По материали от книгата на М. З. Закиев „Дълбоките етнически корени на тюркските народи“

 

Институтът по история АН РТ в първия том на „История на татарите от древни времена“ в седем тома започва да описва татарската история с описание на татарите (монголи и тюрки, наречени татари) от Централна Азия без да предупреди читателя, че става дума само за етнонима „татари“, докато авторът С.Г.Кляшторньiй дава да се разбере, че татарите от Централна Азия после са прераснали в съвременния татарски народ от Урало-Поволжието. Ръководството на този институт се обърна към московските историци с молба да прекратят с отрицателното окачествяване на монголо-татарските завоевания и Златната Орда, защото това унижава съвременния татарски народ, чийто предци уж са тия завоеватели.

Всемирният татарски конгрес на едно от заседанията си предложи на историците при описване на историята на татарския народ въобще да не споменават думата БЪЛГАРИ, а да свързват татарската история само с тази на Златната Орда.

Ординците се опитват да докажат, че Златната Орда е способствала за невижданото развитие на татарската култура, или на предците на тюрките. Следва да смятаме, че културата на градостроителството се е появила в Златната Орда, докато всъщност именно в Българската и Хорезъмската държава наблюдаваме засилено строителство на градове, по-късно безмилостно унищожени от татаро-монголите. Самите монголо-татари не можели сами да възстановят разрушените градове и не разрешавали и на местното население да го направи. Бих искал да запитам ординската школа – къде е днес най-големият и културно развит град на Евразия – Биляр?

През последните години на съществуване на СССР в Института по език, литература и история на Казанския филиал на АН на СССР започна съставяне на многотомна история на татарския народ, още с първите изследвания под ръководството на М. З. Закиев излязоха доказателства, че татарският народ е аборигенен на териториите си на Урало-Поволжието, той не е дошъл нито от Алтайските планини, нито от Централна Азия, етническите му корени са на много хиляди години. Разбира се, тези най-нови изследвания и написаните трудове за това, че предците на съвременните татари са били местни племена под общото име „българи“, пречеха на ординците да реализират плановете си по „възвеличаване“ на татарския народ с „авторитета на великите“ татаро-монголски завоеватели. Затова „ординците“ си поставиха за цел да премахнат инакомислещите от пътя си.

Пръв в списъка беше М.З.Закиев, директор на ИЯЛИ, който на руски, татарски и турски език започна да публикува трудове за автохтонния произход на предците на татарския народ и всички тюрки, за това, че прадедите на съвременните тюрки, в това число и на татарите са оставили следи във Волго-Уралието още в III-IV-то хил. пр. н. е. Той писа, че арите/ири, суарите, субарите, сумерите, саките, сакадите (скити), асите и аланите, суасите, сюнну-хуните, кусаните и много други племена съставят етническата основа на тюркските предци, в това число и на татарите.

Веднага ординците (Д. Исхаков и Р. Фахретдинов) написаха открито писмо до президента Шаймиев как Закиев изкривява татарската история, как директорът на ИЯЛИ не дава възможност татарският народ да бъде идентифициран с величието на татаро-монголските завоеватели. Обвиниха и Халиков в признаването на днешните татари като последователи на българите. Критикувани бяха Ф.Ш. Хузин, Г. М. Давлетшин, лоши думи се чуха за Шигабутдин Марджани, Каюм Насъров, Гайнетдин Ахмеров, Харун Юсупов за тяхното признаване на местните тюркоезични племена, получили през периода на Българската държава общия етноним „българи“ и дали основата на днешните башкири и татари.

 

 

В семиотичните си изследвания по-горе намерих единадесет значения на думата „татарин“. Ординците не правят разлика между монголо-татари, ордински татари, тюрко-татари и българо-татари или съвременните татари; за тях всички са татари.

Във връзка с казаното следва да уточним кога и как съвременният татарски народ е започнал да се нарича така. Дотогава местният тюркоезичен народ е носел общия етноним българи от името на Средновековната Българска държава. Паралелно с етнонима българи място са имали и други названия на този народ: суаси (марийците до днес ги наричат така), буртаси, мишари, казанци, биар, биляр, бигер (така ги наричат удмуртите), ногаи (казахите и сега казват на българите ногаи).

Как е станало това, че българите, които първи съумяха да дадат отпор на вълната татаро-монголски нашествия след унищожаване на процъфтяващата им държава от монголо-татарите са приели тяхното име? Жертвата е взела доброволно името на палача си.

 

За назидание на другите народи татарите потопили в кръв България за оказаната съпротива, като не оставили камък върху камък от градовете й, а населението в голямата си част било изклано. Оцелелите българи влачели жалко съществуване на същата територия в близко съседство с руския народ. А разноезичното население на Златната Орда, както и по-късно възникналото след нейното разпадане население на Казанското ханство русите традиционно наричали „татари“.

 

...На двете последни сесии на Отделението по история и философия на АН на СССР, проведени в Москва по повод етногенезата на казанските татари и през 1946 г. и в Чебоксари по повод етническия произход на чувашите в 1950 г. беше изказана препоръката за потомци на българите да бъдат смятани и татарите, и чувашите. Двата народа имат хилядолетно санмостоятелно развитие и не могат да бъдат изведени от един общ прародител, така че това становище не бе прието и местните учени третират въпроса по своему.

 

По мнение на привържениците на българо-чувашката концепция има твърде много доказателства, че българите са говорили прачувашки език.

Чувашки думи и изрази са запазени в текстовете на българските епитафии върху надписаните с тях надгробни плочи. Чувашки думи са „открити“ в текста за българите, написан от арабския пътешественик Ибн Фадлан, пристигнал в България през 922 г. Множество чувашки думи са намерени в унгарския език, където, предполагаемо от привържениците на българо-чувашката концепция са пренесени от унгарците, някога живели може би в Поволжието.

Чувашки думи са открити, изглежда, в древния именник на князете на дунавските протобългари, които се предполага да са говорили на чувашки език. Чувашки думи са открити и в руническите писмени паметници на севернокавказките балкари, които също са говорили предполагагемо старочувашки език. Най-накрая чувашки думи и изрази са запазени в езика на поволжките фино-угри – марий, мордва, удмурт и коми, които са заимствани от езика на бившите волжки българи. По мнение на чувашките изследователи всички тези аргументи не оставят съмнение, че българите вероятно са говорили на прачувашки език и за техни потомци следва да признаем именно чувашите. (Следва оборване на шестте лексеми от описанията на Ибн-Фадлан, доста правдоподобно впрочем и добре обосновано. Както и на всички тълкувания през точно чувашки език на прабългарските думи. Авторът е обстоен в изследването си, признавам му го).

Домонголските заемки от български тюркски език в руския са доста добре изучени от И.И. Назаров. Сред тях няма нито една с чувашки особености като ротацизъм. След анализ Назаров стига до извода за близост между български, кипчакски и хазарски езици. Също така прави заключение, че българите и казанците са говорили на един и същ език. (Или, след изброяване на списъка на заемки в руския език, Закиев пише, че българският език, оказал влияние върху руския, е общотюркски).

(Закиев изследва стиловете на надгробни паметници и отбелязва: думи, запазени само в татарски език – 30 процента; запазени само в чувашки – 4 процента. Останалите 66 процента се наблюдават и в двата езика, но показват по-голяма близост в татарския език. Това е естествено, съшата картина може да даде анализът на всеки старотюркски текст). Въпросното влияние биха могли да дадат майсторите, изработващи надгробните плочи, или чуваши (суасламар), които като мюсюлмани са симилирани сред бъгарите с обикновения тюркски език. След 1380 г. епиграфиката показва липса на следи от чувашкия език.

М. Закиев се изправя срещу съвременните татарски ординци като М. Усманов и с многобройни данни показва, че българите в българската държава са били водеща народност и всички племена, влезли в състава на тяхната държава, за триста години постепенно са се побългарили. Към тях той причислява асите/яси, суасите, буртасите, ищяките, сюн, кусюн/касан, савир/сабир, авари, утригури, бигер/биляр, кунгур, мишар, курук, паскарт и др.

Обългарила се и част от чувашите, както и от фино-угрите, които останали при българите и приели ислям.

Обикновеният тюркски език на българите се доказва и от факта, че арабите наричат българите с тюркския етноним „сакалиба“. Сакалиби е общо название на така наречените предтюркски тюрки (или живели дълго преди да се разпространи етнонимът „тюрк“. Образуван е по тюркски модел на вторични и третични етноними от частите сак+ли+ба, където сака/сак е древно общотюркско наименование, -ли е етнонимообразуващ суфикс, -ба е съкратен вариант на първичния тюркски етноним бай/бий/бек.

Тюркски ли е етнонимът сака/сак? Традиционно в тюркологията и иранистиката се смята, че това са ираноезични племена и означава иранското „рога“. Той обаче е запазен сред тюркоезичните народи: саха – якути, казах-косак-кусак или бели саки, хакас – сака + ас, кифсак-кипсак-кипчак; бели саки, така че тюрколозите го приемат за първичен тюркски етноним.

Сакали/сакалъ е вторичен тюркски етноним, образуван с помощта на наставката -ли, -лъ.

Етнонимообразуващият тюркски афикс -лъ има фонетичен вариант -дъ, с чиято помоще образуван вторичният етноним сакадъ, друго название на саките. Сакадъ с прехода в руски език на Т=Ф започва да се произнася като скиф/скит. Ето как скитите са практически саките-сакали. Сакалибите обаче не са просто скити, а „богати скити“. Тук -ба означава съкратен вариант на първичния тюркски етноним бай/бей/пи. Неслучайно Херодот споменава саките заедно с каспиите и хорасмите. Каспи като етноним е с тюркски произход, означава „байовете сред скалите“. Така „сакалиба“ се явява тюркското название на тюркоезичните царски скити, или „сакалите на бейовете“. Дълго преди новата ера арабите са приели това название за тюркоезичните народи, както и за българите с обикновения тюркски език.

В. В. Бартолд отбелязва, че сакалибите обикновено имат риж цвят на косата, но „независимо от отличителния физически признак сакалибите като Яфетови потомци се обединяват с тюрките“ - В. В. Бартолд, 1963 г. Абу-Хамид ал-Гарнати през 1150 г. разказва за своето пътешествие от Булгар до Унгария. Той пише, че е пристигнал в град на страна на сакалибите, която наричат Гур Куман, където хората на вид са тюрки, говорят на тюркски език и стрелят с лък в тюркски стил... Тук е излишно да обясняваме кои са сакалибите.

По сведения на Ибн-Фадлан в Средното Поволжие в състава на сакалибите (кипчак) се отделят българи, барини, суари, суаси, скили (скити), хазари.

Махмуд Кашгарлъ през XI век в „Диван лугат-ат-тюрк“ привежда данни не само за българския, но и за други езици на средновековните тюрки. Той пише: „Езикът на българите, суварите и печенегите, намиращи се близо до Рум (Византия), се явява тюркски с еднакви изпуснати окончания“, с което потвърждава сходството на българския език с печенежкия.

През 1182 г. владимирският княз Всеволод преди похода към България съобщава на киевския княз Светослав: „Не мога да повикам половците, че са с българите едно по език и род“.

Удивително е и това, че така наречената именковска археологична земеделска култура от IV-III век по Средното Поволжие е приписана на славяните, а не на местните тюрки, защото тюрките са „номади-скотовъди“...

В книгата си „Произход на тюрките и татарите след анализ на огромно количество данни, доказвам, че през VI-VIII век в състава на двата тюркски каганата се е активизирал само етнонимът „тюрки“, а тюркскоезични народи с други имена са живеели смесени с други племена още преди 20-30 000 години. Твърдя, че названията ар/ир, ас-алан, сак/сака, скити, барди/парти, кусан/кушан, тохар/дагар, усун/ас-сюн, су-ара-с-м/хуарасм/хорезм никога не са били индоирански етноними; от самото начало те са тюркски, както и други – сюн/хун/хуни, ок/ак, би/бек/пи, мин/мен/киши и са използвани като названия на тюркски племена.

Методът на използване на тюркски етноними за определяне на дълбоката древност на тюркските племена и народи беше заимстван от други изследователи. За най-успешна смятам монографията на Ю. Н. Дроздов „Тюркската етнонимия на древноевропейските народи“. Като резултат от изучаването на етнонимите у старите европейски народи авторът стига до извода, че сред античните и ранносредновековните етноними, взети от гръцки, латински и арабски източници, не се среща нито един, който да може да бъде изведен от който и да било европейски език. Дроздов проанализира античните и ранносредновековни етноними в Северното Причерноморие, Мала, Средна и Предна Азия, Балканския полуостров, Италия, Испания, Германия, Франция, Галия, Британия, Скандинавия, Приднепровието, Задднепровието, Поволжието и Прикамието. Относно Скандинавия Дроздов прави извода, че тази територия отдавна е била заселена с тюркоезични племена на асите, мигрирали там от региона на Средното Прикамие през Източна Прибалтика и Централна Европа....

 

В Причерноморието много преди новата ера са живели тюркоезични племена като таври, траки, оногури, акацири, кимери, скъди (скити) и др. Древното име на Черно море – Понт - идва от тюркското супа, храна, посръбвам и афикса дъ/т за притежание. Бунтъ-Понтъ-Понт по тюркски означава хранилка, богато на храна.

Както знаем, топонимът Фанагория исторически се отнася към етнонима уногур. Това значи, че населеното място хоногур/Фоногор са основали оногурите/хуногури. Оногурите са смятани за непосредствени български предци.

 

По сведения на арабския географ Истахри (ал Истахри Абу Исхак ал-Фариси, около 850-934 г.), „...езикът на българите прилича на този на хазарите“. Езикът на българите се е характеризирал с общотюркски особености на западния диалект; ако той прилича на хазарския, то хазарите също са един от етническите корени на тюрките. Етимологията на думата „хазар“ занимава много от учените. Дени го отнася към думата кузар, или хора от севера. Пол Пелиот я сравнява с думата казах, образувана от каз и означаваща кочегар.

По мое мнение хазар/касар се състои от ар – мъже, хора и определението кас – скала, т. е. хора от скалистите планини. Може да бъде изведена и друга етимология: ку-ас-ар, където ку- е светъл, бял, а ас и ар са първични тюркски етноними (хе....думата quazar.....хе, хе!)

Азърбайджанските учени класифицират етнонимите хазар и азар, а Хазария смятат за древна Азерска държава.... Византийските историци Теофан и Никифор съобщават, че хазарите са се оформили в Берсилия, чийто народ е част от сарматите. Според Херодот берсилите са част от царските скити. Следователно хазарите не са пришълци в Кавказ.

Както пише в Библията още преди новата ера, сред десетимата синове на Тогарма са Хазар, Болгар, Сабир... Горе уточнихме, че тохарма/догарма са тюрки, това показва етническата близост на тия народи...


При проявено желание мога и да продължа с информацията.

 

 

 

на какъв език е говорел Кубрат ?

разбирал се е и с хърватите, и с украинците. За родния му да не споменавам...
Твърде вероятно и гръцки, преди него е официален език за кореспонденция.
Имперска му работа :). Отделно жреците са имали таен език...

Мога да помогна за въпроса на Радостина, Добродане. Българският, украинският и хърватският езици звучат близко. Друг е въпросът, че по Кубратово време хървати няма, а Киевска Рус е създадена малко по-късно от Шамбат Кий. За него се твърди, че му е бил брат, но чета и други писания. Дори дотам, че отъждествяват дъжавата му с тази на Само. Гръцки език Кубрат трябва да е знаел, защото е живял в Константинопол в императорския двор. Оттам и приятелските му отношения с Ираклий. Вероятно Кубрат е учил в Магнаурската школа, където са учили много царски особи. Със сигурност е говорел на няколко езика.
Поздрави за новата тема, остана да видите моята, която току-що пуснах.

Според ония книги са били българи и Кубрат ги води там, където живеят днес. Колкото до тогавашния български език.....просто няма вариант да е бил като сегашния ни....нито пък да е бил само един и не става дума за диалекти в случая. Мисля, че сегашния почти славянски дължим на християнството и на заварените тук сръбски племена. Утре ще погледна за повече информация, но и руските князе не са говорили славянски език....нито хазарите, нито аварите, има още за изясняване.

Излиза нещо за езика, този на бащарите (бастарни?)
Те са многоезични, но задължително знаят два езика: бащарски и български тюрки. Бащарският език (този на дунавските българи) е бащата на всички улчийски езици (славянски) и лесно им позволява да контактуват с всички улчии (славяни).
Да имаме предвид, че този език е по-скоро ирански.

Съжалявам, момчета, за кирилицата.
За тамянските или утигски уруси Пещак разработил писменост, състояща се от старите ахилски (балкански) или гръцки букви и още няколко знака... Тази писменост, която много българи наричат "българица", използвали и в Улуг-Булгар, и в Хазария; Куштан (Константин Философ) я утвърдил в качеството й на писменост и сред дунавските българи...
Ами ето го майчиния език на Кубрат :(,

В своята "Харун китаб" (Книга на Арон) Пещак описва някои събития при царуването на Айдар Булан (Кубрат) и началния период на съществуването на Хазария така:
"След разгрома на арабите от персийската войска, когато без вест пропаднал бекът на Хазар-Суба Сабан Курмиш, Бу-Юрган (брат на майката на Кубрат, Органа от гръцките източници... и да добавя, Орхан при турците... бел. прев.) успял да уговори новия хазарски бек - Сабановия син Кър-Баил - да се подчини на Курбат... След някое време Бу-Юрган умрял и Айдар (Кубрат) лишил от владенията му Кър-Баил. Той станал негов коняр...
Куртбат Кунграт или Кюнграт......кюн мисля, че означава слънце :(.
Ето и нещо за хърватите, мисля да е достатъчно:

Тримата синове на Шамбат (Само) оглавили улчийските бейлици Чек (Чехия), Бийсу и Будай, а потомците на Барис, чичо (или вуйчо) на Атила управлявали Карак. В Балтавар Шамбат с разрешението на хакана Кар-Кашан поставил сина на Алцек - Челбир с отряд извикани от него от Курбат-иле (Хърватия) хървати... Сърбите няколко години се лутали между укрепленията и провинциите и навсякъде получавали твърд отпор от гневните на тях българи-улчии... Редовете на разбойниците оредявали. Накрая, като видели, че ги очаква неминуема гибел, те сложили оръжие и били разселени по улчийските селища...

доколкото знам саките е другото име на скитите, както и на арабското сакалиба. В мрежата има инфо за сакския език, който определят като ирански или индоевропейски. "Сака" или "сека" е прекрасно обяснение на името им, освен ако не е било "скити" или "скитащите (из полята)". Според самите скити те са относително млад народ наречени не един цар-епоним Скитос (около 15 век пр.н.е.). Саките заемат огромни територии между Черно море и Китай, като част от тях после се наричат масагети. Според гет мисля, това означавало "велики гети", но аз клоня към по-простото "мизо-гети" едно съюзно обединение между (прокудени мизи и скити-гети).
Какъв миш-маш е станал при преселението на народите наИзток преди н.е. и послед на Запад след.н.е. е доста неясно, но второто определено е по-късен процес, както и за тюркския език и татарите. Колкото до волжските българи основното им ядро - аристокрация и интелигенция (около 500 рода) се влива в руските редици приемайки християнската вяра и имена след набезите на монголите, давайки началото на не една известна руска фамилия. Просто и ясно. Поздрави!!!

радвам се, че пишеш :). Не миш-маш, тарама хайвер е било :)...
Масагетите са говорили и двата езика, европейски и тюркски. Както вероятно и повечето племена и народи.
Удивен съм от хората, които продължават да се опират на българския си род след всичко, което са преживели. Мисля, че не е правилно да им го отричаме безпардонно...
Настояваме македонците и румънците да признаят българския си произход, а те го отричат.
Настояват (някои българи), че оттатък след падането на Волжка България българи вече няма, макар българското самоосъзнаване в момента е в подем.
На мен това ми изглежда не особено умно...
Пак си спомних как едно руско семейство ми заяви преди доста вече години, че българите били руснаци, а после избягали от Русия и дошли на Балканите.
Отвърнах доста засмян, че всъщност е станало точно обратното :).... Мъжът се разсърди и попита, къде пише?
Казах му, че има къде да чете, стига да иска. Все по-често руски учени се позовават на "булгарските летописи". Не отричам, че това ми доставя удоволствие.
Остава и нашите да си кажат което им е на ума, време е!

за пръв път чувам, това което е известно, че езика който са говорили саките е индоевропейски. за мизите и гетите е ясно, че НЕ са говорили тюркски, жалко че има малко писмени свидетелства от онова време.
Ето това твое твърдение е съвсем безпочвено "В Причерноморието много преди новата ера са живели тюркоезични племена като таври, траки, оногури, акацири, кимери, скъди (скити) и др. Древното име на Черно море – Понт - идва от тюркското супа, храна, посръбвам и афикса дъ/т за притежание. Бунтъ-Понтъ-Понт по тюркски означава хранилка, богато на храна."

така го е написал Закиев. Относно масагетите и саките - може в древността да са били индоевропейци, но към един период около новата ера явно езикът им вече не е такъв.
Какво пише Теофан (позовавам се на "неоосманиста" Стоян Динков) :
"...........в източната част на ......(Скития?) живеят народи, наричани в древността масагети и на техния! език.... В случая техният език не е бил ирански, защото Теофан безпроблемно би го описал като ирански, а не като "техния".
Продължавам с цитати: "....................Така или иначе от подобни описания ние разбираме със сигурност едно: по това време масагетите живеят в района на Сърдаря. Предположението, че именно масагетите разпространяват архаичния хунски език в западна посока е напълно логично и близко до възможната реалност. Те първи от скитите осъществяват реални контакти с Xiongnu.
Масагетите имат все още недостатъчно изяснена връзка с гетите и готите, но това е извън предмета на нашия анализ".
"Изводът, който бихме могли да направим от думите на Херодот, е следният: какъвто и език да са говорили скитите, по-късно и сарматите, той не е ирански, а амазонките (т. е. масагетите) дори не умеят да говорят този неирански език добре, което е напълно логично, тъй като по това време вече е настъпил период на трайно разделяне на диалектите и огурските и огузките форми добиват очертанията си, а масагетите изпитват силното езиково влияние на Хунну, а по-късно и на империята Xiongnu."
И те така. Как да ти кажа, приятелю......няма отърване от тоя език, още повече като се връщаме назад в миналото...
Не мога да преведа успоредно и третата книга......там да видиш за какво става дума....:(.

старобългарския е най - близък санскрита или самскрита. Така , че българите след Потопа / по Клесев / са го занесли в Индия. Едва ли това е бил преди това индийски език, като имам предвид какво е нивото им и днес.

Както посочих в предишната ми статия,татарите се срамуват да се нарекат "татари",понеже това спъвало тяхното развитие. Както посочва самият Закиев,татарите като жители на Казан били коренно различни от Българите и воювали едни срещу други.

А те са били българи и помнят това. Той е избил чрез глад , като е отнемал реколтата им доста от тях.

Да наричаш Българите "предтюркски тюрки" е все едно да наречеш "византийците",хетите и македоните по същия начин,понеже са били завладени от тюрките. Ето примери за "тюркски" суфикс -АЛ у различни народи: ИТАЛ (Итали), ТЕСАЛ (Тесали), КОРАЛ (малко известното Тракийско племе Корали), ТРАЛ (Трак.племе Трали), ТРИБАЛ (Трибали), ГАЛ (Гали), МАНГАЛ (Мангали) и пр. :))

е арабски.

Казано с две думи татарите са толкова Българи,колкото османците са византийци!

Дори днешните казански татари не са забравили българлъка и това изобщо не е тайна.
Между татаро-монголите и днешните татари има генетични прилики, но и достатъчно различия. За русите всички, които не говорят руски език (като махнем Прибалтика), са татари.
Доста византийци са станали османци :), търсим далаверата :):):) по стар гръцки обичай, нали?
Абе любопитен съм да те питам: ако германците изведнъж се сетят, че някога бяха българи (хуни и българи нали бяха едно и също в европейските източници :):):), как ще реагираш?

Oт примерите,които изредих в Коментар 12 личи,че този суфикс изобщо не е арабски нито еврейски,а арабите го ползват като представка- не като суфикс!

нека да ти е халАЛ :).