Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07 14:01 - Кои са хуните-сюнну, лекция на Анна Дибо
Автор: dobrodan Категория: История   
Прочетен: 333 Коментари: 5 Гласове:
4

Последна промяна: 06.08 13:52

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                                              Сюнну - Хуни. Кои са те?

 

Публикуваме стенограмата и видеозаписа на лекцията, прочетена в рамките на проекта "Публични лекции на сайта Polit.ru от доктора на филологическите науки, главен научен сътрудник и завеждащ отдела по урало-алтайски езици към Института по езикознание на РАН, член-кореспондент на РАН и професор при Центъра по компаративистика в Института по източни култури и античност РГГУ Анна Владимировна Дибо на 24.10.2013 г.

 

Текст на лекцията

 

Да започнем с това, че зададеният в заглавието въпрос за по-голямата част от населението в нашата страна не е точно въпрос: попитайте произволен носител на тюркски език най-напред едно и също ли са сюнну и хуните, или не, и второ, чии предци са те - и всеки носител на тюркски език, който поне малко се е интересувал от историята на тюркските народи че възкликне: "Разбира се, че те са били тюрки, хуните са тюрки, името Атила се превежда от тюркски, това е по принцип всеизвестно".

Ситуацията става съвсем различна, ако попитате сериозен, западен например, прифесор. Сериозният западен професор би започнал с това, че не бива да отъждествяваме китайският етноним "сюнну" с ранносредновековния европейски "хуни". На въпроса чии предци са те той ще отговори, че не е известно що за народ са били и какъв език са говорели, точно както и много народи, създали странстващи империи в Източна Азия; както и че в последно време има интересна хипотеза, че може би са били енисейци. Тук правим лирично отклонение, защото никой не знае кои са тия енисейци. Енисейците са малко езиково семейство, от което днес е останал полужив само един език - кетският. Ако някой знае, по-рано кетите са били по-многобройни, има записано в ред езици най-вече от XVIII век, били са във възход, архаични брезови панталони, през XVII век били смятани за най-добрите производители на лъкове в Сибир; казано най-общо имало е нещо, което ги е правело важни; днес, естествено, ги обичаме много, защото са почти изчезнали. Езикът им е извънредно сложен, загубили са цялата си глаголна морфология, невероятно сложна, ние лингвистите не успяхме да я запишем. Ето това ще ви отговори сериозният професор, но на въпроса защо мисли, че хуните могат да бъдат енисейци той няма да може да да даде разумен отговор.

 

И така, имаме две думи - едната е съвременната китайска сюнну, което е среднокитайското хунну - етноним на даден народ от древнокитайските летописи и нашият етноним хуни, с който наричаме народа от византийските и къснолатинските източници. Имаме и по подразбиране разнообразна употреба на този етноним в други исторически традиции, а дали той се отнася за едни и същи хора? Не можем да имаме твърдо становище, защото се случва етнонимът да смени собственика си. Ако дадем пример с русите - доколкото допускаме, че са шведи, виждаме, че етнонимът е сменил собственика си, както и етнонимът татари отначало се е отнасял за някое монголско племе, а днес така обозначаваме тюрките. Погледнато цялостно - професорът ще бъде прав, не можем да твърдим нищо като напълно сигурно. Ще трябва да изследваме случая стъпка по стъпка.

 

Да вземем героите на китайските летописи, съответно, ако днес разгледаме историците и археолозите,ще виим, първо, че археолозите се делят на две групи, наричащи с термина "хунска арехологична култура" две различни неща. На тази карта е показана гледната точка на едната група, която смята, че хунну е културата на така наречения ордоски бронз, а по-нагоре се намира културата на плочните гробове. Друга група археолози е на мнение,че културата на ордоския бронз не е еднаква с културата на плочните гробове, като именно втората следва да наричаме с името хунну. Физическото изражение на културата на обградените с плочи гробове са погребенията, които започнали да откриват в началото на XX век: много големи, царски, богати погребения със сложна структура и богат инвентар, с голямо количество китайски предмети. С намирането на тези погребения веднага било решено, че те трябва да бъдат отнесени към хуните, защото хунну са имали империя, били са силен народ, имали са голямо социално разслоение, което обяснява богатите погребения, както и постоянен контакт с китайците, откъдето са и китайските предмети. Датировката на плочните погребения е не по-ранна от средата на първото хилядолетие пр. н. е. и не по-късно от първи век. Което се пресича с епохата на хуните в китайските летописи, но не се покрива напълно. Има и един труден момент: край тези могили в продължение на 50 години съществували поселища с домове, в които съществувала хитроумна отоплителна система - каньi - от огнището по глинена тръба край стената върви топъл въздух и върху тази тръба се съоръжава и легло. Въз основа на тези намерени поселища и домовете с тръби археолозите веднага решиха, че хуните не може да са тюрки, защото това не е тюркски способ за отопление на жилище, не прилича на техен, това е достатъчно сложно техническо решение. Ако проследим къде се исползват тези "кани", ще видим, че ги има в Приамурието. Този начин на строеж видимо принадлежи на старите амурски племена, живели там преди манчжурите. От тези племена, които е възможно да са нивхите този начин на отопление са заимствали манчжурите, корейците и някои други, но не е широко разпространен в целия регион. Ситуацията, в която за кратко време съществува селище с явно донесена отнякъде технология за отопление прилича на изселване в района на царските погребения.

 

Следователно не можем да кажем със сигурност, че тези царски гробове са гробове на хунну - първо, защото през този период имало няколко империи със социално разслоение и не е ясно кой ги е оставил. Дори и да са хунну, не можем да кажем нищо определено за това, кои са те, защото селищата и погребенията могат да носят различни етнически маркери.

 

Искам и да предупредя, че ще говоря за история и археология, но самата аз не съм историк и архолог; всичко, което казвам е взето от вторични източници, тоест четения и беседи, следователно е един вид интерпретация. Мога да бъда напълно отговорна само за казаното за езиците и надписите.

 

Прехвърляме темата към хунну, които са героите от китайските летописи. Какво знаем за думата хунну? Само това, че китайците са нарекли с нея някакъв етнос. Ето каква е била ситуацията: края на епохата на воюващите царства в Китай, царствата Цин, Чжао, Вей, Хан, Ци, Ян, Шу. Виждате ли извивката на Хуанхъ? Синята ивица, която се издига нагоре и е разделена на две. Тази територия е Ордосът, тя е разделена поравно. Тук ние виждаме тия самите сюнну. Такава е днешната транскрипция през съвременното латинско транскрибиране на днешния китайски език. Покрай тях има и някакви северни варвари "дунху", "източни варвари".

 

Борис Долгин: Извинете, тук вероятно следва да обясним, че този термин не е наш, "северни варвари" е китайски термин.

 

Анна Дибо: Дори е древнокитайски, в частност е на древнокитайският историк Съй Ма Цян, написал много добрата хроника Ши-цзи. Ето ги нарисувани самите сюнну и тайнствените хора юечжи, още и усуни, относно които всички историци смята, че са били индоевропейци, нещо като скитите. За юечжи има два възгледа у историците, като първият е, че те са нещо като скитите. И втори, който ги разглежда като сродни на тохарите, но днес не се счита за много достоверен. Причините за това са всъщност твърде пресилени - за да смятаме юечжи и усуните за индоевропейци има само една причина - те се намират на запад от китайците. В същото време археолозите намират достатъчно много култури в така наречения "зверинен" стил или такива, които сме свикнали да наричаме скито-сибирски култури, макар и да не знаем дали са принадлежали на носителите на едни и същи езици или на различни, защото няма писмени паметници. Често пъти историците радостно съобщават, че дунху са били монголоезични. Не е ясно защо го правят, понеже дунху също не са писали; единственото известно за тях е, че са били в постоянни пререкания със сюнну и вечно се биели.

 

Трябва да споменем, че в целия район само китайците са пишели от стари времена. Те твърде късно започнали да разбират, че край тях живеят и други хора, не-китайци. Това е самото начало на тяхното възприемане за варварите наоколо, както и че това не са някакви диваци, които не умеят да обличат правилните дрехи, не почитат старците и не различават мъжете от жените, за което обикновено съобщават относно тях китайските хроники. Възможно е да става дума за халатите, които, за разлика от китайските, не били много различни у техните северни съседи.

Китайците видели, че не е удачно да воюват с варварите на колесници и направили къс меч и заедно с това конница като на кочегарите, това се приписва на легендарния император на Чжоу У, идеята била да се модифицира армията според нуждата. Сюнну, по това време наричани хунну, се появили на сцената. На картинката са китайските държави, Ордоската пустиня, пустините Гоби, Хунну, жълтата река Хуанхъ. Следващите години се характеризират с това, че китайските държави, обединени впоследствие под властта на държавата Хан се бият постоянно с

народа сюнну (нека ги наричаме все пак хунну, както историците обичат да правят) с променлив успех, и то не в тяхна полза, ето карта от 202 г. пр. н. е.

 

Това е карта от 177 г. пр. н. е. Китайците строят Китайската стена, през цялото време я дострояват, показани са и хунските рейдове.

 

Карта от 175-162 г. пр, н. е. , когато друга крупна степна държава мигрира, юечжи.

 

За тези години Съйма Цян написал отделна глава, която се нарича "История на Хунну".

Там се разказва чудна история: как от 220 до 209 г. у хуните управлявал шанюй Тоуман, който имал двама сина, голям и по-малък. По-големият се казвал Маодун; злата мащеха, от която бил по-малкият син, решила да се избави от Маодун и да предаде управлението на своя син. Уговорила бащата по време на предаване на откупа-данък на юечжи, от което следва, че хуните са били техни васали, да даде Маодун за заложник; след това в 210 г. пр. н. е. Тоуман предприел поход срещу юечжийския лагер със съображението, че Маодун ще бъде убит като заложник; Маодун бил предупреден от слугата си, избягал през задната стена на палатката, препуснал към своите и заживял с баща си и мащехата, направили го стотник, защото бил вече пораснал и решил, че е време да се залови с нещо - и започнал да тренира своята стотня; това са чисто фолклорни данни, но те са попаднали в китайския летопис. Отначало наредил на стотнята да стреля след него там, където стреля той и пратил свистяща стрела в любимия си кон, тези, които стреляли по коня му отделил, а на тези, които се поколебали - отсякъл главите. Същото после направил с с любимата си жена, а на колебаещите се отсякъл главите. След това му останало просто да стреля по баща си по време на лов - и работата била в кърпа вързана. Маодун станал шанюй на хунну и причинил доста главоболия на китайците. Така е разказана тая история.

 

Можем да видим какво се случвало през това време: империята се е уголемявала, докато в един момент е заела синцзянския коридор. Описват се странни отношения с Китай, непрестанни сражения, които китайската история постоянно описва като победи, но обикновено бил постиган мир чрез брак; китайски оринцеси били омъжвани за шанюй и приближените му. Мисля, че шанюй са възприемали това като откуп, а китайците са смятали, че умиротворяват варварите, но по принцип са победителите.

 

Следва дълъг период, на картинката се вижда как империята на Хунну ту се разширява, ту намалява, но през цялото време води бой с Хан. Забележителна е историята, в която Ханска военна експедиция през 129 г. пр. н. е. навлязла в пустинята Гоби с конницата си, преминала я с цената на големи загуби и дошла до местата за презимуване на хунну, но понеже селището било за зимуване на странстващ народ не намерили много припаси, върнали се без провизии през пустинята и загубили още много хора. Тъжна за китайците случка.

Маодун благополучно доживял до 174 г. пр. н. е. Дотогава извършил още много подвизи, пожелал например да се ожени за овдовялата императрица на Хан. Тя му върнала вежливо писмо, в което писала, че "зъбите й се клатят, а косите й са посивели" - най-общо казано, успяла да отклони предложението за брак.

В 175 г. пр. н. е. Мао-Дун окончателно разбил юечжи, а през 174 г. пр. н. е. умрял самият той и го наследили синовете му. Следва по-малко успешен за хунну период, макар и неведнъж да разбивали Стената. Към 110 г. пр. н. е. жителите на Хан упели да разделят хунну на две големи групи, като северните хунну останали самостоятелни, а южните попаднали под китайски протекторат и започнала постепенната им асимилация.

През 56 г. пр. н. е. след голям китайски поход хунну от Западна Монголия мигрирали през Северен Синцзян към южен Казахстан през Сърдаря. Възможно е това да не е заради китайците,

тъй като в това време се активизират племената източно от хунну, възможно е да са част от дунху и по-точно племената тоба или бъдещите табгачи, които после основали своя държава Вей, които видимо са били монголоезични. Това е сигурно, защото китайците са записали някои техни думи и то не в древнокитайския, а в среднокитайския период, лингвистите ги разчетоха отдавна. Добре се справи с това Лайош Лигети, унгарски монголист.

Тези рисунки изобразяват хуни, от китайско погребение са и знаем със сигурност, че са на хуни. А това е украшение от пазъръкска юзда. Пазъръкската култура е култура от скито-сибирския свят, предполагаемо иранска, основно намирана в Алтай. В едно от погребенията е намерена конска юзда, на която такива украшения изобразяват окачени глави, по принцип главите на враговете били окачвани и това е точно такова украшение. Доколкото пазъръкците са били европеиди, а това явно са монголоиди и то с гъсти бради, доколкото знаем, че хунну са брадати монголоиди, то и тези рисунки се отъждествяват с портретите на хунну.

 

Единствената възможност да разберем кои са тия хора, докарали толкова неприятности на Китай, е да опитаме да прочетем думите, които китайските източници приписват на хунну.

Трябва да направим някои уточнения. Знаем, че китайската писменост е йероглифна. Това означава, че тя в голяма степен няма отношение към звуковия състав на думата, или йероглифът обозначава смисъл, а съвременното звучене на китайските йероглифи се отличава съществено от среднокитайското, силно се различава и от традиционното мандаринско звучене, лесно се вижда и по вариацията сюнну и хунну. Какво правят нормалните историци; вземат звученето на съвременните китайски йероглифи, с които са записани хунските думи - основно многокоренни - този език абсолютно не е китайски (една дума - една сричка), а е от друг тип и после се питат що за език е бил той. Накрая не се получава нищо конкретно, или ако изобщо се получи нещо, то е с хиляда условности.Опитвали са да разчетат и през среднокитайската фонетика - откъде познаваме среднокитайската фонетика? Първо, до нея се достига чрез реконструкцията на китайските диалекти, второ: извеждаме я през заемките от среднокитайски в японски, корейски и виетнамски езици. Така на тези заимствани от китайски думи, записани с йероглифи, се прави някакъв прочит. Можем да съпоставяме тези прочити в японски, корейски и виетнамски и на тяхна база да опитваме да направим реконструкция на звученето на думата на китайски по време на заимстването, но се получава среднокитайското звучене, VII-ми век, а хрониката е от първи век пр. н. е. Фонетиката на древнокитайския език все пак беше реконструирана и многократно уточнявана заради твърде специфичните свойства на китайската култура. Както навярно знаете, за получаването на чиновническа длъжност в Китай се изисквало писането на стихове и полагане на изпит по писане на стихотворения. Успешен се смятал изпитът само ако пишеш в стила на традицията на великите предци. Уви, дори в епохата Хан китайците забелязали, че не могат по звученето на думата да разберат какви думи са римували великите им предци, защото едни от тях преди били римувани, а  после на слух не давали рима; други думи пък преди не са се римували, а днес, т. е. в епохата Хан се римуват прекрасно. Така китайските учени започнали да правят речници на римите. Китайският език има речници на римите за няколко епохи, съставени по крупни писмени паметници. Това е сериозна опора за лингвистични реконструкции, лингвистът вижда, че през дадена епоха йероглифите се римуват, а през друга - не и така може да прави съпоставки и да разбере нещо за звученето на съответните думи. Такъв тип изследване е направил Пулибленк в труда си за езика на хуните в 70-те години. После тази дейност е много доразвита от Сергей Анатолиевич Старостин, който в 1989 г. издава книгата "Реконструкция на древнокитайската фонологична система. Москва, 1989", в която на основание на всичко гореказано и още появяващите се от Ханската епоха китайски йероглифни транскрипции на будистките термини, като и от известни нам индийски и ирански топоними промените на четене на китайските йероглифи можем да проследим през всеки 300 години. Или за всеки 300 години виждаме как е звучал един йероглиф. На тази основа ние можем по нов начин да прочетем хунските думи. Втората силна страна на тоя труд е, че не трябва да съпоставяме получените с помощта на китайските записи думи със съответното им звучене в днешните турски, монголски или дори кетски езици, а ще търсим сравнение със звученето на съответните думи от турски, монголски или енисейски думи в момента на написване на хрониката, или на границата на епохите.

На картинката е същата тази терасирана гробница в Нойон-уле, предполагаемо сюнну, а това са украшенията, намерени там; типичния зверинен стил, археолозите твърдят, че са малко по-груба изработка от пазъръкските. Те биват смятани за хунски.

Тук виждаме ханските транскрипции, казано общо, данните за хунските думи идват от две групи китайски източници. Първата е от епохата Хан, а втората е от по-късни времена, след II век от новата ера. Оказва се, че ханските транскрипиции за практически всички хунски апелативи, тоест не лични имена, а простите думи, за почти всички от тях позволяват да намерим тюркски прототипи с една разлика - те са в пратюркско състояние, състоянието, което намираме на основата на реконструкцията, проведена над всички тюркски езици. В това число и езиците на рано откъсналата се българска група, от която днес е жив само един език - чувашкият, Олег навярно ви е разказвал за това. В тази реконструкция думите не изглеждат точно така, както в известните ни тюркски езици, срещаме следното: тангра (небе) - това е пратюркското тангрьi, ронг - това е лагер, тюркското орун - място, трон; кьiнграк - меч, голям нож - не е съхранена в днешните съвременни тюркски езици.

Пояс - кургак, муле - катьiр, различните коне, камили - естествено, че още китайците са записвали от сюнну; лагерите-ставки на сюнну - кошут, етнонимите:кьiркьiз, хунгну. Някои титли, например Сьiма Цян записва титлата на някакъв хунски функционер, разказва, че тя звучи като дагрьi, даогрьi, дългото "а", което после е преминало в "о" в китайски език и обяснява, че това означава "справедлив"; на хунски това е видимо от народната етимология на тюркското догрьi - "прав, правилен", а титлата е дархан. (Вметвам само, че прилагателното добър, добрьiй е практически изцяло заимствано от пратюркския език).

Друга група думи и ханските им транскрипции са думи, които яавно се отнасят не към тюркски, а към някакъв средноирански език, кйто прилича най-вече на хотано-сакския език, известен ни от писмените паметници от IV до VI век. Това, което е попаднало в ханските транскрипции, е явно по-старо.

Какво срещаме - няколко термина от обработката на млякото: кумис, мляко, сметана, обезмаслен кумис.

 

За вариативността. това, което сега четем като шанюй, владетелят на хунската държава някога се е четяло танва, интерпретацията му е видимо дархан; в ханшу при това има забележка, че титлата шанюй означава "обширен" и показва, че носещият такава титла е обширен като небето, което показва народната етимология на думата дархан, заимствана в пратюркския език от иранските езици през глагола дарга - "разпространявам се". Хатьiн - "госпожа". Прекрасната сакска дума рунде - "царският род на сюнну, родът, от който трябва да произлиза шанюй" - е просто това, което имаме в сакския език, множествено число от думата "цар" - рунда.

Втората по важност титла след шанюй не е иранска заемка, а калка от средноирански термин.

Титлата на този персонаж е син на левия дацзян (ляв не е в значение лош, а командващ лявото крило). Въпреки обичая той не могъл да стане наследник на престола и затова получил тая титла; тя се чете достатъчно добре като средноиранското нойт-раука, неуправляващ.

 

Ето "принцеса", видимо иранската канчача.

 

По-нататък в посткласическите транскрипции имаме вече само тюркски думи, и в частност можем да прочетем едно хунско стихче, разказва се за това как през III век един хунски управник отива на бой с друг хунски управник, като преди това посещава шамана, за да получи предсказание и шаманът му дал предсказанието, записано с 10 йероглифа в два куплета, даден е и превод, който се чете достатъчно добре на тюркски език: "Ако изведеш войските си, ще заловиш този богатир".

По такъв начин можем да смятаме, че най-малко частта от хунну, с която са общували китайците и от която са взимали думите, смятани за хунски, е говорила на тюркски език, който е бил пратюркски език; това е реконструкцията, състоянието преди разпада на тюркските езици на стандартен тюркски и български. Полученото се вмества добре в това, което знаем от класификацията на тюркските езици и тяхната глосохронология във времето. Точно времето от I-ви век пр. н. е. до I век от н. е. е времето, когато тюрките се разпадат на българска група и останалите групи. Потвърждение на това, че пратюрките са били някъде там и са общували усилено с Китай е наличието на голямо количество късностарокитайски заемки от фонетиката на Източен и Западен Хан в пратюркския език. Това значи, че закономерни рефлексии на тия думи има и в българската група, и в другите тюркски езици. На картинката има редица такива думи, достатъчно разбираеми, както и семантични области: както видяхте, в старокитайски това са имена на добитък и други, като тези термини са дори запазени в китайски език, например думата, която е била "ша ся" или лош кон е заледнала в китайския език, развила се е по неговите закони в "то ти" и вече означавала пони. Вече от новокитайски през Средновековието е била заимствана в езика на среднотюркските паметници във вида "то ти" със значението "пони", също в съвременния новоуйгурски тази дума я има със същото значение. Заимстванията в пратюркски език включват имената на металите, титлите, военната терминология, четенето и писането, философските термини, предмети на разкоша, лак, един вид сокол и зеленчуци - напълно естествено за номадски народ.

Видяхме, че освен тези сред думите на сюнну от ранния период има и източноирански. В пратюркския език също има слой източноирански заемки, отнасящи се най-вече към млечното животновъдство, ядивните растения, стрителството и титулатурата. Кръговете на взаимодействие повече или по-малко сувпадат и в двата случая.

 

Хипотезата, около която изграждаме всичко това, се получава такава, че видимо върхушката на хунну, тези хора, от които китайците са черпили информация за езика, е говорила на тюркски език, а е имало и сериозни контакти с живеещите недалеч прото-саки, от които е взета титулатурата. Можем да предположим известен период на васална зависимост. От тях е взето млечното животновъдство. По този начин добре се съпоставят етнонимите хунну за тюрките и юеджи за протосаките.

За отношенията с тохарите се говори много, но казано най-общо, нищо съществено не се получава. Сред думите от езика на сюнну в китайския има само две, съотносими с тохарските: това са сушената млечна закваска, а втората е анекдотичен случай - в Хан Шу има дума, която е част от титлите на шанюй, която се чете "няк де". Както ни обяснява историкът, това е постоянен епитет, прилаган към името на шанюй в дипломатическата поща към двора Хан и се тълкува като "почтителен към по-старшите", тоест към императора на Хан. Тая дума съвпада по звучене с тохарската "господин".

Виждаш преводача, когото питат: "А какво пише тука?" "Ах - отговаря преводачът - това значи почтителен към Ханския император".

 

Всичко е наред. Както видяхме, тази държава Хунну се е местила доста дълго време по околностите на Китай, в частност през II век пр. н. е. хунну са установили поданически отношения с племената от Об-Иртишкия регион и Алтай. Не знаем със сигурност кой е живял там, защото видяхме, че е извънредно трудно да отъждествим езиците и археологическите култури, затова пък имаме приличен слой заемки от пратюркски в прасамодийския език. Самодийци са ненците, енците, нганасаните, селкупите и изчезналите камасини и матори, които са живеели до скорошни времена (последната камасинка починала около 1940 година) на територията на Хакасия, Тува и Алтайския край, като се асимилирали с живеещите там сибирски тюрки, това са южните самодийци. Северните самодийци отдавна се били изместили на север; ненците, енците, нганасаните и селкупите също. Самодийският разпад се датира на границата на старата и новата ери, или по същото време, в което исторически хунну проникват в този регион, оттогава са и заемките в прасамодийския език. Имената на рибите - в процеса на търговия, названието на коня, думите за вид обувки и оръжие, строителните термини. Например името на шаманската лъжица е от тюркския черпак, на свой ред заимствана в тюркски от иранските езици. Хан - цар, близнаци и две числителни. Всички самодийски думи са проверени за възможен уралски произход. Виждаме истинско заемане и то именно от пратюркската фонетика, а не от евентуално по-късни взаимодействия с някакви тюрки, защото всички тези самодийски думи дават рефлексии и в северната, и в южната езикови групи. Тези заемки не са голям брой, но ето една от тях - типична за северната ловджийска култура, бульонче. Имаме съществено голямо количество пратюркски заемки в праенисейския език, същият праенисейски, който предхожда кетския език. Праенисейският беше възстановен от Сергей Старостин, той го реконструира в работата си над працинокавказкото макросемейство, защото в него влизат севернокавказките, цино-тибетските, енисейските, бурушаските, баскските, на-дене езици.

Ето заемките в праенисейския език в пратюркско състояние, или не от тюрките, които в по-ново историческо време са контактували с тях.

 

Това е свирещата стрела, попаднала у енисейците и използвана не срещу враговете, а за изпъждане на катеричките от гнездата им.

 

Ето как успяваме да локализираме пратюрките. Оказва се, че разполагането на пратюркския етнос повече или по-малко съвпада с територията, заета от хунну, макар и обските угри са се намирали по-на запади не са имали пряк контакт с тях; намерените думи повече извеждаме като свързани с търговски отношения. Разбираемо е, защото оттам е минавала частта от пътя на коприната, свързана с ценните кожи.

 

Има и една странна група думи, възможни заемки от пратюркски в пранивхския език: няколко риби, хаванче и посланик, заети в пранивхския раба и това е нормално. Има и един монголизъм сред думите на сюнну, намерен в китайския език, името на закопчалката. Нищо друго не е намерено като нейно название, а това е много съществено културно явление, защото тя е неотменна част на хунския костюм и подаръците, които хуните вземали от Китай, като освен това е един от маркерите за културата на ордоския бронз - същите тези поясни закопчалки в зверинен стил.

За отношенията на тюрките и монголите не бих искала да се разпростирам, защото те имат дълга история. Работата е там, че тюрки и монголи са родствени народи, но отдавна са се разделили, и двата спадат към праалтайската общност, като при това са контактували много впоследствие, В монголския език има голям брой заемки от пратюркския, а в тюркските езици заимстванията от монголски са по-скорошни. По принцип мнозинството от противниците на хипотезата за алтайското им родство настоява, че че цялата обща за тюркските и монголските езици лексика е контактна по произход или имаме взаимно заемане. Като пример се посочва, че номадите през цялото време са контактували един с друг и т. н. В действителност нещата не стоят точно така, има голям обем лексика, необяснима като заимствана. В плетеницата на картинката може да видите разходката на някои от думите насам-натам. Това е табгачкият език, явно монголски, в който има тюркизми, отнасящи се към имперската администрация, предимно названия на чиновнически длъжности. Според видяното от заемките става ясно, че най-малкото управляващата върхушка на хуните са били пратюрки. Можем дори да видим дори отношенията помежду им. Късният старокитайски език е дал на пратюркския около 20 заемки от културен характер и е получил обратно известен брой екзотични днес думи, макар някои от тях да са още в употреба. Имената на понито и камилата така са и останали в китайския език.

 

С иранските езици, прасакските, не всичко е ясно, защототам имаме значителен брой заемки от културен характер, а дали тюрките са дали нещо на прасаките не знаем, защото няма достатъчно събрана и обработена до момента съответстваща лексика, иранските реконструкции на отделните разклонения не са лексически готови. По-нататък кръгът на общуване на пратюрките е виден достатъчно добре. Излиза, че прасамодийците и праенисейците се разпадат на последващите ги части в резултат именно на тези контакти.

 

Тръгваме сега на запад, думата хун като етноним се среща в старите согдийски писмена, като е възможно да означава същото като китайското хунну, а може и да не е така.

 

 

Това е картината от V век, времето на Ефталитския каганат, държавата на белите хуни, на санскрит те са наречени швета-хуна, но те, уви, съвсем не са тюрки, пишели са и затова знаем кои са те; те са иранци, носители на бактрийския език , доста изискан източно-ирански диалект. По същото време на практика се появяват скъпите ни европейски хуни. Варварите; за тях знаем от европейските източници и започваме опит да определим кои са били те. Атила е германско име, господар, достатъчно е разбираемо. Бледа също е германско име. Раннохунски имена - основно германски, от европейските хуни. Обикновени думи, не лични имена, знаем само три хунски - медос - алкохолна напитка, страва - погребална гощавка, комос - пиво от просо. Това са славянският мед и славянският погребален обичай, като комос е сравнявана с тюркския кумис, но такава връзка няма и освен това тази дума е фиксирана като тракийска още в античните източници, затова е била известна по тези краища дълго преди идването на хуните. Европейската хунска империя е просъществувала твърде кратко и се е разпаднала практически веднага, като след нея се появяват най-различни хора, куп племенни имена, оногури, савири, алани и българи. Това, че българите са остатък от хунската държава е било известно на всички. Какво е останало от тях? Първо етнонимът, който е наличен в България и край Волга, защото има град Велики Болгар, държава, за която знаем, както и прочутата зелена кожа "булгари", от която на Изток правят различни красиви изделия. За тях знаем, че са живели повече или по-малко по тези места, контактували са с аланите, после се разделили на две, като част от тях се изкачва нагоре по Волга и основава там държавата Велика България към X век. Другата част тръгнала по причерноморските степи, стигнала Дунав и продължила нататък, като оставила следи на територията на България. Самите унгарци смятат, че водят произхода си от хуните, думата "хунга". Унгарската лексика е несъмнено фино-угърска с най-близко родеещи се езици на обските угри - тоест ханти и манси. Ако обаче вземем речник на корените на унгарския език, ще видим, че там има 500 тюркски думи и 400 славянски.

 

Корените на думите на всеки развит език съдържат около 2000 единици, така може да бъде проследен съставът на чуждите корени в този език. Тюркските заемки в унгарския език са един от основните източници, от които черпим данни за древнобългарския език, езикът на тези древни българи, остатъците от европейските хуни, които са живяли тук. Няма да се спирам на тези 500 думи,по-добре да разгледаме малкото думи, останали у дунавските българи в старославянския език. В славянските езици има две групи думи, заето от тюркските езици от български тип. Едните са заемки, битуващи в южнославянските езици, като заедно със старобългарския език като език на културата и религията са попаднали и в езиците на западните и източните славяни. Има и думи, които обратно, от езика на волжките българи са попаднали по тъговски път при източните славяни, понякога от тях и в полски език. Думите, заимствани в южнославянски от дунавските българи са: ковчег, тояга, клобук (калпак); думата калпак също е тюркска заемка, но от по-късно време.

 

Вероятно и името Боян, което идва от волжкия български в източнославянския. По същия начин е зает топонимът Хопужко море, Каспийско, от думата хапуг - врати. Старославянското самчи, тоест домакин, също и съвременната българска дума самсур - грубиянин, негодник. Тюркската сам означава число, сметка. Самчи идва от броящ със същата наставка като книгчи, зурначи. Българската дума самсур е забавна,както казах сам е число, съответно тежест и уважение, а сур е българското съответствие на общотюркския суфикс сьiз в значение без; делиберативът самсур означава "недостоен". Шаран - сазан, вероятно от шатра. Брачина е думата за вид брокатна тъкан, заимстван през българския от средноперсийската дума за коприна.

(Думата "парче" вероятно носи същия произход, бел. моя).

 

Лирично отстъпление, касаещо две думи: халуга и хоругва. Тези думи с начално "х" са най-вероятно заемки от българския в старославянски. Началния звук "х" е свойствен на тюркските езици, това не е широко известно свойство, води към обединяващия именен закон на алтаистиката. В индоевропеистиката има много именни закони - на Грим, на Раск, на Винтер, на Сосюр. Който и да намери звуково съответствие в индоевропейското езикознание, веднага му се присвоява поименен закон. В алтайското има само един такъв - на Рамстедт-Пелио.

 

На студентите им правя едни такива петминутки: рисувам им квадрат на Евразия и ги моля да изброят три алтайски и три неалтайски езика, които има в него. Ето за какво служи законът на Рамстедт-Пелио. Има едно съответствие между тунгуските, монголските и тюркските езици. В тунгуските езици и в манчжурския в съответстващите думи се реконструира началното "п", което си е такова в приамурските тунгуски езици (нанайски, улчки, орокски) и изглежда като "х" в северните тунгуско-манчжурски езици (евенкски, евенски и нехидалски). Така например името на дланта; манчжурското фалангу (ако това е пароним в гръцки, ще си изям ушите - бел. моя), нанайското пангу и евенкското ханьнгу има на алтайско ниво съответствие писменото монголско название на дланта аликан, което дава калмицкото альхн, халхаското алх и т. н. В средномонголски, езика на средномонголските писмени паметници, записани с китайска транскрипция, думата длан (ладонь) изглежда като халакан с начално "х", а в тюркски съответната дума звучи като ая. В тюркския език няма звук в началото, съгласната е отпаднала напълно. Началната "п", видимо придихание, е дал отпаднало по-късно придихание в монголските езици, а в тунгуския "п" се е развило по начина, който ви показах. Какво е това длан (ладонь) можем да се досещаме, защото това е една от алтайските думи с индоевропейски паралел на ностратично ниво, това е гръцката палама, латинската palma и т. н. Впоследствие около този закон се поражда засилен интерес, защото в един момент двамата френски мисионери Смет и Мостер записали изискания монголски език, в който се оказва, че на мястото на средномонголското придихание се намира звукът "х" преди "а", "ф" пред "у", "щ" пред "и", или се намират следите на това придихание. Всички се зарадвали, че има потвърждение на реконструкцията, изведнъж обаче се оказало, че в монгорски език е пълно с думи, в чието начало тези ф, х, щ са в нулева позиция съответно със северномонголската такава, в средномонголския език придиханието е също в нулева позиция, няма следи, тунгуските паралели също не потвърж- дават действието на закона на Рамстедт-Пелио. Така изведнъж на всички им стана тъжно. Тук присъстващият Олег Алексеевич, написал материала, както и повтореното изследване от Евгений Арнолдович Хелимски, потвърждават следното явление: при озвучаване в монголския език на средната интервокална глуха съгласна нейната придихателна същина се пренася върху първата съгласна, която се обеззвучава. Пример: монголското гурсуун е монгорското хуурдзе.

 

"С" е озвучено в "дз", а началната "г" е потъмнена в "х". Ако нямаше начална съгласна, то придиханието става отделна фонема и стои във вида "х" в началото на думата, например алтан (злато) става хардан. Така се оправихме със закона на Рамстедт-Пелио в монголските езици. За тюркските езици бяхме напълно сигурни, че началното "п" е изпаднало напълно и това много оъркваше нещата, зашото с напълното отпадане на звука може да бъдат намерени прекалено много съответствия, което затруднява реконструирането. Изведнъж в началото на 60-те години Герхард Дерфер, изтъкнат антиалтаист, но много способен тюрколог изнамери в Иран почти отмрял остатък от тюркски език, халаджкия, в който, както е и според закона на Рамстедт-Пелио, стои началното придихание, или думата ладонь ще бъде хая и т. н. Изглеждаше, че това е единствената следа, но сред заимстваните от български думи в старославянския открихме двете думи: халуга, което значи храсталак и кореспондира с пратюркската аланг - поляна, мочурище и е дума, създадена според закона на Рамстедт-Пелио (на пратунгуски думата е палан!); втората е хоругва - родствена на староуйгурската орунгу и означава знаме, също според този езиков закон. Хутор също е подходяща, но следва да я разложим подобаващо.

 

Има още много думи, има огарь (гонче), отнасяща се към пратюркската екер, чувашката агар; коврига към геврек, хляб; ковьор, съответстваща на стандартно-тюркската кебиз; кап и капище, съотносими с българската кеп - образ. Сокачи - месар, със суфикса -чи за работник. Източносла-вянската вор и древноруската тволага (телица), глаголите ваяти, думата квар (вреда), които произлизат от пратюркското кор; творог (извара) идва от пратюркската дорак по правилни закони. Ватага, отнасяща се към пратюркската отаг (шатра), бъбрек. Староруската курелок - вид, верига, воркоч - коса, бирюк - вълк са ясни, пратюрската бьорю и българската бирег, още много и много думи. Славянската тъма е пряка заемка от пратюркската тюмен. Когато поетът е казал: "ний сме милиони, тъма, тъма и тъма", малко е сбъркал, защото е изброил 30 000-ди, тъма е десет хиляди (тумен).

 

Книга е забележителна заемка в славянските езици от български, осен това в унгарски, осетински и пратюркски това е китаизъм, както видяхме; каркъга, някои думи са разбираеми, други са съвсем непонятни, намират се изключително в българския език и старобългарските паметници. Куриг - шафер при стандартнотюркската гюдегю - зет (я, излезе и думата годеж и производните й), пирогът си е пирог, шар - в смисъла на кръгла каска. Крагуй - сокол, тълмач - всички знаем какво е. Старобългарската блехчий (ковач) е от прототюркската бельхучи) - "знаещ човек". Жемчуг (бисер) - е от китайски език, тетег - носилка, белгуч - окови, белег - знак, тикор - огледало, чигот - дворянин, бир - данък и бирчия - митничар. Сигати - скачам няма славянска етимология и т. н. (Днес думата е сега, със значение веднага, на момента; бел. моя).

 

Има отлична старославянска дума - дохтор - възглавница, от пратюркската яткур, заемка от български, едновременно с това заимствана от кипчакски в старославянския е ятхулница, манастирска гостилница, която отнасяме към тюркската ятху.

 

Последните две картинки: унгарският археолог е нарисувал две карти; едната е на разпространението на коланните закопчалки (гайки), отнасящи се към ордоския бронз, а втората е поразителна, тя е на намерените хунски (сюнну) тип купи в Евразия. Те са често срещани в Сибир, вървят по южен Казахстан, Волга, Унгария, България.

 

Смятам, че можем да приключим с хунския въпрос, или дали кетите - те са били, това е сигурно - тюрки, а после абсолютно пошлото на пръв поглед схващане, че хуните са били тюрки, все пак се оказа правилно.

 

 

Обсъждане на лекцията

 

Борис Долгин: Благодаря Ви много. Видяхме как с методите на съвременното сравнително историческо езикознание може да се извърши проверка на относително повърхностните исторически хипотези, базиращи се на първоначално прочетени източници. Как е изградена самата методология обяснихме в различни лекции, и за Олег Мудрак и Георгий Старостин; затова сега мисля, че няма да е лошо да изгледаме първо тези лекции, а има ли въпроси по изложеното днес?

 

Евгений Галахов: Кажете, моля, как да обясним наличието в европейските езици само на германски и славянски думи, останали от хуните, а не на тюркски?

 

Анна Дибо: Хунската империя е просъществувала твърде кратко; западните историци са успели да издирят твърде малко думи. Сред собствените имена има и подозрително приличащи на тюркски, но на това не можем да се опрем, защото собственото име е дума с оосбен характер, то няма нормално лексикално значение и потвърждаването му етимологично е изключително трудно. Затова и не разгледахме собствените имена; попадналите ни няколко такива показват, че византийците не са общували много с хунската върхушка, която е възможно да е била носител на тюркския език. Разбира се, всяко номадско образувание е многонационално, има център и периферия, но смятаме, че хуните са имали известно тюркско ядро, което е оставило българите в Европа. Със себе си те явно са привлекли унгарците, които някога са живяли в Западен Сибир и били фино-угри, защото при унгарците заемките се поделят добре на два етапа, едни от тях са заети не на територията, където са общували с дунавските българи и са получили от тях друга част тюркска лексика. Казано честно, точно тези думи са малобройни.

 

Борис Долгин: От друга страна, можем ли придадем значение на факта, че строго казано, в сравнение с времето на контакт на китайците с тези народи европейците са имали контакт просто за миг?

 

Анна Дибо: Да, разбира се, това е главното, контактите са били съвсем краткотрайни.

 

Олег Мудрак: Бих искал да отбележа някои неща. Съществуват свидетелства на европейска територия, които се отнасят към тюрките. Първо, има стар български паметник, който завършва около 840 година, средата на девети век - именникът на българските князе, в него с помощта на шейсетичния цикъл - забележителна система, сложна колкото китайската - са показани годините на управление. Един от владетелите - Ерник, който съвпада по име с указания в гръцките и римските източници Ерник, племенник на Атила, управникът на хунското царство, е включен в титулатурата, паметникът не е на славянски език, там има славянски преводни вмъквания, иначе е дърабърщина на съвършено непонятен за славяните език на волжките българи.

 

Анна Дибо: Не на волжките, видимо на дунавските българи.

 

Олег Мудрак: Да, на дунавските, обърках се. После за българите има упоменато у Приск: в прав текст се казва, че дясното хунско крило, в което влизали българите, получава се, че дясното крило е контактувало с бургундите и ги е изтикало от териториите им, казано условно от съвременна Полша, а след това са поели на голям поход, частично завършил край Рона. Освен това отново в именника на българските князе се споменава така нареченият Гастун, който е бил приемник на династията, за него според византийските източници се казва, че е бил бродяга - това е пак тюркска дума, съвременната чувашка "космак", този, който е гостувал; това не е династична смяна, а някакъв узурпатор е управлявал 6 години без да има това право. Така че все пак има свидетелства за наличен тюркски елемент сред хуните.

 

Анна Дибо: Това са исторически свидетелства, към които трябва да се отнасяме предпазливо, защото същите тия византийски хроники постоянно наричат хуните, а впоследствие и тюрките скити, без това да говори за тяхна историческа връзка.

 

Въпрос от залата: Как се съотнасят най-общо схемите, които получихте от лингвистичните свидетелства с тези на археолозите, хаплогрупите, митохондриалните и ДНК анализите, в какво си съответствуват и в какво - не?

 

Анна Дибо: Съответстват си, макар и много трудно.

 

Борис Долгин: Аз искам да задам още един въпрос. Има руско издание на Таскин за историческите източници на странстващите народи на Китай, доколко е коректно то от лингвис- тична гледна точка, трябва ли да бъдат внесени промени впредвид Вашите изводи?

 

Анна Дибо: Таскин е издаден прекрасно, приведени са всички йероглифи. Кюнер е отвратително издаден, там йероглифите са пропуснати и всичко е написано в стандартна кирилска транскрипция и по него не може да се работи, докато с Таскиновото издание може.

 

 

 

Статията е доста интересна в исторически план. Правят впечатление няколко неща: най-стар език от цялата група тюркски езици е тогавашният български език, което в очаквана от мен степен потвърждава старите "фалшификати". Упорито се налага в руската и не само наука становището, че хуно-българският период на Европа е приключил за 80 години, което на този етап намирам за твърде странно: остатъците от хунския съюз независимо от имената на отделните племена и народи изведнъж ли се отделиха като държави от българската империя? С вълшебна пръчица ли?

Госпожа професорката е изключително предпазлива в изводите си и може би отбягва умишлено наличието на голямо количество тюркски думи и производни в европейските езици. Разбирам я, но не мога да й вляза в положението.

И така: езикът на старите българи е съществувал наред с тракийския, което предполага географска близост на тези народи, както и недалечен общ произход. В "Джагфар тарих" е описана ситуацията след библейския потоп, когато българският цар Хон-улан взема част от народите на Шумер и заминава на изток.

Има българско преселение и към китайските граници от българи, живеещи край река Амур - по-скоро смятам, че това е Аму-Даря, но не мога да бъда сигурен. Става ясно, че хуните от Изток са потомци на белите хуни-ефталити, поне така виждам ситуацията. Като напълно уверено можем да твърдим, че българите са носели днешния си етноним от много старо време, не по-малко от 1000 г. пр. н. е. Доста интересни съвпадения откривам с тези от "Нариман тарих", явно думата "българин" не е прост етноним, нито има само смисъла на варвари. Достатъчно е просто да видим как българският език произлиза от прототюркския, която информация вече е изнесена на не едно място. Е, стига толкова за днес.

 




Гласувай:
4
0



1. shtaparov - Всичко, което си написал и цитирал е ...
30.07 17:32
Всичко,което си написал и цитирал по-горе е напразно- азиатски Хуни няма и никога не е имало,няма и народ "сюнну"- не съществува китайски йероглиф,който се чете по този начин.
цитирай
2. shtaparov - Но дори и да имаше запис с думата &...
30.07 17:34
Но дори и да имаше запис с думата "сюнну",тя не означава ХУНИ- китайците си имат йероглиф,чието четене е ХУН но никога не са го използвали,за да обозначат с него някой етноним!
цитирай
3. shtaparov - В районите около Китай има и е имало ...
30.07 17:37
В районите около Китай има и е имало само един народ,чийто етноним напомня за Хуните- това е народът АЙНУ (АЙНИ),чието име според някои учени означава ХАЙНУ (ХУННУ) и ако имаше йероглифен запис на думата "сюнну",той със сигурност се е отнасял за Айните. Да,но има един проблем- Айните не са нито тюрки,нито монголоиди- те са някаква междинна раса,по-близка до европеидната а езикът им е по-близък до угро-финските езици отколкото до тюркските!
цитирай
4. shtaparov - Има и друг тежък проблем- Хуните ...
30.07 17:45
Има и друг тежък проблем- Хуните били 2 вида: Бели Хуни (истински) и Червени ("фалшиви", присвоени),като Айните вероятно са част от Белите Хуни а европейските- от Червените. Едните Хуни нямат нищо общо с другите,както сочат древни извори но това не трогва малограмотните поръчкови тюркизатори и те слагат всички под един знаменател,когато им се каже че трябва да потурчат Българите! Следващия проблем е още по-тежък: дедите на Айните и техните роднини,наречени ХИОНИ живели на Балканите преди 3200 години,а европейските Хуни са 97-98% европеиди както сочат техни черепни възстановки, правени в Русия. Другия проблем няма да го напиша тук,а ще го включа към някоя от статиите в блога си но хората,които обявяват "сюнну" за Хуни и монголоиди са първосигнални преписвачи,които никога не са проверявали дали четенето на китайските йероглифи,от които е изведено това "име" е коректно поднесено и дали не е изопачено от самите проучватели. А то определено Е!
цитирай
5. dobrodan - Драги приятелю,
31.07 20:49
ще си замълча от уважение... Сещаш се какво мисля, нали? Айните са в Япония, доста по-различно нещо от хсюн-ну са. Айну ги намирам и в Китай, обаче езикът им е определен като тюркски с ирански заемки? Между другото, айну - абдали; това не е ли едно от племената на печенегите? Само припомням : полската дума за свещеник ще ми кажеш ли от коя част на Европа дойде? Изглежда, че преместванията на европеиди на Изток са били нееднократни, това с хионите може и да е вярно за айните, но откъде брадатите монголоиди??? Я погледни оня юнак на съда от Над Сент Миклош? Лице на римски сенатор просто:).
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dobrodan
Категория: История
Прочетен: 33205
Постинги: 26
Коментари: 303
Гласове: 124
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30