказал влияние китайски език върху огурския (R=Z), но ще потърся повече материал, когато остане време. Това за жените е съществувало май при всички народи :), къде доброволно, къде доброзорно, къде на сметка :). На което и да е племе му трябва свежа кръв, иначе виж холандците на какво са заприличали примерно :).
Поздрави и очаквай днес-утре много интересно нещо...

Аз като ти казвах,че тюркските езици са пълни с едносричкови и двусричкови думи,служещи на всякакви спекуланти да прокарват лъжите си,а ти не ми вярваше??!! Я си погледни обаче обясненията и ще видиш,че почти всяко твое обяснение включва точно такава тюлкска дума щото ако не я включи,просто трябва да замълчи! Турците обаче напоследък са станали невероятно нагли и не искат да замълчат дори тогава,когато стават за посмешище а продължават да дават глупави "тълкувания" на всяка индоевропейска дума,която им се изпречи! Да наречеш задните части на иден мъж "КРАСИВО МОМИЧЕ" си е чиста проба педерастия и манафлък,и издава мръсното подсъзнание на онези чалмести домуси,които ти подсказват разбира се! Тези глупци изобщо не подозират,че от Българската дума Г-Ъ-З иде западноевропейската ГАЗи то ,по съвсем обасними причини! Те не знаят и друго- че Г-Ъ-З означава ГОС а какво е ГОС,няма да обяснявам на тях,понеже не са дорасли да го разберат!
цитирай
25. shtaparov - нямай грижа :). С предварителни ...
30.07 18:19
dobrodan написа:
нямай грижа :). С предварителни благодарности :).
Когато си е мой материал, проверявам колкото ми е по силите всеки път.
Не мога да огрея навсякъде :), да не съм Слънчо :).
Срещу корекциите ще стои името на Ангел Щапаров - младши, с удоволствие.
По втория въпрос - това само показва, че сме част от предците на огузо-говорящите народи. Която теза мисля скоро да бъде практически доказана. Не че преди мен никой не го е направил, но въпросът все още е спорен (за нас, за другите отдавна не е). Дори се смята, че древният български език се е отделил най-рано в R - групата.
Което е очевидно като извод - българите не са тюрките :)!

Отнема доста писане и не бях много съгласен да го правя,но ето че се навих и ти давам точната хронология на "проблемните" владетели от 7-8 век:

1. Ирник II Органа- (619-625 г.)
2. Гостун (625-627 г.)
3. Алциок (627-629 г.)
4. Курт Кубрат (629-665 г.)
5. Боян Безмер (665-668 г.)
6. Аспарух (668-695 г.)
7. Тервел I-во царуване (695-716 г.)
8. Кормесий I Требелан (716-717 г.)
9. Тервел II-o царуване (717-725 г.)
10. Севар Мойсей (720-735 г.)
11. Кормесий II Кормисош (725-742 г.)
12. Винех (742-749 г.)
13. Кормесий III (749-760 г.)
14. Телец (760-763 г.)
15. Сабин (763 г.),1-2 месеца
16. Паган (763 г.),2-3 месеца
17. Умор (763-765 г.),около 1 г.и 6 мес. Царуването му не приключва със споменатите в Именника 40 дни,понеже не е посочено името на неговия наследник.
18. Телериг (765-778 г.)
19. Кардам,наречен още Навуходоносор (778-902 г.).
цитирай
26. shtaparov - нямай грижа :). С предварителни ...
30.07 18:26
dobrodan написа:
нямай грижа :). С предварителни благодарности :).
Когато си е мой материал, проверявам колкото ми е по силите всеки път.
Не мога да огрея навсякъде :), да не съм Слънчо :).
Срещу корекциите ще стои името на Ангел Щапаров - младши, с удоволствие.
По втория въпрос - това само показва, че сме част от предците на огузо-говорящите народи. Която теза мисля скоро да бъде практически доказана. Не че преди мен никой не го е направил, но въпросът все още е спорен (за нас, за другите отдавна не е). Дори се смята, че древният български език се е отделил най-рано в R - групата.
Което е очевидно като извод - българите не са тюрките :)!

Отнема доста писане и не бях много съгласен да го правя,но ето че се навих и ти давам точната хронология на "проблемните" владетели от 7-8 век:

1. Ирник II Органа- (619-625 г.)
2. Гостун (625-627 г.)
3. Алциок (627-629 г.)
4. Курт Кубрат (629-665 г.)
5. Боян Безмер (665-668 г.)
6. Аспарух (668-695 г.)
7. Тервел I-во царуване (695-716 г.)
8. Кормесий I Требелан (716-717 г.)
9. Тервел II-o царуване (717-725 г.)
10. Севар Мойсей (720-735 г.)
11. Кормесий II Кормисош (725-742 г.)
12. Винех (742-749 г.)
13. Кормесий III (749-760 г.)
14. Телец (760-763 г.)
15. Сабин (763 г.),1-2 месеца
16. Паган (763 г.),2-3 месеца
17. Умор (763-765 г.),около 1 г.и 6 мес. Царуването му не приключва със споменатите в Именника 40 дни,понеже не е посочено името на неговия наследник.
18. Токто (765 г.),2-3 мес.
19. Телериг (765-778 г.)
20. Кардам,наречен още Навуходоносор (778-902 г.).

Това е точната въпросна хронология- другата просто я изтрий.
цитирай
27. dobrodan - Щапаров, тия едно- и двусрични думи ако знаеш как са се преместили в индоевропейските
30.07 19:42
shtaparov написа:
dobrodan написа:
при тях съществува думата "подгузник", да не се чудиш, стопроцентово идва от думата "къз", "кьiз". Което е многозначен корен в тюркски език, може да бъде "красив", "момиче" и т. н. Не слагай каруцата пред коня :). Според мен е оказал влияние китайски език върху огурския (R=Z), но ще потърся повече материал, когато остане време. Това за жените е съществувало май при всички народи :), къде доброволно, къде доброзорно, къде на сметка :). На което и да е племе му трябва свежа кръв, иначе виж холандците на какво са заприличали примерно :).
Поздрави и очаквай днес-утре много интересно нещо...

Аз като ти казвах,че тюркските езици са пълни с едносричкови и двусричкови думи,служещи на всякакви спекуланти да прокарват лъжите си,а ти не ми вярваше??!! Я си погледни обаче обясненията и ще видиш,че почти всяко твое обяснение включва точно такава тюлкска дума щото ако не я включи,просто трябва да замълчи! Турците обаче напоследък са станали невероятно нагли и не искат да замълчат дори тогава,когато стават за посмешище а продължават да дават глупави "тълкувания" на всяка индоевропейска дума,която им се изпречи! Да наречеш задните части на иден мъж "КРАСИВО МОМИЧЕ" си е чиста проба педерастия и манафлък,и издава мръсното подсъзнание на онези чалмести домуси,които ти подсказват разбира се! Тези глупци изобщо не подозират,че от Българската дума Г-Ъ-З иде западноевропейската ГАЗи то ,по съвсем обасними причини! Те не знаят и друго- че Г-Ъ-З означава ГОС а какво е ГОС,няма да обяснявам на тях,понеже не са дорасли да го разберат!


езици, сам ще се учудиш. За думата "газ" нямам обследване, може да погледна, за думата ghost нищо не съм казал :).
Та така, думата "къзъл" означава и червен, красив. Отделно е "красив" и отделно е "момиче", просто нямат понятието за род, англичаните и те нямат и пак са живи и здрави.
Защо реши, че това са лъжи? Всичко си съвпада в езиково отношение, смисъл (семантика) без грижи, коренова дума е.
Не само ти вярвах за думичките - знаех, че е така. Просто мина време докато се убедя. Ще видиш сам :).
Ето ти я Протославянската "страва". Имаш ли обяснение какво означава и откъде идва?
Разрешавам ти всякакви опити, после ще ти кажа как е конструирана :).
цитирай
28. shtaparov - при тях съществува думата "...
31.07 13:14
dobrodan написа:
shtaparov написа:
dobrodan написа:
при тях съществува думата "подгузник", да не се чудиш, стопроцентово идва от думата "къз", "кьiз". Което е многозначен корен в тюркски език, може да бъде "красив", "момиче" и т. н. Не слагай каруцата пред коня :). Според мен е оказал влияние китайски език върху огурския (R=Z), но ще потърся повече материал, когато остане време. Това за жените е съществувало май при всички народи :), къде доброволно, къде доброзорно, къде на сметка :). На което и да е племе му трябва свежа кръв, иначе виж холандците на какво са заприличали примерно :).
Поздрави и очаквай днес-утре много интересно нещо...

Аз като ти казвах,че тюркските езици са пълни с едносричкови и двусричкови думи,служещи на всякакви спекуланти да прокарват лъжите си,а ти не ми вярваше??!! Я си погледни обаче обясненията и ще видиш,че почти всяко твое обяснение включва точно такава тюлкска дума щото ако не я включи,просто трябва да замълчи! Турците обаче напоследък са станали невероятно нагли и не искат да замълчат дори тогава,когато стават за посмешище а продължават да дават глупави "тълкувания" на всяка индоевропейска дума,която им се изпречи! Да наречеш задните части на иден мъж "КРАСИВО МОМИЧЕ" си е чиста проба педерастия и манафлък,и издава мръсното подсъзнание на онези чалмести домуси,които ти подсказват разбира се! Тези глупци изобщо не подозират,че от Българската дума Г-Ъ-З иде западноевропейската ГАЗи то ,по съвсем обасними причини! Те не знаят и друго- че Г-Ъ-З означава ГОС а какво е ГОС,няма да обяснявам на тях,понеже не са дорасли да го разберат!


езици, сам ще се учудиш. За думата "газ" нямам обследване, може да погледна, за думата ghost нищо не съм казал :).
Та така, думата "къзъл" означава и червен, красив. Отделно е "красив" и отделно е "момиче", просто нямат понятието за род, англичаните и те нямат и пак са живи и здрави.
Защо реши, че това са лъжи? Всичко си съвпада в езиково отношение, смисъл (семантика) без грижи, коренова дума е.
Не само ти вярвах за думичките - знаех, че е така. Просто мина време докато се убедя. Ще видиш сам :).
Ето ти я Протославянската "страва". Имаш ли обяснение какво означава и откъде идва?
Разрешавам ти всякакви опити, после ще ти кажа как е конструирана :).

СТРАВА означава СТРУВА (Прави нещо) и има връзка с думата СТОРИ ,а също и с думите СТАР и ИСТОРИЯ (Остария- Наука за остарели събития и факти).
цитирай
29. dobrodan - Ето ти и думичката, стари приятелю, че доста си се измъчил :).
31.07 18:28
<ас-тары-у(о)ба>. Премахваш гласната "а". Коренова става "тары" (сея, посявам) и уба/оба - река/убежище. Обикновено хората са гледали да се заселват край реки, нали така?
"Ас" е до ден-днешен използвана дума. При нас звучи като местоимение - АЗ. За "ти, тя, то" ще ти кажа друг път как ги виждам нещата :):):). Та, цялостното значение е "предадохме човека на земята/водата; посяхме го (или праха му) в земята/водата".
В другите езици думата "ас" означава "най-добър", "изтъкнат", "майстор" и т. н.
Съставна е в много етноними. Прост морфемен анализ показва чудеса, които ние не подозираме :). Добре де, аз ги подозирах, добре.
Намерих и автор, който е направил стотици такива разбивки на специфични термини.
Нямам думи. Както казват таварищите (добре стана, че го учих тоя език) - давай сначала...
Страва правели хуните....:):):). Не са хуните, "праславяните" са. Думата е налична в литовски език и днес. И кой да ви каже, че и славяни са участвали в хунската ярост :) освен мен :):):)? Нурутдинов, как кой :). Хуните са командвали и славянски племена. Всичко си се навързва към момента.
Думата "история" е от друг корен. Засега толкова.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 70911
Постинги: 48
Коментари: 889
Гласове: 652
Архив
Календар
«  Август, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31